Гравитацията е само теория

[Skubi]

Четох от един унгарски писател, Егели за подобни и там имаше една таблица.....(Не мога да я кача защото ми дава грешка 500.)

Но важното е, че модерната физика нищо не знае за гравитацията освен това, че предметите се привличат......

:post-20645-1121105496:

:good:

Редактирано Март 2, 2011 от Skubi

[Skubi]

Мисля че тази статия е подходяща за настоящата тема (понеже ние се поотклонихме от нея )

Квантовия мистицизъм

категория Енергия и Материя,Какво е?... — Tags: квант, квантова механика, мистицизъм — Илия Илиев @ 7:05 pmИма ли мистицизма място в квантовата механика днес? Жива ли е идеята, че съзнанието играе роля в създаването на реалността? Историка от Харвард – Хуан Мигел Марин смята, че днешните физици трябва да се запознаят с мистицизма в идеите на пионерите на квантовата механика, защото това ще доведе до по-добро разбиране на самата теория на фундаментално ниво.

В скорошен труд, публикуван в European Journal of Physics, Марин написа кратък анализ, базиран на негов труд, относно споровете около мистицизма ширещ се в ранното квантово общество. В началото на 20-ти век, науката и религията не са били така ясно разделени както днес, като влияние върху учените носи не само християнството, но и източния философски мистицизъм. В своя анализ Марин разглежда ролята на всяка от перспективите и тяхното противостоене.

Полемиката се завърта около стари колкото света въпроси, свързани с природата на реалността. Според много от ранните квантови физици, материята не съществува, тя се появява само ако се упражни акт на наблюдение от съзнателно същество. С две думи, материята се материализира когато я наблюдаваме. Айнщайн (твърд реалист) задава въпроса, съществува ли тогава луната когато не я гледаме? Макар подобен въпрос да звучи странно в ежедневния ни живот, в квантовата механика, физичните наблюдения влияят на наблюдаемите обекти в квантов мащаб и подобен въпрос не е толкова странен. Според известната интерпретация „Копенхаген", ние не можем да говорим за обективната реалност без да я наблюдаваме или да сме я измерили.

Дебата за съзнанието в квантовата теория започва през 1927, когато Айнщайн обвинява Нилс Бор във въвеждането на мистицизъм, несъвместим с науката. Бор отрича обвинението и казва, че Айнщайн не го е разбрал, когато е казал че хората са и актьори и наблюдатели в света. Макар че Бор вярва че квантовите процеси се случват без нуждата от наблюдател, той все пак симпатизира на идеята, че една по-завършена квантова теория, може да помогне за разбирането на съзнанието.

Айнщайн от своя страна твърдо се противопоставя на каквато и да е субективност в науката. Той не е съгласен с гледната точка на Бор, че е ненаучно да зададем въпроса дали е жива или мъртва котката на Шрьодингер в едноименния експеримент. Айнщайн посвещава по-голямата част от своята късна кариера в опит да модифицира своят обща теория на относителността, така че да включи в нея и квантовата теория и да я постави в релсите на реализма. Например, известния парадокс Айнщайн-Подолски-Розен е опит в тази насока.

От друга страна, Волфганг Паули, наистина прегръща някои от гледните точки на източния мистицизъм. Той особено много харесва концепцията за „светлата мистика" – синтез между рационалност и религия. Той спекулира, че квантовата теория може да унифицира психологическо-научните и философско-мистичните подходи към съзнанието. Неговата перспектива е силно повлияна от философа Артур Шопенхауер, чиято гледна точка относно реалността е силно повлияна от източните религии.

Скоро и други физици се намесват със своята различна гледна точка. Великия Макс Планк, дълбок привърженик на християнството, слага рамка на споровете, като поставя обективността на науката и християнството от една страна срещу източния мистицизъм на Шопенхауер от другата. Планк смята, че християнството и науката са съвместими. Според него и двете са обективни и се отнасят към ясно различими аспекти от реалността. Междувременно, Дирак отхвърля какъвто и да е вид религиозна риторика. Според него религията е бъркотия от грешни твърдения без база в реалността.

Споровете относно мистицизма се разпалват и излизат в публичното пространство с популярната книга на астрофизика Артър Едингтън – „Естеството на Физичния свят". Макар че книгата изкривява много от концепциите, нейната защита на мистицизма привлича вниманието на широката публика и международните медии.

През следващата година Вернер Хайзенберг и Ервин Шрьодингер се присъединяват на страната на мистицизма, като вбесяват Айнщайн и Планк. Много други не избират нито едната, нито другата страна. Един от тях е математика Джон Фон Нойман.

През 1958, Шрьодингер, вдъхновен от Шопенхауер, публикува своите лекции – „Ум и Материя". В тях той твърди че има разлика между измерванията на инструментите и измерванията с човешко участие. Според него регистрираната температура от термометър, не може да се счита за акт на наблюдение, тъй като не съдържа в себе си значение. За целта е нужно съзнание, за да направи физическата реалност смислена. Както заключава Шрьодингер, „Сигурен съм, че някои от вас, ще нарекат това мистицизъм. Затова със съзнанието че физичната теория през цялото време си остава относителна, вярвам че можем да предположим, че физическата теория в нейното сегашно състояние, силно предполага неразрушимостта на Съзнанието и Времето".

Лекциите на Шрьодингер маркират последното поколение учени, което живее с мистичния спор. Учените които се занимават с квантова механика до втората световна война, са преобладаващо възпитаници на немската школа и работят в контекста на тогавашните философски течения. С прехода към англосаксонския възход в физиката, спорът умира. Повечето съвременни учени са реалисти като Айнщайн и не вярват че съзнанието има роля в квантовата теория. Доминиращото съвременно виждане е, че наблюдението не кара атома да съществува в дадена позиция, а просто наблюдателя открива положението на даден атом.

„Когато чета научна статия, която цитира класически уравнения, създадени от немски учен, ми се струва че те могат да бъдат подобрени от учените, ако те разберат как автора ги е интерпретирал", казва Марин. „Съвременните квантови теории на полето, са наследници на труда на Херман Уейл и Паули. Въпреки това много физици днес ще бъдат шокирани, ако научат как Уейл и Паули са разбирали концепцията за 'поле', когато са писали своите класически трудове. И двамата са били впечатлени от мистицизма и са търсили начин как да обединят съзнанието и физиката. Уейл публикува лекция, в която фаворитизира християнско-математичния мистицизъм на Никола от Куза. Паули от своя страна публикува статия за Кеплер, като го представя като част от западната мистична традиция и учение".

„За тези, които не подкрепят Копенхагската интерпретация и предпочитат алтернативата предложена от Давид Бом, ще им предложа да прочетат диалозите на Бом, с тема – източния мистицизъм", добавя Марин. „Едингтън и Шрьодингер, както много днес, обединияват сили за да открият квантовата теория на гравитацията. Има ли техния споделен мистицизъм роля в техни прозрения или грешки? Не знам, но смятам, че е важно да се открие".

Само за пример, как се, хммм, замълчават работите....

Виж например Сър Исак Нютон.

За научната му дейност публикации 1 000 000. Но за това, че в сверата на оккултизма, алхимията има поне толкова ако не повече публикации...Даже и името под което е публикувал тези произведения не го изписват.....

:whistling:

[Doris]

И тези също са само за фотони : (1) , (2), (3) , (4) . А тези изразяват пълната енергия релативистка и класическа : , , Последната е разложена в ред на Тейлор, от което може да се направи изводът че тя е пълната енергия на една отправна система , сума от която е релативистката , кинетичната-класическа и потенциалната-класическа. За релативистката , важат само горните формули (1), (2),(3),(4) като се вижда че релативистката маса ( mc2 ) е равна на честотата на фотона(v) по константата на Планк(h) съответно и релативистката енергия , (Eo)=(hv) е равна на честотата на фотона по константата на Планк.

Като положим :, всички формули стават универсални.

А тези 3 кг дали са взети от "тежка" маса или от електромагнитна. Просто - търся разграничаване; някакво експериментално доказателство, щото ... почти е ясно, че се хаби "електромагнитната" маса. В крайна сметка се пресмята топлина във водата, за да става на пара и да движи турбини.

...

Експерименталното доказателство е пряко, мери се тежестта на ядреното гориво в килограми. Обясненията защо и как вече са друго нещо, но в крайна сметка са важни експерименталните доказателства и практическото приложение.

Четох от един унгарски писател, Егели за подобни и там имаше една таблица.....(Не мога да я кача защото ми дава грешка 500.)

Но важното е, че модерната физика нищо не знае за гравитацията освен това, че предметите се привличат......

:post-20645-1121105496:

:good:

Постиженията на астрономията и космонавтиката се базират на знанията за гравитацията. Работата е в това, че колкото повече знаеш, толкова повече неща, които не знаеш се появяват.

Само за пример, как се, хммм, замълчават работите....

Виж например Сър Исак Нютон.

За научната му дейност публикации 1 000 000. Но за това, че в сверата на оккултизма, алхимията има поне толкова ако не повече публикации...Даже и името под което е публикувал тези произведения не го изписват.....

:whistling:

В уикипедията са пропуснали, че сър Исак Нютон също е проявявал интерес към историята и е смятал, че в хронологията има големи неточности , което днес е един от основните козове на Фоменко в опитите му да разпердушини историята. Физиците като всички други хора се интересуват не само от физика, имат си философски,религиозни и всякакви други пристрастия и възгледи. Хубаво е когато те не пречат на основното им занимание.