Битката при „Онгъла”

[Хърс Златния]

Във филма "Хан Аспарух" най-хубави са сцените с Велизарий и Константин, защото показват как и защо се пише историята. Те и битката си заслужават

Въпреки това си предпочитам сцената с голия женски бюст.

Тя е "най-стойностният" момент от целия този филм, който е трябвало да бъде посветен на създателя на българската държава?!

[resavsky]

Съдбата на кампаинята от 674-78 година е решена именно от супохътната армия.Първото използване на гръцкия огън е чак от 677 г. а дотогава градът е можел да бъде многократно превзет.Въобще при сухопътна атака на стените на Константинопол от флота особена полза няма.А такива атаки има достатъчно за четири години обсада.Въобще към 680 г. империята си има всде още предостатъчен потенциал за да извади боеспособна армия.Цяла Мала Азия и балканските провинции са под контрола на императора.

[nik1]

Една от най-великите победи в нашата история е тази на хан Аспарух през 680 г. при Онгъл. Тя поставя началото на Отсамдунавска България и задълго изтласква ромеите на юг. Аспаруховите българи започват да нападат византийските земи в днешна Добруджа. През 678 г. те стигат с конницата си до Цариград, възползвайки се от арабската обсада на града. През 680 г. император Константин IV оставя всички важни дела в столицата, прехвърля войскови части от Мала Азия и потегля към устието на р. Дунав. По това време в Константинопол тече Шестият вселенски събор, на който трябва да се решават важни за Империята въпроси.

През лятото на същата година предварително изпратеният в устието на р. Дунав флот прехвърля византийските войски северно от реката. Те се разполагат на лагер срещу добре укрепения стан на Аспарух. В продължение на няколко дни никой не се решава да атакува пръв. После императорът, който страда от подагра, решава да замине в Несебър на лечение. При отпътуването си той заповядва на стратезите си да подмамят прабългарите от техния лагер и да ги разгромят. След неговото заминаване сред войската тръгва слух, че императорът бяга. Това деморализира войниците и те започват самоволно да се изтеглят. Аспарух излиза от укреплението и започва да преследва безредно отстъпващите византийци.

През есента на 680 г. аспаруховата конница нахлува в Тракия и стига до днешна Варна. На следната 681 г. император Константин IV е принуден да сключи мир – в края на м. юли или началото на м. август – със задължението да плаща ежегоден данък. Това е своеобразен откуп, срeщу който Аспарух се задължава да не напада византийски територии. Двадесет години мир са твърде дълъг период за онези времена. По всичко личи, че хан Аспарух посвещава тези години на вътрешното укрепване на новия съюз. Той знае, че неговите съюзници славяните го превъзхождат числено. Самата Византия не успява да се справи с тях. На север и северозапад са аварите, а на североизток – хазарите, от които наскоро е избягал. Първият български владетел притежава достатъчно държавническа мъдрост. От него започва днешна България.

http://vbox7.com/play:d126d685

http://vbox7.com/play:52c8e2bf

[Thorn]

Цяла Мала Азия и балканските провинции са под контрола на императора.

За балканските провинции просто не е вярно.

[Armand O'BOLG]

Една от най-великите победи в нашата история е тази на хан Аспарух през 680 г. при Онгъл. Тя поставя началото на Отсамдунавска България и задълго изтласква ромеите на юг. Аспаруховите българи започват да нападат византийските земи в днешна Добруджа. През 678 г. те стигат с конницата си до Цариград, възползвайки се от арабската обсада на града. През 680 г. император Константин IV оставя всички важни дела в столицата, прехвърля войскови части от Мала Азия и потегля към устието на р. Дунав. По това време в Константинопол тече Шестият вселенски събор, на който трябва да се решават важни за Империята въпроси.

През лятото на същата година предварително изпратеният в устието на р. Дунав флот прехвърля византийските войски северно от реката. Те се разполагат на лагер срещу добре укрепения стан на Аспарух. В продължение на няколко дни никой не се решава да атакува пръв. После императорът, който страда от подагра, решава да замине в Несебър на лечение. При отпътуването си той заповядва на стратезите си да подмамят прабългарите от техния лагер и да ги разгромят. След неговото заминаване сред войската тръгва слух, че императорът бяга. Това деморализира войниците и те започват самоволно да се изтеглят. Аспарух излиза от укреплението и започва да преследва безредно отстъпващите византийци.

През есента на 680 г. аспаруховата конница нахлува в Тракия и стига до днешна Варна. На следната 681 г. император Константин IV е принуден да сключи мир – в края на м. юли или началото на м. август – със задължението да плаща ежегоден данък. Това е своеобразен откуп, срeщу който Аспарух се задължава да не напада византийски територии. Двадесет години мир са твърде дълъг период за онези времена. По всичко личи, че хан Аспарух посвещава тези години на вътрешното укрепване на новия съюз. Той знае, че неговите съюзници славяните го превъзхождат числено. Самата Византия не успява да се справи с тях. На север и северозапад са аварите, а на североизток – хазарите, от които наскоро е избягал. Първият български владетел притежава достатъчно държавническа мъдрост. От него започва днешна България.

През есента на 680 г. аспаруховата конница нахлува в Тракия и стига до днешна Варна.

Даниеле, за да стигне аспаруховата конница до Тракия, първо трябва да прегази Добруджа, тоест да навлезе в Мизия. Пък и не е много сигурно, че изобщо е стигнала до Тракия, защото Варна не е в Тракия, а в Тракия е например Бургас и границата между Мизия и Тракия е Стара планина!

zagrey, кефиш ме със стаята с ключалките, макар че на това място аз давам пример с Градината с 15-я камък - Рюан-дзи в Киото!!!

[Ka40]

1. Не знам дали през 681 г. Византия е "взела дала",

Добре че си признава, че "не знаеш" подробности свързани с византийската история през VІІв. Още по-добре е другият път като се обсъжда тема, по която само признаваш че "не знаеш", просто да си замълчиш, а не да ръсиш глупости.

[raylight]

Пращането на императорско червено в платове е признаване на ранг от страна на Византия. Това не е откуп на минаваща пътьом орда, това е определено послание. Относно умората на войските, това си е несериозно оправдание за мен. Не е като два мача в два поредни дни. Византия е подценила опасността, Българската войска е била на нейното ниво, което се доказва в следващите години, така, че разгромната победа е доста логична.

Относно феодализъм - той се внася при Византийското владичество и има отрицателен ефект на разпокъсване на държавата ни след Освобождението. Буквално корумпират благородниците ни. Преди това е имало обширни родови земи и дребни земевладелци, без крепостничество, като земята не е давала право на войска на боилите. Войската се е водела изцяло от владетеля. Феодализмът реално ни нанася тежки вреди и е една от причините за упадъка на държавността ни (сляпото копиране на чужди модели до това води), който води до падането под османско иго.

П.С. Следва да отбележа, че и в момента сме във феодализъм. Милицията служи на феодалите - Галеви, Златеви и други едри буквално земевладелци, държавата не служи на нас, а ние на нея, законите се спазват проформа в малките населени места, има частни градове. от 1018 досега - упадък с кратки моменти на възход

[Ka40]

През следващите 300 г. ромеите само веднъж преминават Стара планина - поход, който обогатява посудата на българския владетел с една допълнителна чаша от ромейски материал............

За походите на Константин V не си ли чувал? Че даже и Цимисхи е в твоя времеви период.

Недей да бъдеш толкова строг. Да не забряваме, че другарят Хърс има оскъдни познания по българска история, придобити от притурките на в. Дума и Земя

[Ka40]

Съдбата на кампаинята от 674-78 година е решена именно от супохътната армия.Първото използване на гръцкия огън е чак от 677 г. а дотогава градът е можел да бъде многократно превзет.Въобще при сухопътна атака на стените на Константинопол от флота особена полза няма.А такива атаки има достатъчно за четири години обсада.Въобще към 680 г. империята си има всде още предостатъчен потенциал за да извади боеспособна армия.Цяла Мала Азия и балканските провинции са под контрола на императора.

Много интересно, кои точно "балкански провинции" през 681г. са били под византийски контрол, при положение, че по това време дори сухопътната връзка между Константинопол и Солун е прекъсната, а първата византийска тема на Балките е Тракия и е създадена през 681г., като обхваща земите на Одринска Тракия, демек останалите области са били извън военния и административен контрол на империята.

[Ka40]

През есента на 680 г. аспаруховата конница нахлува в Тракия и стига до днешна Варна.

Даниеле, за да стигне аспаруховата конница до Тракия, първо трябва да прегази Добруджа, тоест да навлезе в Мизия. Пък и не е много сигурно, че изобщо е стигнала до Тракия, защото Варна не е в Тракия, а в Тракия е например Бургас и границата между Мизия и Тракия е Стара планина!

zagrey, кефиш ме със стаята с ключалките, макар че на това място аз давам пример с Градината с 15-я камък - Рюан-дзи в Киото!!!

През VІв. Добруджа не е провинция Мизия (тогава са две Мизии!), а Мала Скития, а областта на дн. Бургас не е в провинция Тракия, а в Хемимон. Иначе и дн. Добруджа и дн. Бургас са в диоцез Тракия.Има малка разлика между дицез и провинция През 680г.Добруджа не е под властта на империята а дн. Южно българско крайбрежие византийската власт се изчерпва с две три крепости, които били нещо като американските фортове в Дивия запад.

[Last roman]

Недей да бъдеш толкова строг. Да не забряваме, че другарят Хърс има оскъдни познания по българска история, придобити от притурките на в. Дума и Земя

Моля да се въздържате от подобни забележки. Темата е за биткта при Онгъла, а не какви вестници /евентуално/ се четат от потребителите.

[Хърс Златния]

Моля да се въздържате от подобни забележки. Темата е за биткта при Онгъла, а не какви вестници /евентуално/ се четат от потребителите.

Благодаря ти, Романе, но нямаше нужда. И без това всички виждат простотията на човечеца.

Сигурно в някакъв план се чувства малоценен и иска да компенсира с друго. Но по темата: Недоучният ни обяви, че Добруджа през 680 век не била византийска. Вероятно е била марсианска, а Константин Погонат е бил марсиански император, защитаващ интересите на планетата Марс в Добруджа.

На такива хора бих дал само един съвет, особено ако са свършили тоалетната хартия, а дипломата им е под ръка...................

Ако имат диплома, де............

[Aspandiat]

Добруджа и Малка Скития са били под византийска власт към 680 г., но териториите на същинска Мизия, тоест западно линията Шумен-Свищов, изглежда не са били под властта на империята. Така поне може да се заключи от византийските епархийски списъци от ГИБИ.

Епархийски списък 733-787 г.

"В епархия Хемимонт митрополитът на Марцианопол" (днес Девня)

Друг град северно от Стара планина като епархийски център не е споменат.

Списък на митрополиите по времето на патриарх Никифор (806–815)

"32. В същата епархия [Хемимонт] митрополитът на Марцианопол.

В епархия Мизия архиепископът на Одесос, който се нарича и Варна

В епархия Скития архиепископът на Томи (днес Кюстенджа, Румъния)

.................................................................

[Кои епископи са подчинени на митрополити]. От тях архиепископи са:

28. В епархия Хемимонт на митрополита на Марцианопол

Епископът на Доростол

Епископът на Трансмариска (днес Тутракан)

Епископът на Нове (днес Свищов)

Епископът на Зекедепа (неустановена)

Епископът на Апиария" (днес Ряхово, Русенско)

Тук е даден по-подробен разрез на епархиите, но както се вижда, няма нито една, западно от Свищов и Шумен.

Списък с епархии от времето на понтификата напатриарх Фотий (858–867; 873–886)

"І. Ред на предстоятелите на митрополитите, автокефалните архиепископи и епископите, които се намират под властта на апостолския престол на този богохраним и царствен град [Константинопол]:

.............................................................….

32. В същата епархия [Хемимонт] митрополитът на Марцианопол

.............................................................….

ІІ. До тук митрополитите, а нататък автокефалните:

В епархия Мизия архиепископът на Одесос

В епархия Скития архиепископът на Томи.

Епископът на Доростол

Епископът на Трансмариска

Епископът на Нове

Епископът на Зекедепа

Епископът на Апиария".

И в този случай ситуацията е същата в сравнение с предходното половин столетие.

Спокойно може някой да възрази, че тези списъци са били анахронични за времето, когато са съставяни и са изразявали претенции за църковна юрисдикция. И така да е, важното е друго, а именно, че те отразяват епархийска структура от времето преди заселването на българите на Аспарух. Съдейки по останалите споменати епархии в югозападната част на полуострова (не съм ги изброил, има ги в ГИБИ 3 и 4), списъците отразяват реалии от периода (грубо казано) 630-680 г., защото се вижда, че нахлуващите славяни и авари са ликвидирали повечето епископски центрове западно от Сердика и северно от Солун.

Така че според мен към 680 г. византийската светска и църковна власт северно от Балкана се е простирала не по-западно от Свищов и Шумен.

[Ka40]

Благодаря ти, Романе, но нямаше нужда. И без това всички виждат простотията на човечеца.

Сигурно в някакъв план се чувства малоценен и иска да компенсира с друго. Но по темата: Недоучният ни обяви, че Добруджа през 680 век не била византийска. Вероятно е била марсианска, а Константин Погонат е бил марсиански император, защитаващ интересите на планетата Марс в Добруджа.

На такива хора бих дал само един съвет, особено ако са свършили тоалетната хартия, а дипломата им е под ръка...................

Ако имат диплома, де............

Явно не си виждал диплома през живота си. Иначе щеше да знаеш, че се прави от твърд дебел картон, който малко трудно може да използва за тоалетна хартия. Че то откъде да си виждал диплома? То в помощните училища за деца с девиантно поведение такива не издават, а в университет, както знаем не си и стъпвал.

[Ka40]

Добруджа и Малка Скития са били под византийска власт към 680 г., но териториите на същинска Мизия, тоест западно линията Шумен-Свищов, изглежда не са били под властта на империята. Така поне може да се заключи от византийските епархийски списъци от ГИБИ.

Спокойно може някой да възрази, че тези списъци са били анахронични за времето, когато са съставяни и са изразявали претенции за църковна юрисдикция. И така да е, важното е друго, а именно, че те отразяват епархийска структура от времето преди заселването на българите на Аспарух. Съдейки по останалите споменати епархии в югозападната част на полуострова (не съм ги изброил, има ги в ГИБИ 3 и 4), списъците отразяват реалии от периода (грубо казано) 630-680 г., защото се вижда, че нахлуващите славяни и авари са ликвидирали повечето епископски центрове западно от Сердика и северно от Солун.

Че въпросните списъци отразяват реалността през VІв., това е пределно ясно, както е пределно ясно, че са непълно неадекватни извори за VІІІв. То и затова никой извън България не ги използва като извор за VІІІв.

Пределно ясно е и защо западно от Сердика и северно от Солун не са включени в тях, ами защото в тях са описани земите подвластни на Константинополската патриаршия, а не ромейските земи въобще, въпросните области през VІв. са властта на папата.

[Atilkese-Аспарух]

Естествено. Рациария, Нове, Маркианопол, Никополис ад Иструм .

“Всички, които не се намират в единомислие със споменатиет епископи, трябва да бъдат изгонени от църквата бед право някога да получат в нея епископска власт.” (Codex Theodos., tit. De fide catholica, lex III; cf. Socrat, Hist. eccl. V, 8, et Valesii, Annot. in. cap. cit. Socratis,- Migne, s. g., t. 67, col. 576-581).

[natan]

Били се били "непознатите" с познатите ни "византийци" из Добруджата.

А къде изчезнаха тия долните,тех прехвръкнаха ли ги,тея "хуни" и тям подобни и тех ли ги фана подаграта

Йорданес ЛИБИ 1 358"Също и Хернак по малък син на Атила,заедно с хората си ,избрал за заселване най отдалечената част на Малка Скития"

или стр 358"Скирите,садагарите и някои алани заедно със своя предводител Кандак получили Малка Скития и Долна Мизия".

Ами многобройния народ на малоготите който се плодел като зайци и в 580 г си бил там според същия

И кое е тогава Диоцеза България който Константинопол връща на Рим в 880 г и забравя да предупреди Методий да спре да измисля българските букви с цел откъсване на България от Рим.Едно провалено дело

[monte christo]

Макар да имам елементарни и любителски познания, лично аз съм силно озадачен, защо трябва да се насажда мнение, че Константин бяга от бойното поле, защото... го е страх!?! От кой пък, ще да се е страхувал императора, щом не е избягал от арабите в Херсон да речем по време на морската блокада от 674г.-678г. А е имал такава възможност, нали Не забравяйте, че Константин още като пишленгар на 16г. възраст, не се е побоял да отплува за Сиракуза, за да се утвърди като василевс. И друго: да се твърди, че Ромейската империя в него период е в криза, или че армията й е слаба, е меко казано несериозно. В края на блокадата, арабската армия губи около 30 000 души навярно при Кизик, Смирна или нейде другаде из Мала Азия. Дали това е станало в една битка или множество по-малки сражения ще потвърдят специалистите във форума Но римската армия съществува и е изключително боеспособна!

Напълно подкрепям тезата за подаграта и болките в крака на императора. Колкото до смута в душите на обикновенните войници; "защо василевса го няма?" Повече от разбираемо е, че това се отразява на психиката и гарда пада. От друга страна, това пък не омаложава постигната българска победа. По-скоро можем да се говорим за тактическо отстъпление на ромеите, превърнало се в стратегическа катастрофа с течение на времето!

[Incorrectus]

И така да е, важното е друго, а именно, че те отразяват епархийска структура от времето преди заселването на българите на Аспарух. Съдейки по останалите споменати епархии в югозападната част на полуострова (не съм ги изброил, има ги в ГИБИ 3 и 4), списъците отразяват реалии от периода (грубо казано) 630-680 г., защото се вижда, че нахлуващите славяни и авари са ликвидирали повечето епископски центрове западно от Сердика и северно от Солун.

От подписа на Глишев научихме, че християните може да имат църква, но да нямат император.

Ако приемем, че авари и славяни са имали специален афинитет към унищожаване на епископски центрове, то трябва да обясним защо действащите (преди заселването) източно от Свищов и Шумен българи не са имали и обратно.

[resavsky]

Качо не знам откъде го измисли че към 680 г. Византия не контролира сухопътния път Константинопол - Солун.И кой го е прекъснал?Византия има военно присъствие дори в днешна Северна България минимум в два пункта /Дръстър и Одесос/ а какво остава за беломорското крайбрежие.

[Ka40]

Качо не знам откъде го измисли че към 680 г. Византия не контролира сухопътния път Константинопол - Солун.И кой го е прекъснал?Византия има военно присъствие дори в днешна Северна България минимум в два пункта /Дръстър и Одесос/ а какво остава за беломорското крайбрежие.

По първия въпрос - прочети си отново какво е писал Теофан за 688г.

По втория - Дръстър мисля, че вече неколкократно е коментиран. Но щом толкова настояваш - какви са данните, че е бил ромейски през 680г. и защо тази най-важна крепост в района не се споменава във връзка със събитията около битката? За Одесос - тезата че през 680г. вече не съществувал е изказана за пръв преди близо 40г., като следващите проучвания категорично я доказаха. За справка като за начало може да потърсиш какво са писали Д. Димитров, Р. Рашев и В. Плетньов.

Като трънеш да четеш Теофан, обърни внимание и на житието на св. Максим Изповедник, където се казва, че през третата четвърт на VІІв. Одринска Тракия е била "накрая на ромейската държава."

[_magotin_]

По първия въпрос - прочети си отново какво е писал Теофан за 688г.

По втория - Дръстър мисля, че вече неколкократно е коментиран. Но щом толкова настояваш - какви са данните, че е бил ромейски през 680г. и защо тази най-важна крепост в района не се споменава във връзка със събитията около битката? За Одесос - тезата че през 680г. вече не съществувал е изказана за пръв преди близо 40г., като следващите проучвания категорично я доказаха. За справка като за начало може да потърсиш какво са писали Д. Димитров, Р. Рашев и В. Плетньов.

Като трънеш да четеш Теофан, обърни внимание и на житието на св. Максим Изповедник, където се казва, че през третата четвърт на VІІв. Одринска Тракия е била "накрая на ромейската държава."

Там нямаше ли едно съкровище с монета на Погонат в него именно от горял пласт в Дръстър...

[Ka40]

Там нямаше ли едно съкровище с монета на Погонат в него именно от горял пласт в Дръстър...

Има един горял пласт, в който е открито съкровище от сребърни накити и няколко сребърни монети. Проблем обаче е че тези монети са анонимни и напоследък се оказа че са сечени през втората половина на VІв., т.е. този горял пласт е свързан с превземането на града от аварите и славяните.

[resavsky]

По първия въпрос - прочети си отново какво е писал Теофан за 688г.

По втория - Дръстър мисля, че вече неколкократно е коментиран. Но щом толкова настояваш - какви са данните, че е бил ромейски през 680г. и защо тази най-важна крепост в района не се споменава във връзка със събитията около битката? За Одесос - тезата че през 680г. вече не съществувал е изказана за пръв преди близо 40г., като следващите проучвания категорично я доказаха. За справка като за начало може да потърсиш какво са писали Д. Димитров, Р. Рашев и В. Плетньов.

Като трънеш да четеш Теофан, обърни внимание и на житието на св. Максим Изповедник, където се казва, че през третата четвърт на VІІв. Одринска Тракия е била "накрая на ромейската държава."

688 г. далеч не е 680 г.А и това че на византийците е устроена засада по този път не значи че не са контролирали.За Дръстър и 680 г. събитията се разиграват на около 100 км на североизток така че е логично да не се споменава.А за Одесос - по добре проети разказа за емисарите на Юстиниан при Тервел.Ясно се вижда че е съществувал.

[Ka40]

688 г. далеч не е 680 г.А и това че на византийците е устроена засада по този път не значи че не са контролирали.За Дръстър и 680 г. събитията се разиграват на около 100 км на североизток така че е логично да не се споменава.А за Одесос - по добре проети разказа за емисарите на Юстиниан при Тервел.Ясно се вижда че е съществувал.

Много ясно - през 688г. Юстиниан ІІ просто решил да разходи цялата византийска войска до Солун. Ей тъй, малко да се поразтъпчат войниците, да подишат йодни пари докато вървят покрай морето, да хапнат по една прясна скумрия и да обърнат по някоя друга кана вино в таверните на солунското пристанище.

Може ли да ми напомниш какво точно пише за емисарите на Юстиниан и Одесос? Нещо май си в грешка.

Дръстър наистина е сравнително далеч от Онгъл. Но нали каза, че Дръстър е бил превзет от българите след битката. Явно на византийците не им е дремело за тази най-важна в района крепост, а оже би не е бил превземан защо по това време в Дръстър не е имало никой?

Нищо не казваш за житието на Максим Изповедник.