ОТНОСНО: БАЗИСНИЯ МОДЕЛ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА УЧЕНИТЕ В БАН

[ljubima]

ОТНОСНО: БАЗИСНИЯ МОДЕЛ

ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА УЧЕНИТЕ В БАН

Размисли на доц. д-р Любима Йорданова

Продължавам размислите си по повод „Методически указания и Базисна атестационна карта за учен”, приети от ОС на БАН на 19.04.2010 г. и допълнени от ОС на БАН на 20.05.2010 г. В тази публикация ще се спра по-подробно на самата атестационна карта, с нейните позитиви и негативи.

Количество – да,

но къде остава качеството?

Още в началото на картата се твърди, че показателите, по които ще се оценява отделният учен, се отнасят до „факти, които подлежат на проверка”. Не се използват за показатели субективни оценки, като оценки от секция…” Вярно е, че атестирането на учените трябва да бъде проведено в условията на максимална прозрачност и проверка. Има обаче един много съществен момент. Количествени натрупвания само? Все едно на национално или международно равнище. Къде обаче остава качествената оценка на учения? И дали съществената част на оценката не трябва да бъде именно качеството на извършваната работа? Ако ученият чете едни и същи лекции през последните 20 г., ако работи с методи отпреди 30 г., ако цитира литература само от 60-70-те години на миналия век (нямам предвид историческия период, а фактора ‘остарялост, неактуалност’), дали количествата, които той трупа, са толкова важни? И дали 5 монографии, създадени на това информационно равнище, не трябва да се окачествят по-ниско от една иновативна студия, която разработва например ново научно направление, дори не съвсем ново за науката, а такова, което се разработва в науката на развитата част на Европейския съюз, но не и България още. Разбирате, че споменавам най-ниското равнище, трансфера на иновативни модели от развитата част на Европа и света.

Така че очертаването на степента на иновативност като профил на учения не е субективна оценка. Тя също може да бъде проверена и задължително трябва да присъства в атестационната карта.

За „базисния модел на оценяване”

От него едва ли има нужда, защото той води след себе си т.нар. „приравнени показатели”, които пък трябва да очертаят спецификата на научната проблематика в съответния институт. Затова моделът на оценяване трябва да бъде подготвен от хората в самия научен институт. Един пример. Монография в чужбина се оценява 100 точки, монография в България на чужд език – 70 точки, а на български език – 60 точки. Аз съм българистка, ако някой се интересува от това, което пиша, той непременно ще бъде българист, все едно от кой университет и коя точка на света. Езикът-посредник е именно българският. Тогава защо трябва в името на точките да публикувам монография за българския език на друг език? Нали за документална точност трябва да се запази културният фон, който при превод обикновено се губи или се предава описателно? Там са главно мъките на преводача. Съвсем друг е въпросът за използването на други международни езици-посредници по време на международните конференции.

И още една неприятна изненада. През 2010 г., когато Европейската комисия разпространи своята „Дигитална адженда”, в Базисната атестационна карта за учен, БАН – 2010 г. не е спомената оценка на публикации в интернет – в институтски или лични сайтове, блогове и т.н. Дигитализацията въобще е подмината, а тя е съществена част от модернизационния модел на българската наука. Науката в БАН все още се мисли само в хартиената й версия.

Подкрепа за стария или за новия модел в науката

Докторатите са два и се оценяват съответно – 15 точки за малък докторат и 60 точки за голям докторат.

Големият докторат остава в новия „Закон за развитието на академичния състав” като компромис с остарялото състояние на българската наука, формирана по съветски образец и междинно състояние. Големи докторати (научна степен „Доктор на науките”) няма в развитите държави в света. Тогава защо е включен като значим принос в науката? Нали е на доизживяване и в следващите години законът ще бъде коригиран в духа на съвременните стандарти в науката и той ще бъде премахнат? Още повече, че за всеки посветен в сферата на науката е ясно, че до високите степени и звания в науката бяха допускани през последните десетилетия само хора от комунистическата номенклатура, без значение партийни, безпартийни, но – задължителна част от нея. Званията и степените се раздаваха и се раздават от ВАК до закриването й през януари 2011 г. само за заслуги, само за вярност и преданост, в духа на отиващата си идеология. Не за научни постижения.

Часовете лекции в ЦО-БАН се оценяват повече от часовете лекции във ВУ. Ако научните длъжности по новия закон за приравнени за БАН и висшите училища и това е правилната позиция, тогава защо БАН нарушава принципа на равнопоставеност и внася дисхармония чрез базисния си модел за оценяване?

В този смисъл защо има вертикална йерархия между председателя и членовете на, да кажем, организационен (програмен) комитет на национален форум, която се изразява в различния брой точки при атестиране, съответно 7 и 3? Отново вертикален модел, отново неспазване на основния принцип на организиране на съвременната световна наука – децентрализацията.

Наградите се оценяват с 5 точки. За кои награди обаче говорим? За тези, които се раздават на национално равнище за партийни заслуги или работа в Държавна сигурност на съответния учен? В българската наука няма нобелисти, няма и носители на наградата на Европейската комисия „Ф.Ж.Кюри”. Тогава?

Доста помпозно, по години – 5, 4, се оценява участието „в национални и международни съвети, комисии и други обществени органи и организации”. Ще спомена само един детайл от дейността на българските учени през 2009 г., обявена от Европейската комисия за Европейска година на творчеството и иновациите. България не излъчи учен, който да бъде „посланик на Годината”. Румъния обаче излъчи.

Заемането на административен пост

не е научна дейност

Учудващо е, че участието в органи на управление на БАН-Централно управление и на научните институти е включено в оценяването на научната дейност на съответния учен. И забележете, оценъчните точки са по години – 40 години, 30 години, 15 години, 8 години. Нали си представяте как би изглеждала научната дейност на учен, който 40 години управлява науката, а не работи активно в нея и не следи иновационния момент?

Ясно е, че базисният модел е изработен от хора от старата номенклатура, които причиниха съвременното й мизерно състояние. За 20 г. демократичен преход те не проведоха реформа в българската наука. Нямаме никакви основания да очакваме, че ще успеят сега. Най-срамният факт е, че се оценява като научна дейност членството в Президиума на ВАК (Забележка 2 в Допълнителните указания), комисия с претенции на научност, която си отива заслужено в историята. Съставена от разнородни специалисти, тя извършва само контролна (разбирай идеологически контролна) дейност с даване/ недаване (така пише в в дипломите, а не - присъждане) на научна степен/ звание. При разнороден състав от специалисти въобще не може да се говори за експертна оценка. Още един излишен орган в българската наука.

Другите дейности, посочени в базисния модел, задължително трябва да бъдат оценявани: научно-изследователска, научно-приложна, учебно-образователна, експертна, но не и т.нар. „научно-организационна” дейност. Тя е само детайл от обичайната работа на учения – научни изследвания и преподавателска дейност. Експертната дейност в действителния, а не в обичайния смисъл, в който се употребява в България, откроява качествените характеристики на учения и го поставя във високите нива на науката.

Академиците и член-кореспондентите

ще бъдат ли атестирани?

Изключително важен е въпросът за атестирането на учените, които освен научни степени и звания според стария „Закон за научните степени и научните звания” притежават и още една титла – академик или член-кореспондент.

Като учени те трябва да бъдат атестирани заради равнопоставеността пред закона.

Резонен е въпросът - ако се установи, че за последните пет години ученият се е занимавал само с административна дейност и няма научна, той ще бъде ли отстранен от науката според т. 4.1.а) на методическите указания, според която „оценяваните лица не проявяват достатъчна научна активност, за да се продължи трудовото им правоотношение” в съответния институт.

Заключителни думи

Ясно е, че заглавието в духовита форма имитира бюрократичния стил, но това, което е важно, е дискусията за равнището на съвременната българска наука, за технологичната й модернизация и не на последно място - за административния капацитет на ръководните й кадри и възрастта им – биологична и психологическа. Ако човек е прекарал последните 30 години от живота си в управление на науката, без да е участвал като учен в нея, той по-скоро е вреден за нея и може да й нанесе големи щети. Спомням си разговор с акад. Иван Юхновски след една от специализациите ми в Германия. Човекът ме пита дали мога да пиша на компютър. Доста притеснена от сравнението в равнището на науката в двете държави, аз говорех за тоталната дигитализация на обществените науки в Германия през 90-те години на миналия век и твърдях, че в България закъсняваме прекалено много. През 2010 г. ситуацията в БАН не се е променила, макар че акад. Никола Съботинов смени акад. Иван Юхновски на поста.

ВРЕМЕ Е ЗА РЕШИТЕЛНА ПРОМЯНА В НАУКАТА, НАЛИ?

[ljubima]

Бих се радвала, ако започнете дискусията и без мене. В сряда ще се присъединя.