Чалга и естрада

[alvassareiro]

Вдъхнови ме един странен разговор тази събота в Станция нова по повод чалгата и естрадната музика. Събрали се значи световнонеизвестните Мариана Попова, Орлин Горанов и още един симпатяга, седнали на седянка под ореха и ъхъ-мъхъ, да се поуплачем как държавата ни е виновна, че не ни харесват и слушат. Не мога да се начудя, наистина, на подобна логика. Ето типичният български манталитет като не си сопсобен да успееш, обвиняваш държавата. Ама нямала политика, ама нямали медия, ама не знам си какво. Направо съм възмутен. И не знам откъде да започна.

Значи, първо, естардинте изпълнители свикнаха от едното време държавата да им гарантира животеца, публиката, сцената, транспорта, хотелеца, хапването и пийването, и да ги води на турнета насам-натам че и до Съюза. Зведн

и като Азнавур, Синатра, Едит Пиаф, Дасен, Фернандел, Гардел, Хулио Иглесиас, могат само да мечтаят за подобен държавен протекционизъм. Хубаво, да кажем едно голямо благодаря на държавата, обаче тая държава вече я няма. Вече живеем в едно нормално общество, и всеки се оправя сам. Всеки сам се бори, работи, пее, пише, и излиза на пазара, а държавата с абсолютно нищо не му е длъжна, освен да гарантира законност, да му взима данъци и да не го праща в затвора по политически причини.

Ами нормално е тези, дето не ги бива сами да се оправят, без държавата да ги повива в пелени, да мрънкат, и да се оплакват. Его Орлин Горанов, симпатяга, ама 30 години е на сцената, а един албум е издал. Еми не може да киснеш по цял ден, и после да се чудиш защо не те слушат. Ами има хора, които за 30 години по 80 албума издават. Сега някой ще каже, то количеството не е качество. Да, ама не. Защото емпиричните факти говорят именно за противното. Рекорддьори по албуми в света са Иглесиас и Азнавур, не някоя непозната лелка от делиормана. Защото ако се наложиш, тълпите настояват да издаваш.

И друго нещо се набива да очи. Странно защо хора като Лили Иванова, Веселин Маринов или Панайот Панайотов не се оплакват наляво и дясно, че чалгата им виновна, че нямали телевизия и тем подобни. Сигурно, защото нямат време за това, защото работят и то здраво, правят концерт след концерт, и албум след албум.

Вие какво мислите по въпроса. Виновна ли е държавата, че хората не слушат Орлин Горанов и Мариана Попова? Или е виновен фактът, че двата си нямат телевизия (което ни насочва към друг въпрос, а именно – а защо не си направят?).

[Warlord]

Ами естрадата е била изкуствено наложена през соц периода, поради задушаването на сцената от властта и недопускането на други музикални стилове за слушане и развиване, като изключим само народната музика. Разбира се сега я има носталгията по онези времена у по-възрастните и затова все още има интерес към Лили Иванова и Веселин Маринов, макар че и те са поосъвременили стила си.

[alvassareiro]

Ами това показва, че властта и институциите никога не могат да насадят култура отгоре, както твърди Орлин Горанов. А точно обратното. Културата не се налага отгоре надолу, а отдолу нагоре, и никоя култура няма нужда от институция и протекционизъм, за да я има. Главно поради факта, че културата е нещо живо, съществуващо само по себе си, а не изкуствен интелект, който се спуска по поръчка, и ако хората си харесват кръчмарското ами така им е културката.

Иначе, вярно е, че както естрадата, така и рокът, са изкуствено насадени у нас, защото идвете нямат общо тука с традиционните ни порядки и нрави.

[Warlord]

Изкуството и културата не могат и не трябва да бъдат диктувани отгоре, а да бъдат оставени да се развиват по естествения си път.

[alvassareiro]

Два "сериозно аргумента" в разговора бяха изтъкнати за неслушането на естрада от българина. Първият аргумент е фактът, че вече няма фестивали. Т.е никой вече не кани родните естрадни звезди да се показват, и те пеят само под душа.

Как не й хрумна на Нана да попита не може ли пазарът да бъде фестивал, и конкуренцията да бъде компетишън. Защо някой трябва да ти направи фестивал и да те покани да пееш, та да се проявиш. Излизаш на пазара и пееш. Ето ти фестивал, ето ти компетишън. Близко до ума е, че през социализма, когато пазарната икономика и конкуренцията бяха забранени, фестивалите бяха един успешен камуфлаж и заместител на конкуренцията и пазарния механизъм за избор на най-добрия. Днес, когато има пазарни механизми и истинска пазарна конкуренция, просто от фестивали няма нужда. ИЗлизаш на пазара и се бориш, това е.

Другият аргумент бе, че България е малка страна, малък пазар, и нямало къде да се проявиш. Ние тук не сме Бродуей, нито САЩ, е публиката ни малко. Странно как такава малка страна и публика успяха да съзадат звезди като Емил Димитров и Лили Иванова. Ами лесно - тръгваш на турне три пъти годишно и посещаваш последователно Каспичан, Дулово, нови Пазар, Варна, Горско Сливово, Исперих и Сатовча. И пееш. С труд става тая работа. Държавата не е виновна, че е малка.

Смешна история направо.

[Пандора]

Два "сериозно аргумента" в разговора бяха изтъкнати за неслушането на естрада от българина. Първият аргумент е фактът, че вече няма фестивали. Т.е никой вече не кани родните естрадни звезди да се показват, и те пеят само под душа.

Как не й хрумна на Нана да попита не може ли пазарът да бъде фестивал, и конкуренцията да бъде компетишън. Защо някой трябва да ти направи фестивал и да те покани да пееш, та да се проявиш. Излизаш на пазара и пееш. Ето ти фестивал, ето ти компетишън. Близко до ума е, че през социализма, когато пазарната икономика и конкуренцията бяха забранени, фестивалите бяха един успешен камуфлаж и заместител на конкуренцията и пазарния механизъм за избор на най-добрия. Днес, когато има пазарни механизми и истинска пазарна конкуренция, просто от фестивали няма нужда. ИЗлизаш на пазара и се бориш, това е.

Другият аргумент бе, че България е малка страна, малък пазар, и нямало къде да се проявиш. Ние тук не сме Бродуей, нито САЩ, е публиката ни малко. Странно как такава малка страна и публика успяха да съзадат звезди като Емил Димитров и Лили Иванова. Ами лесно - тръгваш на турне три пъти годишно и посещаваш последователно Каспичан, Дулово, нови Пазар, Варна, Горско Сливово, Исперих и Сатовча. И пееш. С труд става тая работа. Държавата не е виновна, че е малка.

Смешна история направо.

Във връзка с пазарната икономика и конкуренцията - какво мислите за Евровизия - нужен ли е някому такъв фестивал ?

[Р. Теодосиев]

през 1973 година Европейският съвет подготвя и приема декларация за "Европейска идентичност" - и евровизия е резултат от това, както и единни автомобилни номера, културни столици на Европа и други...

И в този ред на мисли, "евровизия" е едно такова "наложено" от горе културно събитие, в което участват всички държави членки на съюза...и моето мнение е, че идеята е добра...вече като изпълнение как се продуцира...не коментирам

[Tyroglyphos]

Държавата е виновна, доколкото е разглезила въпросните изпълнители, като им е организирала концерти и фестивали и всячески ги е подкрепяла, за да замести с т. нар. естрада интереса към други музикални течения, които са били смятани за непрестижни и упадъчни. Днес, когато държавата вече не прави това и българинът свободно може да се "наслаждава" на традиционно близката до сърцето му чалга, естрадните изпълнители навярно се чувстват като осиротели и отритнати деца; тези, които са по-кадърни или по-приспособими към новите условия, успяват, доколкото все още има (предимно носталгичен) интерес към естрадата, а на другите не им остава нищо друго, освен да се оплакват. Всъщност ако има някаква вина, то тя не е на сегашната държава, а тъкмо на онази толерираща естрадата държава с абсолютно неадекватната й културна политика.

[glishev]

Каква чалга, каква естрада, днес има last.fm, youtube.com и всевъзможни торенти.

[alvassareiro]

Ами има, въпросът е с какво са торентите. Принципно говорим.

[КГ125]

Принципно - няма по-ясен пример докъде води държавната свръхнамеса в една национална култура. Ирландската музика еволюира от фолклор през градски такъв до съвременни образци, българската беше задушена от огромни ансамбли (сами по себе си добри, но елитарни) и забрани и контроли, комисии и "Пешев това, Пешев онова". И от сръбската - към чалгата смело. Обсъждано е вече.

[nik1]

Сръбската музика си е била винаги чалгия май..

Правилната посока смятам е в развитието на "поп-фолка" към "поп", и "балада" (доказа го Азербайджанчето на ЕвроВизия, щото в песента и имаше и ориенталски мотиви), или в развитие на "техно" или "латино" и "испано" (Самба!) - вместо към чуждите за българската и балканска култура и манталитет градски шансони, естрада,рок, или пък към "рапа" (щото вече има и "чалга-рап" от Македония!) или "хип-хопа".Последните са музика и танци с ямайски и зулуски произход и мотиви, и принадлежат към културата на афроамериканците..

Поздравявам ви с тази песен на ромънчето Andreea Banica Mitrea:

http://tekstove.info...se.php?id=16616

http://vbox7.com/play:747b25b5

[alvassareiro]

Ами попфолка с ориенталски мотиви, испанкото латино и техното са също толкова чужди на българския манталитет и култура, колкото и градския шлагер и естрадата.

[nik1]

Ами попфолка с ориенталски мотиви, испанкото латино и техното са също толкова чужди на българския манталитет и култура, колкото и градския шлагер и естрадата.

Ей сега ще се аргументирам:

"Техното" мисля е по-универсално като звучене от "градските шансони" (типично френски по произход и развитие)и естрадата (жанр и термин създаден през социализма, включващ/представящ популярна развлекателна музика без някакъв определен произход и развитие);

"Поп"-а е популярната развлекателна музика, която макар и с британски и американски произход, има своите корени в различни шанрове, така че смятам еволюцията/преминаването от "поп-фолк" в "поп" може да се извърши по сравнително ествествен и безболезнен начин. И тя очевидно се извършва. Балканските изпълнители и групи от жанра "поп" (румънски главно, български, и дори гръцки такива) запълват голямата част от пространството незаето от "поп-фолк" ..Хитовете на тези изпълнители и групи все по-често са на върха на музикалните класации! (визирам румънците, които не слизат изобщо от върховете на музикалните класации от поне една -две години)

"Латиното", смятам е много по-близко до темперамента и културата на балканците от споменатите "естрада" "шансони" (стари градски), какво остава за афромузиката?. Аз приемам че този жанр- "естрада", си е отишъл в небитието, и единствената му популярност в момента се крепи и дължи на главно на "стари лаври"/"старите пушки", и на таланта на определени в миналото негови изпълнители....Всъщност, проблемът според мен не се състои в мързела и разглезеността на естрадните ни изпълнители (това е само върха на айсберга), а в това, че този развлекален жанр, въпреки и уникален и ангажиращ най-добрите за времето си български изпълнители, текстописци и композитори, имаше неестествен произход. Не знам дали си запознат с факта, че когато през 70 години на миналия век пазарът се отвори за западния поп, диско, и рок, (когато започнаха да навлизат в България) хората и професионалните "чалгаджии" (занимаващи се с култура) , в мнозинството си "изхвърлиха" българската естрада от личните си, и по възможност - от професионалните си колекции (в семейството ми имаше музикален "култур-трегер")..От друга страна - по концертните подуими в България се представяше само българска естрада (и рок), така че българите фактически нямаха избор, и тази уж голяма слушаемост всъщност беше нещо ненормално (на концертите се ходеше най-често като на мероприятие)..Ако ти убягва логиката и не ми вярваш за фактите (което го предполагам), ще ти дам един друг пример: Можем ли да твърдим че Ладата и Трабантът са най-добрите коли и най-добрият избор изобщо за българите, русите и германците, само защото са купувани масово в България , Русия и в Източна Германия?

[alvassareiro]

Сега, разбирам аргументацията ти, но пропускаш един съществен момент. Базираш се априори на допускането, че за да бъде нещо харесвано, то трябва да бъде сходно, в съответствие с местната култура. Това е хлъзгава плоскост, защото е вярно само частично. Може да е вярно ако говорим за поведения, нагласи, начин на възпитаване, традиции, изобщо психологическата и бихейвиористичната област и социалната психология. Но не е вярно ако говорим за вкусове, звуци, изкуство, архитектура, храна, напитки, дрехи и тн. Съвсем нормално е хората да се увличат по музика, която е далеч от тяхната култура, или да харесват храни, които са им екзотични, да не кажа, че това е принцип. Така например световен център на бойните източни изкуства не екитай, а Холандия, а американците са луди по йога и медитация, макар че няма нищо общо с тяхната култура.

Може и да се формулира закономерност в тази сфера, общо взето нещо от рода на това, че когато собствената ти култура и цивилизация са във фаза на разпад и разложение, т.е загубили са творческия си заряд и способността да мотивират тълпата, тя търси примери на подражание в чужди култури, което се проявява в архитектурния, изобразителния, религиозния, модния, гастрономическия и тн. синкретизъм. Този принцип е достатъчно устойчив, че се появява навсякъде и винаги, от Римската империя в епохата на разпад, до българското общество по време на възраждането.

[alvassareiro]

Отделно на това, Хулио Иглесиас може да ти разкаже много подробно основното деление в съвременната музика, между англосаксонска и латинска, различните тоналности, мелодика и тн. и как ние, славяните, традиционно принадлежим към мелодичната и запеваема музика на латинска европа и нямаме нищо общо с англосаксоните, нещо съвършено различно и далечно.

[nik1]

Сега, разбирам аргументацията ти, но пропускаш един съществен момент. Базираш се априори на допускането, че за да бъде нещо харесвано, то трябва да бъде сходно, в съответствие с местната култура. Това е хлъзгава плоскост, защото е вярно само частично. Може да е вярно ако говорим за поведения, нагласи, начин на възпитаване, традиции, изобщо психологическата и бихейвиористичната област и социалната психология. Но не е вярно ако говорим за вкусове, звуци, изкуство, архитектура, храна, напитки, дрехи и тн. Съвсем нормално е хората да се увличат по музика, която е далеч от тяхната култура, или да харесват храни, които са им екзотични, да не кажа, че това е принцип. Така например световен център на бойните източни изкуства не екитай, а Холандия, а американците са луди по йога и медитация, макар че няма нищо общо с тяхната култура.

Може и да се формулира закономерност в тази сфера, общо взето нещо от рода на това, че когато собствената ти култура и цивилизация са във фаза на разпад и разложение, т.е загубили са творческия си заряд и способността да мотивират тълпата, тя търси примери на подражание в чужди култури, което се проявява в архитектурния, изобразителния, религиозния, модния, гастрономическия и тн. синкретизъм. Този принцип е достатъчно устойчив, че се появява навсякъде и винаги, от Римската империя в епохата на разпад, до българското общество по време на възраждането.

Сега, разбирам аргументацията ти, но пропускаш един съществен момент. Базираш се априори на допускането, че за да бъде нещо харесвано, то трябва да бъде сходно, в съответствие с местната култура. Това е хлъзгава плоскост, защото е вярно само частично. Може да е вярно ако говорим за поведения, нагласи, начин на възпитаване, традиции, изобщо психологическата и бихейвиористичната област и социалната психология. Но не е вярно ако говорим за вкусове, звуци, изкуство, архитектура, храна, напитки, дрехи и тн. Съвсем нормално е хората да се увличат по музика, която е далеч от тяхната култура, или да харесват храни, които са им екзотични, да не кажа, че това е принцип. Така например световен център на бойните източни изкуства не екитай, а Холандия, а американците са луди по йога и медитация, макар че няма нищо общо с тяхната култура.

Не разбираш съвсем, противоречиш ми излишно..Ще синтезирам или перефразирам по-горния си пост: Явно смятам че балканците (или част от тях) харесват чуждият (британски) поп (наред с балканския поп-фолк), също така латиното (спомената не е единствената латино-изпълнителка от Романия), и "техното"..

http://www.google.bg/search?client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&hl=bg&source=hp&q=%D0%A2%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8+%D0%B2+%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F&meta=&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5

Значи: аз не твърдя че хората харесват само тази музика, която идва от културата им (сходна или близка е до културата и манталитета им). Но и не съм убеден в обратното (което ти мисля че намекваш с примерите) - т.е че е нормално и естествено хората да харесват/предпочетат само(главно) чуждата на манталитета им и културата им музика. Така че приемам, че групите/хората могат да развият афинитет към музика, "симпатична" на манталитета и културата им (това го приемам и въз основа на фактите)- което ти, в своя анализ по-горе, го излючваш като възможност..

[alvassareiro]

В дебелите книги (Тойнби), които май са ти убягнали, детайлно е разяснен въпросът за възможностите да те мотивира твоята собствена култура, или да те мотивира чуждата такава - кога става, как се проявява, къде, кога, защо и тн.

Ник, време е да започнеш да четеш сериозни автори, да се позоваваш на авторитети, а не да разтягаш твои лични локуми, които май повече те мотивират от чуждите писания.

[dedenze]

В последните 20 години се извършва връщане от "комунизъм" към капитализъм, за първи път в човешката история. Това води до големи проблеми - морални, етически, социални и ценностни. Вярно е, че теталитарната държава отделяше значителни средства за изкуство, култура, спорт и т.н....Творците бяха обгрижвани, много от тях нямаха качества на творци, нямаха нужният талант но успяваха и живееха много по-добре, от средния българин. До 80-те години, продукцията им беше тотално цензурирана и ако в изявите им нямаше червени знамена, СССР,БКП...., нямаха никакъв шанс за реализация. Бяха разглезени от системата като нейни народни бардове. Много от тях си внушиха, че са вечни и незаменими, че притежават свръхталант. Не знаеха ролята на рекламата, импресариото и менаджера- държавата правеше това. Не само хората на изкуството, цели поколения бяха научени да изпълняват "повелята" на Партията без съпротива и мислене.

Когато избухна "свръхдемокрацията" се появи пазарната икономика. Нищо лошо, но на сцената излезе с огромна сила пошлото и забраненото. Огромните силиконови цици и гол задник, аранжирани с кючек и ориенталски аудио извивки, взривиха масовата, нискоинтелигентна публика. Държавата напълно абдикира и се скри, позовавайки се на американски и европейски директиви. Реално до днес, политиците се занимават само с преразпределение и разграбване на благата. На пръв поглед изглежда правилна, пазарна политика, но дали е така? Цивилизованите държави и техните правителства на първо място място поставят националната идентичност, култура, образование и здраве. Въвеждат цензура и модериране, не се месят и не дават оценки, не забраняват, но : Въвеждат съотношение на родни и чужди песни, филми,програми; Задължават медиите да излъчват фолклорни,образователни, научни и други стойностни но не касови неща; Обвързват рекламното време с неща, не носещи печалба на медията, а на хората; Осигурява зали, стадиони, прави тематични конкурси, дава награди от държавни средства.....

Да Алвасарейро, човека на изкуството, трябва да се докаже и реализира на сцената, на базата на личните си умения и талант. Аплодисментите и продадените билети са неговата оценка. НО О: Тази сцена обаче, трябва умно да се предостави и "модерира" в името на бъдещето и България.

[КГ125]

Малка поправка - в кавички трябва да е и "пазарната икономика", защото икономиката, която роди чалгата след 1990 г. не беше пазарна, а постокомунистическа. Основните играчи в нея действаха силно непазарно, с престъпни средства, налагаха монополи, а новоизмъдрените частни медии започнаха опошляване на обществената културна комуникация с прочутото разваляне на езика и с безумните си репортажи. На този фон тръгна бясната простотия на музиката, налагана от едно-две места, притежавани от едни хора...

Не може да става с ограничения и квоти, това са глупости. Ограниченията, които имаше социализма раждаха преимуществено халтура, и сред нея - талантите са си таланти - имаше и читави неща.

Ситуацията беше тръгнала на добре когато тръгна рока от 80-тте, но уви...

[Frujin Assen]

Мен сега ми дойде тази идея. Значи през социализма българска музика няма, това е повече от ясно. Опитите да се наложи естрадата са успешни, но не успяват да запълнят цялото музикално пространство. Сред младите си пробиват път западни музикални стилове СТОП, ето го разковничето. Социалистическата държава е длъжна на противостои на този тип музика. Силовите методи и естрадата са само част от инструментариума. Най силния коз е гръцкото и сръбското. Популялярни стилове, приемани от народа и същевременно не носещи политически заряд. Ето оттам тръгна всичко, от това че държавата толерираше гръцката и сръбската чалга, но бе против създаването на българска чалга (която щеше да измести естрадата). Когато падна социализма дълго сдържаната българска чалга избуя, а естрадните изпълнители понесоха тежък удър тотално неспособни да се оправят в ситуацията. Кризата премина в катастрофа, а после в пълна забрава. Естрадата е мъртва като стил, но ние си мислим че е жива заради все още живите и изпълнители. От друга страна чалгата можа да покълне, да спечели аудитория, а после да получи и почти пълната власт над българското музикално пространство. Накрая получи и официално признание. Това беше краят, простащината победи.

[Михов]

В интерес на истината, социалистическата държава просто нямаше как да противостои на сръбската и гръцка чалги. Хората ги внасяха, оттам масово се презаписваха. Нямаше как през късния соц да се преследват хора за това, че слушат даден вид музика, като през 50-те и 60-те. С производството на бг чалга беше по-лесно. Звукозаписът беше в държавни ръце и имаше цензура - мисия невъзможна за появата на официална чалга. Все пак нуждата от чалгийка за обикновените хора беше толкова остра, че по пазарите се тиражираха апокрифни касетки с родна продукция в края на 80-те.

[IYI Аспарух]

Все пак нуждата от чалгийка за обикновените хора беше толкова остра, че по пазарите се тиражираха апокрифни касетки с родна продукция в края на 80-те.

Чалгата сякаш предсказваше пътя избран от нашите управници ...

[alvassareiro]

Мен сега ми дойде тази идея. Значи през социализма българска музика няма, това е повече от ясно. Опитите да се наложи естрадата са успешни, но не успяват да запълнят цялото музикално пространство. Сред младите си пробиват път западни музикални стилове СТОП, ето го разковничето. Социалистическата държава е длъжна на противостои на този тип музика. Силовите методи и естрадата са само част от инструментариума. Най силния коз е гръцкото и сръбското. Популялярни стилове, приемани от народа и същевременно не носещи политически заряд. Ето оттам тръгна всичко, от това че държавата толерираше гръцката и сръбската чалга, но бе против създаването на българска чалга (която щеше да измести естрадата). Когато падна социализма дълго сдържаната българска чалга избуя, а естрадните изпълнители понесоха тежък удър тотално неспособни да се оправят в ситуацията. Кризата премина в катастрофа, а после в пълна забрава. Естрадата е мъртва като стил, но ние си мислим че е жива заради все още живите и изпълнители. От друга страна чалгата можа да покълне, да спечели аудитория, а после да получи и почти пълната власт над българското музикално пространство. Накрая получи и официално признание. Това беше краят, простащината победи.

Естрадата е западна музика, по същество изменена и преведена на български италинаска и френска забавна музика.

[каскадьора]

Естрадата е мъртва като стил, но ние си мислим че е жива заради все още живите и изпълнители. От друга страна чалгата можа да покълне, да спечели аудитория, а после да получи и почти пълната власт над българското музикално пространство. Накрая получи и официално признание. Това беше краят, простащината победи.

Напоследък чалгата доста се променила (не употребявам и затова цитирам). Вървяла към попа, простащината в нея ставала по-прикрита.

Така че има оптимизъм и не смятам, че след като наскоро е преживява пик, е победила завинаги.

Може би с постепенната й трансформация чалгата ще се промени съвсем и ще престане да бъде чалга.

Ползвам аргумента ти за естрадата - след като утре пак ще ги има добре познатите чалгаджии, това не означава, че и чалгата ще е жива. Може в един момент да е съвсем умряла (дано ), а чалгарите все така да ни "радват" с физиономиите си и да пишат мемоари.

Това за приоритетите на социализма беше казано по-горе.