Тома Палеолог и Третият Рим

[Last roman]

Тома Палеолог(на гръцки: Θωμάς Παλαιολόγος) /1409 - 12 май 1465/ е деспот на Деспотат Морея от 1428 до османското му завоюване през 1460 година. Поради колаборционистичната политика на по-големия му брат Димитър Палеолог към Османската империя, и в частност към Мехмед II Завоевателя, Тома е признат от целия християнски свят за законен наследник на византийския престол, респективно на Римската империя.

Тома е най-малкия син на Мануил II Палеолог и Елена Драгаш и най-малък брат на последните двама византийски императори - Йоан VIII Палеолог и Константин XI Драгаш. Тома сключва династичен брак с Катерина Закария, наследничка на латинското Княжество Ахея, посредством който акт се обединяват християнските владения в Пелопонес за отпор срещу османците.

След превземането на Константинопол, Тома се обръща за помощ и подкрепа от запада и папата срещу османците. В крайна сметка съпротивата приключва през 1460 година с превземането на последните християнски владения в днешна Гърция - тези на Тома Палеолог в Морея.

След превземането на деспотата, Тома получава политическо убежище в Рим при папата и през последните години от своя живот приема католицизма. Папа Павел II урежда династичен брак между дъщерята на деспота и законен наследник на Римската империя - Зоя Палеологина, приела след покръстване в католицизма името София Палеологина и великия княз на руските земи Иван III. По този начин Русия става законен наследник на Римската империя, а правнукът на Тома Палеолог - Иван Грозни става първия руски цар и de jure законен правоприемник на римските цезари.

Тома Палелог и Катерина Асенина Закария имат поне четири деца:

Елена Палеологина, женена за Лазар Бранкович;

Андрей Палеолог, законен наследник;

Мануил Палеолог;

Зоя Палеологина, приела името София, съпруга на великия руски княз Иван III Василевич;

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BC%D0%B0_%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3

[plamen_starbov]

Ласт Роман, а дали наистина и до днес съществуват далечни потомци на Палеолозите. Понеже сър Рънсиман споменаваше, че по женска линия Палеолозите са продължени от албанските князе.

[Last roman]

никаква представа нямам. Виж какво родословие дават в английското уики;

http://en.wikipedia.org/wiki/Thomas_Palaiologos#Ancestry

[Galahad]

Началото на концепцията за "Третият Рим" в Русия наистина се свързва с брака на Зоя Палеологина. Появата й в Русия обаче е резултат от т.нар. Второ бълг. влияние.

Като цяло руските княжества са били големи, но те не са претенцирали нито да имат царе, нито да имат патриарх. България получава цар и патриарх. Така бълг. владетел става третият император в Европа. Но концепцията за загиването на двата Рима и оставането на Третият е развита от Охридската архиепископия. След превземането на Цариград от латинците и Вторият Рим станал католически. Тогава погледите на православния свят се обърнали към Търново. В едно свое послание Охр. архиепископ развива идеята, че за известно време е изглеждало, че полит. център на православния свят е Търново. С издигането на патриарх в Никея, а още повече след като Византия си върнала Цариград интересът към тази идея като че ли изчезнал, но когато Византия се забъркала с Лионската уния този път инициативата била подета Търново. В една преписка патр. Игнатий се величае като "стълб на православието", а цар Константин Тих се захванал със сложна дипломатичска кампания. От тази уния не излязло кой знае какво, но и на поредното затишие дошъл краят когато Византия се забъркала в поредната уния на Фераро-Флорентинския събор. Този път отново щафетата била подета от Охрид. Вече нямало под ръка православна светска власт, но това не попречило на охридския архиепископ да се сдобие с още един превославен владетел, като включил в диоцеза си Молдова. Цамблак, след като вкарал Молдова в диоцеза на Охридската архиепископия се озовал в Киев. Преди това чичо му Киприан пък бил станал Московски митрополит. Преминаването на бълг. книжовници в Русия е довело до т.нар. Второ бълг. влияние.

През 1458г. московския митрополит вече формулира същата идея, като просто механично заменя България с Русия - Цариград отстъпил от православието и загинал, но православната вяра въведена в Русия от Владимир била още жива. Споменаването на Владимир не е случайно - той е женен за Ана Порфирогент, племенницата на имп. Василий ІІ Българоубиец и дъщеря на имп. Константин VІІІ Багренородни, за чиято ръка безуспешно кандидатствал бълг. цар Роман. Този брак останал бездетен, но технически това си е първото сродяване и то с имп. щерка.

През 1512г. вече в писмо да Василий ІІІ Филотей написва знаменитата фраза "два Рима са паднали вече, третият сега стои здраво, а четвърти няма да има.

Що се отнася до брака на дъщерята на деспот Тома - Зоя и руския княз Иван ІІІ, то повечето я намират за неуместна. За Русия както стана дума нуждата от този брак за "сродяване с Рим" е съвсем излишна, тъй като още Владимир се е оженил на Ана от Македонската династия. Папа Сикст ІV пък е гледал на този брак като дипломатически успех, но за негово разочарование в Русия Зоя, освен че станала София приела и православието. Дъщеря и Елена станала кралица на Площа и католичка, но умряла бездетна. С царевича Димитрий изчезнала и владетелската линия на Василий ІІІ.

За самият Тома какво да кажем. По-скоро е претендирал да е император, колкото да е изместил Димитър. Но излагацията започнала при синът му Андрей. За разлика от по-малкият си брат Мануил поне не постъпил на служба при султана (единият от синовете му умрял млад, а другият се потурчил). В замяна на това се оженил за уличница и затънал в дългове. След като прекарал папата да му отпусне пари за поход срещу турците, който естествено не се състоял, Андрей продал титлата си на френския крал, като си "оставил" само Морея. Синът му Константин пък го определят като хубаво, но недостойно момче. Та това е историята на деспот Тома и наследниците му.

Ако се поровичкате из нета ще попаднете и на някои забавни историйки, като например, че Зоя Палеологина била тежика и брачното легло не я издържало дори за първата брачна нощ.

[Пандора]

Този път отново щафетата била подета от Охрид. Вече нямало под ръка православна светска власт, но това не попречило на охридския архиепископ да се сдобие с още един превославен владетел, като включил в диоцеза си Молдова. Цамблак, след като вкарал Молдова в диоцеза на Охридската архиепископия се озовал в Киев. Преди това чичо му Киприан пък бил станал Московски митрополит. Преминаването на бълг. книжовници в Русия е довело до т.нар. Второ бълг. влияние.

В книгата Молдавская самобитность на П.М.Шорников пише:

Первоначально молдавская Церковь подчинялась митрополиту Охрида, а временами – митрополиту Галича. Но во внутрицер-

ковных делах молдавская Церковь, видимо, с самого начала была достаточно самостоятельной. Актом не только канонического, но

и этнокультурного суверенитета, проявлением приверженности православию стал переход молдавской Церкви в 1474 г., после

аннексии Галицкой Руси католической Польшей, под главенство то ли патриарха Константинопольского, то ли, временами, Ох-

ридской Патриархии. Этот переход избавил молдавскую Церковь от прессинга католической власти и принуждения к унии с Ри-

мом, чего не избежала православная Церковь южной и западной Руси.Обретение молдавской Церковью самостоятельности долж-

но было способствовать утверждению у молдаван представлений о своей стране как суверенном государстве. Однако отношения

Церкви с государством складывались непросто. В 1387 г. господарь Петр мушат назначил епископом молдавии преданного ему

священника. Конфликт с Константинопольской патриархией был разрешен в пользу господарской власти только в 1401 г. при учас-

тии болгарского книжника Григория Цамблака. молдавская церковь была возвышена до митрополии. Но автокефальной она была

только в XVв.,после Флорентийского собора[6].[6].[6]. Таковой она стала также в 1993 г.