Комунистическата идеология ли е виновна?

[BGVlach]

Концлагери в Чехия, Унгария или ГДР след ерата на Сталин?

Че даже и в България?

И ако ще говорим за мащабност и организация, що не хвърлим и едно око към борбите за независимост на бившите колонии след ВСВ - по-правило с доооста ляв уклон.

Ако не ни се занимава с четене, можем да питаме и някой виетнамец, к'во мисли по въпроса "Демокрация ... гарнирана с "Agent Orange, made in USA".

[alvassareiro]

Какво да кажем за десния генерал Строеснер от Парагвай, изтребил половината население до към 1990....примери много.

описан блестящо от Маркес в книгата му Есента на патриарха.

[BGVlach]

А какво да кажем и за западняшка Испания и генерал Франко ...

[nik1]

напротив, трябва ти достатъчно голяма база данни, за да докажеш едно твърдение. С един пример не става.

също колкото пренебрежими са и разликите в индексите за корупция. какво следва от това....

PDI не е единственият фактор, който стои зад корупцията. Поне 4 измерения определят нивата на корупция, най-решаващо от които не е PDI, а individualism. Би ли дал индексите на корелация между всяко едно от влияещите измерения и корупцията, която изследваме?

Чувал ли си, че едно явления не се определя само от едно единствено културно измерение, а от взаимното влияние на няколко такива....

това се

това се наблюдава само в традизионно неравновластни страни. Но не и в ГДР, където хората са с традиционно голяма отговорност и гражданска позиция.

също колкото пренебрежими са и разликите в индексите за корупция. какво следва от това....

Следва че си решил да ми опонираш на всяка цена, така че си забравил да сметнеш как се отнасят "12" към "13" ( individualism), и как - "3.5" към "5.6" (CPI).

Чувал ли си, че едно явления не се определя само от едно единствено културно измерение, а от взаимното влияние на няколко такива....

Даже го съобщавам на два пъти по-горе. Навсякъде където правя изводи, използвам множесtвено число за описване на съвкупността (множесвено) от културните измерения..

Ти, след като си чувал, защо подчерваваш едно от тях?

"най-решаващо от които не е PDI, а individualism."

Ако ще демагостваш, или ще спориш със себе си, то "аз съм до тук"..

това се наблюдава само в традизионно неравновластни страни. Но не и в ГДР, където хората са с традиционно голяма отговорност и гражданска позиция.

Именно. Това ми беше идеята

[alvassareiro]

Чувал ли си, че едно явления не се определя само от едно единствено културно измерение, а от взаимното влияние на няколко такива....

Даже го съобщавам на два пъти по-горе. Навсякъде където правя изводи, използвам множесtвено число за описване на съвкупността (множесвено) от културните измерения..

Ти, след като си чувал, защо подчерваваш едно от тях?

Защото четирите измерения, които влияят върху корупцията, влияят с различна сила върху нея. Степента на влияние на едно измерение върху някое явление, се нарича факторна тежест, и се изчислява като корелация между индекса по измерението и степента на явлението, което изследваме.

Подчертавам едно от тях, а именно онова, което има най-голяма факторна тежест върху корупцията, и е решаващо, макар и не единствено.

Не споря със себе си, а с теб. Всички изследователи са на мнение, че именно индивидуализмът най-съществено влияе върху корупцията, не ПДИ.

Ох, Ник, това са различни скали, различни мерни единици и степени, които не могат да се сравняват така в суров варинант. Все едно да сравняваш левове с метри. Сам каза, че корупцията е в скала до 10, а индивидуализма по Хофстеде, които си визирал, гледам скалата минава 10....

Наистина, по-добре да си дотук.

[alvassareiro]

А какво да кажем и за западняшка Испания и генерал Франко ...

Франко не толкова, но Салазар.....прави лагери на азорските острови. още текат процеси.

[BGVlach]

Франко не толкова, но Салазар.....прави лагери на азорските острови. още текат процеси.

Да. Но Салазар е с друго образование и интелект сравнено с Франко, който въпреки организационния си талант, си остава едно униформено говедо.

Съответно творенията на първия бият по "мащаби, организация и планиране" тези на втория.

[alvassareiro]

Хубаво сравнение. Наистина, Салазар е доста интелигентен, брилянтен финансист.

[КГ125]

Да, какво да кажем за Испания и ген. Франко?

Ако трябва да направим една скромна аналогия с него и България, то ще е например, Георги Димитров или Вълко Червенков да погребат партизаните и сражавалите се с тях в един мемориал.

Защото Франко направи точно това.

Нищо не може да се каже за който и да било десен режим в сравнение с червените, защото естеството на тези режими са различни.

Първо, не е вярно, че Стреснер е изтребил половината си народ. Това е лява пропаганда без особен смисъл.

За Франко... посочете ми колко имота е национализирал.

Какво да кажем, какво да кажем, какво да кажем..... например какво да кажем за онзи съветски декрет за жените. Виждали ли сте го?

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4803&st=0&p=36586&hl="%C4%E5%EA%F0%E5%F2%20%ED%E0%20%D1%E0%F0%E0%F2%EE%E2%F1%EA%E8%FF%20%E3%F3%E1%E5%F0%ED%F1%EA%E8%20%D1%FA%E2%E5%F2%20"&fromsearch=1&#entry36586

[alvassareiro]

Няма никакво значение какво е погребал. Те труповете вече им е било все тая.

Виж сега, Строеснер е избил достатъчно.

Аз пък вога да ти цитирам законодателството на Салазар от 1936 и статута на жената. Говорихме за това в друга тема.

[КГ125]

Говорихме. Този въпрос е един от специфичните въпроси и сравнението между "тежестта им" измества темата.

Дедото добре ни изпровокира да се палиме тука, но пък въпросът колко далеч може да доведат теорията този, който забрави основите на морала и здравия разум си е интересен.

ПП

И все пак нищо не може да се сравни с този декрет ....

[КГ125]

Бтв прави ми впечатление, че втори път го наричаш "Строеснер"

Човекът се казва Алфредо Стреснер. Прочел си го неправилно. И жертвите му са около 2000.

......

Защо винаги десните диктатури са по-умерени в това отношение? Много по-умерени? Защото нямат такава свръхзадача, каквато имат левите - да правят такава дълбока революция...

[alvassareiro]

само че този, който стига далеч при реализиране на теорията, не е мотивиран от самата теория, а от други, нечовешки неща в него самия. Доказателства са достатъчното зверства дошли както от ляво, така и от дясно.

[alvassareiro]

Бтв прави ми впечатление, че втори път го наричаш "Строеснер"

Човекът се казва Алфредо Стреснер. Прочел си го неправилно. И жертвите му са около 2000.

......

Защо винаги десните диктатури са по-умерени в това отношение? Много по-умерени? Защото нямат такава свръхhttp://en.wikipedia.org/wiki/Alfredo_Stroessnerзадача,'>http://en.wikipedia.org/wiki/Alfredo_Stroessnerзадача, каквато имат левите - да правят такава дълбока революция...

Не, на испански се казва Строеснер.

http://en.wikipedia.org/wiki/Alfredo_Stroessner

Не, не са 2000. Повече са. Но това няма значение, дреболии. Минеш ли едната хилядна, вече става статистика.

И не е човек. А п...в ч...ен, мръсника мръсен.

[BGVlach]

КГ125, точният брой на жертивите и до ден днешен не е уточнен.

Тези работи с мемориала се опитай да обясниш на някоя испанска вдовица или децата на безследно изчезнал,

но които франкистите и до ден днешен всячески пречат в намирането на тленните останки.

А, Георги Димитров, харесва ли ни или не, е единстевеният българин познат като историческа личност из широм светом.

[alvassareiro]

Същите франкисти, които планират да взривят жилищен блок през 1984, че да обвинят ета после и да обяват военно положение. Що за изверги са тея...Операция Галаксия.

[КГ125]

Точният брой не е уточнен? Спрямо какви величини? От какви източници?

Когато се твърди нещо, все пак за него трябва да има някакви данни. А не пропагандни неща. Аз съм бил на събрания, които осъждат Стреснер, ей

За Георги Димитров се коригирай сам, по-добре. ДОри и през 1950 г. светът не се интересува от него. Известен интерес предизвиква Лайпцигския процоес, но оттам нататък - край.

Всъщност феноменът Димитров или Сталин, или друг от първите комунистически лидери поставя интересни въпроси за един аспект на комунистическия строй.

Култът към личността

В живота Г.Димитров е комунистически функционер, висщ служител на Сталин и редови съветски пияница.

Когато идва в България, БКП е пълна с местни дейци, които, при цялата комичност на действията й срещу властта, все пак изнасят на гърба си последните. Когато Г.Димитров идва, започва организирана държавна кампания по величаене на личността му. Оттам тя продължава и след мистериозната му (а може и от препиване да е) смърт, като мъртвото тяло беше поставено в мавзолей и децата ходеха да го гледат как лежи балсамиран, под тихите подвиквания на войниците от охраната:

"Не спирай! Не спирай! Движи се!"

Той не е бил обект на ничие възхищение, освен в някои комунистически среди от третия свят.

Българския народ го кръщава просто "Гошо Тарабата", защото когато се нанася да живее на бул.Цар Осободител, който той прекръства на "Руски", на жълтите павета в днешното италианско мисля посолство, вместо оградата от ковано желязо турили дървена.

[alvassareiro]

Казва се Строеснер, не Стреснер.

Има ли значение колко хиляди са. Айде да не ставаме вулгарни. повече са от жертвите на Хонакер например. Ето един десен, по-жесток от един ляв.

Не е уточнен броят, защото има безследно изчезнали. Не се знае живи ли са, мъртви ли са. Като в аржентина.

[КГ125]

През тази зима — 1948–1949 година, ние, останалите в оределите курсове, бяхме вече „другари“. Нашето другарство се изразяваше в мълчаливо подчинение, страх, сервилност, участие във всевъзможни масови прояви като: агитки, трудови дни и кръжоци по изучаване биографията на другаря Сталин или пък тази на Георги Димитров. Ние трябваше да произнасяме фрази, в които никой не вярваше, нелепости от рода на „най-гениалният вожд, баща и учител на цялото прогресивно човечество“. Нашата интелектуална индивидуалност бе деградирана до тази на дресирани блеещи овце, но ни бе оставено мъчителното съзнание за положението, в което бяхме. Ние виждахме, че и нашите професори, между които учени с международна известност, хора с голям авторитет, се бяха свили в академичните си черупки и като че страдаха от още по-голям страх. Повечето от тях се преструваха, че са се отдали само на специалните си науки и не се интересуваха от действителността. Други съобразително и бързо приеха новата политическа религия, което стабилизира позициите им. Курсовите и факултетните ръководства на младежката организация имаха по-голяма власт от администрацията. Списъците, които тези ръководства бяха изготвили за изключване на студенти, не бяха тяхно дело. Бяха им донесени от държавна сигурност и партийните комитети. Беше нещо обикновено да се викат отделни студенти в курсовото ръководство и да се разпитват, за да се изтръгне от тях информация за колеги или преподаватели. Някак естествено се създаде атмосфера на непрекъснато следене, при което и най-дребната неразумност можеше да има решителни последици. Постепенно чувството ни за самозащита се разви до такава степен, че всички малко или много придобихме мрачни лица и през втората половина на следването ни беше вече трудно да ни различат от истинските „другари“

През лятото на 1948 година всички студенти от нашия факултет се намериха на 45-дневна бригада край Дунава, където правихме тухли. От това време е споменът за първата и най-ярка несправедливост, която впоследствие щеше да стане основен партиен и държавен принцип. Докато ние, обикновените студенти, трябваше да работим по 12 часа на ден с убийствено темпо, партийните другари, които бяха назначени кой знае от кого за командири, се излежаваха по цял ден и играеха волейбол. Имаше някакъв цинизъм в картината на тичащи преуморени студентки, които носеха тежките калъпи за тухли и зад тях, зад мрежата, самодоволните лица на командирите, които си играеха волейбол.

Мисля, че беше през 1958 година. Двамата с моя приятел К. се редяхме на опашка за хляб пред една хлебарница до трамвайната спирка в Княжево. Всичко беше спокойно и нормално. Хлебарят извади хляба и ние, около двадесетина души, започнахме да се придвижваме напред. В този момент отнякъде се появи един майор, за който по-късно научих, че е от казармите в Горна баня. Трябва да имаше 37–38 години, с червендалесто лице и тъмни очи, и се движеше с подчертана самоувереност, като удряше ботушите си с малка пръчка. Вместо да се нареди на опашката, другарят майор се опита да пререди, без дори да си направи труда да поиска позволение. Хората отпред явно бяха уплашени от вида му и покорно се отдръпнаха, за да му сторят път. Но К. съвсем не можеше да приеме този триумф на нахалство, изтича напред и застана между майора и хляба.

„На опашката, ако обичате!“ — каза му той.

В първата секунда онзи се учуди, че някой е посмял да му се противопостави, после лицето му пламна и той извика:

„Ти ли ще ми кажеш, бе!“

„Вместо да дадете пример на хората за ред, вие се държите невъзможно!“ — твърдо отвърна К.

После хората от опашката се окуражиха и всички започнаха да подвикват на майора, който, като видя, че няма да бъде пуснат, побесня.

„Аз ще ти дам да разбереш кой съм аз!“ — извика той на К. обърна се и бързо закрачи по главната улица. Хората си отдъхнаха, настъпи приятно оживление, сякаш всеки бе спечелил победа. Но тия, които все още бяхме там, настръхнахме, когато видяхме след минута-две майорът да се завръща с двама униформени милиционери.

„Тоя!“ — и той посочи К.

Почти всички на опашката се опитахме да обясним на органите на властта какво бе станало и че ако някой заслужаваше порицание, това беше другарят майор. Но милиционерите, без да ни слушат, грабнаха К. и придружени от майора, който ни гледаше с победоносен гняв, отминаха към участъка.

Обадих се веднага на родителите на К., баща му се разтича, но не можа да направи нищо през този ден. К. остана в княжевския участък и през нощта. Пуснаха го едва следващата вечер. Когато се появи у нас, лицето му бе неузнаваемо. Цялото бе покрито със сини петна и два от предните му зъби бяха избити.

Той ми разказа, че когато го вкарали в участъка, майорът и един от милиционерските офицери в участъка, който явно бил приятел на военния, го проснали на пода и му нанесли жесток побой.

„Няма да ми даваш хляб! На мене ли бе? На мене ли!“ — викал майорът комунист и ритал нещастния ми приятел.

[КГ125]

Казва се Строеснер, не Стреснер.

Има ли значение колко хиляди са. Айде да не ставаме вулгарни. повече са от жертвите на Хонакер например. Ето един десен, по-жесток от един ляв.

Не е уточнен броят, защото има безследно изчезнали. Не се знае живи ли са, мъртви ли са. Като в аржентина.

Mладежо, уникален си )) Стреснер и Хонекер, а не ХонАкер ))

[КГ125]

Казва се Строеснер, не Стреснер.

Има ли значение колко хиляди са. Айде да не ставаме вулгарни. повече са от жертвите на Хонакер например. Ето един десен, по-жесток от един ляв.

Не е уточнен броят, защото има безследно изчезнали. Не се знае живи ли са, мъртви ли са. Като в аржентина.

Хонекер е късен. Почни от Валтер Улбрихт и тогава говори.

Имената им не знаете, от интернет ги теглите, но сте готови да ги защитите....

Не, Строеснер.

Ето, чети. http://en.wikipedia.org/wiki/Alfredo_Stroessner

[КГ125]

Франко не толкова, но Салазар.....прави лагери на азорските острови. още текат процеси.

Аууу, какъв ужас. на Азорските острови. Това там ли беше, дето сега е крупна туристическа дестинация?

Абе интересна работа, българските концлагери до 1944 г. и те в курорти. Гонда вода, Стара планина...

Пък комунистическите - във Воркута, в Колима, в блатата на Белене и мините на Перник.

[alvassareiro]

Не, ти не знаеш имената, а ги защитаваш.

Пише се Строеснер, така и се произнася на испански. А хонекер бе от бързане.

[alvassareiro]

Аууу, какъв ужас. на Азорските острови. Това там ли беше, дето сега е крупна туристическа дестинация?

Абе интересна работа, българските концлагери до 1944 г. и те в курорти. Гонда вода, Стара планина...

Пък комунистическите - във Воркута, в Колима, в блатата на Белене и мините на Перник.

Това е много брутално което написа. Трябва да се засрамиш.

[КГ125]

Не, ти не знаеш имената, а ги защитаваш.

Пише се Строеснер, така и се произнася на испански. А хонекер бе от бързане.

Добре, но на български и руски е "Стреснер."

Няма лошо, че сега го научаваш