Чия собственост е Националният дворец на културата?

[К.ГЕРБОВ]

Прави ми впечатление, че по телевизиите, когато излъчват репортажи от някое място, понякога в кадъра често присъства и нещо размазано. Досещам се, че това е реклама, която съответната телевизия иска да избегне, тъй като собственикът на рекламата не е заплатил нищо на телевизията.

Само че избягване от рекламата няма: тя е навсякъде. Опитайте се да направите снимка в централните квартали на София, така че в тях да не попадне някаква реклама. Само ако снимате някакъв детайл, но не и панорама.

Стана ми обаче страшно неудобно като българин, когато реших да снимам Националния дворец на културата. Получи се хубава снимка, но предполагам, че никоя медия няма да публикува такава. Най-отгоре на фасадата на двореца внушително присъства надписа „М-тел”!

Тия от достолепната сграда на луди ли ни правят, като разправят, че той, дворецът, бил „Национален”? Ами то си пише на кого е: на Мобилтел! Недейте обаче да свързвате и нацията с тази фирма. Кръстете си го Мобилтелен дворец на културата. Е, ще трябва да обясните, че думата не идва от „мебелно теле”, ама това вече е друга тема за разговор.

(Авторът на (за)бележката декларира, че не е в конфликт на никакви телекомуникационни интереси, тъй като въобще не ползва мобилен телефон, а по конвенционалния се обажда само когато няма интернет.)

[Doris]

Може да пробваш да махнеш рекламата с фотошоп. Предполагам, че тая реклама носи добри приходи но НДК.

[К.ГЕРБОВ]

Не ми е технически проблемът. Това го вмъкнах като ирония.

Снимката даже е много добра като документ на времето. Показва безхаберието на днешните стопани на НДК. Националният дворец на културата на Република България, закичен отгоре с емблемата на фирмата, рекламираща безсмисленото бърборене, си е абсолютен кич от вида „куче касичка”. Може да послужи за илюстрация на Байганювщината: ниска култура с мерак за келепирец.

Като искат да вземат пари от реклама, да нацвъкат целия НДК. Защо има само на М-тел, пък и такава огромна? Да сложат реклама на Виктория сикрет. На този вид „култура” са ценители почти всички мъже и жени, даже и тия, дето не ги знаеш мъже ли са, жени ли.

Да вземат да окичат с реклами и Народното събрание, Министерския съвет, Президентството, „Александър Невски”...Вместо да си намаляват от заплатите, обитателите на Министеския съвет могат да си изкарат нещо от реклами.

Важен е принципът: щом е обявен за „национален”, дворецът трябва да рекламира всеобщи, национални ценности, а не фирмени.