Василевсът Омуртаг

[RF1]

Симеон да е бил друговерец спрямо Роман Лакапин?!

[glishev]

Симеон да е бил друговерец спрямо Роман Лакапин?!

Не, друже, Симеон да прави протоколна грешка като иска да бъде наричан "брат", а не "син".

[decapitator]

Идеята при обръщенията "син" и "брат" не е ли, че "синът" на императора е християнин, а "братът" - друговерец?

Нем, брата е равен на брата а сина/синовете са под тях.

А че Омуртаг пръв е започнал да се сочи като владетел от Бога - по-скоро е факт, че той е първият, от който имаме запазени сравнително големи части от надписи. Сиреч и по-рано може да е използвано, но просто тази част от надписа да не е запазена.

По тая логика, МНОООГО неща можем да допуснем

[glishev]

Нем, брата е равен на брата а сина/синовете са под тях.

Забиваме в офф-топик. Обикновено "брат" на императора е шахът на Персия, а в последствие - халифът в Дамаск/Багдад/Кайро. Докато "синове" на василевса са християнските владетели (например франкските крале от писмата между Теодеберт и Юстиниан) и в този смисъл те са една идея по-високопоставени.

Това, което Симеон пропуска е, че щом иска да бъде император, трябва да бъде не "брат" и не "син", а "(х)омолог" на императора в Константинопол. Което, разбира се, е недопустимо за ромеите.

За това виж "Средновековният български владетел" на Бакалов и "Въображаеми и реални граници..." на Вачкова, стр. 176. Това не са лоши книги сами по себе си, макар че Вачкова не е погледнала писмата на Юстиниан до франкските крале. "Синът" на василевса в известен смисъл е много по-високопоставен от "брата" му.

[decapitator]

Забиваме в офф-топик. Обикновено "брат" на императора е шахът на Персия, а в последствие - халифът в Дамаск/Багдад/Кайро. Докато "синове" на василевса са християнските владетели (например франкските крале от писмата между Теодеберт и Юстиниан) и в този смисъл те са една идея по-високопоставени.

Това, което Симеон пропуска е, че щом иска да бъде император, трябва да бъде не "брат" и не "син", а "(х)омолог" на императора в Константинопол. Което, разбира се, е недопустимо за ромеите.

За това виж "Средновековният български владетел" на Бакалов и "Въображаеми и реални граници..." на Вачкова, стр. 176. Това не са лоши книги сами по себе си, макар че Вачкова не е погледнала писмата на Юстиниан до франкските крале. "Синът" на василевса в известен смисъл е много по-високопоставен от "брата" му.

До колкото помня, Роман Лакапин нарича Симеон "духовни брате", а не обратното (защото не Симеон търси легитимация, той е коронясан и си се кичи с титлата "император"), Роман е узурпатор в очите на Симеон и докато вторият е жив, то царуването на първия не е "бетонирано".

Точно според Бакалов в "семейството на народите" императора е духовния баща на сите християнски владетели, което прави всички християнски владетели негови "синове" и подчинени. Роман и Симеон обаче не са "баща и син" а "духоени братя". За мен това обръщение е обръщение на владетел към равен нему владетел - император към император. То е отправено не от Симеон (ние много добре знаем, как се самонарича той) и не той прави "протоколна грешка", а Роман! По този начин, той фактически признава правото му (на Симеон) да се титулува "император" (но не и на ромеите) като го поставя на една стълбица със себе си. Много добре знаеш, че спора в писмата се води не около самата титла, а около следващите я думички "ромеи и българи".

А може и просто да не му е стискало да го нарече "сине", току-виж другия път Симеон запалил цялата столица и Роман се принудил перманентно да управлява империята от кораба си.

Нещо от Айнхард относно начина, по който Карл се обръщал към ромейските императори:

Завистта на римските императори, които негодуваха срещу получаването на титлата, прие със завидно търпение. Преодоля съпротивата им с великодушие, по което без съмнение ги превъзхождаше значително, изпращайки им многочислени делегации и наричайки ги в писмата "братя"

[last_godo]

А може и просто да не му е стискало да го нарече "сине", току-виж другия път Симеон запалил цялата столица и Роман се принудил перманентно да управлява империята от кораба си.

Aко са били в една религия и духовност (православаната) както е и версията след покръстването (сме си грцки ортодокси) ,

според мен е твърде странно Симеон да опожари храма на "Света Богоридица" това за един православен християнин е много еретичен акт!

Духовни братя се наричат примерно дъновистите или в някоя секта и аз предполагам ,че това е (имперския култ) там са равни с робите и се наричат "братя"!

И какъв е твоят основателен предлог, за да казваш, че българите имат обичай да изискват чуждото и да не дават, когато и ромеите имат най-непоколебим закон да не предават своето? А пък ако вие тъй усърдно се стараете да спазвате този беззаконен обичай само за да придобиете чрез него чуждото, то как [можете] да казвате, че ние, които се борим за собствените си права, вършим нещо недостойно за себе си, при това и привеждате известното евангелско изречение, което гласи: «Ако някой ти вземе дрехата, дай му и ризата си". Тука си личи по късна редакция ако беше писано по онова време споменаването на Иисус се придружава от да го наречем хвалебствия и се споменават точно кои евангелия и от кой!

Но ако Христос заповядва и собствената си риза да дадем от любов, то как такъв, който присвоява чуждото и не го връща, може да бъде привърженик на мира и да не си навлече заплахата на Писанието?Заплахата на Писанието какво е?

И аз зная, че на твое братство е твърде добре известно кой е тозитози който споменва в писмото на Симеон към Лакапин(което липсва за наше голямо съжаление и а това което имаме сигурно е грцки препис или руски)примера с евангелието, който се е възползвал от това изречение за насмешка и поругание над Христовото учение. И ти не трябваше като ученик Христов, както ти се представяш, да разбираш неговите душеполезни думи като вредни за душата поради [твое] порочно и неуместно желание.Тука си личи ,че двамата не са в една догма на християнството по това време .В различни доминации са!

от тука е цитата

http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/RomanLakapim1pismo.htm

Някъде в писмото се споменава за кир Лъв ,това ще да е някава "спейшъл титулос- Кировите"

[glishev]

Хубаво е пак да си прегледаме литературата по въпроса с братята и синовете, щото интерпретации - бол. Обезглавителю, имаш основателни забильешки

[_magotin_]

Това, че папата признал императорската титла на Карл Велики, не ангажира по никакъв начин Византия. Първо, забравя се, че папата по онова време е част от неразделената християнска църква и е само един от патриарсите, т.е. няма върховенство. Второ, в очите на Византия и папата е подчинен на императора по схемата на ромейския цезаропапизъм. Отношенията на Византия с околните държави, респективно на василевса с другите владетели, се определяли от историческия опит на Империята. С Иран идеята за "братство" на владетелите се утвърдила много късно - едва след стогодишната война от VІ ти век, в отношенията между Юстиниан и Хозрой І Ануширван. От другата страна на барикадата нещата били прости - шахиншахът е цар на царете, т.е. той не може да има братски отношения с никой друг владетел; всички са му подчинени. По подобен начин се разсъждавало и в арабския халифат.

У българите, според мен, битувала кръстоска между източните и ромейските представи за владетелските отношения. Специално у Симеон доминирал ромейският модел, по разбираеми причини. А специално с Роман Лакапин Симеон се е държал по-скоро като част от ромейския обществен организъм, отколкото - като владетел на противникова държава - тук, по думите на Тойнби, българо-византийският културен диалог бил достигнал до фаза, в която двете държави ефективно се осъзнавали като част от един културен организъм. Подобно усещане между Византия и Запада нямало.