Антирелативизмът в България

[Magister militum]

Magister militum, какво имате пред вид че няма такъв факт като константността на скоростта на светлината? Това твърдение е премного потвърдено, и е твърд факт.

Извинявам се за пускането на втори кратък постинг,но в предходния забравих да задам един въпрос - Как мислиш,съотношението на неопределеност валидно ли е за фотона?

[Малоум 2]

Имам предвид,че С не е константа т.е. числовата и стойност е променлива.А това дали С е константа нито е премного потвърдено,нито пък е твърд факт.

Константа е - факт от измерване.

Ако се измерва във вакуум - Свак=конст

Ако се измерва в среда - Ссреда=конст. Ссреда е винаги по-малка (по-малко число) от Свак.

И т.н.

...

[Пeтков]

Константа е - факт от измерване.

Ако се измерва във вакуум - Свак=конст

Ако се измерва в среда - Ссреда=конст. Ссреда е винаги по-малка (по-малко число) от Свак.

И т.н.

...

Не за скорост на светлината през среди с различна плътност говори Magister militum.. Той говори за съвсем друго, говори че числовата и стойност се променя дори само във вакуум .. че се променя в зависимост от движението на светоносната вакуумна среда спрямо наблюдателя.. че се променя от влиянието на външни обекти върху качествата на самата светоносна вакуумна среда..

[scaner]

Имам предвид,че С не е константа т.е. числовата и стойност е променлива.А това дали С е константа нито е премного потвърдено,нито пък е твърд факт.

 

Какво означава това, че не е константа, а променлива? Променлива на какви параметри? Имате някакви факти, които другите нямат?

От 1983 година скоростта на светлината е константа по закон. Изменени са еталоните за дължина и време така, че скоростта на светлината да бъде 299 792 458 м/с.

За съотношенията за неопределеност за фотона - да, валидни са. Те не влияят на скоростта на светлината.

[scaner]

Не за скорост на светлината през среди с различна плътност говори Magister militum.. Той говори за съвсем друго, говори че числовата и стойност се променя дори само във вакуум .. че се променя в зависимост от движението на светоносната вакуумна среда спрямо наблюдателя.. че се променя от влиянието на външни обекти върху качествата на самата светоносна вакуумна среда..

Ти, Петков, да не би също да имаш някакви секретни данни, които никой друг няма? Конкретно за движение на някаква светоносна среда?

[Малоум 2]

Не за скорост на светлината през среди с различна плътност говори Magister militum.. Той говори за съвсем друго, говори че числовата и стойност се променя дори само във вакуум .. че се променя в зависимост от движението на светоносната вакуумна среда спрямо наблюдателя.. че се променя от влиянието на външни обекти върху качествата на самата светоносна вакуумна среда..

Здрасти, Петков!

Абе, човеко, ами на български ти приказвам ... или въобще си изхвърлил (вече) физическото мислене за Света. Ми, съвземи се малко - ти нацяло отрече физиката, само и само да ти е "удобно" за фалшификациите в ХСВ.

Той говори за съвсем друго, говори че числовата и стойност се променя дори само във вакуум ..

Говори? - ми нека си говори!!! Когато я ИЗМЕРИ по-другата числена стойност, тогава ще слушаме ... говореното. Ти наясно ли си какво значи ФАКТ!? Пък той си има предположения, както и ти, гледам... Предположенията СЕ ДОКАЗВАТ не с говорене, а с факти.

че се променя в зависимост от движението на светоносната вакуумна среда спрямо наблюдателя..

Ми, щом е среда (среда за разпространение на св.вълни) - писал съм го и точно това се измерва, т.е. - факт е!-измерва Ссреда. , по-малка от Свак.

че се променя от влиянието на външни обекти върху качествата на самата светоносна вакуумна среда..

Разбира се, че се променя - щом се променя средата и скоростта на св. в различните среди е различна... Ти, кво, това не го ли знаеше от ... оптиката- най-старото, до дупка разработено поприще на физиката... Що са прайш на малечък?!

...

[Пeтков]

Ти, Петков, да не би също да имаш някакви секретни данни, които никой друг няма? Конкретно за движение на някаква светоносна среда?

Данните не са секретни .. те са общоизвестни .. Това са данните от наличието на доплеров ефект .. ефекта на Саняк .. аберацията.. наблюденията на Рьомер..опитът на Физо с ъечаща вода..списъкът е много дълъг!.. Такива ти ми работи .. Данни наспорил Господ.. Айнщанизъма замъгляви тези данни със мъглявите си представи за изуродовани пространство и време.. Сега нещата си идват по местата при абсолютни пространство и време..

[Малоум 2]

Данните не са секретни .. те са общоизвестни .. Това са данните от наличието на доплеров ефект .. ефекта на Саняк .. аберацията.. наблюденията на Рьомер..опитът на Физо с ъечаща вода..списъкът е много дълъг!.. Такива ти ми работи .. Данни наспорил Господ.. Айнщанизъма замъгляви тези данни със мъглявите си представи за изуродовани пространство и време.. Сега нещата си идват по местата при абсолютни пространство и време..

Здрасти, Петков!

Извинявай, ама ти наистина вече не се чуваш какво приказваш: почти всичко изброено от теб е ДОКАЗАТЕЛСТВО в Кл. физика (с абсолютното пространство и абсолютното време), че ЕТЕР няма! Не може да го има в твоя вариант! Фактите го изхвърлят в такъв абсолютен вид.

Именно заради противоречивите факти, които са налице- за движения на телата относно него, (а предположението за съществуване на етер (светоносна среда) е необходимо поне, заради гравитационното взаимодействие (което също е факт)) - се е наложил отказ от такава среда (и Гурото е бил против "изгонване" на етера - така че - знаел е какво е относителност и какво не - не той е изгонил етера, а фактите с тогавашните тълкувания)

Ако възприемеш старите тълкуватели - загубваш в спора за разбиране на физиката.

Явно много се надяваш другите да не разбират същността на относително и абсолютно и се прайш на интересен - да, ама така само губиш. Щото се видя, че знаем разликите - не един път ги коментирахме - пък ти си държиш на старото... Сори!

...

[Magister militum]

Здрасти, Петков!

Извинявай, ама ти наистина вече не се чуваш какво приказваш: почти всичко изброено от теб е ДОКАЗАТЕЛСТВО в Кл. физика (с абсолютното пространство и абсолютното време), че ЕТЕР  няма! Не може да го има в твоя вариант! Фактите го изхвърлят в такъв абсолютен вид.

Здравей Малоум 2

Позволи ми да те репликирам,че не е точно така.Например опита на Физо се състои в следното : В система от тръби със сравнително голяма скорост се пуска течаща вода,и с помоща на огледала се изпраща светлинен лъч,който се разделя по такъв начин,че първия лъч се разпространява изцяло по течението,а втория изцяло срещу него.След което двата лъча се събират върху интерферометър,за да бъде наблюдавана интерференчната картина.Резултата от опита показва,че движейки се водата частично увлича светлинния лъч.

Кажи сега,според теб в този случай можем ли да приложим релативистичния закон за събиране на скоростти /аз твърдя че можем/,ако разгледаме постановката по следния начин?Наблюдателят ще се намира в едната координатна система,а движещата се вода ще бъде другата.Обаче според СТО не точно това би трябвало да очакваме от светлинния лъч,а светлината да се движи с постоянна скорост С във всички инерциални системи......

[st_jordan]

Господин професоре!

Съгласно цитираното по-долу изявление, аз съм един от заядливите, но също тъй от интересуващите се участници във форума, коректните въпроси на който изискват смислен отговор.

Цитат, автор scanner: „По-голямо внимание трябва да се обръща на останалите, интересуващите се участници, стига да задават смислени въпроси и да желаят коректнио отговори. Пък заядливите антирелативисти оставете на мене"

Не обичам да се повтарям, но за да сме наистина коректни, ще цитирам как се развива дискусията между нас.

scaner, на 23 август 2010 - 10:28 , каза: „Magister militum, какво имате пред вид че няма такъв факт като константността на скоростта на светлината? Това твърдение е премного потвърдено, и е твърд факт."

Автор Magister militum: „scaner, не разбрах въпроса ти! При мен се показва някакво странно изречение......без смисъл."

автор st_jordan:

„Здравей, професоре!

При мен излиза цялото изречение, но пак няма смисъл. И карай по-спокойно брат, че от вълнение си се поосрал в изказа си.

Все пак ще отговоря. Този твърд факт е отречен от най-великата личност на хилядолетието – Алберт Айнщайн. В своята статия „За влиянието на силата на тежестта върху разпространението на светлината" (1911г), която е тъй да се каже зачатието на общата ТО, Айнщайн преоткрива (според някои автори) следващата зависимост:

(1) C = C_o (1 + Ф/C²),

където С_о е скоростта на светлината при нулев гравитационен потенциал, а С е локалната, непосредствено измеримата скорост на светлината в точка с гравитационен потенциал Ф.

По надолу в същия §3 пише:

„Съгласно тази теория, принципът за постоянството на скоростта на светлината не е валиден в тази формулировка, която е заложена в обичайната теория на относителността."

Това твърдение на Айнщайн „премного се потвърждава" от дадената по-горе зависимост (1), която обяснява автоматически резултатите от опита на Майкелсън-Морли.

В сравнително малката област на експерименталната лаборатория, земният гравитационен потенциал Ф е постоянна величина и от този „твърд факт" убедително следва, че непосредствено измеримата от прибора скорост на светлината С е постоянна величина във всички посоки на областта."

Цитат, автор scanner:

„Здравейте st_jordan!

Мъничко си объркал формулата, тя трябва да бъде:

C = C_o (1 + Ф/C_o²)

Принципът за постоянство на скоростта на светлината се отнася за величината C_o."

За ваше сведение професоре, формулата (1) е „объркана" не от мен, а от Айнщайн. Можете да проверите това в оригиналната статия на немски език, както в руския и английския превод на събраните съчинения на Айнщайн.

По-важно обаче е вашето твърдение (А):

(А) „Принципът за постоянство на скоростта на светлината се отнася за величината C_o ."

Вие не сте изтъкнали никакви други възражения по формулата (1), и следователно приемате обяснението, че „С_о е скоростта на светлината при нулев гравитационен потенциал, а С е локалната, непосредствено измеримата скорост на светлината в точка с гравитационен потенциал Ф."

По силата на тази аргументация следва извод (Б):

(Б) „Величината С е локалната, непосредствено измеримата скорост на светлината в точка с гравитационен потенциал Ф. Следователно измерената на земната повърхност скорост С = 299 792 458 m/s е променлива величина, която зависи от потенциала (Ф) на земното поле в точката (малката област) на измерването "

От други ваши изказвания се стига до извода:

(В) Постоянството на скоростта на светлината е безспорно доказан експериментален факт и това е скоростта

C = 299 792 458 m/s - тъй наречената универсална световна константа.

Последното ви изявление професоре е шедьовър на абсурда - „Какво означава това, че не е константа, а променлива? Променлива на какви параметри? Имате някакви факти, които другите нямат?

От 1983 година скоростта на светлината е константа по закон. Изменени са еталоните за дължина и време така, че скоростта на светлината да бъде 299 792 458 м/с." . Ще коментирам след като отговорите на въпроса:

1) Кое от трите (А, Б, В) твърдения е вярно?

За посветените по същността на проблема е достатъчно да прегледат само подчертаните изрази и пасажи.

[Пeтков]

Здравей Magister militum ,

Здравей Малоум 2

Позволи ми да те репликирам,че не е точно така.Например опита на Физо се състои в следното : В система от тръби със сравнително голяма скорост се пуска течаща вода,и с помоща на огледала се изпраща светлинен лъч,който се разделя по такъв начин,че първия лъч се разпространява изцяло по течението,а втория изцяло срещу него.След което двата лъча се събират върху интерферометър,за да бъде наблюдавана интерференчната картина.Резултата от опита показва,че движейки се водата частично увлича светлинния лъч.

Кажи сега,според теб в този случай можем ли да приложим релативистичния закон за събиране на скоростти /аз твърдя че можем/,ако разгледаме постановката по следния начин?Наблюдателят ще се намира в едната координатна система,а движещата се вода ще бъде другата.Обаче според СТО не точно това би трябвало да очакваме от светлинния лъч,а светлината да се движи с постоянна скорост С във всички инерциални системи......

Аплодирам казаното от теб!.. Много добре си го формулирал.. Според СТО светлинния лъч не би трябвало да се променя в движението си спрямо неподвижната ИС, но на практика не е така .. за съжаление на айнщанистчетата..

[Пeтков]

Здравей г-н st_jordan,

Господин професоре!

Съгласно цитираното по-долу изявление, аз съм един от заядливите, но също тъй от интересуващите се участници във форума, коректните въпроси на който изискват смислен отговор.

Цитат, автор scanner: „По-голямо внимание трябва да се обръща на останалите, интересуващите се участници, стига да задават смислени въпроси и да желаят коректнио отговори. Пък заядливите антирелативисти оставете на мене"

Не обичам да се повтарям, но за да сме наистина коректни, ще цитирам как се развива дискусията между нас.

scaner, на 23 август 2010 - 10:28 , каза: „Magister militum, какво имате пред вид че няма такъв факт като константността на скоростта на светлината? Това твърдение е премного потвърдено, и е твърд факт."

Автор Magister militum: „scaner, не разбрах въпроса ти! При мен се показва някакво странно изречение......без смисъл."

автор st_jordan:

„Здравей, професоре!

При мен излиза цялото изречение, но пак няма смисъл. И карай по-спокойно брат, че от вълнение си се поосрал в изказа си.

Все пак ще отговоря. Този твърд факт е отречен от най-великата личност на хилядолетието – Алберт Айнщайн. В своята статия „За влиянието на силата на тежестта върху разпространението на светлината" (1911г), която е тъй да се каже зачатието на общата ТО, Айнщайн преоткрива (според някои автори) следващата зависимост:

(1) C = C_o (1 + Ф/C²),

където С_о е скоростта на светлината при нулев гравитационен потенциал, а С е локалната, непосредствено измеримата скорост на светлината в точка с гравитационен потенциал Ф.

По надолу в същия §3 пише:

„Съгласно тази теория, принципът за постоянството на скоростта на светлината не е валиден в тази формулировка, която е заложена в обичайната теория на относителността."

Това твърдение на Айнщайн „премного се потвърждава" от дадената по-горе зависимост (1), която обяснява автоматически резултатите от опита на Майкелсън-Морли.

В сравнително малката област на експерименталната лаборатория, земният гравитационен потенциал Ф е постоянна величина и от този „твърд факт" убедително следва, че непосредствено измеримата от прибора скорост на светлината С е постоянна величина във всички посоки на областта."

Цитат, автор scanner:

„Здравейте st_jordan!

Мъничко си объркал формулата, тя трябва да бъде:

C = C_o (1 + Ф/C_o²)

Принципът за постоянство на скоростта на светлината се отнася за величината C_o."

За ваше сведение професоре, формулата (1) е „объркана" не от мен, а от Айнщайн. Можете да проверите това в оригиналната статия на немски език, както в руския и английския превод на събраните съчинения на Айнщайн.

По-важно обаче е вашето твърдение (А):

(А) „Принципът за постоянство на скоростта на светлината се отнася за величината C_o ."

Вие не сте изтъкнали никакви други възражения по формулата (1), и следователно приемате обяснението, че „С_о е скоростта на светлината при нулев гравитационен потенциал, а С е локалната, непосредствено измеримата скорост на светлината в точка с гравитационен потенциал Ф."

По силата на тази аргументация следва извод (Б):

(Б) „Величината С е локалната, непосредствено измеримата скорост на светлината в точка с гравитационен потенциал Ф. Следователно измерената на земната повърхност скорост С = 299 792 458 m/s е променлива величина, която зависи от потенциала (Ф) на земното поле в точката (малката област) на измерването "

От други ваши изказвания се стига до извода:

(В) Постоянството на скоростта на светлината е безспорно доказан експериментален факт и това е скоростта

C = 299 792 458 m/s - тъй наречената универсална световна константа.

Последното ви изявление професоре е шедьовър на абсурда - „Какво означава това, че не е константа, а променлива? Променлива на какви параметри? Имате някакви факти, които другите нямат?

От 1983 година скоростта на светлината е константа по закон. Изменени са еталоните за дължина и време така, че скоростта на светлината да бъде 299 792 458 м/с." . Ще коментирам след като отговорите на въпроса:

1) Кое от трите (А, Б, В) твърдения е вярно?

За посветените по същността на проблема е достатъчно да прегледат само подчертаните изрази и пасажи.

Яко си го заглявушил професора .. Но недей чак толкова много ги налага асйнщанистчетата щото ше вземат да избягат и тогава няма да имаме събеседници а това е по лошо отколкото събеседници да има па макар и не съвсем уверени в приказките си..

[scaner]

Здравейте st_jordan!

Бъдете спокоен, аз също съм от заядливите, и ще ви отговоря много точно.

Първо е крайно време да уточним нещо.

За ваше сведение професоре, формулата (1) е „объркана" не от мен, а от Айнщайн. Можете да проверите това в оригиналната статия на немски език, както в руския и английския превод на събраните съчинения на Айнщайн.

Да, сбъркал е човекът, само антирелативистите не бъркат. Сбъркал е, но по-късно се е поправил. Дадох ви насоки къде да проучите коректната версия (водеща до коректни количествени проверки, например отклонението на светлината и др.). Мисля че сега е моментът и вие да се поправите.

Да продължим към съществените ви забележки.

1) Кое от трите (А, Б, В) твърдения е вярно?

Ето ги и самите точки:

(А) „Принципът за постоянство на скоростта на светлината се отнася за величината C_o ."

Вие не сте изтъкнали никакви други възражения по формулата (1), и следователно приемате обяснението, че „С_о е скоростта на светлината при нулев гравитационен потенциал, а С е локалната, непосредствено измеримата скорост на светлината в точка с гравитационен потенциал Ф."

Разбира се че твърдение А е вярно. Принципът за постоянство на скоростта на светлината е формулиран за липса на гравитация, И работи когато тя е пренебрежима, ефектите и са под рамките на експерименталната точност.

Ще обединя отговорите си за останалите две точки, защото съвпадат.

По силата на тази аргументация следва извод (Б):

(Б) „Величината С е локалната, непосредствено измеримата скорост на светлината в точка с гравитационен потенциал Ф. Следователно измерената на земната повърхност скорост С = 299 792 458 m/s е променлива величина, която зависи от потенциала (Ф) на земното поле в точката (малката област) на измерването "

От други ваши изказвания се стига до извода:

(В) Постоянството на скоростта на светлината е безспорно доказан експериментален факт и това е скоростта

C = 299 792 458 m/s - тъй наречената универсална световна константа.

Последното ви изявление професоре е шедьовър на абсурда - „Какво означава това, че не е константа, а променлива? Променлива на какви параметри? Имате някакви факти, които другите нямат?

За някой нещо е абсурд, за други е скрита истина, това ще го отмина все едно не съм го чул.

По-горе говорим за факти, нали? Фактите са едни чисълца, дето накрая ги дават експериментаторите като резултат от измерване. Ти настояваш, че потенциалът на полето на земната повърхност води до измерими резултати, тоест се отразява в известните факти? Да проверим.

За потенциалът на земната повърхност имаме Ф = g.R, където g и R са земното ускорение и земният радиус. Да пресметнем членът Ф/C². Вземаме следните стойности: g = 10 m/s² (закръглявам го нагоре, във ваша полза!), R = 6.3.10⁶ m, C = 3.10⁸ m/s (за да се смята по-лесно). Заместваме, и получаваме резултатът:

Ф/C² = 0.7.10^-9. Ако заместим във формулата за скоростта на светлината ( C = C_o (1 + Ф/C²), ще получим добавка от 0.7.10^-9 * 0.3.10⁹ = 0.02 m/s към спряганата за константа скорост на светлината във вакуум, без гравитационно поле.

Това число показва, че ефектът от потенциала се отразява в рамките на втората цифра след десетичната запетая на числото, отразяващо величината на скоростта на светлината.

От друга страна, споменатото число 299 792 458 м/с. е измерено с определена грешка, и за измерването от 1975 г тази грешка е +/- 1.2 м/с. Виждаме, че влиянието на потенциала е 60 пъти по-малко от тази грешка. След като влиянието на потенциала е в рамките на експерименталната грешка, получените данни (факти!) не сочат съществуването на някаква зависимост на скоростта на светлината от гравитационният потенциал. Ако сочеха, всички щяха да го знаят, защото това щеше да бъде петото експериментално доказателство в подкрепа на ОТО. Но за съжаление не е. А ние говорим за фактите.

Като говорим за фактите: подточка (В) както виждате се оказва експериментален факт, който дава същата стойност на скоростта на светлината, каквато следва и според (Б).

Предполагам, че сега ще избиете на чувства: не се ли отричам от любимата ми (не съм казвал такова нещо , за любови ) ОТО. Не, не се отричам, но говорим за факти, а те сами говорят по-горе. Както съм споменал в поста към Magister militum, това е твърд факт, премного потвърден.

Мисля, че и непосветените в същността на проблема ще разберат какво съм казал по-горе.

[Пeтков]

Здравейте st_jordan!

Бъдете спокоен, аз също съм от заядливите, и ще ви отговоря много точно.

Първо е крайно време да уточним нещо.

Да, сбъркал е човекът, само антирелативистите не бъркат. Сбъркал е, но по-късно се е поправил. Дадох ви насоки къде да проучите коректната версия (водеща до коректни количествени проверки, например отклонението на светлината и др.). Мисля че сега е моментът и вие да се поправите.

Да продължим към съществените ви забележки.

Ето ги и самите точки:

Разбира се че твърдение А е вярно. Принципът за постоянство на скоростта на светлината е формулиран за липса на гравитация, И работи когато тя е пренебрежима, ефектите и са под рамките на експерименталната точност.

Ще обединя отговорите си за останалите две точки, защото съвпадат.

За някой нещо е абсурд, за други е скрита истина, това ще го отмина все едно не съм го чул.

По-горе говорим за факти, нали? Фактите са едни чисълца, дето накрая ги дават експериментаторите като резултат от измерване. Ти настояваш, че потенциалът на полето на земната повърхност води до измерими резултати, тоест се отразява в известните факти? Да проверим.

За потенциалът на земната повърхност имаме Ф = g.R, където g и R са земното ускорение и земният радиус. Да пресметнем членът Ф/C². Вземаме следните стойности: g = 10 m/s² (закръглявам го нагоре, във ваша полза!), R = 6.3.10⁶ m, C = 3.10⁸ m/s (за да се смята по-лесно). Заместваме, и получаваме резултатът:

Ф/C² = 0.7.10^-9. Ако заместим във формулата за скоростта на светлината ( C = C_o (1 + Ф/C²), ще получим добавка от 0.7.10^-9 * 0.3.10⁹ = 0.02 m/s към спряганата за константа скорост на светлината във вакуум, без гравитационно поле.

Това число показва, че ефектът от потенциала се отразява в рамките на втората цифра след десетичната запетая на числото, отразяващо величината на скоростта на светлината.

От друга страна, споменатото число 299 792 458 м/с. е измерено с определена грешка, и за измерването от 1975 г тази грешка е +/- 1.2 м/с. Виждаме, че влиянието на потенциала е 60 пъти по-малко от тази грешка. След като влиянието на потенциала е в рамките на експерименталната грешка, получените данни (факти!) не сочат съществуването на някаква зависимост на скоростта на светлината от гравитационният потенциал. Ако сочеха, всички щяха да го знаят, защото това щеше да бъде петото експериментално доказателство в подкрепа на ОТО. Но за съжаление не е. А ние говорим за фактите.

Като говорим за фактите: подточка (В) както виждате се оказва експериментален факт, който дава същата стойност на скоростта на светлината, каквато следва и според (Б).

Предполагам, че сега ще избиете на чувства: не се ли отричам от любимата ми (не съм казвал такова нещо , за любови ) ОТО. Не, не се отричам, но говорим за факти, а те сами говорят по-горе. Както съм споменал в поста към Magister militum, това е твърд факт, премного потвърден.

Мисля, че и непосветените в същността на проблема ще разберат какво съм казал по-горе.

Извинявай за тъпотията ми .. но не можах да схвана според това което казваш има ли влияние гравитационното поле върху скорста на светлината спрямо даден наблюдател или няма..Можеш да отговориш с "ДА" или "НЕ" ..

[scaner]

Извинявай за тъпотията ми .. но не можах да схвана според това което казваш има ли влияние гравитационното поле върху скорста на светлината спрямо даден наблюдател или няма..Можеш да отговориш с "ДА" или "НЕ" ..

Фактите засега сочат, че няма. ОТО, доколкото я познавам, също. А какво е според вашата теория, доколкото може да се оцени от нищото досега, не става ясно.

[Пeтков]

Здравей scaner,

Фактите засега сочат, че няма. ОТО, доколкото я познавам, също. А какво е според вашата теория, доколкото може да се оцени от нищото досега, не става ясно.

На мен ми е все тая , ама ме е страх да те не пребият твоите айнщанистчета с камъни за това твое твърдение , щото според тяхните вярвания времето протича с различна скорост в различните гравитационни полета и според това скороста на светлината на тавана е различна от скороста на светлината на пода поради което се очаквал доплеров ефект при лампа на тавана и наблюдатрел на пода.. Та умната , за да не те подгонят айнщанистчетата с камъни !..

[scaner]

Здравей scaner,

На мен ми е все тая , ама ме е страх да те не пребият твоите айнщанистчета с камъни за това твое твърдение , щото според тяхните вярвания времето протича с различна скорост в различните гравитационни полета и според това скороста на светлината на тавана е различна от скороста на светлината на пода поради което се очаквал доплеров ефект при лампа на тавана и наблюдатрел на пода.. Та умната , за да не те подгонят айнщанистчетата с камъни !..

Наблюдателят винаги се намира на определено място, и всякакви светлини спрямо него (на това място, не на тавана) имат една и съща скорост. Наблюдателя на тавана и на пода да си поемат отговорността.

Ти докога ще се заблуждаваш, че Доплеровият ефект се обяснява със различна скорост на светлината? Мога да ти подшушна, че различната скорост на светлината разваля количествено Доплеровият ефект точно два пъти.

[Magister militum]

Здравейте st_jordan!

Бъдете спокоен, аз също съм от заядливите, и ще ви отговоря много точно.

Първо е крайно време да уточним нещо.

Да, сбъркал е човекът, само антирелативистите не бъркат. Сбъркал е, но по-късно се е поправил. Дадох ви насоки къде да проучите коректната версия (водеща до коректни количествени проверки, например отклонението на светлината и др.). Мисля че сега е моментът и вие да се поправите.

Да продължим към съществените ви забележки.

Ето ги и самите точки:

Разбира се че твърдение А е вярно. Принципът за постоянство на скоростта на светлината е формулиран за липса на гравитация, И работи когато тя е пренебрежима, ефектите и са под рамките на експерименталната точност.

Ще обединя отговорите си за останалите две точки, защото съвпадат.

За някой нещо е абсурд, за други е скрита истина, това ще го отмина все едно не съм го чул.

По-горе говорим за факти, нали? Фактите са едни чисълца, дето накрая ги дават експериментаторите като резултат от измерване. Ти настояваш, че потенциалът на полето на земната повърхност води до измерими резултати, тоест се отразява в известните факти? Да проверим.

За потенциалът на земната повърхност имаме Ф = g.R, където g и R са земното ускорение и земният радиус. Да пресметнем членът Ф/C². Вземаме следните стойности: g = 10 m/s² (закръглявам го нагоре, във ваша полза!), R = 6.3.10⁶ m, C = 3.10⁸ m/s (за да се смята по-лесно). Заместваме, и получаваме резултатът:

Ф/C² = 0.7.10^-9. Ако заместим във формулата за скоростта на светлината ( C = C_o (1 + Ф/C²), ще получим добавка от 0.7.10^-9 * 0.3.10⁹ = 0.02 m/s към спряганата за константа скорост на светлината във вакуум, без гравитационно поле.

Това число показва, че ефектът от потенциала се отразява в рамките на втората цифра след десетичната запетая на числото, отразяващо величината на скоростта на светлината.

От друга страна, споменатото число 299 792 458 м/с. е измерено с определена грешка, и за измерването от 1975 г тази грешка е +/- 1.2 м/с. Виждаме, че влиянието на потенциала е 60 пъти по-малко от тази грешка. След като влиянието на потенциала е в рамките на експерименталната грешка, получените данни (факти!) не сочат съществуването на някаква зависимост на скоростта на светлината от гравитационният потенциал. Ако сочеха, всички щяха да го знаят, защото това щеше да бъде петото експериментално доказателство в подкрепа на ОТО. Но за съжаление не е. А ние говорим за фактите.

Като говорим за фактите: подточка (В) както виждате се оказва експериментален факт, който дава същата стойност на скоростта на светлината, каквато следва и според (Б).

Предполагам, че сега ще избиете на чувства: не се ли отричам от любимата ми (не съм казвал такова нещо , за любови ) ОТО. Не, не се отричам, но говорим за факти, а те сами говорят по-горе. Както съм споменал в поста към Magister militum, това е твърд факт, премного потвърден.

Мисля, че и непосветените в същността на проблема ще разберат какво съм казал по-горе.

scaner,как и къде мериш земното ускорение?И какво е то в активните областти на Земята и Слънцето?

[scaner]

scaner,как и къде мериш земното ускорение?И какво е то в активните областти на Земята и Слънцето?

На земната повърхност. Всички опити по точно измерване на скоростта на светлината са правени на земната повърхност. Навсякъде освен на Марс, Луната и Венера ускорението се изчислява. А твърдението за константността на скоростта на светлината е формулирано за пренебрежимо гравитационно поле. И при такова се потвърждава експериментално.

Какво имаш пред вид под 'активна област'?

[Пeтков]

Здравей scaner,

Наблюдателят винаги се намира на определено място, и всякакви светлини спрямо него (на това място, не на тавана) имат една и съща скорост. Наблюдателя на тавана и на пода да си поемат отговорността.

Е те за такива безодговорни исказвания ще те пребият с камъни айнщанистчетата и окото им нема мда мигне ..

Много са зли да знайш !..

Ти докога ще се заблуждаваш, че Доплеровият ефект се обяснява със различна скорост на светлината?

Релативистчетата не могат по никакъв начин да обяснят наличието на доплеров ефект .. Не им се отдава .. За проба опитай и ти и ше видим какво ше се случи..

Мога да ти подшушна, че различната скорост на светлината разваля количествено Доплеровият ефект точно два пъти.

Дано поне ти си наясно със смисъла на тия думи дет редиш като детски пъзел..

[scaner]

Релативистчетата не могат по никакъв начин да обяснят наличието на доплеров ефект .. Не им се отдава .. За проба опитай и ти и ше видим какво ше се случи..

Още в началото демонстрирах колко е просто, на това място. Но ти като основната маса антирелативисти, не четеш а само приказваш.

Обзалагам се обаче, че ти не можеш да го обясниш - нито по старите, нито по новите представи .

Дано поне ти си наясно със смисъла на тия думи дет редиш като детски пъзел..

О, наясно съм. Дано и ти се събудиш.

[Magister militum]

На земната повърхност. Всички опити по точно измерване на скоростта на светлината са правени на земната повърхност. Навсякъде освен на Марс, Луната и Венера ускорението се изчислява. А твърдението за константността на скоростта на светлината е формулирано за пренебрежимо гравитационно поле. И при такова се потвърждава експериментално.

Какво имаш пред вид под 'активна област'?

Имах предвид самостоятелните областите в които действа или само земния гравитационен потенциал или само слънчевия гравитационен потенциал.Съответно какви ще са средните стойности на двете?

[scaner]

Имах предвид самостоятелните областите в които действа или само земния гравитационен потенциал или само слънчевия гравитационен потенциал.Съответно какви ще са средните стойности на двете?  

Струва ми се некоректно определен въпроса така. Няма такива области, в които ще действа само земния или само слънчевият гравитационен потенциал. Навсякъде действа сумата им. За справка, слънчевият гравитационен потенциал в околността на земната орбита по величина е съизмерим със земният на повърхността на земята, така че тука сме подвластни и на двата потенциала. Разбира се, земният бързо намалява с отдалечаване от земята.

От друга страна, не е коректно да се говори и за средни стойности. И двата потенциала квадратично намаляват с отдалечаване от източниците им (земя и слънце), за някаква средна стойност може да се говори далеко и от двата източника, там където изменението им е много бавно, което не е интересно от практическа гледна точка (поне за повечето приложения).

[Magister militum]

От друга страна, не е коректно да се говори и за средни стойности. И двата потенциала квадратично намаляват с отдалечаване от източниците им (земя и слънце), за някаква средна стойност може да се говори далеко и от двата източника, там където изменението им е много бавно, което не е интересно от практическа гледна точка (поне за повечето приложения).

Защо?Земното ускорение е променлива величина ,затова при изчисления взимаме средната стойност.Гравитационния потенциал също е променлива как да е некоректно,използвайки средната му стойност?

[Малоум 2]

Здравей Малоум 2

Позволи ми да те репликирам,че не е точно така.Например опита на Физо се състои в следното : В система от тръби със сравнително голяма скорост се пуска течаща вода,и с помоща на огледала се изпраща светлинен лъч,който се разделя по такъв начин,че първия лъч се разпространява изцяло по течението,а втория изцяло срещу него.След което двата лъча се събират върху интерферометър,за да бъде наблюдавана интерференчната картина.Резултата от опита показва,че движейки се водата частично увлича светлинния лъч.

Кажи сега,според теб в този случай можем ли да приложим релативистичния закон за събиране на скоростти /аз твърдя че можем/,ако разгледаме постановката по следния начин?Наблюдателят ще се намира в едната координатна система,а движещата се вода ще бъде другата.Обаче според СТО не точно това би трябвало да очакваме от светлинния лъч,а светлината да се движи с постоянна скорост С във всички инерциални системи......

Така:

В опит на Физо се получава, (с Галилеевия закон за събиране на скорости- ако водата се движи спрямо етера със скорост V):

С = С` (+-) К.V

където: С е скоростта на лъчите спрямо етера

С`-скорост на светлината в неподвижна вода ...(С`= С/n)

К е коефициент на увличане на етера

При К = 1 - няма увличане

При К < 1 -има частично увличане

При К = 0 -пълно увличане на етера.

Опитът на Физо дава: К = 1 - 1/n^2 < 1 (n-показател на пречупване на водата)

Следователно: опитът на Физо може да се обясни от гл. точка Кл.физика - ако се приеме, че етерът частично се увлича от движещите се тела.

Айнщайново събиране на скоростите:

С = ((С/n) (+-)V)/((1 (+-)(С/n).V/С^2) = С/n (+-)((1-1/n^2)).V - V^2/n

В първо приближение: С = С` (+-)(1-1/n^2).V,

щото останалото, само прави по-малка скоростта, което и съвпада с резултатите от опита.

Според СТО светлината продължава да се движи с еднаква скорост във всички посоки, освен в една - средата, наречена вода с друг показател на пречупване - това е известно от оптиката: в различна среда е различна и скоростта на светлината, но е винаги по-малка от Свак.

Важното е, че няма "разминаване" между събиране по ГТ по старата Кл. теория и новата интерпретация с Айнщайновото събиране на скорости - получават се едни и същи зависимости, но тази на Айнщайн е по-точна.

Защо е така съм обяснил с моята хипотеза за непрестанното образуване на обектите.

Всички видове взаимодействия се осъществяват с поглъщане-излъчване на фотони от съответното поле (това не се отрича от съвременната физика). Така се "движи" и светлината по водата- поглъща се и се преизлъчва от водните молекули (в ансамбъл). Значи: за много кратък интервал време, светлината престоява във водните молекули, движи се с водата и така УЧАСТВА в преносната скорост (V), която е много-много пъти по-малка от нея. Затова има и "забавяне" на времето за пристигане на светлината до крайна точка, по вода. Но - не е само това; "излъчваното" лъчение се различава по дължина на вълната от погълнатото и при монохроматична светлина ще прави разлика във фазите на пристигащите лъчи по различните пътища (единият през водата, другият -не). Чист интерферометър за движение през среда се получава... а Айнщайн е дал и математическия модел.

Така, при различни скорости на водата в тръбите, ще имаме и различна интерференчна картинка на крайния екран.

...