Транслацио „патрия Оногура”

[RIZAR]

Транслацио „патрия Оногура"

В родната историография се подминават често факта ,че християнството започва да прониква на българите още когато те се намират по черноморските и приазовски степи[1]. Самия полуостров Крим е доста гъсто заселен с т. нар. "салтовци", които са българи, но хазароманията пречи науката да се изкаже обективно по дадения въпрос. Българското присъствие в крепостта Судак, Тиматарха и други е безспорно, по данни от разкопките. Тук българите се смесват с местното население, съставено от скити(боспори) , готи и сармати[2] . По тези земи oще през V-VIв. Има добре организирани епархии. Това са -

1.Готската;

2.В града Сугдайска или Сугдея - Επαρχια Σόϋγδαια и тъждествена на днешния град Судак или Сулдай[3] ;

3. Фулската;

4. Боспорската;

Готската епархия е най-забележителната от тях . По своето канонично достойнство е издигната в митрополия , чийто митрополит пребивава в ΔΟΡΟΣ / или Dory/ .

Тя фигурира в съборните актове на Трулския събор[4] . и има подчинени 7 епископии .

Според известния Парижки каталог[5] тези епископии са -

1. епископия на Хотзирите или Хотцирите - Χοτζηρων ;

2.епископия в Хуал - Χουάλης - ако някой каже местоположението му ще бъда благодарен ;

3.на оногурите - Ονογουρων – тук имаме пряко указание за българска църковна община[6];

4. епископия на хуните - Οΰννων , които след средата на Vв. Се отъждествяват с българите;

5.една намираща се в Астел / или Алустин /;

6. една намираща се в Ρετέγ - също неизвсетно местонахождение;

7. и в Тиматарха - Τυμάταρχα ,която според Порфирородния възниква на мястото на разрушената Фанагория ;

Тези епископства подобно на готската епархия са категоризирани с имена на народности. Това показва, че са отредени предстоятели въ чин епископи на мисиите между близко живущите на Крим народности, за тяхното покръстване и притегляне към империята, и че тези мисии са подчинени на Дорския митрополит. Във всякой случай, неуспорим факт е, че християнството през V-VII в. е доволно много разпространено в онези места, конто заемат Аспаруховите българи преди идването си на Балкански полуостров, както това сочи съществуването на горните четири епархии с техните подчинени епископии.

Напоследък се изказват мнения за съществуване на християнска общност в Дръстър след 681г. и възможноста тук да е прехвърлена ''патрия Оногура'' след отсъплението на Аспаруховите българи към земите на новата родина[7].

Има достатъчно сигурни данни, че първите владетели от рода Дуло (за Кубрат, Органа и Тервел изглежда сигурно), ако не и мнозинството, са християни или най-малкото са формално кръстени. Това ще да дава някакво отражение в духовния живот на държавата и особено в техните резиденции. Все пак искам да подчертая, че причастността на първите ханове към християнството може би не засяга голям процент от техните поданици, а вероятно оказва някакво влияние в най-тясното им обкръжение. Езичеството си е остава доминиращо и това се илюстрира от масово прилагания езическия погребален обред. Също така след падането на рода Дуло от власт (за известен период от време) се е снижава увлечението към християнството във върховете на държавното управление. Тъкмо тогава обаче християнството започва да навлиза в България по други пътища. Обикновено през VIII в. долавяме една веротърпимост, предопределена както от хетерогенния състав на прабългарите, така и от подавляващата маса славяни, конто изповядват друга религия.Най-важния факт е обаче, че през целия VIIIв. нямаме нито едно сведение за провеждане на гонение , мъченическо известие дори в инцидентен случай, като например при атакуването на хазната от войските на Телериг през 774г. в Берзития или след битката при Маркели през 793г. , няма сведение пленените византийски войници да са принуждавани да се откажат от религията си. На фона на несъмнена веротърпимост през VIII в. следва да разгледаме едно любопитно, но дискусионно мнение за участието на доростолския епис­коп Урсус в заседанията на Седмия вселенски (Втория никейски) събор[8]. Той е свикан от императрица Ирина (все още регентка) със съдействието на папа Адриан (772-795) с цел възстановяване на иконопочитанието[9]. Открит е в Константинопол на 7 август 786 г., но поради бунтове във войската се разпуска. Отново е свикан на 7 август 787 г. под председателството на Константинополския патриарх Тарасий, но този път в Никея. На седемте заседания напълно е реабилитирано иконопочитанието. В едно много авторитетно издание по християнска археология, литургика и история като DACL А. Аунер твърди, че на този събор участва доростолският епископ Урсус[10]. От друга страна, Ж. Дарузе несъмнено един от водещите знатоци на тази материя, какъвто безспорно е, в специално изследване за участниците във Втория никейски събор обаче отхвърля присъствието на Доростолския епископ. Действително логично е доростолският епископ да бъде посочен сред суфрагантите на митрополита на Хиемонт (Адрианопол), където са отбелязани епископите на Дебелт, Созопол,Булгарофигон и др.,.но там Урсус от Доростол липсва[11]. Същевременно в издадените от Ж. Манси актове на събора на седмото заседание е записан един епископ Урсус от Варитианорум, но името може да се чете и като Даритианорум[12]. Това второ четене, вероятно възприето като Дуросторум, кара А. Аунер да твърди, че дуросторумският епископ Урсус участва в Седмия вселенски събор в Никея през 787 г. При това състоянне на нещата не можем с категоричност нито да отхвърлим, нито да приемем идеята на проф. Аунер. Очевидно трябва да изчакаме новото задълбочено разчитане и издаване на актовете на Седмия събор и тогава да правим категорични заключения по този казус. Ако обаче, въпреки резервите, все пак приемем присъствието на Урсус от Дуросторум, то той е единствен представител на земите на север от Балкана. Същевременно продължава да тегне и съмнението, че през 787 г., когато езичеството в Българияе в своя апогей, в Дръстър - дунавската резиденция на владетелите , е възможно да има хрис­тиянска църква и действаща епископска катедра. Естествено може да се допусне, че в Константинопол ценят много древнопросиялата Доростолска катедра, покрита със слава от толкова много светци мъченици и епископи, и затова запазват името й. По тази причина въпросният Урсус, като „вдовстващ" епископ, пребивава във Византия. Другата възможна хипотеза е ,че именно Доростолския епископ в качеството си на представител на българите християни , които преместват седалището от Крим в Дръстър се явява заместител на ''патрия Оногурия''[13].

Ако следваме тази логика, се питам защо не се постъпва по същия начин с други, не по-маловажните епископски и дори архиепископски и митрополитски катедри като Томи, Марцианопол, Нове и Одесос. Веднага отговора на въпроса се набива на очи , като прибегнем до друг достигнал до нас източник , индикиращ ни за християнско присъствие в българските земи (по специално Малка Скития – Добруджа). Латинският писател Уолфрид Страбо (808-849), пише как научава от устата на свои братя (монаси), че по онова време (началото на IX в.) в района на Томи (сега гр. Констанца в Добруджа) има скитско (варварско) население - християни, конто извършват религиозните служби на готски език[14]. Очевидно иде реч за готи ариани, конто не са в официализираното християнство— т. е. У. Страбо намеква косвено за тяхната причастност към арианството, разпространено в Добруджа още през IV-V в. благодарение дейността на Улфила и неговия последовател доростолския епископ Меркуриан-Авксентий[15].

Страбо е изключително релевантен пример, защото замонашването му става в големия манастир във Фулда, Германия, където се обучава под прякото ръководство на известния монах Храбан, вещ познавач на гръцкия език. През 838 г. той става абат на манастира Решен в Австрия, където се изявява като поет и писател. През 849 г. завършва съчинението си Libellus de exordiis et incrementus quarumdam in rebus eccle-siasticis rerum, в глава VII на което са сведенията за християнската община от началото на IX в. в Централна Добруджа[16]. Споменавам всичко това, за да стане ясно, че черпим данни от автентичен източник, който заслужава високо доверие и който се явява свидетелство за наличието на християнски общини в Добруджа в условията на езическа България.

Друг е въпросът кога и откъде се взема въпросната християнска арианска община. Действително, според писмените източници готите ариани напускат организирано Добруджа и Северна България в самото начало на V в., но някъде, както в Никополис ад Иструм, остават малки готски общини, конто се споменават до VI-VII в.[17] Най-после, не е изключено готи да навлизат в Добруджа от Крим заедно с Аспаруховите българи или с късни вълни българи в края на VIII-началото на IX в.[18] Да не се забравя ,че именно хазарите унищожават временно готската епископия в Крим . Напълно възможно е това да е именно при краха на Кубратова България. Продължава да бъде загадка точно къде в Добруджа и недалеч от Томи в началото на IX в. обитава общината, регистрирана от У. Страбо. Опитът да се идентифицира със скалната монашеска обител до Мурфатлар (на около 25 км от Констанца по посока Силистра) все още не може да се приеме безрезервно[19]. От проведените на това място археологически проучвания става ясно, че тези скални монашески обители са синхронни с изграждането на големия каменен вал, чиято датировка клони към началото на X в[20]..

Впрочем има и други косвени податки за присъствието на християнски секти в Североизточна България към средата на IX в. Нека си припомним писмото на българския княз Борис I Михаил (852-889) до римския папа Николай I, в което се споменава, че в страната му идват от разни места християни, които своеволно разпространяват много и различни неща, т. е. неортодоксално[21]. Дали в графата „други" не попадат споменатите приблизително по същото време от У. Страбо готи ариани? В тази връзка е симптоматично, че сред първите преводи на канонична литература в България след покръстването са „Словата на Св. Атанасий Александрийски срещу арианите", направени от Константин Преславски[22]!

<br clear="all"> [1] Цухлев, Д. История на БЦ , 1911, с. 177 сл. с цит. лит.

[2] Подробности възоснова на новите археологически данни вж – Рашев , Р. Прабългарите …

[3] някои учени дори са я объркали с Доростолската ,като например - Ferrari ,Lexicon geogr. , ed. Baudrand , Patavii 1575 и Le Quien , Oriens. Chrst. t. p 1229

[4] C. de Boor , Machtrage zu den Notitiae Episcopatuum in Zeitschtift fur Kirchengeschite , B, VI , Gotha , 1894 , S. 589

[5] Op.cit. 589-590.

[6] Според някои оногурите, въобще не спадат към българските племена .

[7] Атанасов, Г. Християнският …, 133-

[8] A. Aimer. Dobrudja. - DACL, IV. Paris, 1920, col. 1259

[9] Г. Острогорски. История на византийската държава. София, 1998, с. 250-252; J. Darrouzes. Listes episcopates du concile de Nicee (787). - REB, 33, 1975, p. 7-12

[10] A. Aimer. Op. cit, col. 1251

[11] J. Darrouzes. Op. cit., p. 20, 54

[12] J. Mansi. Sacrorum conciliorum nova et alplissima collectio, 13. Graz, 1960, Col. 724

[13] Това мнение се поддържа напоследък от Г. Атанасв , който го изказа в едно от предаванията по БНТ „Памет българска" (20. XII.2008 г. ) .

[14] W. Strabo Fuldensis. De rebus ecclesiasticis, VII. - In: PL, 114. col. 927; W. Buchwald, A. Hohlweg, O. Prinz. Tusculum-Lexicon. Munchen, 1963, S. 527

[15] E. Thompson. The Visigoths in the Time of Ulfila. Oxford, 1966, p. 82 sq.; A. Lippold. Ulfila. - RE, 9, 1922, p. 512; A. Schwarcz. Die Anfange der Christentum bei den Goten. - Miscellanea Bulgarica, 5, 1987, S. 107-111; E. Kaufmann. Aus der Schule desWulfila (=Dissertatio Maximimini contra Ambrosiu; et Epistula Auxentii Durostorensis). Strassbourg, 1899, p. LVIII-LXII.

[16] W. Strabo Fuldensis. Op. cit., col. 927; P. Diaconu, N. Petre. Quelques obser­vation sur le complexe archeologique de Murfatlar (Basarabi). - Dacia, XIII, 1969, p.448-449.

[17] В. Вел ков. Градът в Тракия и Дакия през късната античност (IV-VI в.). София, 1959, 232.

[18] Атанасов, цит. съч. , 136 с пос. лит.

[19] Пак там

[20] Пак там; вж. също – Р. Рашев. Старобългарските укрепления на Долния Дунав (VH-XI в.). София,

1981, 152 сл.

[21] Златарски, В. цит. съч., 1-2, София, 1971, 82-85, бел. 19

[22] История на българската литература. I. София, 1962, 156-157.

Редактирано Юни 12, 2010 от RIZAR

[Armand O'BOLG]

Извинявай Рицарю, но преди 15-20 минути завърши Англия-САЩ 1:1 и междувременно през паузата по БНТ изписаха писмено въпроса какъв по народност е Бекъм - англичанин или американец? Веднага си дадох сметка колко сме зле с понятията. Ето и ти твърдиш, че тогава имало българи, но някой ги пренебрегвал - пак световна конспирация, пак обидени... защо така?! Ами представи си, че съзнанието им за принадлежност към българската народност все още е било раздвоено между осъзнаването им като част от племето и роднините от други, чужди племена, които гравитират към съвсем други общности, а не към една! С всичко натътък съм съгласен и трябва да отбележа колко малко са такива специалисти катотеб, които избощо тръгват да разглеждат подобни въпроси!

[КГ125]

Чакай сега. Сведенията са много интересни, особено с тази оногурска епископия. Остави световното!

[resavsky]

Нека първо да уточним дали названието "оногури" е идентично с "българи"?По скоро не е.Ако тази "партия оногура" е свързана по някакъв начин с българите защо не се са опрели на нея по времето на Борис?

Редактирано Юни 13, 2010 от resavsky

[КГ125]

Може да е била някаква временна и загубила после значението си институция.

[makebulgar]

През ония времена ситуацията е била като сегашната. Религията на държавата е Православното християнство, но същевременно го има и исляма и още много други.

Това, че в завладяните от българите територии е имало епископии и църкви нищо не означава, тъй като те са били второ и третостепенни след "езическата" вяра на българите. Кубрат, Аспарух и Тервел не са били християни, тъй като не са си сменили българските имена. Приемането на християнството и исляма в онези времена е било свързано с почти задължителна смяна на името. Българите започват да използват гръцките имена Георги, Петър, Теодор, Васил след официалното приемане на християнството, но не и преди това!

Възможно е по същия начин българите да са усвоили и някой персийски имена или титли, тоест приели са зороастризма и съответно и персийските имена - заберган, аспарух...

[_magotin_]

Може да е била някаква временна и загубила после значението си институция.

Важният въпрос не е колко е просъществувала, а КЪДЕ е била... :!!!:

Ясно е, че е действала кратко, ако въобще е имало такава

[_magotin_]

През ония времена ситуацията е била като сегашната. Религията на държавата е Православното християнство, но същевременно го има и исляма и още много други.

Това, че в завладяните от българите територии е имало епископии и църкви нищо не означава, тъй като те са били второ и третостепенни след "езическата" вяра на българите. Кубрат, Аспарух и Тервел не са били християни, тъй като не са си сменили българските имена. Приемането на християнството и исляма в онези времена е било свързано с почти задължителна смяна на името. Българите започват да използват гръцките имена Георги, Петър, Теодор, Васил след официалното приемане на християнството, но не и преди това!

Възможно е по същия начин българите да са усвоили и някой персийски имена или титли, тоест приели са зороастризма и съответно и персийските имена - заберган, аспарух...

Безмер, Кормесий, Кормисош, Маламир...

[КГ125]

Важният въпрос не е колко е просъществувала, а КЪДЕ е била... :!!!:

Ясно е, че е действала кратко, ако въобще е имало такава

Да Но и фактът, че я е имало е достатъчен. Няма по-нормално нещо от византийско влияние сред варварите, докъдето успеят да ги набарат из степите

[_magotin_]

За мен оногурската епископия е била разположена на контролирани от Византия територии.

[RIZAR]

Контролирани или не , към нея са спадали всички християни, които са покръстени в този диоцез, което ще рече ,че те са били българи (оногури) .

Тиридат Арменски, Грод, Хлодвиг , Владимир или Ростислав Моравски да не би да си променяли имената ???

Робуваме на одъртели постановки.

Ще ви обърна още едно внимание, през 869г. като са присъствали на т.нар. Фотиев събор ,да не би епископите на Охрид , Дардания, Морава и Тивериопол (Струмица) да са били на територията на Ромейската империя /???

Специално Дарданския епископ си е присъствал и на шестия и на седмия Вселенски събор. Въобще се съмнявам ромеите през 680 да контролират Стоби. Местния епископ си ортувал във варварска обстановка.

[ЧЗ-М-52]

Оногурия - територия около Азовско море. Оногурите се появяват тук в 453 г. По-късно се разделят на кутригури и утигури! Не са идентични с Българи, но се вливат в ранносредновековния български етнос!

[проф. Добрев]

Нека първо да уточним дали названието "оногури" е идентично с "българи"?По скоро не е.Ако тази "партия оногура" е свързана по някакъв начин с българите защо не се са опрели на нея по времето на Борис?

Оногурите са едно от прабългарските племена на Кавказ, следователно названието "оногури" се отнася към названието "болгар" като вид към род.

На тази основа може да се казва например, че оногурите са болгари, но не и обратното.

[resavsky]

Добрев нека не забравяме че названия като "оногури" и "оногундури" не са ни известни да са ползвани на юг от Дунав.Още по малко през 8 век някой да би тръгнал да кръщава на тях християнска епархия на територията на държавата България.

[RIZAR]

Добрев нека не забравяме че названия като "оногури" и "оногундури" не са ни известни да са ползвани на юг от Дунав.Още по малко през 8 век някой да би тръгнал да кръщава на тях християнска епархия на територията на държавата България.

Ех , Ресавски пак не си си прочел урока - я отвори ГИБИ - 3;

http://kroraina.com/...GIBI%20III.djvu

и прочети какво казва, бай ти баце Агатон - дяконче облечено със "Вселенска" административна власт , всъщност произтичаща от битността му на хартофилакс на Константинополския патриарх.

На всичко отгоре е отговарял за документацията на патриаршията .

[проф. Добрев]

Добрев нека не забравяме че названия като "оногури" и "оногундури" не са ни известни да са ползвани на юг от Дунав.Още по малко през 8 век някой да би тръгнал да кръщава на тях християнска епархия на територията на държавата България.

Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005

Това обаче не е всичко и предпазливата мъдрост или мъдрата предпазливост, проявени едва тук и сега, изискват да се въздържим от приемането на което и да е от горните обяснения и да се втренчим безизразно-глупаво “в очевидния факт, че в изворите от този период кутригурите и утигурите не са назовани “българи”, а “хуни” [История на българите 2003, 42-43, подчерт. – И.Д.], което може и да е точно така, но няма защо тъкмо това да се очаква от тях, когато много добре се знае, че, служейки си с един-два най-общи термина, ранносредновековните извори никога не съобщават нещо за дадено племе с упоменаване на неговото видово название и с едновременното посочване и на неговото родово название, с което обаче съвсем не искаме да кажем, че няма и такива не много редки, а направо единични и затова щастливи изключения, както например, когато дякон Агатон пише за събитията от 713 г., че “българите оногури извършили нападение, пленили и избили голям брой християни” [ГрИзв-6, 182-183].

С полагането основите на първата българска държава от хан Аспарух през 681 г., който стои начело на прабългарите-уногондури (В. Бешевлиев; В. Гюзелев) или българите оногури (Gy. Moravcsik; I. Boba; K. Menges; М. Артамонов) или пък води след себе си едновременно българските племена уногондури и кутригури (М. Димитров), земите на север от Дунав се присъединяват към нея и дори образуват по-голямата част от нейната територия, докато според Chronicon pictum Vindobonense, след хуните, Панония я владеят “мизийски българи” (Gombos-1).

Все по същия въпрос американският историк I. Boba [1982], главно на основата на съобщение от Теофан, доказва, че през 670-680 г. българи оногури от Кубратовата Велика България, като конфедерати на аварите, но управлявани от свои собствени родове и фамилии и под съвместния контрол на Аспарух и неговите съюзници аварите, заемат югоизточната част на Панония и териториите по течението на р. Южна Морава, по посока на р. Вардар, с център гр. Сирмиум, който тогава се наименова и Оногория, а когато през 800-803 г. се разпада ръководената от аварите федерация, българите оногури се изтеглят от Панония, пресичат Дунав, заемат степите между Дунав и Тиса и част от Трансилвания и по този начин се оказват част от една друга конфедерация или държава, каквато е дунавскобългарската; Панония е родината на хан Крум, и тук приемайки аргументите и съображенията на проф. П. Коледаров, авторът само отбелязва, че бидейки от друг, различен от Аспаруховия, клон на Кубратовия род, Крум поставя началото на нова ханска фамилия, но понятийно-терминологически по-добре според нас – на нова царска династия, без обаче да е чужденец за дунавските българи и без да завладява Дунавска България, а извършва нещо като държавен преврат, при това изглежда безкръвен, с което фактически отново хан от рода Дуло обединява дунавските българи и панонските оногури, всеки един от които два дяла води началото си все от Кубратовите оногури [68-77].

На прабългарите в Аварския хаганат е посветено и проучването на Т. Олайош [1987], според която след смъртта на Кубрат, от Велика България, около 670-680 г., в Панония се преселва народ, намиращ се под предводителството на оногурите, в резултат на което степното по произход население на Хаганата, започва да се нарича вангари, което наименование всъщност е славянското произношение на етнм оногури и което е запазено в германските извори от 860 г. [240-244].

Никак не може да се приеме дори и за минимално вярно и това, че оногурите са свързани с болгарите – “They are definitely connected with the Bulgars — the sources even speak of Onogur-Bulgars” [5], когато те по начало са си българи, защото са едно и то най-голямото и най-силното от болгарските племена, макар и недостатъчно ясно кои и колко точно на брой, прибавяме ние в контрапункт на малко по-долу, некоректно изведеното заключение на проф. П. Юхас, че те са точно десет на брой, защото и според него първата съставка на тяхното название е числителното име десет.

При това не изглежда особено обектно адекватно и предположението, че оногурите “From the second half of the 5th century their dwellings were mostly, if not always, north of the Black Sea, presumably between the rivers Don and Kuban”, когато от М. Каланкатуаци [1984] научаваме, че по времето на персийския цар Шапур ІІ (309-379), персите и арменците воюват с хун на име Хонагур, мъж с исполински ръст в стоманена ризница и кован шлем на огромната глава, който преди това разграбва Персия, а след като начело на “многочислени пълчища от хазири” преминава през прохода Чора, призовава на двубой самия персийски цар, който обаче не се изправя срещу него, а изпраща княз Бабик от арменската област Сюник и той го побеждава [65-67,195-197].

[Иванко Тертер]

С какво могат да си бъдат полезни една на друга темите за проблема "патрия Оногура" и за проблема в пасажа "...ДОЙНДУ ОТ ОНОГРЕ РАДЕ ВОЙО..." от надписа на кръста в Балчик?

[ЧЗ-М-52]

..."...ДОЙНДУ ОТ ОНОГРЕ РАДЕ ВОЙО..." от надписа на кръста в Балчик? ..

Не разбра ли че кръста е влашки и това са глупости родени от фантазиите на счетоводителя!

Старшина Добрев, (стои се мирно като разговаряш с мен) не разбра ли че оногурите са късно население дошло след 463 г. а българите на Вънд което е едно и също с вхъндури/оногундури или Купи болкар са тук още от 3-2 в.пр.н.е.! (Писал съм го където трябва!) Анадънмну!

[Иванко Тертер]

..."...ДОЙНДУ ОТ ОНОГРЕ РАДЕ ВОЙО..." от надписа на кръста в Балчик? ..

Не разбра ли че кръста е влашки ...

Да де Живко, влашки е, сиреч по другому казано български... и си пише на блахико, разбрахме го вече.

[glishev]

Аман де, ИЦА-та навремето извади тонове езиковъдски материал и се разбра какъв е произходът на думичката "влах". Няма нищо общо с българите. Накрая ще излезе, че уелсците и италианците са българи, значи.

[Иванко Тертер]

... Накрая ще излезе, че уелсците и италианците са българи, значи.

Не бе, не, румънци са Ама от тези преди 1861 г.

[Last roman]

Според статия в списание "8" относно генетичния код на българите:

Чрез проведено генетично изследване на българите и други европейски народи, от проф. Иво Кременски и екипи от съседни страни, се установява, че българите са наследници на древна земеделска култура отпреди 7800г., която вероятно е мигрирала на Балканите. Това нарежда българите по старост след кипърците, гърците и грузинците. Процентното съотношение на този вид генетичен материал 21% при мъжете и 20% при жените означава, че 40% от населението носи гените на старото коренно население на Балканите и че в древността не е имало нашествие на завоеватели /при което се наблюдава различие в генетичния код на жените и мъжете/, а заселването на днешните български земи е било вследствие преселение на цял народ. Установена е голяма близост в генетично отношение между българи, македонци, румънци, гърци, албанци и унгарци /все земи, които са били населявани в древонстта от траките/. Процентното съотношение на славяните в България е около 20%. Установява се, че "най-чисти" славяни са полаците /56,4%/, следвани от беларуси, украинци, литовци и латвийци, /без естонците/, и едва след това - руснаците. Генетичното разстояние между българите и славяните е 19,8%, докато между отделните славянски народи е 1,8%. Оказва се, че генетично сме по-близки до западноевропейските народи, в това число най-вече с италианци, сърби, босненци, които се различават, от своя страна от хърватите - те носят славянски генетичен материал. В българите освен това липсват тюркски и монголоидни гени. Такива се срещат при турците, при които интересното е, че има разлика в генетичната картина на жените и на мъжете. Последното се обянява с факта, че в миналото те взимали често жените си от покорените народи.

[Doris]

Кубрат, Аспарух и Тервел не са били християни, тъй като не са си сменили българските имена. Приемането на християнството и исляма в онези времена е било свързано с почти задължителна смяна на името. Българите започват да използват гръцките имена Георги, Петър, Теодор, Васил след официалното приемане на християнството, но не и преди това!

Смяната на името при покръстване не е била задължителна а и след покръстването отстават доста български и славянски имена. Пример е братът на княз Борис-Михаил Докс.

Според мен има възможност Кубрат, Аспарух и Тервел да са били християни.

Процентното съотношение на този вид генетичен материал 21% при мъжете и 20% при жените означава, че 40% от населението носи гените на старото коренно население на Балканите

Ако нещо се среща при 21% от мъжете и при 20% от жените, то за цялото население /мъже и жени общо/ процентът на това нещо ще е 20,5% а не 40%.

[Doris]

Ето една илюстрация на тема Кубрат - Аспарух - Тервел:

[ЧЗ-М-52]

Ето една илюстрация на тема Кубрат - Аспарух - Тервел:- Зърнест филигран или сарматски полихорамен стил!