Интересно - за смъртта на Тутанкамон

[danielbonev]

Тутанкамон умрял заради отравяне на кръвта

Легендарният египетски фараон Тутанкамон е умрял, защото кръвта му е била отровена, смятат италиански археолози.

Групата учени от свободния университет на Болцано, изследвала мумията на починалия преди 3300 години египетски владетел, е убедена, че е разкрила причината за смъртта му.

Според учените, той е бил ударен с меч в коляното, а раната се е замърсила. От това се е получило отравяне на кръвта.

Мумифицираните останки на Тутанкамон са намерени от английския археолог Хауърд Картър през 1922 г. Свръх богатата гробница не е била ограбена от иманяри, затова в ръцете на учените попаднали безценни свидетелства за живота на фараона.

Тутанкамон, фараонът на Горен и Долен Египет, умрял, когато бил едва на 19 години. Дълго време никой не можел да разбере от какво точно е умрял той.

Но през 1968 г., след като подложили останките на рентгенов анализ, учените намерили в черепа му парче кост. Това ги накарало да предположат, че той е умрял от насилствена смърт – след удар по главата.

Неотдавна обаче с изучаването на останките се заели италианските учени и открили в капачката на дясното му коляно остатъци от много фина златна пластина, върху която имало изображения на животни.

Тя закривала голяма рана. Според учените, тази рана довела до ранната смърт за фараона.

[ISTORIK]

Интересно, наистина...

Преместих темата в друг, по-правилен раздел.

[В.Павлов]

Има и по-нови изследвания, открили следи от малария и някои други интересни неща.

Правилното изписване на името обаче, би трябвало да е Тутанхамон, или Тутанхамун.

[ISTORIK]

И как се превежда?

[В.Павлов]

Не съм много сигурен, тут може да бъде отражението в зеницата на окото, или само отражение. Мисля, че се използваше и за статуя, анх или енх е живот, може да се преведе и като прилагателно жив, Амун или Амон е божество. Най-вероятно е "живо отражение на Амун" "или живо изображение на Амун".

Египтяните се лекували, както с медикаменти разни, така и със заклинания. Често в заклинанията отъждествявали болната част от тялото с част от тялото на някой бог, в опита си да прогонят болестта. Може би изображенията на плочката са на божества.

[КГ125]

Интересното е как са се наели да му имплантират такива неща.

[В.Павлов]

По-скоро е било върху раната, завито в превръзката, може би. Щом е в мумията обаче, може и да е амулет от друг характер. Ама нали все бързам да покажа колко съм вещ и първо пиша, после се сещам за разни подробностти.

[КГ125]

Съвсем логично е, всъщност.

[danielbonev]

Проклятието на Тутанкамон

Светът на фараоните, мумиите и пирамидите винаги е бил обвит с плаща на мистерията, а интригите са разкривали даже още по-дълбоки мистерии. Една от най-интересните е тази, която обхваща живота и смъртта на младия фараон Тутанкамон. Повече от 3 300 години след смъртта му продължават да бъдат задавани въпроси за причината на смърта му и за страшното проклятие, което го е сполетяло.

Тутанкамон е живял преди 3 300 години по време на периода, известен като Новото царство. Силното духовенство на бога Амун е контролирало обширните храмове и градове. По време на режима на Аминотеп ІV всичко това се променя - той отрича вярата в многото богове и премахва духовенството на Амун. Аминотеп установява нов ред, с който започва да се боготвори бог Атен, богът на слънцето. Той променя даже и собственото си име на Акенатен, означаващо „слуга на Атен”. Точно по това време той и втората му жена - Кия, стават родители на Тутанкатен, както отначало се е наричал Тутанкамон.

След смъртта на Акенатен, Тутанкамон става крал на 9-годишна възраст. Оженва се за една от доведените си сестри и скоро след това променя името си на Тутанкамон, индикирайки за възвръщането на йерархията на Амун и възстановявайки неговите храмове. През деветата година от царуването си той умира. Това трябва да е станало през 1327 пр. Хр. , когато е бил в късните си тийнеджърски години. Възможността той да не е умрял от естествена смърт се появява едва преди три десетилетия, когато департамента по анатомия на ливерпулския университет прави рентгенов анализ на мумията му. Оказва се, че кралят може да е умрял от удар по тила.

Теоретичният кръг заподозрени включва Ая - везирът на Тутанкамон; Хорернхан - началник на армията; Анкеспатон - жена му и Туту - негов дворцов приятел. Всички те имат мотиви. След смъртта на Тунтанкамон Ая се качва на трона и се омъжва за жена му, а Хорернхаб трябвало да е наследник. Има слухове, че надписи, намерени в храма на Тутанкамон свидетелстват, че убиецът му е Туту, който имал репутацията на човек, създаващ проблеми. Той се свързва и със смъртта на бащата на Тутанкамон - Акенатен. След кончината на Тутанкамон следват погребални церемонии, продължили 70 дни.

Историята за проклятието на Тутанкамон започва през 1922, когато английският египтолог - Хауърд Картър, изравя храма му. Разкопките са финансирани от Лорд Карнарвън, койот на 5 април 1923, седем седмици след отварянето на храма на Тутанкамон, умира. Това става храна за журналистите по цял свят и довежда до измислянето на най-невероятни истории. Твърди се, че в момента на смъртта му светлините в Кайро са угаснали, а кучето му Сузи е започнало да вие и е умряло по едно и също време с него. Пет месеца след смъртта на Карнарвън най-неочаквано умира и по-младият му брат, а домашният любимец - канарче на Картър е изядено от змия. Артът Конан Дойл, създателят на Шерлок Холмс и вярващ в окултното, се изказва, че смъртта на Карнарвън може да е свързана с проклятието на фараона. Вестниците започват да отпечатват страховити новини, твърдящи, че проклятията произлизат от надписите в храма.

Но даже и вярващите в проклятията, имащи най-развинтено въображение, не могат да си обяснят някои факти. Хауърд Картър, открил храма, е починал 17 години след посещаването му. Дъщерята на Лорд Карнарвън и една от първите посетителки на храма, умира през 1980 на около 79-годишна възраст. Хари Бъртън, официалният фотограф на Картър, умира през 1940, а д-р Дери, осъществил аутопсията на мумията на Тутанкамон, умира почти 50 години след откриването на храма.

Самият храм е представлявал невероятна гледка. Отнело е повече от десетилетие, за да се каталогизират, изнесат и съхранят хилядите безценни елементи, намерени вътре.