ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ ОТРАВЯНЕ С ГЪБИ

[ISTORIK]

Гъбите спадат към голяма група растителни организми и се намират навсякъде по земното кълбо.

Освен че могат да бъдат причина за заболяване и отравяне на хора, животни и растения, те поразяват хранителни и промишлени продукти, книги, дървесни части и др.

Изпълняват огромна санитарна дейност при кръговрата на веществата в природата. Гъбните дрожди издържат до 8 000 атмосфери налягане. Облъчвания с лъчи, които са смъртоносни за човека и животните, са безопасни за някои гъби. При температура над 40 градуса по Целзий по-голямата част от тях не загиват.

Гъбите съдържат свободни мастни киселини, главно - олеинова и палметинова, а също така - и аминокиселини, липиди, азотни вещества, фосфатиди, холестерин, ферменти, микроелементи, витамини В1, В2, С, D, РР и др. съединения.

Науката за отровите и противоотровите (токсикологията) е създадена най-напред при арабите, след което се разпространява и в останалия свят.

Само 32 от хилядите познати в света гъби са отровни, а други 52 съдържат големи количества токсични вещества, които могат да предизвикат здравословни проблеми.

Независимо от това, отравянията с гъби не са рядкост. Някои от тях завършват с летален изход (тоест - със смърт) или - с тежки увреждания на черния дроб или на бъбреците.

Мицетизмът (отравянето с гъби) представлява интоксикация на организма след консумиране на отровен вид, съдържащ токсични вещества. Прояви на отравяния могат да се наблюдават също при употребата на неотровни гъби поради наличието на свръхчувствителност (алергия) у консуматора, разлагане на гъбите или пък замърсяването им с болестотворни бактерии (най-често протеус, по-рядко - коли-бактерии или ботулинус).

В зависимост от вида на консумираните гъби симптомите на отравяне варират от леко стомашно-чревно неразположение до смърт.

В повечето случаи интоксикацията е резултат от консумацията на отровни двойници на познати ядливи диворастящи гъби.

Най-често срещаните отровни видове в България са зелената, червената, бялата мухоморка и дяволската гъба.

Като правило колкото по-бързо след консумацията на гъбите се появят оплакванията, толкова по-леко е отравянето.

Токсиколозите разграничават два вида отравяния от гъби според времето на проява на първите симптоми.

1. При едното симптомите възникват от 1 до 3 часа след поглъщането на гъбите. Най-често срещаните гъби с кратък период за поява на симптомите са червената мухоморка, горчивата миризливка, вълчият зъб, дяволската гъба и др. При ядене на такива гъби още по време на консумация е възможно да започне обилно слюноотделяне и изпотяване, кожата да побледнее, кръвното да падне, пулсът да се забави. Възможни са еднократно повръщане и диария, проява на безпокойство и нарушения на съня. При по-тежки случаи може да се появят дори халюцинации и замъгляване на съзнанието. Като цяло прогнозите за лечение на този тип отравяния са добри – ако се вземат мерки навреме, те не застрашават живота и не оставят трайни органични увреждания.

2. По-опасни са отравянията с дълъг период на проява на симптомите – от 8 до 48 часа след поглъщането на гъбите. Сред гъбите, при които признаците на отравяне се проявяват със закъснение, са зелената, бялата и жълтата мухоморка, които много приличат на печурката. Въпреки липсата на симптоми, техните токсини увреждат тежко черния дроб. След латентния период се появяват диария, болка в чернодробната област, пожълтяване. Съзнанието се замъглява и интоксикираният бързо изпада в кома. Случаите често завършват с летален изход или - с трайно увреждане на чернодробните функции.

Според вида на съдържащото се в тях токсично вещество, отровните гъби се делят на три групи:

- Гъби, съдържащи отровата фалоидин.

Към тях спадат зелената мухоморка, бялата мухоморка, жълтата мухоморка, воловарията и др. Симптомите, които се появяват от 10 до 30 часа след ядене на отровната гъба, са следните: главоболие, виене на свят, забавен пулс, нарушено зрение, безпокойство, стомашни болки, силна жажда, обилно изпотяване и силни болки в областта на черния дроб. Телесната температура спада до 35 -36 градуса С, а урината е мътна и в малки количества. Токсиколозите предупреждават, че токсинът фалоидин остава силно отровен дори - след термична обработка. В повечето случаи отравянето с него завършва фатално.

- Гъби, съдържащи отровата мускарин.

Към тях спадат червената мухоморка, петнистата мухоморка, пантерката, вълчият зъб и др. Симптомите на отравяне се появяват от половин час до 2 часа след консумация на гъбите и се характеризират с повръщане, диария, виене на свят с халюцинации, сънливост. Прогнозите за оздравяване могат да бъдат добри, ако се вземат мерки навреме и консумацията не е голяма.

- Гъби, съдържащи смолисти вещества.

Към тях спадат отровната млечница, бясната гъба, дяволската гъба и др. Признаците на интоксикация се появяват от 10 до 48 часа след консумирането им. Отравянето се характеризира с виене на свят, по-връщане, диария, студена пот, изстиване и изтръпване на крайниците, болки в корема, забавяне на пулса. Според специалистите, тези гъби са сравнително по-слабо токсични и рядко водят до смърт. В някои случаи обаче се наблюдават симптоми на отравяне и без наличието на токсично вещество.

Към т.нар. несъщински или псевдо отравяния спадат:

- Алергиите.

Типично за този тип „отравяне" е, че са засегнати само единици, докато при други, консумирали същите гъби, не се наблюдават оплаквания. Успоредно със стомашно-чревните проблеми, могат да се проявят също и типични алергични реакции като кожен обрив, астматичен пристъп, а в екстремни случаи - дори животозастрашаващ анафилактичен шок. Алергиите към гъби се срещат относително рядко.В много от случаите дори става въпрос за вродена свръхчувствителност (идиосинкрасия), която се свързва с екстремна непоносимост към гъбите.

- Непоносимостта към гъби.

Гъбите са трудно смилаема храна, затова често пъти, когато са недоварени или в прекалено голямо количество, предизвикват симптоми, подобни на „гастроинтестинален синдром" с късо латентно (скрито) време. Успоредно с това често срещано явление се наблюдава и индивидуална непоносимост към отделни или всички видове гъби. Така пресни ядивни екземпляри, не понасят на отделни хора, като предизвикват у засегнатите общо неразположение, стомашно-чревни проблеми и/ или чувство за тежест в стомаха. Понякога помага, ако гъбите са пасирани с миксер, тъй като е възможно трудно смилаемият им хитин да причинява проблемите.

- Въображаемото отравяне от гъби.

В случая се касае за един вид ноцебо-ефект, при който симптомите се отключват от психиката при самовнушение. Диагностицирането на отравяне в тези случаи е много трудно, тъй като пациентите са убедени, че са се отровили с гъби и развиват симптоми, които е трудно да бъдат разграничени от истинските дори и от специалист. Затова за по-голяма сигурност засегнатите трябва да бъдат лекувани като при истинско отравяне.

- Консумацията на развалени гъби.

Наред с отровните, развалените гъби са сред основните причинители на отравяния. Те могат да бъдат набрани стари, да са твърде дълго транспортирани или неправилно съхранявани. Дори гъбите в магазина могат да бъдат неправилно съхранени (лошо опаковани, например - спарени в найлон, държани на топло или твърде дълго). В случая обаче отравянето е хранително. Подобни са и отравянията с престояли или недобре съхранявани претоплени ястия с гъби.

Интересен вид представлява гъбата копринка.

Тя е ядлива, но съдържа вещество, което нарушава разграждането на алкохола в организма. При смесване на тази гъба с алкохол, скоро след приемането му се появяват симптоми на отравяне, което по същността си е алкохолно.

Профилактика и първа помощ при отравяния с гъби

Отравяне с гъби се получава не само при консумацията на пресни, но и на изсушени, солени и мариновани гъби. Отровността им се намалява, ако се изхвърли водата, в която те се варят, или ако се накиснат предварително във вода и оцет. Това, разбира се, не е сигурно средство за премахване на тяхната отровност. Специалистите предупреждават, че повечето мицелови токсини са устойчиви на термична и друг тип обработка.

При събиране на гъби трябва да се спазват следните правила:

– Да се събират само добре познати видове гъби.

– Гъбите, за които има и най-малки съмнения, е най-добре да бъдат оставени или - носени в отделен съд до взимане на компетентен съвет.

– Да се събират само здрави екземпляри. Да не се консумират загнили, презрели, наядени от червеи или престояли гъби.

Личинките на насекомите и охлювите понякога предпочитат отровните гъби пред ядливите!

– Да не се купуват гъби от случайни продавачи.

– Гъбите да се транспортират в проветриви съдове – кошници, щайги, платнени торби, но не - и в найлонови пликове, да се съхраняват на хладно и да се консумират колкото е възможно по-бързо.

– Гъбите да се употребяват след минимум 15-минутна термична обработка.

Лекарите напомнят, че дори ядливите гъби са тежка и трудносмилаема храна, която може да предизвика стомашно-чревни проблеми, ако не са правилно приготвени или пък - ако се ядат сурови.

При съмнение за отравяне с гъби трябва веднага да се потърси компетентна медицинска помощ. Спешните промивки на стомаха и лечението в болница са задължителни - при ненавременно или неправилно лечение може да настъпи бързо влошаване на състоянието, което да доведе до смърт или трайни увреждания на вътрешни органи (черния дроб, бъбреците и др.).

Преди идването на медицинския екип е добре да се събере информация за времето, когато са поети отровните гъби и когато са се проявили първите симптоми, а също - за начина на доставка, вида, транспортирането, съхранението, състоянието и приготвянето на гъбите. Могат да потрябват проби за изследване от консумираното или повърнато от пострадалия ястие. Още при първите симптоми на неразположение, докато дойде лекарят, е добре да се даде очистително и/или да се направи клизма с топла вода и да се предизвика повръщане, като се изпият 2-3 чаши леко затоплена, посолена вода (1 ч.л. сол на 1 чаша вода) и след това се помогне с пръст в устата. По възможност се взима медицински въглен (от аптеката!).

При отравяне пострадалият трябва да се постави в легнало положение с извита настрани и поставена по-ниско от нивото на сърцето глава, а тялото му да се затопли – поставят се грейки на корема и на краката и студени компреси на главата. Пие се обилно преварена вода или отвара от лайка, за да се разреди отровата. Не трябва да се приемат алкохол (алкохолът ускорява абсорбирането на токсините от организма!) и кисели храни, но може да се даде силно кафе или прясно мляко.

При загуба на съзнание отровеният трябва да се постави в безопасно странично положение за сигурност, като се осигури свободен достъп на свеж въздух и добра проходимост през дихателния път. Ако е загубил съзнание или има конвулсии (свиване и треперене на мускулите), пострадалият не бива да се принуждава да повръща!

сп. "Аптека"

[Skubi]

'

Здрасти!

Ама фестивала с гъбите мина ли?

Или сега се подготвят....

[ISTORIK]

Мина.

[Last roman]

Промивка на стомаха по възможност веднага.

[Mechoka]

Статията е пълна с купища грешки."Воловария" не знам какво има впредвид.Ако се има впредвид т-нар. "воловарка"-Coprinus Comatus то тя не е отровна.Ако се има впредвид Volvariella Glyocephala(тази по принцип се нарича понародному "воловария") и Volvariella Bombychina-то те са ядливи също,макари непрепоръчителни за събиране по ред причини.

Фалоидни и аманито-токсини се съдържат и в много други гъби,не само в някои от мухоморките.Примерно в гъби от рода Lepiota,Galerina Marginata/Autumnalis и т.н.

Червената мухоморка и пантерката НЕ съдържат мускарин,а иботенова киселина.Прилагането на лечение при отравяне с тях за мускариново отравяне има точно обратния ефект-задълбочава симптомите.Самата иботенова киселина и мусцимола който и е производен нямат никво отношение към мускариновите ацетилхолинови рецептори.Те са просто делиранти,а прилагането на атропин който е типичното лечение за мускариновото отравяне води до влошаване на делира заради самото негово делирантно действие.

В статията има и още куп грешки и глупости,но ме мързи да пиша,а и не я дочетох до края.

[ISTORIK]

Ами, възможно е да има и неточности. Все пак, аз не съм миколог (специалист по гъбите).

Всяка корекция е добре дошла. 

[Mechoka]

В скоро време като ми се освободи малко повечко свободно време ще напиша една статия по въпроса и ще я пусна тук.Като ще наблегна на по-практични неща от определянето на гъбите,на най-опасните отравяния и на по-слабо известните но доста тежки отравяния(гиромитрин,ореланин и прочие).Лошото е че пиша в малко по-академичен стил със съответните микологични и медицински термини,с латински имена за видовете и т.н. и ще е малко трудно смилаема.

За съжаление самата първа помощ при такива събития е с много малки възможности в домашни условия.При отравянията с дълъг латентен период-стомашната промивка с акт.въглен се прилага,но ефективността е много ниска.Примерно при фалоидното отравяне латентния период може да стига до 36ч.Всичко друго-инфузии,назначаване на хепатопротектори,антидоти,диализи и прочие е ясно че нито е работа за любител,нито има как да се извършат у дома.

Затова е хубаво да се наблегне на превенцията.Плашенето не помага(сиреч-политиката-"като ги не познавате недейте да ги берете и ядете").Защото с подобна политика хората се насочват към разни квартални мистици-познавачи,бабини деветини(варене на гъбите с картоф,търкане във златен пръстен и т.н.)и т.н. глупости.

Хората са любопитни,често доста наивни да вярват на секви глупости,а и често си мислят "кво толкоз ще ми стане от една гъба,тя ако е отровна ще горчи,предния път ядох една която беше почти същата май и т.н."...И в резултат завършват с чернодробна недостатъчност.

Иска се не плашене и забрани,а широка просветителска дейност.На людете да им се обясни-какво,защо и как.

Самите гъби не са страшни и опасни-бера ги от 33години и консумирам няколкостотин вида от тях.Опасно е единствено невежеството.А и в тая област е редно да се подхожда със сериозни  знания,но и с необходимата доза предпазливост.Броя видове гъби които са по един или друг начин отровни за човешкия организъм във статията също е неверен.Отделно и тоя брой подлежи постоянно на редакции(било нагоре,било надолу) заради нови познания трупани в микологията,биохимията и токсикологията.Или казано с думи прости-"Морето не е до колене и гъбарството не е за смели"...

 

 

 

 

 

 

 

 

[vorfax]

Дай нещо и за безопасни гъби, които са попили от средата отрова. Примерно на село са ми казвали да не пипам гъби расли направо върху оборския тор.

[Mechoka]

Това е дълга и пространна тема.Гъбите растящи директно върху оборски тор се наричат копрофилни.Най-масовия род от тях са род Panaeolus-самия род съдържа в болшинството си неядливи гъби и малко халюциногенни такива(като не е ясно еднозначно дори точно кои са,родът е голям,определянето без микроскоп доста трудно поради наличието на доста близки видове,а така или иначе разните там "психонавти" имат доста по-добри алтернативи от род Psilocybe та и към другия род не проявяват особен интерес)така че не е обект на консумация.Други гъби често срещани върху тор от най-масовите са Coprinus Comatus(офф с тия български имена ми е голям зор-порцеланова копринка) и Marasmius Oreades(обикновена челядинка).Като брането им дали от почвата,дали от тор не е проблем и не представлява никаква опасност.Marasmius Oreades задължително обаче трябва да се внимава за възможно объркване с Clytocybe Dealbata(бяла отровна орешарка,доста опасна гъба поради високото си съдържание на мускарин и растежа и на едни и същи хабитати и по едно и също време с челядинката).Както и да се внимава понеже често в самодивските кръгове на челядинката попадат единични екземпляри Lepiota Cristata(гребенеста сърнелка)-която ако и да е доста различна като визия е доста ситна и може да мине единична бройка в кошницата при бързане и невнимателно бране.Lepiota Cristata расте в същия хабитат и по същото време когато и обикн.челядинка.Иначе по принцип брането на ядливи видове от оборска тор не е проблем.Така или иначе субстрата за производство на култивирана печурка е подобен.

Склонност да натрупват пък тежки метали имат всички гъби от род Agaricus(печурки).Хубаво е да се обърне внимание и на това че всички гъби от рода съдържат агаритин който има антивирусна активност,но и е канцероген.Както и че за рода е типично и натрупването на сериозни количества от всякакви феноли и хидразини.Със сигурност в гъбите от рода има вещества както с цитостатично(противотуморно)действие така и други с канцерогенно.

За тежките метали-това вече всеки трябва да знае на местно ниво има ли опасност в почвата на хабитата който обикаля да има повече от допустимото манган,цинк,молибден,кадмий и други тежки метали.Подобна склонност за натрупване на тежки метали показват и:

-всички гъби от рода на млечниците и гълъбките(род Lactarius и Russula).

-гъбите от род Clitocybe и Infundibulicybe(Infundibulicybe geotropa-едра орешарка,Clytocybe gibba-лисичка,Clytocybe nebularis-есенна миризливка и прочие).Тоя род така или иначе не го препоръчвам за бране поради доста сложното определяне на отделните видове в него,за много от тях се иска микроскоп,а същевременно в рода има гъби съдържащи доста големи количества мускарин.

-Armillaria Mellea(Обикновена пънчушка),

-гъбите от род Tricholoma (Tricholoma Terreum - Обикновена есенна,сива миша гъба и всички останали от рода есенни,миши и прочие гъби).За род Tricholoma отделно скоро излязоха изследвания и за други проблеми-най-вече за токсини които увреждат бърбеците и кумулират в организма.Като съобщенията сега засега са доста противоречиви.Сега засега консумирам ядливите гъби от рода без проблеми.

-род Marasmius-челядинките (Marasmius Oreades-обикновена челядинка,чесновата-Marasmius Alliaceus и всички останали от рода).Горската челядинка е от друг род-Gymnopus Dryofilus от род Omphalotus,но също има склонност към натрупване.

-гъбите родове Pleurotus,Panellus и Hochenbuechelia-тук влизат напрактика всички кладници и  кладницоподобни.

-род Calvatia,Lycoperdon,Bovista-тук влизат всички пърхутки.

-род Macrolepiota-всички сърнели.Тук влиза и Leucoagaricus leucothites(бяла сърнела),която е от друг род и няма нищо общо със "същинските сърнели",но също натрупва.

-род Coprinus (всички копринки).

Счита се род Boletus,Suillus и сродните им(сиреч масловките и същинските манатарки) по-не са склонни към натрупване на тежки метали.

Както се вижда почти всички брани масово гъби могат да натрупват тежки метали.Което разбира се не трябва да е повод за притеснение и отказване от гъбарството в замяна на затлъстяване пред монитора вкъщи,а по-скоро за проучване(доколкото е възможно)и избягване на опасните райони.Между другото бера и консумирам всички ядливи гъби от описаните по-горе родове.

За другите вещества които могат да се натрупат-върлува митология за хора отровили се от стрихнин сложен като отрова за лисици.Тук нещата са в сферата на бабините деветини.

При всички положения не препоръчвам брането около натоварени пътни артерии.Както и брането по градските улици.Ако и да не са натрупали химии,то опасността от ехинокок(кучешка тения),да са подпикани от мишоци и плъшоци и прочие подобни зарази си е съвсем реална.Както и брането по всякакви бунища и прочие места-те са богати на азот в почвата и са райско място за растеж на някои видове-като цяло най-често Stropharia-в тоя род няма ядливи освен Stropharia rugosoannulata,но се срещат и гъби от други родове в които има.

По-нататък кат имам време ще напиша и още неща по въпроса за който питаш.

Редактирано Октомври 12, 2016 от Mechoka

[vorfax]

Преди 20 часа, Mechoka said:

За другите вещества които могат да се натрупат-върлува митология за хора отровили се от стрихнин сложен като отрова за лисици.Тук нещата са в сферата на бабините деветини.

Значи не може да се отрови гъба? С пръснат син камък примерно?

[Mechoka]

Правилно си разбрал.Мицела извлича от субстрата само и единствено веществата които са му от някаква полза.Синия камък не е от тях и не му е полезен с абсолютно нищо.Както и стрихнина.Изключвам някакви ексцесии с огромни количества,ръсене на самото плодно тяло и т.н.Най-малкото после може да не я измиеш хубаво.Между другото същото е положението и с гроздето-ти го пръскаш,после дъжда го измива за няколко седмици,попада медния сулфат в почвата,от която почва същата тая лоза изсмуква полезни вещества,но консумацията на грозде после не води до отравяне със меден сулфат.

При всички положения обаче има гъби които имат склонност да натрупват мед повече от полезното(най-вече от родовете Lepiota и Agaricus-сърнели и печурки).Съответно и при това положение ще има най-вероятно повече мед от нормалното в плодното тяло на гъбата.Но тази мед ще е във вид на някакво органометално съединение,а не на чист меден сулфат.Съответно ако я изядеш,то няма да се отровиш и да получиш симптомите на отравяне с меден сулфат.Но пък ако това съединение се резорбира от организма ще се повишат нивата на серумната мед в кръвта,което по принцип над определени стойности не е хич безвредно.Защото има данни че големите количества мед увреждат черния дроб и вероятно имат някаква роля в развитието на ракови заболявания.По принцип за всички злокачествени заболявания е типично силното намаляване на нивата на серумното желязо и увеличаване същите на медта.Но науката не може да каже със 100% сигурност дали второто е причина или следствие...