Антирелативизмът в България

[Пeтков]

СЛЕД СЯРНАТА КИСЕЛИНА СЛЕДВА БАВЕН ОГЪН

Условието е: наличие на количествено решение чрез твоята хипотеза. Ти цитираш само един факт, без никакви обяснения. Това е опит за позорно скатаване от бойното поле.

Не цитирам факти байновото а ти давам казусче да го решиш ..Напълно добре е формулирано казусчето.. само дето требе да го решиш .. Кеф ти с цифри .. кеф ти описателно .. всичко ше приемем стига да е смисленно.. Схващаш ли сеги какво се иска от тебе ?..

Ама както и другите забелязват ти като видя дебелия и взе да подбягваш.. Позор за цялото айнщанистко войнство!.. пред един нищо и никакъв казус да се огънеш !.. Опозори славното име "АЙНЩАНИСТ".. кофти брато .. кофти..

Освен това туй е само половината проблем. Реши и другата половина: източникът се движи срещу тебе със зададена скорост, как ти обясняваш (количествено) същият наблюдаем ефект, и тогава съм аз на ход. За което няма защо да се тюхкаш отсега.

Не е така.. не е половината от проблема а е четвърт от него щото ще разглеждаме и вариант в който источникът и наблюдателя са на една педя растояние и се движат равноускрително оставайки взаимонеподвижни и там ше требе д обясняваш доплеровия ефект има ли го нема ли го..Ще разгледаме същия случай само че не са на една педя растояние а са на 1 млн светлинни години.. Кофти работа брато .. сеги ше та покисна в сярна киселина , после ще те попрепърля на бавен огън и ако все още не си се раззомбирал ше ти дам истинските решения на проблемите та белким тугиз се раззомбираш ..

[Пeтков]

Здравей Pentcho Valev,

За какви "решения" говориш, умничък професоре. Става въпрос за толкова тривиални неща че спорът е обиден дори за този който е прав. Като тръгнеш срещу морските вълни, скоростта им спрямо теб ли се увеличава или разстоянието между гребените намалява?

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Добър въпрос!..

[scaner]

Здравей scaner,

Въпрос на елементарна логика,почиваща на известните ни факти /данни/,и не толкова /даже въобще/ на някакви нови или непознати такива.Ето какво имам предвид.Втория постулат гласи:Скороста на светлината във вакуум има една и съща стойност с = 3.10⁸ m/s във всички инерциални отправни системи,независимо с каква скорост се движи източника или приемника на светлина.

Понеже не е изрично уточнено,бърза справка показва следните факти:В зависимост от налягането има няколко степени на вакуум.Като се започне от най-ниската и в нисходящ ред се стигне до най-високата,използва се и още едно понятие - идеален вакуум,по-скоро като идеализация,отколкото като реално постижим фундамент.Т.е. дефиницията за вакуум не е еднозначно определена,освен че трябва да е празно пространство лишено от вещество.Мисля,казаното до тук е безспорно.

До тук всичко е нормално. Независимо че вакуумът има различни степени, нужно е да се изпълни едно условие: остатъчното вещество в него да не преизлъчва съществена част от движещата се във вакуума светлина, за да не се променя нейната основна скорост. Степента на този вакуум се контролира във всички ключови опити след 1962 г, след критиките на J.G. Fox че преизлъчването във въздушна среда може да компрометира резултатите от експериментите (този проблем е известен под името Optical Extinction).

От това обаче следва един фундаментален въпрос – Данните от кои проведени експерименти непосредствено потвърждават първата част на втория постулат?Отговора ще систематизирам в няколко точки:

1.Двата опита на Майкълсън /1881 и 1887 г/,втория от които съвместно с Едуард Морли.Няма да се впускам подробно в самия експеримент,защото в случая не е необходимо,а само доколкото касае втория постулат.Наистина опитът на ММ може да бъде обяснен,ако се предположи,че светлината се разпространява с една и съща скорост във всяка инерциална система и следователно в системата на интрферометъра.Обаче може да се обясни и по други начини,например с хипотезата на Фицджералд-Лоренц за скъсяването.И тъй като източника на светлина в опита на ММ е закрепен за платформа,на която се намират огледалата и телескопът,резултата може да се обясни и с по-простата хипотеза за постоянство на скоростта на светлината спрямо източника.Най-многото,което може да бъде изведено от опита на ММ за скоростта на светлината е,че цялото време,необходимо на светлината да измине в празно пространство определено разстояние L и да се върне,не зависи от посоката на скоростта и.Както ясно личи в случая,много трудно може да направим извод съответстващ на втория постулат в частта му за постоянство на С във вакуум,и то при изключително груба аналогия,по-скоро граничеща с некомпетентност.

2.Опит на Кенеди-Торндайк от 1932 г.С този опит двамата учени използват интерферометър с нееднакви рамена,за да установят дали когато Земята измени посоката си на движение с течение на времето,се получава някаква промяна в интерференчната картина.Резултата от опита показва,че няма промяна на интерференчната картина,и може да бъде направена следната интерпретация:Цялото време,необходимо на светлината да измине затворен път в една инерциална ситема S не зависи от скоростта v на S спрямо етера или покоящата се в етера инерциална отправна система ∑.Така че пак нямаме измерване на скоростта на светлинат в една посока,нито пък във вакуум ,а сравнение на скоростта на светлината и поредица от различно ориентирани инерциални отправни системи.

Да, прав сте, че резултатите от тези експерименти могат да се обяснят и от други теории. Затова те се считат само за експерименти, чийто резултат е в съгласие с ТО. Основно се считат като потвърждение не на вторият, а на първият постулат на ТО - че не може с никакъв, включително и оптичен експеримент да се определи някакво абсолщтно движение на инерциаялната система. Тоест те подкрепят обобщеният принцип на относителност.

От това обаче следва един фундаментален въпрос – Данните от кои 3.През 70-тегодини в Женева,от различни групи учени са правени поредица от опити по определяне скоростта на светлината.Учените използват гама-лъчи от разпадането на п-мезони,получени в протонния синхротрон в ЦЕРН.Те измерват,че скоростта на п-мезоните е 99,75% от скоростта на светлината.Трябва да се отбележи,че тук не възникват трудности,свързани с определянето на С в една посока,понеже по принцип движението на гама-лъчите може да бъде сравнено с разпространението на обикновената светлина на същия участък от лабораторията и използвайки същата техника за засичане на времето.Въпреки искреното ми желание не успях да открия информация,дали в тази поредица от опити по измерване на С в ЦЕРН през споменатия период,има и опити проведени във вакуум или в различни степени на вакуум.

Бъдете сигурен, в ЦЕРН разполагат с вакуум в изобилие, те там само с това работят. Пускането на въздух в ускорителите е страшно скъпоструващо мероприятие, след него следва месеци денонощно изпомпване за да се върне ускорителят в действие. Във въздух дори не може да се включи ускоряващото напрежение. Тука не трябва да се съмнявате в условията на експеримента.

По това време - 70-те и 90-те години, са проведени още много и най-различни важни експерименти в тази насока. Те се делят на два класа: определяне на изотропията на скоростта на светлината при двупосочно разпространение (както при Кенеди-Торндайк), и тест на изотропията при еднопосочно разпространение на светлината. Ето накратко някои по-възлови от тях.

Експериментът на Брилет и Хал от 1979 г. Това е изключителен по точност тест за проверка на изотропията на скоростта на светлината (в зависимост от различни направление по отношение на траекторията на земята) при двупосочно разпространение на светлината. Основава се на измерването на биенето на честотите на два високостабилизирани лазера, единият от които е на въртяща се платформа. Резултатът проверява константността на скоростта на светлината в зависимост от направлението с точност 30 м/с.

Друг експеримент е този на Чен от 1997 г., "Experimental Test of the Isotropy of Two-way Light Speed", който е почти два порядъка по-точен от предичния! Той също е на основа двупосочно разпростряанение на светлината.

От полу-еднопосочните експерименти бих споменал за този на Радулски от 1997 г., в който той използува класическата двупосочна схема на Кенеди-Торндайк, но в двете посоки светлината се движи в различни среди. Това осигурява по-голяма разлика във скоростите в двете рамена, което чувствително вдига точността. Резултатът е: прагът на анизотропия на скоростта на светлината е под 0.13 м/с

Да не забравя тука класическият експеримент на Айзък от 1970 г., където той с помоща на въртящ се мьосбауеров детектор и фиксиран абсорбер поставя горна граница за анизотропията 3 м/с, при еднопосочно разпространение на гама лъчи!

Може да се спомене известното измерване на Бирд и Уилфорд от 1979 г. по точно определяне на скоростта на светлината, на чиято стойност е закотвена със стандарт скоростта на светлината.

Това бяха експерименти които определят зависимостта на скоростта на светлината от възможна анизпотропност в просранството през което се движи земята при движението си около слънцето, включвайки влиянието от движението през някаква светоносна среда. В тези експерименти източникът (в повечето от тях) е неподвижен относно детектора.

Друга серия експерименти тестват зависимостта на скоростта на светлината от движението на самият източник (относно детектора). Характерен експеримент тук е наблюдението на Бречер от 1977 г. на основа извънземен източник. Той наблюдава движението на двоен пулсар, по което може да съди за разлика в скоростта на светлината (рентгенови лъчи) идваща от двете съставки. Резултатите са в полза на константността на светлината, възможната променлива съставка свързана с движението на пулсарите разделена на абсолютната скорост на светлината е от порядъка на 10^-9.

Има много богата серия експерименти с движението на земни източници на светлина, както и с движението на наблюдаващият светлината обект. Такива са опитите на Бабкок и Бергман (1964), Бекман и Мендикс (1965) и много други от по-ново време. Бекман и Мендикс съчетават в себе си подвижен източник и подвижен наблюдател. С подвижен наблюдател има експериментио базирани на ефекта на Мьосбауер, където детектора може да се движи с постижимо ниска скорост относно източника (цитирам по памет, сега не мога да намеря източника). И всичкото това е само върха на сладоледа, както се казва. Всеки от тези опити, взети по отделно, сигурно може да се обясни и с още някоя и друга теория. Но всички заедно водят само до вторият принцип на Айнщайн и неговите следствия. Особено важното е, че няма експеримент който да противоречи на този принцип.

Вземайки предвид написаното по-горе,ако пренебрегнем последното изречение по т.3 може да направим следния работен извод : Няма експериментални данни,непосредственно,а не косвено потвърждаващи,че скоростта на светлината а именно с = 3.10⁸ m/s е една и съща във всички инерциални отправни системи.

Това по-горе нямане на експериментални данни ли изглежда?

[Пeтков]

Бекман и Мендикс съчетават в себе си подвижен източник и подвижен наблюдател.

дъра-бъра...дъра-бъра.. като латерна.. Къде го тоя опит с подвижния наблюдатeл във вакуум ?.. Да не би да ти се се е присънило .. А?..

[scaner]

Не цитирам факти байновото а ти давам казусче да го решиш ..Напълно добре е формулирано казусчето.. само дето требе да го решиш .. Кеф ти с цифри .. кеф ти описателно .. всичко ше приемем стига да е смисленно.. Схващаш ли сеги какво се иска от тебе ?..

Ама както и другите забелязват ти като видя дебелия и взе да подбягваш.. Позор за цялото айнщанистко войнство!.. пред един нищо и никакъв казус да се огънеш !.. Опозори славното име "АЙНЩАНИСТ".. кофти брато .. кофти..

Не е така.. не е половината от проблема а е четвърт от него щото ще разглеждаме и вариант в който источникът и наблюдателя са на една педя растояние и се движат равноускрително оставайки взаимонеподвижни и там ше требе д обясняваш доплеровия ефект има ли го нема ли го..Ще разгледаме същия случай само че не са на една педя растояние а са на 1 млн светлинни години.. Кофти работа брато .. сеги ше та покисна в сярна киселина , после ще те попрепърля на бавен огън и ако все още не си се раззомбирал ше ти дам истинските решения на проблемите та белким тугиз се раззомбираш ..

Все още не си доказал как е според твоята теория. Не ни интересува какво ще разглеждаш, а го разгледай - количествено. Времето тече, а ти си на ход за доказване на казусчето което си формулирал. Ако до утре се скатаваш, губиш служебно. Замисли се.

[Doris]

А може би една локална причина за появата на антирелативизма в бившите соц. страни е насажданото с десетилетия негативно отношение към "гнилата интелегенция". Ако си имал неблагоразумието да се поизучиш в някой университет трябваше скромно да даваш предимство във всичко на другарите работници от заводите и полето. И тези последните и сега се мислят за нещо по-така.

- Товарищи ученые! Доценты с кандидатами!

Замучились вы с иксами, запутались в нулях!

Сидите, разлагаете молекулы на атомы,

Забыв, что разлагается картофель на полях. ...

В. Высоцкий

http://www.youtube.com/watch?v=M1mWK41MoM4

[Шпага]

Здравей, scaner!

Да, фактите за С = конст., които си посочил в постинга си – http://nauka.bg/foru...ndpost&p=120458 – са солидни, но те са, така да се каже, на повърхността. Ако обаче човек се задълбае в КМ, нещата стават значително по-сложни. И не напразно в някои от теориите за квантовата гравитация се разглежда възможността за различна скорост на светлината в зависимост от енергията на нейните носители – фотоните.

Предполага се, че колкото по-високоенергийни са тези фотони, толкова по-бавно се движат в сравнение с по-ниско енергийните, като това забавяне се обяснява с по-съществените флуктуации, които високоенергийните фотони предизвикват при преминаването си през тъй наречената "квантова пяна". Флуктуации, които пък от своя страна затрудняват/забавят движението на самите фотони.

Или с други думи, в споменатите теории съвсем сериозно се разисква въпросът за взаимодействието между светлината и вакуума, което пък оказва влияние върху нейната скорост, а и дявол знае върху още колко неизвестни или необясними за нас явления.

Та мисълта ми е, че ако всичко е толкова безспорно и ясно, колкото го представяш ти, тези теоретици едва ли щяха да си напрягат умовете в такава насока.

И друго:

Отговорил си на въпрос, зададен ти от Magister militum, така:

За съотношенията за неопределеност за фотона - да, валидни са. Те не влияят на скоростта на светлината.

Интересно ми е откъде знаеш, че не влияят? Защо си толкова сигурен? И ако наистина съотношенията на неопределеност не влияят на скоростта й, няма ли да се получи следното:

"Изстрелваме" поединично фотони от точка А до точка В и във всеки един момент знаем ТОЧНО къде се намира даденият фотон и ТОЧНО с каква скорост се движи. Тоест, знаем едновременно и с еднаква точност както местоположението, така и скоростта на частицата, което обаче е в пълно противоречие със самия принцип за неопределеност.

И въобще, това, че при проведените – безспорно прецизни – експерименти винаги получаваме, че С = конст., може би се дължи на нещо, за което ние все още даже и представа си нямаме. А в този ред на "разсъждения" нека да споменем и факта, че засега и тя – самата гравитация! – също е в графата "terra incognita" дори за най-големите умове във физиката.

[Шпага]

Здравей Сканер ,

--ВЪРВЕТЕ ДА ПАСЕТЕ СТАДО ОВЧИЦИ В БАЛКАНА!--

Такива като тебе много сме ги видели брато .. хвани Гери та удари Н....ра и от там кат завъртиш та цапардосай С...ер, всичките антирелативистчета .. всичките идват като аслани после бегат като(...цензура).. Ти брато се пъчеше че много ти допада сметането .. И кво?..не можа да сметнеш нищо!.. Ми не можа да смнетнеш един нищо и никакъв си там доплеров ефект ?.. Така ли ви учи СТО-то бе брато ..Ми то ако така ви е научила вашата любима СТО требва да ви се подпалят университетите и да вземете по едно стадо вакли овчици да одите да го пасете в Балкана.. там барем има шанс сред чистия въздух и тишината да се раззомбирате .. хохохо.. Сметкаджийте на бай Петков , за нищо ви не бива , нищо не мойте да сметнете батьовите .. Ъхъ!.. Срам и позор !..хихихи..

Дръж се по-сериозно бе, Петков! Че така влизаш директно в обхвата на поговорката: "По многото смях ще познаеш глупака"

[Пeтков]

Здравей Шпага ,

Дръж се по-сериозно бе, Петков! Че така влизаш директно в обхвата на поговорката: "По многото смях ще познаеш глупака"

Как да не се смея скъпа Шпага като айнщанистчетата се оказва че не могат да пресметнат доплеровия ефект в казусът който давам , нито па са в състояние да го обосноват .. Това не е ли за смях ?.. А?..

[luboznatelnia]

Здравей Шпага ,

Как да не се смея скъпа Шпага като айнщанистчетата се оказва че не могат да пресметнат доплеровия ефект в казусът който давам , нито па са в състояние да го обосноват .. Това не е ли за смях ?.. А?..

Май вече ги разбиваш тотално види им се краят

[Шпага]

Май вече ги разбиваш тотално види им се краят

Споко бе, любоНЕзнателен! Ние с Петков сме свикнали да си разменяме от време на време такива стрелички-шегички. Та какво "разбиване" ти се привижда? Впрочем, на мен ми е кофти, че той се отказа от разглеждането на светлината като многопроцесно явление - все още си мисля, че имаше нещо много оригинално в неговата идея...

[luboznatelnia]

Споко бе, любоНЕзнателен! Ние с Петков сме свикнали да си разменяме от време на време такива стрелички-шегички. Та какво "разбиване" ти се привижда? Впрочем, на мен ми е кофти, че той се отказа от разглеждането на светлината като многопроцесно явление - все още си мисля, че имаше нещо много оригинално в неговата идея...

любоЗНАТЕЛЕН съм, и казвам че няма за сега отговор на професорът по доказването математически на доплеровия ефект. Защо се бави той? или май подви опашката си? А ти откъде знаеш че Петков се е отказал от многопроцесността на светлинното явление? почакай и ще видим!

[scaner]

А може би една локална причина за появата на антирелативизма в бившите соц. страни е насажданото с десетилетия негативно отношение към "гнилата интелегенция". Ако си имал неблагоразумието да се поизучиш в някой университет трябваше скромно да даваш предимство във всичко на другарите работници от заводите и полето. И тези последните и сега се мислят за нещо по-така.

http://www.youtube.com/watch?v=M1mWK41MoM4

Doris, с това сте направо в десятката. То е в основата на всички останали причини. Помня, навремето имаше и подходящ термин за интелигенцията - интелигентщина. Гласувам за вас!

[scaner]

Здравей, scaner!

Да, фактите за С = конст., които си посочил в постинга си – http://nauka.bg/foru...ndpost&p=120458 – са солидни, но те са, така да се каже, на повърхността. Ако обаче човек се задълбае в КМ, нещата стават значително по-сложни. И не напразно в някои от теориите за квантовата гравитация се разглежда възможността за различна скорост на светлината в зависимост от енергията на нейните носители – фотоните.

Предполага се, че колкото по-високоенергийни са тези фотони, толкова по-бавно се движат в сравнение с по-ниско енергийните, като това забавяне се обяснява с по-съществените флуктуации, които високоенергийните фотони предизвикват при преминаването си през тъй наречената "квантова пяна". Флуктуации, които пък от своя страна затрудняват/забавят движението на самите фотони.

Или с други думи, в споменатите теории съвсем сериозно се разисква въпросът за взаимодействието между светлината и вакуума, което пък оказва влияние върху нейната скорост, а и дявол знае върху още колко неизвестни или необясними за нас явления.

Та мисълта ми е, че ако всичко е толкова безспорно и ясно, колкото го представяш ти, тези теоретици едва ли щяха да си напрягат умовете в такава насока.

Нека караме последователно и внесем ред в нещата.

Квантовата гравитация има много далечна връзка с квантовата механика. Освен приликата в името и някои основни идеи, друго няма. Квантовата механика е неразривно свързана с ТО и константността на скоростта на светлината, на други теории е простено да предполагат друго.

В моето съобщение ставаше дума за фактите. Фактите също имат своя област на валидност. Например факт е водата ври при 100 градуса по Целзий, но този факт е валиден само на морското равнище. В момента при условията при които можем да извършваме наблюдения, факт се оказва че скоростта на светлината има една и съща стойност в съгласие с постулата на Айнщайн. Съответно теорията, която се основава и включва този факт ще има същата област на валидност, в която и факта. Засега не знаем каква е тази област на валидност. Теорията на квантовата гравитация само предполага че при определени условия дискутираният факт няма да е валиден, тези условия могат да се окажат такава граница за теорията. Но засега това са само предположениоя. Когато те станат истина (ако станат), то те ще очертаят границата на приложимост на СТО. Всичките експерименти които се правят за проверка на вторият постулат не се правят самоцелно, те също търсят тези граници на валидност на споменатият факт. Засега безуспешно.

И друго:

Отговорил си на въпрос, зададен ти от Magister militum, така:

Интересно ми е откъде знаеш, че не влияят? Защо си толкова сигурен? И ако наистина съотношенията на неопределеност не влияят на скоростта й, няма ли да се получи следното:

"Изстрелваме" поединично фотони от точка А до точка В и във всеки един момент знаем ТОЧНО къде се намира даденият фотон и ТОЧНО с каква скорост се движи. Тоест, знаем едновременно и с еднаква точност както местоположението, така и скоростта на частицата, което обаче е в пълно противоречие със самия принцип за неопределеност.

И въобще, това, че при проведените – безспорно прецизни – експерименти винаги получаваме, че С = конст., може би се дължи на нещо, за което ние все още даже и представа си нямаме. А в този ред на "разсъждения" нека да споменем и факта, че засега и тя – самата гравитация! – също е в графата "terra incognita" дори за най-големите умове във физиката.

Ти даваш хубав пример, но тълкуванието му е неправилно.

Съотношението за неопределеност свързва местоположението и импулса на частица. При обикновените частици импулса се определя от скоростта, и затова тази връзка е равнозначна на свързване на местоположението и скоростта, както ти си дала в твоята постановка.

Но според самата квантова механика, фотонът не е обикновена частица. При него импулсът (както и енергията) не се определя от скоростта, а от честотата. Тоест в твоя пример ако знаем точно координатата, няма да знаем точно честотата на светлината. Координатата и честотата ще бъдат свързани в това съотношение на неопределеност. Затова няма никакво противоречие на съотношенията за неопределеност и вторият постулат на Айнщайн.

Колкото до причините за този факт, СТО ни ги казва - причината е самото пространство-време, неговата геометрия. И всъщност твоят въпрос за причината за постоянството на скоростта на светлината се трансформира на това по-дълбоко стъпало в следният: каква е причината пространство-времето да има такава геометрия, каквато има? Тук веднага ми идва идеята за антропният принцип, но това вече е друга тема

[scaner]

Здравей Сканер ,

--ВЪРВЕТЕ ДА ПАСЕТЕ СТАДО ОВЧИЦИ В БАЛКАНА!--

Такива като тебе много сме ги видели брато .. хвани Гери та удари Н....ра и от там кат завъртиш та цапардосай С...ер, всичките антирелативистчета .. всичките идват като аслани после бегат като(...цензура).. Ти брато се пъчеше че много ти допада сметането .. И кво?..не можа да сметнеш нищо!.. Ми не можа да смнетнеш един нищо и никакъв си там доплеров ефект ?.. Така ли ви учи СТО-то бе брато ..Ми то ако така ви е научила вашата любима СТО требва да ви се подпалят университетите и да вземете по едно стадо вакли овчици да одите да го пасете в Балкана.. там барем има шанс сред чистия въздух и тишината да се раззомбирате .. хохохо.. Сметкаджийте на бай Петков , за нищо ви не бива , нищо не мойте да сметнете батьовите .. Ъхъ!.. Срам и позор !..хихихи..

Стоя и се чудя, Петков, кое е предизвикало този гняв към целият свят? Какво ти е виновна СТО за страхливостта? Какво е това нервно хихикане през скърцащи зъби?

Дали е това, че предложи облог, а като дойде време да доказваш нещо, позорно избяга? Не, не ти прилича да се трогнеш от такова нещо.

Дали е това, че изборът ми на форма за доказване на истината надхвърли твоите антирелативистски възможности? И на това не прилича, не може да те трогне такъв проблем.

Дали е причината някакво среднощно прекаляване със спиртни напитки (от мъка по битата ти кауза)? Възможно е.

Дали е защото много искаш а хич не можеш? Това най натежава.

Ти хвърли ръкавицата, аз избрах оръжието и ти предоставих първият изстрел - ти пръв да дадеш доказателство как е според твоята теория. Ти се покри вдън земята и почна да залъгваш форума с врели-некипели.

Вчера ти дадох краен срок - не го спази. Съжалявам, печеля служебно облога, без да си мърдам молива. Друг път си опичай акъла преди да предизвикваш някой на облог.

[Малоум 2]

Здравей, scaner!

Здрасти, Шпага!

И не напразно в някои от теориите за квантовата гравитация се разглежда възможността за различна скорост на светлината в зависимост от енергията на нейните носители – фотоните.

Ами то, теории за квантова гравитация ... няма, все още; разни хипотези се въртят ... към грешната посока, според мен

(Да припомня по хипотезата ми: фотоните са образуват непрестанно от задружната дейност на СПХ на частиците на физическия вакуум - подреждат се СПХ, пренасяйки смущението по пространствена винтова линия, а "траекторията" им - оста на "винта" (ако можехме да я наблюдаваме) ще е линия, която съвпада с геодезичната линия в същото пространство. Фотоните не се настигат, щото по рождение са образувания, движещи се с максимално възможната скорост по физическия вакуум (подложката от него - може да е предварително структурирана от други, "външни" на областта, полета) - само могат да се пресрещат, кръстосват)

Предполага се, че колкото по-високоенергийни са тези фотони, толкова по-бавно се движат в сравнение с по-ниско енергийните, като това забавяне се обяснява с по-съществените флуктуации, които високоенергийните фотони предизвикват при преминаването си през тъй наречената "квантова пяна". Флуктуации, които пък от своя страна затрудняват/забавят движението на самите фотони.

Тази "квантова пяна" е аналог на структуриран физически вакуум - тоест, явява се СРЕДА за разпространяване на фотоните и, следователно, действа "спиращо" - намалява скоростта на движението им през средата, поради преизлъчването от "структурираните" предварително, части.

Някакво "разслояване по скорости", заради различната честота на фотоните (дисперсия), зависи от големината на структурираните образувания във физическия вакуум (подложката) - ъгълът на пренос на смущенията (пропорционален на честотата на фотон) при по-висока енергия е по-голям за дадена среда и това променя "траекторията" - по-високите честоти "изкривяват", завиват към по-фино структурираната част на пространствената подложка от СПХ на физическия вакуум.

Така флуктуациите могат да влияят само на евентуалната дисперсия- участват в разсейване. Но не и на скоростта на пренос на вълните - тя си е параметър на средата. Доколкото "фотони" се идентифицират само и единствено с вещеви обект (датчик), то понятието за "скорост на фотон" има смисъл само при наличие на СРЕДА. Е, това е по същество, забавяне и др. разслоявания, поглъщания, преизлъчвания в други диапазони на честоти, зависещи от "преносната" скорост на средата и т.н.

Или с други думи, в споменатите теории съвсем сериозно се разисква въпросът за взаимодействието между светлината и вакуума, което пък оказва влияние върху нейната скорост, а и дявол знае върху още колко неизвестни или необясними за нас явления.

Ами понеже не им е ясно какво е физически вакуум и съответно, какво е светлина (фотони)- им се получават такива "гатанки" с неправилно зададени въпроси.

Че то, без "взаимодействие" на СПХ (по-скоро е задружна дейност) на вакчастиците, няма въобще фотони (и вещеви обекти), че да се кръстосат и да интерферират и в определени области от пространството около вещеви обекти да са с условно постоянна структура (което пък наричаме "поле" на обекта), че да има "пътуващи" ИЗМЕНЕНИЯ от основнети параметри на това поле, които да наричаме фотони и тези изменения да се разпространяват като вълни по тази готова структура ... и т.н., виждаш, доколко може да се заблудят хората!

И явленията да не са им ... обясними...

...

...

[Шпага]

Здрасти, Шпага!

Ами то, теории за квантова гравитация ... няма, все още; разни хипотези се въртят ... към грешната посока, според мен

(Да припомня по хипотезата ми: фотоните са образуват непрестанно от задружната дейност на СПХ на частиците на физическия вакуум - подреждат се СПХ, пренасяйки смущението по пространствена винтова линия, а "траекторията" им - оста на "винта" (ако можехме да я наблюдаваме) ще е линия, която съвпада с геодезичната линия в същото пространство. Фотоните не се настигат, щото по рождение са образувания, движещи се с максимално възможната скорост по физическия вакуум (подложката от него - може да е предварително структурирана от други, "външни" на областта, полета) - само могат да се пресрещат, кръстосват)

Тази "квантова пяна" е аналог на структуриран физически вакуум - тоест, явява се СРЕДА за разпространяване на фотоните и, следователно, действа "спиращо" - намалява скоростта на движението им през средата, поради преизлъчването от "структурираните" предварително, части.

Някакво "разслояване по скорости", заради различната честота на фотоните (дисперсия), зависи от големината на структурираните образувания във физическия вакуум (подложката) - ъгълът на пренос на смущенията (пропорционален на честотата на фотон) при по-висока енергия е по-голям за дадена среда и това променя "траекторията" - по-високите честоти "изкривяват", завиват към по-фино структурираната част на пространствената подложка от СПХ на физическия вакуум.

Така флуктуациите могат да влияят само на евентуалната дисперсия- участват в разсейване. Но не и на скоростта на пренос на вълните - тя си е параметър на средата. Доколкото "фотони" се идентифицират само и единствено с вещеви обект (датчик), то понятието за "скорост на фотон" има смисъл само при наличие на СРЕДА. Е, това е по същество, забавяне и др. разслоявания, поглъщания, преизлъчвания в други диапазони на честоти, зависещи от "преносната" скорост на средата и т.н.

Ами понеже не им е ясно какво е физически вакуум и съответно, какво е светлина (фотони)- им се получават такива "гатанки" с неправилно зададени въпроси.

Че то, без "взаимодействие" на СПХ (по-скоро е задружна дейност) на вакчастиците, няма въобще фотони (и вещеви обекти), че да се кръстосат и да интерферират и в определени области от пространството около вещеви обекти да са с условно постоянна структура (което пък наричаме "поле" на обекта), че да има "пътуващи" ИЗМЕНЕНИЯ от основнети параметри на това поле, които да наричаме фотони и тези изменения да се разпространяват като вълни по тази готова структура ... и т.н., виждаш, доколко може да се заблудят хората!

И явленията да не са им ... обясними...

...

...

Здрасти, Малоум!

Ти ми спести голямо тършуване, да знаеш Снощи, докато пишех постинга си, все за твоята хипотеза се сещах - исках да си припомня как точно си обяснил чрез нея тези неща. Но беше късно, та затова отложих издирването на обясненията ти за днес. Обаче ето - ти си ми отговорил тук... Засега само това те моля да "разшифроваш":

Тази "квантова пяна" е аналог на структуриран физически вакуум...

Да ти кажа право, в моите представи ония безспирни и "лудешки" флуктуации в квантовата пяна хич не се връзват с понятието структуриран вакуум, нито с неподвижен, какъвто е вакуумът според твоята хипотеза...

[Малоум 2]

Здрасти, Малоум!

Ти ми спести голямо тършуване, да знаеш Снощи, докато пишех постинга си, все за твоята хипотеза се сещах - исках да си припомня как точно си обяснил чрез нея тези неща. Но беше късно, та затова отложих издирването на обясненията ти за днес. Обаче ето - ти си ми отговорил тук... Засега само това те моля да "разшифроваш":

Да ти кажа право, в моите представи ония безспирни и "лудешки" флуктуации в квантовата пяна хич не се връзват с понятието структуриран вакуум, нито с неподвижен, какъвто е вакуумът според твоята хипотеза...

Здрасти пак!

Радвам се, че съм "нацелил" ... момента (стори ми се, че си имала предвид и казаното в хипотезата ми - макар и по спомен, преди да отговоря)

Флуктуациите във физвакуума, образуващи фотони на вакуума, са на СПХ на частиците му. (Неподвижен - означава при мен, че частиците не променят местата си една спрямо друга - център на "възел" от пространствената вакрешетка са, но трептящ център, заради непрестанното им образуване - имат "моментен център на ротация",отнасящ се за една пулсация на образуване; за следващата, противоположна пулсация, този "център" е малко изместен спрямо първия и т.н. - трептят тия "точки", пораждайки и флуктуациите)

непрестанни са вакфотоните, но понятие за "лудешки", нещо, не им отива , защото са ограничени : както по амплитуда, така и по "дължина"

Амплитудата им зависи от брой на насочени в една посока СПХ, през единица площ (нещо като плътност на ток), защото това определя размаха на "напомпването" на околното на този ток с алтернативно подреждане за потушаване (възстановяване на статуквото) на възникналото движение (действие)-напречна на движението е тази характеристика с напомпването.

(Ако не бяха неподвижни вакчастиците, биха се увлекли от възстановителното движение и биха се преместили спрямо други, а това означава - средата (етерът) да е подвижна - нещо, което постоянно се греши от Петков, например с неговите "сподвижни вакууми"- нали ни е приятел, да му дам жокер, къде греши )

"Дължината" им (на вакфотоните) пък, зависи от ъгъла на пренос (от кривината на пространството, предопределена от СПХ на вакчастиците в тази област): - при малък ъгъл на пренос на смущението фотонът е дълъг, а при голям ъгъл на пренос на смущението фотонът е къс. Даже, при още по-голям ъгъл на пренос (ъгълът е пропорционален на пренасящата се енергия от смущението), то, точката на "гасене" (възстановяване посредством възвръщане на напомпаното) на началното смущение е ЗАД началната точка и така, вместо да се разпространява фотон с Свак, "змията захапа опашката си", смущението се затваря около собствен център на ротация и образуващите го фотони стават зависими един от друг - взаимодействат посредством полетата си - стана ВЕЩЕВИ ОБЕКТ.

Защото, придоби характеристика "маса" - при опит да преместваме принудително на такова образувание, то, поради неуравновесяване на силите от образуването си, се съпротивлява на външното преместващо (пак е поле - в смисъл, фотон от някакво външно за образуванието, поле). Когато не го "бутаме-дърпаме" то се движи по вакрешетката с резултантна (но много по-малка от Свак) скорост, получена при образуването си - сърфира по вакрешетката (всъщност - се движи задружното действие на СПХ на множеството от вакчастиците (подреденост на СПХ), а те - вакчастиците, не се движат една спрямо друга - само се зъвъртват "на място" за пренос на минаващото по тях - пренасят го с "поглъщане-излъчване"; но с такава огромна честота го правят това, че ... ние, вещевите датчици "виждаме" само обобщената картинка за множество от милиарди, милиарди завъртвания за образуване, която картинка е подобно сфера (тороид, части от тороидални повърхнини и т.н.- зависи от бързината ни за наглед).

В тоя смисъл понятие за "лудешко" за флуктуации във физическия вакуум е ... не толкова лудешко, ако съобразим честотите на образуване - неутронът и протонът например, се образуват с честота 10^(23)Hz. А самите флуктуации (честотите им на появяване на различни места по вакрешетката) не са чак толкова много и ... някак си, малко повлияват на вече образуваните вещеви обекти; слабички са в сравнение с образуваното вещево и обвивките му (нямат "амплитуда", с която да се борят с вещевите)

Също в тоя смисъл - тази квантова пяна ... леко бълбука, едвам-едвам, извън огромните "кривини" на пространство-времето на вещевите обекти. (затова ми е непонятно, как някои теоретици искат да обяснят взаимодействията на вакуума и вещевите с "виртуални фотони")

...

[luboznatelnia]

Нека караме последователно и внесем ред в нещата.

Квантовата гравитация има много далечна връзка с квантовата механика. Освен приликата в името и някои основни идеи, друго няма. Квантовата механика е неразривно свързана с ТО и константността на скоростта на светлината, на други теории е простено да предполагат друго.

В моето съобщение ставаше дума за фактите. Фактите също имат своя област на валидност. Например факт е водата ври при 100 градуса по Целзий, но този факт е валиден само на морското равнище. В момента при условията при които можем да извършваме наблюдения, факт се оказва че скоростта на светлината има една и съща стойност в съгласие с постулата на Айнщайн. Съответно теорията, която се основава и включва този факт ще има същата област на валидност, в която и факта. Засега не знаем каква е тази област на валидност. Теорията на квантовата гравитация само предполага че при определени условия дискутираният факт няма да е валиден, тези условия могат да се окажат такава граница за теорията. Но засега това са само предположениоя. Когато те станат истина (ако станат), то те ще очертаят границата на приложимост на СТО. Всичките експерименти които се правят за проверка на вторият постулат не се правят самоцелно, те също търсят тези граници на валидност на споменатият факт. Засега безуспешно.

Ти даваш хубав пример, но тълкуванието му е неправилно.

Съотношението за неопределеност свързва местоположението и импулса на частица. При обикновените частици импулса се определя от скоростта, и затова тази връзка е равнозначна на свързване на местоположението и скоростта, както ти си дала в твоята постановка.

Но според самата квантова механика, фотонът не е обикновена частица. При него импулсът (както и енергията) не се определя от скоростта, а от честотата. Тоест в твоя пример ако знаем точно координатата, няма да знаем точно честотата на светлината. Координатата и честотата ще бъдат свързани в това съотношение на неопределеност. Затова няма никакво противоречие на съотношенията за неопределеност и вторият постулат на Айнщайн.

тук не си прав, принципа за неопределеност важи за всички елементарни частици а не само за фотонът!

Колкото до причините за този факт, СТО ни ги казва - причината е самото пространство-време, неговата геометрия. И всъщност твоят въпрос за причината за постоянството на скоростта на светлината се трансформира на това по-дълбоко стъпало в следният: каква е причината пространство-времето да има такава геометрия, каквато има? Тук веднага ми идва идеята за антропният принцип, но това вече е друга тема

[Шпага]

Здрасти пак!

Радвам се, че съм "нацелил" ... момента (стори ми се, че си имала предвид и казаното в хипотезата ми - макар и по спомен, преди да отговоря)

Флуктуациите във физвакуума, образуващи фотони на вакуума, са на СПХ на частиците му. (Неподвижен - означава при мен, че частиците не променят местата си една спрямо друга - център на "възел" от пространствената вакрешетка са, но трептящ център, заради непрестанното им образуване - имат "моментен център на ротация",отнасящ се за една пулсация на образуване; за следващата, противоположна пулсация, този "център" е малко изместен спрямо първия и т.н. - трептят тия "точки", пораждайки и флуктуациите)

непрестанни са вакфотоните, но понятие за "лудешки", нещо, не им отива , защото са ограничени : както по амплитуда, така и по "дължина"

Амплитудата им зависи от брой на насочени в една посока СПХ, през единица площ (нещо като плътност на ток), защото това определя размаха на "напомпването" на околното на този ток с алтернативно подреждане за потушаване (възстановяване на статуквото) на възникналото движение (действие)-напречна на движението е тази характеристика с напомпването.

(Ако не бяха неподвижни вакчастиците, биха се увлекли от възстановителното движение и биха се преместили спрямо други, а това означава - средата (етерът) да е подвижна - нещо, което постоянно се греши от Петков, например с неговите "сподвижни вакууми"- нали ни е приятел, да му дам жокер, къде греши )

"Дължината" им (на вакфотоните) пък, зависи от ъгъла на пренос (от кривината на пространството, предопределена от СПХ на вакчастиците в тази област): - при малък ъгъл на пренос на смущението фотонът е дълъг, а при голям ъгъл на пренос на смущението фотонът е къс. Даже, при още по-голям ъгъл на пренос (ъгълът е пропорционален на пренасящата се енергия от смущението), то, точката на "гасене" (възстановяване посредством възвръщане на напомпаното) на началното смущение е ЗАД началната точка и така, вместо да се разпространява фотон с Свак, "змията захапа опашката си", смущението се затваря около собствен център на ротация и образуващите го фотони стават зависими един от друг - взаимодействат посредством полетата си - стана ВЕЩЕВИ ОБЕКТ.

Защото, придоби характеристика "маса" - при опит да преместваме принудително на такова образувание, то, поради неуравновесяване на силите от образуването си, се съпротивлява на външното преместващо (пак е поле - в смисъл, фотон от някакво външно за образуванието, поле). Когато не го "бутаме-дърпаме" то се движи по вакрешетката с резултантна (но много по-малка от Свак) скорост, получена при образуването си - сърфира по вакрешетката (всъщност - се движи задружното действие на СПХ на множеството от вакчастиците (подреденост на СПХ), а те - вакчастиците, не се движат една спрямо друга - само се зъвъртват "на място" за пренос на минаващото по тях - пренасят го с "поглъщане-излъчване"; но с такава огромна честота го правят това, че ... ние, вещевите датчици "виждаме" само обобщената картинка за множество от милиарди, милиарди завъртвания за образуване, която картинка е подобно сфера (тороид, части от тороидални повърхнини и т.н.- зависи от бързината ни за наглед).

В тоя смисъл понятие за "лудешко" за флуктуации във физическия вакуум е ... не толкова лудешко, ако съобразим честотите на образуване - неутронът и протонът например, се образуват с честота 10^(23)Hz. А самите флуктуации (честотите им на появяване на различни места по вакрешетката) не са чак толкова много и ... някак си, малко повлияват на вече образуваните вещеви обекти; слабички са в сравнение с образуваното вещево и обвивките му (нямат "амплитуда", с която да се борят с вещевите)

Също в тоя смисъл - тази квантова пяна ... леко бълбука, едвам-едвам, извън огромните "кривини" на пространство-времето на вещевите обекти. (затова ми е непонятно, как някои теоретици искат да обяснят взаимодействията на вакуума и вещевите с "виртуални фотони")

...

Малоум, здрасти за пореден път!

Благодаря ти за отговора. Прочетох и този, който си дал на Любознателния в темата "Квантов басейн". Иска ми се да кажа нещо, но не знам какво да е то. Явно хипотезата ти е прекалено сложна за моята глава. Не я разбирам, въпреки че доста пъти положих усилия за това

[luboznatelnia]

Малоум, здрасти за пореден път!

Благодаря ти за отговора. Прочетох и този, който си дал на Любознателния в темата "Квантов басейн". Иска ми се да кажа нещо, но не знам какво да е то. Явно хипотезата ти е прекалено сложна за моята глава. Не я разбирам, въпреки че доста пъти положих усилия за това

сложността е атрибут на глупостта Т.Е в дадена хипотеза! мога да дам аналогия с механизъм, колкото по прост е даден механизъм толкова е по здрав и обратно колкото е по сложен даден механизъм, толкова е по хлабав по слаб

[Малоум 2]

Малоум, здрасти за пореден път!

Благодаря ти за отговора. Прочетох и този, който си дал на Любознателния в темата "Квантов басейн". Иска ми се да кажа нещо, но не знам какво да е то. Явно хипотезата ти е прекалено сложна за моята глава. Не я разбирам, въпреки че доста пъти положих усилия за това

Здрасти, Шпага!

Ама, въобще не се притеснявай за това, че нещо не разбираш. С натрупване на "мат`риала" нещо прещраква в главата и чавек започва да осъзнава фантасмагориите... в някакъв ред на мисли.

Знам, че много трудно се възприема възможността за непрестанното ни образуване... От какво?, питат обикновено, хората. Ами от поле?!-отговарям и ... ме поглеждат, дали нещо не ми е наред... Като ме видят, че съм сериозен, започват да си мислят, че те не са в ред... Което също не е вярно.

Просто, досега, не е мислено по този начин и на хората им се вижда ... шантаво. Самият аз, доста дълго време четох физика и ме тревожеше положението, че има прекалено много неясноти с разни постулати и приемания на разни факти, на вяра (електрон на орбита не излъчва ЕМВ?!. Пък, кръговото движение е ускорително - а заряд, движещ се с ускорение, излъчва ЕМВ ... Не вярвам, че това дередже е по-ясно от хипотезата ми и приемайки го, да говорим, че съвременната физика е ... наред. Или, че зарядите са точкови, нямат обем, форма и др. въведени идеализации, само и само да се спретнат матмодели, описващи приблизително отделни части от експериментални опити?!)

Та, питат се хората (не само аз) - след като са въведени в "играта на физика" СТО, ОТО, КМ и др. интересности, има ли обяснение от науката физика това, което се наблюдава в Природата (нали е естествена наука - за природата).

Донякъде, при неживата природа, да! като че ли има нещо правилно, но ... опрем ли до живата природа - край! С известното от досегашните интерпретации на физиката, живото в природата - не може да се обясни... И понеже темата е такава, да се чуди човек защо антирелативизма има почва в разбиранията на хората - то - една от причините е, че съвременната интерпретация на физиката, не дава отговори и не може да зададе правилните въпроси, които биха довели до съответствие с наблюдаемото - живот, Космос ... и т.н...

Ще се опитам (по-нататък) да направя "ред" някакъв в изложението на хипотезата, но без запознаване с проблемите на сегашните интерпретации е трудно да се разбере, защо е нужна нова интерпретация... на натрупания фактически материал.

(Затова, по-често в дискусии се показват "недостатъци" на съвременните тълкувания, отколкото готови отговори...

И така изглежда, че всичко е неверно... Дайте да прайм нови теории!!! )

"От кол и въже народ, ще строи завод! "...

...

[Пeтков]

Здравей Шпага ,

--НЕ СЪМ СЕ ОТКАЗВАЛ ОТ МНОГОПРОЦЕСНОСТА--

Споко бе, любоНЕзнателен! Ние с Петков сме свикнали да си разменяме от време на време такива стрелички-шегички. Та какво "разбиване" ти се привижда? Впрочем, на мен ми е кофти, че той се отказа от разглеждането на светлината като многопроцесно явление - все още си мисля, че имаше нещо много оригинално в неговата идея...

Не, аз не съм се отказвал от многопрецесноста .. Просто сега със г-н Ст.Йордан разглеждаме една нова представа за светлината като разпространяваща се във сподвижна със земята(и със другите вещественни обекти) Сфера на Влияние..

В това няма нищо лоше според мен .. Така ще имаме две теории които са алтернатива на СТО :

1.ХСВ(3) със многопроцесност на светлинното явление във множество СВ (Сподвижни Вакууми свързани със наблюдателите на светлина)..Тази тема не е замразена и е отворена за дебати.. Аз скоро ще покажа количественните решения на доплеровия ефект според ХСВ(3)

2.ХСВ(4) със единственна вълна разпространяваща се във взаимоподвижни светоносни среди(СВ -Сфери на Влияние ) свързани със вещественните обекти .. Също така ще покажа решенияята на доплеровия ефект от позицията на представите залегнали във ХСВ(4)

Такива анализи от позицията на ХСВ(3) и ХСВ(4) могат да бъдат направени и относно аберацията .. едновременноста на събитията.. ефекта на Саняк..и множеството опити правени със различни видове интерферометри..

Така ние ще имаме в края на разглеждането в тоя клуб едно изясняване за плюсовете и минусите на всяка от тези представи.. Аз мисля че такъв подход е плодотворен .. подход при който преди да направим правилния избор на представите трябва да сме разгледали повече алтернативни представи по даден въпрос.. Миля че такъв подход е и научен подход.. мисля че при публично обсъждане на множество представи може да се постигнат по добри хоризонти в науката отколкото ако се вкопчваме в първата попаднала ни представа и със зъби и ногти я браним дори когато тя не е защитима..

Нека сега покопаем на нивата на новите представи и накрая ще правим изводи коя представа е по добре корелираща се с обективната действителност..

[Doris]

Последните постове на Петков със своята нелогичност , патетичност и лозунгаджийство ми напомнят на тезиси от конгресите на БКП.

[Пeтков]

Последните постове на Петков със своята нелогичност , патетичност и лозунгаджийство ми напомнят на тезиси от конгресите на БКП.

Тебе на политика ли те подпали ?.. Да не почеш сеги да скандираш "СДС!..СДС!..СДС!"..