Кой е Хуанг-ти?

[ISTORIK]

Китайски и японски археолози твърдят, че са открили доказателства за Петата древна цивилизация в югозападната китайска провинция Сичуан (в-к Киодо Нюз, 28.10.1996). Останките датират от преди 4 500 години и са намерени в древен замък близо до бреговете на реката Янгдце, на 90 км югазападно от град Ченгду. Това откритие е много важно, тъй като към четирите познати ни древни цивилизации (Месопотамия, Египет, Индия, Жълтата река) може би ще добавим и пета цивилизация. Онази, която ще ни помогне да разрешим загадката на легендарния "Жълт Император", Хуанг-ти, царувал в Китай през 27 век пр.н.е. Нека си припомним, че китайците наричат себе си "синове и внуци на Жълтият Император".

Кой е Хуанг-ти, легендарния Жълт Император?

В началото

Китай е една от люлките на човешката цивилизация. Най-древните намерени човешки останки датират от 6 000 000 години пр.н.е. През 4-то и 3-то хилядолетие пр.н.е., в Новокаменната епоха, в древен Китай настъпват съществени промени. Големи групи от хора започват да се събират заедно, установяват се на постоянни места и постепенно започват да отглеждат различни култури, да използват домашни животни. Древни поселища са открити предимно в долината на Хуанг Хе (Жълтата река). Въпреки студените зими, тази област е много подходяща за земеделие. Например, там се отглежда ориз още през 5 500 г. пр.н.е. Освен това, както знаем, всички древни цивилизации възникват в долините на големи реки.

Завещанието на императора

Китайската цивилизация дължи много на легендарния управник. Земеделие и животновъдство, бубарство и копринарство, и нещо изключително важно - основите на китайското писмо. И всичко това - благодарение на едно много странно същество, което древните текстове наричат Жълтия Император. Подобно на други древни култури, и китайската има нещо уникално и присъщо само на нея. Това е нейната писменост, развита през 2 000 г пр.н.е. и представляваща сложна система от идеограми, пиктограми и фонограми. Такива ранни форми на китайската писменост са открити от археолозите върху свещени кости, използвани за гадаене, в полята край Циао Тюн. Чак 5 години, след откритието, тези писмена са били дешифрирани, разкривайки истинската същност на "драконовите кости". Това са летописи, направени от хора, наричащи себе си Шанг, управлявали земите около Аниянг преди около 4 хиляди години. Царете Шанг са искали да узнаят бъдещето и техните гадатели са записали внимателно царските предсказания върху добре полирани черупки на костенурки, както и върху кости от говеда. Години по-късно, археолози от Китайската народна република открили стотици такива Шанг кости. Възникнал и нов клон на лингвистиката,

Джиа гу шу, наука за писмеността върху кости. Учените, изследващи писмената, стигнали до неочакван извод - това не била най-древната китайска писменост! Самите писмени знаци били толкова добре разработени, че определено свидетелствали за дългогодишно развитие на тази писменост, далеч преди династията Шанг (1 766 - 1 122 г.пр.н.е.). Смело може да се каже, че китайската писменост съществува най-малко от 4 000 години.

Древните библиотеки

Най-ранните известни библиотеки винаги са свързани с палати и храмове. Нека припомним библиотеката от папирусови свитъци на египетския цар Рамзес II, (1 304? - 1 237 пр.н.е.), огромната библиотека от глинени плочки на асирийският владетел Ашурбанипал (668? - 627? пр.н.е.) в Ниневия. Обикновено пазителите на библиотеките били жреци, учени, учители. Първият известен китайски библиотекар е бил философът Лао Тце, по времето на владетелите Чоу около 550 пр.н.е. Интересното е, че има категорична връзка между Лао Тце и Жълтият Император. Много древни култури посочват някакво божество като създател на писмеността им. Например в Египет това е бог Тот, древните гърци почитат бог Хермес. Жълтият Император често е наричан "Син на небето", а Китайската империя "Небесна империя". Легендата го посочва като създател на изкуството да се строят лодки и кораби, къщи и палати, производство на дрехи, музикални инструменти, китайския календар. За изобретател на древното китайско писмо се смята Тцанг Чие, министър на Жълтият Император.

Китайската математика

Корените на китайската математика са обвити в митове, понеже древните математически тесктове са записвани върху бамбук, който е изгнивал и поради това те не са се запазили. Смята се, че Жълтият Император е покровителят на математиката в древен Китай. Неговите министри Тай-мао и Ли-шоу, са създали шестдесетична бройна система и са положили основите на аритметиката. Китайците са вярвали, че числата притежават философски и метафизични свойства. Те са използвали числата, за "да достигнат духовна хармония с космоса" и са вярвали, че съществуването на човека зависи от нумерологията.

Любовта...

Най-древните книги за любовта са китайските "Наръчници за секс", написани преди около 5,000 години от легендарния Жълт Император, Хуанг-ти.

... и войната

Основите на военното изкуство, по отношение на военните действия при различни терени - планини, реки, блата и равнини, също са поставени от Жълтият Император. Това му е позволило да се справи успешно с четирима други царе. В древен ръкопис се казва, че той е водил 70 битки и е установил мир в Империята. По време на една от битките, се спуснала толкова гъста мъгла, че войните не могли да се ориентират. Тогава, с помощта на "колесница-компас", Жълтият Император извел войските си и постигнал пълна победа. Между другото, Наполеон е имал подобни виждания върху военното изкуство. Лао Тце (или Лао Тцу) и Хуанг-ти. В действителност, истинският основоположник на философията на таоизма е философът от 6-ти век пр.н.е. Лао Тцу. Някои учени смятат, че той е бил малко по-възрастен съвременник на Конфуций (Кунг-Фу Цу, роден под името Чиу Чунг-Ни). Съществува обаче близка връзка между Лао Тцу и Жълтият Император. Каква е връзката между един отдавна умрял император и царският библиотекар, положил основите на таоизма? Макар да има дълбоки корени в китайската история, таоизмът е по-скоро начин на живот, отколкото религия. Основите на таоизма можем да открием в книгата на Лао Тцу, наречена Тао Те Чинг. Той вярва, че съществува хармония между Небето и Земята и че тази хармония може да бъде открита от всеки, по всяко време - всичко, което е необходимо, е да се следва естествения поток на Природата, наречен Тао или "Пътят". Лао Тцу ни учи, че Тао е нещо, което не може да се опише с думи, тъй като думите не могат да опишат безкрайната Вселена. Успоредно с развитието на таоизма като философия, се развива и едно религиозно течение на таоизма. Този "религиозен" таоизъм има своите жреци, храмове, ритуали и символи. Лао Тцу е въздигнат като "светец" и в негова чест се извършват жертвоприношения. Този таоизъм възниква върху идеите на ин-янг и петте елемента (метал, дърво, вода, огън и земя). По това време започва да се създава пантеона на таоистките божества, често провъзгласявани за богове. Астрологията, алхимията и гадаенето получават такава известност в това таоистко течение, че постепенно започват да се отдалечават от философското начало и да се превръщат в окултизъм. Това течение понокога се нарича Хуанг-Лао (от имената на Хуанг-ти и Лао Тцу). От него произлизат много силни алхимични течения, като Таоистките лекари по времето на династията Кин, (221 - 207 пр.н.е.). Те, подобно на алхимиците от Средните векове в Европа, се опитват да използват сили, чрез които да превърнат основните метали в злато. Тези лекари са били известни също като духовни медиуми и като специалисти в левитацията. Дали Лао Тцу не е получил подобни знания за странни сили от онези, които са притежавали завещанието на Жълтият Император?

Или пък ги е получил от самия Жълт Император?

Синовете на небето

Жълтият Император е едно твърде интересно същество. Древните китайски ръкописи споменават за удивителни, мъдри и човечни (човечни, а не човешки) същества, така наречените Синове на Небето (това определение с превръща в императорска титла значително по-късно), направили твърде много за дивите обитатели на пещерите в долината на реката Хуанг Хе. Появата на "Синовете на Небето" на Земята винаги е предшествана от интересни небесни явления. Преди Хуанг-ти да се роди, великата звезда Чи от съзвездието Голяма Мечка, започнала силно да свети. От всички "Синове на Небето", Хуанг-ти е оставил най-ярки следи в китайската митология. Той се появява за първи път в басейна на реката Хуанг Хе. За разлика от всички останали древни герои, той не е просвещавал хората, нито е изисквал от тях преклонение. Хуанг-ти и неговите помощници са били удивително рационални същества. Те, разбира се, са научили местните хора на всички видове полезни науки, включително и акупунктурата. Но това, от което преди всичко се интересували, били техните собствени дела - създаването на сложни и неразибраеми (за хората) апарати и устройства. Крапива, забележитилен украински изследовател на аномални явления, пише във ръзка с това, че Хуанг-ти изобретил дванадесет гигантски огледала с непознати свойства и ги е използвал, за да "следва Луната" (Oдеса, 1991). Ареохозите на съвременен Китай добавят още една подробност, цитирайки Биографията на Хуанг-ти: "Когато Императорът посрещнал Западната владетелка на Планините Вангву, от ковано желязо били изработени дванадесет големи огледала. Според Крапива, тази биография е написана на базата на тайнствени легенди. Какво са искали да кажата древните писари с това "следва Луната"? Какво е карало Хуанг-ти да прави връзка между тези огледала и Луната? Има дори един още по-любопитен детайл. В книгата "Разкази за чудеса", от 6 в. пр.н.е. се казва, че хора от Огледалното езеро разказвали, че е запазен камъка, на който Хуанг-ти полирал огледалата. Върху този камък не виреят дори пълзящи растения. Освен това, Лао Тцу е живял по това време - не е ли видял този камък?

Тайнствените триножници

Многобройни източници посочват, че Хуанг-ти е направил и използвал някакви "тайнствени съдове - триножници". Те не са използвани за вода, нито пък за огън и приготвяне на ястия върху огъня. Целта на един такъв съд-триножник била съвсем различна - това били подобия на Великата Безкрайност Тао, скрит двигател на Вселената. Всеки съд - триножник бил висок приблизително 3 - 4 метра, но обемът му бил сравнително малък - 100 литра. Трите крака носели голямата част от тежестта му. Любопитният човек не е могъл да надзърне във вътрешността на триножника, но източниците твърдят, че "хиляди духове са изпълвали вътрешността му". Kрапива, който е изучил всички възможни източници, смята, че такъв един действащ съд - триножник е излъчвал някакви шумове, гласове. Древнокитайските легенди разказват, че триножниците са изобразявали "дракони, летящи в облаците". Може би същият "дракон", който е дошъл и отвел Хуанг-ти и неговите помощници? По всяка вероятност, тези триножници са били комуникационни средства за далечни разстояния, тъй като разположението им е подбирано така, че да сочат звездата Сюан Юан. Това е звездата, от която е пристигнал Хуанг-ти. Ние познаваме тази звезда като Регул от съзвездието Лъв. На 18 км североизточно от Жаокуинг има планина, която първоначално е наричана Планината с езерето на върха, защото наистина на върха е имало езеро. Легендите твърдят, че веднъж Жълтият император е поставил триножник там. Този триножник е имал много интересни свойства - той е можел да "съхранява" знания и данни. Нещо повече, могъл да стой на едно място, а също и да се придвижва, да става по-лек и по-тежък. Крапива смята, че триножникът е бил в състояние да въздейства върху гравитацията.

Съществото Чи Ю

Хуанг-ти и повечето от неговите помощници са оперирали в Северен Китай. Там китайската цивилизация се развива по-късно. Южен Китай е по-напред в развитието си, защото там са действали същества, чиято същност не може да се определи лесно. Живи организми, независими механизми или механизми, контролирани от живи същества. Древните източници ги наричат "Чи Ю и неговите братя". Явно е, че те са били твърде идентични, тврде приличащи си един на друг. Крапива е успял да събере малко информация за Чи Ю. Подобно на Хуанг-ти, Чи Ю е имал четири очи (или поне така се е смятало), шест ръце (или може би манупулатори?). Най-странното нещо у Чи Ю е била главата му. Тя е била направена от мед, а вместо уши е имала нещо като тризъбци. Местните легенди твърдят, че главата е била отделена от тялото и погребана отделно. Дори и години след това, мястото, където е била погребана главата, е излъчвало топлина. От време на време, от мястото на погребението се е издигал облак от червеникава пара. Чи Ю е можел да се движи по неравни повърхности и даже да лети (за кратко време). Неговият апетит за храна бил огромен и необичаен. Всички смятат, че той (или то) се е хранел с камъни и пясък. Били ли са Чи Ю и неговите братя живи същества? По-скоро сложни автономни механизми, подобни на роботи. Разбира се, това означава контрол от живи същества. Местните хора обаче са смятали всички за живи същества.

Връщане на родната звезда

Хуанг-ти управлявал сто години, но продължителността на неговия живот била по-голяма. Някои източници допускат, че е живял 300 години. Къде е прекарал остатъка от дните си и какво е правил? Има различни предположения. Някои таоистки източници считат, че той се е завърнал на родната си звезда: "въздигнал се е в Небесата и е станал владетел на Великата Безкрайност, завръщайки се на звездата Сюан Юан". Това е звездата, към която са били насочвани триножниците. Това е Регул, най-ярката звезда от съзвездието Лъв. Една любопитна подробност: в звездната система Регул има радиоизточник, който излъчва в метровата област на радиовълните. В нашата Слънчева система такъв източник е Земята.

Същността на гръмотевицата

Представата за Хуанг-ти е като за гръмотевица. Аборигените от Австралия имат подобни митове за същества, придвижващи се с големи скорости и издаващи "гръмотевици". Хуанг-ти обаче е малко по-различна гръмотевица. По-скоро като многократно биене на барабани. Един от помощнитие на Хуанг-ти е бил наричан "Принцът на гръмотевицата". Хуанг-ти, притежаващ силата на гръмотевицата, е могъл да се придвижва с огромни скорости в космоса. Той е притежавал "дракон" Чангуан, който е използвал, за да достига Слънцето. Всъщност най-важното в случая е схващането, че тази огромна скорост е оказвала влияние върху движението на Времето и е забавяла стареенето на човешкия организъм. В биографията на Хуанг-ти се казва, че драконът Чангуан е изминавал такива разстояния на ден, които, ако човек язди, ще са му нужни... 2 000 (две хиляди) години!

Регул (Alpha @ Leo)

Къде е отлетял Хуанг-ти? Погледнете съзвездието Лъв, което се намира в Северното полукълбо през пролетта и в Южното през есента. Регул, най-ярката звезда от съзвездието, означава "принц". Тя има също така и други имена: Кор Леонис (сърцето на лъва), Рекс, Ал Калб ал Асад, Кабелесед. Самото име на съзвездието също има интересен прозход: то идва от Немейският Лъв от Луната, когото Хера изпратила, за да убие Херкулес. Херкулес обаче го удушил с голи ръце. Когато и Херкулес умрял, лъвът и Херкулес били изпратени на звездните небеса като съзвездия. Дали гръцкия мит не идва от Китай, а драконът не се превръща в лъв? Халдейците свързват Leo със Слънцето, тъй като това съзвездие е на небето по време лятното слънцестоене (това вече не е вярно поради изместването на земната ос). Тъй като и Нил се разлива по това време на годината, древните египтяни също са боготворяли небесния Лъв.

Какви тайни ще разкрият още китайските и японски археолози? Дали това ще ни даде доказателството, което човечеството толкова дълго очаква? Доказателството, че не сме били единствената интелигентна форма на живот на Земята?

Търсенето продължава.