ХСВ като алтернатива на специалната теория на относителноста

[luboznatelnia]

Това не е вярно.

Разказал съм ти какво значи спектрален анализ и той е реалност - хората го ползват. А пък и на никой не му става по-тъмно от това, че някой си, правел спектрален анализ.

Всички вълни са смесени (от множество фотони с най-различна енергия).

Обикновено - се ползва модулираната вълна; носещата съставка (от многото фотони) се ползва в радиото и телевизията.

...

Е как ше са всички вълни смесени от различни фотони, всяка вълна с определена честота е определен фотон, и когато се погълне този фотон вълната изчезва А модулираната вълна е множество от такива вълни с еднаква честота

[luboznatelnia]

Здравей luboznatelnia,

Да , има бол експериментлни данни показващи съществуването на СВ.. Експерименталния факт С= 300000 км/сек спрямо наблюдателя доказва именно наличието на СВ винаги сподвижен с наблюдателя .. Ако нямаше такъв СВ то требваше да има ефирен вятър при опита на ММ..

Аберацията също свидетелства за наличието на СВ.. Доплеровия ефект при светлината също .. ефекта на Саняк .. да не ги изброявам отново тъй като вече в поредицата от статии разглеждах тези моменти..

ХСВ не се ангаджира да приравни светоносната среда със дадено познато поле (електростатично , магнитно , гравитационно и всичките му там слаби и силни полета).. Не е нужна и нова форма на материята защото ХСВ ползува вече позната форма а именно полевата форма на материята без да уточнява какво е конкретно полето и дали е ново или па някое от старите познати ни силни и слаби полета.. Такова уточняване би било прибързано преди да бъде изучено в дълбочина всичко около светоносната среда, полевата форма която ние нарекохме СВ..

факта че светлината се движи към наблюдателя с някаква скорост, не доказва че има СВ, същата може да се движи и без СВ ако се разглежда като частици, а при опита на ММ не е открит ефирен вятър и именно затова е отречен и СВ, единственно Аберация и Доплер подкрепят идеята за СВ.

[Пeтков]

Здравей luboznatelnia,

факта че светлината се движи към наблюдателя с някаква скорост, не доказва че има СВ, същата може да се движи и без СВ ако се разглежда като частици,

Факта е не, че светлината се движи към наблюдателя с някаква скорост а че се движи към инерциалния наблюдател със константна скорост С=300000 км/сек .. Частици движещи се в празното пространство към наблюдателя не могат да имат една и съща скорост спрямо движещите се насреща наблюдатели със най различни скорости един спрямо друг.. Именно това неудобство е принудило гуруто да търси изход чрез изуродоване на пространството и времето в обясняването на оня неудобен факт С=300000 км/сек спрямо кой да е инерциален наблюдател ..

а при опита на ММ не е открит ефирен вятър и именно затова е отречен и СВ

Ефирен вятър е възможен само при един единствен етер спрямо който телата се сдвижат с най различна скорост.. Търсили са такъв единствен ефир и не са го открили със опита ММ именно заради многопроцесието на светлината .. заради това че ефирите са множество (на всеки инерциален наблюдател по един СВ неподвижен с него)

единственно Аберация и Доплер подкрепят идеята за СВ.

Не единственно аберацията и доплеровия ефект подкрепят наличието на по един СВ неподвижен спрямо всеки инерциален наблюдател.. Това подкрепят и опитът ММ , и опитът на Саняк .. и опитите на Физо.. това се подкрепя от всички опити..

[Пeтков]

Здрасти, Петков!

И, ... къде викаш, съм писал, че квантът е частица веществена материя?

Май започваш и с лъжи да си служиш, ... което не е на добро (за хипотезата ти, не за мен - за втори път се мъчиш да изманипулираш с подобно твърдение, че съм го бил казал?!).

Нито ти, нито той е разбрал какво приказвам, ама ей тъй, от спортен интерес - да се каже нещо... Хал-хабер си нямате от материалните вълни и ... не само от тях, ами и от физика - въобще... (щом пак пускаш риториката на "железните пръти" и лозунгаджийството, в обръщение и за обяснение )

Ами доказателствата? - те да не са за женския пазар!

Айде, любознателният сега се учи, ама уж, при теб не е така, а!

Или вече няма нужда от аргументи...

...

Ако тука в прав текст декларираш че няма в природата частици -фотони то аз ще си взема думите назад и официално ще ти се извиня..

[luboznatelnia]

Здравей luboznatelnia,

Факта е не, че светлината се движи към наблюдателя с някаква скорост а че се движи към инерциалния наблюдател със константна скорост С=300000 км/сек .. Частици движещи се в празното пространство към наблюдателя не могат да имат една и съща скорост спрямо движещите се насреща наблюдатели със най различни скорости един спрямо друг.. Именно това неудобство е принудило гуруто да търси изход чрез изуродоване на пространството и времето в обясняването на оня неудобен факт С=300000 км/сек спрямо кой да е инерциален наблюдател ..

Ефирен вятър е възможен само при един единствен етер спрямо който телата се сдвижат с най различна скорост.. Търсили са такъв единствен ефир и не са го открили със опита ММ именно заради многопроцесието на светлината .. заради това че ефирите са множество (на всеки инерциален наблюдател по един СВ неподвижен с него)

Не единственно аберацията и доплеровия ефект подкрепят наличието на по един СВ неподвижен спрямо всеки инерциален наблюдател.. Това подкрепят и опитът ММ , и опитът на Саняк .. и опитите на Физо.. това се подкрепя от всички опити..

Е нали тъкмо ХСВ отрича константноста на скоростта на светлината нали самият ти я отрече тая константа Тя зависи от движението на наблюдател спрямо източника и . Аз така разбрах , да не се отметнеш сега и ако ефирите са множество, то ще има винаги и такъв СВ спрямо който някоя ИС ще е в покой, а въпреки това не е открит ефирен вятър.

[Пeтков]

Здравей luboznatelnia,

Е нали тъкмо ХСВ отрича константноста на скоростта на светлината нали самият ти я отрече тая константа

Значи не си ме разбрал , или па не си чел първата статия от презантацията на ХСВ.. Там в прав текст писах че ХСВ стъпва на опитния факт че скороста на светлината спрямо наблюдателя е С=300000 нкм/сек .. Това е основен фундамент на ХСВ..

Тя зависи от движението на наблюдател спрямо източника и . Аз така разбрах , да не се отметнеш сега

Напротив, скороста С=300000 км/сек спрямо наблюдателя не зависи от скороста на источникът спрямо наблюдателя.. Това готвърдя постоянно!..

и ако ефирите са множество, то ще има винаги и такъв СВ спрямо който някоя ИС ще е в покой, а въпреки това не е открит ефирен вятър.

Ми нали именно ИС на наблюдателя е в покой със СВ в който се движи наблюдаемата светлина от наблюдателя .. Какъв ефирен вятър очакваш от това ?.. Ефирен вятър би означавало наблюдаване на скорост на светлина рзазлична от С=конст спрямо наблюдателя.. Такова нещо за сега не е забелязано при инерциален наблюдател..

[luboznatelnia]

Здравей luboznatelnia,

Значи не си ме разбрал , или па не си чел първата статия от презантацията на ХСВ.. Там в прав текст писах че ХСВ стъпва на опитния факт че скороста на светлината спрямо наблюдателя е С=300000 нкм/сек .. Това е основен фундамент на ХСВ..

Напротив, скороста С=300000 км/сек спрямо наблюдателя не зависи от скороста на источникът спрямо наблюдателя.. Това готвърдя постоянно!..

Ми нали именно ИС на наблюдателя е в покой със СВ в който се движи наблюдаемата светлина от наблюдателя .. Какъв ефирен вятър очакваш от това ?.. Ефирен вятър би означавало наблюдаване на скорост на светлина рзазлична от С=конст спрямо наблюдателя.. Такова нещо за сега не е забелязано при инерциален наблюдател..

Е спрямо неподвижен инерциален наблюдател ще е константа , но спрямо подвижен няма да е, моля те Петков не се отмятай, Ти като свети Петър , до първи петли и се отметна от Христа Нали лично ти каза че законът за събиране на скоростите важал за абсолютно всичко, влючително и за светлината. Скороста на свет вълна не зависи от движението на източникът но зависи от движението на наблюдателя! И самият ти каза виж по горе че ефирен вятър трябва да се забележи при неподвижен СВ спрямо наблюдател

[luboznatelnia]

Да , има бол експериментлни данни показващи съществуването на СВ.. Експерименталния факт С= 300000 км/сек спрямо наблюдателя доказва именно наличието на СВ винаги сподвижен с наблюдателя .. Ако нямаше такъв СВ то требваше да има ефирен вятър при опита на ММ.. - - - - - - - -ЕТО ТУК ТИ ТВЪРДИШ ЧЕ ТРЯБВА ДА ИМА НЕПОДВИЖЕН ЕТЕР ЗА ДА ИМА ЕФИРЕН ВЯТЪР.

Ефирен вятър е възможен само при един единствен етер спрямо който телата се сдвижат с най различна скорост.. Търсили са такъв единствен ефир и не са го открили със опита ММ именно заради многопроцесието на светлината - - - - - - -А ЕТО ТУК ТВЪРДИШ ЧЕ ТРЯБВА ДА ИМА ПОДВИЖЕН ЕТЕР ЗА ДА ИМА ЕФИРЕН ВЯТЪР.

[Пeтков]

Здравей luboznatelnia,

С теб водя честен и откровен разговор и няма никаква мотивация да те заблуждавам , помни това..

Е спрямо неподвижен инерциален наблюдател ще е константа , но спрямо подвижен няма да е, моля те Петков не се отмятай,

Спрямо какво е тая подвижност или неподвижност на наблюдатвля .. Та нали движението и покоят на инерциалния обвект са равноатойни състояния и физическите закони са еднакви при тях..

В нищо не се отмятам .. Къде съм казал че спрямо наблюдателя скорсота на светлината може да е друга освен С=300000 км/сек в зависимост от това дали е нарочен за неподвижен или не е нарочен..

Ти като свети Петър , до първи петли и се отметна от Христа Нали лично ти каза че законът за събиране на скоростите важал за абсолютно всичко, влючително и за светлината.

Да !.. така е , законът за събиране на скорости важи за всичко, включително и за светлината , къде и в какво съм се отрекъл?

Скороста на свет вълна не зависи от движението на източникът но зависи от движението на наблюдателя!

Чакай , чакай.. ти май говориш за скорост не спрямо наблюдателя а спрямо нарочената за неподвижната ИС спрямо която наблюдателя е подвижен.. В такъв случай скороста на наблюдаемата от наблюдателя светлинна вълна има скорост спрямо неподвижната ИС С'=300000 + V

И самият ти каза виж по горе че ефирен вятър трябва да се забележи при неподвижен СВ спрямо наблюдател

Не си спомням да съм казавал такова нещо .. Трябва да съм бил пиян за да кажа такава глупост.. Може би съм казал че ефирен вятър ще се забележи при подвижен спрямо наблюдателя ефир а ти си ме разбрал неправилно при неподвижен..

[Пeтков]

Здравей luboznatelnia,

"Да , има бол експериментлни данни показващи съществуването на СВ.. Експерименталния факт С= 300000 км/сек спрямо наблюдателя доказва именно наличието на СВ винаги сподвижен с наблюдателя .. Ако нямаше такъв СВ то требваше да има ефирен вятър при опита на ММ.." - - - - - - - -ЕТО ТУК ТИ ТВЪРДИШ ЧЕ ТРЯБВА ДА ИМА НЕПОДВИЖЕН ЕТЕР ЗА ДА ИМА ЕФИРЕН ВЯТЪР.

Не, не твърдя това с тези думи!.. Твърдението в тези фрази е че ако във вселената би имало един единствен ефир в който се разпрострнява светлинното явление ,то различните инерциални наблюдатели поради различната си скорост спрямо такъв ефир биха наблюдавали ефирен вятър , т.е. различна скорост на сетлината..

И понеже на практика не се наблюдават различни скорости на светлината от различните взаимоподвижни наблюдатели то следва че СВ са взаимонеподвижни със всеки инерциален двигател .. демек че са цяло множество//

"Ефирен вятър е възможен само при един единствен етер спрямо който телата се сдвижат с най различна скорост.. Търсили са такъв единствен ефир и не са го открили със опита ММ именно заради многопроцесието на светлината "- - - - - - -А ЕТО ТУК ТВЪРДИШ ЧЕ ТРЯБВА ДА ИМА ПОДВИЖЕН ЕТЕР ЗА ДА ИМА ЕФИРЕН ВЯТЪР.

Не, тук твърдя само и единственно , че са търсили такъв единствен ефир при който би следвал ефирен вятър и не са го намерили поради липса на ефирен вятър при опитите..

[luboznatelnia]

Здрасти Петков, няма ефирен вятър според теб защото собственния СВ на една ИС е в покой спрямо тази ИС, но нали с нейното ускоряване ще има и увличане на собственния и СВ, и тогава би трябвало да се появи ефирен вятър.

[luboznatelnia]

Скороста на свет вълна не зависи от движението на източникът но зависи от движението на наблюдателя!

Чакай , чакай.. ти май говориш за скорост не спрямо наблюдателя а спрямо нарочената за неподвижната ИС спрямо която наблюдателя е подвижен.. В такъв случай скороста на наблюдаемата от наблюдателя светлинна вълна има скорост спрямо неподвижната ИС С'=300000 + V ------------- ЕТО ТУКА ИСКАМ ДА МИ РАЗЯСНИШ , КОГА СКОРОСТТА НА СВЕТЛИНАТА ЩЕ Е РАЗЛИЧНА. ДАЙ И НАГЛЕДЕН ПРИМЕР ЗА ТОВА.

[Пeтков]

Здравей luboznatelnia,

Здрасти Петков, няма ефирен вятър според теб защото собственния СВ на една ИС е в покой спрямо тази ИС, но нали с нейното ускоряване ще има и увличане на собственния и СВ, и тогава би трябвало да се появи ефирен вятър.

При неинерциалните обекти в близост до наблюдателя СВ следва наблюдателя .. по нататък поради разтягането на СВ се получава взаимна скорост между частите на СВ и между наблюдателя.. По тази причина средната скорост на светлинната вълна спрямо неинерциалния наблюдател е С=/=300000 км/сек

Това С=/=300000 би могло да се нарече ефирен вятър но не знам колко е коректно така да го наречем .. Но принципно си прав , при ускорение на наблюдателя има зони в СВ които са подвижни срямо наблюдателя и това донякъде си е ефирен вятър (само дето не духа непосредственно до наблюдателя..

[Пeтков]

Чакай , чакай.. ти май говориш за скорост не спрямо наблюдателя а спрямо нарочената за неподвижната ИС спрямо която наблюдателя е подвижен.. В такъв случай скороста на наблюдаемата от наблюдателя светлинна вълна има скорост спрямо неподвижната ИС С'=300000 + V ------------- ЕТО ТУКА ИСКАМ ДА МИ РАЗЯСНИШ , КОГА СКОРОСТТА НА СВЕТЛИНАТА ЩЕ Е РАЗЛИЧНА. ДАЙ И НАГЛЕДЕН ПРИМЕР ЗА ТОВА.

Ами примерът е в мисленния опит на гуруто .. Имаме подвижно огледало и спрямо огледалото светлината преди отразяването се движи със скорост С=300000 км/сек (Огледалото е наблюдател в момента на отразяване на светлината от една страна и е источник в момента на отразяване от друга страна..)

Но спрямо киломертичният камък покоящ се в неподвижната ИС съшата тая светлинна вълна се движи със скорост 300000 +V а не както гурото твърди че се движела и спрямо неподвижния камък със скорост С=300000 км/сек..

[luboznatelnia]

Ами примерът е в мисленния опит на гуруто .. Имаме подвижно огледало и спрямо огледалото светлината преди отразяването се движи със скорост С=300000 км/сек (Огледалото е наблюдател в момента на отразяване на светлината от една страна и е источник в момента на отразяване от друга страна..)

Но спрямо киломертичният камък покоящ се в неподвижната ИС съшата тая светлинна вълна се движи със скорост 300000 +V а не както гурото твърди че се движела и спрямо неподвижния камък със скорост С=300000 км/сек..

Има ли обаче експериментални данни потвърждаващи това!

[Малоум 2]

Е как ше са всички вълни смесени от различни фотони, всяка вълна с определена честота е определен фотон, и когато се погълне този фотон вълната изчезва А модулираната вълна е множество от такива вълни с еднаква честота

Нали можеш да си представиш как "свети" ел-крушка: във всички посоки изпраща светлинни вълни. Всеки от ускорените в жичката електрони (милиарди, милиарди на брой) излъчва по едно фотонче ... нанякъде, в зависимост от конкретната му околност. Поглъща от полето и излъчва и после пак и пак ... Така, със сферична симетрия се формират (от интерференция) гърч-движения на фотони по електромагнитното поле (съществуващо) светлинните вълни - те са модулираната съставка от многото и най-различни (в зависимост от условията на излъчването им) фотончета. Ние "хващаме"-виждаме модулираната съставка като цяло (бяла светлина, от смесени фотони), а е възможно и датчиците ни за цвят (те са по-малки по размер) да резонират и да виждаме и цветна светлината, ако преобладават по интензитет някои от "цветните" фотони в смесеното.

При наличие на цветен филтър преди нагледа, сферичната симетрия от излъчването е запазена (като "ципата" на бързо раздуващ се балон и следваща ципа, и следваща, и ... т.н.) за да намалим влиянието на други фотони, а да оставим само от един цвят фотони да резонират с датчиците на окото. Но този фотон е също смес от множество фотончета на структурата на ЕМП - вакуумните фотони са в основата на структурата на "едрото" от движенията на гърчовете по полето (считаме ги за един цвят фотони, но всъщност - пак модулираната съставка е този цвят), който "виждаме".

Така че - от "всяка вълна" - ние виждаме модулираната - за нея имаме датчици; за по-ситните фотончета - нямаме датчици. Става въпрос за лабораторните фотони - с които се "работи".

А, че вълнов процес се развива и зад преграда (както колчето в морето не пречи на вълничките да се движат като цяло и зад-след него)- ти е известно от почивката на морето.

но - ако имаме стена - тя спира вълните; долу-горе - така се движи и вълновия процес при светлинните вълни (ние сме огромна по размер преграда в сравнение с тяхната "големина" - дължина на вълната)

...

...

[Пeтков]

Има ли обаче експериментални данни потвърждаващи това!

Опитите по определяне на скороста на светлината спрямо наблюдателя нямат брой и чет.. И всичките потвърждават едно и също - С=300000 км/сек спрямо наблюдателя..бил той огледало ..бил той фотоклетка ..бил той нещо друго..

Какви други опити ни трябват ?.. А скороста спрямо неподвижната ИС е величина която не може да бъде замерена опитно а единственно може да бъде исчислена..

[luboznatelnia]

Опитите по определяне на скороста на светлината спрямо наблюдателя нямат брой и чет.. И всичките потвърждават едно и също - С=300000 км/сек спрямо наблюдателя..бил той огледало ..бил той фотоклетка ..бил той нещо друго..

Какви други опити ни трябват ?.. А скороста спрямо неподвижната ИС е величина която не може да бъде замерена опитно а единственно може да бъде исчислена..

ами да си представим в случая че километричният камък е измерващо устройство на скорост на светлина. То тогава няма ли да регистрира различна скорост на светлината!

[Пeтков]

ами да си представим в случая че километричният камък е измерващо устройство на скорост на светлина. То тогава няма ли да регистрира различна скорост на светлината!

Километричният камък ще види светлинната вълна в собственния си СВ и тя ще има спрямо него скорост С=300000 км/сек , но нас ни интересува скороста на друга вълна , оная дето е видима от огледалото..

[luboznatelnia]

Километричният камък ще види светлинната вълна в собственния си СВ и тя ще има спрямо него скорост С=300000 км/сек , но нас ни интересува скороста на друга вълна , оная дето е видима от огледалото..

е ами трябва тогава да се измери скоростта на светлината извън СВ на километричният камък, ААААААА сега разбрах защо не може да съществува опит чрез който да се измери скоростта на светлината от движещ се наблюдател, който да покаже по голяма или по малка скорост на светлината. А именно защото с какъвто и уред да мерим, то в неговия,СВ скороста на светлината ще е константна! просто няма как,сори,

[Пeтков]

Здравей luboznatelnia,

е ами трябва тогава да се измери скоростта на светлината извън СВ на километричният камък, ААААААА сега разбрах защо не може да съществува опит чрез който да се измери скоростта на светлината от движещ се наблюдател, който да покаже по голяма или по малка скорост на светлината. А именно защото с какъвто и уред да мерим, то в неговия,СВ скороста на светлината ще е константна! просто няма как,сори,

Точно така!..С какъвто и уред да мерим то скороста на светлинната вълна която мерим е С=300000 км/сек..

[luboznatelnia]

Здравей luboznatelnia,

Точно така!..С какъвто и уред да мерим то скороста на светлинната вълна която мерим е С=300000 км/сек..

при този случай само чрез теоретична дедукция можем да "провеждаме опити със светлината" Но мисля че будният човешки ум , може да измисли някакъв реален експеримент, за в бъдеще.

[Пeтков]

За да се подобри четимоста помествам всички статии по презантацията на ХСВ тук :

Здравейте физици,

Здравейте фенове на физиката,

Здравейте гости на клуб физика,

Здравейте клубари от клуб физика,

След като в над 1000 постинга разсиквахме по темата 'Специалната теория на относителноста е погрешна' е време да потърсим алтернативата..

Не е достатъчно да осъзнаем погрешноста на СТО изородоваща фундаменталните качестава на материята пространство и време..

Не е достатъчно да осъзнаем абсурдите на СТО , необходимо е да потърсим алтернативата.. Т.е. необходимо е да разработим научни представи които обясняват факта на константната скорост на светлинното явление спрямо кой да е инерциален наблюдател като при това съхраним неизородовани основните качества на материята , качествата пространство и време..

Това ние сме в състояние да го направим и сме с намерение в поредица от стаии да изложим на вашето внимание и критично отношение теорията ХСВ нагърбила се с разработване на алтернативните представи за които стана на въпрос по горе..

1.Първа статия

ХСВ стъпва на постулата на Галилей според който всяко инерциално движение е равностойно на покоят и на опитният факт според който спрямо инерциалния наблюдател светлинната вълна се разпространява със скорост С=300000 км/сек..

Трябва да акцентираме на това , че в такъв случай фундаментът на ХСВ е неуспорим..

Логическо следствие от тези два фундамента на които се опира ХСВ са:

1. Многопроцесност на светлинното явление

2.Валидност на заякона за събиране на скорости при светлинното явление

3.Абсолютност на едновременноста на събитията

4.Абсолютност на времето

5.абсолютност на пространството

6.Нелокалност на светлинното явление при разпространение ..

7.Липса на частица -фотон в природата

8.локалност и квантовост на сетлинното явление при взаимодействие със веществото

9.Зависимост на енергията на светлинната вълна и честотата на вълната

10.Разпространение на светлинното явление във полевата форма на материята съдържаща се във физическия вакуум изпълващ пространството между вещевите форми на материята

Нека започнем разглеждането на ХСВ от изясняване на представите за връзка между вещевата и полевяата форма на материята:

Всяка материя има две форми :

1.Вещева форма

2.Полева форма

Вещевата форма се характеризира със локалноста си.. т.е. със способноста си да се разполага единственно тя в даден обем на пространството

Полевата форма се характеризира със способноста си да бъде нелокалнa при което споделя обема на пространството в който се разполага

Вещевата и полевата форма са в единство и не могат да съществуват поотделно.. Всяка вещественна частица притежава полева форма разпростряна из всичкото пространство на вселената(За пример : Локалната електрически заредена частица и полето и във вакуумът на вселената или па локалната вещественна частица и гравитационното и поле във вселената).. Между вещевата и полевата форма на материята съществува взаимна връзка поради което когато се опитаме да ускорим дадена частица тя увличайки със себе си и полевата си форма се противопоставя на външното въздействие .. Това взаимодействие между вещевата форма и полевата ние наблюдаваме като сила на инерция.. Т.е. инерцията е стренмеж на полевата и вещевата форма да се движат съвместно противопосвтавяйки се на всяко въздействие нарушаващо съвместното движение на двете форми.. Това в най общи черти обяснява и загадъчноста на инерцията като способност на веществото..

Без да се задълбочаваме в самата структура на полевата форма(а и това не е наша задача в момента) ще отбележим само най важните моменти на вещевата и полевата форма имащи отношение към ХСВ.. Полевата форма е взаимопроникваща се материя споделяща пространството в което е разположена .. Тази полева форма е така наречения физически вакуум..Той е съставен от множество взаимопроникващи се полеви форми на вещественната материя..Ускорението на една частица предизвиква ускорението само на собственната и полева форма и затова масата на дадената частица е от значение какво количество полева форма ускоряваме съвместно със частицата..Ускорението на полевата форма не е хомогенно в цялото пространство до безкрайност .. Когато частицата се ускорява тя макар и да увлича полевата форма в своята околност то в отдалечените области на пространството същта полева форма остава неускорена все още и продължава да се движи по предишному докато взаимодействието достигне до там..

Ако приемем че дадена частица под външно взаимодействие е принудена да се движи по окръжност то в околноста на тая вещественна частица полевата форма се увлича и извършва също движение в кръг.. това движение се пренася със определена (немигновенна ) скорост към все по отдалечени зони на полевата форма..докато във по отдалечените зони на пространството полевата форма все още се движи със своята предишна инерциална скорост..При това положение ако материална частица която дълго време се е движила ускорително по окръжност премине в напълно инерциално съсстояние то полевата форма в отдалечените от частицата зони ще продължи да се движи относно вече инерциалната частица по окръжности..

Освен това ако приемем че група материални частици са част от твърдо тяло то всяко движение на това твърдо тяло е увличане на полевата форма на частиците на това твърдо тяло.. Така е и за тела от размерите на земята например..

Така стигнахме до идеята че всяка частица вещество се съпътстава в движението си от полева форма на материята която ние ще наричаме СВ (сподвижен вакуум)

Този сподвижен вакуум е практически сподвижен с частицата в близката на нея околност в пространството докато в по отдалечените зони тази сподвижност се нарушава за частици които не са исконно инерциални..

По такъв начин ние стигнахме до понятието променлива скорост на светлината относно инерциални обекти които в близкото минало

са се ускорявали.. Това се дължи на С=конст спрямо исконно инерциална средата което ние често бъркаяме със С= конст спрямо моментно инерциалния наблюдател.. С=300000 км/сек спрямо неперменентно инерциалния наблюдател е вярно само за зони в които СВ е сподвижен с наблюдателя..в частност това са зоните в неподредсттвенна близост до инерциалния наблюдател..

Светлинното възмущение макар и да присъства във множеството полеви форми то не взаимодейства с наблюдател във всичките полеви форми поради това че когато светлинната вълна взаимодейства със своя наблюдател то възмущенията във всички полеви форми се терминират..с улавянето на светлинната вълна се осъществява колапс на светлинното явление..Следователно един квант светлина може да бъде уловен от един единствен наблюдател -вещественна частича в мястото във което е частицата когато светлинната вълна достига до нея..Разпространението на светлинната вълна се осъществява от мястото на излъчване на источникът във СВ на наблюдателя и се придвижва към неподвижния със средаята инерциален наблюдател със скорост С=300000 км/сек.. Това място на излъчването в СВ играе важна роля в аберационните явления при ускоряващ се наблюдател..Освен това поради нехомогенноста на СВ при ускоряващ("разтягане" на полевата материя) се наблюдател имаме и промяна на дължината на вълната вследствие на което се получава доплеров ефект..

край на първа статия

Втора статия -ОТНОСНО СРЕДНАТА СКОРОСТ НА СВЕТЛИНАТА КЪМ ОРБИТИРАЩИ НЕИНЕРЦИАЛНИ ОБЕКТИ :

Съгласно представите които въвежда Максвел за електромагнитното поле то промяната на потенциала на елекртическото поле предизвиква поява на промяна във магнитното поле и обратно.. Така електрическото и магнитното поле взаимно индуктират разпространението на промяната която се нарича електромагнитна вълна (ЕМВ)

Отново без да се впускаме детайлно във представите на Максвел за ЕМВ ще акцентирама само на момента че във електромагнитното поле има едно перменентно преизлъчване в точките на (ЕМП)-електромагнитното поле в които е достигнала ЕМВ

При това положение ако в даден момент наблюдателят се ускори и отново след ускорението продължи да се движи инерциално то светлинната вълна ще продължи пътя си към него със скорост С=300000 км/сек но от мястото(в СВ) до което е достигнала преди ускорението .. По такъв начин средната скорот на светлината от първоначалното излъчване до наблюдателя ще е С=/=300000 км/сек и това ще е в резултат на "разтягането" на полевата форма от ускорението на частицата на наблюдателя.. При това положение ако наблюдателят се движи неинерциално по орбита (какъвто е случая със земята) то светлинната вълна от далечните източници ще ускорява или забавя своя ход към наблюдателя в рамките на една обиколка по орбитата но в края на краищата средната скорост ще остава С=300000 км/сек спрямо центърът на орбитата..

Това показва защо когато се ускорим не виждаме светлина от друга епоха .. Това се дължи на факта че след ускоряването ни светлината продължава движението си към нас от мястото до което е била достигнала преди ускоряването .. т.е. може да е била вече съвсем близо до нас и това ускорение ще повлияе само на интервала от време за изминаване от мястото до което е била вече достигнала по време на ускорението до нас след ускорението..

Това обяснява защо към едно въртящо се огледало в което попада в периферията му светлина от далечна звезда средната скорост на светлинната вълна спрямо центърът на въртящото се огледало да остава в много голямо приближение С=300000 км/сек въпреки че периферните точки на огледалото се движат неинерциално..

край на втора статия

Трета статия - ОТНОСНО ДОПЛЕРОВИЯ ЕФЕКТ

Источникът излъча светлинна вълна във даден СВ със дадена константна честота на источникът.. Дължината на вълната в СВ ще зависи от относителната скорост между источникът и СВ .. Инерциалния наблюдател ще приема честотата на тая вълна в зависимост от дължината на вълната тъй като вълната се движи към него със скорост С=300000 км/сек.. Ако иаточникът е много отдалечен от наблюдателят и промени скороста си спрямо СВ след което остане инерциален това ще доведе до промяна на дължината на вълната , но тази променена дължина на вълната няма да достигне мигновенно до наблюдателя поради което промяната на честотата (доплеровия ефект) при наблюдателя ще се осъществи след време когато удължената вълна достигне до наблюдателя .. Ако ли обаче наблюдателя сеускори моментно и след това остане отново инерциален то доплеров ефект ще се наблюдава в момента на ускорението (вследствие на разтягането на СВ в близост до наблюдателя ) и след това моментно променената наблюдаема честота ще се върне към честотата преди ускорението.. Това е проверимо опитно и може да бъде следствие за доказване верноста на ХСВ..

Това СТО не може да го обясни по никакъв начин при отдлечен много от наблюдателя источник и според СТО след ускоряването би трябвало да настъпи траен доплеров ефект поради промяна на относителната скорост на источникът и наблюдателят.. Според ХСВ трайният доплеров ефект от ускоряването на наблюдателя ще настъпи след време равно на отсоянието на источника от наблюдател по време на ускоряването разделено на 300000/2 за да може ускорението на СВ да достигне до источникът (поради забавяне на потенциала) и след това променената дължина на вълната във СВ да достигне до наблюдателя след още толкова време ..

край на трета статия

Четвърта статия - АБЕРАЦИЯТА ПО ПРЕДСТАВИТЕ В ХСВ

Вече пояснихме че всетлинната вълна се излъчва в СВ в мястото в което се намира источникът по отношение на СВ и по нататък светлинната вълна преизлъчвайки се в мястото в което е достигнала в даден момент продължава да се движи спрямо СВ със скорост С=300000 км/сек и респективно спрямо перменентно инерциалния наблюдател със скорост също С=300000 км/сек.. Така светлината при улавяне от инерциалния наблюдател ще сключва ъгъл с инерциалния наблюдател такъв ъгъл какъвто е сключвала правата съединяваща источникът с наблюдателя в момент на излъчването на светкавицата..Това е паралаксов ъгъл на излъчването и той не дава информация за местоположението на источникът в момента на наблюдението на светкавицата.. Когато наблюдателят не е инерциален а се движи орбитирайки неинерциално тогава светлинната вълна бивайки постоянно преизлъчвана в СВ в мястото във което е вече достигнала тази вълна ще се движи във ИС на наблюдателя по крива линия вместо по права и това в момент на улавяне на светлината ще влияе на аберационния ъгъл под който светлината бива преизлъчена в СВ за да попадне при наблюдателя.. Това се потвърждава от наблюдаваната аберация на небесните тела и аберацията не зависи от растоянието до источникът а от орбитиращото ускорение на наблюдателя..

край на четвърта статия

Пета статия - ЕФЕКТЪТ НА САНЯК СПОРЕД ХСВ

При опитът на Саняк имаме ефект на Саняк състоящ се в наличие на подвижна интерференчна картина говореща за неравна скорост на светлинната вълна относно отразяващите огледала в двата лъча движещи се в противоположна посока..Двата лъча тръгват едновременно по двете траектории които имат еднаква дължина между источникът и интерференчната плоскост.. Но дали пътят които изминават светлинните вълни движещи се в противоположни посоки е един и същ спрямо СВ на опитната постановка (лазерния жироскоп) ??. Тъй като СВ на отразяващите огледала-наблюдатели в околноста на огледалата е приблизително сподвижен с тях и тъй като огледалата са неинерциални то пътят в двете различни направления на светлинните лъчи е различен и вследствие на това и средната скорост на светлинната вълна движеща се по крива към неинерциалните наблюдатели е различна за двата лъча и е С1=/=С2 =/= 300000 км/сек.. Тази различна скорост довежда и до променливата интерференчна картина при опитът на Саняк им скороста на промяна наинтерференчната картина е пропорционална на скороста на въртене на огледалата..При невъртящи се огледала интерференчната картина е статична а въртящи се огледала интерференчната картина е променлива..

ЕФЕКТС НА САНЯК

Край на пета статия

Шеста статия - СКОРОСТ НА НАБЛЮДАЕМАТА СВТЛИННА ВЪЛНА ОТ ПОДВИЖЕН НАБЛЮДАТЕЛ СПРЯМО НЕПОДВИЖНА ИС СЪГЛАСНО ХСВ

В настоящата статия ще покажем че скпороста на наблюдаемата от подвижен наблюдател светлина спрямо всяка ИС взаимоподвижна със наблюдателя е С=/= 300000 км/сек .. Т.е. съгласно ХСВ вторият постулат на СТО е неверен:

Съгласно изложеното в предишните статии следва че материалната среда на СВ на наблюдателя е взаимоподвижна със всяка ИС с която е взаимоподвижен наблюдателят .. Скороста на СВ спрямо дадена ИС е равна на скороста на наблюдателя спрямо тази ИС.. Но след като скороста на светлинната вълна е качество на СВ в който тя се разпространява то спрямо инерциалния наблюдател скороста на светлинната вълна е такава каквато е и спрямо самия СВ.. Но след като имаме материална среда която се движи спрямо накаква ИС приета за неподвижна със дадена скорост V и след като светлинната се движи спрямо СВ със скорост 300000 km/sek то скороста на същата тая светлинна вълна спрямо неподвижната ИС ще бъде равна на С'=300000 +V което е коренно различно от твърдението на вторият постулат на СТО..Следователно С' ще бъде равно на 300000 км/сек само когато V=0 , т.е. само в частния случай когато наблюдателя е взаимнонеподвижен със неподвижната ИС

край на шеста статия

Седма статия - НЕЛОКАЛНОСТ НА СВЕТЛИННОТО ЯВЛЕНИЕ

От представата за разпространение на светлинната вълна във СВ на наблюдателя произтича следствието че ако имаме двама взаимоподвижни съвместени по време на излъчването наблюдатели то тези наблюдатели ще наблюдават в един и същ момент светлината от светкавицата тъй като пътят на светлинната вълна в ИС на съответните наблюдатели е еднакъв а освен това и скороста на светлинната вълна спрямо наблюдателите е еднаква ..Следователно в точно определен момент след излъчването двамата наблюдатели ще наблюдават светкавицата като при това се намират на дистанция помежду си която е функция на взаимната им скорост и на растоянието до источникът на което са били в момент на излъчването..

Това не би било възможно ако светлината е единен обект -частица -фотон тъй като една частица в един и същ момент не може да бъде в две много пространственно отделени места.. Но при положение че светлинното явление е многопроцесно явление нелокалноста на две вълни(породени от един и същ источник в един и същ момент) във два взаимопдвижни СВ в един и същ момент е съвсем нормално нещо..

Това следствие за нелокалност на светлинното явление се потвърждава от опитът на Саняк.. а също така и от наличието на различен доплеров ефект при взаимоподвижните инерциални наблюдатели..

край на седма статия

Осма статия- ОБЯСНЕНИЕ ОПИТЪТ НА ФИЗО С ТЕЧАЩА ВОДА

При опитът на Физо със течаща вода се налага извод за непълно увличане на ефира от течащата вода..Такъв извод е погрешен .. Нека разгледаме механизъмът на движение на светлинната вълна през вода.. Светлината бива перменентно поглъщана и преизлъчвана от частиците на водата .. По такъв начин частиците на водата се явяват както наблюдател на светлина така и источник на светлинни вълни.. Както знаем скороста на источникът е без значение за скороста на светлинната вълна спрямо наблюдателя .. Но скороста на движение на самите частици като наблюдатели е от значение защото с тези частици е сподвижен СВ в който се разпространява светлината.. И така колкото по бързо тече водата -толкова по бързо се движи СВ на водата спрямо неподвижната ИС и затова при този опит имаме промяна на скороста на светлината спрямо неподвижната ИС но не със скороста на водата.. Защо се получава така ?.. Ами защото атомите на водата преди да преизлъчат светлината изминават някакъв път и тогава преизлъчват светлинна вълна която се разпространява от мястото на преизлъчване към следващата водна частица със скорост С=300000 км/сек.. При това положение при покояща се вода пътят в тръбата се изминава със скорост w = с/п. където п е коефициент на пречупване на водата

При подвижна вода пътят в тръбата се дели на участъци от път в неподвижната ИС изминаван от светлината със скорост С+V и участъци изминавани със скорост V поради това че частиците се придвижват малко преди да преизлъчат отново и в резултат средната скорост спрямо неподвижната тръбата се оказва w = c/n + v(1—1/n2).

Този резултат се получава поради това че не целия път се изминава със скорост C+V а част от пътя се изминава със скорос V..

Съвсем друг би бил резултатът ако опитът се направеше във вакуумна тръба със движещо се огледало в края на тръбата , тогава целият път на тръбата би се изминал от светлината със скорост С+V защото преиьлъчването във вакуумът щеше да съвпада с мястото до където е додтигнала вече светлинната вълна и така нямаше да има част от пътя изминаван със скорост V както е при течащата вода..Т.е. такъв опит щеше да покаже пълно увличане на вакуумът от въртящото се огледало..

Край на осма страница

Девета страница - ОПИТНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ХСВ

Както вече стана на въпрос всички правени досега опити със светлината са в съгласие със ХСВ което е и потвърждение на верноста на ХСВ..

Но има необходимост от много категорично потвърждение на базата на опитна проверка на очакван според ХСВ опитен резултат..

Такъв опит е възможен и при това не е трудно осъществим .. Целта е да се докаже опитно че скороста на светлината наблюдаема от подвижен наблюдател има в неподвижната ИС скорост С=/=300000 км/сек .. Т.е. да се докаже че втория постулат на Айнщайн е погрешен и скороста на светлината наблюдаема от подвижен наблюдател е в неподвижната ИС С'= 300000 +V

Това може да бъде лесно доказано със модифициране на опитът БЕКМАН И МЕНДИКС и поставяне на въртящото се огледало в края на вакуумната тръба в близост до интерференчния екран .. При това положение светлинния лъч във вакумната тръба ще се движи с различна скорост С'= 300000 +V относно вакуумната тръба докато другия светлинен лъч който минава през вакуумната тръба без да се отразява във въртящото се огледало ще има спряма вакуумната тръба скорост С=300000 км/сек.. Така върху интерференчния екран ще попаднат два лъча които са пропътували вакуумната тръба със различна скорост и това ще доведе до променлива интерференчна картина..

Всеки желаещ имащ възможност да осъществи ткъв опит може да се пробва ..Положителния резултат от такъв опит ще открие добри хоризонти пред изпълнителят на такъв опит..

Край на девета страница

[Пeтков]

Втора статия -ОТНОСНО СРЕДНАТА СКОРОСТ НА СВЕТЛИНАТА КЪМ ОРБИТИРАЩИ НЕИНЕРЦИАЛНИ ОБЕКТИ :

Съгласно представите които въвежда Максвел за електромагнитното поле то промяната на потенциала на елекртическото поле предизвиква поява на промяна във магнитното поле и обратно.. Така електрическото и магнитното поле взаимно индуктират разпространението на промяната която се нарича електромагнитна вълна (ЕМВ)

Отново без да се впускаме детайлно във представите на Максвел за ЕМВ ще акцентирама само на момента че във електромагнитното поле има едно перменентно преизлъчване в точките на (ЕМП)-електромагнитното поле в които е достигнала ЕМВ

При това положение ако в даден момент наблюдателят се ускори и отново след ускорението продължи да се движи инерциално то светлинната вълна ще продължи пътя си към него със скорост С=300000 км/сек но от мястото(в СВ) до което е достигнала преди ускорението .. По такъв начин средната скорот на светлината от първоначалното излъчване до наблюдателя ще е С=/=300000 км/сек и това ще е в резултат на "разтягането" на полевата форма от ускорението на частицата на наблюдателя.. При това положение ако наблюдателят се движи неинерциално по орбита (какъвто е случая със земята) то светлинната вълна от далечните източници ще ускорява или забавя своя ход към наблюдателя в рамките на една обиколка по орбитата но в края на краищата средната скорост ще остава С=300000 км/сек спрямо центърът на орбитата..

Това показва защо когато се ускорим не виждаме светлина от друга епоха .. Това се дължи на факта че след ускоряването ни светлината продължава движението си към нас от мястото до което е била достигнала преди ускоряването .. т.е. може да е била вече съвсем близо до нас и това ускорение ще повлияе само на интервала от време за изминаване от мястото до което е била вече достигнала по време на ускорението до нас след ускорението..

Това обяснява защо към едно въртящо се огледало в което попада в периферията му светлина от далечна звезда средната скорост на светлинната вълна спрямо центърът на въртящото се огледало да остава в много голямо приближение С=300000 км/сек въпреки че периферните точки на огледалото се движат неинерциално..

край на втора статия

Тук искам да разясня заблудите на релативистите във връзка със скороста на светлината относно орбитиращ наблюдател разгледано във втора статия..

Във втора статия съм разгледал движението на светлинната вълна във СВ на орбитиращ наблюдател който се ускорява циклично орбитирайки около масовия сентър..От разглеждането се вижда че в близост до наблюдателя СВ следва неотстъпно ускоряващия наблюдател поради което светлинната вълна в тази зона има спрямо ускоряващия се наблюдател в първо приближение скорост С=300000 км/сек.. Не е така обаче в по отдалечените зони на СВ.. Там светлинната вълна отново се разпространява относно самия СВ със скорост С=300000 км/сек , но поради вълните на "разтягането " и "свиването" в самия СВ в тези отдалечени зони то самите тези зони се движат относно ускоряващия се наблюдател което довежда до промяната на скороста на светлинната вълна спрямо орбитиращия наблюдател ..Тази моментна скорост на светлинната вълна спрямо орбитиращия наблюдател добива стойности както С'>300000 км/сек така и С''<300000 км/сек

Независимо от това средната скорост на светлинната вълна за интервала от време от няколко милиарда години (докато светлината се придвижи от далечна звезда до орбитиращ наблюдател ) остава С=300000 км/сек при положение че приемаме инерциалност на гравитационния център на орбитиращия наблюдател ..

Но релативистите четат тази втора статия както дявола чете евангилието и ето как репликират обясненията във тази втора статия , ще цитирам един релативист (моят приятел Гери).. ето какво казва той :

Хехе, Петков, куца ти логиката. Не случайно дори едно девойче от оня форум дето не вдява много от СТО, Ниагара, ти разказа играта, само чрез логически анализ на твоите изказвания.

И аз ще я подкрепя, със следният коментар от твое изказване. А изказването е цитат от твоята хипотеза, втора част:

"При това положение ако в даден момент наблюдателят се ускори и отново след ускорението продължи да се движи инерциално то светлинната вълна ще продължи пътя си към него със скорост С=300000 км/сек но от мястото(в СВ) до което е достигнала преди ускорението .."

Задай си въпроса сега, какво ще стане, ако времето през което наблюдателят се ускорява, е много голямо? От изказването ти следва, че светлината ще стои на мястото, до което е достигнала преди ускорението. А ако наблюдателят перманентно се ускорява, както примерно земята по орбитата си - следва че никаква светлина няма да я достига, защото тя не е инерциална, и светлината кеси някъде там на гюме и чака Годо, т.е. земята да стане инерциална Фактът че все пак някаква светлина достига до земята и горките наблюдатели накачулени по нея показва, че хипотезата ти не струва. Елементарни логически грешки, както казваше и онова девойче.

Сега това, че не схващаш смисъла на критиките и ги бъркаш с някакви мантри показва само, че освен логически, имаш и други, по-тежки проблеми. Но на нас в тоя форум ни стига и това, че хипотезата ти е логически несъстоятелна

Тук Гери така и не схваща, че говорим за ускорение в рамките на времеви интервал dx -> 0 клонящ към нула при което положение и преместването на вълната в СВ ds->0 също клони към нула..Т.е. след този момент ако наблюдателя е станал инерциален то той ще бъде взаимоподвижен със отдалечените участъци на собственния СВ до които светлинната вълна е достигнала в тоя момент и се разпространява спрямо СВ в тези участъци със скорост С= 300000 км/сек а спрямо ускорилия се наблюдател тази вълна се движи след ускорението със скорост С=/= 300000 км/сек и тази скорост във времето варира от С>300000 км/сек до С<300000 км /сек в зависимост от етапа на движение по орбитата на орбитиращия наблюдател..

Никакво стоене на светлинната вълна на едно място няма тъй като тя се движи във всеки момент спрямо СВ на наблюдателя със скорост С=300000 км/сек, а и мястото е толкова относително понятие която относителност приятелят ми Гери така и не разбра..

Гери така и не е разбрал че когато казвам дето след ускорението на наблюдателя светлинната вълна продължава да се движи спрямо СВ със скорост С=300000(спрямо СВ в тая зона в която е достигнала светлината ) по нататък от там дето вече е достигнала ни най малко не означава че светлината спира движението си докато наблюдател се ускорява..

Това пояснение трябваше да го направя за да не се тълкуват неправилно думите ми както в случая е направил Гери..

Повтарям че светлината нито за миг не спира в движението си на преместване спрямо СВ на наблюдателя със локална скорост спрямо СВ където е достигнала вълната С=300000 км/сек и относителна скорост спрямо ускоряващия се наблюдател С'=/= 300000 км/сек..

[Пeтков]

при този случай само чрез теоретична дедукция можем да "провеждаме опити със светлината" Но мисля че будният човешки ум , може да измисли някакъв реален експеримент, за в бъдеще.

Точно така.. В зависимост от представите за светлината ще следват и изводите за скороста на движение на наблюдаемата от наблюдателя сяветлина спрямо неподвижната ИС..Т.е. съгласно представите залегнали в ХСВ светлинната вълна движеща се спрямо подвижния наблюдател със скорост С=300000 км/сек тая същата светлинна вълна се движи спрямо покоящия се камък в неподвижната ИС със скорост С'=300000 +V а спрямо представите на Айнщайн за светлината като частица то скороста на светлината спрямо неподвижния камък е С=300000 км/сек щото такава я наблюдава камъкът..

Но дали представите на Айнщайн са верни или представите на ХСВ са верни може да се провери със един подобрен опит на Бекман и Мендикс.. В този подобрен опит въртящото се огледало ще е в края на вакуумната тръба и ако Айнщайн е прав времевия интервал за който светлината достига до въртящото се огледало няма да зависи от скороста на въртене на огледалото а ако ХСВ представите са правилни то този времеви интервал ще зависи от скороста на въртене на огледалото.. т.е. ще имаме променлива интерференчна картина зависеща от скороста на въртене на огледалото (така както е вече доказано в опитът на Саняк)..