Слово за деня на народните будители

[ISTORIK]

Честит празник на всички, които се чувстват народни будители!

Днес, всеки уважаващ себе си учител, всеки уважаващ себе си деец на Словото е, в някакъв смисъл, и будител, макар контекстът на днешната епоха да изисква тази будителска дейност да се проявява по коренно различен начин, отколкото това е ставало през Античността, през Средновековието и през Възраждането.

За пръв път, Денят на народните Будители е отпразнуван в гр. Пловдив през 1909 г. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на св. Иван Рилски. През 1922 г., народното събрание обявява този ден за празник на всички “заслужили българи”, както са се изразявали тогава. Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.

През многовековната българска история, за около 7 века, българският народ е бил под чуждо владичество – 2 века под това на византийците и 5 века - под това на османските турци. В тези времена били заличени много български родове, много исторически извори, многовековни завоевания на българската култура...

И все пак, България успява да оцелее и отново да се появи със собственото си име на политико-географската карта на Европа.

Този факт се дължи на дейността на многобройните дейци на словото, на онези творци, които успяха да пренесат мъждукащия въглен на българския национален дух през вековете.

Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет.

Показателен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование, че само 9 години след Освобождението на България от османо-турско владичество вече имаме БАН.

На този ден, България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане.

Всъщност, будителска дейност в българските земи може да бъде открита още в дълбока Древност. Още Орфей е казал, че трябва да опознаем себе си, за да опознаем същността на боговете. А тракиецът Спартак е съумял да вдигне на въстание гладиаторите и робите в Римската империя. И с тази своя непрофесионална армия да унищожи осем римски легиона.

През Средновековието, княз Борис I – Михаил унищожил 52 болярски рода (от които – 50 на древните българи и само 2 – славянски!), за да покръсти българския народ и, за да може, по-късно, България да даде култура на голяма част от славянския свят.

Неговият син – цар Симеон I Велики – създаде “Златния век” на българската култура. По време на неговото управление процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата.

Разбира се, не бива да пропускаме делото на т. н. “свети Седмочисленици” – това са братята Константин Философ – Кирил и Методий, както техните ученици – Горазд, Сава, Ангеларий, Наум и Климент (последният е автор на азбуката, наречена на името на неговия Учител – кирилицата). Без тях, Златният век би бил невъзможен.

Не бива да пропускаме ученията на богомилството, на варлаамитството и на исихазма.

Нашите средновековни предци вярвали, че “Голи са, без книги, всички народи!”

Изкушавам се да приключа средновековния период с цитат на надписа върху колона на хан Омуртаг. Надписът гласи: “Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека родените по-късно помнят!”

Ние сме родени по-късно. Други ще се родят още по-късно. Нека помним!

Нека сега се пренесем в епохата на Българското Възраждане!

За разлика от Западноевропейското Възраждане, което беше опит за връщане към ценностите на гръко-римската цивилизация (здрав и красив дух – в здраво и красиво тяло), при нас, народните будители търсеха пътища, водещи към победата над невежеството.

Нашето Възраждане не е нито опит за припомняне на нечии чужди идеи, нито опит за хуманизиране на човешкия дух.

Ние не се опитвахме да възстановим нещо, което е вън от нас, нямахме необходимост от идеите на Платон и на Аристотел, защото си имахме идеите на Орфей, на Иван Рилски, на Йоан Екзарх, на черноризец Храбър, на презвитер Козма и на всички знайни и незнайни старобългарски книжовници. Опитвахме се да отстояваме своето собствено минало величие.

Но защо наричаме борците за просвета с термина “будители”?

Защото те “събуждат народа”, за да може да види той деня, да види светлината на Слънцето. Целта на “събуждането” е не само някой да бъде събуден от сън или от незнание, но, след като бъде събуден, той да се впрегне на работа, да се роди в душата му желание да промени себе си, да промени и битието си, да сътвори утрешната история...

Паисий Хилендарски, родоначалникът на българската освободителна идеология, разбуди българския народ от неговия вековен робски сън.

Неговото дело бе продължено от хората, взели участие в процесите, свързани с църковната борба, с просветното и с научното дело, с революционната борба, с литературата, с дарителството...

И кой, ако не – Църквата - спомага най-много за разпространението на знанията, за запазването на българсия език, на българщината, както и - за по-дълбокото разбиране на философията на историята - не като култура на войната, а като култура на мира?

За съжаление, не е възможно да бъдат изброени всички народни будители. В този празничен ден, трябва да се сетим и за всички незнайни будители. Трябва да отдадем признателността си и на днешните будители, защото признанието на цялостната им дейност не трябва да идва след векове.

Възниква въпросът: Нужни ли са, в днешно време, нови народни будители?

Винаги са нужни велики личности, които да спомогнат за реализирането на националните идеали на един народ. А българският национален идеал от Възраждането, все още, не е осъществен.

Отговорността пред утрешния ден е както лична – на всеки един от нас, така и – национална – на цялата българска нация.

Нека благодарим на всички знайни и незнайни, минали и настоящи народни будители за идеята, която са ни завещали, а именно – че будността е важна предпоставка за едно по-добро бъдеще – лично и общонародно.

[emilia_n]

Денят на българските будители не беше ли на 1.11? Като цяло съм съгласна с твоето мнение по въпроса. Мисля, че днес също са нужни хора, които да поддържат националния дух и памет. Мога да кажа също, че хора като мен и теб, и като останалите потребители на този и подобните му нему сайтове могат с основание да се наричат будители.

[Frujin Assen]

Еми,не и днес,а ИМЕННО ДНЕС са нужни хора които да събуждат българския народ.

Съгласен съм че хора като ИСТОРИК са днешните будители,и добре че има такива хора защото ако ги няма няма да я има и България.

СЛАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ БУДИТЕЛИ

[ISTORIK]

Честит празник на всички!

Редактирано Ноември 1, 2006 от ISTORIK

[ISTORIK]

Честит празник на всички, които се чувстват народни будители!

Днес, всеки уважаващ себе си учител, всеки уважаващ себе си деец на Словото е, в някакъв смисъл, и будител, макар контекстът на днешната епоха да изисква тази будителска дейност да се проявява по коренно различен начин, отколкото това е ставало през Античността, през Средновековието и през Възраждането.

За пръв път, Денят на народните Будители е отпразнуван в гр. Пловдив през 1909 г. На 13 декември 1922 г. 19-о обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците, с който провъзгласява 1 ноември за всенароден "празник на заслужилите българи", на всички труженици на националното, просветното и културното възмогване и преуспяване на българския народ. Предложението за новия празник прави правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. по идея на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски.

Днес за 17-ти път честваме Деня на народните будители след неговото възстановяване през 1990 г. - деня, който заедно с 24 май е сред уникалните празници на "Държавата на духа", както някога акад. Дмитрий Лихачов нарече България. През 1944 г. празникът отпада от списъка на празници. По инициатива на движението "Мати Болгария" бе възстановен през 1990 г., а по предложение на Съюза на учените в България той стана и ден на учените. Защото първият акт на българската държавност всъщност е отпреди Освобождението и е създаването на организираната българска наука - на Българското книжовно дружество (1869 г.), което през 1911 г. със закон е преименувано в Българска академия на науките. И защото науката, заедно с църквата и училището, всъщност подготвя пробуждането на българската нация и създаването на новата ни държава. Пък и днес на учените се дължи факта, че в областта на духовността и на познанието България отдавна има своята европейска и световна конвертируемост и отдавна е част от общото европейско пространство.

Сега 1 ноември изглежда изкуствено свързан с будителите и се приема по-скоро като сакрална идея за българщината, отколкото като "материално" свързан с конкретни носители. Съвсем не е така обаче. Според стила на календара, който е бил в сила през 1922 г., 1 ноември е бил денят на най-великия светец на българската земя - преподобния Йоан Рилски (ок. 876-946), съвременник на царете Борис I, Симеон I и Петър I.

Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.

През многовековната българска история, за около 7 века, българският народ е бил под чуждо владичество – 2 века под това на византийците и 5 века - под това на османските турци. В тези времена били заличени много български родове, много исторически извори, многовековни завоевания на българската култура...

И все пак, България успява да оцелее и отново да се появи със собственото си име на политико-географската карта на Европа.

Този факт се дължи на дейността на многобройните дейци на словото, на онези творци, които успяха да пренесат мъждукащия въглен на българския национален дух през вековете.

Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет.

Показателен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование, че само 9 години след Освобождението на България от османо-турско владичество вече имаме БАН.

На този ден, България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане.

Всъщност, будителска дейност в българските земи може да бъде открита още в дълбока Древност. Още Орфей е казал, че трябва да опознаем себе си, за да опознаем същността на боговете. А тракиецът Спартак е съумял да вдигне на въстание гладиаторите и робите в Римската империя. И с тази своя армия от гладиатори да унищожи осем римски легиона.

През Средновековието, княз Борис I – Михаил унищожил 52 болярски рода (от които – 50 на древните българи и само 2 – славянски!), за да покръсти българския народ и, за да може, по-късно, България да даде култура на голяма част от славянския свят.

Неговият син – цар Симеон I Велики – създаде "Златния век" на българската култура. По време на неговото управление процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата.

Разбира се, не бива да пропускаме делото на т. н. "свети Седмочисленици" – това са братята Константин Философ – Кирил и Методий, както техните ученици – Горазд, Сава, Ангеларий, Наум и Климент (последният е автор на азбуката, наречена на името на неговия Учител – кирилицата). Без тях, Златният век би бил невъзможен.

Не бива да пропускаме ученията на богомилството, на варлаамитството и на исихазма.

Нашите средновековни предци вярвали, че "Голи са, без книги, всички народи!"

Изкушавам се да приключа средновековния период с цитат на надписа върху колона на хан Омуртаг. Надписът гласи: "Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека родените по-късно помнят!"

Ние сме родени по-късно. Други ще се родят още по-късно. Нека помним!

Нека сега се пренесем в епохата на Българското Възраждане!

За разлика от Западноевропейското Възраждане, което беше опит за връщане към ценностите на гръко-римската цивилизация (здрав и красив дух – в здраво и красиво тяло), при нас, народните будители търсеха пътища, водещи към победата над невежеството.

Нашето Възраждане не е нито опит за припомняне на нечии чужди идеи, нито опит за хуманизиране на човешкия дух.

Ние не се опитвахме да възстановим нещо, което е вън от нас, нямахме необходимост от идеите на Платон и на Аристотел, защото си имахме идеите на Орфей, на Иван Рилски, на Йоан Екзарх, на черноризец Храбър, на презвитер Козма и на всички знайни и незнайни старобългарски книжовници. Опитвахме се да отстояваме своето собствено минало величие.

Но защо наричаме борците за просвета с термина "будители"?

Защото те "събуждат народа", за да може да види той деня, да види светлината на Слънцето. Целта на "събуждането" е не само някой да бъде събуден от сън или от незнание, но, след като бъде събуден, той да се впрегне на работа, да се роди в душата му желание да промени себе си, да промени и битието си, да сътвори утрешната история...

Паисий Хилендарски, родоначалникът на българската освободителна идеология, разбуди българския народ от неговия вековен робски сън.

Неговото дело бе продължено от хората, взели участие в процесите, свързани с църковната борба, с просветното и с научното дело, с революционната борба, с литературата, с дарителството...

И кой, ако не – Църквата - спомага най-много за разпространението на знанията, за запазването на българсия език, на българщината, както и - за по-дълбокото разбиране на философията на историята - не като култура на войната, а като култура на мира?

Ако преди столетия богат е бил земевладелецът, а до миналия век – индустриалецът, днес богаташ е този, който събира, произвежда и разпространява информация. В бъдеще, вероятно, богат ще бъде този, който успее да систематизира и обобщава информацията, съумявайки да я поднесе в концентриран вид, годен за бързо усвояване и употреба. Огромната информация създава нарастващ обем от научни знания, а времето за обучение в училището и в университета остава същото или дори намалява.

Властта не може да се сравни с учеността. Древноиндийски афоризъм казва, че владетелят почитат само в неговата страна, а учения –навсякъде.

Днешният ден е преход между миналото и бъдещето. Затова е добре да го има този свят ден на почит към знайни и незнайни радетели на духа, на словото и на свободата, към онези заслужили българи, които през вековете са допринесли за запазване и издигане на българщината и на българската нация.

Така България поставя в историческия си календар, редом с 24 май още един празник на духовността. Празнуването на Първи ноември е израз на идеята, с която отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий. Тя е продължение и развитие на 24 май, разширяване на неговия дълбок исторически смисъл, защото включва освен стотиците достойни люде на перото и онези непокорни, горди българи, които учеха как се обича България и как се мре за нея. На този ден ние най-добре съзнаваме, че българската държава често е била силна, но тя е станала велика, когато редом с крепостите са се съградили и книжовните школи.

Първи ноември е празник на нашата изострена историческа памет, на националното ни самочувствие и съзнание, един истински празник на българския дух. Празник, на който съзнаваме, че в държавата на духа няма място за дребни лични, групови или партийно – политически сметки.

Денят на народните будители не може да бъде сведен до ритуалите на историческата памет. Днес нашата страна има нужда от един нов тип патриотизъм – стъпил върху солидните опори на славното ни минало, но включил в себе си самочувствието и гордостта от успеха на редица наши древни и съвременни будители.

Днес по-добре от всякога, от дистанцията на изминалите векове и изправени пред нови национални изпитания, разбираме пророческите думи на Васил Друмев: "Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!"

За съжаление, не е възможно да бъдат изброени всички народни будители. В този празничен ден, трябва да се сетим и за всички незнайни будители. Трябва да отдадем признателността си и на днешните будители, защото признанието на цялостната им дейност не трябва да идва след векове.

Възниква въпросът: Нужни ли са, в днешно време, нови народни будители?

Винаги са нужни велики личности, които да спомогнат за реализирането на националните идеали на един народ. А българският национален идеал от Възраждането, все още, не е осъществен.

Отговорността пред утрешния ден е както лична – на всеки един от нас, така и – национална – на цялата българска нация.

Нека благодарим на всички знайни и незнайни, минали и настоящи народни будители за идеята, която са ни завещали, а именно – че будността е важна предпоставка за едно по-добро бъдеще – лично и общонародно.

Редактирано Ноември 1, 2007 от ISTORIK

[КГ125]

Честит празник на всички учители и ученици!!! Наистина чудесни думи. Дано събуждането почне полека-лека..

[КГ125]

Чудесен материал и точно на място за днешния ден! 

 

http://www.actualno.com/columnist/article/id/871/author_id/83