Химнът на МВР в епохата на чалга-културата

[glishev]

Какво сме ний? На МаВеРе-то през май най-хубавият цвят,

печалба, радост необятна, на Рая - рай, на Ада - ад.

Чрез нас се просветлява бавно дълбокото око на Бойко,

ако светът е убав, то саде е ептен у нашио мандат.

*

Един Цветан между министри се носи, мълчалив и плах;

доцент мандата на гърба си държи - за да не стане прах,

а между тези два гиганта - сред химни, PR и лъжи

знам, Бойко и безброй ченгета пасе замислено Аллах...

*

Влизам в тъмната Читанка. Полунощ е. Нито звук.

Не от жажда, не с надежда, не за книги идвам тук.

Някога закрих им сайта като ГеДеБоПец тих,

ала ме забрави Бойко, а пък аз съм си кютук.

Из "Меверийят" на Омар Марин

[Aspandiat]

Archaeology Quarterly (Oxonii, at the Clarendon Press, #2, 2010):

Органът на Археологическата секция към Катедрата по история, дипломатика и археология на Англия към колежа "St Mungo", Оксфорд, публикува известие, според което е открита деветдесет и шестата гатанка от Екзитърската книга. До днес бяха известни деветдесет и пет гатанки или гномически поеми на староанглийски език в пергаментовия сборник, открит в Екзитър. Текстът, според специалисти, датира от началото на ХІ или края на Х в., тоест от смутното царуване на Етелред ІІ от Уесекската династия. Ръкописът е открит на пергаментов лист, включен в подвързията на препис на латинския "Физиолог" от ХІІ в. Изданието припомня, че след нормандското завоевание редица англосаксонски ръкописи са имали подобна съдба. Ето превода на д-р Мананан МакГлиш от "St Mungo's":

Ето, някой пак предава своя господар, своя род и дом

лъже безсрамно и се кичи без заслуга с чужда слава,

ето, пак продажно братство граби, знам, от кралското имане.

Някой вярата отново сам отрича, без да помни, че Певецът

казва: "Рече безумец в сърцето си: няма Бог".

Някой пак престъпника прикрива - който безжалостно граби

от могилата на старите крале и злато, и мечове остри.

Пред лъжата някой днес пак лази, истината дръзко, виж, презира.

Няма кой да подари днес цвете на такъв предател и продажник,

няма кой да помни зли дела, няма да остане име след него.

Няма кой да каже, че е гордост да служиш подло на краля си,

но своя род и да предадеш братята си по оръжие.

Все пак познай проклетото име на измамника,

служещ с измама, промъкнал се с подлост

в реда на войските от верни герои, любимци на принца.

Намери неверния воин, страж на раздора, а не на мира,

виж го как взима сребро от вдовици и старци, когато

се натоварят с наръчсухи съчки в гората на владетеля.

Виж го как бие безмилостно,щом обвинят го,

че е измамник и хвали се сам без заслуга.

Плаща на жалки мъже да го хвалят - с откраднато злато,

ала съдбата му, знаем, е жалка. Разкрий го!

(Наемен страж)

Ето я моята контитентално-саксонска ретро реплика от 793 г. на горната апология на МВР (думата се изговаря с особена интонация, по възможност с ръкопляскания, стига да няма опасност от разливане на бирата).

Седя в дълбок саксонски лес

седя и мисля чак до днес

ако изменник брат предава

на Карл Велики – стара слава!

Саксонци, франки, Везер тих

дрън-дрън, за МВР ще спретна стих.

За институция чутовна, дивна

с магия наша, родна, самодивна.

Кой в тъмния опасен мрак

е все на крак, е все на крак?

Кой винаги е без похвала?

Човекът с униформа пред портала.

С пагон, във жега, дъжд и сняг

той там стои, под славен стяг!

Саксония е вече без кюрфюрста.

Внимавай да не гризнеш вурста!

[glishev]

Дон Луис де Гонореа*, ХVІІ в., Мадрид.

Сонет в чест на испанската тайна полиция

- Сеньор маркиз, домът Ви май гори!

- Все таз, сеньор поете, имам три.

- Все пак добре е, че полицията пази...

- Но моля, с мен е шпагата ми - тази

от истинска стомана от Толедо.

- Такава да промуши дон Кеведо...

- Сеньор поете, зъл сте с конкурента?

- Не конкурент е той, а малко нещо мента!

- Полицията май от Вас го пази?

- Сеньор маркиз, пред мене той ще лази!

- Харесвам туй у Вас, дон Гонореа,

в гърдите Ви сърце на рицар тлее.

- Сеньор маркиз, поетът ненавижда,

кога с полиция лирика в мен обиждат.

---------------------------------------------------------------------------------

*Луис де Гонгора (тук де Гонореа) - испански поет от ХVІІ в., конкурент на Франсиско Кеведо. Гледайте "Алатристе" или си купете "Испански поети от Златния век".

Редактирано Юли 13, 2010 от glishev

[Стоедин]

О, музо възпей оня гибелен гняв на Любима,

ще лазят във краката и мнозина ...

Поети- касапи на родната реч,

от МВР стойте далеч!

[Aspandiat]

Какво сме ний? На МаВеРе-то през май най-хубавият цвят,

печалба, радост необятна, на Рая - рай, на Ада - ад.

Чрез нас се просветлява бавно дълбокото око на Бойко,

ако светът е убав, то саде е ептен у нашио мандат.

*

Един Цветан между министри се носи, мълчалив и плах;

доцент мандата на гърба си държи - за да не стане прах,

а между тези два гиганта - сред химни, PR и лъжи

знам, Бойко и безброй ченгета пасе замислено Аллах...

*

Влизам в тъмната Читанка. Полунощ е. Нито звук.

Не от жажда, не с надежда, не за книги идвам тук.

Някога закрих им сайта като ГеДеБоПец тих,

ала ме забрави Бойко, а пък аз съм си кютук.

Из "Меверийят" на Омар Марин

Понеже дискусията (така желана и търсена впрочем) тръгна към пълния с чудеса и красоти Ориент, ето нещо а ла арменския поет от ХІV век Нахапет Кучак в стила на т.нар. хайрени или арменско четиристишие.

Възхвалата ти струва колко?

знам, МВР ще си плати.

Верен бъдеш ли до болка,

бързо ще те позлати.

Сиромах си, учен, просиш

МВР е с нрав суров.

Иска слава да му носиш,

иска искрена любов.

[КГ125]

Мале, мале, мале, ко ма напраихти вий, бе хора!!!!

[Aspandiat]

О, музо възпей оня гибелен гняв на Любима,

ще лазят във краката и мнозина ...

Поети- касапи на родната реч,

от МВР стойте далеч!

Със наший читав Стоедин

поетите са не един

От мене имаш плюс от раз

чета те, брате, във захлас.

[Aspandiat]

Мале, мале, мале, ко ма напраихти вий, бе хора!!!!

Чети, помагай тук със слово.

Любима не е от олово.

[КГ125]

Не смея аз, съвсем не смея

пред тез велични немея.

[glishev]

Ето, даже и юристът

в стиховете се улиса

МеВеРе-то вдъхновява

нашта поетична слава.

[Aspandiat]

Не смея аз, съвсем не смея

пред тез велични немея.

Величия ли? Доморасли!

Но пият бира, вино,

не вода със водорасли.

[Aspandiat]

Ето, даже и юристът

в стиховете се улиса

МеВеРе-то вдъхновява

нашта поетична слава.

Редя слова с клавиатура

на път съм да извикам "Ура"

[КГ125]

Ах, недейте ме въвлича

в туй тъй страшно занимание

в бездната ме то повлича

на професионалното падание.

[Aspandiat]

Ах, недейте ме въвлича

в туй тъй страшно занимание

в бездната ме то повлича

на професионалното падание.

Не се опъвай, не дърпай се от тази слава,

защото МВР със теб се занимава.

[glishev]

По Яворов.

Химн на МВР:

Ден денувам - механи потайни

нощ нощувам - магистрали знайни

немам старши, нито пък колега -

старши да ругае,

колега да зяе...

Леле моя

магистрало мила!

Море, ти си

вноска мен за вила.

С брат врагувам - МеВеРейска мера,

с мутра струвам - бърза далавера;

имам деца, имам и женица -

деца в дискотека,

а жената - в МОЛ-а е от века...

Леле моя

палка халосия!

Слънчогледна

моя прокопсия.

Шеф бойкува - нека си бойкува,

а Цветанов - века ли царува?

Нямам страха, не сум аджамия -

да ме плаши,

нищо ме не страши...

Леле моя

мила корупция!

Море тънка

сметка пак със тия.

[каскадьора]

Ъхъ-ъхъ: тва стих ли е?

На Цецо МВР-то връх ли е?

Кво кУатите тогава пръсти -

боли ги копчетата гъсти!

Ма.а му ше е.а аз накрая -

толкова олабили сте края.

Любата да мачкате ви бива

Мене тя пък ме приспива.

Анализа на Любе аз обичам

Чуя ли го – до припада тичам

на ресора Цецов да се дам,

че Маринов дебне с химна там.

[Стоедин]

Слагам точка, слагам две.

Да живее Ме-Ве-Ре!

Точка? Не! Запетая

за бандитите не ща да зная!

Запетая ли, уви

въпросителна ме днес гнети.

Колко ойро форума проклет

взе да окаля народния поет?

Евтимов имам предвид, а не Вазов...

[Aspandiat]

По Яворов.

Химн на МВР:

Ден денувам - механи потайни

нощ нощувам - магистрали знайни

немам старши, нито пък колега -

старши да ругае,

колега да зяе...

Леле моя

магистрало мила!

Море, ти си

вноска мен за вила.

С брат врагувам - МеВеРейска мера,

с мутра струвам - бърза далавера;

имам деца, имам и женица -

деца в дискотека,

а жената - в МОЛ-а е от века...

Леле моя

палка халосия!

Слънчогледна

моя прокопсия.

Шеф бойкува - нека си бойкува,

а Цветанов - века ли царува?

Нямам страха, не сум аджамия -

да ме плаши,

нищо ме не страши...

Леле моя

мила корупция!

Море тънка

сметка пак със тия.

Цццц, бедни ми Евтимов, защо не отвори Яворов за идеи, а блея на Гредетин.

Иначе, както се казва на чист праболгарски, аферим Глишев ефенди. Работим и ние по въпросот.

[glishev]

Нема поет и нема народен,

ако Любима не го одобрява,

евродоцентът със хъс природен

взе и присъди тук да раздава.

[Aspandiat]

Слагам точка, слагам две.

Да живее Ме-Ве-Ре!

Точка? Не! Запетая

за бандитите не ща да зная!

Запетая ли, уви

въпросителна ме днес гнети.

Колко ойро форума проклет

взе да окаля народния поет?

Евтимов имам предвид, а не Вазов...

Народният поет Аспандиат Спандевич Спамович предлага 3 мънички корекции, означени с червено. Естествено, не смея да се намесвам в такъв върхов творчески акт, какъвто е словоплетството в Република България, така че всичко остава само като пожелание, сиреч не е директива на ЕС.

Слагам точка, слагам две.

Да живее Ме-Ве-Ре!

Точка? Не! А Запетая?

За бандитите не ща да зная!

Запетая ли, уви

въпросителна ме днес гнети.

Колко ойро форума проклет

взе, за да окаля народния поет?

[Aspandiat]

Дон Луис де Гонореа*, ХVІІ в., Мадрид.

Сонет в чест на испанската тайна полиция

- Сеньор маркиз, домът Ви май гори!

- Все таз, сеньор поете, имам три.

- Все пак добре е, че полицията пази...

- Но моля, с мен е шпагата ми - тази

от истинска стомана от Толедо.

- Такава да промуши дон Кеведо...

- Сеньор поете, зъл сте с конкурента?

- Не конкурент е той, а малко нещо мента!

- Полицията май от Вас го пази?

- Сеньор маркиз, пред мене той ще лази!

- Харесвам туй у Вас, дон Гонореа,

в гърдите Ви сърце на рицар тлее.

- Сеньор маркиз, поетът ненавижда,

кога с полиция лирика в мен обиждат.

---------------------------------------------------------------------------------

*Луис де Гонгора (тук де Гонореа) - испански поет от ХVІІ в., конкурент на Франсиско Кеведо. Гледайте "Алатристе" или си купете "Испански поети от Златния век".

Аз, верен на стила си на народен (повтарям народен!!!!) поет, отговорям на испанското венцеславене на Глишев с нещо също на испанска вълна, но на по-прост, бих казал пролетарски език, достъпен за широките маси.

Горещо е, страхотна суша,

тютюн в Кастилия не пуша.

Сервантес пишел май добре,

но не и химн на МеВеРе.

Народният поет не дреме

ще смъкне бързо тежко бреме

от плещите на Сааведра

с халтура проста, но пък ведра.

На пост по дневна-нощна доба

полицията родна пази джоба

на нашия народ добър, честит

макар отдавна той да е пробит.

Сеньори, донове, идалго

пред МВР сте нещо жалко!

Туй не хареса ли Любима,

отново критика ще има!

[Aspandiat]

На вечерта настъпва края

от утре мисля да си трая.

Поезията днеска стига,

Любима утре ще ви смига.

[glishev]

Нощта е млада,

Любимата ни - тоже.

Поет не може

да бяга от наслада.

[Стоедин]

За теб любимо Ме-Ве-Ре

готов е поета днес да мре!

Хора дайте им венци

на храбрите момци!

Те вардят ни във жега и във пек

живота им е като жълт елек.

Родино, те за тебе бдят,

да могат пишман-поетите да спят!

Цветанов хладен като мавзолей

залявя поредния злодей!

Вразите си с едната си ръка срази,

а с другата бърше на дечицата сълзи.

Цветан е нашто знаме, коректив!

Подпис:на форума сплотений колектив!

[Aspandiat]

Смелост, вярност, преданост, любов към родината – това са ценностите, възпитани във Военното на Н.В.Училище. Текстът е наситен с думи с висока емоционалност, които поддържат атмосферата на приповдигнатост, боен дух и дълг. Ще повторя – и морален дълг към родината, която се свързва със светия образ на майката.

От 2 дни нещо вътрешно ме чопли, все ми напомня за нещо това изявление. И ей на, посред нощ дойде проблясъкът. Ами Швейк на Хашек. С неговите плеяда от шапкари-идиоти начело с подпоручик Дуб. Следва цитат:

"Биглер взе пълна чаша, седна съвсем скромно до прозореца и зачака подходящ момент, за да може да подхвърли някоя от своите прочетени в учебниците премъдрости.

Подпоручик Дуб, когото тая ужасна ракия удари в главата, започна да чука с пръст по масата и ни в клин, ни в ръкав се обърна към капитан Загнер:

— Ние с околийския началник винаги си казвахме: „Патриотизмът, верността към дълга, самодисциплината, това са най-силните оръжия във войната." Спомням си за това особено днес, когато нашите армии в недалечно бъдеще ще прекрачат границата."

http://chitanka.info...38/38#textstart