Моите рисунки

[dedenze]

Много е писано за историята на изобразителното изкуство. Най-голямата трудност е да се направи разлика между рисуване и изкуство. Никога не съм бил добър в рисуването и учителката в основното училище, прилагайки целия си педагогичен опит се беше предала. На 55 години се пенсионирах по болест, бях изкарал един инфаркт, имах наследствен диабет, хипертония, нефролитиаза и какво ли не още. Всичко бе предизвикано от стресови състояния и отрицателни емоции. По професия съм инженер по автоматизация , работил съм като научен сътрудник в институт по електропромишленост, който вече не съществува.

С темперни бои, в онези времена, се правеха някои надписи на пултове и уреди с последващо лакиране. За по- отгворните и сериини неща се ползуваше ситопечат. За цветни фотоплотери, ксерокси и персонални компютри не можеше да се мисли и съществуваха само в научната фантастика. Избухналата “демокрация” бързо ни изхвърли на улицата, по- здравите и млади колеги напуснаха страната. Такива като мен започнаха да оцеляват в сфрата на строителство, услуги и търговия.

Винаги съм харесвал изобразителното изкуство, поради липса на средства за картини и книги с репродукции събирах марки с такава тематика . Познавах творбите на десетки художници. По – късно видях и Ермитажа, Третяковската галерия, Лувъра ....Особено харесвам платната на старите майстори като Леонардо , Микеланжело, Рембранд, Рубенс, Ботичели, Ел Греко ... Повечето съвременници оприличават техните творби на цветни фотографии. Счита се, че подобен реалистичен и детайлен начин на рисуване е изместен от съвременната фотография. Дали е така, може ли някои да снима библейска сцена или с няколко штриха да придаде характер, настроение, да обобщи същността на нещо? Подобни твърдения обслужват и комерсиални интереси – рисуването в подробни детайли е бавно и много трудно.

Имах малка каркова дъска за съобщения и десетина темперни бои, останали от онова време. Силно ме впечатляваше една снимка на дъщеря ми от абитурентския и бал. Опитах се да я прерисувам – получи се нещо неочаквано с много интересен контекст. До сега често рисувам, не се вживявям като човек на изобразителното изкуство. Моето скъпо хоби, ми носи радост и спокойствие. Направил съм над 100 картини , много съм подарил на близки хора, твърдят, че ги харесват. Окачили са ги в домовете си. Ще се опитам да ви покажа някои от тях, снимани и рисувани непрофесионално – бъдете снисходителни.

Според мен изкуствато се ражда от човешкото страдание и несгоди. То се явява като контратеза на лошото и пошлото в живота, изява на духовното начало.

[Doris]

Наскоро разговарях с една художничка - преподавател в академията и тя твърдеше, че за разлика от други дейности, с рисуване човек може да се захване на всяка възраст и да се получи нещо стойностно, така че - не си сбъркал.

[Михов]

Много е писано за историята на изобразителното изкуство. Най-голямата трудност е да се направи разлика между рисуване и изкуство. Никога не съм бил добър в рисуването и учителката в основното училище, прилагайки целия си педагогичен опит се беше предала. На 55 години се пенсионирах по болест, бях изкарал един инфаркт, имах наследствен диабет, хипертония, нефролитиаза и какво ли не още. Всичко бе предизвикано от стресови състояния и отрицателни емоции. По професия съм инженер по автоматизация , работил съм като научен сътрудник в институт по електропромишленост, който вече не съществува.

С темперни бои, в онези времена, се правеха някои надписи на пултове и уреди с последващо лакиране. За по- отгворните и сериини неща се ползуваше ситопечат. За цветни фотоплотери, ксерокси и персонални компютри не можеше да се мисли и съществуваха само в научната фантастика. Избухналата “демокрация” бързо ни изхвърли на улицата, по- здравите и млади колеги напуснаха страната. Такива като мен започнаха да оцеляват в сфрата на строителство, услуги и търговия.

Винаги съм харесвал изобразителното изкуство, поради липса на средства за картини и книги с репродукции събирах марки с такава тематика . Познавах творбите на десетки художници. По – късно видях и Ермитажа, Третяковската галерия, Лувъра ....Особено харесвам платната на старите майстори като Леонардо , Микеланжело, Рембранд, Рубенс, Ботичели, Ел Греко ... Повечето съвременници оприличават техните творби на цветни фотографии. Счита се, че подобен реалистичен и детайлен начин на рисуване е изместен от съвременната фотография. Дали е така, може ли някои да снима библейска сцена или с няколко штриха да придаде характер, настроение, да обобщи същността на нещо? Подобни твърдения обслужват и комерсиални интереси – рисуването в подробни детайли е бавно и много трудно.

Имах малка каркова дъска за съобщения и десетина темперни бои, останали от онова време. Силно ме впечатляваше една снимка на дъщеря ми от абитурентския и бал. Опитах се да я прерисувам – получи се нещо неочаквано с много интересен контекст. До сега често рисувам, не се вживявям като човек на изобразителното изкуство. Моето скъпо хоби, ми носи радост и спокойствие. Направил съм над 100 картини , много съм подарил на близки хора, твърдят, че ги харесват. Окачили са ги в домовете си. Ще се опитам да ви покажа някои от тях, снимани и рисувани непрофесионално – бъдете снисходителни.

Според мен изкуствато се ражда от човешкото страдание и несгоди. То се явява като контратеза на лошото и пошлото в живота, изява на духовното начало.

Апропо, Деденце, трябва да ти се извиня, малко попрекалих оня път .

Сега, като чета горния ти пост си обяснявам много неща...

Ще се радвам да видя картините ти. Не се притеснявай за реакциите, сигурен съм, че ще бъдат положителни. Пък и най-важното е на теб да ти носят удовлетворение, още отсега те поздравявам за смелостта да ни ги покажеш !

[Михов]

Пък и най-важното е на теб да ти носят удовлетворение, още отсега те поздравявам за смелоста да ни ги покажеш !

Съжалявам за спама, но вече не мога да си редактирам поста . Хм, "смелостта" с едно т - техническа грешка е, уверявам ви . Дали пък не прихващам от революционната бдителност и грамотност на Т-34 ?!

[КГ125]

Дайте да видим, де :)