Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува

Какъв по произход е Мадарският релеф и какво изразява. При тюрките и останалите езикови алтайци те такова животно нема!

Ето една интересна статия по въпроса:

ГЛИНЯНЫЕ ФИГУРКИ ВСАДНИКОВ ДРЕВНИХ ИРАНСКИХ НАРОДОВ

// Старожитностi Степового Причорномор’я i Криму. Вип. XI

(Вiдпов. ред. Г.Н. Тощев). Запорiжжя, 2004, с. 294-298.

Яценко С.А.

Речь пойдет, прежде всего, о глиняных фигурках спокойно стоящих всадников на лошади, как правило – примитивной работы, находимых в крупных городских центрах резных частей иранского мира и его периферии. Всадники почти лишены атрибутов, детально у них может изображаться главный символ мужчин в иранских обществах – головной убор, реже - прическа (прежде всего – борода). При весьма детализированной передаче головы мужчины, фигура коня обозначена крайне схематично. Фантастических черт в изображениях нет. Установить назначение таких статуэток нелегко: обычно это случайные находки или обломки, оказавшиеся на свалках.

В древнем иранском мире самая ранняя группа этих терракот найдена в культурном слое городов западных сатрапий Ахеменидской империи (Вавилония, Киликия, Сирия, Палестина, Египет), где в известном количестве присутствовали и сами персы (в собственно Персиде и Мидии статуэтки пока не известны). По современным данным, все фигурки такого типа найдены в слоях именно ахеменидского времени и не имеют отношения к скифским походам на Ближний Восток в VII в. до н.э., как полагала В.А. Ильинская (ср.: Ильинская, 1982: 42). Эти изображения, возможно, иногда могли изготовляться и для саков на персидской службе (ср.: Ставиский, 1975: 306), но, прежде всего, они имеют отношение к персам (кстати, не забудем, что еще во времена Геродота 3 племени из 7 в собственно Персиде были кочевниками: Her. Hist. I. 125). Вряд ли это просто проявление любопытства различных народов в отношении завоевателей (в этом случае невозможно объяснить, почему они, не сговариваясь, стали изображать персов именно в виде глиняных статуэток сходного размера, с одинаковой позой коня и всадника и с особым вниманием именно к голове седока). Изображения головных уборов на фигурках этнографически точны и представляют большой интерес (Яценко, 2002: 51, 64).

В следующую, парфяно-сарматскую эпоху подобные «простые» статуэтки спокойно стоящего всадника известны в двух совсем других регионах: в бассейне Амударьи (Бактрия) и в Северном Причерноморье (Боспор). Они относятся к I-III вв., когда в городских центрах оседали недавние кочевники (в обоих случаях - отчасти исходно юэчжийского происхождения). Собственно номады подобных глиняных фигурок явно не делали (во всяком случае, их не помещали в могилы): судя по фактам, приведенным ниже, можно полагать, что такие фигурки изготовлялись ими из органических материалов. При всем сходстве фигурок Бактрии и Боспора, у них есть подчас и известные различия. Так, в Бактрии иногда на фигуре всадника, кроме головы, детально переданы запахнутые борта кафтана (Саксанохур: Древности, 1985, № 321; фото на с. 117), а в боспорских городах он изредка поднимает левую (!) руку в жесте адорации (Яценко, 1992: таб. 11, 5-6) или держит в правой пойманное ушастое животное – зайца (Там же: таб. 11, 7) (вспомним о ритуальной охоте на зайца у скифов и других иранцев: Раевский, 1985: 60-64).

В литературе подобные изделия каждого из этих регионов принято рассматривать изолированно; соответственно, трактовки их назначения весьма разнятся. В Бактрии эти фигурки исследователи традиционно считают изображениями предков (Пугаченкова, 1989: 301-305; Pugachenkova, 1989). Обычно имеется в виду «предок-герой», завоеватель, как полагал еще в 30-х годах С.П. Толстов (Беленицкий, 1981: 216). Истоки подобной трактовки можно обнаружить в известных работах М.И. Ростовцева, где рассматривались изображения конного бога и правителя-адоранта (Ростовцев, 1913; 1927). Однако наши примитивные, иногда домашней лепки статуэтки по своей иконографии и атрибутам имеют с рассмотренными им парадными композициями только одну общую черту: всадник изображен спокойно стоящим...

Относительно таких фигурок на Боспоре существуют четыре основных мнения. Одни исследователи склонны связывать их с проникновением в боспорские города сарматов (Кобылина, 1961: 169; Силантьева, 1974: 15). Другие полагают, что распространение таких примитивных статуэток «отражает реальный быт» (Шургая, 1983: 99), что они являются жанровой «зарисовкой с натуры» воина-всадника в условиях частых набегов кочевников на Боспор (Шелов, 1987: 50). Кроме того, специалисты-античники иногда видят в поздних лепных фигурках лишь деградировавшую традицию собственно греческих, изготовленных в форме терракот Аполлона Гиппия III-I вв. до н.э. Речь идет о фигурах стоящего или спокойно идущего всадника (Пругло, 1977: 181-182). Наконец, подчас все изображения стоящего всадника в боспорском искусстве римского времени (на монетах, статуях, в мелкой пластике) рассматривают как воплощение некоего синкретического божества, культ которого оформился под влиянием культа иранского Митры (Крыкин, 1986: 80-81).

К сожалению, осталось незамеченным, что у ряда индоиранских народов подобные фигурки спокойно стоящего всадника изготовлялись (из органических материалов и несколько бóльших размеров) еще в начале ХХ столетия, причем их весьма архаичная языческая символика вполне выяснена этнографами. И во всех случаях – у кафиров Гиндукуша, осетин и памирцев – они связаны с циклом поминальных обрядов. Как и «археологические» статуэтки, они при этом никогда не помещались непосредственно в могилу.

Кафиры изготовляли подобные фигурки из дерева. Они изображали самого умершего мужчину с различными знаками его общественного ранга. Такие статуи ставили у дороги, на краю селения; перед выносом с ними устраивали особый танец (Йеттмар, 1986: 138-139; см. там же библиографию). В алано-осетинской и в памирской традициях куклу умершего в виде всадника устанавливали над могилой (Уарзиати, 1987: 76-77). Сам умерший на осетинских поминках иногда имитировался лучшим наездником общины в виде всадника, привезшего из иного мира подарки сородичам (Там же: 75). Судя по анализу некоторых сюжетов осетинского нартского эпоса, изображение «мертвого» коня помогало покойному войти в иной мир (Дюмезиль, 1976: 45). Сходные представления существовали у скифов. В Одесской области, у с. Виноградовка найдено уникальное пока надгробное каменное изваяние рубежа VI-V вв. до н.э., где умерший представлен в виде всадника (Субботин и др., 1992: 5; рис. 1). Типологически сходен скифский обычай через год после смерти царя выставлять вокруг могилы 50 трупов лошадей с убитыми конюхами верхом (Her. Hist. IV. 72). У «поздних скифов» Крыма (Неаполь Скифский, склеп 8) известен каменный рельеф со стоящим всадником на стене над захоронением (Дашевская, 1991: таб. 44, 5).

В соответствии с распространенными у алано-осетин представлениями, человека (непременно – всадника, ибо для мужчины считалось позорным ходить пешком!), попавшего в мир мертвых, встречают либо сидящая на золотом троне богиня (Нарты, 1989: 157-159), либо конный бог, имевший общие черты с Митрой (покровитель клятв, мужчин-воинов и т.п.) (Миллер, 1893: 129-130). Они снабжают умершего всем необходимым. Возможно, именно этим объясняется поза сармато-аланских фигурок из боспорского Илурата II-III вв. – с поднятой вверх в жесте адорации рукой (Шургая, 1983: рис. 2, 2-3). С поднятой рукой изображен и всадник на «позднескифском» надгробии из с. Фоти-Сала (Голубинка). На оборотной стороне этой плиты представлена голова Горгоны, ассоциировавшейся, по мнению Д.С. Раевского, со «змееногой богиней» - прародительницей скифов (Дашевская, 1991: рис. 43, 1).

У кафиров зачастую на деревянных фигурках умерший восседает на коне с двумя головами и туловищами и держит в левой руке маленькую человеческую фигурку (Йеттмар, 1986: 139). Интересно сопоставить соответствие этих деталей изображения с уникальной серией вотивных терракот из парфянского святилища II-I вв. до н.э. в Масджид-и Солейман - одного из крупнейших культовых центров древнего Ирана (Ghirshman, 1975: pl. CXI, 1-3; CXII, 1-3). Здесь также представлен всадник на двухголовом коне, держащий перед собой миниатюрную фигурку обнаженной богини с расставленными в стороны руками.

Почему конь умершего в этих случаях выглядит столь странно? У осетин сохранились представления о том, что попасть в мир мертвых на обычном коне нельзя. Покойнику предстояло поймать коня самому на волшебном лугу (см., например: Цховребов, 1987: 78 сл.). Вероятно, это конь из породы «авсург» из особого табуна «св. Георгия» - осетинского аналога Митры (в разных вариантах - с тремя ногами, одним глазом, с рыбьим хвостом и т.п.) (см., например: Пчелина, 1986: 45-47). По рассказам осетинских «колдунов», летая в иной мир, они видят души умерших, разъезжающих на козлах, собаках и др. (Осетины.., 1967: 162).

Верхом на копытном с двумя туловищами (баране) стоит обнаженная богиня с расставленными в стороны руками (подобно терракотам Масджид-и Солеймана) на знаменитой золотой чаше рубежа II-I тыс. до н.э. из североиранского Хасанлу (Курочкин, 1974: рис. 1, правый нижний угол), которую сегодня есть основания связывать не с хурритами, а с индоиранцами (Курочин, 1993: 72). Обломок фигурки двухголового барана (видимо – со всадником) найден на кушанском городище Зартепа (Пидаев, 1990: рис. 5).

Рассмотренные небольшие глиняные фигурки всадников без фантастических деталей, подчас примитивно сработанные в домашних условиях, были, вероятно, атрибутами домашнего поминального культа. Известно, например, что поминальные языческие обряды у такого иранского народа, как осетины, были сложными и дорогостоящими (речь идет о мужчинах). К умершему мужчине постоянно обращались за содействием в важных семейных делах. Интересно, что у осетин еще в XIX в. не угас полностью древний обычай приносить почитаемому персонажу глиняные фигурки с его изображением. (Речь идет, правда, лишь о домовом – Бинаты-хицау, который мыслился, среди прочего, в облике барана и которому жертвовались статуэтки баранов, чтобы в семье рождалось побольше мальчиков).

Сказанное ранее не означает, конечно, что все терракоты спокойно стоящего всадника автоматически должны рассматриваться как вотивы умершим. Повторю, речь идет лишь о простых лепных фигурках без атрибутов (у осетин душа покойного в момент путешествия в иной мир не имеет при себе ничего, кроме одежды). Так, иным, видимо, было осмысление фигурок мужчин-всадников, найденных в раннесредневековом Согде (Мешкерис, 1989: 212-218; рис. 111-114). У этих персонажей (подчас не на конях, а на каких-то иных животных) видим в руке особый скипетр, у них тщательно переданы золотая гривна на шее и серьги, богато украшенный головной убор, иногда - наборной пояс и орнаментированная одежда. Вполне возможно, что их можно, вслед за Х.Ю. Махутдиновым, считать изображением конного бога – местного варианта Митры.

Литература

Беленицкий А.М., 1981. Хорезмийский всадник – царь или бог? // Культура и искусство древнего Хорезма. М.

Дашевская О.Д., 1991. Поздние скифы в Крыму (САИ. Вып. Д1-7). М.

Древности Таджикистана. Каталог выставки (Отв. ред. Е.В. Зеймаль). Душанбе.

Дюмезиль Ж., 1976. Осетинский эпос и мифология. М.

Ильинская В.А., 1982. Изображения скифов времени среднеазиатских походов // Древности степной Скифии. К.

Йеттмар К., 1986. Религии Гиндукуша. М.

Кобылина М.М., 1961. Терракотовые статуэтки Пантикапея и Фанагории. М.

Крыкин С.М., 1986. Культы всадников в античном Северном Причерноморье // Хозяйство и культура доклассовых и раннеклассовых обществ. Тез. докл. III конф. молодых ученых. М.

Курочкин Г.Н., 1974. К интерпретации некоторых изображений раннего железного века с территории Северного Ирана // СА. № 2.

Курочкин Г.Н., 1993. Богиня с зеркалом и герой с секирой (к проблеме антропоморфизации скифского искусства) // Скифия и Боспор. Новочеркасск.

Мешкерис В.А., 1989. Согдийская терракота. Душанбе.

Миллер В.Ф., 1893. Отголоски кавказских верований на могильных памятниках // Материалы по археологии Кавказа. Вып. 3. М.

Нарты. Осетинский героический эпос. Кн. 2. М., 1989.

Осетины глазами русских и иностранных путешественников (XIII-XIX вв.) (Сост. Б.А. Калоев). Орджоникидзе, 1967.

Пидаев Ш.Р., 1990. Археологические работы на юго-восточном холме Зартепа // История материальной культуры Узбекистана. Вып. 24. Ташкент.

Пругло В.И., 1977. Терракотовые статуэтки всадников на Боспоре // Искуство и археология античного мира. М.

Пугаченкова Г.А., 1989. Бактрийско-юэчжийский и согдийско-кангюйский синтез в искусстве // Взаимодействие кочевых культур и древних цивилизаций. Алма-Ата.

Пчелина Е.Г., 1986. Æртæкъахыг – осетинский мифологический конь (бронзовые фигурки VI-VII вв. н.э.) // Новые материалы по археологии Центрального Кавказа в древности и средневековье. Орджоникидзе.

Раевский Д.С., 1985. Модель мира скифской культуры. М.

Ростовцев М.И., 1913. Представления о монархической власти в Скифии и на Боспоре // ИАК. Вып. 49. СПб.

Ростовцев М.И., 1927. Бог-всадник на юге России, в Индо-Скифии и в Китае // Seminarium Kondakovianum. Вып. 1. Прага.

Силантьева П.Ф., 1974. Терракоты Пантикапея // Терракотовые статуэтки. Ч. III. Пантикапей. (САИ. Вып. Г1-11). М.

Ставиский Б.Я., 1975. О культурных связях древней Средней Азии с домусульманским Египтом // Древний Восток. Вып. 1. М.

Субботин Л.В., Островерхов А.С., Охотников С.Б., Редина Е.Ф., 1992. Скифские древности Днестро-Дунайского междуречья. Препринт. К.

Уарзиати В.С., 1987. Народные игры и развлечения осетин. Орджоникидзе.

Цховребов З.Л., 1987. К анализу надгробных памятников из Осетии // Межд. ассоц. по изучению культур Центральной Азии. Информ. бюллетень. Вып. 13. М.

Шелов Д.Б., 1987. Терракоты и античная скульптура // Тайны терракоты. Античные терракотовые статуэтки из музеев Краснодарского края. Краснодар.

Шургая И.Г., 1983. Изображения всадника и коня из Илурата // КСИА. Вып. 174.

Яценко С.А., 1992. Антропоморфные изображения Сарматии // Аланы и Кавказ (Alanica-II). Владикавказ, Цхинвал.

Яценко С.А., 2002. Костюм ираноязычных народов древности и методы его историко-культурной реконструкции. Дисс…докт. ист. наук. М.: РГГУ.

Ghirshman R., 1975. Terrasses sacres de Bard-é Nechandeh et Masjid-i Solaiman // Memoirs de la Délégation archéologique en Iran. T. XLV. Vol. II. Paris.

Pugachenkova G.A., 1989. The Terra-Cotta Horses of Bactria-Tokharistan // Bulletin of Asia Institute. (New Series). Vol. 3. Bloomfield Hills.

  • Мнения 153
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор
Публикува

Мадарският конник - много спорна тема.Аз лично съм на мнение че са касае за конен бог.

  • Потребител
Публикува

Че е Конния бог, и аз мисля така.

Нашият конник държи нещо в ръката си - Хофарт го определи като гега. Интересно е че при аланите има подобен сюжет - изображението на Гръмовержеца като конник, държащ в ръката си бич. Ударът с този бич предизвиквал светкавиците. (С.Яценко.О приемствености мифологических образов ранных и следневековых аланов)

  • Глобален Модератор
Публикува

Но пък от друга страна около МК имаме три надписа касаещи /грубо казано/ три успешни мирни договора с Византия.Няма напдис с религиозна насоченост а само с политическа.Надписите няма как да бъдат прочетени от земята и очевидно имат друга цел.Не знам доста е объркано.

  • Потребител
Публикува

Но пък от друга страна около МК имаме три надписа касаещи /грубо казано/ три успешни мирни договора с Византия.Няма напдис с религиозна насоченост а само с политическа.Надписите няма как да бъдат прочетени от земята и очевидно имат друга цел.Не знам доста е объркано.

Ами щом Конникът е Бог значи надписите са предназначени за него a208c4fb30ff.gif

А тракийския конник - какво стана с него ?

  • Потребител
Публикува

Тезите за МК общо взето са две: "царски лов" (А.Протич) и Конен бог (ако не се лъжа Ж.Аладжов)

Първата, предпочитана от гробищарите, се базира на иранските скални релефи. Вярно е че като техника освен в Персия и Афганистан подобни монументални паметници липсват на други места, но самото изображение на МК изобщо не прилича на царски лов. Царският лов е типичен за Персия и е свързан с ловуването на специални животни, с което се засвидетелства благоволението на боговете към владетеля. Точно поради тази причина владетелят винаги е изобразяван като убиващ съответното животно на късмета или готвещ са да го убие. Но така или иначе той винаги държи в ръката си някакво оръжие (меч, копие, лък).

При нашия конник такова нещо нещо не се вижда. Той си държи кротко стремето, а приличащото на копие нешо свързва коремът на коня и лъва.Друго характерно за царския лов е че животните са такива каквито реално срещат в местната фауна. При МК такова нещо пак няма.

Преднид всички тези факти версията ча царския лов е крайно съмнителна, макар че гробищарите казват че подробностите в случая нямат никакво значение.

Ето защо според мен по-вероятна ми изглежда тезата че това е изображение на конен бог. Нека не забравяме че спътник на конника е вълк или куче, което се свързва като свещено животно на гръмовержеца в някои религиозни представи, а котешкия хищник на богинята майка. Явно става въпрос за много късен вариант на широкоразпространената сцена на терзанието. Така например в сибирската колекция на Петър Велики се срещат изображения на борба между вълк и лъв, т.е. явно съществува някаква легенда обясняваща борбата, която е възможно да е и обяснението на МК.

Сега археолозите ще кажат понеже такива подобни изображения нама открити това е царски лов. Не че има логика, ама така смятат хората.

Що се отнася до статията на Яценко, не могат да се правят парлели със сарматските конни фиугрки, най-малкото цащото у нас такива няма открити.

  • Потребител
Публикува

Страшно ме заинтригувахте!!! Конен Бог? Кой? Как му е името? Що не е (или ако е изписано кой точно?) уточнено. Искренно се смях, когато на Перперек (по познато, като Перперикон), ми показаха древна (пра)българска богиня надраскана на един камък. Заядох се :(. Оказа се, че екскурзоводката е траколожка (после я взехме и за "гроба" на Орфей) и вместо да ми разясни (пра)българското на изображението надълго и на широко обясняваше, че още Фол забелязал, че между траките, ацтеките (или маите не помня вече) има сигурен паралел, жертвопроношенията. Аз не се смях с глас (шофирах все пак). Ама после не я наех.

  • Потребител
Публикува

Ако на такова видно място до столицата Плиска е бил изобразен езически конен бог не е ли логично след покръстването да го ликвидират както са направили с капищата?

  • Потребители
Публикува

Ако на такова видно място до столицата Плиска е бил изобразен езически конен бог не е ли логично след покръстването да го ликвидират както са направили с капищата?

Не, колко му е да се нарече на св. Георги или друг светец войн и готово.

  • Потребител
Публикува

Ако на такова видно място до столицата Плиска е бил изобразен езически конен бог не е ли логично след покръстването да го ликвидират както са направили с капищата?

Ами върху капището в Плиска са построили църква. Какво пречи да са го прекръстили на някой светец. И защо всички са решили че той е бил възприеман по един и същ начин от Тервел до Борис.Така например при един от персийските барелефи хората са го смятали са героя Рустам, а не за шаха (не му помня името в момента). Та как е възприеман МК към 865 е съвсем отделен въпрос все пак са минали над 150 години от най-стария надпис на паметника. В онези години това са поне четири-пет поколения

  • Потребител
Публикува
Какво пречи да са го прекръстили на някой светец.

Като го прекръстят би трябвало да сложат някакъв надпис - да се знае, че това не е вече конният бог, а св.Георги или знак - кръст. Ако надписите около конника са за Тервел най-логично е и изображението да е на хан Тервел - могъщ и богат владетел, кесар, победител на арабите. Наследниците на Тервел добавили свои надписи за великите си дела и така релефът станал символ на могъществото на Българския владетел.

  • Потребител
Публикува

Като го прекръстят би трябвало да сложат някакъв надпис

Ами тогава не е имало туризъм та да има табелки. Хората явно са знаели, че това е нещо свещено и са си го почитали. Между впрочем през ХІХ в. МК е смятан за св.Георги, но никой не писал името на светеца ,нито пък е драскал кръстове.

  • Потребители
Публикува

Страшно ме заинтригувахте!!! Конен Бог? Кой? Как му е името? Що не е (или ако е изписано кой точно?) уточнено. Искренно се смях, когато на Перперек (по познато, като Перперикон), ми показаха древна (пра)българска богиня надраскана на един камък. Заядох се :(. Оказа се, че екскурзоводката е траколожка (после я взехме и за "гроба" на Орфей) и вместо да ми разясни (пра)българското на изображението надълго и на широко обясняваше, че още Фол забелязал, че между траките, ацтеките (или маите не помня вече) има сигурен паралел, жертвопроношенията. Аз не се смях с глас (шофирах все пак). Ама после не я наех.

Името му няма значение май, за по-лесно предлагам да му казваме "Всевишко", или "Гочето";).

Хората може да са го наричали го "Тангрикан" (ако са били алтаезични), "Гесер";), или "Аспандиат" ("Спандиант"), "Буда", "Арес", "Онзи с меча", или с непознатото и незапазило се аланско име на военния бог на ираноезичните номади - при тях тои май е бил Всевишния, ако вземем в предвид написаното от Херодот, и Ам. Марцелиан че тези хора се кланят на Арес, или на собствените си мечове (все тая де)..

  • Потребител
Публикува

Не разбирам защо се подигравате, все пак това предположение не е лишено от основания. Самото място от хилядолетия до сега е култово, място за поклонение. Такова е било и за прабългарите.

  • Потребители
Публикува

Не разбирам защо се подигравате, все пак това предположение не е лишено от основания. Самото място от хилядолетия до сега е култово, място за поклонение. Такова е било и за прабългарите.

Съвсем сериозен съм.. Голямата част от Асапаруховиите прабългари, или "прабългари" са номади, обитаващи първоначално северокаспийските, приазовските и причерноморските степи- смятам че е нормално културата и религията им в случая пантеона им) да е подобен на "еднокултурните" им номади от региона (забележка: или поради сходство в културата им (нагласите им), или поради взаимно проникване на мотиви, каквото се наблюдава в региона - вижте например Нартския епос, в него има ирански (главно), но също монголски, тюркси и кавквазки елементи, и епосът същесвува в този си вид при всички северокавказки народности)..

---

Защо споменавам "Тангрикан" и "Гесер" (супер-герой в монголският епос)? Защото алтайският компонент при прабългарите - бил той езиков или докринно-политически/културен няма как се пренебрегне: 95 процента от познатите титли на прабългарите са познати при алтайците(голямата част са проникнали от Китайците при Алтайците), включително и върховните им "илтебери" и "канове" (кагани) /последните две са с ТМ произходжение според Хелимски/

----

Осетите наричат този си пич Уастарджи (Уаст Керги) - Свети Георги (Първообразът му е военния бог на аланите, за чието име няма сведения)...Изсичан е върху скали, правят му се светилища (по разни свещенни места) - поддържат се и в момента..

  • Потребител
Публикува

Голямата част от Асапаруховиите прабългари, или "прабългари" са номади, обитаващи първоначално северокаспийските, приазовските и причерноморските степи- смятам че е нормално културата и религията им в случая пантеона им) да е подобен на "еднокултурните" им номади от региона (забележка: или поради сходство в културата им (нагласите им), или поради взаимно проникване на мотиви, каквото се наблюдава в региона - вижте например Нартския епос, в него има ирански (главно), но също монголски, тюркси и кавквазки елементи, и епосът същесвува в този си вид при всички северокавказки народности)..

По-голяма част от аспаруховите българи са земеделци, отглеждащи посеви в степите около големите реки! Друга част са били оседнали скотовъди гледащи големи стада крави, коне, биволи и овце. При това поради по-добрите пасища в подножиията на планините, са си избирали планински райони до големи реки!

Същевременно обаче армията им била основно конница и затова византийците ги смятат за номади. Останалите хроники казват, че имали градове!

  • Потребители
Публикува

По-голяма част от аспаруховите българи са земеделци, отглеждащи посеви в степите около големите реки! Друга част са били оседнали скотовъди гледащи големи стада крави, коне, биволи и овце. При това поради по-добрите пасища в подножиията на планините, са си избирали планински райони до големи реки!

Същевременно обаче армията им била основно конница и затова византийците ги смятат за номади. Останалите хроники казват, че имали градове!

По-голяма част от аспаруховите българи са земеделци, отглеждащи посеви в степите около големите реки!

Сигурно са използвали реките за напояване на целината ;)!?

Друга част са били оседнали скотовъди гледащи големи стада крави, коне, биволи и овце.

Ееей, ти сега направи революционно откритие..

"Оседнали скотовъди" казваш? Имали са си стопанства от вида на ТКЗС и АПК, с кравеферми и с овцеферми?

Същевременно обаче армията им била основно конница и затова византийците ги смятат за номади.

Армията им е била ...само конница. Прецедент е народ, които да не е номадски или полуномадски, да има само конна войска..

Останалите хроники казват, че имали градове!
Имали са градове само част от българите. Тези, градските "пичове", смятам остават под властта на хазарите..
  • Потребител
Публикува

Името му няма значение май, за по-лесно предлагам да му казваме "Всевишко", или "Гочето";).

Хората може да са го наричали го "Тангрикан" (ако са били алтаезични), "Гесер";), или "Аспандиат" ("Спандиант"), "Буда", "Арес", "Онзи с меча", или с непознатото и незапазило се аланско име на военния бог на ираноезичните номади - при тях тои май е бил Всевишния, ако вземем в предвид написаното от Херодот, и Ам. Марцелиан че тези хора се кланят на Арес, или на собствените си мечове (все тая де)..

Още две възможности:v: - Митра и Сиявуш.:post-20645-1121105496:
  • Потребители
Публикува

Добре, а какво пречи с времето "царският лов" като сюжет да е станал условно, едва ли не гербово изображение? Тоест МК да произхожда от царския лов, а в него вече да е влагано друго значение, да речем пропагандно?

  • Потребители
Публикува

Не разбирам защо се подигравате, все пак това предположение не е лишено от основания. Самото място от хилядолетия до сега е култово, място за поклонение. Такова е било и за прабългарите.

Владетелят е култова фигура. :!!!:

  • Потребители
Публикува

Добре, а какво пречи с времето "царският лов" като сюжет да е станал условно, едва ли не гербово изображение? Тоест МК да произхожда от царския лов, а в него вече да е влагано друго значение, да речем пропагандно?

Царският лов е свещена работа, която я има у повечето индоевропейски народи. В Персия обаче той е държавна церемония, основен сюжет за произведенията на монументалния релеф и на торевтиката. За какво му е според теб на Ховрат счупена паница от ІV век?

  • Потребители
Публикува

Владетелят е култова фигура. :!!!:

Ахам, на нашите владетели са им "култивирали" ..в буквалния смисъл, главите, другите българи..

  • Потребители
Публикува

Царският лов е свещена работа, която я има у повечето индоевропейски народи. В Персия обаче той е държавна церемония, основен сюжет за произведенията на монументалния релеф и на торевтиката. За какво му е според теб на Ховрат счупена паница от ІV век?

Само че българите не са персийци и нямат царе, а вождове, чиито глави падат, когато българите са недоволни за нещо,.. и Кубратова България не е Персия, а е военноплеменен номадски съюз, вероятно мултиетнически..

  • Потребители
Публикува

Само че българите не са персийци и нямат царе, а вождове, чиито глави падат, когато българите са недоволни за нещо,.. и Кубратова България не е Персия, а е военноплеменен номадски съюз, вероятно мултиетнически..

Обясни го това на Кубрат патрикия. Или на погребания в Уч-тепе. :tooth:

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!