Моите рисунки

[dedenze]

Опитвам да ги кача но нещо не става

Дано с този линк стане:

http://dedenze.snimka.bg/arts/moi-risunki.506832

[Doris]

Харесва ми новогодишната нощ. Може би защото си мисля че и схванах идеята.

[КГ125]

Много читаво!!! Напомня ми на един балкански стил на художници-непрофесионалисти, забравих му името. Но има и още над него..

(абе трудно се изразяват картини с думи, но ми харесва!)

[Стоедин]

Поздравявам те за смелостта да ги споделиш с нас. Страхотни са! Бих откупил картината с кръстоносната флотилия, ако се продава и ми е по джоба, разбира се. Не спирай да рисуваш. Поздрави!

[Warlord]

Не е лошо, никак. Като че ли усещам влияние от Ван Гог тук-таме се забелязва не съвсем права перспектива - може би нарочно.

[dedenze]

Радвам се че ви харесва ще кача още мои рисунки

[Михов]

Като че ли усещам влияние от Ван Гог

И аз!

Поздравления! Харесват ми!

[dedenze]

С различни влияния е пълно разбира се. Тук наистина има богове на които може да се кланяме като Ван Гог и много други. В натура картините изглеждат по-добре има ефект на рибешко око при снимането и лош отблясък но това не е толкова важно. Няма двама души да виждат еднакво света. При мен едното ми око е късогледо и с него виждам цветовете по-различно. Може би напълно здрави художници няма. Някои от тях са дали начало на цели жанрове в изобразителното изкуство на основата на болестта си например - глаукома при която виждаш света в спектрално разложена светлина. Да не говорим за психика - нужна си е малко откаченост. Понеже ме уважихте с интереса и коментарите ви подарявам и едно мое есе свързано с темата:

Пари и рисунки

Рисуването е скъпо занимание, ако в него влагаш, част от сърцето и душата си. Държа на реализма в картините, изпипвам цветовете и детайлите, копирайки старите майстори. Това изисква повече време и труд, по-скъпи платна , бои, търпение. Ако някой, прохождащ художник мисли , че с рисуване ще си плаща сметките, дълбоко се лъже.

Беше студен и снежен осми март преди няколко години.По стените бях накачил повече от 20 картини с цветя.От дървени летви сковах нещо, като изложбено пано. Направих термос горещо кафе. Навлякох дебели дрехи и ето ме на улицата. Избрах най- оживеното място, без да преча на движението. Подредих картините, бяха с дървени рамки и окачалки. Осигурих ги против падане и порив на вятъра. Поставих етикети с нищожни цени от 8 до 40 лева за най –голямото платно. Никога не бях продавал картини.

Спираха, гледаха и питаха за имената на по-екзотичните цветя, за платната , за боите. Изпитвах радост, защото хората харесваха работата ми. Когато разбираха , че не съм само продавач ,а и автор, ме поздравяваха. Често заставах отстрани ,като наблюдател и надавах ухо за коментарите. Осообено висока оценка, беше неподправеният детски възторг.

Към 3 след обяд ,почти не чувствувах ръцете и краката си. Желанието все пак да продам нещо беше по-силно от студа. Наблизо, от цветарския магазин, излизаха десетки мъже и жени с отрязани ,мъртви цветя. Цената на някои букети беше по- висока от тази на картините.

„Търговията”явно не ми потръгна .Започнах да прибирам и тогава се появи Тя.

Обсипа ме с хвалби и оценки, стана ми неудобно. Беше около 25 годишна, нещо в поведението и изглеждаше ненормално. Помоли ме да изчакам, явно живееще наблизо. След десетина минути се върна ,подаде ми пакет и каза:

- Нямам пари, но тези книги са ценни ,моля ви да ги разменим за тази картина

от 8 лева.

В пакета имаше 3 книги с кожена подвързия на повече от 100 години.Върнах

ги с думите:

-От антикварна книжарница ще получите много повече за тях. Нечестно е да ги взема. По –лесно е да вземете от някого на заем 8 лева.

Взе обратно книгите и пак хукна на някъде. Вече съжалявах ,че не и подарих картината, когато задъхана и щастлива ,тя пак пристигна и ми подаде 8 лева на стотинки. Подадох и избраната картина и добавих една по-скъпа като подарък за 8 март. Целуна ме и на лицето и се изписа такава радост и щастие,че онемях.

Вечерта, когато ракията ме размрази, разбрах истината. Картините, които рисувам, са като мои деца!Не мога да ги продавам! Трудно се разделям с тях,а понякога се налага!В изкуството и живота няма по-голяма,движеща сила от душевното страдание!

[КГ125]

Нищо, ти ги публикувай тука

[dedenze]

В този линк вече има 65 от тях:

http://dedenze.snimka.bg/arts/moi-risunki.506832

[Doris]

С графична програма - photoshop, GIMP или друга подобна можеш да оправиш изкривяването от фотоапарата и да изрежеш снимките, така че да остане само картината. Не е трудно.

[eMGeto]

Бях на 13,15 и 16 години, когато съм рисувал тези глупости. Сега виждам много недостатъци в тях, но това е било! Ако ме запитате защо не съм продължил, ще ви кажа, че художника и мързела не вървят ръка за ръка. Просто нямам интерес. Ще постна и още, но от по ново време.

Художник и мързел!.doc

[mitaca]

Страхотни са! И на деденце и на еМГето! Аз не съм никакъв специалист де, но усещам някакъв дух и насока (ИМХО) .

[eMGeto]

Ако се срещнем, няма да повярваш, че съм на 50. Изглеждам на 30! Гени!

[mitaca]

Това да се чува ! Човек не е на толкова на колкото е, даже не е на толкоз на колкоко изглежда, а на толкоз на колкото се чувства (според жена ми не съм излезал от пубертета , пак според нея ще изляза, чак като вляза в климакса или там как му се вика ).

[eMGeto]

Още две картинки, но тук съм бил на 19 години. Като че ли къщури, по ми харесваше да рисувам, но пак ще кажа мързела не върви с нищо. Тези видях в едно списание. Не помня, кой беше художника. Бяха черно-бели снимчици. Не съм виждал цветните оригинали, и положително мойте са различни от тях цветово. Да ми прости художника, който ги е рисувал!

Художник и мързел 2.doc

[КГ125]

Бре, МГ!!!!!

Че те хубави! В предпоследната има такава светлина, нещо като намек за Майсторовите работи. Такава има само в българските села.