Комунистическата идеология ли е виновна?

[alvassareiro]

Вината е на ориенталската ни култура, която дреме във всеки българин и чака удобен момент да се събуди. От чалга са заплашени само бившите губернии на османската империя. Но тези на Хабсбургите не са. Абе вие слепи ли сте, що сте...

Чалгата била случайно на Балканите. хахаХа. Колкото случайно и турците бяха тука 5 века.

Не може нещо туко-така да се случи. Има си конкретни причини, нищо не е случайно. Не е случайно, че в Германия говорят немски, не е случайно, че тука слушаме чалга.

Сега сигулно ще кажеш, че и в Германия са можели да говорят и друг език, ама се е случил немския.

[mitaca]

Чалгата била случайно на Балканите. хахаХа. Колкото случайно и турците бяха тука 5 века.

Пак си в грешка.

По принцип малко случайни неща има. Но да правиш връзка между чалгата и владичеството на Османската Империя ми се струва прекалено. Чалгата в България идва от Сърбия, по-късно от Гърция. Първите чалга диви (и диваци ) просто крадат музиката и я пеят с български текстове (доста по късно и от турски песни). Доста по-късно се появяват и БГ песни. Не случайно чалгата се нарича и поп-фолк (доколко е правилно друг въпрос). Чалгата (като вид поп-фолк) е балканско, а не ориенталско течение. Така както можем да наречем шансоните френнски поп-фолк, романсите и частушките руски, шадо-то (правилно ли е?) португалски и т.н. За германски не се сещам, освен военните маршове разбира се .

[alvassareiro]

А чалгата в Гърция и сърбия сигурно пада от небето. Или искаш да кажеш, че балканите никак не са повлияни от петте века робство, и запазват културните си връзки със западна европа.

[nik1]

Не е така, има общо. В конкретните исторически условия именно властта се издъни и чалгата (която случайно е на Балканите) нахлу. Можеше да не е ориенталска, но се случи да е. Вината е на... знаем на кой.

Думата "чалга" (при нас -"чалга" , при братовчедите от Скопие -"чалгия") е с арабски произход, навлезнала през османо-турското "чалги"-.Вероятно произхожда стилово от тази фолк-музика (етно-поп) музика, чиято предтеча се изпълнява по време на османското владичество от т.н. "чалгии".(с кавали, зурни, и тамбури?). Нашата нова е еклектична смес от сръбско (което се случаше на поразия)и родно такова, със цигански, арабски и персийски (турски) мотиви..

--

Не го взимай лично, ама фактите показват че "чалгата" ("лаиката", "манелето") май нямат връзка със социализма..Имат по-стара история, и корени, които явно са някъде в нашите душевни "нагласи".

Тук има нещо подобно за гръцкия фолк:

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B8%D0%BA%D0%B0

Вижте и "съвременна лаика"

http://en.wikipedia.org/wiki/La%C3%AFko

[alvassareiro]

Там някъде....

[КГ125]

Проследил съм я тая история аз, доколкото съм могъл.

След 1944 г. до около началото на 50-тте в българските села се налага (sic!) сред младежите съветската музика и песни. До тогава, българската държава поощрява индивидуалните фолклорни изпълнители, което впрочем е почнала да прави още от средата на 30-тте години.

Това е времето на изчезването на традиционната културна комуникация в малките населени места, на нарастването на градовете, когато хората са имали вече нужда от посредник, от национални медии и пр.

След средата на 50-тте години обаче, макар, че държавата твърде много се занимава с фолклора, тя го институционализра прекалено, прави го свръхофициален, с големите ансанбли и тежките обработки и това откъсва хората от нормалната му, ежедневна употреба.

По сведения на стари хора, кючеците се появяват с циганските оркестри в неформалния, селски бит на хората през началото на 60-тте години.

Дотогава зурни, тъпани и пр. - има ги от османските времена, има сведения, но те са маргинални. Да ги свирят на сватбата на дъщеря ти е била немислима излагация .

С тях са се занимавали само рядко, в разни комични и наистина маргинални случаи.

Касетките с нелегални записи и музиката от Югославия са втората вълна, която постила почвата на това, дето се случи от 90-та насам, наред с масовата обществена простотия, която се натрапи (sic!, натрапи)на българите.

[alvassareiro]

Да бе, толкова маргинални и нетипични, колкото и турските думи в езика ни, бюрека и още куп неща.

Ник искаше да каже, че чалгата не е измислена от БКП. А от турците. Те са идеолозите й.

[КГ125]

Идеолозите идват после. Дори в съвсем обозримо минало. Мястото на чалгата в БГ в разглежданите периоди е точно такова, каквото ти казвам. Маргинално и дори пренебрежимо статистически - т.е. нищо сериозно.

Бюреците и турцизмите са друга бира.

[alvassareiro]

Ами такива са били условията. Все пак контактите между етносите в империята са били по-скоро ограничени. Но идва момент, в който ние възприемаме техните музикални вкусове, а тези вкусове пък те са възприели от турците. Как ще обясниш факта, че чалга има само в бившите вилаети на османската империя, но не и в тези на руската или австрийската империя?

Не са друга бира. Примерите са турското влияние върху културата ни е значително. Музиката не е по-назад.

[nik1]

Проследил съм я тая история аз, доколкото съм могъл.

След 1944 г. до около началото на 50-тте в българските села се налага (sic!) сред младежите съветската музика и песни. До тогава, българската държава поощрява индивидуалните фолклорни изпълнители, което впрочем е почнала да прави още от средата на 30-тте години.

Това е времето на изчезването на традиционната културна комуникация в малките населени места, на нарастването на градовете, когато хората са имали вече нужда от посредник, от национални медии и пр.

След средата на 50-тте години обаче, макар, че държавата твърде много се занимава с фолклора, тя го институционализра прекалено, прави го свръхофициален, с големите ансанбли и тежките обработки и това откъсва хората от нормалната му, ежедневна употреба.

По сведения на стари хора, кючеците се появяват с циганските оркестри в неформалния, селски бит на хората през началото на 60-тте години.

Дотогава зурни, тъпани и пр. - има ги от османските времена, има сведения, но те са маргинални. Да ги свирят на сватбата на дъщеря ти е била немислима излагация .

С тях са се занимавали само рядко, в разни комични и наистина маргинални случаи.

Касетките с нелегални записи и музиката от Югославия са втората вълна, която постила почвата на това, дето се случи от 90-та насам, наред с масовата обществена простотия, която се натрапи (sic!, натрапи)на българите.

Маргинални казваш?

Защо пренебрегваме певческите и свирачески умения на циганите (априори това им е била една от основните им дейности), и влиянието им върху българската музика?

Какво лошо има в кючека, и в неговата ненатрапчива еротика? Нима индусите, и персите са по-долни и по-маргинални от нас? С какво ги превъзхождаме?

Виж сега,нямам нищо против българската народна музика, ама кой според теб ще седне да слуша Валя Балканска в кръчмата (друг е въпросът че от рупчанския диалект ще трябва да се превежда!),а теста е от рода на "Ей, Момчилградските айени, гледайте да не потурчите леля ми, че ще ви таковам мамата/ще ви разкажа играта"..Тази музика - определено нито е универсална или подходяща за градското население, нито пък става за увеселение и разтуха..

Гърците по-прости ли са от нас, че си поркат и случат чалга в кръчмите си?

Ами братята португалци, защо слушат "за душата", Фадо? (смесица от потругалско, бразилско, греко и арабско)

[КГ125]

Ами ако ще му разглеждаме естетическите достойнства и, хм, доста натрапчивата еротика на кючека бих казАл нЕкои сАображения, ма не тука и не сега.

Валя Балканска не знам, но са слушали и са си пяли много други.

Ето например, всяка неделя в селата са правели хоро. Не "Биад". Това просто са други времена и други нрави.

[alvassareiro]

бе то неделя хубаво. Ама от понеделник по събота в кръчмата хоро ли са играли?

[mitaca]

А чалгата в Гърция и сърбия сигурно пада от небето. Или искаш да кажеш, че балканите никак не са повлияни от петте века робство, и запазват културните си връзки със западна европа.

Не пада, но освен термина (който е малко или много презрителен) не виждам директна връзка между съвременния поп-фолк с османското владичество и въобще това няма никаква, ама абсолютно никаква връзка с темата. Просто ти посочих поредната грешка.

[КГ125]

Не, тогава са слушали радио, пяли разни неща като: "Гърди си с рози накичи". После са забравяли какво става, тръгвали са си да си ходят, по пътя са се сбивали. Пълен съм с такива истории, специално чути и разпитани. :

[alvassareiro]

Ами корените му се коренят в миналото. В общото минало.

Неслучайно чалга слушат само бившите вилаети на османската империя, но не и тези на руската, австрийската, немсакта, френската. Това как ще го обясните.

Чалгата и нейното разпространение сред масите започна след 1990, съвсем доброволно, без принуда, без намеса, плод на съзнателен избор, и в тези условия нито партия, нито правителство има някаква роля. А чисто културни причини.

[alvassareiro]

Не, тогава са слушали радио, пяли разни неща като: "Гърди си с рози накичи". После са забравяли какво става, тръгвали са си да си ходят, по пътя са се сбивали. Пълен съм с такива истории, специално чути и разпитани. :

И кое по-точно радио са слушали. ББС Истамбул сигурно?

[КГ125]

София, София. И са чели вестници, по-точно прадядо ми им ги е чел. Идилийки.

[alvassareiro]

И това по турско, брей.

[КГ125]

По българско, по българско. Той прадядото ги е сменил един султан и трима царе

[alvassareiro]

Животът е идилийска само в ума на идеалисти като теб.

[mitaca]

Неслучайно чалга слушат само бившите вилаети на османската империя, но не и тези на руската, австрийската, немсакта, френската. Това как ще го обясните.

Чалга слушат НАВСЯКЪДЕ! Само, че я наричат с друго ИМЕ! Преди да я наречат така, аз я наричах БОЗА, така наричах и диското (тогаз не бях толкоз толерантен).

[nik1]

Интелигенцията ни през Възраждането се възмущава и демонизира чалгата, (както сега в този форум), обаче в края на краищата Петко Славейков превежда над 200 гръцки и турски песни ("ако не може без любов, чуждото трябва да се превежда").

http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:LKDNLMC63RMJ:liternet.bg/publish10/bjocov/prslaveikov.htm+%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%B8.+%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8+%D0%B8+%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%86%D0%B8.+%D0%95%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a

Песнопойки. Гръцки и турски образци. Певец на еротичен витализъм. - След издадената през 1852 г., за пръв път у нас, "Песнопойка", П. Р. Славейков издава и други. Така, в Цариград издава през 1854 г. "Веселушка за развеселяване на младите", през 1864 г. "Славейче или събрание на различни песни български и турски за разтуха на младите". И по-късно, през 1868 и 1870, дори и през 1874 г., издава "Песнопойка или събрание на разни песни български и турски." Съдържанието на една песнопойка се прелива отчасти в друга, обаче всека една има и нови работи, често печатани по-рано другаде. Освен това, в тях има и песни, които не са на Славейков, а чужди, чиито автори се откриват в други издания. Но много от чуждите, както и много от оригиналните стихотворения, са подложени на малка или по-голяма преработка. Най-после, в тия сбирки има много песни, преведени от гръцки или турски (дори и турски, печатани с кирилица) и нагодени според позната на времето си мелодия, която се посочва винаги. Много от тия песни, леки, дори някъде прекалено, се пеят охотно от младежта. Тук значи Славейков продължава това, което в ранния период на своето творчество извършва с нестигналото до нас "Цветособрание". В тая посока му въздействува и гръцкият поет Атанасий Христопуло, чиято сбирка стихове му подарява К. Фотинов още през 1846 г. Само че Славейков, не разбрал по-дълбоките вътрешни извори на Христопуловата еротика, нито главните особености на неговата лирика, тръгва в посоката на леката източна сласт. И наистина, у него срещаме здрава и жизнена еротика, която в "Песнопойка" от 1852 г. е дадена в окраска на наивен и сълзлив, при това понякога и досаден, романтизъм, а в другите - в тона на откровен материализъм и лек анакреонизъм. За забелязване е, че в песните, които са нагодени според чужди мелодии или са преведени от гръцки и турски език, най-силно изпъква грубата еротика. В първата "Песнопойка" има около шестнадесет песни, които по дух стоят близко до стихотворенията в "Смесна китка". Само че тук е понижен гордия тон на страданието, чувството е лишено от дълбочина и искреност, изживяванията са много по-прости, формите за израз се свеждат към няколко безжизнени схеми. Личното се губи, общите места говорят за бедна инвенция, еднообразието на повтарящи се клишета сочи принизен вкус. Множество песни с мотиви на внезапна, но мъчителна любов, на раздяла, копнеж и ревност, на измама и мъка до гроб могат само да ни уверят, че Славейков всъщност надживява първоначалната еротична скръб, че твори, за да изрази не толкова свои, колкото чужди или общи душевни състояния. Обикновено певецът, запален от външната хубост на девойката, се разделя с нея, все за нея мисли, все за нея пита, в спомен за щастливо изживени дни, и чезне в копнеж за нейната физическа близост. Стихотворения като "Гиздаво момиче, бяло Иваниче", "Кат видях твойта красота", "От как нежно ме погледна", "Ясни месец пак изгрея", "На нощта си ясен месец" - са все от тоя характер. Понякога подлавя познатия у него мотив да противопоставя своята скръб с радостта на природата, както в "Помня, помня, мило либе": "На, весела е пролетта / приятно е времето; / но тъмен е за мен света / и тъжно ми сърцето"7. Друг път го трови ревност, не намира смисъл в живота, ако не е й мил в раздяла. Дори и когато знае, че тя е невярна, той пак ще я обича, ще бъде неин до гроб, макар и да бъде погубен от любов. Но нито "С каква мъчителна тъга" и "Отиде ми душицата", нито с "Видях и познавам, първо либе" и "Познах, че си невярна", както и с "Писмо", писано навярно по чужд образец, руски, той не предава сладостта на любовната горест и поезията на спомена както в "Смесна китка". Българският любовник от началото на 50-те години, колкото и да не е разнообразен и колкото и да земен в своите желания, все пак е по-примамлив от неговата любима. Тя, която пленява с черните си очи, с румените си страни, с буйната си гръд, не е ангел. Ако не е практична - взема другиго зарад имот, като във "Видях и познавам" - или ако не е отмъстителна - изменя, защото се научава, че той е неверен, като в "Ответ". Тя не знае като него страданията на любовта. Той се съмнява в нея дори и тогава, както в "Ответ, на ветре буйни й", когато тя може да бъде вярна и предана. Ето образът на българската Татяна, както се рисува, на поета:

На прозореца поглежда

от зори до тъмнини,

все за тебе е в надежда

там в далечните страни.

Доколко П. Р. Славейков, не вече младеж на 22-25 г., а зрял мъж, който завива от 27 към 37-мата си година, не се освобождава от набелязаното съдържание на своя вътрешен живот, без да проявява тук някакво развитие дори, може да се съди не само от "Веселушка" и "Славейче", но и от издадената през 1870 г. "Песнопойка". Важното е, че това съдържание добива нов израз поетичен, художествен вече, в няколко стихотворения, които трогват и завладяват, както с непосредността на своята искреност, така и с чистотата на своя задълбочен лиричен тон. Това са, покрай превода на Гьотевата песен "An die Entfernte" - "Отиваш си ти от мене", стихотворенията "Ето мръкна се и днес", "Плачи, въздишай и тъжи", "Буйни ветрове", "До край ли ме остави", "Ружа в месяц май", "По моря се скитам ази", "Не растат саминки", "Тогаз поне", дори "На Нова година" от 1876 г., стихотворения, които по своите мотиви се коренят дълбок в първите песни от любовен характер на "Смесна китка". Годините минават, сменят се една след друга, но Славейков все запазва в сърцето си чара на своя ранен романтизъм, все успява да копнее и да чезне за другарка, да се унася в спомени по нея, да чувствува нейната близост в своята самотност, особено силна тогава, когато е склонен да вярва, че в света всичко е любов, всяка твар се стреми към друга. Ако има нови трепети тук, те са вече в проявеното жизнено чувство, в усета, че в любовта, в жената човек може да намери мост към живота, може да осмисли земното си битие. Плачът по жената тук е всъщност плач за живота.

Не растат саминки в поле цветовете,

нито птички пеят сами в пролетта;

без сърце другарско тежки са денете,

тежък без надежди живот на света.* [1, 119]

Че наистина Славейков тук проявява жажда за живот, това се вижда от ония негови стихотворения, чийто първи искри трябва да се търсят в ранната и сластна еротика на песнопойките, особено в "Здравица" и "Лозанови" (песни) на "Веселушка" - "Борба за целувка", "Напомняне" и "Пиянска молитва". Макар в последните три стихотворения да говори Атанасий Христопуло, все пак, като се знаят други работи на Славейков от същия характер, те не бива да се отминат, защото могат да хвърлят светлина върху неговия творчески дар. Възхваляйки виното, веселието и любовта, оправдавайки косвено анакреонтичния поглед към света, поетът изпада в хумористичен тон, домогва се към игривата и добродушна насмешка сякаш нарочно, за да обезсили всяка строга етична преценка, за да изкаже една истина за живота. Тук е човекът на най-обикновени житейски желания, на максимата за него - "яж и пий, туй ще ти остане от живота", на един епикуреизъм, чийто корени не могат да се търсят в преживян някакъв философски песимизъм. Мисли ли Славейков като гръцкия поет, че и да пада слана върху главата му, буйният жар на ероса няма да угасне в сърцето му; избягва ли да мисли за смърт и моли ли Бакхуса да го низподоби с гроздовия си сок; иска ли в "Здравица" да пее чашата на руйното вино, той все пак успява да се избави от оная размисъл, от която се ражда елегизма на Каравелов в "Хубава си, моя горо". В тоя дух той лесно може да даде реалистична картина на момент от отношенията на любим и любима: "Борба за целувка". За друг момент загатва Димчо Дебелянов в "Жертвоприношение". Сравнят ли се двете стихотворения, по-добре може да се схване вътрешната правда на "Борба за целувка". Д. Дебелянов превръща действителността в сън, възвежда любовта в някакво тайнство. Обратно, Славейков дава бляна в жива реалност, свежда тайнството в обикновена история. Така той се освобождава в своята еротика от мъката на мечтата, връща се в реалния мир, за да го разбули в някой негов миг и за да избяга пак от него. Но и когато изобразява тоя миг, той го подлага на известна преценка, която трябва да търсим в живия и свеж хумор. Славейков може да се надсмее леко над някои свои чувства, но към своята мечта обикновено запазва отношение на благоговейност. "Борба за целувка" е неговият смях над действителността. Обстоятелството, че след това стихотворение, печатано в "Славейче", поетът се връща често и често към сладостния копнеж и тихия спомен, говори не само за чуждо въздействие върху него, чийто размери и дълбочина не са от особено значение, но и за раздвоението му между действителност и мечта, което намира такава жива изява и в поезията му.

Тия стихотворения ни показват ясно, че в своите песнопойки Славейков изразява, колкото и неопределено, своята еротично буйна природа, за която би могла да ни говори не една интимна страница от неговия живот. Здрав и силен, в най-хубавите години на своята младост, в пазвите на Балкана, той подхваща заглъхналата песен на Найден Геров, вдъхновявайки се от сладостната лира на някои руски романтици, и запява волно, макар неведнъж леко и повърхностно, песента на тържествуващата любов, както никой до тогава. И на тая песен се отеква времето, съвсем неочаквано за него. Промяната в стопанствените форми на живота у нас, съпроводена с появата на нов граждански, светски мироглед, мироглед на съсловие с непокътната още мощ, съдействува да се засили и отпора срещу елинизма, който е и икономическо бреме върху плещите на нашия народ. Ето защо Славейков отговаря със стихотворенията в своите песнопойки преди всичко на един социален иск - да изрази настроенията на българската вгражданена младеж, а в същото време да й даде песен на роден език, като измести от сърцето й силно разпространените тогава гръцки и турски песни. Така може да се обясни и големият успех на неговите песнопойки, и широката известност, която придобива с тях. Обвиненията на Т. С. Бурмов, през 1863 г. в "Съветник", че Славейков със своите "сладострастни и безнравствени песни" е "спомогнал да се развратят не малко невинни български душици", не са оправдани: едно, защото безнравствеността тук се крие само в някои изрази и загатвания, които се изкупват от словата на романтичния копнеж, и второ, защото българската младеж е била вече достатъчно "развратена" от влиянието на гръцкия граждански живот. Напротив, биха могли тогава да обвинят Славейков за друго, че не пее за робската участ на народа, а за свои лични болки и страдания, че привлича погледа на своите съотечественици не върху въпроси от обществен характер, а върху хубостта на жената, и така смело, и за пръв път в нашата поезия. Нека си спомним, че сега Добри Чинтулов, като него учител в затворен град, с песни като "Стани, стани, юнак балкански" и "Къде си вярна, ти любов народна", и Георги С. Раковски с "Предвестник Горскаго пътника" и "Горски пътник" възпламеняват сърцата за по-висш идеал - освобождението на родината. Наистина, и Славейков е писал такива песни8, някои от които като "Връбница" и "Спомняне", печата по-късно, а други във време на въстанието през 1856 г. заравя в земята, за да бъдат скрити от окото на будната власт, но там и остават. Освен това, той открива своята "Песнопойка" от 1852 г. с "Българие, Българие", ода на султана Абдул Меджид, втора за него след одата на Неофит Рилски от 1839 г., през чието властвуване се издава в 1839, 1852 и 1859 г. хатихумаюна, танзимата и хатишерифа. И по-късно, през 1864 г., "Славейче" се открива с химн "На възцаряванието на Н. Величество султан Абдул Азиса", като не се забравя да се издигне глас за българските права. Всичко това обаче може само да ни обясни по-добре делото на Славейков за българската поезия - като следва началата на поетическия индивидуализъм, а от друга страна, да подчертае подвигът му за българската родина, като поема оня път на дейност, който го отделя от пътя на нашите злочести емигранти.

[alvassareiro]

Чалга слушат НАВСЯКЪДЕ! Само, че я наричат с друго ИМЕ! Преди да я наречат така, аз я наричах БОЗА, така наричах и диското (тогаз не бях толкоз толерантен).

Ние не говорим за френската, испанската и немската чалга, а за тази, дето е балканска. Дето я слушат и превеждат една и съща песен всички балкански народи поради културните им близости.

[alvassareiro]

хаха, НИК, по-полека го давай, че КГ ще получи удар.

[mitaca]

Ние не говорим за френската, испанската и немската чалга, а за тази, дето е балканска. Дето я слушат и превеждат една и съща песен всички балкански народи поради културните им близости.

Не знам за какво говорим вече??? Определено не по темата (особено ти) Ти си кат вувузела бре. Как и да надуваш един и същи звук излиза (тапи за уши требат). Песните не се превеждат (язък за Азнавур), те се аранжират.