"Туп!" на Тери Пратчет

[glishev]

Не е лоша книжката. Отново Градската стража, непробиваемата мутра на Командир Сам Ваймс, малко ситуационен хумор, страшна заплаха над града (в случая - под града), страхотни лафове и, слава Богу, съвсем приятен за четене български превод. Преводачката се нарича Катя Анчева и е хилядократно повече в час със света на Пратчет и с добрия български език в сравнение с отвратителния превод на "Пощоряване", който беше дело на литературен рецидивист.

Но и "Туп!" като "Шовинист" е прекалено политкоректна за вкуса ми. Пратчет вече открито си носи левичарството. Пък и навремето книгите му бяха все пак пародия на фентъзи. Но вече отдавна не са това - превърнал се е в моралист. Сяда и пише уж божем фентъзи по наболял обществен проблем. "Шовинист" беше откровено арабска книга. "Туп!" - също. "Еманципирана магия" беше първото му подобно залитане по актуалността (трябва да съм бил на дванайсет, когато излезе у нас. Светът беше съвсем друг). Но тя беше страхотна, нова и неочаквана. А помните ли "Чудовищна команда"? И тя като "Еманципирана магия" беше за жените в мъжкия свят. Но вече нещата не бяха толкова изненадващи. Социално фентъзи? Политическо фентъзи? Пратчет го може. Той е нещо като журналист от Света на Диска. Но понякога малко се увлича по лесния хумор. Злободневен е - боя се книгите му да не остареят. Или просто вече съм му свикнал.

Може би се лъжа, но промяната в книгите започна със смъртта на Джош Кирби, стария илюстратор на Пратчет. Помните ли размекнатите, плувнали в абсурдна пластелиненост весело-идиотски фигури на Кирби? Марш да си намерите екземпляр от "Ерик" - има невероятни илюстрации! Джош Кирби правеше прозата на Пратчет още по-безумна. После обаче Джош умря и започна трезвата ера на Пол Кидби. Нищо против мистър Кидби, неговият вариант на Пратчетовите герои също ми харесва, но го няма това изобилие от повехнала и сплута Рубенсовост, което караше целите книги да звучат не просто като ирония, а като ирония на самите себе си. Сега ми хрумва, че часовниците в къщата на Смърт щяха да бъдат "меки часовници" като у Салвадор Дали, ако Кирби беше още жив. Дяволите да го вземат, щяха да са пъпчиви меки часовници! Пол Кидби обаче внесе ред в Света на Диска. Светотатство, струва ми се. И Пратчет, илюстриран от Кидби вече не е същият като Пратчет, илюстриран от Кирби. Една буква разлика, а толкова голям ефект...

Може би затова толкова ми хареса "Добри поличби" като я четох - вътре се усещаше живителната струя абсолютно шантав хумор на Нийл Гайман. Един ден Гайман ще наследи мястото на Пратчет като официален хапливец на епохата, струва ми се. А Пратчет в момента е точно това - полууличен-полуерудитски Ларошфуко на ХХІ в.

За съжаление е трудно да почнеш да четеш Пратчет отникъде. Ей така, да хванеш коя да е от книжките за стражите и да се залееш от кикот. Аз имам късмет - почнаха да ми купуват Пратчет още с "Ерик" (заради картинките, естествено). Така че познавам град Анкх-Морпорк горе-долу както познавам Пловдив - като турист, който няколко пъти е бил на мястото и е имал време да си пъхне гагата къде ли не. Но по-важното е, че знам героите на Тери и условните им рефлекси. Сякаш той си е отгледал читатели и пише вече само за тях.

И последните му неща за Диска са все по-лондонски. Анкх-Морпорк от "Цветът на магията" беше далеч по-тайнствен град - съвсем в духа на фентъзи-жанра. Като странните градове на Робърт Силвърбърг, като градовете-крепости на Толкин, като отчетлива пародия на разкошните и опасни градове на Робърт Хауърд. Анкх-Морпорк днес не е далеч от Ситито. По дяволите, какво ти Сити - тия дни се навих да ида най-сетне до софийската синагога, защото се оказа, че можело. Влязох, разбрах, че има еврейско музейче (малко, прашно, неуютно и скучно), разгледах и усещането беше точно като за музея на джуджешкия хляб в Морпорк. Пародийността на Диска се е превърнала в карикатурност (за Бога, толкова ли беше наложително да има Червена армия в "Интересни времена"?).

Така или иначе, "Туп!" е успешна книга. Харесвам я. Харесвам българския й превод. Много е забавно да си дадеш сметка, че в английския оригинал градските тролове говорят като афроамериканци (това е нещо като американски еквивалент на "роми"). Който на български зазвучава удивително автентично като софийски сленг - полушопски-полуъпсуртовски.

И не съмсъвсем прав за фантазността. Пратчет все още е луд за връзване -в добрия смисъл. Поредицата от три книжки за Тифани Болежкова (същинска малка вещица, хехе) е много добра и напълно вълшебна. Не се отчайвайте - вероятно "Вузев" ще я издадат по повод петдесетата годишнина от кончината на Тери Пратчет, но пък междувременно всички ще сме чели я английските оригинали, я фенските преводи, изтичащи по нета. Разбира се, от "Вузев" не се усетиха, че Световното по футбол беше идеалният момент да издадат "Unseen Academicals" - където магьосниците от Университета играят футбол (не, това не е куидич, нека феновете на Хари Потър не се превъзбуждат).

Като съм почнал с хаотичните мисли (ами да, три сутринта е), се сещам за една последна хаплива забележка. Лигата на вампирите-въздържатели, които пият само животинска кръвчица и обясняват, че разликата с човешката е като между лимонада и уиски, та тази забавна идея не е на графоманстващата дама, дето изписа сума ти книжки за светещи метросексуали и гимназистки с неясен обект на желанието. На Пратчет е.

И не забравяйте да си изтеглите "Пощоряване" от Замунда! Филмът е невероятно добър. Дотук - най-добрият, правен по книга на Пратчет, поне според мен.

Редактирано Юли 19, 2010 от glishev

[Стоедин]

"Пощоряване" я чета вече половин година и до преди седмица бях стинал до ок. стр. 100. Сега вече я привършвам. Междувременно прочетох поне двайсетина и повече дори книги(вчера прочетох "Боен клуб"). Ужасно тегава книга като превод, а и като сюжет, но ще я прочета, все пак. Виж, за "Жетваря" май няма да мога да се прежаля. Опитах поне 10 пъти, но невъзможно глупава книга е!

"Туп" ми я препоръча един приятел още преди да я преведат, но той има отлчен английски и си ги чете в оригинал. Аз се моля преводача да е читав, а издателите да издадът бързо книгата(5-6 години след като е написана).

Първите ми книги на Пратчет са "Фантастична светлина" и "Цветът на магията". Все си мисля, че извадих късмет да почна с толкова силни творби, а не с "Жетварят", "Чудовищна команда" или "Еманципирана магия"(не е лоша книгата, но не ме грабна особено).

"Ерик", "Малки богове", "Морт" мога да ги препрочитам до края на жалкия си животец...

[Warlord]

Еееее не! За "Жътваря" ше се биеме! Прочети й превода, Пратчет е много тегаво да се чете на английски с хилядите неточности и умишлени правописни грешки и по-бавното загряване на шегите поради това.

За филма обаче съм скептичен, незнам дали въобще ще го пробвам сред пълния провал на Дядо прас.

Но за книжката задължително ще намеря време

[glishev]

"Туп" се ядва, не е лоша. И преводът е читав.

Аз обаче си падам и по "Жътваря", и по филма "Дядо Прас". Новият филм е чудесен, само сержант Ангуа малко издиша. Няква кучка е

Навремето в Литературен вестник и по няколко форума бях пуснал една гадна, но заслужена рецензия за превода на "Пощоряване": http://mglishev.blog.bg/drugi/2009/09/17/teri-pratchet-i-hisarskiiat-razpop.399205

[Стоедин]

"Жетваря" ще ме прощавате, но вече само като я видя и ми кипва!

"Изумителният Морис и неговите образовани гризачи" е една от любимите ми, а повечето почитатели на Пратчет сякъш не я долюбват. Много ми харесват кратките откъси от може би фиктивната детска книжка(пародия на Мечо Пух, вероятно?) в началото на всяка глава.

[glishev]

Който както си обича. Пратчет е написал толкоз много банички, че човек все си харесва някоя, а друга - не. Аз пък скучах страшно от "Подвижни образи".

[Warlord]

На мен всъщност всички, които съм чел досега ми харесват, всичко от Света на Диска имам предвид, от периода преди това са наистина тегави, прекалено сухо-философски за мен. Но хубавото е че и да ги изчетеш цялата му библиография (което си е бая трудоемко, май нямам познат който да е успял досега) всичките без проблеми стават за препрочитане

[glishev]

Дотука нямам нищо пропуснато на български, някои съм чел и на английски, включителнои още непревеждани. Ама то с годините си стана, не е като да съм се хвърлял да чета накуп петнайсет книжлета като задача.

Трилогията за номите и "Килимените хора" не са за Диска, а се ядват. "Само ти можеш да спасиш света" също беше много весела.