Гравитацията е само теория

[Doris]

Да, за съжаление, често се смесват; дори във филмчетата с "нулева гравитация" по дискавъри, я допускат тая смесица. Което си е грешка.

Мисля, че се дължи на недостатъчното изясняване на въпроса с масата на телата. При Айнщайн тежката (гравитационната) маса (от уравн. на Нютон за силата на привличане на две тела) и инертната маса (от уравн на Нютон за силата F=m.a), са еквивалентни: едно и също, демек.

Съвременните измервания са доказали че са РАВНИ с точност до дванайстия знак след запетайката. Но ... аз се придържам към това, че отношението им се запазва - в този смисъл са "еквивалентни".

Изхождам от това, че не се е обърнало достатъчно внимание (не е имало основание) на така наречената електромагнитна маса. Каква част от масата на вещевите обекти е. Например, за електрона се твърди, че е около 90% от масата му. Е, тогава, как е възможно да не се открие, че двете маси - тежка и инертна - при електрони, ще е различно нещо... Значи - в гравитационно поле електроните ще се държат по друг начин, отколкото, ако ги ускоряваме ... в асансьор. И ... точно така става на практика: при ускоряване на заредени частици те променят масата си. Коя маса? е редно да се запитаме ... ами електромагнитната си маса е очевидният отговор... и няма много общо с тежката маса, освен полевия принцип на описание.

Затова, считам, че засега е нужно да се споменава, че гравитацията не изчезва в безтегловност. Тя си работи ... с гравитоните си. Инерчните сили са друга боза - трябват други полета за да изимитират сили, подобни на гравитационните. Та, като става въпрос за пътуване из Космоса - съвсем различни ще са крайните "биологични" резултати от тая имитация.

...

Каква е тази електромагнитна маса? С какви уравнения е свързана? Май в официалната физика няма такава, а може пък и да бъркам?

[JImBeam]

......"След тези работи беше ясно, че общата енергия mc2 би могла да се напише като електромагнитна енергия 3mc2/4 плюс енергията, дължаща се на напреженията mc2/4. Тук m е общата (или веществената) маса, определима чрез експеримент, а m = m0(1 – v2/c2)-1/2, където m0 е общата маса на покой. Електромагнитната маса me (дължаща се на собствените полета) е 3/4 от общата маса и следователно E = 4mec2/3.Докато това показва съвместимостта на двете теории, то също дискредитира концепцията, че електронната маса е чисто електромагнитна, тъй като вторият член се дължи на вътрешни, вероятно механични сили. Тези работи не бяха добре известни на някои бъдещи физици, вкл. Енрико Ферми, който преизчислява този резултат. Жива дискусия върху електромагнитната или класическата електронна теория, в частност концепцията за собствената енергия, продължава и до днес."....

Има проблем при копирането, надявам се ще разберете кои са "нещата" повдигнати на степен

Редактирано 20, 2011 от JImBeam

[luboznatelnia]

......"След тези работи беше ясно, че общата енергия mc2 би могла да се напише като електромагнитна енергия 3mc2/4 плюс енергията, дължаща се на напреженията mc2/4. Тук m е общата (или веществената) маса, определима чрез експеримент, а m = m0(1 – v2/c2)-1/2, където m0 е общата маса на покой. Електромагнитната маса me (дължаща се на собствените полета) е 3/4 от общата маса и следователно E = 4mec2/3.Докато това показва съвместимостта на двете теории, то също дискредитира концепцията, че електронната маса е чисто електромагнитна, тъй като вторият член се дължи на вътрешни, вероятно механични сили. Тези работи не бяха добре известни на някои бъдещи физици, вкл. Енрико Ферми, който преизчислява този резултат. Жива дискусия върху електромагнитната или класическата електронна теория, в частност концепцията за собствената енергия, продължава и до днес."....

Има проблем при копирането, надявам се ще разберете кои са "нещата" повдигнати на степен

Нов Текстов документ.txt

[luboznatelnia]

Ясно е че в класическата механика , понятието енергия е вариращо и зависи от изборът на отправната система в която мерим съответната енергия , докато в специалната и общата теория на относителността понятието енергия е абсолютно и то се изразява в прочутата формула , Е = m.c2 тоест всяко тяло разглеждано в покой в коя да е отправна система , и изолирано от всякакви силови полета , ще има енергия на покой - (Е) . Докато в класическата механика тази енергия ще е 0, енергията на покой --(Е) , в теорията на относителността е равна на релативистката енергия ( Е0) и релативистката маса (m0) тоест : m0=E0/c2 , която всъщност е маса-енергията на фотонът . Вижда се че за стойности на С=0 то и стойностите на релативистките маси и енергии стават нула (E0) , (m0) .

релативизъм.txt

[Малоум 2]

Каква е тази електромагнитна маса? С какви уравнения е свързана? Май в официалната физика няма такава, а може пък и да бъркам?

Според мен най-добре е разяснена електромагнитната маса при Файнман (Файнманови лекции по физика т.2).

При пресмятането на: какъв импулс ще пренася движещ се електрон. Получава се коефициент пред скоростта, който може да онагледи, откъде се взема понятието за маса. Но, знаейки масата на електрона (от други експерименти) по-лесно се е оказало да се намери радиуса на електрона (Кл. физика)... забавно е описано...

Около 3/4 ( и др. разл. коефициенти) от масата се дължи на електромагнитната маса, но по-късно с ТО на Айнщайн се показало, че пълната енергия съдържа и тая маса, та затова е възприето:

Е= m.c^2.

Да, но силата на гравитацията се дължи на обмен на гравитони. Силата на електричните полета - на обмен на електромагнитни вълни (фотони). Общо, понятието за сила, по хипотезата ми е принудителното непрестанно образуване на вещевите обекти, върху структурата на ЕМП, която структура се формира на база интерференция на всички околни действащи полета. За съжаление, ние познаваме (измерваме) само разлики от "нормалното" поле и то в диапазони на лабораторните ЕМП. Полетата от фината структура на ЕМП не е достижима от нашите уреди - твърде големи са, за да ни дадат фините отклонения, дължащи се на фината структура (физически вакуум). Но, за вещевите обекти тази фина структура не е тайна; поради непрестанната си направа, те "хващат" части от нея и съответно - променят начина си на движение (и форма, и размери). Когато принудително действат тия външни за вещевата полета - то тя си променя скоростта (ускорява се) и траекторията. Коефициентът на съпротива е наречен маса.

Когато дърпаме с асансьор, само полетата изграждащи системата асансьор влияят върху вещевите обекти - неизмерима е "тежката" маса, за частиците които са "леки" и имат превес на електромагнитна маса. Могат да се очакват електрични ефекти (когато чукнем железен прът с чук, то, галванометърът отчита ел ток). В гравитационното поле, при същото ускорение като в асансьора - не би следвало да има електрични ефекти.

[B0081]

Могат да се очакват електрични ефекти (когато чукнем железен прът с чук, то, галванометърът отчита ел ток). В гравитационното поле, при същото ускорение като в асансьора - не би следвало да има електрични ефекти.

Аз лично съм пробвал с чук да смачквам медни проводници. . Само че не съм използвал галванометър, за измерване.

Нямаше никакъв резултат.

[Doris]

Според мен най-добре е разяснена електромагнитната маса при Файнман (Файнманови лекции по физика т.2).

При пресмятането на: какъв импулс ще пренася движещ се електрон. Получава се коефициент пред скоростта, който може да онагледи, откъде се взема понятието за маса. Но, знаейки масата на електрона (от други експерименти) по-лесно се е оказало да се намери радиуса на електрона (Кл. физика)... забавно е описано...

Около 3/4 ( и др. разл. коефициенти) от масата се дължи на електромагнитната маса, но по-късно с ТО на Айнщайн се показало, че пълната енергия съдържа и тая маса, та затова е възприето:

Е= m.c^2.

Да, но силата на гравитацията се дължи на обмен на гравитони. Силата на електричните полета - на обмен на електромагнитни вълни (фотони). Общо, понятието за сила, по хипотезата ми е принудителното непрестанно образуване на вещевите обекти, върху структурата на ЕМП, която структура се формира на база интерференция на всички околни действащи полета. За съжаление, ние познаваме (измерваме) само разлики от "нормалното" поле и то в диапазони на лабораторните ЕМП. Полетата от фината структура на ЕМП не е достижима от нашите уреди - твърде големи са, за да ни дадат фините отклонения, дължащи се на фината структура (физически вакуум). Но, за вещевите обекти тази фина структура не е тайна; поради непрестанната си направа, те "хващат" части от нея и съответно - променят начина си на движение (и форма, и размери). Когато принудително действат тия външни за вещевата полета - то тя си променя скоростта (ускорява се) и траекторията. Коефициентът на съпротива е наречен маса.

Когато дърпаме с асансьор, само полетата изграждащи системата асансьор влияят върху вещевите обекти - неизмерима е "тежката" маса, за частиците които са "леки" и имат превес на електромагнитна маса. Могат да се очакват електрични ефекти (когато чукнем железен прът с чук, то, галванометърът отчита ел ток). В гравитационното поле, при същото ускорение като в асансьора - не би следвало да има електрични ефекти.

Да, има във Файмановите лекции много интересна глава Електромагнитна маса. Обаче според мен това е само аналогия, правена на един етап от историята на физиката, преди да се появи теорията на относителността. Тъй като електромагнитното поле притежава импулс, който за движещ се електрон се оказва пропорционален на скоростта на електрона и със същата посока, коефициентът на пропорционалност може да се нарече по аналогия с p=m.V електромагнитна маса.

“Работата може да се представи така, като че ли масата е просто електродинамичен ефект. …

по такъв начин наблюдаваната маса може да се състои от две (а може би и от по-голям брой, ако ние вземем предвид и други полета) части.“

Мисля, че това е и целта на твоята теория, доколкото мога да я разбера.

Накрая се стига и до формула за енергията на електромагнитното поле, която удивително напомня за формулата на Айнщайн, само че с 4/3 отпред. Но това не значи, че 4/3 от масата е електромагнитна. Във формулата на Айнщайн присъства тази маса, която можем да измерим с везни – в случая наречена механична.

[Малоум 2]

Да, има във Файмановите лекции много интересна глава Електромагнитна маса. Обаче според мен това е само аналогия, правена на един етап от историята на физиката, преди да се появи теорията на относителността. Тъй като електромагнитното поле притежава импулс, който за движещ се електрон се оказва пропорционален на скоростта на електрона и със същата посока, коефициентът на пропорционалност може да се нарече по аналогия с p=m.V електромагнитна маса.

“Работата може да се представи така, като че ли масата е просто електродинамичен ефект. …

по такъв начин наблюдаваната маса може да се състои от две (а може би и от по-голям брой, ако ние вземем предвид и други полета) части.“

Мисля, че това е и целта на твоята теория, доколкото мога да я разбера.

Накрая се стига и до формула за енергията на електромагнитното поле, която удивително напомня за формулата на Айнщайн, само че с 4/3 отпред. Но това не значи, че 4/3 от масата е електромагнитна. Във формулата на Айнщайн присъства тази маса, която можем да измерим с везни – в случая наречена механична.

Да, за тази маса говоря.

Не е имало основателна причина да се разглежда като отделност, защото не се е предполагало, че частиците непрестанно ще се образуват и то - с огромна честота на образуване, около 1.10^(23)Hz за протона и неутрона, например. И ще се възвърне възможността да съществува физически вакуум с безмеханични свойства. А, той е нужен - Айнщайн доста говори за полза от такъв.

Фините полета (всъщност, това са "втичащо-изтичащи" подреждания на фината структура на физвакуума в околността на вещеви обект, в такт с неговото трептене от образуващите го смущения, завъртване на пулсации, а не - непрестанно въртене), та фините полета, за нагледност, ги оприличавам на "коса" около образуванието, чиято форма и големина зависи от начина на формиране на самата вещева за различните вещеви - различна "прическа", а тя може и да се разрошва от наличие на чужди на частицата полета - външни полета. Освен това е и показател за вида (форма и размери) на вещевата. По този начин, частиците се осезават на фино ниво, много преди да се доближат до най-външните си обвивки. И имат време, да се подготвят за "сечение на реакцията" така, че в крайна сметка действието (последействието, последствията) да е минимално. Това се дължи на условно неподвижните вакчастици - не сменят местата си една с друга. Само бясно се въртят на място - момента на количеството им на движение непрестанно си променя направлението и посоката.(но не - непрекъснато, в мат.смисъл на думата). Прекъснато, на пулсации се мени. Втичане-изтичане означава, в крайна сметка, наличие на Обратна Връзка (ОВ)с условния му център още при формирането на обект. Тази именно ОВ по неподвижната вакрешетка, прави ДЕЙСТВИЕТО да е минимално - принцип на минималното действие! А също - обяснява защо съществува ЗЗЕ и как се запазва импулса ЗЗИ - като се вземат предвид и закъснителните процеси при ОВ - значи, като цялостно действие.

Освен това "кривината" се пренася вече върху физическия вакуум, а частиците само преповтарят по форма, с много по-голям мащаб тези кривини. Не случайно всички реални обекти са с форма - "част" от тороидални форми и повърхнини.(мислените линии, продължаващи коренова система и корона на дърветата, най-нагледно представят тороиди, полево свързани- както и формата автомобилна гума, но тя е изкуствена).Протяжността на пространството, вече се прехвърля върху физическия вакуум - веднага става обяснимо "Разширяване" на пространството, без пропорционално да се разширяват обектите, което е наблюдаемо за в Космоса.

Та, за да се разбере какво е електромагнитната маса, трябва да се промени схващането за понятието за "сила": Това е принудително образуване на вещевите обекти по външно за тях поле - от други частици - води до преместване(принудително, с ускорение) на ЦТ на вещевата, а интензивността зависи от интензитета на това, външното в точката на поглъщане - вижда се, че няма за начало "кривина" както е при ОТО, а кривината си е на физвакуума и е следствие от наличието на тежки обекти. Не е причина за сила.

Не случайно и двата кл. закона (статика) за електромагнитната сила и за гравитационната сила имат подобно-еднакъв израз - силата зависи обратно пропорционално от квадрата на разстоянието м/у ЦТ на телата; това показва ПОЛЕВО взаимодействие и при двата вида сили. Тоест и гравитацията и електромагнетизмът имат обща същност. Обмен на гравитони и обмен на фотони.

...

[Doris]

Да, за тази маса говоря.

.....

Та, за да се разбере какво е електромагнитната маса, трябва да се промени схващането за понятието за "сила":

...

Работата е там, че в понятието сила се въвежда в динамиката като се използват понятията маса и ускорение или импулс (който е маса по скорост), а не обратното. Казваме , че на тяло с маса m , което се движи с ускорение а действа сила F=m.a или F=∆p/∆t (промяната на импулса на тялото, върху което действа силата за единица време).

Какво свързва обаче т.н. електровмагнитна маса? Промяната на импулса на полето и скоростта на електрона, който го създава. Тази скорост даже е постоянна в примера. Би трябвало импулса и енергията на полето да се свързват с въздействие върху някакъв пробен заряд, поставен в това поле, а не със скоростта на създаващия го заряд. Ето тук според мен е уловката при “електромагнитната маса”, за това тя няма смисъл на маса , както се възрприема в динамиката.

Колкото до квантовомеханичните представи за взаимодействие на частиците, мисля, че не се отдалечаваш особено от общоприетите схващания, но описваш нещата с други термини. Даже си спомнам , че академик Дацев имаше идеи за квантовомеханични ообяснения чрез особени свойства на вакуума.

[Малоум 2]

Работата е там, че в понятието сила се въвежда в динамиката като се използват понятията маса и ускорение или импулс (който е маса по скорост), а не обратното. Казваме , че на тяло с маса m , което се движи с ускорение а действа сила F=m.a или F=∆p/∆t (промяната на импулса на тялото, върху което действа силата за единица време).

Какво свързва обаче т.н. електровмагнитна маса? Промяната на импулса на полето и скоростта на електрона, който го създава. Тази скорост даже е постоянна в примера. Би трябвало импулса и енергията на полето да се свързват с въздействие върху някакъв пробен заряд, поставен в това поле, а не със скоростта на създаващия го заряд. Ето тук според мен е уловката при “електромагнитната маса”, за това тя няма смисъл на маса , както се възрприема в динамиката.

Колкото до квантовомеханичните представи за взаимодействие на частиците, мисля, че не се отдалечаваш особено от общоприетите схващания, но описваш нещата с други термини. Даже си спомнам , че академик Дацев имаше идеи за квантовомеханични ообяснения чрез особени свойства на вакуума.

Полето (фотоните) носят импулс. Електронът и той е снабден с "коса", ама много по-голяма (свойство заряд), от незаредените частици. Равномерното му движение се обуславя от взаимодействието на фотоните от наличното непроменливо по структура поле и собственото, от свойството заряд. Но - при промяна на външното поле взаимодействието води до съпротива на движението на електрона и то точно толкова, колкото е електромагнитната му маса (това измерваме - при ускоряване на заряда; при равномерно движение НЕ измерваме маса). Предписваме му импулс (маса по скорост, но не знаем ... за коя маса става въпрос). Този импулс се проявява чак когато имаме ускоряване - излъчване, източник на ЕМВ. Иначе - само го предполагаме, по аналогия с кл. механика.

Но - импулс не е само скорост по маса, а и: сила по време!

Фотоните се представят именно с тази форма на импулса. Нямат маса, но при взаимодействие с вещеви обект му донаждат своя импулс, във вид на допълнително завъртване (пак на пулсации), с промяна на моментния център на ротация на образуване на вещевата, а "механически" това се изразява в промяна на траектория, форма, размер- нова ротация и транслация на горката вещева. Силата се предава на момента на количеството на движение на вещевата, а това е ... старото име на ИМПУЛС. Чак тогава можем до отчетем по измененията на състоянието на вещевата, с формулката, че импулсът е равен на масата по скоростта на вещевата.

Дотук - нищо не споменахме за тежката маса на електрона, защото в големината на електромагнитното действие с фотоните е невъзможно да се отдели измерване за нея.

А и още нещо: импулс на полето (без маси, без скорости) има дори и когато имаме система: електрон до магнит, без да се движат взаимно - векторът на Пойнтинг го доказва (пак Файнман). Дори и при неподвижни един спрямо друг носители на полета (кръстосани), има "ротация", ротационен импулс. При наличие на изменения в околния на системата фон от ЕМП, то тая система ще се върти! Което показва, че заложеното изначално непрестанно образуване с пулсиращи характеристики за реалните обекти си е правомерно - обяснява и защо векторът на Пойнтинг не е вече толкова загадъчен (енергията на полето на кондензатор се втича от вън навътре към плочите, а не през свъзващите ги проводници).

Така че - спорен остава въпросът: коя от масите участва в Е=m.c^2... и дали е възможна експериментална проверка.

...

[Doris]

.........

Така че - спорен остава въпросът: коя от масите участва в Е=m.c^2... и дали е възможна експериментална проверка.

...

Ами, възможна е . Ето описанието на ядрен реактор в БСЭ:

http://bse.sci-lib.com/article128081.html

При зареждане с 80 тона ядрено гориво и 3 години работа се получава отработено гориво, което е с 3 кг по-леко. Енергията, която се е получила при ядреното делене се равнява на 3 кг маса.

Електромагнитното поле има импулс, както и енергия, но мисля, че за да сe направи аналогия с механичната маса от F=m.a трябва да се разгледа как неговото действие се проявява върху други заряди, а не връзката му със заряда, който го създава. Дали тогава p ще е пропорционален на V ?

[JImBeam]

Ами то и ядреното гориво дава фира, все пак това са цели 3 години

Редактирано 25, 2011 от JImBeam

[luboznatelnia]

Ами то при ядреният разпад , част от масата в покой , емитира в околното пространство като , алфа , бета и гама лъчи , Алфа и бета лъчите представляват потоци от хелиеви ядра , електрони , т.е частици с маса на покой , само гама лъчите обаче представляват релативистката маса , т.е фотони които са без маса на покой. Както разбрах , те са именно електромагнитната маса , според Файнман

[Doris]

Емитира друг път, ако беше така, никой нямаше да иска да работи около реакторите. Алфа частици в случая няма. Има неутрони, електрони - β лъчи, и фотони - γ лъчи. Неутроните извън урановите пръти се отразяват от отражатели и забавят от забавители и в крайна сметка осъществяват показаната верижна реакция на делене в ядреното гориво. Електроните се отразяват, поглъщат, предизвикват ефект на Черенков, но където и в реактора да се спрат, поради въстановяването на електронеутралността във всеки обем, няма да предизвикат загуба на маса от урановите пръти. Изобщо: "Общая масса загруженного топлива на 3 кг превосходит массу выгруженного (выделившаяся энергия «весит» 3 кг). "

само гама лъчите обаче представляват релативистката маса , т.е фотони които са без маса на покой. Както разбрах , те са именно електромагнитната маса , според Файнман

-всичката маса е релативистка, но не винаги има условия това да се прояви. А Файнман разглежда в примера си електрон.

[luboznatelnia]

Емитира друг път, ако беше така, никой нямаше да иска да работи около реакторите.

Не си права , всеки ученик знае че при ядреният разпад , деленето на ядрата на уран , или плутонй , се излъчва в околността радиоактивност състава на която е много разнообразен , алфа частици (направи справка от какво са съставени те) бета частици , за които правилно си разбрала от какво се състоят , и гама фотоните. Допълнително се отделят и бързи неутрони . Уранът се разпада на радиоактивният Торий , който допълнително се разпада на , алфа , бета и гама , лъчение. Хелиеви ядра се отделят и при термоядренният процес ,когато две ядра на деутерият се слеят , в кой елемент се превръщат? в Хелий , А за релативистката маса , това не е масата на покой както ти си мислиш , тя само е еквивалентна на масата на покой.

[Doris]

Може и да не съм права, щом казваш, всепак, имах предвид, че в конкретния случай на ядрен реактор с бавни неутрони става въпрос за делене на U²³⁵, което става с участието на неутрони и получаването на такива. Процесът се съпътства и от β разпад на получените нови ядра до стабилни изотопи. Също и с присъстващия U²³⁸ става β разпад. В този конкретен пример няма Торий, няма алфа разпад, няма ядрен синтез. Обаче на практика малка част от неутроните остават захванати в забавителя и отражателя, така че картината не е много точна. А ето как се проявава релативистката маса, в смисъл, че се осъществява E=m.c² в един от вариантите на делене:

U²³⁵+n → Ba¹⁴¹+ Kr⁹²+ 3n ,

E_γ - енергията на гама лъчите, които се получават не идва от нищото , а от разликата на сбора от атомните маси на частиците от лявата - 236.05 и от дясната страна - 233.85 , която е 2.20 (200MeV).

[luboznatelnia]

Може и да не съм права, щом казваш, всепак, имах предвид, че в конкретния случай на ядрен реактор с бавни неутрони става въпрос за делене на U²³⁵, което става с участието на неутрони и получаването на такива. Процесът се съпътства и от β разпад на получените нови ядра до стабилни изотопи. Също и с присъстващия U²³⁸ става β разпад. В този конкретен пример няма Торий, няма алфа разпад, няма ядрен синтез. Обаче на практика малка част от неутроните остават захванати в забавителя и отражателя, така че картината не е много точна. А ето как се проявава релативистката маса, в смисъл, че се осъществява E=m.c² в един от вариантите на делене:

U²³⁵+n → Ba¹⁴¹+ Kr⁹²+ 3n ,

E_γ - енергията на гама лъчите, които се получават не идва от нищото , а от разликата на сбора от атомните маси на частиците от лявата - 236.05 и от дясната страна - 233.85 , която е 2.20 (200MeV).

Е ми точно за разпадането на Урана виж ,дали той не се разпада със отделяне на алфа частици , и дали не се получава Торий , за релативистката маса не споря че няма превръщане , а че тя не е масата на покой ( m) - известна от класическата механика имаща инерчни и гравитационни свойства , и също така е мярка за количество вещество в единица обем. Формулата Е=m.c2 изразява еквивалентноста , равноправието между енергия и маса , но разгледана извън класическата механика , която описва енергията като не произхождаща от масата на покой , а като външен фактор на система от тела или частици. Формулата m0=E/c2 изразява еквивалентността (единството) на маса и енергия но тази маса не е маса на покой (m) а релативистка маса (m0) тоест масата на фотонът. Тази формула E=m.c2 изразява превръщането на (m) във (m0) която всъщност е (Е).

eнергия , всъщност (m0)=E а (m)=/=E .

Редактирано 27, 2011 от luboznatelnia

[Doris]

Разбрах, ти имаш предвид естественото разпадане на урана, но то става толкова бавно (U²³⁸ е с време на полуразпад 4.468×10⁹ години, за U²³⁵ - 7.04·10⁸ години ), че при мерене на количества в килограми не е възможно да се засече някакъв ефект за време от 3 години.

Процесът на делене на U²³⁵ в реактора става с контролирана скорост и е на несравними порядъци по-бърз.А в атомната бомба енергията на U²³⁵ се освобождава за части от секундата. Така, че в случая са на лице ефектите от деленето , а не от разпадането.

За масата не разбрах какво искаш да кажеш.

Редактирано 27, 2011 от Doris

[luboznatelnia]

За масата не разбрах какво искаш да кажеш.

Тълкувам го според това описание.

Маса-физическо значение.txt

[Doris]

E=m.c² не се отнася само за фотона.

[luboznatelnia]

E=m.c² не се отнася само за фотона.

Какво искаш да кажеш с това? формулата дава релативистката връзка между маса и енергия, а тази връзка се изразява в пълното превръщане на масата в покой във релативистка маса която е всъщност енергия на фотоните , понеже те нямат маса в покой , а релативистка маса която се изрязява със уравнението

[Doris]

Тази формула е само за фотона. В общия случай:

E² - (pc)² = (m c²)²

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%B0_%D0%B8_%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%8F

Айнщайн извежда Лоренцовите трансформации и прави изводите на ТО за произволно тяло. Това е съществената разлика с постигнатото от Поанкаре-Лоренц преди него, чиито изводи са свързани само с електромагнитното поле (но все още някои твърдят че са изпреварили Айнщайн).

Ето и една статия за извеждането на формулата E=m.c²:

http://www.physbook.ru/index.php/Kvant._%D0%92%D1%8B%D0%B2%D0%BE%D0%B4_%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D1%83%D0%BB%D1%8B_E_%3D_mc2

[luboznatelnia]

Тази формула е само за фотона. В общия случай:

E² - (pc)² = (m c²)²

http://bg.wikipedia....%B3%D0%B8%D1%8F

Айнщайн извежда Лоренцовите трансформации и прави изводите на ТО за произволно тяло. Това е съществената разлика с постигнатото от Поанкаре-Лоренц преди него, чиито изводи са свързани само с електромагнитното поле (но все още някои твърдят че са изпреварили Айнщайн).

Ето и една статия за извеждането на формулата E=m.c²:

http://www.physbook....D1%8B_E_%3D_mc2

И тези също са само за фотони : (1) , (2), (3) , (4) . А тези изразяват пълната енергия релативистка и класическа : , , Последната е разложена в ред на Тейлор, от което може да се направи изводът че тя е пълната енергия на една отправна система , сума от която е релативистката , кинетичната-класическа и потенциалната-класическа. За релативистката , важат само горните формули (1), (2),(3),(4) като се вижда че релативистката маса ( mc2 ) е равна на честотата на фотона(v) по константата на Планк(h) съответно и релативистката енергия , (Eo)=(hv) е равна на честотата на фотона по константата на Планк. Редактирано 28, 2011 от luboznatelnia

[Малоум 2]

Ами, възможна е . Ето описанието на ядрен реактор в БСЭ:

http://bse.sci-lib.com/article128081.html

При зареждане с 80 тона ядрено гориво и 3 години работа се получава отработено гориво, което е с 3 кг по-леко. Енергията, която се е получила при ядреното делене се равнява на 3 кг маса.

Електромагнитното поле има импулс, както и енергия, но мисля, че за да сe направи аналогия с механичната маса от F=m.a трябва да се разгледа как неговото действие се проявява върху други заряди, а не връзката му със заряда, който го създава. Дали тогава p ще е пропорционален на V ?

А тези 3 кг дали са взети от "тежка" маса или от електромагнитна. Просто - търся разграничаване; някакво експериментално доказателство, щото ... почти е ясно, че се хаби "електромагнитната" маса. В крайна сметка се пресмята топлина във водата, за да става на пара и да движи турбини. Да, ама по принцип "топлина" е наличие на голям интензитет на ИЧВ, а те - откъде се взеха, ако не е действано полево на частиците. Въобще взаимодействията стават с поглъщане и излъчване на фотони, така че - основната част е полева енергия която се пренася от едни частици към други и им променя скоростните характеристики (покачва се Т), като се преминава от късовълнови лъчения към по-дълговълнови, докато се достигне до ИЧ - което пък ние, субективно, "признаваме" за горещо.(имаме датчици за тях).

Електромагнитното поле има импулс, както и енергия, но мисля, че за да сe направи аналогия с механичната маса от F=m.a трябва да се разгледа как неговото действие се проявява върху други заряди, а не връзката му със заряда, който го създава. Дали тогава p ще е пропорционален на V ?

В "Как електронът действа сам на себе си" - Файнман обяснява именно това: че импулсът на частицата се запазва при постоянна скорост, независимо от "разтягането" (деформирането на формата му) на електрона в поле - точни поглъщания и излъчвания. Само при наличие на други падащи полета към електрона, вътре-силите не се компенсират, смесват се с остатък и това променя скоростта, формата и размерите на електрона; движи се с ускорение и разбира се - друга траектория от тая на равномерното праволинейно движение... При мен е лесно обяснимо, щото, по хипотезата, непрестанно се образува, а това образуване зависи от подложката във физвакуума; наличието на падащи фотони променят структурата на подложката и електронът следва тия изменения при образуването си. Съпротивата му е именно към измененията на старо-ново положение за моментния ЦТ, т.е. - електромагнитната маса се проявява - затова е изменчива в Големи граници.

...

[luboznatelnia]

Мисля че тази статия е подходяща за настоящата тема (понеже ние се поотклонихме от нея )

Квантовия мистицизъм

категория Енергия и Материя,Какво е?... — Tags: квант, квантова механика, мистицизъм — Илия Илиев @ 7:05 pmИма ли мистицизма място в квантовата механика днес? Жива ли е идеята, че съзнанието играе роля в създаването на реалността? Историка от Харвард – Хуан Мигел Марин смята, че днешните физици трябва да се запознаят с мистицизма в идеите на пионерите на квантовата механика, защото това ще доведе до по-добро разбиране на самата теория на фундаментално ниво.

В скорошен труд, публикуван в European Journal of Physics, Марин написа кратък анализ, базиран на негов труд, относно споровете около мистицизма ширещ се в ранното квантово общество. В началото на 20-ти век, науката и религията не са били така ясно разделени както днес, като влияние върху учените носи не само християнството, но и източния философски мистицизъм. В своя анализ Марин разглежда ролята на всяка от перспективите и тяхното противостоене.

Полемиката се завърта около стари колкото света въпроси, свързани с природата на реалността. Според много от ранните квантови физици, материята не съществува, тя се появява само ако се упражни акт на наблюдение от съзнателно същество. С две думи, материята се материализира когато я наблюдаваме. Айнщайн (твърд реалист) задава въпроса, съществува ли тогава луната когато не я гледаме? Макар подобен въпрос да звучи странно в ежедневния ни живот, в квантовата механика, физичните наблюдения влияят на наблюдаемите обекти в квантов мащаб и подобен въпрос не е толкова странен. Според известната интерпретация „Копенхаген”, ние не можем да говорим за обективната реалност без да я наблюдаваме или да сме я измерили.

Дебата за съзнанието в квантовата теория започва през 1927, когато Айнщайн обвинява Нилс Бор във въвеждането на мистицизъм, несъвместим с науката. Бор отрича обвинението и казва, че Айнщайн не го е разбрал, когато е казал че хората са и актьори и наблюдатели в света. Макар че Бор вярва че квантовите процеси се случват без нуждата от наблюдател, той все пак симпатизира на идеята, че една по-завършена квантова теория, може да помогне за разбирането на съзнанието.

Айнщайн от своя страна твърдо се противопоставя на каквато и да е субективност в науката. Той не е съгласен с гледната точка на Бор, че е ненаучно да зададем въпроса дали е жива или мъртва котката на Шрьодингер в едноименния експеримент. Айнщайн посвещава по-голямата част от своята късна кариера в опит да модифицира своят обща теория на относителността, така че да включи в нея и квантовата теория и да я постави в релсите на реализма. Например, известния парадокс Айнщайн-Подолски-Розен е опит в тази насока.

От друга страна, Волфганг Паули, наистина прегръща някои от гледните точки на източния мистицизъм. Той особено много харесва концепцията за „светлата мистика” – синтез между рационалност и религия. Той спекулира, че квантовата теория може да унифицира психологическо-научните и философско-мистичните подходи към съзнанието. Неговата перспектива е силно повлияна от философа Артур Шопенхауер, чиято гледна точка относно реалността е силно повлияна от източните религии.

Скоро и други физици се намесват със своята различна гледна точка. Великия Макс Планк, дълбок привърженик на християнството, слага рамка на споровете, като поставя обективността на науката и християнството от една страна срещу източния мистицизъм на Шопенхауер от другата. Планк смята, че християнството и науката са съвместими. Според него и двете са обективни и се отнасят към ясно различими аспекти от реалността. Междувременно, Дирак отхвърля какъвто и да е вид религиозна риторика. Според него религията е бъркотия от грешни твърдения без база в реалността.

Споровете относно мистицизма се разпалват и излизат в публичното пространство с популярната книга на астрофизика Артър Едингтън – „Естеството на Физичния свят”. Макар че книгата изкривява много от концепциите, нейната защита на мистицизма привлича вниманието на широката публика и международните медии.

През следващата година Вернер Хайзенберг и Ервин Шрьодингер се присъединяват на страната на мистицизма, като вбесяват Айнщайн и Планк. Много други не избират нито едната, нито другата страна. Един от тях е математика Джон Фон Нойман.

През 1958, Шрьодингер, вдъхновен от Шопенхауер, публикува своите лекции – „Ум и Материя”. В тях той твърди че има разлика между измерванията на инструментите и измерванията с човешко участие. Според него регистрираната температура от термометър, не може да се счита за акт на наблюдение, тъй като не съдържа в себе си значение. За целта е нужно съзнание, за да направи физическата реалност смислена. Както заключава Шрьодингер, „Сигурен съм, че някои от вас, ще нарекат това мистицизъм. Затова със съзнанието че физичната теория през цялото време си остава относителна, вярвам че можем да предположим, че физическата теория в нейното сегашно състояние, силно предполага неразрушимостта на Съзнанието и Времето”.

Лекциите на Шрьодингер маркират последното поколение учени, което живее с мистичния спор. Учените които се занимават с квантова механика до втората световна война, са преобладаващо възпитаници на немската школа и работят в контекста на тогавашните философски течения. С прехода към англосаксонския възход в физиката, спорът умира. Повечето съвременни учени са реалисти като Айнщайн и не вярват че съзнанието има роля в квантовата теория. Доминиращото съвременно виждане е, че наблюдението не кара атома да съществува в дадена позиция, а просто наблюдателя открива положението на даден атом.

„Когато чета научна статия, която цитира класически уравнения, създадени от немски учен, ми се струва че те могат да бъдат подобрени от учените, ако те разберат как автора ги е интерпретирал”, казва Марин. „Съвременните квантови теории на полето, са наследници на труда на Херман Уейл и Паули. Въпреки това много физици днес ще бъдат шокирани, ако научат как Уейл и Паули са разбирали концепцията за ‘поле’, когато са писали своите класически трудове. И двамата са били впечатлени от мистицизма и са търсили начин как да обединят съзнанието и физиката. Уейл публикува лекция, в която фаворитизира християнско-математичния мистицизъм на Никола от Куза. Паули от своя страна публикува статия за Кеплер, като го представя като част от западната мистична традиция и учение”.

„За тези, които не подкрепят Копенхагската интерпретация и предпочитат алтернативата предложена от Давид Бом, ще им предложа да прочетат диалозите на Бом, с тема – източния мистицизъм”, добавя Марин. „Едингтън и Шрьодингер, както много днес, обединияват сили за да открият квантовата теория на гравитацията. Има ли техния споделен мистицизъм роля в техни прозрения или грешки? Не знам, но смятам, че е важно да се открие”.