Сблъсък на цивилизациите

[Михов]

Тук може би следва да се направи и разграничение между официалната позиция на държавните ръководства по света (съобразени с дипломация, политическа конюнктура и интереси) и обществените настроения в една страна. Например официалната българска позиция по кризата с Косово беше съобразена със "съюзническите" ни задължения към НАТО, но при социологическите проучвания, огромното мнозинство от българите симпатизираха на сърбите, докато българските мюсюлмани масово симпатизираха на албанците (имаше изнесени тогава конкретни данни, но съм забравил точните цифри, а и не ми се търси, ако има нещо останало в нета). По същия начин правителството на Турция често заема позиция, различна от общественото мнение в страната им. При "прозападните" арабски страни като Йордания или Египет, положението е същото.

Или с други думи - прозападната политика на нечия страна не променя цивилизационната й същност. Грубо казано, страните с раздвоена цивилизационна същност, които се опитват да преформулират цивилизационната си принадлежност като Турция и донякъде Русия, не успяха.

[alvassareiro]

Когато има подобно разделение, то е резултат и се наблюда все в страни, които са в процес на озападняване отгоре-надолу, при които има един елит - политически, културен и пр. - който се опитва да ориентира страната в курс към запада, но обществото долу все още не е приело изцяло западните ценности, или не желае да скъса с традиционната си културна връзка с цивилизацията, към която е принадлежало преди да вземе решение да се озападнява. Такива страни са именно Турция, Русия, балканските държави, Иран преди революцията, афганистан през 70те и тн.

Това са все страни, в които управляващата класа еднолично е взела решение за озападняване, с което се е сбъскала с интересите на групи в обществото, които могат да се определят като фанатизирани, консервативни, традиционалстки и тн. и които настояват на старите културни връзки с цивилизацията, от която се излиза. В тези страни има голям риск при евентуално въздигане на радикални или фанатизирани лидери, докопали властта, да се скъса мигновено със запада, и да се наложат насилствено старите културни ценности. Примери - Иран, Афганистан, и в по-лек вариент ислямисткото правителсто на Турция и индия на Ганди.

[Aspandiat]

В това има солидна истина, всъщност то е част от основната ми мисъл. Която е общо взето, че винаги, за да има контакт между цивилизации в пространството, поне една от двете трябва да е в състояние на териториална експанзия. Но, не винаги тази експанзия е мотивирана от недостиг на земя. Обикновено става въпрос за империи, в които земята е в излишък, работната сила също, а експанзията е само част от много по-сериозен проблем. ЕДна римска империя например, съмнявам се да е имала проблем със земята. Или например какъв недостиг на хора, земя, ресурси са имали монголските орди, които, след като превземат почти цялата степ, опират до европа. Тук говорим за един милитаризъм и експанзия заради самата себе си.

Отделно, много често омразата е именно на или расова основа - да видим кръстоносните походи, отношението към православните в пакс отоманика, апартейда, холокоста, омразата между тутси и хуту в Руанда, конфликтите католици-протестанти в Северна Ирландия, враждата между мюсюлмани и индуси в Индия, геноцидът върху арменците и тн. Самият факт, че си различен, е проблем и причина за омраза.

Всъщност, примерите за омраза на верски, етнически, расов признак са много повече от тези, мотивирани от недостиг на земя или ресурси. Нищо не пречи испанците, след като превземат Америка и огромните й земи, да живеят в мир с местинте цивилизации. Вместо това ги изтребват. Същото се отнася и за ЮАР или САЩ, където, след като са докарали насила роби, ги презират и дискриминират въз основа на цвета на кожата и това до съвсем скоро, когато робовладелството вече го няма.

Ще се съглася донякъде с теб само. Ще започна отзад напред.

Елементът на расовата и верската омраза, както и презрението към по-низшите не могат да се отрекат, примерите с колонизацията на двете Америки го показват.

За кръстоносните походи нещата са по-комплексни. Има го религиозният момент, но не трябва да се подценява социалният - изпускане на вентила, като бъдат пратени на Изток разни буйни феодали и безземни синове, жадуващи за реализация, каквато не позволява строгата йерархия на феодалната католическа Европа. Има и друг момент - отваряне на търговски коридори и установяване на търговски постове в Източното Средиземноморие. Това пък е икономическият момент.

Римляните

При тях нещата са още по-комплексни. Не смятам, че римският империализъм се дължи на простата агресивност.

1. Не си прав, че римляните имат земя изобилие. Самата империя има огромна територия, но Рим постоянно се задъхва от демографско напрежение и от лумпенизация на разорени и безимотни граждани. Решението, прилагано между ІІІ век пр.Хр. и ІІ век сл.Хр. (докато държавата се разширява), е оземляването на безимотни римляни като колонисти в новозавоюваните земи. Това ти е първият икономически момент.

2. След пуническите войни римските търговци и лихвари плъзват на Изток и из Пиринеите в търсенето на печалби. В един момент съсловието на конниците (търговската и банковата прослойка, сенаторите са земеделската аристокрация) решава, че печалбите ще са по-сигурни, ако териториите, в които те оперират, станат направо част от империята. Това ти е вторият икономически момент.

3. Грабежът на движимо имущество и роби. По-лесно е да вземеш чуждото, отколкото с пот и труд да богатееш. И когато си военно по-силен от съседите си, защо да не опиташ. Това ти е третият икономически момент.

Специфични моменти в римския империализъм

Истинската римска експанзия започва със спора за богата Сицилия с картагенците. Първата война води до втората, втората - до желание опасният противник и икономически конкурент да бъде довършен. По време на Втората пуническа война римляните са въвлечени в експанзия на Пиринеите, тоест завземане на картагенските позиции там. В хода на войната е намесена и Македония като съюзник на картагенците и римляните съзират в нея потенциална заплаха в тила си. Следва настъпление и срещу Македония, завършила с унищожението й. Междувременно Египет, който от 100 и повече години има остри противоречия с Македония, търси римската подкрепа и римляните са въвлечени в източносредиземноморската политика. Друг фактор Рим да почне да гледа на Изток са гърците, която търсят подкрепата му срещу Македония. Късогледата им политика довежда до завземането на Гърция. По същото време (ІІ-І век пр.Хр.) на Изток се надигат сили, които са експанзионистични и същевременно виждат в римското напредване заплаха. През ІІ век. пр.Хр. това са Селевкидите, през І век. пр.Хр. Понт и донякъде Армения. Следват трите Митридатови войни (без да броим последната война срещу понтиеца Фарнак), които в края на краищата довеждат римското господство и влияние чак в Сирия.

Направих този преглед на събитията, за да ти покажа, че римският империализъм (френският, руският, британският и днешният американски също) в значителна степен се развива стихийно, без план или стратегия и е резултат от задействан механизъм на реакция на първо предизвикателство, водещ до появата на ново (нови), което (които) изискват нова реакция, тя пък води до контрареакция, Рим отново реагира и така.... докато империята стигне до Алжир и Кюрдистан на юг и изток.

Римската експанзия на запад към Пиринеите влиза в същата схема, докато тази против Галия донякъде. Пак говорим за предшестващо римско икономическо проникване, но то отстъпва на вътрешнополитическия мотив. А той е, че в Първия триумвират Цезар е най-слабото звено и решава да си осигури материална и военна база чрез завземане на Галия. Римското нашествие в Британия може да се смята за реакция на реакция - ликвидиране на източник на възможни огнища за вдъхновение на келтска съпротива в Галия.

В заключение за римския и много други по-късни империализми може да се обобщи

Империализмът е многообразен и не може еднозначно да се дефинира. Той е:

1. Хаотичен, без план и стратегия, осъществяван на принципа на реакция на предизвикателство и реакция на контрареакцията от римската (британска, френска и т.н.) реакция. Когато силите на имперската сила се изправят срещу равностоен противник и териториално-логистични проблеми, експанзията секва.

2. Резултат от точка 1. е вторичната експанзия, свързана с опазване на досега завзетото и закръгляне на удобни за защита граници (примери са римските граници по Рейн, Дунав, Ефрат, английската в Афганистан, Аден, Кувейт, Източна Сомалия, Египет/Суец, френската мечта за сигурна граница Рейн, американската цел за граници от океан до океан).

3. Моментът с имперския престиж или апетитът идва с яденето. Тоест веднъж вече като си поел по спиралата на империализма, за да поддържаш този образ на свръхсила и да респектираш конкурентите и съперниците си, продължаваш експанзията. Типичен пример е френската колониална империя в Африка (без Мароко, Алжир и Тунис), които за завзети за престиж и за боядисване на картата в синьо.

4. Изпреварващ империализъм. Може да се окачестви като подточка на точка 1 и донякъде на т. 2. Става дума за завземане на територии, за да не бъдат завзети от съперника. Пример: англо-френските противоречия в Африка с кулминацията конфликтът от Фашода през 1895 г. кой ще конкролира Судан и горното течение на Нил.

5. Икономически мотив на империализма. Той не е задължителен (много му здраве на Ленин) и не е основен фактор винаги. Известно е например, че противно на теорията за гарантираните и защитени пазари в колониите (пак много здраве на Ленин), германците, които са ламтяли за колонии, предпочитат да инвестират капитал не в своите африкански владения, а например в Холандските Източни Индии (днес. Индонезия). Защото там има заварена инфраструктура, макар и изостанала, а не е гола савана. Същата работа е с французите - инвестират основно в Мароко, Алжир и Тунис и Индокитай, отново защото там има някаква заварена инфраструктура, която спестява капитал. Англичаните инвестират подобно - където има инфраструктура (Индия) или където има налични ресурси, които ще възвърнат бързо вложения капитал (Южна Африка, Австралия). Русия не я броим, тя е типичен пример за примитивен империализъм по т. 1,2,3.

Отделно великите имперски сили предпочитат неколониални инвестиции. Французите масово инвестират капитал в Русия (основно банков) и в Турция (пак има инфраструктура). Немците, вече стана дума, са привлечени от холандските колонии, от Турция също, но и от Южна Америка. Англичаните на свой ред инвестират огромни средства в икономиката на САЩ, както и в Южна Америка, като във втория случай те разчитат на създадената през вековете инфраструктура от испанците и от добилите независимост от тях държави. Това са типични примери, че империализмът не върви задължително след капитала и обратното.

[alvassareiro]

ще се наложи да се съглася с изложението ти за предизвикателсто-отклик, съвсем в духа на тойнбианската теория, и всъщност, ядро на цялата моя теза, която още не съм изложил.

Действително, контактите между цивилизациите в пространството имат характера на предизвикателство-отклик, при което обаче и нападателят, и нападнатият, са губещи.

[Aspandiat]

ще се наложи да се съглася с изложението ти за предизвикателсто-отклик, съвсем в духа на тойнбианската теория, и всъщност, ядро на цялата моя теза, която още не съм изложил.

Тойнби, както добре знаеш, не съм го чел. Просто мисля с главата си и съм чел това-онова.

[Михов]

Когато има подобно разделение, то е резултат и се наблюда все в страни, които са в процес на озападняване отгоре-надолу, при които има един елит - политически, културен и пр. - който се опитва да ориентира страната в курс към запада, но обществото долу все още не е приело изцяло западните ценности, или не желае да скъса с традиционната си културна връзка с цивилизацията, към която е принадлежало преди да вземе решение да се озападнява.

Да, така е. Но преди се смяташе, че това е напълно възможно и постижимо, а се оказа, че не е толкова лесно.

Япония е много интересен пример. Тя до голяма степен успя да се интегрира в "западния" свят, без да загуби много от идентичността си.

[alvassareiro]

Япония е интересен пример, но илюстрира всичко, за което говорим. Западните влияния са парирани в края на 16 век с една чудовищна изолация, продължила до средата на 19 век. След това страната се отваря за света, модернизира се, като едновременно се опитва да реши демографския си проблем, успешно контралиран в епохата на изолационизъм. Единият вариант е като принуди света да търгува активно с нея. Другият е чрез военна експанзия, като и двата варианта са пряко свързани със запада. Активната търговия може да е ориентирана основно към САЩ, Русия или Западна европа, а милитаризмът почива на един дивашки и зле разбран национализъм, привнесен от запада (който почива на едно предбудистко възраждане на древни варварски и соларни култове, избили в идолизация на имперската институция). Цялата външна политика на Япония от 1860 година насетне се колебае в тези рамки. След кризата на Уолстрийт и световната рецесия става ясно, че търговията със запада няма да провърви повече, и страната се впуска в брутална експанзия, съчената с яростен фанатизъм.

Западното влияние след ВСВ наложено по силата на тотално изравняване на страната с най-мощното оръжие, създавано някога, което е пределът, или предизвикателството страната да преосмисли грешките си и да сътрудничи по-откровено с победителите. От друга страна след войната САЩ не третират Япония като победена страна, а се отнасят към нея както със западна европа и германия, възстановявайки я от руините, без унижения и репресии. Което способства да не избуяват фанатизирани реакции, и в крайна сметка победи другата класа - тази на "иродианците", т.е проводниците на чужди икономически, политически влияния, като същевременно културата бе западена сравнително непокътната.

[КГ125]

Не бих противопоставил "западни" и "традиционни" ценности. Това, което се нарича западни ценности всъщност е състояние на индустриална и постиндустриална модерност, такива, каквито ги знаем от 18 в. насам.

Пътят до това състояние не е еднакъв, всяка култура си го изминава по свои пътеки. но посоката и съдържанието, а би следвало и целта са едни и същи. Формите са различни.

Имаше опити да се стигне дотам по обратната страна на Луната, но се оказа, че оттам се пада.

Така, че - примерът с Япония е особено удачен, но бих посочил и Израел, пък и западна Европа по един или друг начин - всеки си изгражда модерното свободно общество по свой път.

ПП

Да не се бърка с оправданията на различните комунистически режими, че това е техния път. Не е, защото той много насилва традицията, а тя трябва да се съчетава с модерното.

[alvassareiro]

Западните ценности са много ясно изразени, и те са всичко онова, което идва от запада. А "традиционни" е в смисъл на местни, присъщи на цивилизацията, която изпитва западно влияние, и е синоним на незападно.

Първата и най-типична западна ценност е индустриализацията. Втората е формирането на средна класа и представително управление, което не се базира на произхода, като демокрация например. Третата са всякакви философски доктрини, родени на запад, не в Япония. Такива са националната държава, християнството и тн.

Всичко това са явления, които могат да бъдат проследени, обяснени, анализирани към момента на своето раждане и развитие само и единствено в контекста на модерната западна цивилизация, и доколкото се набюдават в други цивилизации, са резултат от контакта на запада с незапада.

Когато някоя държава приема някоя от тези ценности, може да се говори за елементи на западно влияние в нейната култура, един вид озападнява се. В резултат може да се каже, че няма много пътища към озападняване, а сом един - когато една култура влезе в контакт със западната цивилизация и приеме ценностите й.

[Aspandiat]

Аз в Япония до 1945 г. не виждам особено попиване на западни ценности. Взета е само опаковката - западни титли (барони, маркизи), европейско облекло, западни (и военни) технологии и военни доктрини, парламент. Няма обаче грам от западната идея за индивидуализъм например. Права на човека... дрън, дрън.

[alvassareiro]

Преди ВСВ в Япония има две западни явления - модернизацията и национализмът. Стандартни културни елементи на западната цивилизация, проявяващи се в повечето незападни цивилизации. А това, което цитираш, също не е малко. Все пак, говори за желанието на елита да приеме нещо от запада, което е в ярък контраст с нялколковековната изолация. По-скоро можем да говорим за попиване на някои западни ценности, и ускорени икономически и политически и оттам, цивилизационни връзки със запада. Да не забравяме контактите й с Германия и Италия. Което е в духа на дискусията ни.

[Aspandiat]

Преди ВСВ в Япония има две западни явления - модернизацията и национализмът. Стандартни културни елементи на западната цивилизация, проявяващи се в повечето незападни цивилизации. А това, което цитираш, също не е малко. Все пак, говори за желанието на елита да приеме нещо от запада, което е в ярък контраст с нялколковековната изолация. По-скоро можем да говорим за попиване на някои западни ценности, и ускорени икономически и политически и оттам, цивилизационни връзки със запада. Да не забравяме контактите й с Германия и Италия. Което е в духа на дискусията ни.

Стремежът за заимстване от Запада е с цел да се защити от него, като го настигне. А не поради осмислена нужда от приближаване към Запада.

[alvassareiro]

Япония е интересна, защото отношението на страната-победител към нея е особено. Не й се натрапва насила нещо, чрез репресии и терор, както традиционно е отношението между победен-победител. Това, от една страна не позволява да се формира класа от фанатици, които да се сплотят около запазване на културната идентичност, както става в арабския свят. От друга страна слабото предизвикателство, което среща, позволява на жителите й да не виждат сериозна заплаха в западното проникване, и доброволно имитират и приемат елементи от западния начин на живот. Това позволява да анализираме страна едновременно като запазила културния си идентитет, но и като най-хармонично интегрирана със запада.

[Михов]

Още след революцията Мейджи Япония започна да възприема западни ценности. Индустриализацията например. В крайна сметка тя промени коренно японското общество. Някои други са по-скоро формално възприети - като парламентаризма. Факт е, че съсловните феодални привилегии са премахнати (поне на книга) и страната има конституция.

[alvassareiro]

Стремежът за заимстване от Запада е с цел да се защити от него, като го настигне. А не поради осмислена нужда от приближаване към Запада.

В това спор няма. Причините за озападняването са абсолютно същите и при Русия на Петър Велики, който иска да модернизира страната след поражението от швеция, за да бие след това.

[Aspandiat]

и страната има конституция.

И император жив бог, до когото е забранено да се докосва лекар.

[alvassareiro]

Още след революцията Мейджи Япония започна да възприема западни ценности. Индустриализацията например. В крайна сметка тя промени коренно японското общество. Някои други са по-скоро формално възприети - като парламентаризма. Факт е, че съсловните феодални привилегии са премахнати (поне на книга) и страната има конституция.

Именно.

[Михов]

Има жив бог, но японското общество е доста модерно за времето си. Даже имат професионален бейзбол още 30-те години.

Индустриализирана Япония е първокласна развита страна още тогава.

[alvassareiro]

И император жив бог, до когото е забранено да се докосва лекар.

Жив бог или не, факт е, че страната се отваря към запада, модернизира се, индустриализира се, приема национализма и редица други ценности, кои на хартия, кои не. Но контрастът между епохата на шогуната Токугава и епохата Мейджи е поразителен, като отношение време и степен на модернизация. От страна, съзнателно изолирана 300 години, за някакви си 35 става водеща военна сила в далечния изток, визирам руско-японската война.

[alvassareiro]

В контекста на дискусията трябва да се има предвид и още нещо. Дори често да се случва агресивните посегателства и контакти между две цивилизации да не са мотивирани от чисто културни различия, а от икономически, политически и тн. интереси, например Испания търси нови територии, а САЩ петрол, обикновено става така, че влиянието в една сфера - политическа, икономическа, ресурсна, повлича след себе си и културни ефекти, което неминуемо води до сблъсък на цивилизациите. Например интересите на САЩ в БЛизкия изток са на база петрол и суровини, но това се интерпретира от фанатиците като заплаха за културата им, и съответно реагират така, че изместват конфликта от политическата и икономичесакта сфера и го поставят на цивилизационни основи. Друг подобен пример е решението на Абдул Хамид да модернизира армията. Безполезно е да се смята, че можеш да приемеш един елемент от западното влияние, в една конкретна сфера, военната, и да продължаша да смяташ, че все още имаш избор, и можеш да караш по старо му. Защото внасянето на чуждо влияние в една сфера неминуемо води до въвличането му в редица други сфери. Например модернизираната по западен образец армия има нужда от западна наука, индустрия, модерно образование и медицина. Така конфликти и влияния, които първоначално са ограничени до една сфера, се разпростират в други, обхващайки културата като цяло, което е неминуем ефект от контакта между цивилизациите и последвалия конфликт, пренесен от политическата и икономическата сфера в чисто културата и цивилизационната.

[nik1]

Нека порасъждаваме над концепцията за сблъсък на цивилизациите, има ли основания да смятаме, че този феномен ще доминира бъдещето на света, и срещал ли се е в миналото. Една аргументирана линия на разсъждение би се базирала на разработките на Тойнби, Самюел Хънтингтън и Улрих Бек. Сред особено изявените противници на концепцията е Едуард Саид. И така, смятате ли, че има сблъсък на цивилизациите и в какво се изразява той, на какво се дължи, сред кои главно действащи лица е?

Ако приемем че мнозинството цивилизации исторически са изградени и дефинирани по/на религиозни принципи, фундаменти и съответно различия (изключваме древногръцката, и съвременната европейска, и донякъде номадските(та) цивилизации - аз продължавам да мисля, че номадите създават нещо, което има характерните особености на цивилизация), то сблъсъците/конфликтите/противостоянията могат ли да се разглеждат преди всичко като религиозни?

Някой изследовател беше написал че "средновековният сблъсък между исляма и християнството е преди всичко "борба за "души" (и власт над тези "души")"

---

Допускам че сблъсъците се появявят не само по "разделителната линия" на религията, а също - и по "разделителната "линия (линиии, "изобари") на Хофстеде"..Под "Линия на Хофсдете" - имам в предвид граница на разделение между равновластните и вътрешнопричинни общества и различните от тях (в крайния случаи - противоположите им). Примери за такива сблъсъци според са:

"Европейски Изток" и (включващ православна Русия) vs "Запад" (и обратно);

"Европейски Юг" ("католически", или православен "Юг") vs "протестантски "Север" (и обратно)

конфликтите тук смятам са многобройни, и дори смятам че са "изнесени" в Новия Свят

"Персия и Близкия изток"* vs "Елада и елиноезичните градове и държавици" (и обратно - походът на Александър Македонски и износът на "елинизъм" към изтока)..

"Персия и Близкия изток"* vs "номадите от източна Европа"..(и обратно- завладяването на Персия и Индия от тези същите номади; походът на Дарий срещу скитите според Херодот е отговор на някокашното завлдяване на Индия и Персия от същите тези номади)

*При походите на Дарий и Ксеркс - във персийските войски има подразделения от целия познат изток, включително "либийци" (североафриканци), етиопи, и дори индуси

[alvassareiro]

Според Тойнби, въз основа на универсална религия са изградени цивилизациите от второ поколение. Предлагам да не намесваме хофстеде, поради няколко причини.

1. Това, че едно общество е колективистично, а друго не, не е достатъчна причина да са в конфликт.

2. До към поне 16 век всички общества в света са колективистични, неравновластни в различна степен, и тн. Макар движения като реформацията принципно да могат да се обяснят с парадигми като равновластие-неравновластие, то как бихме обяснили всички предишни сблъсъци, при които човечеството е било предимно неравновалстно и колективистично.

3. Цялата световна история изобилства от примери на конфликти между народи, които са с много сходни културни измереия, което показва, че не те са причина за конфликтите.

4. Хофстеде успешно може да бъде приложен за обяснение на междукултурните различия в настоящето, но нека дадем думата на историци и антрополози, когато говорим за ретроспекция.

[nik1]

Според Тойнби, въз основа на универсална религия са изградени цивилизациите от второ поколение. Предлагам да не намесваме хофстеде, поради няколко причини.

1. Това, че едно общество е колективистично, а друго не, не е достатъчна причина да са в конфликт.

2. До към поне 16 век всички общества в света са колективистични, неравновластни в различна степен, и тн. Макар движения като реформацията принципно да могат да се обяснят с парадигми като равновластие-неравновластие, то как бихме обяснили всички предишни сблъсъци, при които човечеството е било предимно неравновалстно и колективистично.

3. Цялата световна история изобилства от примери на конфликти между народи, които са с много сходни културни измереия, което показва, че не те са причина за конфликтите.

4. Хофстеде успешно може да бъде приложен за обяснение на междукултурните различия в настоящето, но нека дадем думата на историци и антрополози, когато говорим за ретроспекция.

Не съм съгласен с предложението ти.

Културните различия смятам са необходима причина за конфликт между цивилизациите, с което отговарям на въпросите 1, 2, и 3.

Или обяснявам какво значи това математически: ако намерим случай в които две цивилизации, носители на различни културни измерения , но те не влизат в конфликт при своя взаимен допир, то причината няма да е "необходима".

Обратното смятам не е вярно: не всички цивилизации и култури със сходни измерения - влизат в конфликт, в повечето случаи се асимилират безпроблемно една в друга, а общностите имащи сходни културни измерения, но различни външни прови на културата си, и религията си - съшестествуват безконфликтно. За последното ще направя кратка историческа ретроспекция и анализ: Ако те интересува мнението ми: Християни и мюсюлмани в Османската империя като такива - съществуват 4-5 века, така че никоя общост не унищожава другата..

Принципните положения, открити, разбработени и доказани от Хостеде, са приложими за всяко време (затова са принципни), с което отговарям на въпроса с номер 4. Не говоря за колективизъм (и не знам защо си се хванал точно за него?), а за вътрешна причинност, и равновластие. Пиша като историк и антрополог, ако те интересува мнението ми ще аргументирам тези нагласи, или противоположните им, в дадените цивилизации - чрез исторически анализ.

[senufer]

Нито един модел не може да обясни изцяло многообразието на днешния свят. Самият Хънтингтън признава, че по-достоверен от неговия е моделът „184 държави” (може да бъркам бройката), където всяка държава е със своята специфика и уникални особености. Но такъв модел поставя непосилна задача пред социологията и политология, защото е толкова детайлен и раздробен, че фактически не може да се опише и анализира. Ето защо Хънтигтън се спира на модела с различните цивилизации, който макар и не толкова подробен успява да улови основните тенденции. Така че той прави това с ясното съзнание за ограничеността на своята концепция, както може да се очаква от един добросъвестен изследовател.

Това, че религията е в основата на съществуващите днес ценностни системи в различните общества по света, е безспорен факт. Така че изглежда основателно да се обособят различни цивилизации, както ги нарича той, които са обединени от общи културни традиции, базиращи се именно на традиционната религия. Може да се дискутира доколко едни или други събития могат да се обяснят с тази теза. Например според модела на Хънтингтън православна Гърция би трябвало да бъде сред „черните овце” на католическо-протестантския ЕС и това наистина е така, като се вижда как тази страна оплеска финансите си и изправи цялата еврозона на нокти. Вярно е, че и при други европейски държави положението не е цветущо, но такъв крах като гръцкия аз не знам да има. За това че България и Румъния са такива „черни овце”, едва ли може да се спори .... Далеч съм от мисълта, че това са по-малко стойностни държави! Но разлика в културата определено има.

Когато през 1999 г. НАТО бомбардира Сърбия в защита на албанците-мюсюлмани от Косово, един високопоставен турски политик (не си спомням името) каза че, сме свидетели на провала на модела на Хънтинтгън. Той имаше предвид че християнските страни от Европа и НАТО са застанали на страната на друговерците-мюсюлмани срещу други християни. Но атаката на НАТО не беше срещу страна от католическо-протестантската общност, а срещу „чужда” в цивилизационно отношение държава. Дали реакцията на Европа и САЩ щеше да бъде същата, ако примерно Хърватия третираше по този начин своите религиозни малцинства? Освен това политиката на днешните турски управляващи е насочена към сближаване с ислямските страни или ако следваме логиката на Хънтингтън, тя просто се връща на своето естествено място. Какво ли би казал днес този политик? Може да се възрази че нежеланието, което демонстрира ЕС да приеме Турция, е тласнало последната към такъв завой. Но в такъв случай дълбоките резерви, които храни Европа към приемането на мюсюлманска страна, е отново потвърждение на тезата на Хънтингтън ако не за сблъсък, то поне за дълбоко вкоренено недоверие между хората от различни културни общности.

Случаят с Япония е много интересен. В момента тя фактически представлява един американски протекторат, което откровено се признава от Збигнев Бжежински в една от неговите книги. Японската икономика и общество се развиват под американска протекция и също някаква форма на доминация. В случай, хипотетично, че това американско влияние изчезне, страната може да изпита сериозни проблеми около своята идентичност. Може да й се наложи да преоткрива отново себе си и собствената си агресивност. Последната в момента е силно подтисната.

И завършвам пак с това, че нито един модел не може да обясни всичко, което се е случило и се случва в света. Например как да се обясни фактът, че всички съюзи и блокове, към които се е присъединявала нашата страна, цивилизационни и нецивилизационни, досега са се проваляли?!

[alvassareiro]

Културните различия смятам са необходима причина за конфликт между цивилизациите, с което отговарям на въпросите 1, 2, и 3.

културните различия да, но не в този вид, предложен от Хофстеде. А преди всичко като концепции, философии, религии.

Християни и мюсюлмани в Османската империя като такива - съществуват 4-5 века, така че никоя общост не унищожава другата..

затова има конкретни причини, в случая, конкретно решение на османското правителство да организира системата на милетите и да даде право да православните да се управляват чрез партиаршията.

не всички цивилизации и култури със сходни измерения - влизат в конфликт,

както е вярно, че не всички култури със сходни измерения влизат в конфликт, така също е вярно, че не всички цивилизации и култури с различни измерения влизат в конфликт. това произволно проявление на фактора културни измерения означава най-просто, че причините за конфликтите са другаде.

Принципните положения, открити, разбработени и доказани от Хостеде, са приложими за всяко време (затова са принципни), с което отговарям на въпроса с номер 4. Не говоря за колективизъм (и не знам защо си се хванал точно за него?), а за вътрешна причинност, и равновластие.

Културните измерения на проф. Хофстеде са приложими навсякъде и винаги, когато имаме информация за техните стойности. Професорът е изчислил със солидна доза прецизност коефициентите на всяко измерение за днес и настоящето, но, доколкото аз знам, не е дал индекси по държави за 5, 10 или 15 век. Как тогава можем да приложим концепцията за период, в който липсват данни за нея. АКо това беше възможно, професорът щеше досега да го е направил. Затова, нека се ограничим само до реалните разработки на Хофстеде, които се отнасят към настоящето, и да не фантазираме излишно.

Не говоря за колективизъм (и не знам защо си се хванал точно за него?), а за вътрешна причинност, и равновластие.

Много бих искал прекрасната теория за междукултурните различия да не размахва нялаво и дясно, защото се компрометира излишно. Хванал съм се за колективизма, защото концептът вътрешна-външна причинност в схемата на Хофстеде не е отделно измерение, а част от измерението индивидуализъм-колективизъм, и се обяснява именно с тази парадигма. И това е нещо, което се очаква да знаеш. Равновластието също е силно корелирано с индивидуализъм, но това е друга тема.

Намесвам измерението колективизъм-индивидуализъм и по друга важна причина. По мнение на самият Хофстеде, най-сериозното различие, културно, цивилизационно и тн, което е бездна между Запада и остатъка от света, и по което именно е най-вероятно да има конфликти, е именно разделението по оста колективизъм-индивидуализъм.

В миналото, от античността до индустриалната революция, всички народи са били колективистични, външнопричинни и предимно неравновластни. Очевидно тогава оконфликтите по между им се дължат на нещо друго.

Пиша като историк и антрополог, ако те интересува мнението ми ще аргументирам тези нагласи, или противоположните им, в дадените цивилизации - чрез исторически анализ.

Под историци, социолози, философи и антрополози имах предвид Хънтингтън, Фукуяма, Тойнби, Сайд и тн. които изучават предимно историята.