Съвременна скулптура

[Михов]

А, за фотографията. Имаме, и какво? Да вземем да изгорим портретите от 19-ти век и преди това ли? Първо, портерта не е само пресъздаване на живото изображение, и второ - виж какво майсторство на художника! Колко фотографии ще ни предадат днес това, което ни предават тогавашните портрети...

Никой не е казвал подобно нещо. Старите майстори имат своето значение. Затова подчертах, че не разбирам противопоставянето по линията традиционно - модерно.

А за фотографията грешиш!

Има чудесни фотографии. Позаинтересувай се, разгледай това-онова.

[КГ125]

Ами противпоставяне няма... имам само бележки относно прекаленото опростяване и освобождаване на модерното, което може да отвори вратите на всякаква плява да претендира за изкуство, че и да се натрапва, чрез паметници ипр. на обществото. Точно да се натрапва.

Признанието на един модерен художник уви, нищо не значи, ако картините му не струват. Снобарията знаеш как шества по света.

Toва впроче важи и за някои от съвременните симфонични стилове - по-точно тези от края на 20 век, че то днешни не останаха.

[К.ГЕРБОВ]

Нещото вляво е несравнимо по-слаба творба от нещата в началото на темата.

Че то „нещото вляво” го има два пъти показано в началото на темата?!

А лъвът вдясно никак не ми харесва, съжалявам!

Ами правилно. Това не е скулптура, а декоративна украса. Също като нещото вляво. Но лъвът е изпълнен в по-понятен за възприемане стил и затова е поставен не къде да е до Паметника на незнайния войн в София.

В Истинското Изкуството няма антагонизъм между стилове, течения и т.н.

Добре де, кое е истинското изкуство?

[Камбуров]

Относно въпроса на КГ125 - "...Защо главата на свети Климент пред СУ е плоска като пън?..."

Г-н Кг125, предварително ви казвам, че ще изложа моята гледна точка, като знам че тя няма да ви хареса, и за това и не желая да ви разубеждавам.

Онзи екскурзовод навремето ви го е казал, а както сам твърдите, май още не е дошъл момента.

И така - 100% съм сигурен, че знаета кой е автора. Ще дам (в мой си стил) няколко пояснения за онези, на които тази информация им е убягнала ...

Професор Любомир Далчев е роден е в Солун през декември 1902, умира на 11 юли 2002 г., месеци преди да навърши стогодишен юбилей. Прахът му е в гробницата на "Кристалната катедрала" в Лос Анжелос.

През 1926 г. завършва Художествената академия в София, специалност живопис. През 1928 г. завършва скулптура в Римската академия на изящни изкуства при проф. Лупи, в един клас с Алберто Джакомети. Продължава и прави специализация по пластична анатомия при проф. Анри Мез в Екол де Боз` Арт в Париж през 1929 г.

Между 1935 и 1937 преподава пластична анатомия в Художествената академия. По късно е професор по Монументална скулптура.

Пълен с творческа енергия, с богата европейска култура, Далчев не иска да пропилее таланта си в посредствеността наложена от установения стил. Проф. Димитър Бойков казва следното "Далчев освободи естетиката от догматичния затвор и изпревари с години разкрепостяването от сталинисткия реализъм на другите си колеги от тогавашните социалистически страни. Със своя оригинален стил той се открои като най-големият скулптор в тази част на Европа и до днес никой не стои по-горе от него. ... Драматизмът и силата на внушение са постигнати с невероятно смели, непознати дотогава решения на монументалното изкуство".

Творбите му карат зрителя повече да мисли, отколкото да гледа.

Паметникът на свети Климент Охридски е от 1979 г. - годината в която емигрира.

За Вас, г-н КГ125 той е "пън", а за мене е прекрасна монументална склуптура. Защо да не прилича примерно на ствол на дърво, на титан пръскащ светлината на словото от факлите в ръцете си? Просто символи. И то наситени с внушение и модерно звучене.

Негова е впечатляващата композицията "Октомври" на източната страна на паметника на Съветската армия в София, а скулптурният ансамбъл в Съдебната палата е считан за етап от развитието на монументалното ни изкуство.

Понеже знам, че е безсмислено да си губя времето с дълги писания, защото ... (знаете защо!), ще ви предложа да излеете поредната си тирада върху най-титулуваният ни скулптор, сравняван с колоси като Липшиц и Хенри Мур, чиито произведения някак естествено са високо ценени по света, а у нас поради вече споменатия бай-ганьовски манталитет можем да го понахокаме, пооплюем и каквото си пожелаем още там!

За утеха ви предлагам да се полюбувате на паметникът на Св. Климент Охридски в Охрид. Може пък и да разберете класата на Далчев, знам ли?

[Galahad]

Нито аз, нито някой от колегите подкрепящи авангардното изкуство тук не е казал на НИКОГО да харесва или не това или онова! Други го казват, даже бих казал настояват, да не се харесва едно или друго, и Вие Сир включително.

Всъщност съвсем не е така. Това, което правите не е подкрепа на авангардното "изкуство", а просто се опитвате да принудите другите да го приемат, доколкото ви е по-силите, без в това последното да влизат някакви опити за убеждаване. И доколкото силата не ви стига, се видя в действие дори последното оръжие на Костов (заето от клиентите на детските градини), дето беше обиден и реши да мълчи. Художниците, които хвалите също са се изказвали доста зле за стилове и творци, харесвани и уважавани от мнозина. Дори сам цитирахте един, че му трябвали толкова години да забрави, колкото и да е учил. Ако някои коментари не ви харесват, при положение, подобни са правили и вашите любими художници, то това означава ли, че те са просто цапачи дето са си обърсали ръцете в платното неподготвени? И естествено възниква въпросът, дали произведенията на абстракното изкуство може да купуват само професионалисти (т.е. само художниците и склупторите да си продават един на друг творбите) или може да се купуват от "всестранно развити личности"? Да не говорим, че поне технически доста от модерните творби може да се изпълнят от почти всеки човек, за разликата от произведенията на класическото изкуство. Сега е време, когато високопарното говорене не върши много работа. Когато това, дето наричаме модерно изкуство се е появило, хората са били по-малко информирани и с повече вяра в думата "специалист". Но сега, когато информацията е толкова много не може да се очаква, че отговора: "Това е изкуство" върши работа. И няма място за сърдене когато, след като за произведенията на класическото изкуство е известно какво означава всеки детаил и всеки тон при един такъв отговор последва: "Не, това не е изкуство, а цапаница".

Излишно е да напомням, че доста от спорните "творци" ако изобщо са били приети в някаво учебно заведение, често са били изхвърлени от там. Тези неучили или недоучили творци нима са художници?

Та малко лирично отклонение, но с една цапаница трудто ще се оправи друга цапаница. Тъй че ако някой харесва модерното изкуство има чудесната възможност да обясни това-онова за него.

Отделен е въпросът, че изкуството, което е извън дома на автора, като нещо, изложено на обществен показ, следва да бъде разгледано и в други аспекти. Това, дали с обществени средства и за обществени места примерно трябва да се закупуват произведения на абстрактното или на класическото изкуство е въпрос не творчески, а обществен. Защото един пометник освен всичко друго трябва да придава и точните черти на изобразеното, защото така се правят разпознаваеми за обществото дадени личности или събития. Стенописите в черквите примерно са имали ролята в едно време на не много голяма грамотност да "разказват" чрез образи. Също и децата, които не могат да четат се информират за съдържанието на книжките си по картинките, докато се намери кой да им го прочете. Сещам се и за една комедия, в която някакъв модернист си беше намери възлюблена, но бяха контактували чрез писма и когато трябваще да се срещнат, тя, тъй като го е виждала само на автопортрет в негов стил, то естествено се метна на друг. Тъй че използването на абстрактни творби за обществени цели е доста вредно, защото създава доста объркана, а често и невярна представа за това, което хората трябва да знаят.

[Камбуров]

...

Ами правилно. Това не е скулптура, а декоративна украса. ... Но лъвът е изпълнен в по-понятен за възприемане стил и затова е поставен не къде да е до Паметника на незнайния войн в София.

Г-н Гербов, за декоративна украса могат да служат някои пластични елементи като капители, волюти, фризове и др., но лъвското скулптурно изображение създадено през 1940 г. от големият наш скулптор Андрей Николов НЕ Е И НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДЕКОРАТИВНА УКРАСА! Май и Вие трябва да се пооправите с понятията Изящно и Декоративно!

Редактирано Август 20, 2011 от Камбуров

[КГ125]

Относно въпроса на КГ125 - "...Защо главата на свети Климент пред СУ е плоска като пън?..."

Г-н Кг125, предварително ви казвам, че ще изложа моята гледна точка, като знам че тя няма да ви хареса, и за това и не желая да ви разубеждавам.

Онзи екскурзовод навремето ви го е казал, а както сам твърдите, май още не е дошъл момента.

И така - 100% съм сигурен, че знаета кой е автора. Ще дам (в мой си стил) няколко пояснения за онези, на които тази информация им е убягнала ...

Професор Любомир Далчев е роден е в Солун през декември 1902, умира на 11 юли 2002 г., месеци преди да навърши стогодишен юбилей. Прахът му е в гробницата на "Кристалната катедрала" в Лос Анжелос.

През 1926 г. завършва Художествената академия в София, специалност живопис. През 1928 г. завършва скулптура в Римската академия на изящни изкуства при проф. Лупи, в един клас с Алберто Джакомети. Продължава и прави специализация по пластична анатомия при проф. Анри Мез в Екол де Боз` Арт в Париж през 1929 г.

Между 1935 и 1937 преподава пластична анатомия в Художествената академия. По късно е професор по Монументална скулптура.

Пълен с творческа енергия, с богата европейска култура, Далчев не иска да пропилее таланта си в посредствеността наложена от установения стил. Проф. Димитър Бойков казва следното "Далчев освободи естетиката от догматичния затвор и изпревари с години разкрепостяването от сталинисткия реализъм на другите си колеги от тогавашните социалистически страни. Със своя оригинален стил той се открои като най-големият скулптор в тази част на Европа и до днес никой не стои по-горе от него. ... Драматизмът и силата на внушение са постигнати с невероятно смели, непознати дотогава решения на монументалното изкуство".

Творбите му карат зрителя повече да мисли, отколкото да гледа.

Паметникът на свети Климент Охридски е от 1979 г. - годината в която емигрира.

За Вас, г-н КГ125 той е "пън", а за мене е прекрасна монументална склуптура. Защо да не прилича примерно на ствол на дърво, на титан пръскащ светлината на словото от факлите в ръцете си? Просто символи. И то наситени с внушение и модерно звучене.

Негова е впечатляващата композицията "Октомври" на източната страна на паметника на Съветската армия в София, а скулптурният ансамбъл в Съдебната палата е считан за етап от развитието на монументалното ни изкуство.

Понеже знам, че е безсмислено да си губя времето с дълги писания, защото ... (знаете защо!), ще ви предложа да излеете поредната си тирада върху най-титулуваният ни скулптор, сравняван с колоси като Липшиц и Хенри Мур, чиито произведения някак естествено са високо ценени по света, а у нас поради вече споменатия бай-ганьовски манталитет можем да го понахокаме, пооплюем и каквото си пожелаем още там!

За утеха ви предлагам да се полюбувате на паметникът на Св. Климент Охридски в Охрид. Може пък и да разберете класата на Далчев, знам ли?

Със съжаление ще отбележа, че македонският паметник е по-адекватен като паметник, в това си качество и че тези модернистични забежки на цялата ни социалистическа скулптура убиват националния дух! Затова македонците ще си македонстват, а ние ще си "модернстуваме".

Аз и още 99% от гражданите на България ходим по улиците и виждаме човекът, стоящ в основата на българската културна традиция, изобразен с плоска глава...

Моите уважения към цялата биография на автора, но той е превърнал улицата в изложбена зала, а тя не е. Много е усложнено съвременното изкуство и направо отлита от народа. Улицата е място, където хората трябва да видят Паметник, а не пън. Не може там, на това място, изобразеният обект да прилича на ствол на дърво! Не може. Да, вижда се монументалността на фигурата, но нима тя щеше да пострада от малко реализъм? От това главата да беше изобразена нормално? Да видят минувачите жив човек, който носи историята?

Нима монументалност не може да се постигне по друг начин?

Толкова ли не можа Далчев да осовободи естетиката от сталинския реализъм без да преминава в другата крайност. Оттам страда българската култура я, от това, че от сталинизъм минахме в социалистически модернизъм....

А ни трябваше малко класика, колкото да събуди обратно естествения стремеж на обикновения човек към изкуството.... Толкова ли беше трудно за цялата плеяда от български творци??

[КГ125]

Добре, ами това? Какво да изпита човек, като гледа основателите на България изобразени като конструктор Лего???!??

[КГ125]

Не, наистина, не мога да възприема. Съжалявам, но аз като обикновен гражданин това нещо не ща да го виждам на историческите места на България. Това няма никаква естетика, това е подигравка и пилеене на държавни пари на вятъра. Което е по-лошото то убива всякакво чувство и е толкова далеч от предназначението си и от естетиката, че повече не може да бъде.

Това нещо може да съществува в изложбена зала, където специалисти и познавачи да го обсъждат, но не и там, където са го сложили. Комунизмът остави след себе си гора от глупави паметници, които сега трябва да пазим заради пазенето на епохата.

Имаме спешна нужда от класика... Това чудо от изривени физиономии и сглобки трябва да предизвиква в мен трепет към създателите на българската държава ли???

[КГ125]

Г-н Гербов, за декоративна украса могат да служат някои пластични елементи като капители, волюти, фризове и др., но лъвското скулптурно изображение създадено през 1940 г. от големият наш скулптор Андрей Николов НЕ Е И НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДЕКОРАТИВНА УКРАСА! Май и Вие трябва да се пооправите с понятията Изящно и Декоративно!

Добре, и да не е такъв термина - ето, че лъвът, създаден през 1940 г. е на мястото си.

[КГ125]

Ето няколко неща на същият Андрей Николов, който е направил лъва. Е, добре, изберете сами какъв стил бихте искали да видите на паметните за страната места...

Значи може всичко да е човешко и силно. Особено паметникът на войника от Сливница. Противно на каноните той не е гордо изправен победител, а скърбящ човек, без шапка, воин, но изпълнен с човечност. Няма по-силно изображение за братоубийството на тази именно война.

Нарушава ли канона? Да. Само че виждате сами.

[Камбуров]

Всъщност съвсем не е така. Това, което правите не е подкрепа на авангардното "изкуство", а просто се опитвате да принудите другите да го приемат, доколкото ви е по-силите, без в това последното да влизат някакви опити за убеждаване.

... И естествено възниква въпросът, дали произведенията на абстракното изкуство може да купуват само професионалисти (т.е. само художниците и склупторите да си продават един на друг творбите) или може да се купуват от "всестранно развити личности"? ....

Пак за пореден път казвам, че не ви убеждавам или разубеждавам в нищо! Но и не желая да бъда ням свидетел на говорилнята и помията ПРОТИВ - знаете какво.

Така де, в миг на откровение ви признах, че харесвам професионализма. Познавам и знам десетки колеги, които нямат специализирано образование, пък пак правят чудесни творби. Ван Гог да кажем. О, той не е модернист! Дай този - Джаксън Полок. Приемам го. Не казвам, че ми харесва. Негова е картината - Композиция "No. 5"

тази - И за нея е следната информация: "Картина No. 5, 1948 Jackson Pollock

Начело на класацията за най-скъпите картини продадени на търг е картина No. 5 на Американския художник Джаксън Полок. Първоначалната цена за картината е била 140 милиона долара, а цената на продажбата достига до 142,7 милиона долара - платена от Дейвид Мартинез, на частен търг през 2006 г. Дейвид Мартинез е ръководещ партньор във “Финтек Адвайсори” и възпитаник на Харвард Бизнес Училището. " Тук са допуснали грешка според вашето мнение - г-н Дейвид Мартинез би трябвало да е художник и вироятно в Харвард не е получил полагащото му се естетическо възпитание като част от мирогледа на всестранно и хармонично развитата личност!

Жалко! - пари на вятъра, а колко други неща можеше да си купи! Да речем от магазините за 1 лев, а в тях продават и къде-къде по-разбираемо нарисувани картини, на цветя например. Или на бягащи кончета!

[Galahad]

Да речем от магазините за 1 лев, а в тях продават и къде-къде по-разбираемо нарисувани картини, на цветя например. Или на бягащи кончета!

Примерно като слънчогледите на Ван Гог. Не разбрах само това някакво отрицание ли е към продаването в магазините по 1лв. В смисъл, че изкуството е преди всичко стока за продан и ако е скъпо е хубаво, ако е евтино е кич (примерно се продава на цената на един хлаб, както е правил същия Ван Гог). Тъй да се каже да не ди губим да гледаме картината, а на квинтесенцията й - етикета с цената й.

По-разбираемото е за предпочитане за произведения предназначени да определено въздействие върху един по-широк обществен кръг. Примерно един паметник.

[КГ125]

А, тук вече става дума за изложбените зали - те според мен следва да са си отворени за всичко и вече всеки потребител да си прецени. Дали изкуството е стока? Стока е, но това още не го разваля.

Има една интересна статия, която дори бях тръгнал да превеждам със съкращения но се отказах - http://blog.mises.org/15667/why-do-we-hate-modern-classical-music/

Застъпва тезата, че тъй като модерната симфонична музика била продукт на елити, затворени в извънпазарна среда, то този продукт остава дълбоко повреден. Високата култура се базирала на масовата, а масовата била пазарна и ако и високата е пазарноориентирана, ще е качествена, един вид.

Побързах да възразя, но всъщност видях къде бъркат авторите - те разглаждат проблема твърде западно и твърде икономически, но по същество са прави.

Високата култура стъпва на the popular, но не толкова в пазарен аспект, колкото в историческо-народен. Първата култура се създава спонтанно от народите, всеки в различна степен, форми и висота. Следва вече елитарната култура, тази, при която има културна комуникация творец - общност, при която имаме признати автори, усложняване на формите, отправяне на послания, осъзнаване на характера на изкуството като човешка дейност и пр. И ако настъпи такава степен на деформиране от средата, самото изкуство се затваря, остава или свръхелитарно, или пък просто се изпразва от съдържание и форма, самоубива се - нещо, което става точно с модерната симфония, освен тогава, когато не се връща към класическите форми, което се наблюдава, впрочем.

От друга страна, в мига, в който от горните съображения някой се опита да ограничава изкуството, както това ставаше в миналия за нас тук исторически период - това е начин да го убие, по-сигурен от всеки модернизъм.

[КГ125]

http://www.google.bg/search?client=opera&rls=en&q=jackson%20pollock&oe=utf-8&channel=suggest&um=1&ie=UTF-8&tbm=isch&source=og&sa=N&hl=bg&tab=wi&biw=1280&bih=859

OK. Красиво е, внушително е, добро е. Кой може да възрази.

[Камбуров]

А, тук вече става дума за изложбените зали - те според мен следва да са си отворени за всичко и вече всеки потребител да си прецени. ...

От друга страна, в мига, в който от горните съображения някой се опита да ограничава изкуството, както това ставаше в миналия за нас тук исторически период - това е начин да го убие, по-сигурен от всеки модернизъм.

Понеже нямам право на повече плюсчета за днес, пиша ви го така: +

Редактирано Август 20, 2011 от Камбуров

[glishev]

Чак сега отварям темата. Тези пластики (ако това е думата) ми харесаха. Не всички, разбира се. Но си имат дух, настроение. Естествено, че изкуството се развива. Ако не беше така, още щяхме да рисуваме охрени бизони по скалите или да гледаме горките импресионисти с неодобрение. Всяка епоха си има свой език и свои начини да се изразява. Сиреч да, мацката, която прави тези неща от боклуци, се справя много добре. Ако можех, щях направо да си прибера една от рибите й вкъщи. Или може би кучето, душещо следа. Да, кучето. Има нещо много мило в него.

[КГ125]

Понеже нямам право на повече плюсчета за днес, пиша ви го така: +

Благодарности; такъв плюс значи много

Трябва да кажа, че вземайки предвид обясненията ви се вгледах повече в линковете и наистина се виждат стойностни неща

[КГ125]

Чак сега отварям темата. Тези пластики (ако това е думата) ми харесаха. Не всички, разбира се. Но си имат дух, настроение. Естествено, че изкуството се развива. Ако не беше така, още щяхме да рисуваме охрени бизони по скалите или да гледаме горките импресионисти с неодобрение. Всяка епоха си има свой език и свои начини да се изразява. Сиреч да, мацката, която прави тези неща от боклуци, се справя много добре. Ако можех, щях направо да си прибера една от рибите й вкъщи. Или може би кучето, душещо следа. Да, кучето. Има нещо много мило в него.

А, нали! А така, декадентство! А пък твоите неща са пропити с класицизъм! :biggrin:

Редактирано Септември 26, 2011 от КГ125

[К.ГЕРБОВ]

лъвското скулптурно изображение създадено през 1940 г. от големият наш скулптор Андрей Николов НЕ Е И НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДЕКОРАТИВНА УКРАСА!

Украса е! Едва поставена до паметника фигурата придобива ролята на символ. Като самостоятелно произведение, скулптурата на лъва не означава нищо. Ако същата бъде поставена в Зоологическата градина, още на втората година, ако не и по-рано, посетителите ще почнат да си играят на отгатване: кой от лъвовете в клетките е позирал на скулптура. Иначе Андрей Николов е голям скулптор:

[К.ГЕРБОВ]

Ето и нещо «ала Джаксън Полок», снимано от К. Гербов

[КГ125]

Е, добре. Не е ли това майсторство??

[атанасов]

Завършил съм скулптура при Далчев и присъствах на изграждането на проекта за Климент Охридски. Основната идея беше да се издигне един вкаменен пламък на знанието, сред който да се издигне образът на Климент, като металните части бъдат посребрени или отлети от неръждаема стомана. Това бе връзката с нашите икони където сребърните образи се открояват от живописта на иконата. Това изисква и стилизация на формите без да се загуби живота в тях. Подобно на иконописците Далчев вързваше два материала. Вместо живопис и ковано сребро, той съчета камък и метал заедно. Нещо рисковано и рядко употребявано в скулптурата. С това Далчев излизащше извън рамките на скулптурата установени от Арно Брекер и Вера Мухина с тоталитарните им канони. Той се приближаваше по-вече до Ернст Барлах, в търсенето на първичната сила на нашите резбари. Далчев с своята подготовка от три челни художествени академии би направил своя Климент Охридски в рамките на стандартните паметници за съвсем малко време и без всяко усилие. (Може би щеше да бъде посрещнат с възторг от тези, които сега го критикуват). Видни специалисти, като журьорите на Световното Биенале на скулптурата в Антверпен и други специалисти, които претендираха, че познават всеки скулптор от значение на тази планета, определиха неговите търсения като оригинална, типично българска изява в езика на скулптурата. За съжаление проекта не бе изпълнен както бе замислен. Сега Климент Охридски е черен. Но мнението на отговорните фактори е, че е много добре както е, въпреки предложената помощ за оригиналното изпълнение в бял метал.

Скулптурата на Далчев кара хората да спрат и да мислят. Дали всички ще видят неговият Климент като вкаменен пламък, сред който се явява образът от нашите икони не знам. Но с малко по-вече търсене и напрежение на мозъка, може би ще усетят неговата сила на израз преминал през вековете.

Колкото до подхвърлянето за неговия стил като соцреализъм, съвсем не може да се приеме, защото ако това беше така, нямаше да се забранят за печат две негови големи монографии,нямаше да се забраняват за излагане негови фигури, даже филм с една от тях бе спрян, и накрая Далчев нямаше да бъде прокуден да напусне страната и на близо осемдесет да се мъчи да оцелее в чужбина. Далчев внесе нова кръв в българската скулптура и я обнови и съживи. Въпреки неодобрението на някои отговорни фактори, доста от студентите на Далчев и скулпторите тръгнаха по пътеката отворена от него, и израстнапа като професори по скулптура в България и чужбина. Даже този нов живот в нашата скулптура може да се почувства и сега. Не напразно големият белгийски колекционер на изкуство Юго Вутен, бе усетил вътрешната сила бликаща в българската скулптура, и изгради един от най-големите скулпторни паркове и музей в Белгия. Човек се нуждае от електрическа количка в парка, за да го обиколи поне за два часа и още толкова в четириетажната сграда.

За изкуството на Далчев може да се напишат много страници и не може с тези няколко реда да се изчерпи, но може би някои ще се спре и ще помисли малко по-вече за неговото изкуство.

Атанасов

[КГ125]

Поздрав за мнението!

Но тази елитарност, не е ли твърде затворена за масовата публика? Не е ли твърде недостъпна?

За изложбените зали несъмнено, но там,където трябва да се обединява нация, според мен това би следвало да стане на основата на реализма и високото майсторство. Това е за всички, не бива да остане човек, който да не е разбрал.

Бъркам ли?

Редактирано Юли 7, 2012 от КГ125

[Frujin Assen]

Само информативно, чух по новините, че ще бутат многоъгълния пето... в центъра на София. Какво ще поставят там не казаха.