Какво се случва с 15 000 ослепени Самуилови воини?

[plamen_starbov]

Битката при Ключ е ясно на всички как завършва. Василий II ослепява 14-15 000 български войници, които изпраща на цар Самуил. При вида им, българският цар умира. Но какво става с тези ослепени български войници след това? Канонизирани ли са от Българската Православна църква? В един вестник срещнах дори, че те са основали село, близо до Банско.

[decapitator]

Защо пък да ги канонизират?

[plamen_starbov]

Не, така бях чел.

[Doris]

Според краеведа Лазар Цинзов обаче в армията на Самуил е имало много войници от разложко и те не случайно са се установили в село Добърско след злощастната загуба на зрението си. Тук са живели богомили, които след ослепяването създават прочутата певческа школа на разложките певци-слепци. Школата имала строги правила на приемане. Пенето и свиренето на гъдулка се учело 3 години, а след това имало изпит и посвещение в това изкуство. Едва след като бъдат посветени, певците-слепци тръгвали из страната и в съседните държави да просят, пеейки епически и религиозни песни. Така те съхранили през вековете и подържали жив българския фолклор, в който е закодирано старото знание на дедите им. Певците-слепци са поетите на Средновековието, които дават нов смисъл на легендите за Крали Марко, за битката със Змейовете и за подвизите на хайдутите.

Певческата школа на просяците съществувала до 1939 година. В своите "Пътуванията по България" след Освобождението Константин Иречек пише, че "В България се срещат и певци, подобни на сръбските гуслари. По мегданите в София, а особено при първия мост на Цариградското шосе всеки ден можеш да намериш слепи гъдулари от Вакарел, които при тъжните звукове на гъдулката с проточени звукове и с много прекъсвания пеят пред тихо събралите се любопитни познатите песни за болен Дойчин, Момчил войвода, Марко Кралевич и за старите хайдути. Като певци са прочути и тетевенските цигулари, и разложките слепци". Според К. Иречек тези певци просяци продължават една много стара традиция, която отпраща към пътеписа на Ханс Дерншвам, видял през 1553 г. между Клокотница и Конуш да седят на пътя група от осем български просяци, двама от които свирели на гъдулки. Всяка група имала свой водач.

Разложките певци-слепци създали свой просешки език. Днес обаче в селото е трудно да се намери човек, който да помни нещо от него. Според Цинзов просешкият е професионален език, сбор от български, гръцки, влашки и цигански думи, чрез който общувала групата. На зло куче казвали "фунтар", на хубаво момиче "готиво келявче". Като цяло обаче просешкият език се е загубил. Песните и приказките на слепците също са на път да изчезнат.

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=1182&sectionid=5&id=00007

[glishev]

Това е готино предание - за слепите войници, които създават традицията на слепите певци. Но като информативна стойност не струва много.

Но това си е традиция по голяма част от славянските земи - слепи гуслари е имало в Русия, Полша, Украйна...

Има много добра книга за слепите певци:

Катя Михайлова, Странстващият сляп певец просяк във фолклорната култура на славяните. Изд. Аб, София, 2006. Вътре доста подробно е разгледан и българският просешки таен език.

[resavsky]

Има манасатир "Слепче" до Демир Хисар.Вероятно трябва да се свърже със Самуиловите воини.

[bratilov]

Битката при Ключ е ясно на всички как завършва. Василий II ослепява 14-15 000 български войници, които изпраща на цар Самуил. При вида им, българският цар умира. Но какво става с тези ослепени български войници след това? Канонизирани ли са от Българската Православна църква? В един вестник срещнах дори, че те са основали село, близо до Банско.

Селото до Банско се нарича Добърско. Намира се в южните поли на Рила.

[resavsky]

Винаги съм се съмнявал в цифртата 15 000.В българския препис на Манасиевата хроника е посочена цифрата 6 000 която звучи далеч по достоверно.

[Ka40]

Връзката между Добърските просяци и ослепените войници на цар Самуил е просто една красива легенда, при това - възникнала през Възраждането. При положение, че района на селото през 1014 г. е бил византийски, а битката е била далеч на запад - при с. Ключ и е известно, че Василий ІІ пуснал ослепените да идат при Самуил и те отишли, то просто няма как да се твърди че са се заселили в Добърско.

[Doris]

От Ключ до Добърско не е много далече - 130 км. От Ключ до Преспа разстоянието е към 3 пъти по-голямо. Защо мислиш, че по време на битката Добърско е било под Византийска власт?

[Galahad]

Ослепените са били в тежест и за себе си, и за близките си. Но не са били от едно село. Толкова големи села не са нещо обичайно по онова време, все пак е нямало градски автобуси. Тогава селата са били с по-малко население, но пък са били повече и по-нагъсто. Някои може и да са станали гуслари, но нямаме такива сведения. Една част най-вероятно са умрели, защото ослепяването не се е правело много стерилно, като изключим нагорещеното желязо.

[Doris]

Най вероятно болшинството от тези слепци са тръгнали да просят по църкви и манастири. И е възможно няколко от тях да са попаднали в Добърско. Само няколко са достатъчни за да тръгне легендата.

Има и други легенди за войниците на Самуил. Едно село в Македония - Водоча също претендира да има общо с тях. И едно село в Пловдивско - Белащица.

[bratilov]

Ослепените са били в тежест и за себе си, и за близките си. Но не са били от едно село. Толкова големи села не са нещо обичайно по онова време, все пак е нямало градски автобуси. Тогава селата са били с по-малко население, но пък са били повече и по-нагъсто. Някои може и да са станали гуслари, но нямаме такива сведения. Една част най-вероятно са умрели, защото ослепяването не се е правело много стерилно, като изключим нагорещеното желязо.

Ослепяването действително се е правело с нагорещено желязо. Но желязото не се е допирало до очите - ако се прави така, човек си умира за броени минути. Държало се е близко до очите, и те са изтичали...

[Ka40]

Най вероятно болшинството от тези слепци са тръгнали да просят по църкви и манастири. И е възможно няколко от тях да са попаднали в Добърско. Само няколко са достатъчни за да тръгне легендата.

Има и други легенди за войниците на Самуил. Едно село в Македония - Водоча също претендира да има общо с тях. И едно село в Пловдивско - Белащица.

Това с пловдивското село Белащица е още по-абсурдно от Добърско.

За Водача има известна логика - селото е в Струмишко и през 1015г. се е падало почти непосредствено зад българската укрепена линия при Ключ. Така че след византийския пробив и пленяване на българските войници е напълно възможно да са били ослепени там. Не е изключено обаче в този случай отново да имаме късновъзникнала легенда - през Възраждането и в случая да имаме типичен пример на т.нар. "народна етимология", когато по-будни местни селяни са се опитвали да обяснят неясни топоними. Все пак да не забраваме, че ако името беше свързано с ослепяването, то трябваше да звучи Вадоча, а не Водача.

[Хърс Златния]

Нещата биха били по-ясни, ако някой изложи детайлите на битката. Тогава ще стане ясно дали числото 15 000 е реално или не и какво е станало с ослепените.

Според мен, има нещо гнило в самото сражение, протичането му, възможността византийците да направят обход и поведението на част от българската аристокрация и военачалници. Нещо не е наред.....

Поправете ме, ако бъркам, но лично аз не мога да си припомня пленяване на 15 000 войни някъде в Европа за целия период от 6 до 16 век. Ако това е вярно, значи имаме един напълно безпрецедентен случай.

Дори и след най-кървавите битки в 100-годишната война, когато и армиите са били по-многобройни от тези през 11 век, броят на пленниците никога не е надвишавал 7-8 хиляди души......

Ако пленниците са били 15 000, колко трябва да е била войската на Самуил - 50 000? А тази на Василий - 100 000? А защо не 200 000 или 1 милион?!

Относно съдбата на много от ослепените - независимо от реалния им брой. Народните поверия за склепи ПРОСЯЦИ МУЗИКАНТИ, поради някаква причина визират именно района на Струмица и Битоля. Това не може да е случайно. Очевидно към тези просяци обикновените българи са се отнасяли необичайно добре. За причината всеки може да се сети. Тя е свързана с почитта към тези герои.

Не знам доколко е точно това предположение, но един от моите преподаватели в университета свързваше иначе странната поговорка: "Охранен като битолски просяк", именно със съдбата на ослепените български войници.

[glishev]

Славянските народи изобщо почитат слепите гуслари. Но пиететът към слепеца като към "виждащ" неща извън материалния свят е още по-стар. Сляп е мъдрият прорицател Тирезий. Сляп е Едип (той не е само негативен герой, както личи от "Едип в Колон" и от епизода със Сфинкса). Сляп е самият Омир, който може да мине за архетип на всички "гуслари"

Слепите често стават гуслари по целия славянски свят, а понякога деца са ослепявани нарочно, за да поемат тоя занаят. В Полша, Украйна и Белорус също ги е имало, та допускам, че почитта към такива хора е по-стара от битката при Ключ. Но нищо чудно сведението за петнайсетте хиляди ослепени да се е добавило към обичайното отношение към слепите певци и така да е тръгнало преданието за оцелелите Самуилови войници като основатели на цели села, като гуслари и може би родоначалници на самата местна традиция, измествайки по-стари спомени за същата. И нищо чудно това да е станало именно през Възраждането, когато имената на Самуил и останалите средновековни царе отново са започвали да става популярни. При все че има податки, че още в Средновековието е имало наративи или "трагически песни" за "оня прочут Самуил, който и до днес е в устата на българите" (това е от писмо май на Григорий Антиох от ХІІ в.), за жалост незапазени. Разбира се, нищо не гарантира, че средновековните и възрожденските предания за Самуил са разказвали едно и също. концепцията, че ослепените войници са свързани с гусларството, може да си е чисто възрожденска, наистина.

Май по-горе в темата бях споменал една нелоша книга по темата за слепите гуслари.

[Aspandiat]

Нещата биха били по-ясни, ако някой изложи детайлите на битката. Тогава ще стане ясно дали числото 15 000 е реално или не и какво е станало с ослепените.

Според мен, има нещо гнило в самото сражение, протичането му, възможността византийците да направят обход и поведението на част от българската аристокрация и военачалници. Нещо не е наред.....

Поправете ме, ако бъркам, но лично аз не мога да си припомня пленяване на 15 000 войни някъде в Европа за целия период от 6 до 16 век. Ако това е вярно, значи имаме един напълно безпрецедентен случай.

Дори и след най-кървавите битки в 100-годишната война, когато и армиите са били по-многобройни от тези през 11 век, броят на пленниците никога не е надвишавал 7-8 хиляди души......

Ако пленниците са били 15 000, колко трябва да е била войската на Самуил - 50 000? А тази на Василий - 100 000? А защо не 200 000 или 1 милион?!

Относно съдбата на много от ослепените - независимо от реалния им брой. Народните поверия за склепи ПРОСЯЦИ МУЗИКАНТИ, поради някаква причина визират именно района на Струмица и Битоля. Това не може да е случайно. Очевидно към тези просяци обикновените българи са се отнасяли необичайно добре. За причината всеки може да се сети. Тя е свързана с почитта към тези герои.

Не знам доколко е точно това предположение, но един от моите преподаватели в университета свързваше иначе странната поговорка: "Охранен като битолски просяк", именно със съдбата на ослепените български войници.

Армиите през Стогодишната война изобщо не са били по-големи от тези през ХІ век, напротив. През Стогодишната война армиите са не са повече от десетина хиляди души. Принципно числеността на армиите в Европа намалява прогресивно от ІХ-Х век нататък, като сривът в числеността достига апогея си към ХІV век, но за Византия, Германия, България например ХІ век още е време на масови армии. Така че няма проблем при Ключ Самуил да е имал 30 000 души на разположение, от които да са загинали 2-3 хиляди, а 15 000 да са били пленени поради деморализиращия удар в гръб.

[Зитко]

Василий II след битката при Ключ се отказва да продължи настъплението и главната причина,според мен,не е в успеха на Гаврил Радомир срещу солунския дук Вотаниат - доста по-правдоподобно ми изглежда,че основните сили на Самуил не са били пострадали сериозно,така че пленените българи едва ли са били повече от няколкостотин души.

И друго - защо да приемаме,че Самуил е съсредоточил при Ключ цялата налична армия?И как може да се пленят 15 000,при положение,че отрядът на Никифор Ксифий,който удря българите в тил,е бил в пъти по-малоброен и целял просто да внесе смут?

[glishev]

Това за самата численост на пленниците е интересно. Допускам, че може да са били относително многобройни - не двеста-триста. Но ако това за незасегнатите сили на Самуил е вярно, значи наистина не са и петнайсет хиляди. А и понякога изворите преувеличават цифрите. Всъщност доста често. Хиляда и петстотин пленници? Ослепяването на толкова воини пак би могло да има поразителен ефект върху народното въображение и да остави квазиисторически спомен, превърнал се в легенда.

[КГ125]

Народните поверия за склепи ПРОСЯЦИ МУЗИКАНТИ, поради някаква причина визират именно района на Струмица и Битоля. Това не може да е случайно. Очевидно към тези просяци обикновените българи са се отнасяли необичайно добре. За причината всеки може да се сети. Тя е свързана с почитта към тези герои.

Не знам доколко е точно това предположение, но един от моите преподаватели в университета свързваше иначе странната поговорка: "Охранен като битолски просяк", именно със съдбата на ослепените български войници.

Наистина няма как да е случайно. Съвкупността от следните факти:

- че в района имаме факта на ослепяването;

- че центърът на българската държава т.е. "при Самуил" тогава е западна Македония и

- локализацията на поверията и легендите в същия район, заедно и с поговорката,/която впрочем се ползва из целият Балкан, чак до Котел/

ясно сочи накъде са се насочили.

Що се отнася до легендата за Добърско - няма значение, че е под византийска власт района, селата си остават български и като нищо, ако някои от ослепените са от района, да са се прибрали там. Те няма как да основат село сами, слепите хора не могат да се оправят с това, трябват им жени да им готвят и т.н., но не е невъзможно някои от тях със или без части от семействата си да са се преместили и да са основали новото село, защото в старите им села може да са били застрашени от византийската власт.

Процесът на местене на села или части от тях е добре познат от османския период, няма логика да го няма и в по-старите смутове.