Манджуризми и/или монголизми в старославянския език

[Perkūnas]

хоръгва, хоругва – знаме с изображение на светец, уругва, уругвица – диал.ф-ми, сватбенно знаме. Изходната старобългарска форма е хоръгва (Супр.сбор. – 10 в.), а формата с у, която се употребява днес, е заемка от руския език. Думата е общославянска и няма изяснена етимология. Според разпространеното мнение, думата хоругва е с най-вероятен монголски произход. Среща се във всички славянски езици, украински хоругов, род.п. хоругви, староруски хоругы, род.п. хоругъве - знаме (Ипатиевската летопис), руски и белоруски хоругва, сърбохърватски хоругва, хоруга, словенски karǒgla, *karǒgva, чешки korouhev, старочешки korúhva, словашки korúhev, старополски chorągiew, полски chorągiew (от където chorąžy - хорунжий, прапорщик, знаменосец), кашубски хоrçgvа, хоrçgу, xorçgev, горнолужицки khorhoj, долнолужицки chórugoj, chórgoj – знаме, църковно знаме. Фасмер смята че прасалавянското *хоrŏgŷъvе е заимствано през старотюркски, с начално „х” от монголското oruŋgo, oruŋga, калмикски оrņό – знаме, знак, в езика на монголците от Вътр.Монголия geger, her – знаме, флаг на войскова част. (АР-МГВМ,стр.77,81) В древнотюркски uruŋu – знаме, титла, uruŋut – предводител. (ДТС,стр.615-616) Посочва се също вероятна връзка със старотюркското qorïγan, старомонголското χoriyan, χoriyγan – военен стан, лагер. (ДТС, стр. 458) Миклошич, Ф.Браун, Соболевски посочват неубедителната връзка с турското kujruk – опашка. Миклошич посочва готско hruggа, старонемско и норвежко rungе, или готското hruggа, балкано-готското *harihrunga – палка, дръжка на копие. Латвийското karuõgs – знаме, се смята за руска заемка, а древнопруското caryangus – знаме, като праславянска. Украинската титла хорунжий – казашки низш, офицерски чин, е заимствано от еднозначното полско chorąžy, от полската дума chorągiew, от 1705 г. в Русия започва да се използва термина хоронгви – ескадрони. Като цяло етимологията е трудно уловима. Алтайския произход, респ. заемка на общославянско ниво, със смислов преход „дръжка на копие”-„знаме” е най-вероятна. Готското заимстване е също оттук, но произходът е свързан не с „военен лагер”, стан а с други алтайски понятия:

а). В тунгусоманджурски urgun, orgi - дръжка, urugate – копие. (ССТМЯ-2,стр.283,23) Пътят на проникване вероятно става чрез хуните към праславяните и готите (*harihrunga, rungе) с които влизат в непосредствен контакт.

б). От тунгусоманджурското urgin – форма, образец, urge – рисувана книжна кукла, чучело, атрибут на шаман използван при ритуал, xergen, xergine – черта, изображение, знаци, картина върху дърво или плат, също знак на достойнство или сан, дало производното xergei - писар, тук са монголските oruŋgo, oruŋga, oruga, оrņό, geger, her, древнотюркското uruŋu – знак, знаме. (ССТМЯ-2,стр.284,482)

в). Като друга по-малка вероятност, може да мислим и за източноирански произход, проникнал на общославянско ниво. В осетински дигорски хuаræg (хwаræg), иронско xыarun (xwarun), xurst, хотаносакски hvāraka – шарен, рисуван. Като изходно Абаев посочва древноиранското hwar, согдийското xwar – оцветен в тъмно, боядисан. (ВА-С-4,стр.252) В санскрит hari, hir - жълт. (L-IAIL). Или хоръгва – рисуван, рисувано знаме.

мечъ – дълго и право хладно оръжие. Думата е общославянска. Заета е в общославянския езиков етап от готски mēkes, староисландски mīkir, староанглийски mēсе, старосаксонски mâki, откъдето е и финското miekka - меч (Томсен). Произходът на думата в германските езици не е ясен. Предполага се заемка от друг език. Предлаганите връзки със средноперсийското magēn - меч (Шефтеловиц), или с грузинското maχva - остър, меч, удинското mеχ - серп, лезгинското mаχ - желязо (Томашек) или с дидойското, mаčъа - сабя, куанадското mīčа – кинжал, се отхвърлят, тъй като персийската и картвелските форми не обясняват „к” в готски, а кавказките дидойски форми съвпадат с „ч” при славянските, но не обясняват „к” в първоизточника – готски и в някои германски езици. (МФ-ЭСРЯ-2,стр.612-613),(БЕР-3,стр.775) Трябва да се търси друг, общ източник, откъдето думата е проникнала първоначално в готски, старосаксонски и общославянски. И този източник е алтайски. В монголски mese, халха-монголски mes, бурятски, ордоски mese, калмикски mesэ – меч, острие, бойна брадва, японски masakari – меч, бойна брадва, в тунгусоманджурски, орокски masāri – брадва (смята се за старояпонска заемка), нанайски mōso, манджурски mosela – чук. Урало-алтайски паралел със саамското *mъcŏ – сека. (S-AE) Така че най-вероятно думата меч е донесена от хуните, първоначално е заета от готите, които я разпространяват в Европа, а кавказките форми са или ностратибчески и бореален паралел, или също алтайска заемка в Кавказ (от езика на хоните-савири).

Поредната порция вкисната боза... В готски не може да има заемки от азиатски езици (донесени евентуално покрай хунското нашествие), понеже запазените готски текстове (евангелието) датират от времето преди в Европа да се появят изобщо хуни или "прабългари"!!!

[Tyroglyphos]

запазените готски текстове (евангелието) датират от времето преди в Европа да се появят изобщо хуни или "прабългари"!!!

Напротив, запазените готски текстове датират от времето след появата на хуни и прабългари в Европа.

[проф. Добрев]

Поредната порция вкисната боза... В готски не може да има заемки от азиатски езици (донесени евентуално покрай хунското нашествие), понеже запазените готски текстове (евангелието) датират от времето преди в Европа да се появят изобщо хуни или "прабългари"!!!

В немския език има 10-15 прабългарски думи, които са от времето, когато готите живеят почти в симбиоза с прабългарите в Западно-Хунската империя на Атила.

А иначе това за бозата е много точно, поздравления.

[Perkūnas]

Напротив, запазените готски текстове датират от времето след появата на хуни и прабългари в Европа.

Като книжен носител - да, но преводът на Улфила (текстът) датира от 4 век. Едва ли може да се очаква по-късните запазени преписи на Светото писание да се променят и да се допълват с чужди думи. Изобщо наличието на всякакви хунски или прабългарски думи в западноевропейските езици е крайно съмнително, освен ако не са предадени чрез някои славянски език или унгарски.

Отделно примерът с "меч" е крайно неподходящ. Как и защо монголското mese се трансформира в германско *meki-, а не *mesi-? Или в славянско мечь? Освен това германското *meki- е засвидетелствано и в други германски езици, т.е. думата по-вероятно е Wanderwort от по-ранен период.

[Skubi]

Здрасти! Четейки обясненията на една единствена дума ми направи впечатление, че обясненията обиколиха почти всички държави около, панония. В началото и края са съвсем други букви, гласове но едно ме впечатли. Буквосъчетанието (коренът?) ОР или РО във всички думи го има.

Зазгледах обясненията на речника за унгарските корени на Цуцор -Фогараши и намерих следващото.

OR, (1), igen termékeny gyök, melynek alaphangját a rezgézt, rázkódást, erőkitörést, erőszakot, s ezekhez rokonuló fogalmakat jelentő r hang teszi. Itt azonban csak azon szókat osztályozzuk, melyekben az or gyök akár előtét nélkül, akár előtéttel másmás árnyéklatu, de alapfogalomban rokon erős, terjedő értelmeket fejez ki. Силен корен който е в думите означаващи вибрация, тресене, избухване на сила, насилие, и сродни с тези понятия думи с буквата р.

1) Erős rázkódtató hangot utánoz e szókban ordít, ortályoz, előtéttel: doromb, dorombol, dorbézol, dorgál, fortyog, hortyog, horkan, fordítva: robaj, robog, ropog, rohan stb. Трескав звук като кещи, ортусва, тропа, весеселба, кара се, кипи, громолясва, бяга, препуска.

2) A testekre rontva, metszve, törve, eröszakosan ható cselekvésnek, működésnek alapfogalma rejlik ezekben: ort, orot, orotvány, ortókapa, előtéttel borot, borotva, borona, doroszol, csoroszol, csoroszla, csorba, hornyol, horzsol, mor (mar), morzsa, fordítva rom, ront, rongy, roncs stb. átv. ért. a metszett, vágott, irott testhez hasonló ordas, borda. E jelentésü szók egyszersmind rezgő, erős hangot fejeznek ki. Напададение срещу тела, рязяне, сечене...

3) Görbeségre, kerekségre vonatkoznak: orsó, orgovány; előtéttel: borsó (latinul: orbum, németül Erbse, tótul: hrach), borít, borogat, burkol, forr, forog, horog, korong, korsó, korlat, korcz; fordítva rokka, róta. Minthogy a görbedés, kerekedés, kerekforgás, illetőleg görbe kerek mozgás nagyobb erőt igényel, és gyakran rázkódással jár: innen ezen szók or gyöke is a hangutánzók közé sorozható. Думи отнасящи се за нещо кръгло криво и звуците свързани с движението им.

4) Erőszakos elmozdításra vonatkoznak: or (fur), oroz, orozlán, fordítva, és nyiltabb hangon rab, rabol, ragad, rabló, ránt, ráz, melyekben szintén némi árnyéklata van a hangutánzásnak. Думи отнасящи се за отместване, предвижване със сила, насилване.

5) Magasra emelkedés, felfelé törekvés alapfogalmában egyeznek megezek: orr, arcz, orj, óriás, orom, ormó, ormóz, előtéttel: marj, borz, borzad, gór, góré, hóri, hórias, torz, torzomborz, torlik, torlasz, torony, toromba. Ide tartozik az otromba, mely eredetileg Molnár Albert szerént am. grandis, immanis, tehát visszafordítva: ortomba. Átv. ért. ide sorozandó a régies or, mai szokás szerént úr, azaz: magas polgári állásu, mások fölé emelkedett személy; innen a rokonság az órias, és úrias között. Ez osztálybeli szók gyöke a hangutánzó or-val annyiban fogalmi rokon, hogy a fölreppenő madár helyzet irányához hasonlítható, némely esetben pedig csakugyan rázkódó hanggal jár, pl. a borzad, torlik szókban. Издигане, напредване на горе.

6) Terjedő és fölfelé törekvő minőségü tüzet, illetőleg ennek vörös tulajdonságát jelenti ezekben orbáncz, porzsol, parázs, fordítva: rós, rőt, rozsda, ragya, róka. Megfelel ennek a latinban: uro. A képző hangjába olvadt e szókban: rát, (azaz: pirít, süt), rátotta, (azaz: pirított, sütött), és rák. Разпростаняващ се на горе огън и болести подобни на тези цветове.

Ezen or, illetőleg r gyök hasonló jelentésü szóosztályokat képez más nyelvekben is, mit az egyes szók elemzésénél részletesen megjegyzünk.

Не мога всички думи да преведа но смисълът смятам се схваща.

Ако разгледаме значенията на тези в различните езици, в някои от по горе обяснения сигурно ще пасва.

[Tyroglyphos]

Като книжен носител - да, но преводът на Улфила (текстът) датира от 4 век. Едва ли може да се очаква по-късните запазени преписи на Светото писание да се променят и да се допълват с чужди думи.

Не само може да се очаква, но съществуват и изрични писмени сведения, че готските книжовници непрекъснато са редактирали и усъвършенствали превода на Светото писание.

[ЧЗ-М-52]

Перкунас, без подобни тъпи квалификации за вкиснати бози, като гледам мозъкът ти е доста вкиснат.

Що за довод - нямало езикови контакти между готи и хуни - много по-умни от тебе са се изказали по въпроса за произхода на думата меч, вкл. и немеца Фасмер!

[Perkūnas]

Перкунас, без подобни тъпи квалификации за вкиснати бози, като гледам мозъкът ти е доста вкиснат.

Що за довод - нямало езикови контакти между готи и хуни - много по-умни от тебе са се изказали по въпроса за произхода на думата меч, вкл. и немеца Фасмер!

Не получих отговор на въпроса как монголското mese се трансформира в германско *meki-, а не *mesi-? Или в славянско мечь? Ако ми дадеш още 5 примера за такава промяна в монголски или манджурски заемки в германските езици, ти свалям шапка. Че да не стане пак като с оня "аварски" хринг...

[ЧЗ-М-52]

как монголското mese се трансформира в германско *meki-, а не *mesi-?

В ТМ гл. mi - сека, режа, евенкски mihin - отрязвам, манджурски mejčže - сека, чупя.

ВСр.Р на ТМ ез,т-1, стр.535

Така че на какъв диалект думата е достигнала готите никой не може да ти каже Перко! Както виждаш има форми и със с, х, чж!

а за хринг - алтаизъм от всякъде!

[nik1]

"Манисто", "Монисто" (дилактно) - със значение "топче", "огърлица", гердан".

Старобългарски "монисто" - "гердан", използвано със значения на "монета" (като нещо кръгло), "бисер" (топче) и други такива.

Може да се предложи алтернативна етимология: думата в славянския език произлиза/навлиза от прототунгусоманджурската (и/или прамонголската) форма, или от прауралската форма, за нещо "кръгло", "овално" :

Mongolian etymology :

Proto-Mongolian: *mo"g|er

Meaning: wheel, hoop

Russian meaning: колесо, обруч

Written Mongolian: mo"ger (L 545)

Middle Mongolian: mo'er 'felloe, rim' (HY 18)

Khalkha: mo":r

Buriat: mo":r(e)

Kalmuck: mo":r

Dagur: me:r (Тод. Даг. 154)

Comments: KW 268.

--------------------------------------------------------------------------------

Tungus etymology :

Proto-Tungus-Manchu: *mun|u-, *mun|bu-

Meaning: 1 oval, round 2 blunt, rounded

Russian meaning: 1 овальный, круглый 2 тупой, закругленный

Evenki: mumo: 2, mumbu-me 1, mombo- 'roll'

Even: mun|uti 1

Literary Manchu: mumuri 2

Nanai: mun|gel-mun|gel bi: 1

Comments: Tung. > Yak. mumur / mun|ur 'blunt'. See ТМС 1, 544, 556, 558. Evk. munc^uke: 'beads' may be derived or else may be a later Turkism.

--------------------------------------------------------------------------------

Korean etymology :

Proto-Korean: *mu:n|-

Meaning: round, small round stone

Russian meaning: круглый, маленький круглый камешек

Modern Korean: mun|i 'round thing, lump', mun|uri 'round stone'

Middle Korean: mu:n|'y/ri/-to:r

Comments: Nam 224, KED 685.

--------------------------------------------------------------------------------

Uralic etymology :

Number: 557

Proto: *mon|a (*mon|ka)

English meaning: curve, ring

German meaning: Biegung, Kru"mmung, Kreis

Saam (Lapp): moag'ge -gg- (N) 'bent object', moagga^s -g'g- 'bent, crooked', ma%hkke: (L) 'Biegung (eines Weges), Bucht (eines Seils); Bucht eines Strandes', ma%hkko:- 'sich winden, schlangeln', mohke (T) 'Biegung, Kru"mmung'

Udmurt (Votyak): mog (S) 'ein hinter mir od. beiseite liegender Ort'

Komi (Zyrian): meg (Lu. Ud.) 'Flus|kru"mmung', meg (PO) 'извилина реки'

Khanty (Ostyak): ma>g|@l (V) 'Kreis, Bucht im Flus|', ma>x|@t (DN) 'Kreis, Rundung', ma~x|@lt- (O) 'umgehen', ma>g|@lt@g|i̮- (V) 'um, umher, herum', ma>x|ta (DN) 'um - herum'

Mansi (Vogul): mu:lt mu:ltil@m (KU), mu:lt@g|m (P), muw@l (LO), mu:g|e`l, mowe`l (N) 'ringsherum', mu:g|e`lt-, mowe_lt- 'umkreisen, rund herumgehen', mon|x|e`lt- 'umringen'

PS

Според Slawski,....,"наставката "-sta" в "маниста" се среща единствено при тази дума, и се отнася към праславянската наставка "-ta", както "-snь" към "-nь", "-slь" към "-lь",както "-snа" към "-nа", "-slа" към "-lа", и както "-tva" към "-stva","-ьstva", и ..т.н. (продължава)"

[Aspandiat]

"Манисто", "Монисто" (дилактно) - със значение "топче", "огърлица", гердан".

Старобългарски "монисто" - "гердан", използвано със значения на "монета" (като нещо кръгло), "бисер" (топче) и други такива.

Може да се предложи алтернативна етимология: думата в славянския език произлиза/навлиза от прототунгусоманджурската (и/или прамонголската) форма, или от прауралската форма, за нещо "кръгло", "овално" :

PS

Според Slawski,....,"наставката "-sta" в "маниста" се среща единствено при тази дума, и се отнася към праславянската наставка "-ta", както "-snь" към "-nь", "-slь" към "-lь",както "-snа" към "-nа", "-slа" към "-lа", и както "-tva" към "-stva","-ьstva", и ..т.н. (продължава)"

Я помисли за други, по-вероятни И.Е. възможности, а не за забутаните на майната си монголи и манджури. Като например (старо)арменското maneak "украшение за шия във вид на златен пръстен или верижка" и санскритското manī - "jewel, gem, pearl (also fig.), any ornament oramulet, globule, crystal".

[nik1]

Я помисли за други, по-вероятни И.Е. възможности, а не за забутаните на майната си монголи и манджури. Като например (старо)арменското maneak "украшение за шия във вид на златен пръстен или верижка" и санскритското manī - "jewel, gem, pearl (also fig.), any ornament oramulet, globule, crystal".

От това което предлагаш ти не става ясно в кои дума следва да се търси корена (и къде), ама както и да е..

Знам какви са възможните етимологии (по-добре от теб, щото може да се досетиш че съм направил и проучвания), та затова предложих горното като алтернатива.. Само не разбрах ти какъв ми се падаш, да ми каваш какво да мисля?

Аз нямам проблеми със "забутаните" монголските и тунгусоманджурските корени.. Ти изглежда имаш проблеми с тях.. Ама що си го изкарваш на мен?

---

[КГ125]

Ник1, ще ти се случи случка, ако продължиш да говориш с хората с този тон.

[nik1]

Ник1, ще ти се случи случка, ако продължиш да говориш с хората с този тон.

??

Нормалната и възпитана комуникация между възрастни хора, несвързани със семейни връзки (дете- родител, или ученик-учител) не изключва ли заповедни форми като "помисли"..Аз ако започна да общувам с теб така, ти как ще реагираш? Няма дори и да ме запиташ защо аз се отнасям така, и ще си замълчиш демек? Хайде моля ти се, не съм идиот..

Не е ли вярно, че ти лично заплашваше да накажеш потребителя Невски, само защото Невски ти беше казал "мисли./. за нещо си/" (Според мен той имаше основанията да ти го каже, защото ти лично се държеше като невъзпитано дете държащо да наложи на всяка цена мнението си..В случая, както виждаш, аз обаче не налагам мнението си - изрично съм подчертал че предлагам "алтернативно виждане", дискусионно е демек това, което предлагам/

А ако е вярно, това което си спомям, то не става ли и вярно че си готов да прилагаш двойни и тройни стандарти?

/визирам намерението ти "да ми случиш, демек да ми направиш, случка"?/

[nik1]

"Коса" (Праславянско *каsa- ), в славянските езици - сечиво, направено от голям извит нож; земеделско сечиво, също и приспособление за обработване на кожа (за почистване на кожа); "сърп, направен от коса"

Традиционно се свързва с и.е. глагол *kes- "режа", развило се някои ИЕ езици и като като "брадва", "цепя", "цепене", но значението в славянските езици по-скоро допуска, че се отнася за предмет със многостранна употреба, несвързана единсвено с "рязане", или "цепене".

Може да се помисли за алтернативен ТМ произход на думата на "коса":

"косэ, косэнэ" със значение на "голям нож"

"кэси" със значение "изрязвам"

"кэсу" със значение "кос "(остър), "косоглед" (с остър поглед)

"кису" - "нож" (за изряване на орнаменти)

http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/k.pdf

[nik1]

Нямам представа за произхода на глагола "хуквам", "да хукна" със значение "затичвам се изведнъж"; "втурвам се да бягам" (корен "хук/ук", или що?), но доколото чета в Т.М. езици имаме корен "хукт" и съответните думи, със същото значение:

стр 340 (36-та на ПДФ) "Сравнительный словарь тунгусо-маньчжурских языков"

http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/II/h.pdf

[nik1]

Нямам представа за произхода на глагола "хуквам", "да хукна" със значение "затичвам се изведнъж"; "втурвам се да бягам" (корен "хук/ук", или що?), но доколото чета в Т.М. езици имаме корен "хукт" и съответните думи, със същото значение:

стр 340 (36-та на ПДФ) "Сравнительный словарь тунгусо-маньчжурских языков"

http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/II/h.pdf

ПС

Имаме и формите за бягам, скачам "хухкин", "хухкон", "хухкьин" стр 340 (36-та на ПДФ) "Сравнительный словарь тунгусо-маньчжурских языков"

http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/II/h.pdf

-----

"Конец" ("коньць") предполагам, (в момента) че е произлиза т.м. дума за "конец" и "корен". И.Е. етимология и паралели ми се струват неубедителни*.

Думата "исконен" смятам първоначално е имало значението "свързан" (като с "конец" демек), "родов", "коренен"

Евенкското "хоон" значи "конец".

"Хопкон" - 1) "корен" 2)"основание" (основа), 3) предци, род

"Сапкун" - "корен" (на растение)

стр 333 "Сравнительный словарь тунгусо-маньчжурских языков"

http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/II/h.pdf

*Происходит от праслав. формы, родств. ст.-слав. коньць (др.-греч. ἄκρον, τέλος); возможно, родств. также лат. rесēns «свежий», ср.-ирл. cinim «происхожу, возникаю», cinis «ortus est», или греч. καινός «новый», др.-инд. kanī́nas «молодой». От данной формы произошли: укр. кiнець, белор. конец, болг. конец, сербохорв. ко̀нац (род. п. ко́нца), словенск. kónǝc, чешск. konec, словацк. kоniес, польск. kоniес, в.-луж. kónc, н.-луж. kóńc. Сюда же кон, на-ча́ть, др.-русск., ст.-слав. искони, др.-русск. поконъ «начало, обычай».

[Perkūnas]

Коренът *kon- "начало" и аблаутната му форма *ken- "започвам" очевидно са свързани (освен това в индоевропейските езици отгласната степен при съществителното е -o-, а при глагола -e-.) Така че този корен е очевидно древен в славянските езици, ken- > чeн- по 1 палатализация. За никакво аварско или тунгуско влияние не може да става и дума в случая.

[Tomata]

Понеже има мнения(ANDRÁS RÓNA-TAS), че някои алтайските и монголски езици могат да са наследници на протобългарския, реших да опитам с "хоругва", защото странно ми напомня на тюркското "куйрук"< конската опашка-знаме и т.н.         

Друга по-смислена аналогия виждам в "поругавам"- светиня, знаме от ? ругая :

1.    Etymology[edit]

From *rǫgъ (“ridicule, mockery”) +‎ *-ati of disputed origin. Perhaps from Proto-Indo-European *wreng-, *wrengʰ- (“to twist, to wring, to open”). Akin to Old Prussian rānctwei (“to steal”) and possibly Latvian reñgtis (“to bow, to twist oneself”), Proto-Germanic *wrankiz (“wrench”), *wrangaz (“crooked, wrong”). Machek relates it further with Proto-Slavic *orǫga (“equipment”), *rǫžiti (“to arm”), which Vasmer doubts.

2.  Ръгам

 Муша, бода, пъхам.

Етимология

Продължава старобълг. рѫгати сѧ ἐμπαίζειν, καταγελᾶν „карам се, хокам“ (Зогр., Мар., Асем., Супр.), рѫгати (Борил. син., Ман. хр.) със специализация на значението. От старобълг. *рѫгачь, диал. ръгач „който често се сношава полово“ са заети рум. răncaciu, арум. arungatš „похотлив“. Праслав. *rǫgati, *rǫgajǫ (сербохорв. ругати се, ругам се, словен. rogati sе, rogam sе, пол. urągać „присмивам се“, чеш. rouhati „богохулствам“, рус. ругать, укр. поругатися „присмивам се“, белор. поруга „поругаване“, уруга „упрек“). *rǫgati е сроден на лат ringor „зъбя се“, староангл. wrincle „мръщя се“, ср.н.нем. wrank „бой, свада“ от ие. *ureng(^h)-.

 

и моето алтернативно предлжение за произхода на горните 

 

 

Има доста аналогии в источноскитските наречия във връзка с "хоругва" :

 

 

или

 

 

      и

 

                <<  Хвост(рус)?

 

Има и няколко други възможни варианти с корен "har"(висок)>"gara"(гор, планина, рус.). Или с окончание "gva"(оцветен в жълто-зелено), т.е издигнат, развят, цветен текстил и или символ на власт.

В немски без установена етимология-"ragen" (стърчи навън, нагоре).

 

 

 

 

[tantin]

Преди 40 минути, Tomata said:

Има и няколко други възможни варианти с корен "har"(висок)>"gara"(гор, планина, рус.). Или с окончание "gva"(оцветен в жълто-зелено), т.е издигнат, развят, цветен текстил и или символ на власт.

В немски без установена етимология-"ragen" (стърчи навън, нагоре).

Гледам че вадиш някакви думички от Khotanese  и подобно. Като се бъхтиш поне слагай препратки и допълнително инфо да може и други да те проверяват що за информация слагаш, иначе си ги пишеш сам за себе си.

 

[Skubi]

Преди 1 час, Tomata said:

Понеже има мнения(ANDRÁS RÓNA-TAS), че някои алтайските и монголски езици могат да са наследници на протобългарския, реших да опитам с "хоругва", защото странно ми напомня на тюркското "куйрук"< конската опашка-знаме и т.н.         

Друга по-смислена аналогия виждам в "поругавам"- светиня, знаме от ? ругая :

1.    Etymology[edit]

From *rǫgъ (“ridicule, mockery”) +‎ *-ati of disputed origin. Perhaps from Proto-Indo-European *wreng-, *wrengʰ- (“to twist, to wring, to open”). Akin to Old Prussian rānctwei (“to steal”) and possibly Latvian reñgtis (“to bow, to twist oneself”), Proto-Germanic *wrankiz (“wrench”), *wrangaz (“crooked, wrong”). Machek relates it further with Proto-Slavic *orǫga (“equipment”), *rǫžiti (“to arm”), which Vasmer doubts.

2.  Ръгам

 Муша, бода, пъхам.

Етимология

Продължава старобълг. рѫгати сѧ ἐμπαίζειν, καταγελᾶν „карам се, хокам“ (Зогр., Мар., Асем., Супр.), рѫгати (Борил. син., Ман. хр.) със специализация на значението. От старобълг. *рѫгачь, диал. ръгач „който често се сношава полово“ са заети рум. răncaciu, арум. arungatš „похотлив“. Праслав. *rǫgati, *rǫgajǫ (сербохорв. ругати се, ругам се, словен. rogati sе, rogam sе, пол. urągać „присмивам се“, чеш. rouhati „богохулствам“, рус. ругать, укр. поругатися „присмивам се“, белор. поруга „поругаване“, уруга „упрек“). *rǫgati е сроден на лат ringor „зъбя се“, староангл. wrincle „мръщя се“, ср.н.нем. wrank „бой, свада“ от ие. *ureng(^h)-.

 

и моето алтернативно предлжение за произхода на горните 

 

 

Има доста аналогии в источноскитските наречия във връзка с "хоругва" :

 

 

или

 

 

      и

 

                <<  Хвост(рус)?

 

Има и няколко други възможни варианти с корен "har"(висок)>"gara"(гор, планина, рус.). Или с окончание "gva"(оцветен в жълто-зелено), т.е издигнат, развят, цветен текстил и или символ на власт.

В немски без установена етимология-"ragen" (стърчи навън, нагоре).

 

 

 

 

Ако те интересуват корените на думите, обясненията има в речника за унгарските корени на Цуцор -Фогараши и намерих следващото например.

HAR, elvont gyök, és eredetileg hangutánzó, s jelent erősebb, a fogak között rezegtetett hangot, és általán valamely horttolátt, (mint a német «cAarr-en), mely ennél fogva hasonló hangot adó lelketlen tárgyakra is átvitetik. Azonban az r benne lényeges hang leven, ennek többi jelentéseiben is osztozik. Ebből eredtek 1) a hangra vitetve : harsog, hartány, haris, harkály, harang, haré közvetlen hangutánzók. Megvan továbbá 2) oly szókban, melyek működése némileg a fogak öszveszorftásával, erőködéssel párosul, s az indulat erős kitörését jellemzetesen ábrázolja. Ide tartoznak ezen származékok : harag, harc*, haramia , harap, harcsa. Megvan a perzsa rigga, (Beregszászinál ám. boszú, gyűlölet), hellén 'opft/, arab haradta, latin ira, török örfce, hírt*, dartftn (haragos), tót hrshi (káromkodik), német ár g, Gram, grirnmíg, Zöm, Harm, héber charah (haragszik), franccia hargneux (haragos), magyar irigy szókban is. 3) Jelent valamely karczolást, tarolást, irtást, szúrást stb. általánosabban : sérzést, érdességet; innen van hara, harátsol v. harittál és harúnya. 4) Terjedést, sarjadzást, cserjót, erdőséget, a magyar haránt és haríetka származékban, melylyel ismét rokon a héber har, német Hars, (,waldiges Gebirge' értelemben). Erdélyben, a székelyföldön van Har-aly nevű vidék, úgy látszik ám. erdő-aly. Innen eredtek a Haraetina beregi és Haracton soprony, Hard fehér, Harság sáros, Harságy somogymegyei helynevek is. V. ö. az egészen rokon gar, ger, hor, her, fcar(cz), *ar, star és a legegyszerűbb ár, ér, »Xt )> orföt *& stb. gyököket is. HAB, (ho-ar v. ho-har, v. ö. HAB); elvont törzs, melynek gyöke a felületet, tetőt jelentő hó (haj, héj), egybeolvadván az r hanggal, vagyis ár vagy har szótaggal, az egész jelenti valamely tárgy felületének érdes, sérző, horzsoló, karczoló, henegő voltát vagy működését Származékai : hárít, hárul, hárs, hártya stb. Megvan a latin cortex, szanszkrit kart* vagy kart (választ, hasít), honnan : tartóm (bőr), hellén xptóff stb. szókban, s rokon a magyar vékony hangú kéreg szó kér törzsével is. HABA, (har-a) fh. tt harát. 1) Durva, érdes, vastag szőrszővet 2) Ily szövetből varrott nagy zsák, milyenben a pamutot, gyapjút szállítani szokták. Harákba tömni a gyapjút, gyapotot. Bókon vele oór és a szőrt jelentő német Haar.

 

HAR, абстрактен корен и първоначално звуков имитатор и означава по-силен звук, вибриран между зъбите и обикновено носов звук (както в немското «cAarr), който следователно се пренася и върху неодушевени предмети, даващи подобен звук. Въпреки това r е основен звук в него и споделя и другите му значения. От това, 1) приложено към гласа: harsog, hartány, haris, kákály, harang, hare са директни звукови имитатори. Намира се и в 2) думи, чиято функция е донякъде съчетана със скърцане със зъби и усилие и което характерно изобразява силен изблик на емоции. Тези производни включват: гняв, бой*, харамия, харап, сом. Имаме персийски rigga, (но в Beregszaszín, отмъщение, омраза), гръцки 'opft/, арабски haradta, латински ira, турски örfce, hírt*, dartftn (ядосан), tót hrshi (псува), немски ár g, Gram, grirnmíg, Също в думите Zöm, Harm, иврит charah (ядосан), френски hargneux (ядосан), унгарски завистлив. 3) Означава всяко одраскване, драскане, порязване, пробождане и т.н. по-общо: кървене, грапавост; следователно има hara, hárátsol v. харитила и харуня. 4) Разпространение, поникване, храсти, гора, в производното на унгарски harán и haríetka, което отново е свързано с еврейското har, немското Hars (в смисъла на „waldiges Gebirge“). В Трансилвания, в Székelyland, очевидно има регион, наречен Har-aly. горски съюзник. Оттук идват местните имена на Haraetina beregi и Haracton soprony, Hard behér, Harság sáros, Harságy somogymegei. V. ö. доста свързаните gar, ger, hor, her, fcar(cz), *ar, star и най-простите ar, ér, »Xt )> orföt *& и т.н. също корени. HAB, (ho-ar v. ho-har, v. ö. HAB); абстрактен корен, чийто корен е сняг (коса, черупка), което означава повърхност, покрив, сливане със звука r, т.е. сричката price или har, цялото означава грубото, обидно, ожулване, драскане, грапавост или функция на повърхност на предмет Производни: харит, вар, липа, мембрана и др. Имаме латински cortex, санскрит kart* или kart (отговори, цепи), откъдето: gaðrom (кожа), гръцки xptóff и др. в думи, а също е свързано с корена на унгарската тънкогласна дума kéreg. HABA, (har-a) fh. tt отпред. 1) Груба, груба, гъста тъкан на косъм 2) Голяма чанта, ушита от този вид плат, в която обикновено се транспортират памук и вълна. За натъпкване на вълната, памука в чували. Комплименти с oór и немското Haar, което означава коса.

[Tomata]

Преди 50 минути, tantin said:

Гледам че вадиш някакви думички от Khotanese  и подобно. Като се бъхтиш поне слагай препратки и допълнително инфо

k_images/80.jpg at master · khotanese/k_images · GitHub

Sorry, много играчка е с нарязването, цели страници не се четът като ги постна. Виж и меча, дали ще го одобриш. По-горе май се дискутираше.

[Tomata]

Преди 10 минути, Skubi said:

Ако те интересуват корените на думите, обясненията има в речника за унгарските корени на Цуцор -Фогараши и намерих следващото например.

Супер,мерси!  Ама сега и с унгарски.. Не знам дали ще смогна..  

[tantin]

Преди 4 минути, Tomata said:

k_images/80.jpg at master · khotanese/k_images · GitHub

Sorry, много играчка е с нарязването, цели страници не се четът като ги постна. Виж и меча, дали ще го одобриш. По-горе май се дискутираше.

 

Само не забравяй че там някъде около Хотан е имало Тохари, и съответно се е ползвал древен индо-европейски език сходен донякъде с келти и германци. Отделно че те имат заемки от околните . Във всеки случай дори и да има някаква връзка с прабългари - толкоз много вода е изтекла че едва ли са останали някакви дребни капчици, нещо за което да се хванеш. 

[Tomata]

Преди 1 минута, tantin said:

Само не забравяй че там някъде около Хотан е имало Тохари

Господина дето съм цитирал, твърди, че от прототохарски през прабългарски, прото алтйски и т.н се минавало 

229451531.pdf (core.ac.uk)

 

Мен повече ме интересуват титлите и други подобни. Между другото, там се е използвал официално дори коптски език за някое време. Иначе в кушанския се срещат почти навсякъде "славянски" думички