Суеверията през Средните векове

[Skubi]

(В "Откровение на Йоана", пише следното:

"Който приеме знака на Звяра, на ръката или на челото си, ще пие от виното на яростта Божия"!)

...................................

По дългите знаци които разделят подгрупите на баркода са: х6хххххх6ххххххх6

Глава 13, стих 18-ти от Откровението на Йоан Богослов в Библията: “Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на Звяра, понеже е число човешко, и числото му е 666”.

:book:

[glishev]

Това с кръщението е леко превратно. Сам по себе си актът на кръщение обозначава влизането в дадена общност - тази на християните. Този акт има и определен набор от символични значения, а символизмът и суеверието взаимно се изключват. Всяка общност си има церемонии - следователно само по себе си кръщението не може да бъде наречено "суеверие".

Суеверна може да бъде представата за кръщението, а не самото то. Ако някой смята, че кръщението е "билет за Рая", това вече е суеверие. Ако го смята за "билет за Ада" - също.

Прекръстването може да бъде проява на суеверие, но е неточно казано, че с този знак се изобразява самият уред за мъчение. По-скоро се изобразява саможертвата на Христа.

Пък и кръщението и прекръстването не са със средновековен, а с античен произход, така че мястото им не е тук.

---

По темата. Суеверните или битово-магическите практики в европейските Средни векове са много разнообразни. Има псевдохристиянски или християнизирани, но по произход предхристиянски такива.

Като например употребата на християнски молитви или молитви, включващи християнски богословски формули вместо баяния. Съществуват цели сборници с такива суеверно употребявани молитви както от Източна, така и от Западна Европа.

Понякога нареждането на молитвата или повтарянето й определен брой пъти първоначално има за цел да отмери времето при приготвянето или налагането на дадено лекарство (вместо нашето "Бъркай пет минути" - "бъркай колкото за Господнята молитва, казана два пъти бавно"). Или пък включва в текста си рецептата за самото лекарство, но с времето по-невежи лица започват да използват самия текст вместо лечение.

В Германия е засвидетелствана такава молитва-заклинание, която би могла да дава доста добър ефект, ако се ползва според текста си, а не просто като магическа формула:

Младият Иисус яздеше към Йерусалим.

Оселът му си счупи крака.

Иисус намести внимателно

мозък с мозък, кост с кост

и кожа с кожа, сетне превърза с листа.

Една от причините християнската молитва да се превърне от строго религиозна в чисто суеверна практика е предхристиянското убеждение в силата на словото на свръхестествения медиатор - жрец, свещеник или магьосник - само по себе си. Ригорозното християнско обяснение, че молитвата няма сила сама по себе си, ако молещият се не е угоден Богу с дела и мисли, се връща към много по-древното и по-примитивно убеждение, че някои хора просто "се имат" с духовете и боговете. Което превръща християнския светец просто в още един магьосник според народното суеверие. Което освен до злоупотреба с молитвите води и до създаването на невероятна фолклорна митология около житията на светците.

Плюенето.

Само по себе си плюенето или заплюването има голяма магическа сила. От една страна като израз на презрение означава и липса на страх. От друга страна обаче е употребявано именно за защита от зли сили и за своего рода "запечатване" на евентуален източник на вреда. Там, където свещеникът би се прекръстил (или би поръсил със светена вода), там "вещата жена" или "вещерът" по-скоро би се изплюл. Целта е една и съща.

Древните романо-брити (уелсци) и скоти (в Ирландия и Шотландия) са имали обичай да плюят там, където са се изпикали. По някаква причина са смятали, че това пречи на злите сили да влязат в контакт с телата им и да им навредят. Смятало се е, че незаплютото място, където човек се е облекчил, привлича зли духове. Може би по аналогия с мухи, но не съм сигурен в това.

Хващането за желязо.

Освен почукването на дърво, което всички познаваме, е съществувал и друг начин да се предотврати злите сили да чуят от какво се страхува говорещият. Пак според уелски и ирландски суеверия, духовете "ши"/"sidh[e]", тоест елфите, подземните богове или мъртвите се боят от желязото и според някои приказки не виждат, нито чуват оня, който носи или докосва железен предмет. Съответно собствените им метални украшения и оръжия са само от сребро, мед или злато (любопитно, че в Източна Европа злите сили пък се боят от среброто). Следователно когато говори за неща, от които го е страх, човек трябва да докосне железен предмет - най-често гвоздей или нож. Има и приказка за ковач, който влиза в могилата на "ши" без да се страхува, че входът ще се затвори след него, защото забива железен нож на прага.

Едно средновековно суеверие, вероятно повлияно от по-стари еврейски източници, е, че злите сили се боят не само от знака на Кръста и от Божието име, но и от самите свещени текстове - най-вече от Евангелието. Юдеите, чиято култура е центрирана около почитта към свещените текстове, са имали система от ритуали по оказване на почит на свитъците на Тората. Християните наследяват това от тях и затова в много средновековни разкази за зли духове (и в сума ти евтии филми на ужасите) отчето прогонва "лошковците" като вдига пред тях екземпляр от свещен текст. Това конкретно суеверие е почти непознато в православния свят, където - напротив - Дяволът често се появява направо в църквите, а е разпространено през ХVІ-ХVІІ в. основно в протестантските страни, където Библията като предмет измества почти всички други почитани християнски предмети и символи.

Бесилото на Один или Нощната кобила

В германоезичните страни се е смятало, че внезапното спране на дихателната дейност по време на сън (при което понякога умират бебета от двата пола или пък възрастни мъже) е предизвиквано от зъл дух, възсядащ гърдите на спящия и пречещ му да диша. Първото име произлиза от мита за обесения бог Один, но издава непознаване на самия мит - богът е обесен с главата надолу, а не през шията. Още един пример за профанизация на по-сложна традиция. "Нощната кобила" е по-простонародно название на същия зъл дух, запазен и до днес в английската дума за кошмар: "night_mare".

Повече можете да намерите в прекрасната книга "Нощта през Средновековието" на Цочо Бояджиев, която мога само да препоръчам.

[lila_va]

Въпрос на семантика. Но от това, което пише в сайта на БПЦ за тайнството кръщение излиза, че то не е по-различно от всяко суеверие. Е, поне от неутрална гледна точка.

Вярно обаче, че не му е в тази тема мястото (blush)

[Kuna]

Прекръстването може да бъде проява на суеверие, но е неточно казано, че с този знак се изобразява самият уред за мъчение. По-скоро се изобразява саможертвата на Христа.

Относно суеверията, твърдо съм против тяхното еднозначно тълкуване. Материята е твърде широка и сложна, както беше казано вече няколко пъти. Пример за такова еднозначно подхождане е описването на прекръстването по-горе. Освен онова, което е посочил Глишев, има и други работи. Например прекръстването може да е много полезно действие, когато се използва за мобилизиране в момент на стрес. Един вид като дълбокото вдишване и издишване, като мантра и пр. В други случаи наистина може да се счита за нещо, което е по-близко до суеверното поведение. Имаме съсед, който, като мине покрай църквата, се хвърля в едно кръстене, ум да ти зайде. Това вече си е суеверие, което обаче е и ясна проява на обсесивно-компулсивно разстройство за мен

Та, както казах, привърженик съм на по-дълбокото изследване на суеверните практики и поверия, защото те могат да се дължат на различни неща и имат многопластов характер. Има доста случаи, при които суеверията са много смислени и ориентирани към някакво полезна, силно практична цел, например физическо оцеляване, но с течение на времето това се е заличило, конкретното предназначение е станало неактуално и е останала само формалната страна, която може да звучи много ирационална и по никакъв начин да не насочва пряко към първоначалната идея на действието. Мога да дам примери, но неми се ще да разводнявам темата.

[glishev]

Понеже се опитвам да проявявам авторефлексия, пък и гледам да попрочета нещичко, правя една, струва ми се, неутрална разлика между суеверна и религиозна проява.

Прекръстването пред храма (което и аз практикувам) е жест преди всичко на почит към светинята - на теория всеки храм е светиня, защото вътре има олтар. А олтарът... и т. н., и т. н., да не ви досаждам с тая част. Жестът на почит сам по себе си е толкова "суеверен", колкото са поклонът, ръкостискането, целуването на ръка, колениченето или отдаването на чест.

Прекръстването може да бъде своего рода възклицателен жест - като плясването по челото. Част от езика на тялото, дето се вика. Израз на учудване. Понякога заклети атеисти се кръстят в израз на безпомощност пред някакъв абсурд.

Разбира се, всяко формализиране води до вероятно превръщане на жеста в суеверие. Ако за монасите е препоръчано да правят, да кажем, три прекръствания, съпроводени със земни поклони пред всеки храм по дисциплинарни причини, то същото по принцип не важи за миряните. Когато обаче се намери някой прекалено ревностен мирянин, чел-недочел съответния калугерски Типик, той започва да имитира някои монашески прояви и да се мята като парцалена кукла пред храмовете. В резултат набожните му приятелчета решават, че който не прави така, не е читав и се започва една физзарядка пред църковната сграда... което вероятно би накарало почитаемите древни автори на монашеските Типици да разгонят тълпата суеверни миряни с подигравки.

Подобно безмислено формализиране, тоест вид суеверие е всеки "адет" - например задължителното ядене на риба на Никулден. Всъщност идеята е, че строгият пост е задължителен за монасите, а не за всички. И на празника на св. Николай конкретно на монасите е разрешено, ако не могат да издържат целия пост, да хапнат малко риба. Докато миряните, тъй или иначе, набиваме мръвки и риба, когато си поискаме. Шарановият адет е очевидно суеверие от прекалено благочестие. дотам, че тук-там може да чуем, че който не яде шаран на Никулден (а защо не, да кажем, скумрия?), ще обиди светеца. Което само по себе си е абсурд.

За подобни разсъждения (които са в тон с доста разумните светоотечески предписания за миряните) всяка уважаваща себе си набожна бабичка би ме обявила за "протестантин", "модернист" и "то-момчето-е-младо-не-разбира-още". Тъй като у нас през вековете на османска власт Бабичката е станала своего рода религиозен авторитет, замествайки мразения от народа гръкофанариотски владика, старите дами по черквите често казват това "момчето е младо" и по адрес на свещеника, ако той вземе да ги разубеждава от суеверията им. Сиреч от гледна точка на битовото, народно християнство "момчето е младо" се отнася и до разни авторитети като св. Василий Велики или св. Йоан Златоуст.

Съществува забавната тенденция начетени и рационални протестанти (най-вече англикани) да стават православни, когато открият, че собствените им сухи и рационални възгледи върху религията са били застъпвани преди хиляда и кусур години от византийските църковни автори. След това въпросните новопросветени православни идват в Гърция, Русия или България, за да попият мъдрост от изворите и с ужас забелязват, че местното православие, обсебено от суеверията на възрастните дами, няма много общо с простичкото и доста рационално християнство на св. Йоан Дамаскин, да речем. Епископ Калистос Диоклийски (в мире Тимъти Уеър) от Константинополската патриаршия описва нещо подобно в книгите си.

Колкото до сайта на БПЦ - той е антиавторитет.

Епископатът ни е отгледан и възпитан в руската традиция на полусветско благочестие, която е пълна с московски, новгородски и киевски суеверия от ХVІ-ХVІІІ в. Сайтът отразява това състояние на нещата. Пълен е с фактическа дезинформация. По въпроси от православната догматика по-скоро бих се доверил на сайта на Константинополската патриаршия, на книгите на отец Джон (или Йоан) Майендорф, на книгите на епископ Калистос, когото споменах по-горе, отчасти на порталите "Двери" и "Православието", на частния блог на Венцислав Каравълчев (отличен наш религиозен автор), на "Византийската философия" на проф. Георги Каприев и най-вече на излизащите у нас нови преводи на оригиналната византийска патрология.

[lila_va]

То така няма проблем да обявиш и почукването на дърво и носенето на талисмани за възклицателни жестове, и изразяване на почит съответно

Всъщност по-горе имах предвид точно "Православието", извинявам се. Ето го цитата от там:

"И така вече двадесет века епископите и свещениците, имйки апостолско приемство, извършват това тайнство. В него кръстеният чрез благодатта на св. Дух се очиства от първородния грях и личните грехове, извършени до този момент (ако е възрастен), и се възражда духовно."

А това по дефиниция си е суеверие. Друг е въпросът, че често с течение на времето тези практики еволюират, остава само жеста, формалната страна, както отбеляза някой. И аз се улавям понякога, къде по навик, къде на майтап...

[Kuna]

То така няма проблем да обявиш и почукването на дърво и носенето на талисмани за възклицателни жестове, и изразяване на почит съответно

Всъщност по-горе имах предвид точно "Православието", извинявам се. Ето го цитата от там:

"И така вече двадесет века епископите и свещениците, имйки апостолско приемство, извършват това тайнство. В него кръстеният чрез благодатта на св. Дух се очиства от първородния грях и личните грехове, извършени до този момент (ако е възрастен), и се възражда духовно."

А това по дефиниция си е суеверие. Друг е въпросът, че често с течение на времето тези практики еволюират, остава само жеста, формалната страна, както отбеляза някой. И аз се улавям понякога, къде по навик, къде на майтап...

Ами пак не е толкова лесно да се определи нещо като суеверие. Лично аз бих правила разлика между символичен и културен смисъл и суеверие. Ако взема съвсем дословно да приемам това определение на кръщението, а го правя с конкретна цел, да очаквам нещо в замяна и да си психясвам, ето това е суеверие. Ако го приемам просто като културен и традиционен ритуал, без да се вживявам излишно - суеверие не виждам.

Редактирано Декември 12, 2010 от Kuna

[lila_va]

Ами пак не е толкова лесно да се определи нещо като суеверие. Лично аз бих правила разлика между символичен и културен смисъл и суеверие. Ако взема съвсем дословно да приемам това определение на кръщението, а го правя с конкретна цел, да очаквам нещо в замяна и да си психясвам, ето това е суеверие. Ако го приемам просто като културен и традиционен ритуал, без да се вживявам излишно - суеверие не виждам.

Разликата между религиозните и суеверни прояви е изкуствена според мен...

[Kuna]

Страхувам се, че това е твърде голямо опростенчество. И не оставя особено място за изследване и дискусия

[Skubi]

Това с кръщението е леко превратно. Сам по себе си актът на кръщение обозначава влизането в дадена общност - тази на християните. Този акт има и определен набор от символични значения, а символизмът и суеверието взаимно се изключват. Всяка общност си има церемонии - следователно само по себе си кръщението не може да бъде наречено "суеверие".

Суеверна може да бъде представата за кръщението, а не самото то. Ако някой смята, че кръщението е "билет за Рая", това вече е суеверие. Ако го смята за "билет за Ада" - също.

Прекръстването може да бъде проява на суеверие, но е неточно казано, че с този знак се изобразява самият уред за мъчение. По-скоро се изобразява саможертвата на Христа.

Пък и кръщението и прекръстването не са със средновековен, а с античен произход, така че мястото им не е тук.

---

По темата. Суеверните или битово-магическите практики в европейските Средни векове са много разнообразни. Има псевдохристиянски или християнизирани, но по произход предхристиянски такива.

Като например употребата на християнски молитви или молитви, включващи християнски богословски формули вместо баяния. Съществуват цели сборници с такива суеверно употребявани молитви както от Източна, така и от Западна Европа.

Понякога нареждането на молитвата или повтарянето й определен брой пъти първоначално има за цел да отмери времето при приготвянето или налагането на дадено лекарство (вместо нашето "Бъркай пет минути" - "бъркай колкото за Господнята молитва, казана два пъти бавно"). Или пък включва в текста си рецептата за самото лекарство, но с времето по-невежи лица започват да използват самия текст вместо лечение.

В Германия е засвидетелствана такава молитва-заклинание, която би могла да дава доста добър ефект, ако се ползва според текста си, а не просто като магическа формула:

Една от причините християнската молитва да се превърне от строго религиозна в чисто суеверна практика е предхристиянското убеждение в силата на словото на свръхестествения медиатор - жрец, свещеник или магьосник - само по себе си. Ригорозното християнско обяснение, че молитвата няма сила сама по себе си, ако молещият се не е угоден Богу с дела и мисли, се връща към много по-древното и по-примитивно убеждение, че някои хора просто "се имат" с духовете и боговете. Което превръща християнския светец просто в още един магьосник според народното суеверие. Което освен до злоупотреба с молитвите води и до създаването на невероятна фолклорна митология около житията на светците.

Плюенето.

Само по себе си плюенето или заплюването има голяма магическа сила. От една страна като израз на презрение означава и липса на страх. От друга страна обаче е употребявано именно за защита от зли сили и за своего рода "запечатване" на евентуален източник на вреда. Там, където свещеникът би се прекръстил (или би поръсил със светена вода), там "вещата жена" или "вещерът" по-скоро би се изплюл. Целта е една и съща.

Древните романо-брити (уелсци) и скоти (в Ирландия и Шотландия) са имали обичай да плюят там, където са се изпикали. По някаква причина са смятали, че това пречи на злите сили да влязат в контакт с телата им и да им навредят. Смятало се е, че незаплютото място, където човек се е облекчил, привлича зли духове. Може би по аналогия с мухи, но не съм сигурен в това.

Хващането за желязо.

Освен почукването на дърво, което всички познаваме, е съществувал и друг начин да се предотврати злите сили да чуят от какво се страхува говорещият. Пак според уелски и ирландски суеверия, духовете "ши"/"sidh[e]", тоест елфите, подземните богове или мъртвите се боят от желязото и според някои приказки не виждат, нито чуват оня, който носи или докосва железен предмет. Съответно собствените им метални украшения и оръжия са само от сребро, мед или злато (любопитно, че в Източна Европа злите сили пък се боят от среброто). Следователно когато говори за неща, от които го е страх, човек трябва да докосне железен предмет - най-често гвоздей или нож. Има и приказка за ковач, който влиза в могилата на "ши" без да се страхува, че входът ще се затвори след него, защото забива железен нож на прага.

Едно средновековно суеверие, вероятно повлияно от по-стари еврейски източници, е, че злите сили се боят не само от знака на Кръста и от Божието име, но и от самите свещени текстове - най-вече от Евангелието. Юдеите, чиято култура е центрирана около почитта към свещените текстове, са имали система от ритуали по оказване на почит на свитъците на Тората. Християните наследяват това от тях и затова в много средновековни разкази за зли духове (и в сума ти евтии филми на ужасите) отчето прогонва "лошковците" като вдига пред тях екземпляр от свещен текст. Това конкретно суеверие е почти непознато в православния свят, където - напротив - Дяволът често се появява направо в църквите, а е разпространено през ХVІ-ХVІІ в. основно в протестантските страни, където Библията като предмет измества почти всички други почитани християнски предмети и символи.

Бесилото на Один или Нощната кобила

В германоезичните страни се е смятало, че внезапното спране на дихателната дейност по време на сън (при което понякога умират бебета от двата пола или пък възрастни мъже) е предизвиквано от зъл дух, възсядащ гърдите на спящия и пречещ му да диша. Първото име произлиза от мита за обесения бог Один, но издава непознаване на самия мит - богът е обесен с главата надолу, а не през шията. Още един пример за профанизация на по-сложна традиция. "Нощната кобила" е по-простонародно название на същия зъл дух, запазен и до днес в английската дума за кошмар: "night_mare".

Повече можете да намерите в прекрасната книга "Нощта през Средновековието" на Цочо Бояджиев, която мога само да препоръчам.

Здрасти!

Онлайн няма ли я?

Човек да може да си я изтегли....

Дава ли обяснения или само са събрани различните суеверия на различните култури.

Като караш с кола и ти мине черна котка какво правиш? Или даваш заден и заобикаляш мястото или.....или чакаш докато дойде някой от среща да мине пръв или......или плюеш три пъти в тази посока от където е дошла котката(за по-сигурно и в тази посока на където е заминала) и си продължаваш пътя спокойно.....

:punk:

[glishev]

Скуби, онлайн я няма - авторът с право очаква да изкара някой лев, все пак

Лилавке, според теб много неща може да са изкуствени, ама според културолозите може и да не са. Разликата между вярата на баба Гицка от Гинци и на Григорий Двоеслов е очевидна.

Впрочем, чукането на дърво също може да бъде възклицание или просто да подсилва смисъла на казаното, когато действието се извършва от човек, който не влага някакъв особен смисъл в жеста, а го върши машинално. Колкото до талисманите - много невярващи носят например кръстче, знак ин-ян, Давидова звезда, чукче на Тор, копие на Единствения пръстен или на розетата от Плиска просто като бижута. Очевидно невинаги носенето на някакъв свещен символ означава, че носещият се интересува особено от сакралния смисъл на символа. Ами че половината военни ордени са с формата на кръст, а не бих казал, че повечето насители на Железен кръст, на войнишко кръстче "За храброст" или на кръст Виктория са особено вярващи. Познавам момиче, което носи на врата си миниатюрен екземпляр от Корана, красиво подвързан в злато без да е мюсюлманка. Просто бижу.

Иначе и аз като религиозен споделям изложеното становище за духовното значение на кръщението. Да не би да съм суеверен? Не мисля. Въпрос на отношение към материалното значение.

[Kuna]

Лилавке, според теб много неща може да са изкуствени, ама според културолозите може и да не са.

Между другото, в клиничната психология, като се определя дали дадено поведение е патологично, също се отчита културният контекст Т.е. искам да кажа, че е важен.

Редактирано Декември 12, 2010 от Kuna

[lila_va]

Лилавке, според теб много неща може да са изкуствени, ама според културолозите може и да не са. Разликата между вярата на баба Гицка от Гинци и на Григорий Двоеслов е очевидна.

Впрочем, чукането на дърво също може да бъде възклицание или просто да подсилва смисъла на казаното, когато действието се извършва от човек, който не влага някакъв особен смисъл в жеста, а го върши машинално. Колкото до талисманите - много невярващи носят например кръстче, знак ин-ян, Давидова звезда, чукче на Тор, копие на Единствения пръстен или на розетата от Плиска просто като бижута. Очевидно невинаги носенето на някакъв свещен символ означава, че носещият се интересува особено от сакралния смисъл на символа. Ами че половината военни ордени са с формата на кръст, а не бих казал, че повечето насители на Железен кръст, на войнишко кръстче "За храброст" или на кръст Виктория са особено вярващи. Познавам момиче, което носи на врата си миниатюрен екземпляр от Корана, красиво подвързан в злато без да е мюсюлманка. Просто бижу.

Иначе и аз като религиозен споделям изложеното становище за духовното значение на кръщението. Да не би да съм суеверен? Не мисля. Въпрос на отношение към материалното значение.

Ако някой приема, че конкретни негови действия имат каквото и да е значение, отношение, влияние върху някаква свръхестествена сила (вкл. Бог), да, суеверен е. Пък културолозите нека си ги разделят, както им е удобно, нали това е целта.

Когато практиките не са натоварени с такива очаквания за повлияване на свръхестественото, тогава очевидно няма суеверие, а по-скоро навик, отзвук от културни традиции в обществото и кой знае какво още...

Глишев, не става въпрос за теб, мен или баба Гицка. Говорим, че по принцип това си е суеверие (по дефиниция), поне от неутрална (разбирай атеистична, или поне агностична) гледна точка. Не го приемай лично, че не мога да ти вляза в тона

[glishev]

Атеизмът, доколкото също е натоварен с емоция, не е неутрален. Неутрална може да бъде само дефиниция по критерий, а не от дадена позиция. Ако например ковачът смята, че със свои действия ще повлияе на метала, той суеверен ли е? Не, разбира се. Така и ако вярващият смята, че със своите действия може да измоли определено въздействие, не е автоматично суеверен. Съвсем друг е въпросът дали съществуването на свръхестествената сила е толкова очевидно, колкото това на метала.

Суеверието на ковача би било в това да смята, че ще повлияе на метала не с чук, а с баене. По същия начин суеверието на вярващия би било в това, че смята не да измоли, а да накара свръхестествената сила да действа. Така че (не)суеверността се крие тъкмо в подбора на действията.

Впрочем, някой некадърен ковач би могъл да подбере неподходящ метал за задачата си (например олово за подкови). По същия начин и вярващият може да вярва в несъществуваща свръхестествена сила - но това не прави нито некадърния ковач, нито заблудения вярващ сами по себе си суеверни. Между грешката и суеверието има огромна разлика. Защото дадена грешка може да се опира на сериозна рационална (умозрително рационална) основа. Суеверието със сигурност няма умозрителна основа, а най-много някаква систеа от по-скоро произволни аналогии.

Не го приемам лично, изяснявам едно понятие А примерите с теб, мен и баба Гицка си имат нагледна функция. Очевидно е, че например някой като Тома Аквински не може да бъде наречен суеверен.

[Kuna]

Ето нещо, което би могло да разграничава суеверието от вярата като действие /или процес/, от гледна точка на ефекта върху вярващия/сеуверния. Вярата освобождава и успокоява. Суеверието напряга и тревожи. При вярата оставяш нещата в ръцете на нещо извън теб, приемаш, че твоята роля в света не е толкова значима, че да се косиш. При суеверието напротив - субектът е в центъра на събитията, дали нещо ще се случи или не, зависи пряко от действието или бездействието, или пък от правилното или погрешно действие. Непосредствено при изпълнението на суеверното действие, субектът получава моментно удовлетворение, но после тревогата и импулсът да продължи да измолва, да се предпазва и пр., се появяват отново. И т.н. и т.н. - много още може да се каже, но мисля, че идеята е ясна.

Колкото една религия е по-рестриктивна в битов план (по-профанизирана?), толково повече може да се приближава до суеверие - пример е религиозното убеждение и поведение на баба Гицка.

Редактирано Декември 13, 2010 от Kuna

[glishev]

Горе-долу. Макар че религиозността има етически измерения, тоест те кара да не правиш на другарчето лоши работи, щото ще ти се сърди Дядо Боже А обикновеното суеверие те кара да не си носиш ръкавиците в сряда, щото ще ти излезе пъпка на носа (примерно). Което наистина е битово ораничение, а не етическо.

Интересно, че един много вярващ тип (но напълно несуеверен) е казал така: "Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно". Това е Августин Блажени. Това е съвсем по библейското: "За чистия всичко е чисто".

Ето я разликата. Религиозността е пълна с размисъл. Суеверието е пълно с битови табута.

[lila_va]

Атеизмът, доколкото също е натоварен с емоция, не е неутрален. Неутрална може да бъде само дефиниция по критерий, а не от дадена позиция. Ако например ковачът смята, че със свои действия ще повлияе на метала, той суеверен ли е? Не, разбира се. Така и ако вярващият смята, че със своите действия може да измоли определено въздействие, не е автоматично суеверен. Съвсем друг е въпросът дали съществуването на свръхестествената сила е толкова очевидно, колкото това на метала.

Суеверието на ковача би било в това да смята, че ще повлияе на метала не с чук, а с баене. По същия начин суеверието на вярващия би било в това, че смята не да измоли, а да накара свръхестествената сила да действа. Така че (не)суеверността се крие тъкмо в подбора на действията.

Впрочем, някой некадърен ковач би могъл да подбере неподходящ метал за задачата си (например олово за подкови). По същия начин и вярващият може да вярва в несъществуваща свръхестествена сила - но това не прави нито некадърния ковач, нито заблудения вярващ сами по себе си суеверни. Между грешката и суеверието има огромна разлика. Защото дадена грешка може да се опира на сериозна рационална (умозрително рационална) основа. Суеверието със сигурност няма умозрителна основа, а най-много някаква систеа от по-скоро произволни аналогии.

Не го приемам лично, изяснявам едно понятие А примерите с теб, мен и баба Гицка си имат нагледна функция. Очевидно е, че например някой като Тома Аквински не може да бъде наречен суеверен.

Не само действията определят дадена практика като суеверие, а и обекта, към който са насочени. Ковачът, който смята, че ще повлияе на метала с действията си не е суеверен, защото металът не е свръхестевствена сила някаква.

Това донякъде обяснява мотивите ми да включа и религиозните ритуали и практики към суеверията, надявам се. А вече допълнителното и по-детайлното им систематизиране не е важно в случая, то е за улеснение при изучаването им. Но че има такова, има си.

Атеистичната гледна точка е много важна, защото освен че е безпристрастна, от тази позиция всяка свръхестествена сила е несъществуваща. А всеки опит да бъде повлияна такава несъществуваща сила (не вярата в нея сама по себе си) е суеверие най-общо казано.

Тома и на мен ми е трудно да го определя като суеверен. Би било странно, ако и той, и Анселм са вярвали, че могат да повлияят този Бог, когото са описали и аргументирали, ще е някак противоречиво

[glishev]

Но и Тома, и Анселм са се молели. От твоята позиция, според която свръхестествени сили изобщо няма, и те са суеверни.

Ако приемем, че нито твоята, нито религиозната позиция е абсолютно неутрална, ще излезе, че Тома и Анселм все пак не са суеверни.

Както винаги, определението зависи от изходната позиция.

[Kuna]

Горе-долу. Макар че религиозността има етически измерения, тоест те кара да не правиш на другарчето лоши работи, щото ще ти се сърди Дядо Боже А обикновеното суеверие те кара да не си носиш ръкавиците в сряда, щото ще ти излезе пъпка на носа (примерно). Което наистина е битово ораничение, а не етическо.

Интересно, че един много вярващ тип (но напълно несуеверен) е казал така: "Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно". Това е Августин Блажени. Това е съвсем по библейското: "За чистия всичко е чисто".

Ето я разликата. Религиозността е пълна с размисъл. Суеверието е пълно с битови табута.

Да, така или иначе се изказах съвсем схематично. Това във второто ти изречение и аз си го помислих и към него може да се подходи малко по-различно. Императивите да бъдеш добър към ближните може да не са свързани в религиозността непременно с някаква такава заплаха, а просто със съзнанието, че "така трябва, така е редно." Примерно. Но това предполага някаква по-голяма етична зрялост евентуално, която невинаги може да се постигне автоматично. Абсолютно съм съгласна, че леригиозността е пълна с размисъл.

[lila_va]

Ето нещо, което би могло да разграничава суеверието от вярата като действие /или процес/, от гледна точка на ефекта върху вярващия/сеуверния. Вярата освобождава и успокоява. Суеверието напряга и тревожи. При вярата оставяш нещата в ръцете на нещо извън теб, приемаш, че твоята роля в света не е толкова значима, че да се косиш. При суеверието напротив - субектът е в центъра на събитията, дали нещо ще се случи или не, зависи пряко от действието или бездействието, или пък от правилното или погрешно действие. Непосредствено при изпълнението на суеверното действие, субектът получава моментно удовлетворение, но после тревогата и импулсът да продължи да измолва, да се предпазва и пр., се появяват отново. И т.н. и т.н. - много още може да се каже, но мисля, че идеята е ясна.

Колкото една религия е по-рестриктивна в битов план (по-профанизирана?), толково повече може да се приближава до суеверие - пример е религиозното убеждение и поведение на баба Гицка.

Хубаво разграничение Определено си е напрежение, да мислиш трескаво (вместо да се концентрираш върху полезните неща), как ако не облечеш "правилната" блуза, примерно, няма да ти върви... на изпита Какво разхищение на енергия!

[glishev]

Ей, за суеверията си потърсете "Ирландски митове, фолклор и суеверия" на Франческа Уайлд. Много готино сборниче с всякакви врели-некипели от Зелената Ерин.

[КГ125]

Работата е там, че религията е сложна, по-висока система от обикновените битови вярвания. Там е и разликата.