Колективната и индивидуалната памет

[Lion Queen]

В първия случай няма ясно и точно възприемане на времето, откъдето следват редица недуразумения и обикновено стълкновения в социален мащаб. Например, често казват "бихме сърбите на Сливница".

Във втория случай възприемането на времето е вярно - "биха сърбите на Сливница".

Не забелязваш ли, че все пак времето си е едно и също - минало. Езикът работи с времето гъвкаво и относително - той си е такъв - относителен. Но мисля, че е погрешно времето да се абсолютизира за индивида. Напротив, мисля че е точно обратното - индивидът е способен да си присвои минало време, в което не е присъствал, да си присвои миналото време на дедите си и да каже "Бихме при Сливница". Т.е. колективната памет често се присвоява като своя собствена. Ами да - аз помня като лично мой спомен, онова което знам за миналото на народа и дедите ми. Техните дела живеят в паметта ми и аз мога да кажа - "бихме при Сливница".

Но абсолюта на миналото време на колективната памет е несъмнен. Колективната памет няма настояще. Тя винаги е в миналото. Само относителността на езиковата гъвкавост може да я вмести в настоящето..

И когато говорим за възприемане на времето, езиковите времена нямат особена важност. Въпросът е актуалното възприятие. Много често колективен, митологичен спомен - например за това, че брадавицата на Баба Яга е отляво, а не отдясно се възприема от малки деца като настояще именно защото им се разкрива тук и сега. Колективните спомени са винаги в минало време - това, че ги изместваме към настоящето се дължи на относителността на локалното, лично време.

Тъй че май сме на противоположни позиции?

[MARK]

Само ще допълня, че колективното време е именно митологично по своя характер, докато личното е по-скоро профанно, защото имплицира комплексен процес на идеация, при който предишните впечатления не само се възпроизвеждат, но и се локализират като компоненти от една темпорална общност (минало, настояще и бъдеще) и интиципират очаквания и опасения. Този процес има креативен характер, защото е свързан с планиране и творческо реинтерпретиране. Митологичното време, от друга страна, само репродуцира събитията като се стреми да ги вмести в определен архетипен модел... Това е съвсем общо и малко повърхностно.

[Incorrectus]

Тъй че май сме на противоположни позиции?

Въпросът може да се разглежда от различни аспекти. За мен в случая е интересен чисто прагматичният, при който колективно мислещият човек живее наистина в едно нереално време, което не е минало, нито настояще, а е безвремие. Наистина, както казваш, времето си е време и въпросът е във възприятието. А казвам, че в другия случай времето е абсолютно, защото то има абсолютна ограничителна власт над индивида, в смисъл: стареене, прехождане; невъзможност да станеш личен свидетел на миналите дела и т.н.

[Incorrectus]

Само ще допълня, че колективното време е именно митологично по своя характер, докато личното е по-скоро профанно,

Така е при древните и според прекрасната книга на М. Елиаде, която, виждам, познавате. Днес е абсурдно, когато например решиш да строиш къща, да издигаш олтар на Агни, за да усвоиш територията и така да повториш акта на Сътворението... На всичкото отгоре да вярваш, че издигайки олтар, повтаряш Сътворението. Днес е профанно да живееш митологически от една чисто рационалистична гледна точка. Едно е да обичаш и да познаваш митологията, друго е да вярваш в реалността на митологическите събития, както е било при древните.

[MARK]

Днес е абсурдно, когато например решиш да строиш къща, да издигаш олтар на Агни, за да усвоиш територията и така да повториш акта на Сътворението...

Нямах предвид това, разбира се. Ставаше дума за архетипните образци или моделите, по които колективната памет усвоява и натъкмява миналото. Съжалявам, че не мога да бъда по-изчерпателен, но ще пътувам. След седмица или две ще се включа пак.