Колективната и индивидуалната памет

[tanariil]

Няма биологични доказателства, че колективната памет съществува.

[КГ125]

Има културни, исторически и социалнопсихологически.

[Incorrectus]

Не е необходимо да се доказва очевидното, а е невъзможно убедително биологическо доказателство за една чисто психологическа сфера.

На мен лично терминът "колективна памет" не ми харесва, защото обозначава всъщност една псевдопамет. Повече подхожда, както вече изразих мнение, терминът "колективно съзнание". То е сбор от общите, преобладаващите мнения на дадено време; общите суеверия, нагласи. Така например преобладаващите политически нагласи на българите преди 1989 г. са били едни, после - други; същото се отнася до преобладаващите мнения преди и след тази година за собственото минало, отношението към други народи и т.н. Всичко това може да се изрази с прочутата фраза "А помниш ли Сливница?".

"Колективната памет" очевидно съществува и неин източник не са хора или човек, които/който е сам "в главата си, а следователно и в паметта си." Защото личната памет е източник на достоверни знания, когато знанието е набавено чрез индивидуално проучване, а не - изключително по слух. Другото е мнения, обикновено фанатично защитавани, защото нямат своето основание в личното проучване, а в епидемично разпространяващите се психически зарази, характерни за всяко време.

[КГ125]

Колективната памет е просто тази част от общественото съзнание, която касае определени събития и виждания за миналото, които са сравнително широко и сравнително консенсусно споделени от мнозинството членове на определна общност, да речем народ или нация.

Например ВСВ за Русия, Националните катастрофи за България...

След като има социална психика и психология, има и социална памет. Обективира се по различните и добре познати начин, по които се обективира културата.

[tanariil]

До колкото считам за най-по темата, ще отговоря само на един човек.

Има културни, исторически и социалнопсихологически.

Юнг, до колкото е всеобщоизвестно, не е културолог, не е историк и прочие, а по образование е психиатър, после е приет от Фройд и за психоаналитик, до преди Фройд да му отнеме това право да е психоаналитик заради плагиатство. Терминът е създаден в лоното на психоанализата от Юнг през 1912г. , като е развиван от Юнг до 1919г. Следователно е некоректна намесата на науки, които боравят със съвсем различен изследователски инструментариум спрямо този, с който борави науката психология, в чието лоно е разискваното колективно несъзнавано.

И в тази връзка, аз като психолог, а и защото форумът е за психология все пак, моля да се придържаме към това, че обсъжданият термин не е от културно и не е от историческо естество, тъй като културологията и историята не боравят с изследователския апарат нито на психоанализата, нито на психологията, нито на психиатрията.

Пишете:

Колективната памет е просто тази част от общественото съзнание, която касае определени събития и виждания за миналото, които са сравнително широко и сравнително консенсусно споделени от мнозинството членове на определна общност, да речем народ или нация.

Прави впечатление, че ползвате някаква странна формулировка за "колективно несъзнавано", непочиваща на научната разработка на терминологията от изследователския апарат на психоанализата, психологията и биологията. Това определение, което давате, се доближава по смисъл до определението на конформизма:

"Конформи́зм (от поздне лат. conformis — «подобный», «сообразный») — пассивное, некритичное принятие господствующего порядка, норм, ценностей, традиций, законов и т. д. Проявляется в изменении поведения и установок в соответствии с изменением позиции большинства или самого большинства." - из руската уикипедия, с източник Шулц, но и други (например Мейо) дават доказателства защо е така.

Колективното несъзнавано не е дефинирано от Юнг по този начин, който Вие пишете. Имате минимум уикипедия на разположение, за да си направите въпросната справка, а ако не Ви е достатъчно, можете да прочете самия Юнг. Нека да Ви запозная с коректното определение:

"Коллективное бессознательное — одна из форм бессознательного, общая для общества в целом и являющаяся продуктом наследуемых структур мозга." - това е из руската уикипедия и е информация, базирана на творбите на Юнг.

В колективното несъзнавано има, според Юнг: "...содержание коллективного бессознательного' составляют в основном архетипы." - това е из Карл Густав Юнг "Концепция коллективного бессознательного".

А архетиповете, те са, цитирам Юнг: "Тень, Анима, Анимус, Мать, Ребенок, Старик." И т.н. Няма ги описваните от Вас събитийност и виждания от миналото.

Нека да продължим с една особеност на доказателствената част, която сам Юнг дава:

"Коллективное бессознательное представляет собой часть психики, которую в терминах отрицания можно отличить от личностного бессознательного по тому факту, что первое не обязано своим существованием, в отличие от последнего, личному опыту и, следовательно, не является индивидуальным приобретением." - това е из Карл Густав Юнг "Концепция коллективного бессознательного".

Както виждате, Юнг е дал доказателство за твърдението си за наличието на колективно несъзнавано, като намесил унаследяването, т.е. генетичния фактор. Няма такова биологично доказателство до ден днешен, както вече писах. Няма и да има. По-скоро Юнг е измислял, защото е посочил, че колективното несъзнавано не се явява индивидуално придобито за никого. Предполагам, вие сте запознат с това, че според законите на унаследяването, такова нещо, а именно да се придобие признак, който го няма като индивидуално придобит преди това за родителите и предците, е невъзможно да се случи. Примерно имаме по две ръце като генетична заложба. Не става от утре без причина да имат масово всички деца по три ръце, защото на някой му звучи хубаво. Дори с радиация няма да стане точно така.

За мен настоящата тема вече не предизвиква интерес, тъй като е базирана на пренебрегването на официални научни становища за сметка на лични творчество и предпочитания. Затова моля да бъда извинена, ако за в бъдеще преценя, че не желая да се включа повече по тази тема.

[Стоедин]

А архетиповете, те са, цитирам Юнг: "Тень, Анима, Анимус, Мать, Ребенок, Старик." И т.н. Няма ги описваните от Вас събитийност и виждания от миналото.

Всичко това което си цитирал е хубаво, но защо на руски? Ние не сме руснаци, Юнг не е руснак, има го преведен на български, защо тогава го цитираш на руски? Очевидно разбираш този език, защо не го преведе за тези които не разбират?

[tanariil]

Всичко това което си цитирал е хубаво, но защо на руски? Ние не сме руснаци, Юнг не е руснак, има го преведен на български, защо тогава го цитираш на руски? Очевидно разбираш този език, защо не го преведе за тези които не разбират?

Жена съм.

Не съм превела руския текст, защото теорията е толкова популярна, че според мен, се предполага нейното познаване и без превод ( и в тази връзка давам цитат само като насока).

Но щом се интересуваш от превод, ок, не е проблем да преведа.

1.

"Конформи́зм (от поздне лат. conformis — «подобный», «сообразный») — пассивное, некритичное принятие господствующего порядка, норм, ценностей, традиций, законов и т. д. Проявляется в изменении поведения и установок в соответствии с изменением позиции большинства или самого большинства."

"Конформизъм - (лат. conformis - подобен, сходен)- пасивно, некритично приемане на господстващите порядки, норми, ценности, традиции, закони и прочие. Проявява се в изменението на поведението и настройването му в съответствие с изменението на позицията на болшинството или на самото болшинство."

2.

"Коллективное бессознательное — одна из форм бессознательного, общая для общества в целом и являющаяся продуктом наследуемых структур мозга."

"Колективно несъзнавано - една от формите на несъзнаваното, обща за обществото в цяло и явяваща се продукт на наследствени структури на мозъка."

3.

"Тень, Анима, Анимус, Мать, Ребенок, Старик."

"Сянка, Анима, Анимус, Майка, Дете, Старец"

4.

"Коллективное бессознательное представляет собой часть психики, которую в терминах отрицания можно отличить от личностного бессознательного по тому факту, что первое не обязано своим существованием, в отличие от последнего, личному опыту и, следовательно, не является индивидуальным приобретением."

"Колективното несъзнавано представлява част от психиката, която в терминологията като отрицание може да се отличи от личностното несъзнавано по този факт, че първото (бел. мен - първото е колективното несъзнавано) не дължи своето съществуване, за разлика от последното (бел. мен - второто е личното несъзнавано), на личния опит и следователно не се явява индивидуално придобито."

[Стоедин]

Извинявай, но не обърнах внимание за пола! Не с цел да те засегна, а от разсеяност от моя страна.

Въпроса ми е принципен, защото често във форума се пускат цитати на автори които са преведени у нас на руски, английски, немски пр.

[MARK]

моля да се придържаме към това, че обсъжданият термин не е от културно и не е от историческо естество, тъй като културологията и историята не боравят с изследователския апарат нито на психоанализата, нито на психологията, нито на психиатрията.

Това не е вярно. Понятието за "колективно несъзнавано", макар и модифицирано и интерпретирано по безбройни начини е възприето от мнозина антрополози и културолози.

[tanariil]

Това не е вярно. Понятието за "колективно несъзнавано", макар и модифицирано и интерпретирано по безбройни начини е възприето от мнозина антрополози и културолози.

Струва ми се, че не доосмислихте написаното от мен, може би не ме разбрахте. Ще опитам да Ви обясня с примери.

Би било странно, ако в компетенциите на един историк влиза да знае подробности относно това как се прави псих. профил (примерно). Важи и, че в компетенциите на един психолог не влизат познания по археология (пак примерно) и прочие. Това са два различни изследователски инструментариума, които служат за даване на доказателства, съобразно обектите на две различни науки.

Не е възможно с изследователския инструментариум на археологията, на лицето Пешо Христов да се съобщи дали е с депресия в този момент или не е. Наистина би ми било интересно да науча кой е достатъчният изследователски инструментариум на науката историята, който ще ми даде данни дали някое лице в момента е с лека, умерена или тежка депресия или пък въобще няма такава. За тази цел става инструментариумът на психологията; примерно да е ползван депресионен инвентар на Бек.

Абсолютно аналогично е и по отношение на имането или нямането на колективно несъзнавано. Може да се ползва терминологията от псих. естество от историци, от културолози. Да, то е нормално някак и науките заимстват терминология една от друга не от вчера. Обаче при заимстването важи, че изследователският инструментариум на други науки не позволява доказателствени стойности по отношение на заетата терминология, защото е пригоден за друго, което пък произтича от обекта на дадената наука. А неграмотното цитиране на терминология от една наука в друга наука не говори добре за цитиращия автор, защото означава най-малкото манипулиране на резултат от изследване и пристрастия, а в крайни случаи свидетелства за псевдонаучно фантазьорство.

В този смисъл е нередно да се набърква история, култорология и прочие, в качеството на доказателство дали има или няма колективно несъзнавано. Също така е нередно и да се посочва само автор, че е писал за нещо си и това да е достатъчно, че нещото го има. Това кой какво пише не значи нищо. Значение има дали този, който пише, дава доказателство по коректен начин с правилен инструментариум или не дава такова.

Единствено на базата на коректни доказателства (такива, които не са манипулативни и са безпристрастни) може да се направи истинен извод.

Ако ще ще приемаме нещо за вярно, само защото някой го е писал, това е конформизъм. Ако ще го приемаме за вярно, само защото ни харесва как звучи, това е ненаучно и следователно поне за мен и в светлината на настоящата тема, е без стойност.

[КГ125]

Е, аз претенции да коментирам Юнг нямам. Но държа на дефиницията по-горе. От социалнопсихологическа, или дори ако щете от политически аспект, за мене явлението се дефинира така. Може би съвпада с народопсихологията, т.е. представлява "историческата" част от народопсихологията.

[Incorrectus]

В този смисъл е нередно да се набърква история, култорология и прочие, в качеството на доказателство дали има или няма колективно несъзнавано.

Според Юнг, когото споменавате, психологията, особено пък психологията на несъзнаваното, е абсолютно невъзможна без история. Защото примордиалните образи изпълват духовната история на човечеството. Спомнете си за неговите анализи на митове, например, които му дават доказателства за неговите теории и т.н.

Но тук говорехме за колективна памет, която няма нищо общо с колективното несъзнавано на Юнг. Изведнъж вкарахте в обръщение несъвместим термин по темата за колективната памет?!

[tanariil]

Изведнъж вкарахте в обръщение несъвместим термин по темата за колективната памет?!

Загледайте се по литературата на псих. тематика, предназначена за широка аудитория, каква каша е в терминологията. Ще видите едно и също нещо, преведено по хиляди начини, примерно безсъзнателно, подсъзнание, несъзнавано. Безсъзнателно, поне на мен ми звучи като състояние на психиката, постигнато след удър с тежък предмет по главата, подсъзнанието може би е нещо, което е под мозъка, ама още не съм устонавила къде по-точно. Правилният термин е несъзнавано.

Въпросът опира до колко преводачът е наясно с това как да преведе терминологията, без да и окапази значението. Но в България някои пестят пари и преводите са от типа "упътване за електрическа пошибалка, смокиня 1", които се разнасят с прилежащ снимков доказателствен материал из нета. Как сте с чувството за хумор?

Шегата настрана. Наистина не ми пречи, ако някой го влече, да вярва в колективна памет, в каквото иска всъщност да вярва. Лошо няма.

С това моето участие по темата се изчерпва.

[MARK]

С това моето участие по темата се изчерпва.

Недей така, защото твоите постинги са интересни и интригуващи. Все пак, помисли дали начина, по който сегментираме нашия опит, накълцваме го и го разделяме на парченца е най-конструктивен. Днес говорим за синергетика и интердисциплинарност между науките. Ако твърдим, че култоролозите, антрополозите и историците нямат право да използват термини като "колективно несъзнавано", "колективна памет", "архетип" и т.н., то по същата логика половината от творбите на Фройд и Юнг трябва да отидат в коша, а и не само те...

[Incorrectus]

Въпросът опира до колко преводачът е наясно с това как да преведе терминологията, без да и окапази значението. Но в България някои пестят пари и преводите са от типа "упътване за електрическа пошибалка, смокиня 1", които се разнасят с прилежащ снимков доказателствен материал из нета. Как сте с чувството за хумор?

Много уважавам д-р Шаранков. А Вие?

[Lion Queen]

Дискусията е интересна. Моля, никой да не се отказва

Смятам, че все пак темата стига до някакво понятийно размиване, но това е нормално, тъй като самото понятие "колективна памет" не е дефинирано еднозначно и обслужва гранично различни дисциплини и то все от полето на хуманитарните науки.

За това моля дружно да направим усилие да решим що е то " колективна памет"

Длъжни сме да я отграничим от "колективното безсъзнателно", защото бидейки "памет" тя трябва да бъде репрезентирана от притежаващите я еденици - било то индивид, общност, етнос и т.н. Следователно говорим за нещо, което хората по един или друг начин ползват актуално в ежедневието си.

За това нека почнем от А-то и Б-то на паметта по принцип...

Индивидуалната памет на хората се кодира езиково. Почти или съвсем трудно и с голямо волево усилие е възможно да се репрезентира спомен в съзнанието без към него да са адаптирани думи, символи..т.е. без езиково оформени представи, за които са залепени следите от зрителни, слухови, обонятелни, вестибуларни, тактилни, кинестетични усещания плюс съответстващите им емоции... Тези думи обаче не са думите на индивида. Те са колективен код за разпознаване на нещата и за пренос на информация. Възможно ли е в техните значения, които учим в ранното си детство да са основа на тази т. нар. колективна памет? Тя, както и по-голямата част от паметта изобщо не е биологично обусловена, тъй като биологичната склонност да се учи език и да се кодира паметта е едно, друго е съдържанието на кодираното. Така или иначе самото помнене се случва чрез едно колективно творение - езика. И за това може би трябва да избягваме да намесване психоаналитичните школи в случая. Колективните символи са неизменна част от съзнанието на всеки. Въпросът е в какво понятие ще ги обемем. В психологията език, памет и мислене са свързани неразривно и при всяко изследване на тези аспекти на съзнанието нито едно от трите не се отделя... Но все пак езикът пребивава свободно извън индивидуалното съзнание, той еволюира, има собствен живот, съдържанието и значението на символите се изменя... От него ние получаваме готови значения, готово знание, готови артефакти на общуването... Няма начин - човечеството влиза в главите ни веднага щом почнем да говорим. Така и се превръщаме в част от човечеството.

[tanariil]

Дискусията е интересна. Моля, никой да не се отказва

Добре. Но не бих се заела да формулирам определения. Нека всеки възприема нещата така, както иска.

Само че аз предпочитам да боравя с доказателства. А доказателствата за наличие на памет, пък била тя и колективна, е самият процес на помненето, а не нещо друго. Да ме убиете, но не си спомням грам от живота на пра-пра-пра-дядо ми. Или на пра-пра-пра-дядото на някой, няма значение на кой. Или на пра-пра-пра-дядовците. Или на родителите ми. Или... Все тази. Нямам ничий чужд спомен за нищо. Но ако някой от тук присъстващите има такъв чужд не собствен спомен, че да си обоснове наличието на колективна памет, ще ми е интересно да сподели какво е запомнил.

А сега малко по-сериозно. Ще представя доказателствата, които са резултат от наблюдения.

Доста нашумяли са такива случаи, но все пак нека да ги напомня, че да не се окаже, че има незапознати.

В Индия през 1920г. са намерени две момичета, които са били отгледани от вълци, като едното е било на видима възраст 2-3 годишно, а другото да е било на 7-8г. Те се държали като вълци. Виели. Ходели на 4 "крака".

По-малкото от момичетата не могло въобще да приеме човешкото общество и умряло една година след като е намерено. А по-голямото момиче, 7-8 годишното, то живяло още 10-ина години, преди също да не му понесе човешкото и да умре. Това по-голямо момиче с голям зор научило общо 45 думи. За да проходи неуверено на 2 крака са били необходими 4 години обучение, но така и не започнала да ходи уверено, а си предпочитала да се придвижва на ръце и крака (на 4 "крака").

Децата, които са случили на жестоки родители, които да ги лишават от общуване, развиват същия удар по интелекта, какъвто и децата, отгледани от животни, но в малко по-малка степен, защото поне малко, макар и рядко, са получавали общуване. Такива деца са осакатени интелектуално в зависимост от това до каква степен са лишавани от общуване. За да има пълноценно развиване на децата, трябва да им се говори от бебета, да им се обяснява по-натам всичко, което питат и т.н., а не да стоят затворени в мълчание между 4 стени. Затова в основата на психологията заляга не колективни незнам си какво, а че човекът е социално същество.

Това, което ни прави хора, е общуването. И то е особено важно да го има от бебешките години. Няма ли го, тогава крайният резултат никак не е добре и което е по-лошото, то е моментът с наваксването, както писах, 4 години за научаване да се ходи неуверено на 2 крака и 45 думи за 10 години обучение от 7-8 годишна възраст натам. Това е жестоката равносметка.

И никаква колективна памет (щом се държи така да му се казва) не се намесва, не се проявява. Или човек расте между хора, за да се стане на свой ред човек, или човекът расте между животни, но тогава се придобиват всички характеристики на животните, без грам колективна човешка памет да проблещука или самоосъзнаване като човек да се появи, докато хората не се намесят, за да се мъчат да приучат на човешкост.

[Стоедин]

Проблема за колективната памет се отнася не толкова към паметта на отделния идивид(преживяно и спомен за преживяното), е по скоро феномен отнасящ се към желанието на хората да се идентифицират с нещо(история, народ, събитие) внушавайки си захаросаната версия на това нещо като безпорен факт и от там се опитват да го наложат на другите. Така българите "помнят" Аспарух, Крум и Симеон, а всеки който не си ги "спомня" по същия начин е лъжец или късопаметен!

Сърбите имат подобен "спомен" за Косово поле, но за турците "спомена" е коренно различен. Събитието е едно, но спомена предаден през поколенията е различен. Колективната памет е една хлюцинация и същевременно е нещо напълно реално и съществуващо. Много често хората "помнят" филм или книга, но биха издържали тест с полиграф твърдейки, че "спомена" е исторически факт.

[B0081]

Добре. Но не бих се заела да формулирам определения. Нека всеки възприема нещата така, както иска.

Само че аз предпочитам да боравя с доказателства. А доказателствата за наличие на памет, пък била тя и колективна, е самият процес на помненето, а не нещо друго. Да ме убиете, но не си спомням грам от живота на пра-пра-пра-дядо ми. Или на пра-пра-пра-дядото на някой, няма значение на кой. Или на пра-пра-пра-дядовците. Или на родителите ми. Или... Все тази. Нямам ничий чужд спомен за нищо. Но ако някой от тук присъстващите има такъв чужд не собствен спомен, че да си обоснове наличието на колективна памет, ще ми е интересно да сподели какво е запомнил.

А сега малко по-сериозно. Ще представя доказателствата, които са резултат от наблюдения.

Доста нашумяли са такива случаи, но все пак нека да ги напомня, че да не се окаже, че има незапознати.

В Индия през 1920г. са намерени две момичета, които са били отгледани от вълци, като едното е било на видима възраст 2-3 годишно, а другото да е било на 7-8г. Те се държали като вълци. Виели. Ходели на 4 "крака".

По-малкото от момичетата не могло въобще да приеме човешкото общество и умряло една година след като е намерено. А по-голямото момиче, 7-8 годишното, то живяло още 10-ина години, преди също да не му понесе човешкото и да умре. Това по-голямо момиче с голям зор научило общо 45 думи. За да проходи неуверено на 2 крака са били необходими 4 години обучение, но така и не започнала да ходи уверено, а си предпочитала да се придвижва на ръце и крака (на 4 "крака").

Децата, които са случили на жестоки родители, които да ги лишават от общуване, развиват същия удар по интелекта, какъвто и децата, отгледани от животни, но в малко по-малка степен, защото поне малко, макар и рядко, са получавали общуване. Такива деца са осакатени интелектуално в зависимост от това до каква степен са лишавани от общуване. За да има пълноценно развиване на децата, трябва да им се говори от бебета, да им се обяснява по-натам всичко, което питат и т.н., а не да стоят затворени в мълчание между 4 стени. Затова в основата на психологията заляга не колективни незнам си какво, а че човекът е социално същество.

Това, което ни прави хора, е общуването. И то е особено важно да го има от бебешките години. Няма ли го, тогава крайният резултат никак не е добре и което е по-лошото, то е моментът с наваксването, както писах, 4 години за научаване да се ходи неуверено на 2 крака и 45 думи за 10 години обучение от 7-8 годишна възраст натам. Това е жестоката равносметка.

И никаква колективна памет (щом се държи така да му се казва) не се намесва, не се проявява. Или човек расте между хора, за да се стане на свой ред човек, или човекът расте между животни, но тогава се придобиват всички характеристики на животните, без грам колективна човешка памет да проблещука или самоосъзнаване като човек да се появи, докато хората не се намесят, за да се мъчат да приучат на човешкост.

Дали е удачен примерът със двете момичета за колективната памет?

Например има много повече случаи,когато хората губят паметта си за кратък период от време или за цял живот.Но тези хора продължават да ходят на 2-ва крака и говорят езика който са говорили преди това.

Дали примерът с двете момичета не е свързан по скоро с инстинкт. А инстинкта не ми се вижда много свързан с колективната памет.

Обаче пак, във всеки език например, е включен малко или много националния и историческия фолклор,със своята особеност.Много е лесно да се преведе едно предложение от един език на друг.Но е почти невъзможно да се преведе по чувство,в което да присъства тази малка боровинка позната за единия и непозната за другия.

[MARK]

Само че аз предпочитам да боравя с доказателства. А доказателствата за наличие на памет, пък била тя и колективна, е самият процес на помненето, а не нещо друго.

Струва ми се, че говорим за различни неща. Въпросът за колективната памет за пръв път е поставен от Морис Халбвакс ("Социалните рамки на паметта", 1923) и впоследствие е развит в работите на Пиер Нора, Пол Рикьор и други. В най-широк смисъл, културно-историческата памет обхваща всички културни компоненти и артефакти, които свидетелстват за миналото (фолклор, традиции, обичаи, паметници и т.н.), т.е. целият инструментариум за предаване на информация за миналото. Запаметяването и репрезентацията се осъществяват чрез различните социални институции (семейство, общност, етническа група, съсловие, народ), които формират колективните представи за миналото. Трайна колективна общност без подобна колективна памет е немислима, защото тя формира усещане за цялостност и групова идентичност. Следователно, не става дума за някаква метафизическа категория.

Тъй че Lion Queen е права, че трябва да разграничим понятията "колективна памет" от "колективно несъзнавано".

[Lion Queen]

Струва ми се, че говорим за различни неща. Въпросът за колективната памет за пръв път е поставен от Морис Халбвакс ("Социалните рамки на паметта", 1923) и впоследствие е развит в работите на Пиер Нора, Пол Рикьор и други. В най-широк смисъл, културно-историческата памет обхваща всички културни компоненти и артефакти, които свидетелстват за миналото (фолклор, традиции, обичаи, паметници и т.н.), т.е. целият инструментариум за предаване на информация за миналото. Запаметяването и репрезентацията се осъществяват чрез различните социални институции (семейство, общност, етническа група, съсловие, народ), които формират колективните представи за миналото. Трайна колективна общност без подобна колективна памет е немислима, защото тя формира усещане за цялостност и групова идентичност. Следователно, не става дума за някаква метафизическа категория.

Тъй че Lion Queen е права, че трябва да разграничим понятията "колективна памет" от "колективно несъзнавано".

Забелязвам, че има и допълнително объркване. Във целия, как да кажа, дух на обсъждане "между редовете". Мисля, че евентуално именно поради неизчистването на понятията става объркване между понятието "колективна памет" и понятието "генетично унаследено поведение" (най-често употребявано за другите биологични видове - например при породи кучета, т.е. "генетична памет" - която обаче да се изявява в поведение, т.е. в активни действия - говорене, мислене и прочие. При хората всичката осъзната памет е "придобита" - както вече казах тя е кодирана в език, а езикът е външен на съществото. Както Танариил хубаво представи, хората които не говорят и не са учени да говорят...или да употребяват някакъв код, или да действат като хора, в ранната си възраст дефакто не могат да станат човеци или много трудно стават човеци. Това е така, защото унаследената биологично склонност да се учи език и да се действа по човешки закърнява с времето, тъй като е свързана с програмата за развитие на нервната система в периода между 0 и 6 години. Тази склонност не е памет. В психологически контекст памет е нещо, което по някакъв начин може да бъде представено на съзнанието. Поради това нека отделим биологичните понятия ... - в колективната памет няма нищо биологично, тя е социален феномен. Нея я придобива само човешко същество, което е въведено в света от човеци. Но я има. Тя е дълбоко залегнала в културните, социални и всякакви други практики.В тенденциите за отглеждане на децата. В отношенията в семейството. Принципите на възпитание в различните култури ... И навсякъде има няколко повтарящи се елемента. Универсални за хората. За да не се разберем пак погрешно - тази колективна памет се осъзнава като лична от всеки индивид... не е някакво телепатично споделяне или нещо подобно. Но пък всички разпознаваме определени символи и дори често те предизвикват у нас еднакви емоции..

Те ти на колективна памет... Някои видове музика или други стимули отключват "колективни емоции" в цели групи хора... Тъй де. НИе сме колективни същества и помним нещата като... ги споделяме с другите

Редактирано Септември 10, 2010 от Lion Queen

[MARK]

Темата за паметта ни отвежда към проблема за това как човека възприемаме времето.

[Incorrectus]

Когато паметта е колективна, времето е относително; когато паметта е индивидуална, времето е абсолютно.

Сега ми хрумва, че в някакъв много дълбок смисъл tanariil е права. Колективната памет е абсолютно свързана с до голяма степен неосъзнатост на индивида.

[MARK]

Когато паметта е колективна, времето е относително; когато паметта е индивидуална, времето е абсолютно.

Това е нещо ново за мен. Би ли обяснил?

[Incorrectus]

В първия случай няма ясно и точно възприемане на времето, откъдето следват редица недуразумения и обикновено стълкновения в социален мащаб. Например, често казват "бихме сърбите на Сливница".

Във втория случай възприемането на времето е вярно - "биха сърбите на Сливница".