Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува (edited)

Абе има някакъв довод във всичките тези промени, .............., това .............. няма да го разбера! Защо от възстание са разкарали З-ТО!?

п.с. Трудно бих повярвал ако от този форум е съгласен с разкарването на ѣ и ѫ.

Редактирано от Aspandiat
  • Потребители
Публикува

Осреднявам или усреднявам?

:bigwink:

Според мен, по-логично е да е с "у", понеже обектът придобива нова квалификация, но бърза проверка в гуглето показа, че и дете думички се използват почти еднакво.

Точното изречение, което ме хвърли в този въпрос е "Тази разлика се осредняваше и се изваждаше от измерената консумирана вода от групите." - промених го на "Тази разлика се усредняваше, след което се изваждаше от консумираната от всяка група вода."

  • Глобален Модератор
Публикува

Усреднявам, с У.

  • Потребител
Публикува

Правилно - Грешно

Уголемявам - Оголемявам

Увеличавам - Овеличавам

Умалявам - Омалявам

Усреднявам - Осреднявам

Удушавам - Одушавам

Увреждам - Овреждам

Угасявам - Огасям

Уронвам - Оронвам

Аз смятам, че правилният вариант е (У)среднявам.

  • Глобален Модератор
Публикува

Няма да загубим нищо, ако се пишат и двете. Остава сега някъде някой да намали нечия оценка заради такова изписване...

  • Потребител
Публикува

А как бихте превели на книжовен български следното:

"малькият вриз силма цицириса, а големият вриз бруфка"?

И дали ще познаете диалекта?

  • Потребител
Публикува

Правилно - Грешно

Уголемявам - Оголемявам

Увеличавам - Овеличавам

Умалявам - Омалявам

Усреднявам - Осреднявам

Удушавам - Одушавам

Увреждам - Овреждам

Угасявам - Огасям

Уронвам - Оронвам

Аз смятам, че правилният вариант е (У)среднявам.

При някои думи представката о/у придава различен смисъл на думата - удушавам, но одушавам е със значение на одухотворявам. Та затова двойните форми биха били грешни.

  • Потребители
Публикува

Нещо като на влашки ми докарва?

По-скоро на ромейски, поне "вриз" (от βρύση 'извор', 'чешма') и "цицирисвам" (τσιτσιρίζω), което обаче е звукоподражателно (нашенското съответствие би трябвало да е 'църцоря'), "сил-ма" си е българско, ('с усилие', 'едва'), бруфкам май и то. :)

  • Потребител
Публикува

По-скоро на ромейски, поне "вриз" (от βρύση 'извор', 'чешма') и "цицирисвам" (τσιτσιρίζω), което обаче е звукоподражателно (нашенското съответствие би трябвало да е 'църцоря'), "сил-ма" си е българско, ('с усилие', 'едва'), бруфкам май и то. :)

Правилно. Това е на странджански диалект и по-конкретно от района на Малко Търново.

Местните хора го превеждат на книжовен български горе-долу така: Малкият извор едвам тече, а големият тече силно (с голяма струя се има предвид). Това е уникален диалект (то май че всички са такива в малка България). Преди време местен езиковед е издал специален българско-малкотърновски речник (уверявам ви, че ще е необходим ако ви говорят само на местния диалект), но в ограничен (и отдавна изчерпан) тиражи не успях да си го намеря.

  • Глобален Модератор
Публикува

При някои думи представката о/у придава различен смисъл на думата - удушавам, но одушавам е със значение на одухотворявам. Та затова двойните форми биха били грешни.

Одушавам.... за пръв път чувам тая дума. Свръхлитературна и авторска, IMHO, ако се среща в повече от 2-3 произведения, ще съм учуден.

  • Потребител
Публикува

Коя от формите е правилна? Аз съм чувал, че "вземам", но "взимам" грешна форма ли е или се употребява при определени случай.

Или и двете са дублетни форми?

Аз си мисля, че редуването на и/е е свързано с аспектите на глаголите, тоест вида глагол. "взимам" в значение на много пъти, редовно и т.н. и "вземам" за еднократно.

взимах, вземах....

  • Глобален Модератор
Публикува

Дано тези няколко примера изяснят проблема...

Аз си мисля, че редуването на и/е е свързано с аспектите на глаголите, тоест вида глагол. "взимам" в значение на много пъти, редовно и т.н. и "вземам" за еднократно.

взимах, вземах....

Дано тези няколко примера изяснят проблема...

Книжовно:

Еднократно, само веднъж:

Днес си взех/изпих лекарството само веднъж.

Взимам си шапката и на момента ви напускам!

Взех решение да се оженя за първата срещната жена на улицата.

Взех, че познах решението на най-трудната задача в сборника само за пет минути!

Днес си взех домашен любимец - малко жълто коте...

Многократно, много пъти, неведнъж:

А само до вчера си взимах/пиех лекарството по три пъти на ден.

Взимах си шапката в ръка, но не смеех да стана от стола и да си тръгна...

Исках да поканя някое от момичетата, насядали около мен, на танц, но всеки път, когато това ми хрумваше, аз не взимах предвид факта, че те не разбират български език, а аз пък не владея техния език и няма как да се разберем.

Той рядко взимаше правилни решения.

Преди взимах едни лекарства, а сега - други.

Като учител в гимназията аз често си взимах книги от училищната библиотека.

---

Некнижовно:

ВземАх, че те разбрах от първия път, че си по-негрАмотен и от мен.

  • 2 years later...
  • Потребител
Публикува

Взимам си шапката, но преди да замина си вземам от тези чудесни сладкиши....

Според Моето Скромно Мнение

Взимам- присвоявам нещо извън телостно

Вземам- присвоявам нещо в тяло- ядене, лекарсктво, питие...

:grin:

  • Потребител
Публикува (edited)

А разликата при българското " вземи " и " узми(vzmi) " при сърбите на какво се дължи?

взимам - узимам(vzimam)

Ето, сърбите използват поне за взимам "И", само това "у" отпред защо са го сменили от "В" ......или се е случило обратното!?!

Редактирано от БатеВаньо
  • Потребител
Публикува

Стига да има кой да дава - и взЕмам и взИмам :)

  • Потребител
Публикува

ВзЕмам и взИмам са дублетни форми: няма разлика в значението им. Доколкото и двете форми са разбираеми за всички, няма смисъл едната да се инкриминира: това би било проява на волунтаризъм. И двете форми трябва да се считат за правилни и равнозначни.

Ще се опитам да обясня как са се появили.

Първо отклонение: закон за нарастващата звучност на сричката (ЗНЗС) в старославянският език. Понякога се нарича просто закон за отворената сричка. Според него, всяка сричка в старославянският език трябвало да завършва на гласна. Примери: ВЪ-ТО-РЪ-NИ-KЪ (вторник), ДЬ-NЬ-СЬ (днес), БО-ГЪ (бог), I-И-СОY-СЪ ХРI-СТО-СЪ (Иисус Христос) и т.н. Най-старите старославянски текстове от края на 9-ти век показват, че този закон не е имал изключения. По-късно, след 10-ти век, след като еровите гласни в слаба позиция изпаднали, този закон се компрометирал и във всички славянски езици се появили затворени срички.

Второ отклонение: за еровите гласни в старославянският език. Става дума за големият ер Ъ, произлизащ от праезичното кратко У (на латиница U), и за малкият ер Ь, произлизащ от праезичното кратко И (на латиница I). Те били в силна позиция, когато били под ударение или когато в следваща сричка имало ер в слаба позиция. Както стана дума, слабите ерове отпаднали във всички славянски езици. Силните ерове останали, но се поизменили: {В български: Ь=>Е}{В руски: Ъ=>О,Ь=>Е}{В сръбски: двата ера във А}{В чешки: двата ера във Е}. Пример: в български ДЬ-NЬ-СЬ става на ДНЕС или ДЕНЕС в зависимост от ударението. Защо ДЕНЕС, а не ДЕНС? Ами така: ДЬ(ако е под ударение, е в силна позиция)-NЬ(винаги силна позиция: или под ударение, или в следваща сричка има ер в слаба позиция)-СЬ(винаги в слаба позиция).

Трето отклонение: усилено действие на ЗНЗС. Понякога ЗНЗС изисквал нарастването на звучността в сричката да се прояви. Но не винаги хората се съобразявали с такива претенции. Става дума за срички, съставени само от гласна. За да се осигури звучността да нараства, пред гласната слагали протеза J (йоъ, й кратко) или W (после преминало във В, вижте тази тема и по-специално тук). Пример 1: всички без изключение славянски думи, започващи в праезикът със U (на кирилица У) и които в славянски трябвало да започват с гласните Ъ или ЪI, получили протеза В. Пример 2: почти всички славянски думи, започващи със А, получили протеза J и сега започват с JA=ЙА=Я (българските АЗ и АГНЕ са може би единствените изключения). Пример 3: всички славянски думи, започващи в праезикът със Ь (ер малък, кратко И), получили протеза J (й кратко) и съчетанието JЬ после станало на И (и дълго). Последното (пример 3) не се осъществило в полски и чешки, там това Ь си останало без протеза и в слаба позиция изчезнало (български ИМАМ, ИГРА, полски MAM, GRA).

Да се върнем към случаят ВзЕмам/взИмам

Ясно е, че става дума за глаголът ИМАМ, пред който има представка ВЪЗ-.

Трябва да съобразим, че по-старата форма на глаголът ИМАМ е ЬМАМЬ, т.е. първата гласна е била Ь (малък ер, вижте по-горе второто отклонение). ИМАМЬ се получило от ЬМАМЬ чрез протезиране.

Е, ако представката ВЪЗ- се постави, преди да се е извършило протезирането, получаваме ВЪЗ-ЬМАМЬ, откъдето при ударено Ь получаваме ВЗEМАМ, a при ударено Ъ по диалектите се получава ВОЗМЕМ или УЗМЕМ.

Но ако представката ВЪЗ- се постави, след като протезирането се е извършило, то получаваме ВЗИМАМ.

И на края едно упражнение. Идете на църква, където попът чете Евангелието на църковно-славянски. Ще видите, че преди да почне да чете Евангелието, попът се обръща към аудиторията: ВОНМЕМ! Да внимаваме - това значи. Ето го написано на старославянски: ВЪ-NЪ-МЕ-МЪ. Попът се придържа към руското произношение. Анализ: ВЪ(силна позиция, понеже в следващата сричка има слаб ер; в руски минава във О)-NЪ(без ударение, слабият ер отпада)-МЕ(гласната не е ерова, остава си без промяна)-МЪ(слабият ер отпада).

В заключение, даденото обяснение на формата ВЗЕМАМ може и да не е вярно, понеже има алтернативно обяснение - обобщаване на малкият юс. Мобе би там е истината - в малкият юс.

  • Потребител
Публикува (edited)

Първо отклонение: закон за нарастващата звучност на сричката (ЗНЗС) в старославянският език. Понякога се нарича просто закон за отворената сричка. Според него, всяка сричка в старославянският език трябвало да завършва на гласна. Примери: ВЪ-ТО-РЪ-NИ-KЪ (вторник), ДЬ-NЬ-СЬ (днес), БО-ГЪ (бог), I-И-СОY-СЪ ХРI-СТО-СЪ (Иисус Христос) и т.н. Най-старите старославянски текстове от края на 9-ти век показват, че този закон не е имал изключения. По-късно, след 10-ти век, след като еровите гласни в слаба позиция изпаднали, този закон се компрометирал и във всички славянски езици се появили затворени срички.

Второ отклонение: за еровите гласни в старославянският език. Става дума за големият ер Ъ, произлизащ от праезичното кратко У (на латиница U), и за малкият ер Ь, произлизащ от праезичното кратко И (на латиница I). Те били в силна позиция, когато били под ударение или когато в следваща сричка имало ер в слаба позиция. Както стана дума, слабите ерове отпаднали във всички славянски езици. Силните ерове останали, но се поизменили: {В български: Ь=>Е}{В руски: Ъ=>О,Ь=>Е}{В сръбски: двата ера във А}{В чешки: двата ера във Е}. Пример: в български ДЬ-NЬ-СЬ става на ДНЕС или ДЕНЕС в зависимост от ударението. Защо ДЕНЕС, а не ДЕНС? Ами така: ДЬ(ако е под ударение, е в силна позиция)-NЬ(винаги силна позиция: или под ударение, или в следваща сричка има ер в слаба позиция)-СЬ(винаги в слаба позиция).

Тамарин, ако се абстрахираш от бъдеща критика и разполагаш с малко време за губене, можеш ли да да сътвориш един разпад на това:

Каnасувиги(Kanecyвиги)

или това:

Canisavci

Ориентир в процес на търсене :) - Кнежевићу, Кнежевић(ср), Knezevic(сл), Кнежевич(рус), Knežević(хр.), Кнежевиќ(мк) - еквивалент на Принц(англ.) - Prince

ПП - да се има предвид, че горните два надписа не претендират за някаква точност. :)

Редактирано от БатеВаньо
  • Потребител
Публикува (edited)

князь

Происходит от праслав. формы *kъnędzь, от которой в числе прочего произошли: ст.-слав. кънѩѕь (Супр.), русск. князь, укр. князь, болг. кнез «старейшина», сербохорв. кнез «князь», словенск. knеz «граф, князь», др.-чешск. knеz, словацк. knaz «священник», польск. ksiadz — то же, в.-луж. knjez «господин; священник», н.-луж. knez «господин, священник», полаб. k?naz «дворянин, помещик». Праслав. *kъnędzь заимств. из прагерм. *kuningaz, др.-в.-нем. kuning, производного от kuni «род», откуда и фин., эст. kuningas «король».

Редактирано от zorrro

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!