Разни диалектни : "гургул", "кукла", "гологан" и др,?

[nik1]

http://www.uni-vt.bg/showfullpub.asp?u=123&fn=DisertacijaZhivkaKolevaZlateva.pdf

"гургул", "кукла", "гологан" и др.?

"гургул", "гологан"- Украински паралели?

укр. ґур-ґýл-я, ґур-ґýл-а, ґор-ґóл-я ‘бомбе на обувка’ (цит. по [РУДНИЦЬКИЙ, I: 890], вж. бележка 202);

укр. диал. ґала-ґáн ‘угаснало огнище’ (по всяка вероятност от ‘въглен’ – бележката моя: Ж. К.-З.)’ (цит. по [РУДНИЦЬКИЙ, I: 787])250 – ср. със значенията на думата: ‘стара медна монета’ и ‘дървена риболовна плувка’;

"кукла" = фигурка от плетки (от полски в руски, от руски - в български?) < "хляб"

иначе с диалектната българска дума "кукла" се означава обряден хляб..

[КГ125]

Тоест?

[nik1]

Тоест?

"Toest?" kakvo?

Например:

-Какви са етимологията и семантиката на "Гургул", например във фамилията "Гургулов"

-Дискусия за избрани от вас (по ваш интерес) думи от много подробната монография/разработка..

[Perkūnas]

Не мога да разбера изобщо целта на тази дисертация: примерите с названията на царевица и картофи са нереални, понеже такива култури не са свойствени за Европа...т.е. кочан очевидно не е значело "царевичен кочан", когато в славянските езици действа първа палатализация (вероятно 3-2 в. пр.Хр.). очевидно е, че при голяма част от наименованията на картофите и царевичния кочан става дума или за независими едно от друго образувания, или за заемки.

[nik1]

Не мога да разбера изобщо целта на тази дисертация: примерите с названията на царевица и картофи са нереални, понеже такива култури не са свойствени за Европа...т.е. кочан очевидно не е значело "царевичен кочан", когато в славянските езици действа първа палатализация (вероятно 3-2 в. пр.Хр.). очевидно е, че при голяма част от наименованията на картофите и царевичния кочан става дума или за независими едно от друго образувания, или за заемки.

Целта на дисертацията е не да разкрива етимологиите на думите (макар че го прави и то енциклопедично), а да покаже етимологията им (призхода и развитието им към) в образо- и звуко-уподобяващи, подражателни (или там както се казва)

Очевидно е (и на авторката*) че "кочан" първоначално не е значело "царевичен кочан", а че царевичният кочан е приличал на нещо, което е било наричано "кочан", а аз не мога да разбера защо скачаме , след като тя не твърди обратното, ами точно това?..Ако си бяхме направили труда да прочетем всичко написано в тази връзка от нея, щяхме да прочетем че авторката изследва етимологията както на "кочан", така и на "кукуруз" (вижте забележки под линия от 64-100 да кажем, от страница 109 на PDF и нататък )..

---

В тази връзка ми беше и въпросът ми: "гургул" има едно значение в украинския език, в българският език има друго значение ("гълъб").. Аналогично имаме подобни връзки за "гологан/галаган" - той значи "картофче", "паричка" и не знам си какво още (укр. диал. мн. ч. ґáла-ґáн-и ‘изделия от тесто, подобни на гевреци’ (цит. по [ЕСУМ, I: 456])159)..

*Това, че сред европейските названия за картофи, фасул и царевица има твърде много думи с редупликация, може да бъде обяснено с факта, че когато тези култури са били вне-сени в Европа от Южна Америка, за тяхното назоваване са били използвани вече същест-вуващи звукоизобразителни думи с общото значение ‘малък топчест (овален) предмет’, ве-роятно първоначално с изразяване на иронично отношение към новите реалии. Ср. с праг-матично обусловения образ на „презираното, пренебрегваното” в схемата на Т. Региер.

Не трябва да се изключва и възможността сред приведените названия на малки топ-чести (овални) предмети да има такива, които да са възникнали едно от друго по мета-форичен или метонимичен път. Например БЕР, като се позовава на изследване на Хр. Холиолчев, приема за думите, наследяващи псл. *kukur-, семантично развитие ‘шишар-ка’ > ‘плод на царевица’ > ‘царевица’ [БЕР, III: 110]. Първият пренос е метафоричен, основан на формалното сходство на денотатите. За новото, неизвестното (плод на царе-вица, или само кочан без зърната), е използвано названието на известно, отдавна съ-ществуващо (шишарка, от издължените, конусовидните). Вторият пренос е метоними-чен. Също и значението на бълг. диал. пъ́пка ‘топче на връх на вретено’ може да бъде развито метафорично от ‘подобна на зърно подутина по кожата, пришка’. Метонимич-но развитие като резултат от неразличаването на самите денотати и тяхното пространс-твено съседство може да бъде предположено за названията на някои тревисти растения. Ср. например такива названия с тъждествена и близка форма като срхр. bobolnik ‘Telephium infectum’, boboļ ‘растение Asarum; Ficaria ranunculoides’, boboluska ‘Lathirus latifolius’, бълг. диал. боболяк ‘раст. великденче, бобовляк’, белорус. бабоўнік ‘раст. Trifolium L., детелина’ и др. Възможно е значенията на някои от тези названия да са по-лучени по метонимичен път.

От първоначално значение ‘нещо малко’ през свързващо звено ‘малък топчест (ова-лен) предмет’ могат да бъдат развити и значенията на някои от представените в т. 4.12.1. названия на дребни животни: буболечки, червейчета, охлюви, рачета, попови лъжички, рибки, а също и названията на някои гъби (т. 4. 13.).

[Perkūnas]

Проблемът е, че звукоподражателни думи могат да възникват от само себе си в процеса на развиетие на езика. Така че не е задължително тези думи да се смятат за сродни по праславянска линия. Но защо това е така при картофите и шишарките, а не при доматите например???

[Tyroglyphos]

Но защо това е така при картофите и шишарките, а не при доматите например???

Най-вероятно заради твърде късното ни запознаване с доматите.

[nik1]

Най-вероятно заради твърде късното ни запознаване с доматите.

Благодаря, че отговаряш вместо мен (задължен съм ти).. Нямах нерви да се обяснявам с фрустирани и агресивни хора, които не четят и не мислят, ами намират първо гледат да намират проблеми там (и в другите), които проблеми ги няма

---

Да, доматите са късно навлезнали, дори предполагам че са били почти или напълно непознати в земите в които се населяват от славяноезичните..Т.е. за тези хора доматите са били екзотични, колкото за нас сега са екзотични артишока, и мангото..В северните страни доматът е бил смятан за отровен или незравословен (вижте демонстрацията при изяждането на 1 килограм домати от Робърт Гибън Джонсън през 1820 в Бостън, когато тълпата се е събрала да гледа как човека ще умре)..За разлика от тях - картофите, кукуруза, и боба, са храни с които хората са се прехранвали масово (вижте историята на картофите наприемер в Русия), заради тяхната непретенциозност към условията (картофите и боба) и/или по-големи добиви които са извличани спрямо зърнените просо, пшеница и овес (при кукуруза)..

---

Перко, има ли такова нещо като "навлизане от несамосебе си"???, и кой твърди че има такова? Какво като материалът е славянски? Не четеш ли че анализите се правят за всеки един от тези славянски езици поотделно, и че там където нямат връзки, няма и такива предложени връзки от авторката..Не четеш, очевидно!

[Tyroglyphos]

Да, доматите са късно навлезнали, дори предполагам че са били почти или напълно непознати в земите в които се населяват от славяноезичните..Т.е. за тези хора доматите са били екзотични, колкото за нас сега са екзотични артишока, и мангото..В северните страни доматът е бил смятан за отровен или незравословен (вижте демонстрацията при изяждането на 1 килограм домати от Робърт Гибън Джонсън през 1820 в Бостън, когато тълпата се е събрала да гледа как човека ще умре)..За разлика от тях - картофите, кукуруза, и боба, са храни с които хората са се прехранвали масово (вижте историята на картофите наприемер в Русия), заради тяхната непретенциозност към условията (картофите и боба) и/или по-големи добиви които са извличани спрямо зърнените просо, пшеница и овес (при кукуруза).

Понякога изхождаме от съвремието си и не си даваме сметка колко различен може да е бил битът преди 100 или 200 години. В България доматите плахо започват да навлизат след средата на 19 в., и то само в градовете. Едва през първата половина на 20 век употребата им става по-масова, най-напред под формата на доматено пюре за готвене, а в суров вид са се ядяли само обелени, като вътрешната месеста част със семената се е изхвърляла.

[Skubi]

Здрасти!

До колко ми е известно, тези продукти от америка (тютюн, домате, царевица итн) са дошли чрез турците. Така че тяхното название трябва някаде там да се търси. Единственно картофите са дошли от север благодарение на моя прапрапра дядо и други градинари из северните даржави...