Личност и евристика

[dedenze]

Определенията за евристика зависят от сферата на приложение- обучение, иновации или алгоритми и математика. Общото при всички ,че това е формирана способност на човек да избере най- правилният и бърз път за решаване на определен проблем или задача,на база натрупан опит и знания. Евристиката е пряко свързана с персоналния запас от точни и истинни знания в широк научен спектър. Истинският учен още в ранна детска възраст, формира евристичен подход към придобиваните знания , запазва и го развива през целия си живот. Генетично се формира чрез любопитството, а по-късно, чрез осъзнатата нужда от повече знания. Евристичният подход е валиден за всички сфери на човешкото познание, практическата реализация, занаяти и умения.

При сегашното развитие на науката и техниката, високо се ценят т.н. тесни спеиалисти - притежаващи задълбочени знания в ограничена сфера. Те успешно работят, но рядко са генератори на нови идеи. В друга област те са особено безпомощни и търсят съответните партньори. Новите неща се раждат на границата на две и повече науки, за което са нужни повече и по- широки познания. Реномираните учебни заведения, правят всичко възможно за изучаване на повече предмети, водещо до по-широка сфера от общи знания. От особена важност е практическата страна на обучението, демонстрацията как се прилагат конкретните знания и умения. Реалният живот също го изисква- владеене на езици, компютри и програми, информационни технологии, преди избраната, конкретна работа например- медицина. Особено важно е да се формира евристична способност за самоубучение. Тогава е сигурно, че и резултатите от труда ви няма да закъснее.

Какво е състоянието у нас на образователната система в момента и осигурава ли формиране на евристично мислене. Категорично не, всичко е оставено в ръцете на учащия се. Особено са подценени общо образователните предмети. Педагогическият, индивидуален подход не се прилага. Всичко се извършва проформа и от двете страни. Резултатите вече доста ярко се виждат.

Търсят се специалисти отвън. В пълна сила е афоризма на акад. Ангел Балевски-“Като знам какъв съм инженер, много се страхувам да отида при лекар.”

Липсва възможност за практическо онагледяване и обучение. Няма нужната за това промишленост и средства.

Ученето и работата са насилствен процес, затова демократичните подходи особено в ученето са вредни. Това беше едно от предимствата на тоталитарната държава, което не може да се отрече, над 1000000 българи с добра подготовка, работят упешно във водещи фирми по света. Дано подобна, масова възможност имат и завършващите обучението си сега- дълбоко се съмнявам. Напротив невежеството се разраства и добива опасни размери, независимо от вековния стремеж на българина към знания и добро образование.

Ще направя едно “лирично “ отклонение за по- ясно възприемане на евристиката, като разкажа няколко случая на практическа изява :

Преди 9.9.1944 г. в габровският край се монтира водна турбина и електрогенератор. След пуска на турбината при определено натоварване се получават опасни вибрации. Пристига специалист от фирмата производител, който иска походно легло, храна и генератора да работи денонощно. Със себе си не носи никакви технически средства. Три денонощия спи до генератора неотлъчно. След това го спират и разглобяват.

Това е тежка и бавна процедура, като се има в предвид, че ротора на генератора тежи 2-3 тона. След това, като фокусник, отбелязва 3- 4 места на ротора от които да се отнеме по малко метал . Местните се подхилват снизходително, но изпълняват. Когато генератора е пуснат отново, вибрации няма - до края на експлоатацията му. Случая се разказва като легенда, аз го научих от моя учител по електротехника преди много години. Това е типичен пример за практически , евристически знания и опит. Когато човек ги формира те стават като шесто чувство – усет и трудно могат да се обяснят с формули и теории. Няма нищо свръхестествено, този човек е натрупал голям опит от монтажа на десетки генератори и всеки звук и вибрация знае от къде и от какво идва. Реално той добалансира ротора след монтаж на място, подобна практика но с модерни уреди и до днес се извършва.

Когато имаш широкоспекторни знание и опит, формираш евристични умения и можеш да бъдеш оценител, изобретател и критик в широка сфера. Мой приятел инженер, имаш подобни умения, няколко пъти е спасявал мен и семейството ми от неправилни, лекарски диагнози и лечение. Медицинските си знания е добил сам от житейска принуда, но са задълбочени и точни. Често съм го викал за оценка на сложни и нестандартни машини, оценките му са били перфектно точни. Никога не можеше ясно и подробно да обясни защо нещото няма да работи, но констатациите му не се коментираха, ние търсехме подробното, техническо обяснение и макар със закъснение го намирахме . До днес този човек, търси знания ежедневно, изнервя се ако не е научил нещо ново и счита деня за пропилян. Когато гледа футболен мач, го интересува повече конструкцията на вратата или тревното покритие отколкото резултата. В тоталитарните години имаше повече от 6 изобретения ( сега патенти). Еврист.

Много труд, знания и умения така се ражда в нас евристиката и остава за цял живот. Но когато усетиш нейната сила разбираш, че си е заслужавало. Това е един чисто научен път, осигуряващ големи, човешки възможности.

[Lion Queen]

Привет, много хубава публикация. Благодарим ти!

Проблемите на образованието в България са толкова дълбоки, че дума и не може да става за заложени в тях практики за развитие на евристично мислене в младите. Напротив. Тъкмо обратното е заложено, макар на хартия да е демонстрирано че се държи поне на "критично мислене", което е основа на прилагането на нови пътища и реализирането на нови идеи - евристистичното мислене.

Психолозите пищят, че Интернет и онлайн и офлайн базираните игри осакатяват младите, но всъщност само там в момента могат да развият някаква способност да преценяват, мислят и решават сами...

Пример за това са гениалните български хакерчета, геймърчета и пиратчета...

В училищата само някои елитни гимназии си позволяват да поощтряват учениците им да развиват нови идеи и да работят "извън програмата", т.е. извън коловоза пеене на урока, задачки, изпитване ...контролно, класно, централизиран тест... От учениците се иска минималното - да репрезентират. Не ги учат да мислят и да решават сами, тях ги е страх да го правят. Първокурсниците в университетите са пример за това. Гледат кат зомбита и си теглят готови теми от интернет за курсовите работи, без да ги осмислят, но уплашени, че няма да могат да репрезентират целия материал.... Така, че разчитаме на онези, които се ровят в интеренет не просто за да копнат тема, а да научат нещо. На онези, които играят историческа игра, но запомнят за какво се отнася тя и мечтаят за други различни пътища на преминаване на нивото

Евристичното мислене не винаги се дължи на знания. Много хора "знаят" много, но елементарен проблем не могат да решат. Евристично мислене има онзи, който се е научил да се справя сам. Българските учени, за които говориш са добри защото работят по време на своето образование в обстоятелства "направи си сам, щото ако не си го направиш, няма нищо да получиш" - направи си сам телескоп, микроскоп, дори компютър, програмата за изчисление на данни и прочие... Тъй щото няма пари да си ги купиш, направи си сам лазер, установка, леща, защото институицията която те готви за учен не разполага с такива. Когато тези учени отидат вруги държави, където всичко е готово и само трябва да се мисли по науката те вече са освен да речем физици и инженери, електротехници, програмисти... По неволя. А не благодарение на прекрасната ни образователна система. Той не просто е каран да учи многообразно, налагало му се е. Но нека споменем, че става дума за изключения...защото напоследък младите излизат в толкова отчайващо състояние от училище, че нямат никакво желание да се развиват като "ДОБРИ" учени, независимо условията...те просто отиват да берат ягоди в Англия, като изкласяват в университета по подразбиране...

Въпреки това, тъй като вероятно това младо същество е живяло много по-трудно от едно англичанче, то ще се справя далеч по-добре с евристични задачи... За това ако мислим кое провокира евристичната способност в мисленето, според мен това е практиката а не толкова разнообразната теоретична подготовка.

[B0081]

От мен плюсовете и за двете мнения.

[каскадьора]

Истинският учен още в ранна детска възраст, формира евристичен подход към придобиваните знания , запазва и го развива през целия си живот. Генетично се формира чрез любопитството, а по-късно, чрез осъзнатата нужда от повече знания.

Пълна безсмислица. Генетичното си е генетично, не се формира - особено в ранна детска възраст.

Молекулите ли проявяват любопитство, че формират генетичното? Така може!

Какво е състоянието у нас на образователната система в момента и осигурава ли формиране на евристично мислене. Категорично не, всичко е оставено в ръцете на учащия се.

Образователната система може и трябва да се подобри, но с оглед на горното едва ли по-добре може да формира евристично мислене.

Единственото, което може да направи, е да предоставя информация по подходящ начин. Оттам нататък евристичното мислене само ще намери начин за изява.

[dedenze]

Прав си каскадьор, генетичното се формира от мама татко, баба, дядо ... не от нас самите. Чети за прецизност израза така : " Генетичната даденаст се изразява чрез любопитството"...