Вятърна енергия

[dedenze]

Използува се от древни времена. В България почти не се използува по простата причина, че нямаме вятър с рентабилна скорост и слава на Бога (ако го има) за това. Релефа и географското разположение ни пазят от силни ветрове. Разбира се има специфични места и сезони където може да се използува – например морският бриз, но търсеното КПД е ниско. За да говорим за някаква ефективност скоростта на вятъра трябва да е над 4 м/ сек.. Напоследък под “евронатиск” и интензивна корпоративна атака се навъдиха много фирми, предлагащи системи за получаване на вятърна енергия. Пак на принципите на приятелските кръгове и чиновническа некомпетентност се финансират държавно подобни проекти. Изкуственото завишаване цената на електроенергията, обаче води до изчисления при които в някои райони, вятърната енергия става “рентабилна”.

В много страни, вятърната енергия се използува за директно задвижване на плавателни съдове, мелници, помпи и други. Достатъчни са платна или кула с въртяща се ос и наклонени перки – пропелер. Преобразуването на механична сила в механична въртелива се поддава на пълно математическо описание и изчисление, известно от векове. Колкото е по- голям диаметъра на пропелера е по-голяма и въртящата сила която получаваме. Получава се вятърен двигател чийто обороти на въртене зависят от скоростта на вятъра, площа и наклона на перките. Без претенции за висока точност може да се приеме, че при скорост на вятъра 6 м/сек и диаметър на пропелера 4 метра, ще получите механична енергия около 1 киловат, при диаметър 80 метра, около 400 киловата. За нашите условия и възможности това е перспективно в развитие на механичните помпи за подпочвени води и напояване. На много места е нужен сондажен кладенец до 20 м дълбочина и бутална помпа задвижвана от пропелера. В тази посока малко се работи, целта е получаване на електроенергия. Достига се сравнително добро до 50 % КПД, при сериозни инвестиции. По- рентабилно е при големи диаметри на пропелера 80-100 метра.

На въртящата се ос се монтира асинхронен генератор с необходимото управление и се свързва към съществуващата ел. мрежа. Просто, но не толкова.

Цалата подвижна система тежи няколко тона и се върти следвайки посоката на вятъра. Монтира се на върха на масивен пилон с височина 50-60 метра. При много силен вятър се получава огромно усилие в основата. Затова перките на пропелера, в повечето случаи, също се въртят около оста си с което се регулира атаката на вятъра. Отлива се голям и геологично осигурен фундамент. За да се произвежда качествена ел. енергия оборотите на генератора трябва да са постоянни, което изисква допълнителни средства. Всички елементи на генераторите изискват контрол и техническо обслужване. Съществуват стотици конструкции за пропелери има и такива във формата на вертикален цилиндър. Това което намира масово приложение по света е с три перки на 120 градуса изработени от стъклопласти или полиестери с въглеродни нишки за ниско тегло и висока механична якост.

Повечето еколози са против големите пропелери, особено край райони свързани с миграцията на птиците. Независимо от стремежа към дизайн, неприятно нарушават природната даденост. Вече има изградени такива у нас, няма публикувани материяли за тяхната ефективност, себестойност и поддръжка.