Крепостта Плиска

[_magotin_]

Само че въпросните няколко антични монети не са намерени в Голямата базилика, при проучванията и обхожданията на цялата тази площ от 20 кв. км., т.е. монетите в случая отпадат като аргумент. Също така тухлите с печати не са от Голямата базилика, от Вътрешния град, така че и те отпадат. Освен това тайните коридори както е добре известно също са във Вътрешния град, а не при Голямата базилика, така че и те отпадат като аргумент. Всъщност в и около Голямата базилика няма открити късноантични материали, от което следва съвсем логичният факт, че не е построена през късната античност.

Това е една теория на Ст.Михайлов, която той формулира някъде през 60-те години - че Плиска е построена върху някакъв КА римски лагер или град. Особеното на Стамен е, светла му памят, че е изкуствовед, а не археолог, а на терена общо взето не се оправя много - много. По тази причина античните материали и квадровите зидарии го объркват, макар че по-късно става ясен техния произход.

[Galahad]

Доста фантастична тема. Имаме една изключително голяма черква в Плиска. По-точно една от най-големите на Балканите, че и въобще в христ. свят. Особенно пък за времето си. Тогава възниква въпросът, защо при положение, че изворово сме доста добре запознати със строителната дейност на Юстиниан І не знаем нищо за тази базилика като негов строеж (макар очевидно да е от най-големите и значителните). Ако пък е от ХІв. се пита защо е направена, при положение, че Плиска (за разлика да речем от Преслав и Дръстър) вече е била изгубила значението си на важен административен и църковен център.

Вече обсъждахме в темата за прабълг. цивилизация, че ПБЦ има изключително високи постижения, което често хвърля в тъч някой-друг недочел западен учен. Както италианската кака, дето си беше наумила, че граничните валове са дело на рилмяните. За мен лично е много по-голямо постижение, че е възстановена селищната система от Белград до Балчик само за около 150г., която при идването на Аспарух българите я заварват тотално помляна.

Което пък ми напомня за сравнението с базиликата на Юстиниана Прима. Да речем, че въпросът кое е Юстиниана Прима е доста дискусионен, като се спори дори дали въобще е локализирана и намерена като арх. обект. Юстиниан благоустроил родното си място, но ако то не е било на някакво значимо място (като Троя и Цариград на проливите), то е напълно възможно селището бързо да е отишло в забвение. Както впрочем и кратко просъществувалата архиепископия била останала само в документите и историите от миналото.

[Й. Табов]

Статия: Йордан Табов, Галина Панайотова. Модель динамики монетного обращения в средневековой Плиске. В: Krassimir Markov, Vitalii Velychko (editors). Applicable Information Models, No. 22. I T H E A, Sofia, 2011, 149-154.

http://www.foibg.com/ibs_isc/ibs-22/ibs-22-p21.pdf

Выводы

Из проведенных выше анализов, из диаграммы и графиков на рис. 2, рис. 3 и рис. 4 вытекает, что с большой вероятностью Плиска функционировала как полноценный средневековый город в интервале с около 970 до около 1100 г.; в период с ІІ до VІ века и с начала ІХ века до около 970 г. на этой территории скорее всего существовало небольшое селение, а из периода 600 – 800 г. нет следов от нормальной городской или деревенской жизни (хотя можно было бы допустить, что на этом месте был укрепленный военный лагерь, или крепость, или замок).

[Doris]

Това изследване май е в духа на "Новата хронология" на Фоменко?

[Galahad]

Доколкото разбирам авторите на статията по-скоро се опитват да покажат как може да се използват математически модели и таблици за илюстриране на някои ист. въпроси, отколкото да решат проблема с това що за селище е била Плиска. Тъй че - интерсни таблици. По монетите обаче не може да се съди за един град от епохата - това е период на криза в моветния оборот. България е можела да върти паричен обмен само с Византия и някои доста отдалечени държави на юг и запад - франките и арабския халифат. Според изворите основна разменна единица е бил добитъка - нещо, което в тази епоха се котирало чудестно в един огромен регион от Европа и Азия.

Ранните монети са по-скоро случайни попадения. След като Византия покорява България, тя не успява да удържи северната граница и Мизия отново е обект на разни нападения - печенеги, узи и кумани. По тази причина най-голям е броят на монетите от края на ПБЦ и началото на виз. управление - това е резултат от стабилност на територията на Мизия. За съжаление византийския период на Мизия макар да открива опции за включване във виз. монетен оборот, е доста нестабилен за региона. Нещата се стабилизират там пак едва при ВБЦ.

[ДеДо Либен]

Голямата базилика най-вероятно е била покрита с дървен покрив , което в никакъв случай не принизява строителното майсторство при изграждането и. Все пак да се сравнява с Пантеона и да се твърди , че изграждането му е било по-лесна строителна задача е смешно

Редактирано Юли 6, 2011 от ДеДо Либен

[Eньо]

По тази причина античните материали и квадровите зидарии го объркват, макар че по-късно става ясен техния произход.

Естествено. Ако се вгледа човек внимателно става ясно, че квадрите са вторична употреба от по-ранни тракийски и римски градежи. За това говори и неправилно изпълненоят биндер-лойфер, прескачане на редове, подравняване със пълнеж от донесени от някъде римски тухли и така нататък...

[Doris]

Доколкото разбирам авторите на статията по-скоро се опитват да покажат как може да се използват математически модели и таблици за илюстриране на някои ист. въпроси, отколкото да решат проблема с това що за селище е била Плиска. Тъй че - интерсни таблици. По монетите обаче не може да се съди за един град от епохата - това е период на криза в моветния оборот. ....

Ако прочетеш внимателно изводите, ще видиш, че в статията се твърди обратното - няма монети, няма град. А ако надникнеш в други статии от същия автор, ще видищ и друго заключение - няма монети, няма време:

http://e-vestnik.bg/5498

http://new.chronologia.org/volume2/41.html

[Кухулин]

Ако прочетеш внимателно изводите, ще видиш, че в статията се твърди обратното - няма монети, няма град. А ако надникнеш в други статии от същия автор, ще видищ и друго заключение - няма монети, няма време:

http://e-vestnik.bg/5498

http://new.chronologia.org/volume2/41.html

Хахахаха за тия хора аптеки няма ли бе да се назобят хубавичко с диазепам и да си легат

[Й. Табов]

По монетите обаче не може да се съди за един град от епохата - това е период на криза в моветния оборот. България е можела да върти паричен обмен само с Византия и някои доста отдалечени държави на юг и запад - франките и арабския халифат. Според изворите основна разменна единица е бил добитъка - нещо, което в тази епоха се котирало чудестно в един огромен регион от Европа и Азия.

Ако в едно населено място няма откъде да си купиш хляб, няма кръчма, в която да изпиеш едно вино (или, ако предпочитате, кумис или медовина), няма ковачница, в която да си подковеш коня, няма пазар за мляко и зеленчуци, и т.н. - то не може да се нарича град. Думата град си има определен смисъл.

Всъщност не е вярно, че в Плиска не е имало монети - намират се, повечето са медни, както и трябва да бъде (медните не са за търговия франките и халифата, за там е трябвало злато, евентуално сребро). Защо изведнъж около 970 г. медните монети стават много (т.е. нормално за град) - това е реалният проблем.

Освен за Ст. Михайлов, редно е да се спомене и за Крънджалов. (това пък е за бележката на маготин)

[КГ125]

Естествено. Ако се вгледа човек внимателно става ясно, че квадрите са вторична употреба от по-ранни тракийски и римски градежи. За това говори и неправилно изпълненоят биндер-лойфер, прескачане на редове, подравняване със пълнеж от донесени от някъде римски тухли и така нататък...

Спорно становище. Защо всичко това да говори за тракийски и римски градежи???!!!

[Thorn]

Леко офф. Спомена се за сандъка от Терачина. Какви са основанията да се смята за български?

[resavsky]

Никакви.

[Elemag]

За мащабите на Плиска може да се добие известна представа от тази карта.

[RIZAR]

Щом се доверяваш на Хенинг, значи си много лековерен. Книгата му е такъв памфлет, че в цяла Европа се смеят и никой не го взема насериозно. Впрочем особеното на Хенинг е, че никога не е работил в Плиска, а селективно подбира из публикациите и естествено намира противоречия - в крайна сметка Плиска се копае от 100 години от 5-6 поколения учени. Хенинг се опитва да оригиналничи, като твърди, че монументалното строителство в Плиска е византийска работа от ХІ век. Профанско изказване, което показва, че Хенинг елементарно не познава византийската архитектура.

Колкото до тази пародия на анализ, която предлагаш на тема "Голяма базилика", ти предлагам да не се изтощаваш повече, тъй като много отдавна струва ми се тръгва доста убедителната хипотеза, че ГБ в Плиска точно копира Св.Петър в Рим. Достатъчно е да се погледне плана на Св.Петър от 9-10 век. Някой си Формоза прочее после става папа - едва ли е било заради хубавите му очи. Това обяснява и защо поне на пръв поглед градежът не изглежда да е оразмерен във византийски стъпки, които както се каза, са различни от римските.

Маготин , който написа горното изречение през 2010г. , би трябвало, като сериозен археолог да е прочел фундаменталния труд на Ст. Бояджиев излязъл още през 2008, на книжния пазар появил се 2009г. в който се споменава , че Хьонинг с доведения от него екип откриват дървено-землена западна стена в Плиска, която завършва с наблюдателска кула. За апаратурата донесена от Хьонинговия екип Маготин и българските археолози могат само да си мечтаят и до днес 12г. след техните проучвания.

Отделен е въпросът , че Хьонинг не е добросъвестен учен. Той твърди, че каменните стени на Преслав са били построени по време на византийското владичество, пропускайки да отбележи , че византийските войски обсаждащи града разбиват каменните му стени с бойни машини , което е описано от съвременните извори.