Битката при „Онгъла”

[danielbonev]

Една от най-великите победи в нашата история е тази на хан Аспарух през 680 г. при Онгъл. Тя поставя началото на Отсамдунавска България и задълго изтласква ромеите на юг. Аспаруховите българи започват да нападат византийските земи в днешна Добруджа. През 678 г. те стигат с конницата си до Цариград, възползвайки се от арабската обсада на града. През 680 г. император Константин IV оставя всички важни дела в столицата, прехвърля войскови части от Мала Азия и потегля към устието на р. Дунав. По това време в Константинопол тече Шестият вселенски събор, на който трябва да се решават важни за Империята въпроси.

През лятото на същата година предварително изпратеният в устието на р. Дунав флот прехвърля византийските войски северно от реката. Те се разполагат на лагер срещу добре укрепения стан на Аспарух. В продължение на няколко дни никой не се решава да атакува пръв. После императорът, който страда от подагра, решава да замине в Несебър на лечение. При отпътуването си той заповядва на стратезите си да подмамят прабългарите от техния лагер и да ги разгромят. След неговото заминаване сред войската тръгва слух, че императорът бяга. Това деморализира войниците и те започват самоволно да се изтеглят. Аспарух излиза от укреплението и започва да преследва безредно отстъпващите византийци.

През есента на 680 г. аспаруховата конница нахлува в Тракия и стига до днешна Варна. На следната 681 г. император Константин IV е принуден да сключи мир – в края на м. юли или началото на м. август – със задължението да плаща ежегоден данък. Това е своеобразен откуп, срeщу който Аспарух се задължава да не напада византийски територии. Двадесет години мир са твърде дълъг период за онези времена. По всичко личи, че хан Аспарух посвещава тези години на вътрешното укрепване на новия съюз. Той знае, че неговите съюзници славяните го превъзхождат числено. Самата Византия не успява да се справи с тях. На север и северозапад са аварите, а на североизток – хазарите, от които наскоро е избягал. Първият български владетел притежава достатъчно държавническа мъдрост. От него започва днешна България.

[glishev]

Всъщност не е лошо, че ти е интересно Дерзай, пич, един ден може до големи работи да стигнеш.

[КГ125]

Е, това със славяните, превъзхождащи числено хората на Аспарух е време да отпадне

[resavsky]

Трудно се въздаржам да не затворя тази тема.Напълно безсмислена.

[glishev]

Бе както разбрах, дете бил авторът. Не е лошо да се вълнуват младите, и ние така сме почнали (казах аз като доайен... на младежката секция ).

Колкото до славянското море, КГ, недей шумя недоволно, примири се с истината - и ти си немит славянин като всички ни

[danielbonev]

Еми хубаво затваряй я.

[КГ125]

Бе както разбрах, дете бил авторът. Не е лошо да се вълнуват младите, и ние така сме почнали (казах аз като доайен... на младежката секция ).

Колкото до славянското море, КГ, недей шумя недоволно, примири се с истината - и ти си немит славянин като всички ни

Все повече си мисля, че тезата за предбалканското "пославянчване" има много смисъл...

[каскадьора]

Дали предбалканско пославянчване на ираноезични, или поиранчване на славяни - източни и югозападни?

[Eньо]

Дали предбалканско пославянчване на ираноезични, или поиранчване на славяни - източни и югозападни?

Говорейки за 7 и 8 век не може да се използва термин "ираноезични" поради факта, че до втората четвърт на 20 век нация, език и държавност - ИРАНСКА не съществуват като понятие.

Правилно е да се използва термина "ПЕРСИЙСКИ" език.

[Doris]

Дали предбалканско пославянчване на ираноезични, или поиранчване на славяни - източни и югозападни?

Май няма данни нито за едното нито за другото по това време. Пък и от какъв зор да става?

[decapitator]

Говорейки за 7 и 8 век не може да се използва термин "ираноезични" поради факта, че до втората четвърт на 20 век нация, език и държавност - ИРАНСКА не съществуват като понятие.

Правилно е да се използва термина "ПЕРСИЙСКИ" език.

Я па тоя Аз пък викам, че е сасанидски, пък от 643 г. (условно) е арабопровинциалноперсийски.

[каскадьора]

Говорейки за 7 и 8 век не може да се използва термин "ираноезични" поради факта, че до втората четвърт на 20 век нация, език и държавност - ИРАНСКА не съществуват като понятие.

Правилно е да се използва термина "ПЕРСИЙСКИ" език.

Може да се използва "ираноезични", също както се ползва романски, германски и т.н. Има се предвид именно самостоятелна езикова група, а не персийски език.

В горното вложих беглото предположение, че нашият език е близък до езиците на късните сармати и други ираноезични, а не че е бил персийски; като разбира се е изпитал солидно славянско влияние.

Имам грешка горе: вместо югозападни да се чете югоизточни славяни (ако въобще има такова чудо).

[glishev]

Е, не, терминът си е иранска езикова група. Персийският език (ако такова нещо изобщо има) е част от групата.

Иначе въпросът за евентуална връзка между славянската група и стари ираноезични народи като скити и сармати е интересен за мен.

Както и този за евентуални контакти между българи и славяни преди VІІ в.

[Eньо]

Може да се използва "ираноезични", също както се ползва романски, германски и т.н.

И можеш ли да се обосновеш с какво днешния новобългарски е "ирански" език?

С турцизмите навлезли след ликвидирането на българскат държавност в края на 14 в?

Я дай набързо няколко примера с "иранизми" в старобългарските писмени извори.

[КГ125]

Трудно се въздаржам да не затворя тази тема.Напълно безсмислена.

Е, човекът е млад и сега навлиза в историята. Похвално е!

[КГ125]

И можеш ли да се обосновеш с какво днешния новобългарски е "ирански" език?

С турцизмите навлезли след ликвидирането на българскат държавност в края на 14 в?

Я дай набързо няколко примера с "иранизми" в старобългарските писмени извори.

"Аз"?

[zagrey]

Една от най-великите победи в нашата история е тази на хан Аспарух през 680 г. при Онгъл. ...

От него започва днешна България.

Задава се млада бодра смяна на "каменоглавите"!

Даниеле, добре си назубрил учебниците. От батковците във форума ще получиш шестица. Но ако искаш сериозно да се занимаваш в бъдеще с история, имай предвид следното. Ще го кажа с нагледен пример - историята е като една затворена стая, пълна с предмети, и ние се опитваме надзъртайки през ключалките да кажем какво има в нея. Това което си написал, е поглед от едната ключалка, допълнено с много "wishful thinking". Тази ключалка е ключалката на примордиалистите. За тази ключалка българската история се е залепила през 19-ти век, и не иска да се отдели. От нея, от този ъгъл, много от предметите се оказват скрити зад другите и за тях или не се говори, или са наречени по имената на тези, зад които се крият. Но има и други ключалки, разположени под друг ъгъл, от които може да се види малко повече и да се допълни картината.

Така например от оловни печати от Констанца на stratelates Gonimund, разбираме, че последният "крал" на гепидите Гонимунд (560-567) е бил chartularii към канцеларията на префекта на Скития. Тоест, има право да слага търговски печати от името на quaestor-а на quaestura exercitus със седалище Одесос. Гледайки през друга ключалка се вижда, че няма причина един стрателат (което е военна длъжност), да има търговски права (по-точно да одобрява търговията със военни стоки), едновременно с това да се води за крал на гепидите, а по "съвместителство" да е и Константинополски патрикий. А самите "гепиди" на които той се води крал да са посочени като Σκλαβινών, заселени от Юстиниан в Мезия Секунда и Скитиа Минор. Същите Σκλαβινών за които Теофан за годината 680, казва че живеят там от седем поколения. Както виждаш Даниеле, под названието склаби (служебно име) могат да се крият както гепиди така и други етносни имена. Също така, Гонумунд за съплеменниците си е крал, за Константинопол е стратилат - няма противоречие (както един професор по история към еди-кой-си университет, който е доктор по философия, може да е в борда на директорите на някоя фирма, а едновременно с това да е и шеф на някакава комисия), ако гледаш на историята от пост-модернистична гледна точка (по-точно т.нар. конструктивизъм).

Даниеле, това беше само пример - ще се сблъскаш с подобни "не(добре)идентифицирани обекти" на всяка крачка. От теб зависи, коя гледна точка ще използваш в бъдеще (след като си вземеш изпитите по днешните учебници с шестица ). Само не забравяй, че има и други ключалки.

[glishev]

Че какво й е лошото на 680?

А да се объркват ученици, така че да изкарат някоя цафара, е безотговорно. Всеки е зубрил и щуротии като ученик. Без това не може.

[Хърс Златния]

Една от най-великите победи в нашата история е тази на хан Аспарух през 680 г. при Онгъл. Тя поставя началото на Отсамдунавска България и задълго изтласква ромеите на юг. Аспаруховите българи започват да нападат византийските земи в днешна Добруджа. През 678 г. те стигат с конницата си до Цариград, възползвайки се от арабската обсада на града. През 680 г. император Константин IV оставя всички важни дела в столицата, прехвърля войскови части от Мала Азия и потегля към устието на р. Дунав. По това време в Константинопол тече Шестият вселенски събор, на който трябва да се решават важни за Империята въпроси.

През лятото на същата година предварително изпратеният в устието на р. Дунав флот прехвърля византийските войски северно от реката. Те се разполагат на лагер срещу добре укрепения стан на Аспарух. В продължение на няколко дни никой не се решава да атакува пръв. После императорът, който страда от подагра, решава да замине в Несебър на лечение. При отпътуването си той заповядва на стратезите си да подмамят прабългарите от техния лагер и да ги разгромят. След неговото заминаване сред войската тръгва слух, че императорът бяга. Това деморализира войниците и те започват самоволно да се изтеглят. Аспарух излиза от укреплението и започва да преследва безредно отстъпващите византийци.

През есента на 680 г. аспаруховата конница нахлува в Тракия и стига до днешна Варна. На следната 681 г. император Константин IV е принуден да сключи мир – в края на м. юли или началото на м. август – със задължението да плаща ежегоден данък. Това е своеобразен откуп, срeщу който Аспарух се задължава да не напада византийски територии. Двадесет години мир са твърде дълъг период за онези времена. По всичко личи, че хан Аспарух посвещава тези години на вътрешното укрепване на новия съюз. Той знае, че неговите съюзници славяните го превъзхождат числено. Самата Византия не успява да се справи с тях. На север и северозапад са аварите, а на североизток – хазарите, от които наскоро е избягал. Първият български владетел притежава достатъчно държавническа мъдрост. От него започва днешна България.

Много добро изложение на Даниел!

Точно написано. Великолепен стил.

Към казаното бих добавил едно предположение. Не казвам "мое", защото мисля, че е хрумвало на мнозина.

Императорът наистина е избягал.

С други думи, хванало го е шубето, когато е разбрал пред кого му предстои да се изправи в битка - пред непобедимата конна лавина на Аспарух!

Слухът сред вражеските войници е бил верен - ромеецът наистина е бягал!

Естествено, че не става дума за никаква "подагра". Помислете: Босфорският император зарязва всички други дела, прехвърля почти всички войски от Азия, мобилизира допълнителни части, за да се справи с осъзнаваната от ромеите огромна българска сила, но на място изведнъж взела, че го хванала подаграта. Глупости, разбира се.

Човекът видял, че тая няма да я бъде. Че може и неговата зелка, като тази на император Валент, да отхвърчи.

И банално ударил на бяг, изоставяйки войските си на произвола на съдбата, или по-точно - на милостта на българите.

Поздрав!

[zagrey]

Че какво й е лошото на 680?

А да се объркват ученици, така че да изкарат някоя цафара, е безотговорно. Всеки е зубрил и щуротии като ученик. Без това не може.

"след като си вземеш изпитите по днешните учебници с шестица"

Не искам да го обърквам - казвам му сега да набляга на учебниците, а после да се ориентира самостоятелно да мисли. Това е най-големият ни дефект на образованието - не се стимулира творчеството, а трябва да се възпроизвежда 1:1 написаното.

Хайдее, батковците се намесиха да защитят статуквото. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9425&view=findpost&p=107828

[Doris]

Е то това с подаграта е веселата част на историята. И аз не вярвам чак толкова да са го засърбяли краката, че да се юрне чак в Месемврия на бани. Имаше и поне една друга битка между българи и ромеи с подобен сюжет - главнокомандващият нещо се почувствал неразположен и духнал, но сега не мога да се сетя коя беше.

[КГ125]

Много добро изложение на Даниел!

Точно написано. Великолепен стил.

Към казаното бих добавил едно предположение. Не казвам "мое", защото мисля, че е хрумвало на мнозина.

Императорът наистина е избягал.

С други думи, хванало го е шубето, когато е разбрал пред кого му предстои да се изправи в битка - пред непобедимата конна лавина на Аспарух!

Слухът сред вражеските войници е бил верен - ромеецът наистина е бягал!

Естествено, че не става дума за никаква "подагра". Помислете: Босфорският император зарязва всички други дела, прехвърля почти всички войски от Азия, мобилизира допълнителни части, за да се справи с осъзнаваната от ромеите огромна българска сила, но на място изведнъж взела, че го хванала подаграта. Глупости, разбира се.

Човекът видял, че тая няма да я бъде. Че може и неговата зелка, като тази на император Валент, да отхвърчи.

И банално ударил на бяг, изоставяйки войските си на произвола на съдбата, или по-точно - на милостта на българите.

Поздрав!

Има много логика в това....

[КГ125]

Мненията за Плиска по идея на zagrey ги преместихме тука:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9438&pid=108008&st=0&#entry108008

[Incorrectus]

Императорът наистина е избягал.

С други думи, хванало го е шубето, когато е разбрал пред кого му предстои да се изправи в битка - пред непобедимата конна лавина на Аспарух!

Която (конницата) обаче е била превантивно държана затворена в укреплението или някъде отвъд, в равнината. Пък и "поради блатата" и близо до укреплението е била безполезна. В пространството между укреплението и реката, където са били корабите, конницата е можела да действа, защото евентуално действа там след заминаването на Константин, но не посреща (в това пространство) настъпващата войска на Константин. Очевидно е, че не е посмяла да излезе срещу идващите и се е оттеглила. 3-4 дена са си преценявали възможностите, без да смеят да атакуват, както смелите и "непобедими" българи, така също и ромеите. Какво се е случило после е загадка. Теофан за съжаление е пестелив, пък има също мотив да премълчава, защото поражението не му е било приятно. С това не искам да кажа, че подаграта е причината за заминаването.

[Doris]

Днес авторът на темата danielbonev става на 13 години!