Две софийски църкви

[glishev]

Скоро имах случай да пообиколя културноисторическите резервати в София. Сега няма да ви занимавам с къщи, дворове и индустриални пейзажи, а с две църкви.

"Св. Богородица живоносен Източник" в Подуене е много интересно място. Самата сграда е любопитна - куполът е гредореден, отвън личат гредите, които крепят градежа. Има на практика два притвора - единият е входното помещение с църковния магазин от едната страна и стълбището към балкона и камбанарията от другата. Вторият "притвор" е образуван от ниско надвесения над част от нефа балкон за хора - ефектът е образуването на обособено пространство, мрачно и съвсем не малко, като във възрожденска църква. Отвън храмът не е особено впечатляващ, но зелената площ около него, дарителският надпис от трийсетте, издълбан в тротоара до цветарския магазин отдясно и паметникът на загиналите в Първата световна подуенци придават атмосфера. Самият паметник е малък, правен е в 1924 и правописът на повечето надписи по него е "земеделският" - без буква "я", без краесловни ерове, без буква "ъ", заменена навсякъде с голям юс. Няколко от имената са вероятно знеполски, останалите - типични за софийски шопи.

При влизане нефът изглежда удивително просторен - все едно черквата е по-голяма отвътре отколкото отвън. Светлината в сградата е много приглушена - прозорците са високо и са опушени, така че лъчите падат като мармалад. Подобно нещо рядко съм виждал в София, много приятен ефект. Това донякъде се дължи и на начина, по който са реставрирани стенописите - с матови бои.

Интересно е, че на тавана на храма има изображение на Христос Емануил, един вид - доста любопитен начин за изобразяване на старозаветния Бог.

Във втория "притвор" стенописите са правени през първата половина на деветдесетте години и носят всички следи на това доста смутно време: местен патриотизъм, здрава "българщина", католически влияния, особено в стенописа с Поклонение на влъхвите и в една изключително странна композиция, която може би трябва да мине за "Св. Богородица благославя софиянците". Изобщо, личи си, че черквата е в Подуене, където се подвизава Васко Кръпката с Подуене блус бенд. С това не искам да кажа нещо лошо, напротив - ще ми се отдам дължимото на трескавия дух на неловко завръщане към корените от онова не толкова отдавнашно време.

В самия неф стенописите изглеждат старинни, а вероятно са правени през 20-те години (може би и по-късно). По изображенията има много детайли, които сочат италиански маниеристки влияния - например колона с канелюри, неясно защо изрисувана до св. Йоан Рилски, драпировката на одеждите на светците, а и самият Христос Емануил. Съжалявам, че не знам името на зографа. Фигурите са несъразмерни, набити и месести, някакъв странен опит за илюзионизъм, нетипичен за нашата иконопис. И в старите, и в новите стенописи личи абсолютно необичайният опит за докарване на перспектива.

На много места по стените личат дарителски надписи. Повечето са пак от деветдесетте години и са във връзка с реставрации - явно по едно и също време след народната власт подуенци са платили обновяването на храма си. Един надпис от 1994 е от името на Наско Сираков, което си е направо документ на времето. Подът е от хубав мрамор, с много впечатляващ солей пред иконостаса.

Около храма нещата изглеждат много средновековно - отляво до стената има малко пространство, оградено с железни тараби, а вътре лае зло куче. Отдясно до трансепта има миниатюрна дървена врата в стената на черквата. Предназначение - неизвестно. Понеже денят беше хубав, по цокъла на стената бяха изпълзели няколко малки кафяви гущера, които се препичаха. Току зад паметника на загиналите във войната имаше куп парцали, вероятно докарани от някой мургав подуенец. Естествено, изритахме ги на алеята и ги изхвърлихме. После дълго и гнусливо си трихме ръцете с мокри кърпички.

"Св. великомъченик Димитър" в квартал Хаджи Димитър също е интересно място. Разположен в хубав двор, измазан отвън в бяло и червено, разположен точно срещу голямо местно училище. Сградата е в оня нелош псевдовизантийски стил като Синодалната палата и Семинарията. Камбанарията е отделена от основната сграда. Помежду им минава открита колонада, която образува преддверие на самия храм. Притворчето на храма е виниатюрно и старият църковен магазин не работи - действащият за съжаление е преместен вътре в нефа. Около сградата има няколко стари сайванта, а зад оградата на североизток от абсидата се вижда оцеляла малка къща от стар софийски тип, която по чудо е оцеляла между панелните крепости наоколо. За разлика от Подуене, в Хаджи Димитър човек може да чуе източнобългарския мек говор - панелките са населени с хора от цялата страна, за разлика от къщите с местни кореняци.

В притвора на "Св. Димитър" има интересен строителен надпис. Вляво от входа, над нивото на погледа има плоча, която съобщава, че храмът е построен от основи през октомври 1953 с благословията и съдействието на току-що интронизирания патриарх Кирил на мястото на по-стара църква, унищожен от авиационна бомба през януари 1944. Следователно всичко в храма еот петдесетте години. Някой може да се учуди, че сталинистите са позволили ново храмово строителство, при това точно срещу училището. Но е хубаво да си спомним, че те са излъчили пропаганден кинопреглед (главно за емигрантите и чужденците), в който нашироко се разглежда възстановяването на патриаршията. Изглежда, че патриархът се е възползвал от временното отпускане на антирелигиозната позиция на властите, за да възстанови каквото може. В това отношение новоизлязлата книга "Между вярата и компромиса" е доста полезна - там се цитират много комунистически документи, изтъкващи двойственото отношение на Партията към БПЦ. В 1953-55 със сигурност има активизиране на храмовото строителство в София - от 1955 е и параклисът "Св. Николай Нови Софийски" на ул. Цар Симеон, издигнат с благодарствен надпис към Вълко Червенков по повод четиристотингодишнината от успението на светеца.

"Св. Димитър" има не просто балкон, а двойна галерия по протежението на стените. Галерията е поддържана от двареда колони, които разделят основното пространство на три малки нефа. Не бях виждал църква с галерии в София, ако не броим най-големите храмове.

Стенописите са невероятно красиви, но на места са напукани, а навсякъде - опушени. Разбира се, пак нямам представа за името на зографа. Таванът има изображения на Бог Отец и Христос Вседържител. Покритата от галерията част на храма е заета с медальони с образи на светци - император Константин и майка му Елена, княз Александър Невски, Трифон Зарезан (и си пише "Зарезан" на фреската) и други. На крайните стени има разкошна реплика на Старозаветната Троица по Рубльов, но пред нея е сложен аналой, който пречи да се види долната част на стенописа. Има още невероятно добри, полуилюзионистки, полуусловни Възкресение и Благовещение. Благовещението е вдясно, зад троновете за клиросните певци и трябва да кажа, че много ми хареса. Над галериите, под нивото на Бог Отец има стенописи с пророци на общ лозурен фон със звезди. Самата комбинация от златни звезди със синьо "небе" е типична за късната готика, тук няма откъде да се вземе освен ако зографът не е с голяма художествена култура и определен вкус към западната църковна живопис.

Иконостасът е огромен - на дължина минава и под галериите, така че изглежда като стена от потъмняло с времето позлатено резбовано дърво.

За съжаление и двете църкви нямат абсорбатори за свещите.

Невероятни сгради са, личи си, че имат история и си струва да се видят. И двете са си документи за своите епохи. А ХХ в. е пълен с краткотрайни епохи, по това спор няма. Радвам се, че най-сетне почнах да си давам сметка, че колкото и разпиляна да е, София си носи следите.

[alvassareiro]

Интересно е, че на тавана на храма има изображение на Христос Емануил, един вид - доста любопитен начин за изобразяване на старозаветния Бог.

Кое те кара да мислиш, че Христос Емануил е старозаветният Бог?

[КГ125]

Има ли фото?

В София под носа ни дремят свръхинтересни неща.

[Р. Теодосиев]

Да направим една среща този месец и да си направим една разходка и да поснимаме малко

Повече информация: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9330&pid=104665&st=0&#entry104665

[glishev]

Кое те кара да мислиш, че Христос Емануил е старозаветният Бог?

По-точно Богът, видян в неизгарящия храст и на Синай, а не Отец. Невъплътеният Логос. Така е по-добре формулирано.

КГ, за съжаление нямам снимки. Но ако сте навити за среща за снимане, ще ви заведа в двете черкви. Невероятни са. Това е кварталното християнство на бабите ни. Много местно, малко руско, малко католическо.

[alvassareiro]

Нещо бъркаш понятията. В неизгарящия храст не е видян Христос Емануил, всъщност нищо не е видяно, само глас е чут. Самият храст се свъзрзва с образа на Бог Отец. Но в случая Христос Емануил няма нищо общо. Христос емануил е образ на Христос, т.е на въплътения логос.

Отделно на това, неизгарящата къпина в иконографията се свързва основно с Богородица, и е неин архитип.

Я разучи случая, още повече, че е замесено твоето лично име.

[glishev]

Нещо бъркаш понятията. В неизгарящия храст не е видян Христос Емануил, всъщност нищо не е видяно, само глас е чут. Самият храст се свързва с образа на Бог Отец. Но в случая Христос Емануил няма нищо общо. Христос Емануил е образ на Христос, т.е на въплътения Логос.

Отделно на това, неизгарящата капина в иконографията се свързва основно с Богородица, и е неин архитип.

Я разучи случая, още повече, че е замесено твоето лично име.

Храста го споменах само заради хронологията със събитията около Синай. Сам го посочваш като архетип на св. Богородица (то и в Октоиха се пее за това). Затова именно някои зографи рисуват такива неща:

(Неопалимая купина)

Младенецът в ръцете на св. Богородица със сигурност няма как да е Отец.

А понеже по Предание пак е Синът, само че още невъплътен, често го споменават като "Бог е с нас", сиреч Емануил, заради това, че Моисей Го е видял и е пребивавал в присъствието Му; ако не в храста, то със сигурност на Синай. Можеш да провериш у Бичков по тоя въпрос. Както викат фундитата, това не е от мен, това е от Отците

Затова и Бог на трон като млад мъж с кръгъл нимб, без стигми, на тавана на храм, си е все Син, а не Отец - Отец ще бъде възрастен мъж с триъгълен нимб. Липсата на стигми, понякога пропускането на кръста в нимба, на Евангелието и на стигмите сочи, че това още не е въплътеният Христос, а предвечният Логос.

[alvassareiro]

Виж сега, тяк не говорим за Отец, за Логос или за каквото и да било. Говорим за това, че Христос Емануил не е старозаветния Бог. И никъде в преданията не се споменава, че гласът, чут от Мойсей от къпината, е на Христос Емануил.

Типът Емануил, което значи Бог е с нас, е обръщението на апостолите към въплътения Бог в лицето на Христос.

А името Емануил се споменава само един единствен път в Стария завет, а именно във видението на пророк Исая, за идването на Бог на земята.

Не смесвай типовете. Когато не знаеш нещо, казваш "обърках се" и край. Иначе опитите да замажеш стават абсурдни.

Затова и Бог на трон като млад мъж с кръгъл нимб, без стигми, на тавана на храм, си е все Син, а не Отец - Отец ще бъде възрастен мъж с триъгълен нимб.

Ами ти твърдиш, че това изображение на тавана, наречено Емануил, е старозаветния Бог. А горното, което си описъл, се нарича Пантократор.

За да изясним нещата ще кажа, че Христос Емануил винаги се рисува като дете на около 8 годишна възраст. Такова нещо не се явява на Мойсей.

Отделно от това, не знам дали знаеш, но в православието съществува забрана да се рисува Бог Отец. Затова се рисува Христос като старец, а този тип е наречен Ветхий Денми.

Младенецът в ръцете на св. Богородица със сигурност няма как да е Отец.

Кой твърди, че е Бог отец. Ти ти този, който твърди, че това е Старозаветния Бог. Аз пък ти казвам, че е новозаветният.

Емануил се рисува традиционно в няколко варианта. В медалион на гърдите на Богородица Оранта, на Медалион на гърдите на Бог Отец в новозаветната вертикална троица и като част от ангелския Дейсис, както и като Христос при книжниците.

А понеже по Предание пак е Синът, само че още невъплътен, често го споменават като "Бог е с нас", сиреч Емануил,

Ето, че си дойдохме на думата, че Емануил е синът, демек новозетният Бог, не старозаветният.

Конкретно за Богородица неизгаряща къпина, да, това също е синът. Само че във втората икона не е Еманиул, защото е бебе, и защото няма ореол.

Освен това съм сто процента убеден, че в църквата, която визираш, на купола не е изобразено това. А Христос Емануил, т.е Христос като младенец, и точно това конкретно изображение е от Новия завет, не от стария. Въведено е в средата на 4 век като реакция на несторианството.

[Galahad]

Христос Емануил е когато Христос е изобразен като дете

Ако е като млад мъж с евангелие, благославящ (може и на трон) е Христос Пантократор.

Старозаветният бог - Бог Саваот се изобразява на куполите като възрастен мъж с триъгълна шапка.

Столичните храмове ги има в галерията на М. Митов.

"Свети Димитър"

Животворен източник

Интериора с фреските на куполите обаче го няма.

[glishev]

Мерси за снимките, жалко, че са само отвън.

Ох, Алва, пак спориш за спора. "Старецът" Христос или Ветхий Денми е едно, а старецът с триъгълен нимб е съвсем друго и си е именно Бог Отец, па ако ще да е неканонично изображение - даже в снимките, дадени тук от Галахад можеш да го намериш. Изображението на Бог с кръгъл нимб без вписан кръст и без Евангелие, не е точно типът Христос Пантократор и не е Ветхий Денми, а се нарича в обичайна употреба именно Христос Емануил, както би ти казал и свещеник. Има една икона, която пак наричат Емануил, в "Света София". Впрочем, води се за храмова икона и там наистина Христос е зографисан като младеж, предполага се на дванайсет години (тя е още по-необичайна, има заден план със сцената на Благовещение). Само дето иконографските типове са малко по-разнообразни отколкото предполагаш. Впрочем, за да се избегне изобразяването на Отца, има и изображения на Изгонването от Рая, където Гонещият е с кръгъл нимб с вписан кръст, сиреч пак Христос, без значение дали млад или стар. Невъплътеният Логос често замества Отец по изображения там, където се държи на каноничното въздържание от рисуване на Отца.

Апропо, вижте един куриоз:

Света Троица, неканонично изображение. От храма "Св. Николай" в пернишкото село Кладница, втората половина на ХІХ в. Зографът вероятно е Николай Образописов. Снимка: Бойко Костов. Прилича малко на многоликите индийски божества. По твърдение на епископ Евлогий, игумен на Рилския манастир, подобни изображения могат да се намерят и в Македония.

На теория такива странни изображения, както и известният иконографски сюжет за Св. Троица - двама мъже, стар с триъгълен нимб и млад с кръгъл, с вписан кръст, а над тях гълъб - са еднакво неканонични. Св. Троица би трябвало да бъде изобразявана само като при Рубльов - трима ангелоподобни мъже на трапезата на Авраам. Всъщност обаче този сюжет е останал наречен "Св. Троица Старозаветна" и е далеч по-малко разпространен.

Та този Бог, Който не е дете, не е и старец, а е мъж и е изобразен на тавана на Подуенската "Св. Богородица", е изрисуван така, че да не може да мине нито за Христос Пантократор (Който се намира там в самия купол), нито за Ветхий Денми, нито за Бог Отец. Но на типа, наричан също Емануил и служещ, за да обозначи видяния от Моисей Бог, отговаря напълно. Засега няма смисъл да говорим повече. Ако наистина се навием да идем там и да снимаме, някои от вас ще го видят на място, а други - на снимка тук, стига в храма да ни разрешат да снимаме.

[alvassareiro]

Виж сега, познавам иконографските типове повече, отколкото предполагаш. Тук вече няколко хора казаха, че Христос Емануил, първо е дете, и второ, не е старозаветният бог. И пак няколко хора вече казаха, че Емануил е едно от изображенията на Христос, не на старозаветния Бог.

Горе Галахад е посочил много ясно какво е Емануил.

така е по-добре

[glishev]

Недей, недей Има най-разнообразни не съвсем канонични типове по нашите храмове, а ти си си останал при учебникарския канон така, както го е изложил и Галахад. Но да не спамим темата. Надявам се скоро да можем да постнем някаква снимка на конкретното изображение от Подуене.

[alvassareiro]

Виж сега, ние говорим за каноничните. неканоничните няма какво изобщо да ги коментираме. канонът, особено в религията, е един, ясен, точен и формален. Решен на съборите и написан в книгите. И точка. Странно как ти, който вечно претендираш за фактологичност, точност и формалност, сега те избива към неканоничната живопис.

Трябва да се придържаме към фактите, каноните и правилата, както и към точните термини, на когото му куцат, да ги научи.

[mitaca]

Що не дойдеш и да видиш (аз страна не заемам де, много съм бос), че и да се разберете .

[glishev]

Митака е прав Иначе изобщо не съм си правил устата, че говоря за канонично изображение. Напротив, горе в темата си пише, че става дума за странно изображение. Конкретното изображение също е вариация по тема Христос Емануил, заместващ Бог Отец.

[alvassareiro]

само че нашият спор е за нещо съвсем различно. Не спорим дали изображението е канонично или не, какво е, откога е. А спорим за чисто теоретични и формални неща. А именно:

- как се изобразява Христос Емануил.

- Христос Емануил старозаветният или новозаветният Бог е.

И двата въпроса са формални и се определят от каноните.

[glishev]

Ох, това всезнайството... Алва, пиша бавно, нали знаеш През цялото време казвам едно - че и такива шантави изображения се наричат "Христос Емануил" и представляват условност, заместваща изобразяването на Отца. Не ми обяснявай как въпросът бил принципен, щото цялата тема я започнах заради куриозите по кварталните черкви. Нито че трябвало да гледаме само правилото, щото одеве в друга тема обясняваше колко творчески трябвало да се подхожда към фактите, пардон, към теоретичните принципи, щото фактите са за зубрачи... Та в случая зубраческите факти са такива, каквито са. Впрочем, ако ти се идва, заповядай.

[alvassareiro]

Зубрачество или не, фактите са си факти и не бива да подменят. Творчески трябва да се тълкуват.

Да подходиш творчески към фактите при мен означава да ги тълкуваш, анализираш, обясняваш, интерпретираш. А за теб това явно означава да си ги измислим както на нас ни е удобно. Ами не. Творческият момент е при тълкуването, но фактите трябва винаги да останат факти.

И пак да кажа - Христос Емануил се рисува като малко дете, и не е старозаветния бог, а новозаветния.

Не показваш напредък като твърдиш постоянно едни и същи неверни неща. Виж сега, като не знаш нещо, просто си кажи, и точка.

[glishev]

Зубрачество или не, фактите са си факти и не бива да подменят. Творчески трябва да се тълкуват.

Да подходиш творчески към фактите при мен означава да ги тълкуваш, анализираш, обясняваш, интерпретираш. А за теб това явно означава да си ги измислим както на нас ни е удобно. Ами не. Творческият момент е при тълкуването, но фактите трябва винаги да останат факти.

И пак да кажа - Христос Емануил се рисува като малко дете, и не е старозаветния бог, а новозаветния.

Не показваш напредък като твърдиш постоянно едни и същи неверни неща. Виж сега, като не знаш нещо, просто си кажи, и точка.

Не рипай като пърле пред майка си Днес видяхме стенописите отново и около главата на младия мъж (а не дете) имаше надпис: "Емманоуилъ". А по-напред, в купола, е изображението тип Пантократор, така че ще прощаваш. Ако не вярваш - марш до храма.

[alvassareiro]

А кое те кара да смяташ, че Емануил е старозаветният Бог?