Причини за неуспеха на българския преход (планът Ран-Ът ли е виновен?)

[Михов]

Може би една статия дава някои обяснения за случилото се в България и ЦИЕ през последните двадесет години.

Тук: http://www.duma.bg/duma/node/4194

Разбира се, да разглеждаме Доклада с наименование "Български проект за икономически растеж и преход към пазарна икономика" като заговор на някакви изроди, поставили си за цел да унищожат България е повърхностно и глупаво. Да отминаваме обаче резултатите от доминиращия в България неолиберален консенсус е още по-глупаво и повърхностно.

Нека все пак споменем, че Ричард Ран продължава да "бди" над българския си проект, чрез Института за пазарна икономика, където е председател на надзорния му съвет. Не е само Ран. Цала плеяда от "независими" експерти ни облъчват ежедневно с идеология. Емил Хърсев, Лъчезар Богданов, Георги Ганев, Красен Станчев... Списъкът, вярвам, може да бъде продължен от по-внимателните наблюдатели.

Ще завърша този текст с препоръката към автора на темата да погледне и към Словения и да направи сравнителен анализ с държавите от нейната черга. Чехия, Унгария, Словакия и Полша.

Е, може би факта, че Словения си имаше един Славой Жижек, а ние - потомствения комунист Луканов отговаря на някои въпроси. За разтуха предлагам и един текст на Жижек за либералните комунисти: http://www.lifeaftercapitalism.info/critique/133-nobody-has-to-be-vile-zizek

Словения наистина е прекрасна страна, никой не спори за това. Чиста, подредена и просперираща. Въпросът тук обаче е защо точно Словения избегна лапите на либертарианството? Защо това не се случи на бившите й събратя от Югославия?

Отговорът е прост - на елитите в България или Босна либертарианството им е изгодно, защото парадоксално им позволява всъщност да осъществяват пълен контрол върху страните си. Което е част от моята теза, че нашият елит към 1989 г. (по същество висшата комунистическа върхушка) осъществи точно този вариант на преход, защото му даваше възможност да запази властта си.

Освен безспорния отличник Словения, мога да отлича и Чехия (макар и с по-скромни успехи от словенските), а ако вземем под внимание и ниската база, от която тръгнаха през 1991 г. - и Естония. Това, че елитите на тези страни не тръгнаха по българския или украинския модел очевидно е въпрос и на народопсихология, и обществени отношения и нагласи в съответните страни.

Полша и Унгария са много интересни. Те постигнаха по-големи от българските успехи (в Унгария положението днес наистина не е цветущо), но са много далеч от стабилитета и стандарта на една Чехия. Малко хора в България знаят, че унгарските и полските комунисти запазиха икономическата, а оттам и до голяма степен и политическата си власт. Т.е. техният преход донякъде е подобен на нашия и коренно различен от чешкия например. Това просто го казвам като факт и не го абсолютизирам (макар че, със сигурност има важно значение), защото в Словения точно словенските комунисти организираха нещата, при това наистина много добре.

Нека не забравяме и факта, че Чехия и Словения имаха много силни икономики и по социалистическо време. Например югославския национален доход през 1966 г. се разпределя по републики на човек от населението по следния начин: Словения - 3957 динара, Хърватско - 2560 динара, Сърбия - 1935 динара, Черна гора - 1551 динара, Б и Х - 1467 динара, Македония - 1342 динара, средно за Югославия - 2120 динара (източник: Кратка Българска Енциклопедия). С други думи, всеки може да види как тогава Словения има три пъти по-висок доход от Македония! Да не забрявяме и факта, че Югославия имаше много по-балансирана външна търговия от НРБ, търгуваше много със Запада и не беше така зависима от съветските енергийни носители, т.е. рухването на социалистическата система не промени толкова драстично нещата за тях.

Така че, нещата са комплексни - културни, икономически и идеологически фактори обуславят словенското чудо.

[markoli]

Може ли директорът на общинския или държавен хлебозавод да определя цени, каквито му скимнат? Че дори и частникът е зависим от държавните такси, данъци, мита и регулации и никога не може да "ценообразува" както му текне.

В случая с България от 1991 г, обаче, имахме целенасочено взривяване на цените от тази същата държава, която е призвана да прави точно обратното и по цял свят наистина го прави.

Резултат: доликвидиране на заводите, деиндустриализация и целенасочено ликвидиране на капитала на обикновените хора и техните предприемачески възможности.

Изтриване дори и на идеята за средна класа в България, като гарант на гражданското общество и демократичните свободи. Мутрите нямат нужда от гражданско общество и демократични свободи за хората.

Много от забраните, които бяха наложени на България след 1990г. като противоречащи на свободната и пазарна икономика се използват с успех днес от новите бележещи растеж икономики на Китай, Индия, Бразилия ит.н.

Фондация на

националната Камара

1990

Доклад върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България

подготвен от Фондацията на Националната Камара на САЩ за Народна Република България

За премахването на съществените инвестиционни контрастимули са необходими следните поправки в Указ 56, след измененията:

1. Отмяна на член 4(3): Според този текст Министерският съвет може да не предлага Указ 56 по отношение на стопанската дейност на чуждестранни лица от страни, провеждащи дискриминационна политика по отношение на български фирми.

2. Отмяна на член 5: Този член постановява стопанската дейност да се развива, като се обединят планиращите и регулиращи функции на държавата за обществено-икономическото развитие с автономията на фирмите и действието на пазарния механизъм. Българско¬то правителство просто трябва да се оттегли от работата на пазара и от разпределението на ресурсите чрез правото върху и защитата на частната собственост и свободната инициатива, ако иска да се достиг¬нат неговите цели и стремежите на българския народ, изложени в Указа.

3. Поправка на член 11(1), който да има следния текст:

"Инициативата за основаване, реорганизиране и закриване на фирми може да изхожда от: съществуваща фирма, български граждани, чуждестранни физически или юридически лица. "

Юридическата философия на реформите, представени в настоящата глава, изключва държавата от участие в практическата икономика на България. Оттук следва, че държавата и обществените организации не могат да играят никаква роля във формирането на фирми за провеждане на икономическа дейност.

4. Поправка на член 13(2), които да има следния текст:

"Държавните и общинските фирми могат по решение на своите управителни съвети да продават имуществото си на физически и юридически лица."

Съществуващият в момента текст изисква в случаите, при които с отчуждаването на имотите се променя и сферата на дейност на държавна или общинска фирма, последната, ако е държавна, трябва да осигури съгласието на Министерския съвет или на определен от него министър, а ако е общинска - на Общинския народен съвет. Досегашната уредба изисква и при отчуждаване на недвижими имоти или на права върху такива в полза на фирми, които не са държавни или общински, да се получи разрешение от министъра на финансите или от Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет по ред, обнародван от Министерския съвет. Тази тежка мрежа от необходими одобрения пречи на продажбата на съществуващи имоти на частни инвеститори, като по този начин затруднява прехода на България от командна към пазарна икономика.

5. Отмяна на член 18: Текстът дава на Министерския съвет пълномощия да налага вносни и износни квоти, както и да забранява външно¬търговска дейност с някои видове стоки и услуги. Първо, мястото на такова условие, ако въобще трябва да го има, е в Закона за външната търговия. Всъщност то е неподходящо. Условието може да има най-много следния текст:

"Министерският съвет може да определя правила отнасящи се до външнотърговската дейност, които не противоречат на задълженията на България по международни търговски договори."

6. Отмяна на член 19: Този член дава на Министерския съвет правомощия да "установява разрешителен режим за определени от него външноикономически сделки и дейности, както и да въвежда експорт¬ни такси". Подобни правомощия са вредни за принципите на свободната инициатива и представляват контрастимул при инвестирането. Принципите на свободния пазар изискват чуждестранния или местен бизнес да бъде освободен от държавна намеса.

9. Отмяна на член 41: Съгласно този член би трябвало всички смесени акционерни фирми да обнародват в централен ежедневен вестник годишния си балансов отчет с данни за печалби и загуби през всяка от последните 5 години, както и дивидентите, изплатени през тях.

Печалбите на една стопанска корпорация са деликатна информация, предназначена за вътрешно ползване, тъй като разгласяването й може да помогне на конкуренцията при разработването на ценовата й стратегия. В съгласие с принципите на свободния пазар, този член може да бъде изменен, както следва: "Ежегодно до 31 март Управителният съвет е задължен да изпраща на акционерите по пощата балансовия отчет за предишната година, заедно с отчет за печалбите и загубите през всяка от последните пет години, както и отчет за дивидентите, изплатени през всяка от тях."

11. Отмяна на член 82: Този член постановява, че държавата "регулира стопанската дейност" в България чрез комбинация от данъци, такси, субсидии, лихвени проценти, валутни нормативи, правила за формиране на цените и държавни поръчки.

Първо, държавата не трябва да се занимава с регулирането на стопанските дейности на България.

Държавата не бива да пречи на функционирането на икономиката чрез намеса във формирането на цените или чрез правителствени договори, целящи да стимулират или осигурят стопанска дейност чрез държавни поръчки за производство на стоки.

Функционирането на свободна пазарна икономика изисква колкото е възможно по-малка намеса от страна на правителството - в съответствие с този принцип, държавата не трябва да се стреми да се бърка в пазарната икономика, като ин¬жектира правителствено планиране и свързани с надежди за растеж цели и използва различните форми на намеса, посочени в този член.

12. Отмяна на членове 83, 84, 85 и 86. Да се заменят от един единствен член със следния текст:

"Държаната няма да се намесва във функционирането на икономиката.

Държаната ще използва данъчната политика единствено за финансови цели. Цените на стоките и услугите ще се определят от действието на пазара. Държавата няма да се намесва в процеса на формиране на цените. "

Може би една статия дава някои обяснения за случилото се в България и ЦИЕ през последните двадесет години.

Тук: http://www.duma.bg/duma/node/4194

Разбира се, да разглеждаме Доклада с наименование "Български проект за икономически растеж и преход към пазарна икономика" като заговор на някакви изроди, поставили си за цел да унищожат България е повърхностно и глупаво. Да отминаваме обаче резултатите от доминиращия в България неолиберален консенсус е още по-глупаво и повърхностно.

Нека все пак споменем, че Ричард Ран продължава да "бди" над българския си проект, чрез Института за пазарна икономика, където е председател на надзорния му съвет. Не е само Ран. Цала плеяда от "независими" експерти ни облъчват ежедневно с идеология. Емил Хърсев, Лъчезар Богданов, Георги Ганев, Красен Станчев... Списъкът, вярвам, може да бъде продължен от по-внимателните наблюдатели.

Ще завърша този текст с препоръката към автора на темата да погледне и към Словения и да направи сравнителен анализ с държавите от нейната черга. Чехия, Унгария, Словакия и Полша.

Е, може би факта, че Словения си имаше един Славой Жижек, а ние - потомствения комунист Луканов отговаря на някои въпроси. За разтуха предлагам и един текст на Жижек за либералните комунисти: http://www.lifeaftercapitalism.info/critique/133-nobody-has-to-be-vile-zizek

Да. Емил Хърсев е сред сътрудниците. Там са и Венцислав Димитров и Иван Костов и Атанас Папаризов.

Ето списъка със сътрудниците от страна на Р. България наречени там "съветници":

Екип от български съветници на Доклад върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България.

Професор Иван Ангелов

Старши икономически съветник на министьр-председателя

Венцислав Антонов

ВИИ "Карл Маркс"

Румен Аврамов

Икономически институт, БАН

Валери Борисов

Юридически съветник

Министерство на икономиката и планирането

Д-р Венцислав Димитров

Икономически институт, БАН

Д-р Генчо Димов

Старши икономист

Министерство на външноикономическите връзки

Стою Дулев

Заместник-министър на икономиката и планирането

Д-р Никола Гълъбов

Икономически институт

БАН

Професор Илия Георгиев

Икономически институт

БАН

Д-р Румен Георгиев

Генерален директор

Минералбанк

Димитър Костов

Заместник-министър на финансите

Д-р Иван Костов

ВМЕИ "Ленин"

Емил Хърсев

ВИИ "Карл Маркс"

Татяна Хубенова

Икономически институт

БАН

Д-р Димитър Иванов

Икономически институт

БАН

Професор Лилия Каракашева

Главен директор

Министерство на външноикономическите връзки

Д-р Найден Найденов

Заместник-министър на икономиката и планирането

Д-р Невяна Кръстева

Научен сътрудник

Министерство на външноикономическите връзки

Георги Панков

Заместник-министър на икономическата реформа

Професор Огнян Панов

Директор

Институт по държавно и стопанско управление

Атанас Папаризов

Генерален директор

Министерство на външноикономическите връзки

Д-р Огнян Пишев

Старши икономически съветник на Президента

Д-р Иван Пушкаров

Икономически институт БАН

Професор Димитър Шопов

Заместник-председател

Комитет по труда и социалното осигуряване

Боян Славейков

Икономически институт

БАН

Професор Стефан Стоилов

Министър на икономическата реформа

Професор Милчо Стоименов

ВИИ "Карл Маркс"

Професор Тодор Вълчев

Икономически институт

БАН

Христина Вучева

Научно-изследователски институт

Министерство на финансите

Б. пр. Длъжностите на сътрудниците от българския екип, както и названията на българските организации са преведени от английския текст и съответстват на момента на подготовката на доклада."

[Alexander_Nevski]

азиатското икономическо чудо, независимо дали става дума за корея, япония или китай или някоя друда държава, се разви на базата на вътрешни протекционистични практики, планиране и държавно субсидиране и подкрепа - все непазарни практики противоречащи на 'свободния капиталзиъм' ... крайният резултат се изразява във завладяването на световните пазари ... т.е. накратко казано тези пазари защитиха вътрешните си пазари и икономиката си в преходния период докато са уязвими и завладяват световните пазари ...

в източна европа по време на транзицията поради ред обективни причини това не се случи ... отрицанието на соца продължи под форма на чуждопоклоничество и даване на свободен достъп на западните компании и банки до вътрешния пазар ...

крайният резултат го знаем всички ... нови активи общо взето не се създадоха ... а това, което оцеля в момента има много дълг (пасив) зад себе си, само дето за разлика от преди 1989г. той вече не е държавен а частен и към западноевропейските банки ...

[Михов]

В допълнение към горното мнение бих добавил, че важна част от азиатското икономическо чудо са конфуцианската култура и традиции. Защото в Европа (особено пък на Балканите) много трудно ще мотивираш хората на лоялност като азиатската към компаниите. При това азиатците го правят, вършейки повече работа като часове от европейците срещу по-ниско заплащане.

Например в Южна Корея официално шестдневната работна седмица в корпорациите е отменена през 2004, но негласно продължава да се работи в събота. Южна Корея е и страната с най-дълга работна седмица измежду развитите страни. За Китай пък какво да говорим? Тук разправяме, че имаме див капитализъм, но ако видим положението на нашите работници в сравнение с китайските, ще ни се стори направо, че живеем в Норвегия или Швеция! Защото чайниците бачкат шест дни в седмицата по 10-12 часа. За синдикати при тях, мисля е излишно да говорим.

Най-напред в прилагането на съвременните изисквания по отношения на труда е Япония и както се вижда, дните на японското чудо отдавна свършиха.

[dedenze]

Изхода не е в прекалената, безмозъчна работа, от която действително ще заприличаш на чайник. Грешката е в налагането на американския модел и пълната частна собственост. За нашите бедни условия, дава лоши резултати. Нужна е колективна воля и формиране на Български приоритети, промишленост, възстановяване на старите пазари и производствени ниши. Това не е по-силите на нашите "бизнесмени" и на отделни личности, забогатели от реституция и тъмни сделки. Това е обща държавна работа в много по- развити от нас страни, държавният сектор е равен на частния.

Няма нация достигнала просперитет за сметка на зверска експлоатация, застрашаваща здравето на хората. Добрият робовладелец, се грижи за здравето, живота и развлеченията на робите. Не е като нашите новобогаташи. В Китай това също не се прави, така се решават тежки демографски проблеми, който тука нямаме в тези мащаби.

[Alexander_Nevski]

преходът беше успешен за едни и неуспешен за други ...

по правило той беше успешен за тези, които го дирижираха или пък се приспособиха бързо и неуспешен за тези, които имаха свръхочавакния ...

на практика този баланс при развитието беше постигнат съвсем закономерно и унисон с БГ народопсихологията ... понеже всеки идва за един мандат на власт гледа да се накраде ... понеже знае, че ако започне да ровичка и да вади кирливите ризи на предните и да ги вкарва в затвора утре може да му се случи същото не го прави ... и така до безкрай ... процес много добре описан от Буров в няколко изречения когато разказва за БГ политката от преди войната ... непроменен и повтарящ се след толкова години ... а овцете гледат как ги стрижат и блеят ...

[dellano]

И? Естествено, че ще има регулиране, когато няма пазар а монопол на отделни дружества в отделни области. Това за целия пазар ли важи? Не, нали?

Би ли посочил на българска територия действащ пазарен механизъм?

Например цената на горивата в България да се повлияли и регулирали пазарно от движението на цените на долара и на петрола?

В България СБ и МВФ наложиха командно-аднинистративен модел от латино-американски тип и разсипват по план заварените от преди 10 ноември промишлени и инфраструктурни активи.

Целта със всеки изминат ден става все по-ясно видима - превръщане на България в страна от третият свят под прикритието на формалното и членство в ЕС, което улеснява и прави привидно неизбежен диктата на разоряващте ни институции.