Етапи от завоюването на българските земи от османците

[Aspandiat]

Етапи от завоюването на българските земи от османците според една карта от 1830 г.

Картата включва административното деление на европейските територии на Османската империя.

http://www.davidrums...1&mi=28&trs=154

Прави впечатление, че териториалният обхват на османските санджаци практически отразява етапите на завоеванията им през ХІV - ХV век.

1. Например санджак Галиполи обхваща точно земите, върху които турците слагат ръка след битката при Черномен/Чирмен през 1371 г.

2. Санджак Серес е обособен като отделна административна единица, което отговаря точно на исторически факт, че този град е превзет от Евренос бег 12 години след битката при Черномен, а не веднага след нея.

3. Санджак Виза като цяло отразява византийските територии, паднали под османска власт заедно с превземането на Константинопол през 1453 г.

4. Санджаците Чирмен и Кърклисе обхващат териториите, завзети от османците между 1352 и 1369 г. заедно с Адрианопол.

5. Санджак София реално отразява земите, паднали под турска власт между 1371 и 1385 г. - Пловдивското и Софийското поле заедно с Ихтиманско, Пазарджишко и Нишко.

6. Очертанията на санджак Никопол позволяват да се прецени с точност обхвата на владенията на царете Иван Шишман и Иван Страцимир заедно със земите на Добруджанското деспотство.

7. Територията на санджак Кюстендил обхваща ни повече, ни по-малко старите владения на деспот Константин Деянов с център Велбъжд.

8. Санджак Скопие е обособен като отделна единица с неголям обхват, но това е напълно логично, ако си дадем сметка, че през 1392 г. Скопие е завзет от Игит паша и откъснат от владенията на Вук Бранкович.

9. Солун е отделен санджак, което също е обяснимо, защото този град пада в османски ръце първо през 1387 г., а окончателно чак през 1430 г.

10. Санджак Охрид е отделна единица, смята се, че градът е паднал в турски ръце по време на похода на османците към адриатическото крайбрежие през 1385 г. Десет години по-късно е образуван Охридският санджак.

Тези съвпадения според мен са показателни кои земи с какъв териториален обхват са били завземани поетапно от османците. Границите на санджаците от тази карта на част от европейските владения на Турция могат също така да внесат яснота кои земи са били владяни от българските царе и Добруджанското деспотство в периода 1371/1377 и 1396 г. В тях, съдейки по границите на Никополския санджак, са влизали и градовете Айтос и Карнобат. Дали обаче Айтос и Карнобат са били владение на цар Иван Шишман или на деспот Иванко не мога да преценя. Все пак като че ли имам тежнения към Иван Шишман.

[Aspandiat]

По отношение на превземането на Айтос от османците може например да се прочете следното:

"През 60-те години на ХІV в. става ясно, че грабителските орди са станали завоеватели, които имат намерение да се установят задълго на Балканите. След превземането на Одрин османците нахлуват по три направления в българските предели: към Пловдив, към Ямбол и към Айтос. [2] Тази османска кампания поставя началото на тридесетгодишната отчаяна защита на българските земи."

http://212.39.92.39/...oria_11/20.html

Обаче в посочения исторически източник (2) не се споменава за превземане на Айтос през 60-те години на ХІV век, което ме кара да мисля, че Айтос в нашата историография е паднал заедно с Ямбол, Стара Загора, Пловдив и Одрин по default, без да има сведения, потвърждаващи това:

[2] Из Староосманска анонимна хроника:

"Оттогава Мурад се зае от Ески [Баба Ески] да тръгне срещу Одрин. Неговият Лала Шахин беше беглербег [бейлербег]. След това той даде на Лала Шахин войска и го изпрати срещу Одрин. Когато Лала Шахин дойде до Одрин, неверниците на Одрин излязоха срещу него. Това беше жестока битка, много хора бяха избити. Тогава неверниците бяха разбити, избягаха и се върнаха в Одрин. Лала Шахин изпрати на Мурад вест и някои глави. Хаджи Илбек и Евренос дойдоха при Мурад и го заведоха към Одрин. Тогава Тунджа и Марица бяха придошли. Управителят на Одрин през нощта се качил на една ладия, избягал и отишъл в Енос. На сутринта бойците за вярата намериха града празен и населението им предаде незабавно града. Те влязоха в него и така Одрин бе превзет. Това стана в 761 година от хиджра.

Мурад възложи на своя Лала Шахин поход срещу Загра [Загора] и Филибе [Пловдив] и го изпрати там. Те нахлуха там и завладяха тези области, а на Евренос бег той даде областта Ипсала. Евренос бег отиде там и също я завладя. След това те – всеки на своето място, където беше – станаха погранични бегове [бейове]."

http://212.39.92.39/...ia_11/20.4.html

[КГ125]

Щом областите и времето на превземане съвпадат, значи е много възможно така именно да се е получило разпределението. По онова време разпределението е било свързано с владението, а не толкова с функции на частите в целостта на държавата. И наистина, прави впечатление, че Тракия например е разделена на три. По какъв признак, ако не по този за поредността на завоеванието?

[Иванко Тертер]

Тази карта от 1830 г., независимо че отразява в някаква степен времето на завоюване на балканските земи, не е съвсем относима към онова време - ХІV-ХV век. На първо място, това не е турска карта, а европейска /английска?/ карта за османските земи към 1830 г. В този смисъл, тя следва да се съпоставя с други европейски /католически-латински/ карти за балканските османски владения в периода ХV-ХVІІІ век и да се следи динамиката на промените. Картата не отразява земите заемани от Йоан Страцимир и Йоан Шишман. Специално внимание ще отделя на първия. Към 1830 г. земите на Видинско са "рестото" от старите владенията на Йоан Страцимир. Това е така, защото тридесетина години преди издаването на картата е образувано сръбското княжество /в санджак Семендере/, включило още в нач. на ХІХ в. тимошко-моравския край. Ето защо смятам, че посомените земи на Видин са една малко част от земите владени от санджак - бея Осман Пазвантоглу от кр. ХVІІІ в. /между другото с владения и оттатък Дунава, вкл. с влияние до р. Прут/, а какво остава за земите владени от Йоан Страцимир от ХІV век и сина му Константин от нач. на ХV век. Влахия и Молдова са дадени също така като османски владения към 1830 г., също както и сръбското княжество. Изключение е Гърция, която автоматично получава независимост към 1829 г. и е отразена на картата със зелена ивица, извън османските владения /на съседна карта в същия сайт/. Значи, като виждате, че към 1830 г. автономните и вече самоуправляващи се със собствени васални владетели Сърбия, Влахия и Молдова са отразени, като неизменни части в османската система, си мислете за статута на българските земи и области в периода от ХV до нач. ХVІІІ в., за воеводата Радич /1454г./ и Ради Вое/вод /1493 г./ в София, Богдан жупан /1469 г./ в Никопол, Теодор Балина и Шишман ІІІ /1598 г./ в Търново и Никопол и др.

4. Санджаците Чирмен и Кърклисе обхващат териториите, завзети от османците между 1352 и 1369 г. заедно с Адрианопол.

малко нюанси относно завоюването на тези земи:

"Османо-савойски удар по южните земи на България /1366-1367/"

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7198

в допълнение:

"Шишмановото царство 1393-1689 г. има ли данни за наличието на тази теза или не" /"Царство България 1422-1689"/

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3946&view=findpost&p=28666

[down]

Сравняването на карти е загуба на време, особено за ранноосманския период на Балканите!