Експедиция Тангра - ТанНаКра 2 - Циркът продължава

[Goro76]

Опитай от научно-перверзния пасквил на Счетоводителя, наречен кой знае защо "Древнобългарска епиграфика"!??

Е по количество простотия на една странца не може да се мери с твоя научно-перверзен пасквил ,наречен кой знае защо "Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон"

Във въпросната книга Петър Добрев има и доста верни попадения, за разлика от теб, който нямаш нито едно.

[resavsky]

На крилата няма нищо.

Това просто не е вярно.Има четирибуквена дума.Плюс почти заличен надпис на опашката.

[Ka40]

Това просто не е вярно.Има четирибуквена дума.Плюс почти заличен надпис на опашката.

Ами дай изображение. Да не очакваш някой да ти повярва ей тъй на юнашко доверие?

[Ka40]

Има- в някаква охридска църква, както и в сандъка от Терачина. За последния вероятно не е български, но пък съдържа типично алански изображения, които при византийците не се срещат.Последното силно навежда на мисълта да степен произход (не казвам непременно български)

1.Във Вознесенска не се знае дали изобщо става въпрос за погребение, тъй като няма открити нито кости, нито пък има следи от трупоизгаряне.

2.Относно византийският произход на орлето, това си е 100% фентъзи. Досега няма открити подобни византийски орлета. Във Византия орелът(поне до ХІ в) не е бил чак толкова на мода,а за войската няма абсолютно никакви доказателства.Псевдокодин (макар и от ХІV в, когато двуглавият орел вече е разпространен) пише че на византийските бойни знамена имало изобразени светци. Тезата че бил навръшник на щандарт също е измислица, тъй като няма никакви следи фигурката де е прикачвана към нещо. Освен орле има открита и още една фигурка на лъв. Вероятно това са някакви степни талисмани.Монограмът явно е добавен вторично, възможно и да е бил събственост на някой покръстен варварин или пък за опрделено време и на някой византиец.Никой не знае през колко ръце е минал, за да стигне до Вознесенска.

3. Относно Аспарух всичко е крайно съмнително и най-веорятно е красива измислица от патриотична подбуди.

Лично аз изказвам дълбоко съмнение и за охридската църква и за сандъка от Терачина. Но както и ти казваш, въпросният сандък не е български, така че е безсмислено да се коментира. Така че оставаме само с въпросната църква, но и там е под въпрос. Естествено ако трябва да се обясни защо се среща само върху един паметник, при това твърде късен, а го нямаме през ПБЦ, то тогава нещата стават сложни.

За Византия и орела - по-горе се споменаваха едни орли на римските легиони, така че примерите, които даваш за ХІ и ХІVв. не са най-удачните.

[Last roman]

А защо да е готски? Някакъв аргумент?

А какви са аргументите, че е римски?

[Goro76]

Лично аз изказвам дълбоко съмнение и за охридската църква

Ами ако ти е под ръка Studia Protobulgarica et mediaevalia europensia С 2003 можеш да го видиш изображението.В случая обаче това е единичен артефакт и не може да бъде доказателство за каквото и да било. Според мен орлето не е българско, но в никакъв случай не и византийско.Предвид Терачина, смятам че най-вероятно е аланско по произход. Дори при осетинците имаше някаква легенда за орела и змията. Презполагам, че това най-вероятно е някакво късно превъплащение на широко разпространената в т.нар. скитско време "сцена на терзанието".

[Ka40]

А какви са аргументите, че е римски?

Ами помисли малко. Наистина орето се различава от тези на римските легиони от І-ІІІв. Обаче, орлето от Вознесенка не е от І-ІІІв., а от VІ-VІІв., тъй да се каже, човек лесно може да се досети, че за тези няколко века, нещата в империята доста са се по променили, какво остава за някакви орлета. Питаш какъв е аргументъта? Ами аз поне не знам друга армия по това време да носи орлета. За конски опашки - има, ама орлета, май няма. Традиция, която иконографски през VІ-VІІв. се е запазила, макар и иконографията да се е попроменила.

[Ka40]

Ами ако ти е под ръка Studia Protobulgarica et mediaevalia europensia С 2003 можеш да го видиш изображението.В случая обаче това е единичен артефакт и не може да бъде доказателство за каквото и да било. Според мен орлето не е българско, но в никакъв случай не и византийско.Предвид Терачина, смятам че най-вероятно е аланско по произход. Дори при осетинците имаше някаква легенда за орела и змията. Презполагам, че това най-вероятно е някакво късно превъплащение на широко разпространената в т.нар. скитско време "сцена на терзанието".

Обърни внимание на факта, че плочата от Охрид като стил е напълно идентична на тази от Киев, което означава, че Н. Мавродинов, по чисто патриотични подбуди може да е датирал в ІХв., при реална датировка ХІв. А през ХІв. както знаем охридските архиепископи са ромеи като например Теофилакт Охридски. Та по въпроса за тази плоча, не е лошо да се види какво точно е писал Мавродинов, които иначе не е лош учен, дали пък не е дал и византийски паралели, които авторъ на въпросната стаия деликатно да е пропуснал.

Между другото орел и змия се среща и в римското изкуство, в това число и върху римски монети, но тъй като в момента не разполам с такива изображения, реших да не я споделям.

[Last roman]

мисля, Ка4о. И се чудя защо смяташ, че орлето е непременно штандарт. Може да е част от украса. А и във римската войска през 4-5 в. знаците на подразделенията са други - лабаруми или дракони.

[_magotin_]

Има- в някаква охридска църква, както и в сандъка от Терачина. За последния вероятно не е български, но пък съдържа типично алански изображения, които при византийците не се срещат.Последното силно навежда на мисълта да степен произход (не казвам непременно български)

Сандъкът е от ХІ век, може би дори по-късен, родее се с цяла серия паметници, като се почне от други сандъци и се стигне до малка каменна пластика от Западна Европа. Той е в един синкретичен средиземноморски стил, много популярен на Иберийския полуостров, в Италия, в Сицилия.

[Goro76]

Сандъкът е от ХІ век, може би дори по-късен, родее се с цяла серия паметници, като се почне от други сандъци и се стигне до малка каменна пластика от Западна Европа. Той е в един синкретичен средиземноморски стил, много популярен на Иберийския полуостров, в Италия, в Сицилия.

Приказваш наизуст. Тезата на Рашо, която се опитваш да пробуташ е грешна. Той не случайно и не дава никакви примери, освен че имало някакъв сандък в Германия с грифон (за другите изображения ни вопъл ни стон) Има специфични изображения характерни за аланското изкуство, а именно: човекоовните, яздещ "по женски" човек, седящ "по турски" мъж, държащо змия с птица над главата, лов на вълци. Като си такъв голям специалист по санъдците покажи ми подобни изображения и разбира се такова орле върху еврпойески сандъци от ХІ в.

[Goro76]

Между другото орел и змия се среща и в римското изкуство, в това число и върху римски монети, но тъй като в момента не разполам с такива изображения, реших да не я споделям.

Прав си, среща се, но визанитйската иконография следва римската, както много добре се вижда, а иконографията на вознесенското орле се родее с терачинското и е различна от римската.

[Ka40]

Прав си, среща се, но визанитйската иконография следва римската, както много добре се вижда, а иконографията на вознесенското орле се родее с терачинското и е различна от римската.

Естествено че съм прав

[Aspandiat]

Нямаше ли тук отделна тема за Вознесенка?

[Goro76]

Естествено че съм прав

Проблемът е че става въпрос за различни орли

[resavsky]

Качо дори не си си направил труда да опознаеш орела но това не ти пречи да спориши да си играеш на авторитет.

[Ka40]

Качо дори не си си направил труда да опознаеш орела но това не ти пречи да спориши да си играеш на авторитет.

И сега ще започне едно безсмислено спамене:

- щом твърдиш, че има надписи, дай да ги видим

- има такива надписи, вервай ми

-не ти вярвам, дай снимка

- ами снимка нямам, ама във филма "Пътят на българите" П. Петков каза че има. Или пък "четох една книга, ама не помня коя, в която се казва че има такива надписи"

- е добре, ама дай все пак доказателства, то тези приказки са от типа "една жена на пазара каза"

- сега като ти казвам, че е така, значи е така

- е не е така.

а не, този филм съм го гледал. Дай снимка на въпросните надписи и приключваме спора.

Между другото, нали твърдеше, че изображението орел и змия е характерно само за някаква индийска богиня, та как ще коментираш изображенията, които Горо 76 любезно ни предостави

[_magotin_]

Приказваш наизуст. Тезата на Рашо, която се опитваш да пробуташ е грешна. Той не случайно и не дава никакви примери, освен че имало някакъв сандък в Германия с грифон (за другите изображения ни вопъл ни стон) Има специфични изображения характерни за аланското изкуство, а именно: човекоовните, яздещ "по женски" човек, седящ "по турски" мъж, държащо змия с птица над главата, лов на вълци. Като си такъв голям специалист по санъдците покажи ми подобни изображения и разбира се такова орле върху еврпойески сандъци от ХІ в.

Имам няколко каталога с примери, един от Испания, съвсем "пресен". Разбира се, ако намеря конкретните аналози, първо ще ги обнародвам, после ще се хваля по форумите. Но "аланската теза" е крайно неубедителна, още повече, че в ХІ-ХІІ век аланското изкуство е вече силно повлияно от Византия. Между другото не виждам на какви образци въобще се крепи такава една теза, което ме кара да съм крайно скептичен. Впрочем вече веднъж нагледно ти показах, че такива сандъци са разпространени едва от ХІ-ХІІ век нататък- чак до Ренесанса.

[ЧЗ-М-52]

За орела. Името е Еспор.

На рамото на орела се открива още един надпис, с гръцки букви: „ΔΟΧ”, които се интерпретират обикновено като византийската титла дук и латинския е вариант dux – дукс. П.Добрев предлага талишките dox – клеймо, дамга, или doxa – молитва. Аз предлагам връзка с дигорското dæхе – свой, на теб, род.пад. на dæхuædæg – усилващо притежателно местоимение, озн. твой, собствен, респ. в иронски dæхi/dæхædæg.

Третият надпис, който е най-лошо запазен, е върху опашката на орела. Още Гринченко прави неуспешни опити са дешифрирането му. П.Добрев пръв го разчете, с помощта на увеличени изображения през компютърната обработка с програмата Photoshop. Неговата интерпретация е „АЛВИССОН”, като смята че са използвани рунически и гръцки букви. Самата дума означава полет, птица, в памирските езици аlwuz – летя. В пущунски alwat, alwezawe – летя, alvutel – високо, alwutak - птица. В средноперсийски `lwf (āluf), съвр.персийски āluh – орел. Също в тох.(б) luwo – птица, lwāsa s•lyamňana – летяща птица.

Или ако обобщим трите надписа се получава „Твоята птица (орел), Еспор”!

[Goro76]

Първо картинките после приказките. Арабските сандъци от Испания ние си ги знаем? Аз говоря за конкретни изображения , а не за шарени сандъци по принцип, каквито има на много места по света. А за аланското изкуство хората са писали, но трябва да се чете.

[_magotin_]

Първо картинките после приказките. Арабските сандъци от Испания ние си ги знаем? Аз говоря за конкретни изображения , а не за шарени сандъци по принцип, каквито има на много места по света. А за аланското изкуство хората са писали, но трябва да се чете.

Като намериш алански сандък с изображения като от Терачина или самите изображения от алански паметник, ела ми се обади. Дотогава - само ме веселиш със самочувствието си.

[Зитко]

За орела. Името е Еспор.

Аргументи или някакво доказателство може ли,или просто така,защото П.Добрев го бил казал?Погледни табличката,която Tyroglyphos даде,монограм №269,случайно да забелязваш лека прилика?

[resavsky]

Добре но къде виждате "Т" на орела?Да не говорим че формата "Петроу" е доста странна и не знам да се е ползвала във Византия.Тогава разчитането също не се получава нито отляво надясно на ляво нито отляво надясно.Но най важното възражение е че няма какво да прави един византийски монограм на един явно невизатийски артефакт.

[проф. Добрев]

Е по количество простотия на една странца не може да се мери с твоя научно-перверзен пасквил ,наречен кой знае защо "Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон"

Във въпросната книга Петър Добрев има и доста верни попадения, за разлика от теб, който нямаш нито едно.

Нали?! И най-голямото му попадение, Кучкарски, е Балчишкият Кръст!?

Че вие неграмотниците, ако не се самопохвалите един друг, кой друг ще ви похвали?

Що се отнася до Златното Съкровище, то не е лъжица за вашата мръсна уста!

[проф. Добрев]

За орела. Името е Еспор.

На рамото на орела се открива още един надпис, с гръцки букви: „ΔΟΧ”, които се интерпретират обикновено като византийската титла дук и латинския е вариант dux – дукс. П.Добрев предлага талишките dox – клеймо, дамга, или doxa – молитва. Аз предлагам връзка с дигорското dæхе – свой, на теб, род.пад. на dæхuædæg – усилващо притежателно местоимение, озн. твой, собствен, респ. в иронски dæхi/dæхædæg.

Третият надпис, който е най-лошо запазен, е върху опашката на орела. Още Гринченко прави неуспешни опити са дешифрирането му. П.Добрев пръв го разчете, с помощта на увеличени изображения през компютърната обработка с програмата Photoshop. Неговата интерпретация е „АЛВИССОН”, като смята че са използвани рунически и гръцки букви. Самата дума означава полет, птица, в памирските езици аlwuz – летя. В пущунски alwat, alwezawe – летя, alvutel – високо, alwutak - птица. В средноперсийски `lwf (āluf), съвр.персийски āluh – орел. Също в тох.(б) luwo – птица, lwāsa s•lyamňana – летяща птица.

Или ако обобщим трите надписа се получава „Твоята птица (орел), Еспор”!

И така, двамата паранормалници, плеснахте с ръце, па се прегърнахте и литнахте в междузвездното пространство!

Там ви е мястото, но не и в Българската Лингвистика!

А този ти превод е повече от достоен за добре известното ти лечебно заведение!