Минойска цивилизация

[Южняк]

Kаскадьора, добри постинги си наредил по темата; която, по моя вина, отклонихме. Заради такива теми ме кефи форрума; съберат се понякога хора, които хем са от различни дисциплини, хем внимават какво пишат, и се получи нещо интересно за четене и обмисляне. Като извинение към автора, да напиша мнението си по темата му - дали хиксосите са минойци? От малкото, което знам, май не са - четох един хиксоски папирус - убих се да го търся из интернет, но го няма, та ще трябва на доверие и по памет - та тоя папирус показва хиксосите в една много различна светлина - като култура и обичаи - от минойците. Папирусът е себевъзхвала на някакъв хиксос от делтата, в чест на дуел, който е спечелил; " и дойде при мене един с много голям боздуган; и ме извика на дуел; и ми казач, че ще ми разбие главата с боздугана си, и моите говеда ще станат негови, а палатката ми негова, а жена ми негова, а децата ми негови роби" - цитирам по памет, но помня добре за "големия боздуган" - та от папируса се разбираше, че хиксосът много му се е искало да откаже поканата за дуел, но законът при хиксосите е бил такъв, че всеки, който е нямал, е можел да покани на дуел някой, който е имал; и победителят от дуела получава имота и ако е бедняка, става имащ. Та авторът на папируса обяснява как се подплашил от вида на другия хиксос и от боздугана му, и много се притеснил и искал да откаже дуела, но законът го задължавал да приеме, а предизвикалият го бил известен дуелист. Дуелът се състоял, и авторът на папируса всъщност успял да убие предизвикалия го, та по този повод написал папируса, да се помни; и папирусът завършваше така;

"и го убих, тоя, дето мислеше, че говедата ми ще станат негови след дуела, и жена ми ще стане негова, и децата ми; и му размазах главата. и му взех големия боздуган, с който ме плашеше и големият му боздуган стана мой, и говедата му станаха мои. И жена му взех, и тя стана моя, и палатката му; и всичко, което си мислеше, че ще ми вземе, аз взех от него, а той умра; и сега имам голям боздуган, което е най важното; "

Много различна култура от минойската (и от египетската), различно светоусещане; различна традиция; и много по-голяма войнственост.

Папирусът някога го имаше в превод из интернет; за съжаление, в момента го няма или поне не съм го открил, но много ме беше впечатлил, като го четох, и веднага си казах - тия (хиксосите) не приличат на минойци, нито на египтяни, нито дори на ханаанци. Някаква друга група ще да са.

[Last roman]

Папирусът някога го имаше в превод из интернет; за съжаление, в момента го няма или поне не съм го открил, но много ме беше впечатлил, като го четох, и веднага си казах - тия (хиксосите) не приличат на минойци, нито на египтяни, нито дори на ханаанци. Някаква друга група ще да са.

Най-вероятно са митани или подобни.

[mitaca]

За Митани дават 1500-1300г. пр. н.е., а Северен Египет е покорен около 1700г. и владян до 1550г. когато Ахмос си го връща.

[Last roman]

За Митани дават 1500-1300г. пр. н.е., а Северен Египет е покорен около 1700г. и владян до 1550г. когато Ахмос си го връща.

но пък използват именно колесници за воденето на бойни действия.

[mitaca]

Те колесници всички ползват тогава, но няма начин да са изгонени (част от тях поробени) 50 г. преди да се появят. Ето де се намира Мари.

[Last roman]

да, но митаните /както и хиксосите/ ползват леки колесници, а не тежките шумерски четириколки. Характерна особеност. И владеят съвр. Сев. Сирия и Сев. Ирак. Колкото до Мари, то е унищожено още при Хамурапи и няма нищо общо със случая.

[Южняк]

Странно, паралелно на тази тема е вървяла размяна на постинги в подобен дух ето тука

по горе долу същото време. Great minds think alike.

Харпендиг и Коркрън са живите легенди на антропологията.

[Galahad]

Аз по принцип съм противник на идеята за "универсалният мит" дето по античния интернет още щом е бил измислен от някой е заливал светът. Митът за Атлантида, ако не е платонова версия на Утопията на Томас Мор е нещо египетско, което няма отражение в гръцката митология. Но пък в замяна на това в гръцката митология е застъпен и въпросът за минойската епоха, разбира се без Атлантида. Тъй че доколко има минойска Атлантида и някои интересни хрумвания са неща, които предпазливо е добре да бъдат оставени настрани.

[Южняк]

Митът за Атлантида, ако не е платонова версия на Утопията на Томас Мор е нещо египетско"

Привет, Галахад.

Какъв е този египетски мит за атлантида? Никога не съм го чувал. Но, разбира се, знам малко за египтските митове, а ти вероятно имаш нещо предвид. Би ли се пояснил? Но пък знам нещичко за митовете въобще и първата част на забележката ти, (с която съм до голяма степен съгласен) също ми е любопитна, но може би за друга тема. Както и да е, "митът за атлантида" няма как да е платонова версия на каквото и да е, тъй като не принадлежи на античността, а на съвремието и на Холивуд(такъв мит от платоново време не ми е известен - платон не пише митове, а в един друг жанр).

Въобще, чакам пояснение, особено на пасажа за "египетския мит за атлантида".

[Perkūnas]

Има едни интересни статии на Топоров и Иванов от началото на 80-те години (може би се намират и по интернет) за влиянието на близкоизточната митология (хетска, хатска, асирийска) и за наличието на отделни мотиви в древногръцкия епос и митология.

[Hanibaal]

Ще се радвам да дадеш заглавия поне ориентировъчно, ако си спомняш. За да ги потърся. Разправяме се за практически същото нещо в по-различен контекст на 4 преки оттука.

Галахад вероятно има предвид диалозите на Платон "Тимей" и "Критий", където разказите за Атлантида се представят от името на жрец от Саис, столицата на Египет от Късния период (664-332 г. пр. н.е.). Ето за удобство сводна извадка на тези текстове от двата диалога.

Но за мене поне доколкото ми се простират познанията, повествованията нямат аналог в египетската митология или литература, поради което най-вероятно са съчинени от самия Платон. Вложил ги е в устата на египетски жрец за да им придаде авторитетност.

Иначе за Речите на Ипувер има и руски превод, на който му е по-лесно (старичък, на Струве ама става).

Там обаче държа да подчертая непрекъснато се говори за чуждоземни банди нашественици, които грабят, рушат и унищожават всичко по пътя си. И които вероятно са именно хиксосите (не определен етнос а конгломерат и по-скоро семити отк. митанийци. Което не изключва и митанийски елемент но колкото за вкус. Хиксоските фараони носят семитски имена Якуб-хер (или Якбаам), Анат-хер, Усер-Анат и почитат семитски богове (Анат, Баал, Решеф). Приема се, че Ипувер е живялв рая на Средното царство когато страната се разпада от междуособици и хиксосите се възползват от това за да нахлуят. В този контекст описанията за природни катаклизми са по-скоро поетични образи отколкото сведения за реални събития. По времето на хиксосите минойската цивилизация процъфтява, а минойците си имат посолство със собствен храм в хиксоската столица Аварис. Фреските от него са едни от малкото минойски фреси извън Крит:

Това да ви изглежда познато?

Кьотека с бабаита азиатец е от Разказа на Синухе (у нас Повест за Синухе, преведена от сегашния просветен министър), обаче разказът там се развива по времето на Аменемхет I (1991-1962 г. пр. н.е.), което е доста преди хиксосите да се развихрят.

B 109 рук моих. Пришел силач Ретену. Вызвал он меня

B 110 в шатре моем на поединок. Это был смельчак, и не было равного ему. Покорил он страну Ретену

B 111 от края до края. Сказал он, что хочет биться со мной. Думал он

B 112 убить меня. Задумал взять в добычу стада мои, —

B 113 так научало его племя его. ...

B 132 И вот двинулся он на меня. Мужчины и женщины зашептали —

B 133 каждое сердце болело за меня. Думали

B 134 люди: «Кто может сразиться с ним?» Щит его, топор его в все дротики его

B 135 выпали из рук его,— я принудил его выпустить из рук все оружие.

B 136 И колчан его заставил я опорожнить — все стрелы

B 137 до последней, одна за другой, пролетели мимо. И тогда бросился он на меня.

B 138 И я застрелил его — стрела моя застряла в шее его.

B 139 Закричал он и упал ниц.

B 140 Я прикончил его топором и издал клич победы

B 141 на спине его. Все азиаты зарычали от радости,

Редактирано Март 6, 2012 от Hanibaal