Комунистическата идеология ли е виновна?

[alvassareiro]

говорш така, защото си игнорант.

А звездите на куба са Чавела Варгас, Компай Сегундо, Хоакин Сабина.

А те са световни звезди, известни навсякъде, извън куба, а в куба мизерстват заради партията.

А това, че не ги знаеш, са белег за отчайващата ти музикална култура,

но какво да обяснявам на човек, който слуша Азис.

Между другото, Куба е може би най-музикалната страна в света, там музиката е на всякъде, всеки пее и танцува. Всеки.

Айде, слушай си чалгицата и ориенталското там. Ако се водим по твоя вкус, и азнавур не езвезда, и жжак брел не е, и далида също, само азис.

[nik1]

Много благодаря)

{}

Това е диалог, който се води в контекста на прочутото търсене на българската национална идентичност от 20-тте и 30-тте години, маркирано или по-точно илюстрирано от прочутата статия на Константин Гълъбов, за селото и модерното...

Но според мен те търсят стила на симфоничната музика, на авторската.

Ние тук засягаме масовата.

Дай ако обичаш някакви доказателства, че съществува "български стил" на масовата музика през 30 и 40 години на миналия век. Автори, изпълнители, анализи и разбори, отзиви за този стил?

Не искам хитруване и вадене от контескта на статията на нещата които цитираш - които ту ще уж са "симфонична музика" (защото според теб дебатът е бил за симфоничната музика, и тогава, това което цитираш като параграф също следва се отнася за симфоничната музика), ту няма да за симфоничната музика, а за някаква друга българска такава..

Моля, пак повтарям: дай ако обичаш някакви доказателства, че съществува "български стил" на масовата музика през 30 и 40 години на миналия век. Автори, изпълнители, анализи и разбори, отзиви за този български стил?

[BGVlach]

МВР не даваше и метъл, а на pop-а само се мръщеше.

Ако разгледаме 3-те течения и приемем, че към 1989 те са на равен старт,

то каква партия, и какъв комунизъм направиха чалгата финалист номер 1?

ОК, метълът не е за всеки, но pop-а като цяло?

alvassareiro, супер пример с Куба. Да не говорим, че за всеки уважаващ се танцов клуб румбата, ча-ча-ча, салсата и пр. са задължителни.

И то навсякъде по света. Докато "дискотечни кючеци" се играят само на Балканите.

[alvassareiro]

Ей, я да не ми давате минуси, че само аз казвам тука как са нещата, аз съм разумът, авторитетът по културните въпроси и въпросите на цивилизацията, интелектът и вселенската мисъл, въплътена в тоя форум.

не че се хваля, но смятам, че най-малкото, трябва да бъда идолизиран.

[glishev]

Братчед, аз те коркам с минусите

[mitaca]

говорш така, защото си игнорант.

А звездите на куба са Чавела Варгас, Компай Сегундо, Хоакин Сабина.

А те са световни звезди, известни навсякъде, извън куба, а в куба мизерстват заради партията.

А това, че не ги знаеш, са белег за отчайващата ти музикална култура,

но какво да обяснявам на човек, който слуша Азис.

Между другото, Куба е може би най-музикалната страна в света, там музиката е на всякъде, всеки пее и танцува. Всеки.

Айде, слушай си чалгицата и ориенталското там. Ако се водим по твоя вкус, и азнавур не езвезда, и жжак брел не е, и далида също, само азис.

Я разясни термина игнорант?

Не са световни но ги знам . Простоооо не са световни (пък и не са ми по вкуса ).

Аз не слушам Азис, а гръцките оригинали (а това дето ми вкарваш фрази дет не съм споменал - не се прощава!!!!!Да зна'иш) Не съм ти цъкал минусчета, не смятам и сега да почвам. По отношение на музиката и назад да тичаш нема ме стигнеш . Не, не се хваля, просто не си живял (и чул де) достатъчно. Не правиш разлика между текст и аранжимент, не познаваш рок и други таквиз ....дивотии . Докат аз и салса и меренге мога да танцувам (е ся ръченицата ми убягва, за сега но я мъча ), а в Мол-ът в пиано-магазина си танцувах сам и пича ми подари диск (нема да споменавам имена, ама кат го помолих веднага засвири....раг-тайм хехехехе).

Пак ми вкарваш фрази дето не съм ги изричал??? Азнавур не е звезда това е ясно! Брель и Дасен също (не и за мен, за мен са!). Азис? Може да пее и пее, но песните (дето са песни за слушане) са му гръцки, и НЕ СА ЧАЛГА! Ма ти надали си ги слушал. Надали си слушал и една песен от поп-фолка. Ама се изкултурваш...... на метено както споменах поне веднъж.

В интерес на истината защо аз ги слушам?

Ами защото имам дъщеря тийнейджърка и нема начин да и забраня нещо (това си е жив соц) дето даже не съм чул. Така, че слушам и казвам кое ми харесва и кое не. По същата причина забих в подробности (разучих песни и текстове, както кой и как ги испълняват). Интересното е, че когато се аргументираш има разлика, а и има напредък. "Тъпите тъмни ориенталски/балкански и ниско културни" хлапета разбират от логика. За разлика от теб!

[КГ125]

Моля, пак повтарям: дай ако обичаш някакви доказателства, че съществува "български стил" на масовата музика през 30 и 40 години на миналия век. Автори, изпълнители, анализи и разбори, отзиви за този български стил?

Там горе дадох 4 линка. Ето ти стила - на различните жанрове. Народната песен си е сама по себе си стил; там няма какво да привнесеш, направиха го през 50-тте и за малко не я убиха.

Особено това личи в симфоничната част, за която и тия г-да горе говорят. В симфочните форми композиторите включват национални мотиви и така става оригинално българска. Не забравяй, че тая дискусия се води преди създаването на тази вълна, която в голяма степен е и неин резултат.

[ISTORIK]

Ignorant:

- невеж/а

- невежествен

- неосведомен, незапознат

- необразован

- незнаещ

- неграмотен

[alvassareiro]

Я разясни термина игнорант?

Не са световни но ги знам . Простоооо не са световни (пък и не са ми по вкуса ).

Аз не слушам Азис, а гръцките оригинали (а това дето ми вкарваш фрази дет не съм споменал - не се прощава!!!!!Да зна'иш) Не съм ти цъкал минусчета, не смятам и сега да почвам. По отношение на музиката и назад да тичаш нема ме стигнеш . Не, не се хваля, просто не си живял (и чул де) достатъчно. Не правиш разлика между текст и аранжимент, не познаваш рок и други таквиз ....дивотии . Докат аз и салса и меренге мога да танцувам (е ся ръченицата ми убягва, за сега но я мъча ), а в Мол-ът в пиано-магазина си танцувах сам и пича ми подари диск (нема да споменавам имена, ама кат го помолих веднага засвири....раг-тайм хехехехе).

Пак ми вкарваш фрази дето не съм ги изричал??? Азнавур не е звезда това е ясно! Брель и Дасен също (не и за мен, за мен са!). Азис? Може да пее и пее, но песните (дето са песни за слушане) са му гръцки, и НЕ СА ЧАЛГА! Ма ти надали си ги слушал. Надали си слушал и една песен от поп-фолка. Ама се изкултурваш...... на метено както споменах поне веднъж.

В интерес на истината защо аз ги слушам?

Ами защото имам дъщеря тийнейджърка и нема начин да и забраня нещо (това си е жив соц) дето даже не съм чул. Така, че слушам и казвам кое ми харесва и кое не. По същата причина забих в подробности (разучих песни и текстове, както кой и как ги испълняват). Интересното е, че когато се аргументираш има разлика, а и има напредък. "Тъпите тъмни ориенталски/балкански и ниско културни" хлапета разбират от логика. За разлика от теб!

Хаха, Азнавур не бил звазда. Абе той е най-великата френска звазда на всички времена бе, момче. Жива легенда.

А кубинците как да не световни, след като ги пускат във всеки клуб от Париж до Лос Анжелис.

Виж сега, разлика между текст и аранжимент има и то огромна. И не текстът определя стила музика, а мелодията и аранжимента. После аз не съм разбирал от музика.

Сега, вярно е, рок не слушам и не познавам. Но ми е противопоказно като жанр. За сметка на това има пълните дискографии на Брел, Ив Монтан, Азнавур, Дасен, Жилбер Беко, Адамо, Хулио Иглесиас, Далида, Гардел, Кайтано Велозу и др. класици, къде-къде по-значими от рока. Айде ся.

Знам на изуст на френски, испански и португалски почти всички песни на горните, така че ти имаш много да ме гониш и няма да ме стигнеш и след сто години. А ти с твоята гръцка чалгица дерзай. Щом та кефи.

Азис не бил чалга, боже боже. Невероятно. Е верно, не съм ги слушал, затова претендирам за вкус, за култура. Аз съм тука вкусът и културата.

Там горе дадох 4 линка. Ето ти стила - на различните жанрове. Народната песен си е сама по себе си стил; там няма какво да привнесеш, направиха го през 50-тте и за малко не я убиха.

Особено това личи в симфоничната част, за която и тия г-да горе говорят. В симфочните форми композиторите включват национални мотиви и така става оригинално българска. Не забравяй, че тая дискусия се води преди създаването на тази вълна, която в голяма степен е и неин резултат.

Не, не говорят никъде за симфония. Айде посочи къде става дума за симфония.

говорят за национален музикален жанр, не за симфония. Посочи айде къде в тескта се споменава думата симфония. Не манипулирай така грубо фактите моля.

Братчед, аз те коркам с минусите

И защо, ако мога да запитам?

[nik1]

Там горе дадох 4 линка. Ето ти стила - на различните жанрове. Народната песен си е сама по себе си стил; там няма какво да привнесеш, направиха го през 50-тте и за малко не я убиха.

Особено това личи в симфоничната част, за която и тия г-да горе говорят. В симфочните форми композиторите включват национални мотиви и така става оригинално българска. Не забравяй, че тая дискусия се води преди създаването на тази вълна, която в голяма степен е и неин резултат.

Не разрах къде са тези линкове..

Изпълнители, автори, отзиви за тези стилове?

А какво ще кажеш за "поптурите", изпълнявани като авторски песни

Народната песен е била "убита"? Ами това съждение не е вярно според мен. Тук се вижда историята на групите и изпълнителите:

http://www.bg-popfolk.com/INDEX-dobavka/Snimki%20na%20narodni%20pevtsi%20i%20muzikanti/Snimki%20muzikanti%20i%20pevtsi.htm

Групи:

http://www.bg-popfolk.com/GRUPA%20ASENOVGRADSKA/index%20-%20Asenovgradska.htm

http://www.bg-popfolk.com/GRUPA%20PILASHEVSKA/Pilashevska%20-%20spisaak.htm

И други

--

Направих една справка на издадени сбирки за народната песен и лирика по време на социализма.

Ангелов-Вакарелски, Лирика - Книга на народната лирика, от седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.

Арнаудов-ВН - Арнаудов, М. Вековно наследство. Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристики Михаил Арнаудов. Т. 1-3. София, 1976-1979.

Архив-ИМ-БАН - WebFolk Bulgaria <http://musicart.imbm.bas.bg/Default-bg.htm> (31.03.2007) - база-данни за български фолклор на Института по музикознание към Института за изкуствознание - БАН.

Архив-КБЛ-ВТУ - Архив на Катедра "Българска литература" към ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", В. Търново.

Атанасов-Чешми - Атанасов, П. Текнали са две чешми. София, 1956.

БНБ - Български народни балади и песни с митически и легендарни мотиви. Авт. колектив. Ч. 1-2. София, 1993-1994 (СбНУ, т. 60, Ч. 1-2).

БНПП - Българска народна поезия и проза. Т. 1-7. София, 1981-1983.

БНТ - Българско народно творчество. Т. 1-12. София, 1961-1963.

Бончев-Осинин - Бончев, Вичо. Израсло дърво високо. Народни песни. Записал и редактирал Д. Н. Осинин. София, 1950.

Бурин-Епос - Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.

БЮЕ - Български юнашки епос. Съст.: авт. колектив. София, 1971 (СбНУ, т. 53).

Вълчев-ПХД - Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика на Величко Вълчев. София, 1952.

Върбански - Върбански, Ат. Вас. Песните на бердянските българи. Ногайск, 1910 (2 фотот. изд. - София, 2002).

Живков-Янакиева - Да би гората думала: Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София, 1968.

Калоянов-ДЮДК - Калоянов, А. Добър юнак с добра коня. 152 обредни песни от село Аспарухово, Варненско. Събрал и подредил Анчо Калоянов. Варна, 1986.

Калоянов-СМБ - Калоянов, А. Славите ли Млада Бога? Всичко за празника Коледа, 72 коледни песни и 4 коледарски благословии. Велико Търново, 1992.

Керемедчиев-БНП-ЛЕ - Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.

Керемедчиев-ЗПС - За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Увод, избор и бележки от Генчо Керемедчиев. София, 1947.

Маджаров-Странджа - Маджаров, П. Странджански народни песни. Из репертуара на Кера Маджарова. София, 1983.

Миладиновци - Български народни песни. Собрани од Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани од Константина. Загреб, 1861 (Фотот. изд. - София, 1981); 2 изд. - София, 1891; 3 изд. - Под ред. на Михаил Арнаудов, София, 1942; 4 изд. - Под ред. на Петър Динеков. София, 1961; 5 изд. - София, 1968 (подборка на Петър Караангов).

Минков-Змей - Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София, 1956.

НПЛов. - Народно песенно творчество от Ловешки окръг. Съст. Хр. Вакарелски и П. Цветанова. София, 1970 (Ловеч и Ловешко, кн. VІІІ).

НПБМУ - Народни песни на българите от Украинска и Молдовска ССР. Т. 1-2. Съст. Н. Кауфман. София, 1982.

НПРК - Народни песни от Родопския край. Съст. Н. Кауфман и Т. Тодоров. София, 1970.

НПСР - Народни песни от Средните Родопи. Записал Ат. Райчев. София, 1973.

НПЮЗБ-1/2 - Народни песни от Югозападна България. Пирински край. Т. І. София, 1967.

Осинин-Бурин-Горо ле - Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София, 1953.

Осинин-Душата - Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.

Осинин-Дърво - Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София, 1955.

Осинин-Лехичка - От лехичка по стръкче (Народни песни). Подбрал Димитър Осинин. София, 1961.

Примовски-Ела - Ела се вие, превива. Родопски народни песни. Записал Владимир Примовски; предговор и редакция на Тасо Примо. София, 1952.

Примовски-Преобр. - Примовски, Ан. Преображенското въстание в поетическата памет на народа. София, 1954.

Примовски-РНП - Родопски народни песни. Отбор и ред. Анастас Примовски и Никола Примовски; предговор М. Арнаудов. София, 1968.

СИБ - Народни песни от Североизточна България. Т. І. София, 1962; Т. ІІ. София, 1973.

Спасов-Райково - Спасов, Ангел. Народни песни от Райково и за Райково. София, 1983.

Стоин-Самок. - Народни песни от Самоков и Самоковско. Състав. и ред. Елена Стоин. София, 1975.

Стойкова-Гатанки - Стойкова, Ст. Български народни гатанки. София, 1984.

Стойчева-Гукнали - Стойчева, М. Гукнали сиви гълъби. София, 1954.

Стубел-РПС - Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел; ред. Ив. Бурин. София, 1952.

Църнушанов - Македонски народни песни. Текст и мелодии записал Коста Църнушанов. София, 1956.

Шапкарев - Шапкарев, К. Сборник от български народни умотворения. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892 (2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973).

Янушев-МП - Малеш и Пиjанец. ІV. Народни песни од с. Блатец, собрани од Мих. Jанушев. Скопjе, 1982.

[alvassareiro]

Ignorant:

- невеж/а

- невежествен

- неосведомен, незапознат

- необразован

- незнаещ

- неграмотен

Митак, имах предвид значението "незапознат", не съм искал в никакъв случай да те обидя. Ако си го приел така, поднасям извинения.

[КГ125]

Ник,

сгреших. Не е убита, разбира са. Ударен обаче беше един аспект от нея - с масовото ансаблизиране, с превръщането й в свръхелитарно изкуство, тя нямаше вече как да иде сред хората, да изпълнява чисто фолклорната си функция.

[nik1]

Ник,

сгреших. Не е убита, разбира са. Ударен обаче беше един аспект от нея - с масовото ансаблизиране, с превръщането й в свръхелитарно изкуство, тя нямаше вече как да иде сред хората, да изпълнява чисто фолклорната си функция.

Ударен обаче беше един аспект от нея - с масовото ансаблизиране, с превръщането й в свръхелитарно изкуство, тя нямаше вече как да иде сред хората, да изпълнява чисто фолклорната си функция.

Не смятам, че предложените като факти, съждения, отговарят на истината. За да приема обратното, ми трябват доказателства и аргументи..

Такива, които да повтвърждават едновеременно че "не е имало изпълнители, а само ансамбли", "че тези ансамбли/изпълнители не са били достъпни за публиката", че "българското национално радио и телевизия не са излъчвали народни песни"..(поне така тълкувам определенията и връзките които си представил)

------

Общо взето мнението ми по-този въпрос е: по-скоро смятам че държавата е "обгрижвала" в една или друга степен народната музика,професионализирана я е също; Самото обжригване и професионализиране само по себе си, априори не би по-могло да я направи по-недостъпна и нежелана за българите..

Или продължавам да мисля че българите не слушат масово народна музика, не защото нямат такава/или нямат достъп до такава/, а защото имат своите нагласи да слушат друга музика...Т.е. тресе ни гръзкия синдром: имаме "добра" (условно добра) народна музика, но най-слушаемата музика е поп-фолка с ориенталски мотиви (чалгата при нас, лаиката при братята гърци)

[eMGeto]

Алвасарейро, ти защо се мислиш за голям тарикат? Страница, след страница повтаряш едно и също за чалгата. Комунизмът само за нея ли е виновен или в случея, вие я считате за по-малкото зло, за което е по-добре да се говори? Комунистите нямате доблест и ти го доказваш!

[mitaca]

Митак, имах предвид значението "незапознат", не съм искал в никакъв случай да те обидя. Ако си го приел така, поднасям извинения.

Хаха, не се обиждам толкоз лесно, особено във форуми. Аз го приех по малко по-друг начин (не това дето Историк е постнал (по-"обидните" значения), както и не твоето разяснение). Разбира се, че съм незапознат и то по доста въпроси (е ся не съм кат теб - Аз съм и вкусът и културата (и на всяка манджа мерудията ), и повелявам да нямаш друг вкус и друга култура), но за френска музика съм. Като писах, че Азнавур не е звезда имах предвид именно това дето и ти пишеш: той е "само" френска звезда. Ама сега не ми се спори.

[alvassareiro]

Ами сигурно, защото съм голям "тарикат" с висок вкус, естетика и интереси.

Айде без обиди ако искаш. какво ще кажеш.

Чети какво съм писал и се учи. Между другото, комунист си ти, сигур си бил и агент на ДС, предвид възрастта ти. Вие от по-старите поколения почти всички сте били агенти, абе аман от вас бе.

[alvassareiro]

Хаха, не се обиждам толкоз лесно, особено във форуми. Аз го приех по малко по-друг начин (не това дето Историк е постнал (по-"обидните" значения), както и не твоето разяснение). Разбира се, че съм незапознат и то по доста въпроси (е ся не съм кат теб - Аз съм и вкусът и културата (и на всяка манджа мерудията ), и повелявам да нямаш друг вкус и друга култура), но за френска музика съм. Като писах, че Азнавур не е звезда имах предвид именно това дето и ти пишеш: той е "само" френска звезда. Ама сега не ми се спори.

Не, Азнавур в никакъв случай не е само френска звезда. Той е звезда първо в САЩ, след това в Италия, Испания и Италия. Т.е, целия цивилизован свят. Всъщност, Азнавур е може би най-голямата звезда на всички времена в музиката.

[alvassareiro]

А, забравих да добавя и други мои любими звезди - Ален Бариер и Пиер Башеле.

И разбира се, големият Хулио Иглесиас, друга голяма универсална звезда от Япония до САЩ и от Германия до Египет.

Оназ прословута снимка на студента пред танка на Тянънмън през 1989, студентът държи един албум на Хулио в ръката си.

[КГ125]

Ударен обаче беше един аспект от нея - с масовото ансаблизиране, с превръщането й в свръхелитарно изкуство, тя нямаше вече как да иде сред хората, да изпълнява чисто фолклорната си функция.

Не смятам, че предложените като факти, съждения, отговарят на истината. За да приема обратното, ми трябват доказателства и аргументи..

Такива, които да повтвърждават едновеременно че "не е имало изпълнители, а само ансамбли", "че тези ансамбли/изпълнители не са били достъпни за публиката", че "българското национално радио и телевизия не са излъчвали народни песни"..(поне така тълкувам определенията и връзките които си представил)

------

Общо взето мнението ми по-този въпрос е: по-скоро смятам че държавата е "обгрижвала" в една или друга степен народната музика,професионализирана я е също; Самото обжригване и професионализиране само по себе си, априори не би по-могло да я направи по-недостъпна и нежелана за българите..

Или продължавам да мисля че българите не слушат масово народна музика, не защото нямат такава/или нямат достъп до такава/, а защото имат своите нагласи да слушат друга музика...Т.е. тресе ни гръзкия синдром: имаме "добра" (условно добра) народна музика, но най-слушаемата музика е поп-фолка с ориенталски мотиви (чалгата при нас, лаиката при братята гърци)

Сам разбираш, че ключът е в думата "слушаема", бих казал масово слушаема. Една обработена с много гласове, хармонизирана високопрофесионално народна песен вече има друга публика...

Тези на соловите изпълнители бяха първо много малко, и второ - те бяха изпълнение на най-доборото.

Липсваше здравословната масовост, която би могла да се развие в условията на едно свободно творчество в тогава още непокварената масова културна среда.

Всичко това го направиха тия, които интензивно и тъпо се опитваха да управляват културните процеси в БГ, с актове като тези горе, дето ги цитирах.

Нещо като ПВО-то - сами не летим, ама и на другите не даваме. Яхват културата, започват да се разпореждат и става беля, в която нахлуват чалгитена съседите.

Разбира се, има го и другия процес, развитието на класически музиканти, разпространяването из света.

Но масовата българска национална култура пропадна и деградира. т.е вместо да се създаде, или по-точно развие от това, което тръгва преди 44-та с първите български модерни градове, пространството й беше заето от некачествените балканизми и ориентализми на съседите и на родните ни малцинства...

Разбира се, вината не е само на тия, дето ги обсъждаме вече сума ти време. В света поначало има деградиране. Но все си мисля за Унгария и нейния рок....който за тяхната младеж е това, което за нашата е диващината.

[alvassareiro]

А чалгата на съседите, и за нея ли е виновна партията. Явно това не ти се вписва в схемата. Меко казано.

А като се прави схема, тя трябва да обясни всички примери, не само произволно избраните. Аз винаги така правя.

[КГ125]

Не, за тяхната чалга са си виновни техните партии. Нашата е виновна, че допусна влизането у нас.

[alvassareiro]

Доказателства, че гръцките партии са виновни за чалгата имаш ли?

[КГ125]

То си е тяхна работа. Аз гледам нашата тема.

[alvassareiro]

Не, не е тяхна работа, защото ние от тях внасяме. Както икономическата криза - отвън иде, причините не са у нас.

Проблемът трябва да бъде анализиран в неговата цялост, иначе е едностранчиво и ненаучно.

[nik1]

Сам разбираш, че ключът е в думата "слушаема", бих казал масово слушаема. Една обработена с много гласове, хармонизирана високопрофесионално народна песен вече има друга публика...

Тези на соловите изпълнители бяха първо много малко, и второ - те бяха изпълнение на най-доборото.

Липсваше здравословната масовост, която би могла да се развие в условията на едно свободно творчество в тогава още непокварената масова културна среда.

Всичко това го направиха тия, които интензивно и тъпо се опитваха да управляват културните процеси в БГ, с актове като тези горе, дето ги цитирах.

Нещо като ПВО-то - сами не летим, ама и на другите не даваме. Яхват културата, започват да се разпореждат и става беля, в която нахлуват чалгитена съседите.

Разбира се, има го и другия процес, развитието на класически музиканти, разпространяването из света.

Но масовата българска национална култура пропадна и деградира. т.е вместо да се създаде, или по-точно развие от това, което тръгва преди 44-та с първите български модерни градове, пространството й беше заето от некачествените балканизми и ориентализми на съседите и на родните ни малцинства...

Разбира се, вината не е само на тия, дето ги обсъждаме вече сума ти време. В света поначало има деградиране. Но все си мисля за Унгария и нейния рок....който за тяхната младеж е това, което за нашата е диващината.

Доколкото разбирам, с това си мнение се солидаризираш логически с тезата ми..

След като твърдиш че професионално направената музика не е за била слушаема за масите (само поради това че е била професионално направена), то тогава коя музика според теб е била подходяща за масите?