Причини за неуспеха на българския преход (планът Ран-Ът ли е виновен?)

[КГ125]

Имаш основание за изразеното съмнение в източника, в смисъл, че него не трябваше да трия. Само че, вече го изтрих, заради останалата част от текста.

Освобождаването на цените е първа стъпка в реформата на социалистическата икономика; втората е бързата приватизация, в условията на здрава законност и търда централна власт. Както в Китай.

Не освобождаването на цените направи инфлацията, ами забатачването на следващите стъпки от реформата. Фиксирани цени не може да има при несоциалистическа икономика.

Инфлацията е роди пълния хаос, който настъпи в страната след прословутото освобождаване на цените.

А сриването на пазарите и на СИВ беше пък решаващо.

Само си помисли - България изнасяше консерви за Русия. ОК. На кой през 1993 г. да продаваш консерви? От кой да ги купиш в БГ? Кой ще ти ги плати?

Падането на социализма си беще сравнимо с война. От нея бързо и рязко излязоха държави като Полша, които светкавично направиха реформата. В нея затънаха до шията в л..ната такива като България, защото реформата почна, спря и силите които я спряха, започнаха да експлоатират хаоса, като създадоха непазарни институции и практики в условията на пълна свободия в държавата. Източиха се банките, които не действаха на пазарен принцип, създаде се мафия, контролирана от екс-силовите структури, масова стана корупцията, простотията, чалгата, безнаказаността.

Нарича се посткомунизъм. Причината за него не е в реформите на старата система, а в половинчатостта им.

[Хърс Златния]

Не освобождаването на цените направи инфлацията, ами забатачването на следващите стъпки от реформата. Фиксирани цени не може да има при несоциалистическа икономика.

Очевидно имаме терминологичен проблем, иначе не мога да си обясня горното изречение.

И след "освобождаването" на цените, те де-факто продължаваха да бъдат фиксирани и държавно контролирани. Точно това Ви обяснявам. Затова слагам "освобождаването" в кавички.

Защото не става дума за освобождаване на цени, а за целенасочено помпане на инфлация.

Ако цените бяха просто освободени, т. е. неконтролирани повече от държавата, инфлацията нямаше как да стане 400% за една нощ. Можеше да бъде 40% за година, например, но не и 400% за 24 часа.

В случая имахме типично държавно регулиране, но не с цел задържане на цените (както обикновено се мисли), а с цел тяхното вривяване.

Разбирате ли ме, г-н КГ 125?

[КГ125]

Ще се разберем, когато посочите, г-н Хърс, кои цени в кои периоди според Вас бяха контролирани от държавата след освобождаването им и как това създаде инфлация? Как ставаше държавния контрол върху тях?

След отпадане на административното ценообразуване, кое продължи да ги фиксира де факто?

[IYI Аспарух]

След отпадане на административното ценообразуване, кое продължи да ги фиксира де факто?

Въпреки, че властите и медиите ни заблуждават вече 20 години, че видите ли имаме пазарно определяне на цените на стоки и услуги, в България все още властва командно-административния метод на определяне на цените.

Пример за командно-административно определяне на петорно по-висока от нормалното цена на енергиен източник с цел България да не съумее да произведе никаква конкурентоспособна промишлена продукция от страна на малките и средни предприятия:

КАКВО ЩЕ ВКЛЮЧВАТ НОВИТЕ СМЕТКИ ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЯ ОТ УТРЕ 01.07.2010г.:

От утре, 1 Юли 2010г. във фактурите ще има вече вместо шест, осем отделни компонента, образуващи крайната цена.

1. цена за енергия по дневната тарифа;

2. цена за енергия по нощната тарифа;

3. цена за достъп до разпределителната мрежа

4. цена за пренос през разпределителната мрежа НН;

5. добавка за „зелена“ енергия.

Към гореизброените от утре ще се добавят още три:

6. цена за достъп до електропреносна мрежа ВН (мрежата на НЕК )

7. цена за пренос през електропреносна мрежа ВН (мрежата на НЕК

8. цена за високоефективно комбинирано производство на топлинна и

електрическа енергия.

С решение № Ц – 030 от 28.06.2010 г., Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) въведе новите компоненти:

- цена за пренос през електропреносната мрежа ВН -0,00964 лв/кВтч;

- цена за достъп до електропреносната мрежа ВН -0,00889 лв/кВтч;

- цена за високоефективно комбинирано производство на топлинна и

електрическа енергия- 0,00219 лв/кВтч;

- и добавката за зелена енергия за битови потребители и предприятия с по-малко

от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19.5 млн.лв., присъединени към

електроразпределителните мрежи на ниско и средно напрежение -0,00303 лв/кВтч,

[Михов]

Изключително нагла и некадърна цензура си позволяват в този иначе добър форум. Предполагам, че е Кагебейката.

Посочих, че "бизнесменът" Михов бърка милиони с милиарди и това беше изтрито.

Нещо неприлично ли съм казал или КГ125 също е с мека шапка?

Я по-добре някой да ми обясни за какво става въпрос? Къде съм бъркал милиони с милиарди?

Хърсчо, "бизнесменът" Михов си гледа кефа, щастлив е и доволен от живота!

Докато ти вечно мрънкаш, все нещо си недоволен, все си избиваш комплексите! Абе, като ти гледам постовете, предполагам мрънкаш основателно, защото трудно би могъл да бъдеш нещо повече от разсилен. Ако пък случайно все пак си нещо повече от разсилен, то приеми това като една от особеностите на страна като България!

Нека г-н Михов да бъде така добър да приведе официални статистически данни от официални източници - НСИ, например, а не извадки от някакви неизвестни лекции.

Ами г-н Михов не е така добър, щом се съмняваш в моите източници, намери свои и ме обори! Източниците са лекции, предназначени за университет. Знаем, че с университетите си скаран, но все пак! Задоволявам се да кажа само и че същите данни ги имам на хартиен носител.

Въобще, Хърсчо, ти какви източници си посочил в защита на своите тези? Аз досега и един такъв не видях!

П.П. Обръщам се към уважаемата администрация на форума.

Защо определени потребители се толерират? Ето, Хърс се държи грубо и откровено просташки с голям брой потребители, но реални санкции към него няма! В същото време, други хора получиха временен бан, или сериозно предупреждение за бан за моментен изблик, а аз така, като преглеждах форума, изблиците на г-н Хърс не са преставали от датата на регистрацията му!

Разбирам, че форумът има и социални функции - да отвори дверите на науката за децата от пролетарски семейства, като въпросния господин, но не смятам, че ние сме длъжни да търпим лошото му възпитание!

Редактирано Октомври 1, 2010 от Р. Теодосиев

[glishev]

П.П. Обръщам се към уважаемата администрация на форума.

Защо определени потребители се толерират? Ето, Хърс се държи грубо и откровено просташки с голям брой потребители, но реални санкции към него няма! В същото време, други хора получиха временен бан, или сериозно предупреждение за бан за моментен изблик, а аз така, като преглеждах форума, изблиците на г-н Хърс не са преставали от датата на регистрацията му!

Имаш право, пропускът е наш и приеми извинения за него. Ничие грубо поведение не бива и няма да бъде толерирано. Хърс наистина често пише с тон, по-остър от допустимия, не само ти си реагирал досега. Б. мод.

Р. Теодосиев: В този форум никой не се толерира повече от другия, има само двама администратора и това е!

Тук идеята е една нормална дискусия, ако продължавате да се обиждате и нападате то всеки ще си получи наказанието и това не го казвам за никой определен, а всеки нарушаващ правилата на форума, само в тази страница са трима...

Редактирано Октомври 1, 2010 от Р. Теодосиев

[kramer]

Интересно, СИВ го няма, Путин "цака" Лукашенко, Белорусия няма никакви суровини, пък си съществува.

[КГ125]

И как си съществува?

[kramer]

Някои едва ли не ги сравняваха със С.Корея.

[КГ125]

Въпреки, че властите и медиите ни заблуждават вече 20 години, че видите ли имаме пазарно определяне на цените на стоки и услуги, в България все още властва командно-административния метод на определяне на цените.

Пример за командно-административно определяне на петорно по-висока от нормалното цена на енергиен източник с цел България да не съумее да произведе никаква конкурентоспособна промишлена продукция от страна на малките и средни предприятия:

КАКВО ЩЕ ВКЛЮЧВАТ НОВИТЕ СМЕТКИ ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЯ ОТ УТРЕ 01.07.2010г.:

От утре, 1 Юли 2010г. във фактурите ще има вече вместо шест, осем отделни компонента, образуващи крайната цена.

1. цена за енергия по дневната тарифа;

2. цена за енергия по нощната тарифа;

3. цена за достъп до разпределителната мрежа

4. цена за пренос през разпределителната мрежа НН;

5. добавка за „зелена“ енергия.

Към гореизброените от утре ще се добавят още три:

6. цена за достъп до електропреносна мрежа ВН (мрежата на НЕК )

7. цена за пренос през електропреносна мрежа ВН (мрежата на НЕК

8. цена за високоефективно комбинирано производство на топлинна и

електрическа енергия.

С решение № Ц – 030 от 28.06.2010 г., Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) въведе новите компоненти:

- цена за пренос през електропреносната мрежа ВН -0,00964 лв/кВтч;

- цена за достъп до електропреносната мрежа ВН -0,00889 лв/кВтч;

- цена за високоефективно комбинирано производство на топлинна и

електрическа енергия- 0,00219 лв/кВтч;

- и добавката за зелена енергия за битови потребители и предприятия с по-малко

от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19.5 млн.лв., присъединени към

електроразпределителните мрежи на ниско и средно напрежение -0,00303 лв/кВтч,

И? Естествено, че ще има регулиране, когато няма пазар а монопол на отделни дружества в отделни области. Това за целия пазар ли важи? Не, нали?

[КГ125]

Някои едва ли не ги сравняваха със С.Корея.

Би било прекалено. Но и не виждам поток от емигранти натам

[kramer]

Ами намират пазари, производството им работи, нямат безработица. Доколкото съм чувал нямало и престъпност, градовете не били затънали в мръсотия, такива работи. Демографският им прираст не знам как е, трябва да се разровя из нета.

[КГ125]

А, наират пазари... Намират, ама на запад. Те впрочем са интересен модел, батката Лукашенко държи здраво властта, но това не стана без толериране от страна на Русия. Беднички са.

ПП

Вместо да ги гледам тях, предпочитам да гледам Полша, Латвия, Естония, Чехия, Унгария и т.н.

Щото те и Китай не са.

[Хърс Златния]

Ще се разберем, когато посочите, г-н Хърс, кои цени в кои периоди според Вас бяха контролирани от държавата след освобождаването им и как това създаде инфлация? Как ставаше държавния контрол върху тях?

След отпадане на административното ценообразуване, кое продължи да ги фиксира де факто?

Както ставаше и преди това, господине. Чрез държавните предприятия, които си бяха държавни и през декември 1990 г. и през декември 1991 г.

Вече казах и пак ще го повторя - става дума за цените на основните хранителни продукти - сигурно сте чували за хляб, мляко, масло, месо, захар и други такива. А също транспорта, дрехите и т. н.

И Ви обяснявам, че "адмиистративното ценообразуване" и след "освобождаването" на цените не е отпадало през 1991 г. Разбирам, че Ви е неприятно, но такива са фактите.

[КГ125]

Чакай, чакай, предприятията наистина останаха държавнни ,някои от тях, но ценнобрзуваха свободно. Няма, поврарям, няма нормативен акат, който да ги задължава как и колко да слагат цени, с изключение на някои, които останаха.

Да не говорим, че в периода от 1988 до 1990 г. България се напълни и с частни предприятия.

[КГ125]

Чакай, чакай, предприятията наистина останаха държавнни ,някои от тях, но ценнобрзуваха свободно. Няма, поврарям, няма нормативен акат, който да ги задължава как и колко да слагат цени, с изключение на някои, които останаха.

Да не говорим, че в периода от 1988 до 1990 г. България се напълни и с частни предприятия.

[Михов]

Понеже някои хора тук си мислят, че икономиката на НРБ е била световно чудо, но е унищожена от злите янки/чифути целенасочено, явно да не би НРБ да ги разори и измести от водещата им роля, ето една разследваща статия по въпроса:

Това документално разследване е изградено върху уникалния архив на следствено дело №4/1990, известно като делото за икономическата катастрофа. В него са концентрирани строго поверителни и секретни материали за икономическата политика на БКП през последните 30 години от управлението й. Сред тях са неизвестни досега документи от поверителния архив на БНБ, от архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на външноикономическите връзки, отдел "Специален" на Министерството на финансите, "Кинтекс", Комитета за държавен и народен контрол, МВР. В показанията си по делото членовете на Политбюро и на Секретариата на ЦК на БКП, министри от правителствата, водещи фигури от тогавашния стопански елит и ръководителите на БНБ и БВТБ признават несъстоятелността на комунистическа система и икономика.

"Дневник" публикува настоящата поредица с убеждението, че информацията в нея ще запълни съществени празнини от най-близката ни история. Публикациите са част от предстоящата книга на журналиста Христо Христов "Тайните фалити на комунизма".

Проучването на архива на дело №4 е по Закона за достъп до обществена информация и съдействието на Върховната касационна прокуратура, Софийската градска прокуратура и Националната следствена служба.

"Цените, по които са търгували помежду си страните от Източния блок след създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), през 1949 са се формирали на базата на световните цени за предходната година. За периода 1950-1956 те са определени на базата на стойността им на световния пазар през 1949-1950. "Със страните - членки на СИВ, се търгуваше по твърди цени, които се договаряха в началото на всяка петилетка. В това се състоеше предимството, но това беше и голяма опасност за СИВ, тъй като се получи съществено откъсване от международната конкуренция и от участието на международния пазар", посочва Живко Живков, заместник министър-председател в края на 50-те и през 60-те години.

Тенденцията за приравняване на цените в социалистическия лагер към международните се проявява през 1957. Тогава Комисията по външна търговия при СИВ взема решение, че външнотърговските цени трябва да съответстват на равнището на световните цени и да бъдат еднакви за всички страни - членки на съвета.

Тодор Живков въстава срещу пазарно ценообразуване в СИВ

Единствено България се противопоставя активно на това решение. Първият секретар на Българската комунистическа партия (БКП) Тодор Живков излага на два пъти пред съветския посланик, че България не може да се съгласи с предложението "главно поради това, че приемането на такъв принцип в търговията между социалистическите страни би означавало по същество подчинение на плановата икономика на социалистическите страни на стихията на капиталистическия пазар". През 1991 г. бившият вече комунистически лидер обяснява отказа от обвързването с цените на световните пазари така: "СИВ имаше конвертируема валута само за себе си. Това беше преводната рубла. Коефициентът на лева спрямо рублата и долара беше различен. Курсът на лева към долара беше абсолютно нереален - 1:1. Ние преценявахме, че курсът трябваше да е 4-5 лв. за долар, но ако отидехме на такъв курс, цялата икономика щеше да се сгромоляса. Ние не можехме да го изменяме, защото, ако направехме това, не можехме да съществуваме повече от пет месеца."

Защо българската планова икономика - 15 години след установяването на т.нар. народна власт и едноличното управление на комунистическата партия, е единственият противник на отварянето към международния пазар и не е в състояние да осигури обещаното благоденствие? Тодор Живков признава: "В началото износът на Запад не беше изгоден, защото трябваше да покриваме разликата от курса на лева към долара. Една преводна рубла се заплащаше за 1.30 лв. Тогава не успяхме да осъществим реална валута. България не можеше да бъде заинтересувана да се премине към международния курс, тъй като тя не беше подготвена и щеше да се окаже в много тежко положение в сравнение с другите социалистически страни. Това са наши вътрешни в СИВ операции, с които не се държеше тогава сметка за реалните икономически условия на западния пазар. През 60-те нашата икономика беше главно ангажирана със СИВ - 95 процента, и оттук идваха неблагополучията."

Заради решението в СИВ да се премине към международни цени Живков настоятелно моли Хрушчов и президиума на ЦК на КПСС (Комунистическата партия на Съветския съюз) това да не става. Какъв е резултатът той сам съобщава: "Фактически не се премина към международни цени, а само се приближихме към тях. На този етап за нас не беше изгодно, а и не бяхме подготвени. Ние се опирахме само на селското стопанство и на някои отрасли на леката промишленост. В останалите области икономиката ни беше крайно неефективна."

Финансите и кредитът - в служба на изкуствени планове

Как се отразяват на българската икономика нереалните курсове и преводната рубла обяснява Кирил Зарев, бивш председател на БНБ, на плановия комитет и вицепремиер: "Имахме така наречената преводна рубла, но в действителност тя не беше никаква валута, а само една разчетна единица. Това не даваше възможност за развитие на пазарните отношения в съвременния смисъл на думата." Нежеланието на висшето партийно ръководство да приеме условията на ценообразуването на световните пазари има и друго обяснение. Зарев свидетелства: "Базата на международните цени по-ясно показваше кои клонове от икономиката са рентабилни, по-малко рентабилни и нерентабилни. Тази ценова реформа се обсъждаше няколко пъти в Министерския съвет, докладваха я и в ЦК на БКП пред Гриша Филипов и като че ли се възприе. Като дойде време обаче за приложението й, от ЦК на БКП дойдоха указания тези цени да не важат за селското стопанство, за хранителната и леката промишленост и за други клонове, като се разпоредиха да се разработят нови цени. У нас се работеше на калкулативни цени, които са нереални и нестимулиращи."

Контролът върху цените е същностна черта на комунистическото управление. "Основният принцип на една икономика е, че цената следва да влияе като лост за нейното развитие и структура. Това следва да извършва система на ценообразуване, която е съобразена с тенденциите в международното развитие, цени и пазари. В условията на централизирано планиране, както беше у нас, много често се получава обратното - изградената вече структура на икономиката само се обслужва от системата на ценообразуване и неминуемо поражда необходимостта от отклонения, които се регулират със субсидии и дотации", посочва Белчо Белчев, бивш министър на финансите. Той добавя, че "при този начин на планиране цените, финансите, кредитът играят подчинена роля, вместо да са най-активните лостове и регулатори на развитието, те всъщност обслужват плана за натурално производство."

Валутният шифър на социализма

В условията на икономическия механизъм, който действа при комунизма, се използват няколко форми на валутен курс. Официалният е определен през 1962, базиран на официалното златно покритие на лева. Определените тогава курсове са 1 съветска рубла - 1.30 лева и 1 щатски долар - 1.17 лева. След 1975 официалният курс на долара започва да се променя, отразявайки измененията на курсовете на международните валутни пазари на определен брой водещи валути. Определени са и специални валутни коефициенти. В периода 1980-1985 валутният коефициент е 1.15 лева за 1 валутен лев, 1986-1987 - 1 валутен лев е 1.50 лева, 1988 - 1 валутен лев е 2 лева, 1989 - 1 валутен лев е 2.9 лева. За постъпленията от износ в СИВ в преводни рубли размерът на валутния коефициент е определен на 1 преводна рубла - 1.05 лева. Във валутни левове този коефициент се отразява като 0.77 лева за 1 валутен лев до 1985 и 0.81 валутни лева за 1 лев до 1989.

Цените на едро и на дребно са централно определяни от държавния Комитет по цените. До 1990 те са изцяло партийна политика. За периода 1956 - 1980 се поддържа сравнителна стабилност на цените на едро. Белчо Белчев: "През 60-те години най-характерното отклонение в цените е за селското стопанство. Продукцията на селското стопанство се изкупува почти на безценица и с това рязко се намаляват стимулите за неговото развитие. Широката намеса на държавата се изразява в предоставяне на дотации, опрощаване на кредити, както и на директно финансиране на някои от потребностите в развитието на отрасъла - напоителни системи, трайни насаждения, ферми и сгради."

Нормативно въвеждане на инфлация

През 1971 следва нова ценова реформа, която обхваща всички области, като общото равнище на цените на едро е намалено с няколко пункта. В рамките на реформата се повишават цените на енергетиката, а се намаляват цените на продукцията на обработващата промишленост, в транспорта и в строителството. Рязкото поскъпване на петрола на световните пазари през 1973 слага край на инициативата. През 70-те години проличава осезателно откъсването на цените на едро от обективните условия на производството и реализацията на продукцията и особено рязко - от цените на вносните суровинно-енергийни ресурси. Увеличените разходи на производството при непокътнати вътрешни цени налагат огромни дотации от държавния бюджет за губещи и нискорентабилни производства. Въвеждането на по-реални цени неколкократно е отлагано и става чак през 1980, когато цените на едро и нарастват средно с около 10% във всички сфери. В рамките на това увеличение цените на едро за електроенергията се покачват с над 50 процента, на нефтената продукция - над 2 пъти. Васил Коларов, председател на БНБ в периода 1984-1989, посочва: "Ценовите реформи страдаха от обща ограниченост поради това, че при всяка от тях се потвърждаваше принципът административно да се определят цените на всички продукти в икономиката, вместо цените да се определят от пазара, така че да уравновесят търсенето и предлагането. Това е един от фундаменталните дефекти на модела на ръководство на икономиката. При ценовите реформи обикновено се увеличаваше общият ценови израз на продукта в обръщение. По същество това беше нормативно провеждана инфлация, тъй като, без да се увеличава продуктът в натура, се увеличаваше стойностният му израз в новите цени. Имало е случаи, когато от подобни административни промени на цените предприятие, получило левов кредит, изпадаше в състояние да не може да го погасява, без нищо да се е променило в реалната икономика на това предприятие."

Станко Тодоров, премиер в периода 1971-1981: "В условията на командно-административната система на управление и централизирано планиране в икономиката държавата установяваше твърди цени, които обикновено не се променяха за съответния 5-годишен планов период. Този начин на ценообразуване поставяше в различно положение на рентабилност отраслите. Много от тях бяха губещи и получаваха дотации от държавния бюджет. В това положение беше и селското стопанство, особено през 80-те години, поради което се уби стимулът за увеличение на производството. Този начин на ценообразуване не само не стимулираше, а намали продукцията не само там, а и в редица промишлени отрасли, които главно поради тази система на ценообразуване бяха губещи."

Пет вида дотации се грижат за гигантските загуби

Как социалистическият модел на ценообразуване се отразява на най-големите предприятия в страната обяснява Злати Златев, зам.-министър на финансите през 1986-1988: "В резултат на ценовата политика много предприятия от първия ешелон бяха на загуба. Тук следва да се отнесе целият рудодобив - Мадан, Рудозем, Бургаските медни мини, МОК "Асарел", "Стомана" -Перник, МК "Кремиковци". Също така някои заводи за торопроизводство като тези в Стара Загора и Димитровград. В последните години към основните губещи предприятия бяха причислени ЗТМ - Радомир, ЗТМ - Русе, и леярният завод в гр. Раковски, Пловдивско. Една от причините тези основни предприятия да работят на загуба бяха ниските цени на тяхната продукция, цени, които изкуствено се поддържаха на ниско равнище."

Нереалното ценообразуване се проявява особено силно при разходите, заделени от държавния бюджет като дотации. Данните показват, че техният относителен дял спрямо всички бюджетни разходи остава почти непроменен през периода 1980-1989 - около 25 на сто. През 1980 с най-висок дял са т.нар. нормативни дотации - около 37 процента от всички отпуснати дотации. Те се предоставят на стопански организации, на които са утвърдени планови задачи за производство на стоки и изделия със занижени цени и висока себестойност. Втори по големина са дотациите по износа - около 32 на сто от всички изплатени през 1980 дотации. Спускането им е обусловено от действащата система на централизирано планово управление на икономиката и се отнася за износа на продукция, която има ниска възвращаемост. Само за три години от 1982 до 1985 сумата надхвърля 7.7 млрд. лева. Третият вид дотации са надбавките за изкупената селскостопанска продукция - около 8.4 процента. Четвъртият вид са дотации за цени за влагане в производството - 11.2 процента. Петият вид са за цените на дребно - за поддържане на ниското им равнище при стоките за масово потребление.

Станко Тодоров посочва: "Системата на дотациите не благоприятстваше ефективното развитие на икономиката и нейните отрасли, особено тези, които живееха на дотации. Ръководствата на тези организации бяха с вързани ръце, тъй като бяха зависими от Министерството на финансите и плановия комитет по отношение на своите резултати и оперативни действия. Освен това те не можеха да извършват модернизация и обновление на производствените мощности, тъй като трябваше да разчитат на инвестиции от централните органи, а с извънплановите инвестиции и дотации трудно можеше да се получат допълнителни средства. По този начин стимулът за усъвършенстване на производствения процес, за внедряване на научно-техническите постижения за производство на конкурентоспособни изделия беше убит." Селското стопанство е един от отраслите, който още от 60-те години основно се поддържа с дотации. "Загубите в икономиката са от големите дотации, които държавата изплащаше на промишлеността и на селското стопанство - това е може би в размер на 5-6 млрд. лв. годишно. При всяка реорганизация се твърдеше, че тя ще доведе до намаляване на дотациите и до спиране на нерентабилните производства, но на практика това не ставаше", посочва Лъчезар Аврамов, зам. министър-председател до 1971 и министър на външната търговия. Един поверителен документ от Министерството на финансите показва по каква схема дотациите са залагани в годишния план през 80-те години:

"Дотации - всичко 5405.6 млн. лева.

Дотации за губещи и нискорентабилни производства - 1045.1 млн. лева.

Дотации по цени на дребно - 509.8 млн. лева.

Дотации по износа - 1657.0 млн. лева.

Дотации по вноса - 971.6 млн. лева.

Дотации до цени за влагане в производството - 540.6 млн. лева.

Други дотации и плащания - 433.2 млн. лева.

Добавки до цени - 248.3 млн. лева."

Започналата през 1988 поетапна реформа на цените на едро довежда до още по-големи деформации. С постановления от 1987 и 1989 правителството забранява измененията в цените на едро и дребно на всички изделия, включени в етапните увеличения през 1988 и 1989. Това поставя в крайно неблагоприятни условия редица производства, които са потребители на продукция с нови, по-високи цени, а собственото им ценообразуване остава на предишното равнище в резултат на правителствените забрани.

Промените в цените на дребно са обсъждани и решавани от тесен кръг хора от висшето партийно и държавно ръководство. Разработките за тях са подготвяни при строга секретност. Официално, но не и реално, поддържането на стабилни и неизменни цени на дребно за продължителни периоди от време се приема за особено преимущество и постижение на социализма. Покачването им е ставало в периоди, когато тази икономическа ситуация се е оказвала неудържима с непосилните за бюджета дотации, остър стоков дефицит, силни преразпределителни процеси. Измененията обаче имат краткотраен ефект поради силната динамика във вътрешните и външните икономически връзки.

Това довежда до огромни деформации при цените на дребно. Чувствително те се увеличават през 1985, когато освен режима на тока започва да се усеща дефицита на много стоки. България вече е влязла в спиралата на все по-драстично увеличаващ се външен дълг и необуздано формиране на вътрешен. Демагогията с изкуствено поддържаните цени приключва за сметка на българите, които са шокирани от галопа на поскъпването след падането на второто правителство на Андрей Луканов през ноември 1990. В последните си дни то отвърза цените, чрез които дълги години комунистическата партията поддържаше наивната обществена представа за социалистическото благоденствие."

Христо Христов

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2007/11/06/394863_eksperimentite_s_cenite_-_da_se_provaliash_na_inat/

Утре ще пиша по последните въпроси в темата, че вече е късно.

[Михов]

За да се срине външната ни търговия не е необходима война. Просто е необходимо да престанат да съществуват договорките, които са ти позволявали да продаваш. СИВ ни позволяваше да си продаваме стоките, при това лесно и изгодно. В един момент обаче СИВ стана неизгоден даже и за руснаците. Усетиха се, че суровините, които предлагат струват долари. За Централна Европа какво да си говорим - те вече нямаше как да бъдат задържани. Първата стъпка към смъртта на СИВ е преминаването към долара и съответно към реалните пазарни цени - от 1 януари 1991 г., сделките между страните се извършват по правилата на пазарната икономика. Оттам краят е ясен - на 28 юни 1991 г. в Будапеща се състои последната сесия на СИВ.

Тук е изключително важен следния момент: какво направиха нашите управляващи тогава, за да подготвят икономиката ни за времето, след неизбежния край на СИВ? Отговорът е НИЩО! Към момента на прекратяването на СИВ, положението е следното - СССР има суровини, които би могъл да продава навсякъде, ГДР е част от ФРГ, а Чехословакия, Полша и Унгария са започнали преориентацията си към други пазари.

Относно освобождаването на цените, който иска, нека да прочете това: http://www.aeaf.minfin.bg/bg/izdaniq/P_6_b.pdf

Цените в България трябваше да бъдат освободени. Просто няма как да правиш пазарна икономика с фиксирани цени. Освобождаването на цените обаче, трябва да бъде просто част от пакет мерки, каквито в България не бяха проведени. Това е все едно да се нуждаеш от животоспасяваща операция и лекарят да ти направи само операционния разрез, без същинската операция. Съмнявам се някой да се оправи по този начин - по-скоро ще му изтече кръвта.

Не е случаен факта и че правителството на Луканов не пипна цените и остави тази непопулярна мярка на това на Попов. Това е добре замислен популистки прийом, за да се хвърли прах в очите на пенсионерите и останалите лабилни групи.

[Михов]

Интересно, СИВ го няма, Путин "цака" Лукашенко, Белорусия няма никакви суровини, пък си съществува.

Ами намират пазари, производството им работи, нямат безработица. Доколкото съм чувал нямало и престъпност, градовете не били затънали в мръсотия, такива работи. Демографският им прираст не знам как е, трябва да се разровя из нета.

Беларус действително е интересен феномен в днешна Европа.

Аз съм я посещавал, но преди доста години. Впечатленията ми бяха, че това е сива и доста безлична страна, но наистина спокойна.

Последните 20 години от развитието на Беларус нямат нищо общо с нашите. Нека не забравяме, че те никога не са губили руските пазари като нас. Беларус и Русия са членки на т.нар. Съюзна държава, която по същността си е форма на конфедерация. В икономически план двете страни са напълно интегрирани. Обмисляше се и валутен съюз. Беларус получава руски енергоносители на символични цени. Тази година имаше газова криза, но дори и след нея цените на газта за Беларус са значително по-ниски от тези за България. Предполагам, че и с останалите руски суровини е така. Т.е. руските подаръци позволяват повишаване на конкурентноспособността на беларуските производители.

И все пак са налице търкания и напрежение с Русия, не само за газа. Това пък кара Лукашенко да лавира, като напоследък дори е поотпуснал хватката по отношение на гражданските права в страната.

Демографски са много зле, също като нас. Което пък опровергава тезата, че България е умишлено съсипана в това направление, защото и в независимата от Плана Ран-Ът Беларус, от МВФ и Световната банка, със соц. патриотичен президент начело, раждаемостта не върви. Беларус е страната, заедно с Чехия с най-малко брой раждания на една жена - 1.22. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0 . За периода 2005-2010 сме точно една до друга по естествен прираст, според данните на ООН: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_population_growth_rate

В крайна сметка къде е Беларус спрямо България? По брутен вътрешен продукт двете страни са една до друга, като Беларус е една позиция преди нас: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_GDP_%28nominal%29 . Беларус обаче е близо 3 млн. души повече от нас и на човек от населението ги изпреварваме: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_GDP_%28nominal%29_per_capita . Покупателната им способност пък е отново приблизително като нашата, явно поради по-ниските цени там (тук вече се намесват и руските символични цени на енергоносителите): http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_GDP_%28PPP%29_per_capita . Индексът им на човешкото развитие е доста по-лош от нашия, главно заради нарушаването на човешките права, но и заради здравната грижа: http://www.newsweek.com/2010/08/15/interactive-infographic-of-the-worlds-best-countries.html . С две думи, не са нито кой знае колко по-добре, нито значително по-зле. Има и още нещо, в което сме по-добре. Нямаме визи за Европа. Това ни позволява да си грабнем шапката и да отидем спокойно и свободно където пожелаем. Докато там не е така. И още нещо важно за мен - колкото и да критикуваме сегашната българска политическа система (а тя наистина позволява много критики!), не бива да забравяме, че имаме поне относителната свобода да изразяваме мнението си. Не навсякъде е така, Беларус е една от тия страни, в които не е здравословно да критикуваш Лукашенко и системата, а аз лично не бих искал да живея в такава страна.

[eMGeto]

Крамър, каква Северна Корея? Те винаги са яли и още ядат, а и вероятно винаги ще ядат хлебарки! Китай ги държи ъфлоут (на повърхността)! Дано не е за главата му! Каквото и да е, аз не искам да живея там! Ако ти искаш, имаш зелен семафор!

[kramer]

Не, някои сравняваха Белорусия едва ли не със С.Корея. Това имам в предвид.

[Хърс Златния]

Чакай, чакай, предприятията наистина останаха държавнни ,някои от тях, но ценнобрзуваха свободно. Няма, поврарям, няма нормативен акат, който да ги задължава как и колко да слагат цени, с изключение на някои, които останаха.

Би ли повторил. Това не можах да го разбера.

Може ли директорът на общинския или държавен хлебозавод да определя цени, каквито му скимнат? Че дори и частникът е зависим от държавните такси, данъци, мита и регулации и никога не може да "ценообразува" както му текне.

В случая с България от 1991 г, обаче, имахме целенасочено взривяване на цените от тази същата държава, която е призвана да прави точно обратното и по цял свят наистина го прави.

Резултат: доликвидиране на заводите, деиндустриализация и целенасочено ликвидиране на капитала на обикновените хора и техните предприемачески възможности.

Изтриване дори и на идеята за средна класа в България, като гарант на гражданското общество и демократичните свободи. Мутрите нямат нужда от гражданско общество и демократични свободи за хората.

[Graf]

Може би една статия дава някои обяснения за случилото се в България и ЦИЕ през последните двадесет години.

Тук: http://www.duma.bg/duma/node/4194

Разбира се, да разглеждаме Доклада с наименование "Български проект за икономически растеж и преход към пазарна икономика" като заговор на някакви изроди, поставили си за цел да унищожат България е повърхностно и глупаво. Да отминаваме обаче резултатите от доминиращия в България неолиберален консенсус е още по-глупаво и повърхностно.

Нека все пак споменем, че Ричард Ран продължава да "бди" над българския си проект, чрез Института за пазарна икономика, където е председател на надзорния му съвет. Не е само Ран. Цала плеяда от "независими" експерти ни облъчват ежедневно с идеология. Емил Хърсев, Лъчезар Богданов, Георги Ганев, Красен Станчев... Списъкът, вярвам, може да бъде продължен от по-внимателните наблюдатели.

Ще завърша този текст с препоръката към автора на темата да погледне и към Словения и да направи сравнителен анализ с държавите от нейната черга. Чехия, Унгария, Словакия и Полша.

Е, може би факта, че Словения си имаше един Славой Жижек, а ние - потомствения комунист Луканов отговаря на някои въпроси. За разтуха предлагам и един текст на Жижек за либералните комунисти: http://www.lifeaftercapitalism.info/critique/133-nobody-has-to-be-vile-zizek

[Хърс Златния]

Разбира се, да разглеждаме Доклада с наименование "Български проект за икономически растеж и преход към пазарна икономика" като заговор на някакви изроди, поставили си за цел да унищожат България е повърхностно и глупаво.

Ето още нещо "повърхностно и глупаво". Честно да Ви кажа, изкара ме от равновесие:

http://www.blitz.bg/news/article/90843

БОЛНО ДЕТЕНЦЕ ПОЧИНА ЗАРАДИ БЕДНИ РОДИТЕЛИ коментари/18

25 октомври 2010, 17:14

Разград, България

Пневмония уби 3-годишния Алфредо, семейството нямало пари за лекарства

Малко момченце е издъхнало от пневмония в дома си в лознишкото село Трапище, съобщиха от МВР-Разград. Болестта е била установена навреме, но заради безпаричие семейството не е успяло да купи необходимите лекарства.

Тригодишният Алфредо Стефанов се разболял в петък. Родителите му го завели при личния лекар, който изписал антибиотици. Те обаче не успели да намерят пари за лекарствата и не ги осигурили. "Два дни по-късно малкият издъхна в ръцете на дядо си", разказва майката Кръстинка. Семейството има още едно дете.

Аутопсията вече е доказала, че причината за фаталния край е двустранна пневмония, която не е атакувана навреме с медикаменти. /БЛИЦ

ПОДОБНИ НЕЩА СЕ СЛУЧВАТ РЯДКО ДОРИ И В ЕКВАТОРИАЛНА АФРИКА, А ТУК Е БЪЛГАРИЯ, И ЕВРОПА!!!

[Skubi]

Ето още нещо "повърхностно и глупаво". Честно да Ви кажа изкара ме от равновесие:

http://www.blitz.bg/news/article/90843

БОЛНО ДЕТЕНЦЕ ПОЧИНА ЗАРАДИ БЕДНИ РОДИТЕЛИ коментари/18

25 октомври 2010, 17:14

Разград, България

Пневмония уби 3-годишния Алфредо, семейството нямало пари за лекарства

Малко момченце е издъхнало от пневмония в дома си в лознишкото село Трапище, съобщиха от МВР-Разград. Болестта е била установена навреме, но заради безпаричие семейството не е успяло да купи необходимите лекарства.

Тригодишният Алфредо Стефанов се разболял в петък. Родителите му го завели при личния лекар, който изписал антибиотици. Те обаче не успели да намерят пари за лекарствата и не ги осигурили. "Два дни по-късно малкият издъхна в ръцете на дядо си", разказва майката Кръстинка. Семейството има още едно дете.

Аутопсията вече е доказала, че причината за фаталния край е двустранна пневмония, която не е атакувана навреме с медикаменти. /БЛИЦ

ПОДОБНИ НЕЩА СЕ СЛУЧВАТ РЯДКО ДОРИ И В ЕКВАТОРИАЛНА АФРИКА, А ТУК Е БЪЛГАРИЯ, И ЕВРОПА!!!

Би трябвало да се разгледа и пипито на родителите. Възможно е не само социално да са бедни. В този случай е застраховано и другото дете....

После и лекарят, защото в такъв случай се препраща в болница....

Пододни се случват и другаде, но те са обикновено от погрешна диагноза или немърливост....

Лека му пръст на детенцето....

:lac: