Битката при София

[plamen_starbov]

Предлагам да разясним как точно е протекла една забравена и, може би, легендарна битка - при София през 14 век. В уикипедия намерих:

Княз Иван - Асен ( обявен за "млад цар" от баща си ) е третият син на цар Иван Александър от първия му брак с влашката прицеса Теодора Басараб.

Смъртта на Иван Асен. Миниатюра от Манасиевата хроника.

За него се знае че през "осемнадесетата година от царуването на цар Александър" - т.е 1349 г., е посрещнал с подчинените му войски нахлулите в пределите на България 20000 турски конници под водачеството на Сюлейман - по-голям брат на Мурад I. Жестоката битка между българската и османската войска е станала около София. Според Анонимната българка хроника в боя "турците убиха Асена и погинаха голямо число българи" ; според турски хроники в това сражение "загинали много еничари". Явно е че битката е била жестока и двете страни са дали много жертви. В нея е загинал със смъртта на храбрите и княз Иван - Асен. Явно е че българите, въпреки големите загуби са успели да отблъснат нашествениците, защото следващата атака е регистрирана чак през 1355 - т.е 6 години по-късно.

Князът е бил женен за една влашка принцеса и е имал две дъщери, за които историята пази мълчание.

И все пак кой е победител от тази битка. Доколкото знам, има сведение, че през 1324 година турци пак стигат до София, но са отблъснати. Какво е вашето мнение по въпроса?

[nik1]

Предлагам да разясним как точно е протекла една забравена и, може би, легендарна битка - при София през 14 век. В уикипедия намерих:

И все пак кой е победител от тази битка. Доколкото знам, има сведение, че през 1324 година турци пак стигат до София, но са отблъснати. Какво е вашето мнение по въпроса?

Със сигурност датата "1349" в хрониката не е коректна. (Смята се че и единият от описаните в хрониката синове на Иван Александър не е действителна личност).

Не знам откъде излезна тази "1355 година"?

Първият поход на османците към София (по-скоро към Софийското поле) е предприет от Лала Шахин, някъде в средата (втората половина) на 70-години, да кажем 1376-79 година.

"20 000 конника"?

Османците не могат да съберат и 15-20 000 хиляди конници* до края на 14 век, така че смятам и тук хрониката е попреиначила действителността, за да направи българите (и Царя и семейството му) повече юнаци, отколкото са били..

*

1) Войската на османците през 1324 година заедно с акънждиите, т.е цялото мъжко население, способно да носи оръжие, е не повече от десет-петнадесет хиляди (10 000 - 15 000) човека, от които конниците вероятно са една трета, една четвърт..

2) През 1371 в битката за столицата им, черноменската битка, (когато е заплашено съществуването на Османците) те имат около 15 000 човека войска.

3) До края на 14 век войската им нараства до 35-45 000 човека (заедно с акънджиите)

4) В битката при Анкара общата численост на Османските сили е до 60 000 - 80 000 човека, в които се включват 15 - 20 000 сърби, и неизвестен, но немалък брой българи (българи под предводителството на български ренегати и потурнаци). Това са тези българи, които са спомогнали за завладяването на Анатола от Османците.

__________________

В "Първата война" за София османците губят от "кафюрите"..Градът не е по силите за завладяване от 5-10 000 човека, защото гарнизонът там е с подобна същата численост.. Предполагам че за османците тази война е била повече опознавателна и грабителска война..

[Galahad]

Предполагам, че в легендите и възрожденските истории са смесени няколко военни кампании.

Но тяхната хронология и локализация е трудна.

В легендите имаме няколко сражения само край Самоков - при "Сефер чешма", при "Дъбова глава", при Цареви кладенци и в Лешкер махала.

В най-ранната група трябва да отнесем сведенията за боевете при Ихтиман и Костенец, а после за подстъпите към София, т.е. при Самоков и Кокалянски Урвич. Съдейки по това, че в началото на 70-те години настъплението на турците навлиза в застой, а от друга Шишман издава Витошката и Рилската грамоти без да споменава за някаква опасност от турците, то може да се предположи, че действително турците не са имали особен успех, заради която Шишман си е спечелил настървеността, с която турските хронисти му лепят разни епитети.

След завземането на Пловдив е последвало овладяването на подстъпите към София и тук вече са легендите за Кокалянски Урвич и цар Яне-Ясен.

Следва вече завземането на самата София през август на 1386г.

Около Косовската битка според Евлия Челеби по пъта от Сапарево към Самоков сърбите неочаквано нападнали турска армия предвождана от Лала шахин паша, нанесли и катастрофално поражение, в което загинали около 20 000 турци.

Следващия епизод е свързан с похода на Владислав Ягелон през Златишкия проход, като ср. деспот Георги Бранкович е наречен бълг. цар. Последното не е чак толкова голяма грешка, защото наистина Дука разказва, че султана поискал от деспот Георги да му предаде Сърбия, която считал за свое наследство, като предложил вместо това да му даде региона на София, тъй като там била неговата наследствена земя.

«Мястото, което ти владееш, т.е. Сърбия, не твое, нито на баща ти; то принадлежеше на Стефан, сина на Лазар: следователно, сега то е мое. Затова излез бързо от пределите й. Аз пък може да ти дам част от земята на твоя баща Вълко и град София. Ако пък не изпълниш това, ще потегля на война срещу тебе».

Тъй че може би ще трябва да разгледаме поотделно сраженията.

Редактирано Юли 13, 2010 от Galahad

[resavsky]

Аз лично съм склонен да мисля че става въпрос за Иван Асен от първия брак на Иван Александър а не за едноутробния брат на Иван Шишман.Като кампанията е през 50 те години на 14 век.

[Galahad]

Има теза, че бележката от ББХ се отнася до първият Иван Асен, като се позовават на (събрани в края на ХХв.) местни предавия, че хълмът на който се намира крепостта Кокалянски Урвич е наричан Средец, т.е. битката е станала там. Калицин пък при превода на хрониката на Нешри казва, че според коментарите на турското издание Алаедин-овас е наречен на името на Орхановия брат Алаедин, но не било посочено на базата на какъв източник е направено това пояснение. Основната причина за съмнение и по двете тези е, че по времето на смъртта на първия Иван Асен (около 1345г.) турците нямат позиции на Балканите. Тяхното нашествие започва 10г. по-късна след рухването на станите на Галиполи и завземането на крепостта. Смъртта на първия може да я свържем със сведението на Мавро Орбини, че еврейката го е отровила (той е бил вече прогласен за съцар, а ако умрял Шишман е можел да пререди Михаил и Страцимир).

Пак според Маврубир вторият Иван Асен, който живее вече при управлението на Шишман е бил убит в битка с турците.

[resavsky]

Дори и да имало някакъв бълтарски успех той не трябва да се преекспонира.Веорятно е забавил за известно време турското настъплнеие и нищо повече.

[resavsky]

Вземам си думите назад /все пак са писани преди почти 10 години/..Сега вече съм убеден че някъде около 1372 /или една година по късно/ Иван Шишман успява да спечели победа срещу армията на Лала Шахин някъде около Самоков.Битка в която загива по малкия му брат Иван Асен.Този успех на Шишман сериозно забавя османската инвазия.