Падане на България под османска власт

[ivany]

“…Универсалната държава на православните на Балканите е Османската империя, и това не е единственият случай, в който чужди строители на империи дават универсална държава на друга цивилизация.

А смутното време окончателно приключва с налагането на универсалната държава за православните - османската империя - която е стабилна, т.е оцелява няколко века, налага така жадувания мир в православието …

Въз основа на тези аргументи Тойнби аргументира, че универсалната държава на православната цивилизация на Балканите е Османската империя….

Точно това имах предвид преди малко, когато засегнах положението на патриаршията в османската империя…. Падишах и патриарх живеят в симбиоза, угодна и за двамата… Патриарсите получават почти неограничени свободи и поле на извява, каквито са нямали преди,…” е и някой ги заколват.

Изказванията се едностранни, стъпил на една теза, която някак си свършва с Универсалната държава и Османската империя. Тойнби аргументира това което му изнася, и прескача някак си периодите и фактите които не пасват.

Технологично погледнато последната Универсалната държава на православните на Балканите е създал сръбски крал, на който му слагат царска корона 3 автокефални патриарси. Това, че вселенския се отказва, в случая не му отнема тази легитимност.

Защо патриарха защитава Търново? Ми човека си защитава патриаршията. Да ви минава на ум, че тогава Търново може вече да не е столица на царство, и че Шишман не е цар - самодържец, а само Господин и канцеларията е преместена в Никоопол, и той управлява само Никополския санджак.

За вселенската патриаршия - през ХV в. вселенския патриарх Йосиф ІІ Шишман е племенник на цар Шишман - българин. Не само той стига до този пост. Фанарския период с неговата “ ромелийска “ идеология е доста по късно.

Ето малко история за “щастливите” водачи на автокефалната Българската Охридска епископия обикаляши из цяла Европа да “славят” падишаха и Османската империя. Има забележимо движение от средата/края на ХVI и началото на ХVII век, духовно, христоцентрично движение, което можем да наречем Дълбокото Възраждане.

1.Архиепископ Гавриил, охридски архиепископ около 1580-1587 година и повторно около 1593-1596 година. През 1582 година Гавриил участва в църковен събор в Константинопол. През 1585 година взима участие в друг събор, който отстранява константинополския патриарх Пахомий II. През 1586-1587 година пътува в Русия и Западна Европа, за да събира дарения за църквата. Изглежда Гавриил напуска архиепископския пост около 1587 година. През 1593 година вероятно отново е избран за архиепископ и получава дарения от Русия по повод създаването на Московската патриаршия. Умира или напуска отново длъжността преди 1596 година.

2.Архиепископ Атанасий развива активна дипломатическа дейност, търсейки връзки с близките западноевропейски държави, които да подпомогнат освобождението на Балканите от османска власт. През 1596 година се среща с представители на Венецианската република и неуспешно ги убеждава да окупират Албания. Той твърди, че с помощта на 2-3 хиляди войници и на местното население би могъл да предаде цяла Албания на венецианците. Вероятно през 1597 година Атанасий заминава за Италия и в Охрид е избран нов архиепископ.

През януари 1598 година, затънал в дългове, Атанасий напуска Рим и отива пеш в Неапол. Там вицекралят отказва да го приеме или да му издаде препоръки за други владетелски дворове, но му дава малка парична помощ. През юни, заедно с пелагонийския митрополит Йеремия, Атанасий заминава за Прага при император Рудолф II. В доклад до императора, който по това време е във война с Османската империя, той заявява, че с 3 хиляди войници ще завземе Албания и с помощта на 40 хиляди местни въстаници ще настъпи към Солун.

През 1606 година Атанасий, вече завърнал се в Охрид, отново е архиепископ. По това време пътува в Русия в търсене на дарения. Той организира отряд от 12 хиляди души, но неаполитанските вицекрале неколкократно го убеждават да изчака с въстанието, докато Испания стане готова да се намеси. Изглежда около 1614 година Атанасий отново напуска архиепископския пост, но през 1615 година за трети път е архиепископ и отива в Неапол, за да говори лично с вицекраля. Той го приема и препраща исканията му на крал Филип III. Сега той твърди, че с малка помощ е в състояние да завземе дори Константинопол и островите в Егейско море. Това са и последните сведения за архиепископ Атанасий.

3.Варлаам е охридски архиепископ около 1597-1598 година. Изглежда заема поста около 1597 година, след заминаването на предшественика му Атанасий на дипломатическо пътуване в Западна Европа. Обезглавен е от турците на 28 май 1598 година във Велес.

4.Нектарий е охридски архиепископ около 1598-1606 година и вологодски архиепископ през 1613-1616 и 1625-1626 година.Нектарий заема катедрата в Охрид след екзекуцията на архиепископ Варлаам през май 1598 година. През август той пристига в Молдова в търсене на дарения и остава там дълго време. През юни 1600 година ръководи събор в град Яш, след което заминава за Полша. Не по-късно от 1604 година посещава и Русия. Отново през този период той пътува и до Антверпен. Не е сигурно кога напуска архиепископския пост в Охрид, но това става преди 1606 година, когато архиепископ е Атанасий.

Същото би могло да се намери и за вселенските патриарси сигурно.

[glishev]

Поздравления за последния постинг.