Легенда за възнесението на Александър Велики

[Doris]

Като търсех информация какво изобразява известната пластинка с клетъчен емайл от Преславското съкровище:

попаднах на няколко други средновековни изображения , показващи същата сцена и ето тази легенда:

Александър хванал двойка грифони и като ги държал гладни в продължение на три дни, ги вързал за трона си, и ги подмамил с парчета от печено говеждо месо, поставени над главите им на пики, да летят към небето в продължение на седем дни. Александър щял да да се възкачи до мястото на самия Бог, ако един ангел него спрял и го попитал защо иска да види нещата от небето, когато все още не разбира нещата от земята. Наказан за неговата дързост, Александър се върнал на земята.

Какъв е източникът на тази легенда и има ли по-подробно описание?

[glishev]

Малко ми напомня за нашата приказка с младежа, който се изкачил от долната земя на горната като хранил орлите, които теглели коша му, с печено месо, а когато свършило, отрязал от петите си.

[Galahad]

Нещо като на съкровището от Наг Сент Миклош

[Doris]

Май източник е Александрията

Тоя роман дали е издаван у нас през последните 2-3 века?

[Galahad]

Май източник е Александрията

Тоя роман дали е издаван у нас през последните 2-3 века?

Отчасти - многократно. За целия просто не съм обръщал внимание дали е пълната версия или обширен откъс. Ако говорим за старобългарската версия на романа.

[Doris]

Намерих:

http://www.promacedonia.org/aleks/index.html

но легендата за възнесението в тази версия я няма.

[Galahad]

Виж в Й. Иванов Старобългарски разкази,с. 129 и сл. Александър от Троада. И той си пада вълшебник.

[Пандора]

И в Нартския епос има нещо подобно

...Благодарната орлица се съгласила да помогне на Сосрук да се върне при нартите.За целта ушили от кожите на девет овена две торби – в едната сложили месо, в другата – вода.А торбите поставили на шията на орлицата.Заедно със Сосрук на гърба си полетяла към горния свят,а нартът от време на време и подавал ту месо , ту вода да утоли жаждата си.И така докато не се опразнили съвсем торбите.Нямало вече какво да даде на птицата Сосрук.Тогава откъснал той парче месо от своя крак и глътка кръв от своята. ...

http://syrmaepon84.blogspot.com/2010/07/blog-post_18.html

[Doris]

Включването на епизода за полета в романа се отнася към 5 - 6 век и корените му, подобно на епизоди от такъв характер в "Авеста" и "Шахнаме" на Фирдоуси, отвеждат до някои древновавилонски легенди. ...

На Преславската плочка композицията на полета следва латинската редакция на романа, където птиците са заменени с грифони. Тази редакция се отнася към средата на Х век...

Тотю Тотев в "Преславското съкровище"

[К.ГЕРБОВ]

Цитат от интернет: «Вознесение А. В.» - наиболее распространенный иконографический сюжет, восходящий к роману Псевдо-Каллисфена и встречающийся также в искусстве многих стран средневек. Европы, куда он проник из Византии. О попытке А. В. подняться на небо повествуется в различных редакциях «Романа об Александре». Иконография полета, или вознесения, А. В. была призвана выражать торжество имп. идеи, а кроме того, прославление царской и княжеской власти. А. В. изображался сидящим на колеснице или в корзине, возносимой двумя грифонами (позднее - птицами), в руках он, как правило, симметрично держал две палки с приманкой для грифонов, иногда его изображали с державой в правой руке. Эта композиция встречается на наружных рельефах соборов, на царских коронах и диадемах, на драгоценных блюдах и др.”

В оригиналния роман на Псевдо-Калистен от ІІ-І в. пр. н. е. не става дума за възнесение, а издигане или полет. В третата част на романа, наричан още „Александриада”, Александър Македонски, като пристигнал в Индия, видял най-различни странни неща. Тук авторът на писанието се отдава на фантастиката и приписва на Александър деяния като на индийски факир: Александър се издига в небето на крилата на огромни птици и се спуска на дъното на морето в стъклена камера.

На плочката от Преслав сцената обаче е уникална и действително може да се нарече «възнесение». Все пак Александър не е бил светец и затова не може да се изобразява неговото възнесение - християнски термин, появил се по-късно. На плочката, обаче, изобразеният има нимб (?).

Още по-загадъчен е «костюмът», с който е облечена фигурата. Писалите досега по темата, твърдят, че става дума за царската инсигния лорос. Но като се разгледа добре, на нея се виждат кръстове. Значи става дума за омофор. На главата си, пък, въпросният Александър има стема? Излиза, че византийският император тук е представен като цезаропапист.

А това е централната част на диадема, намерена в Сахновка, Украйна. Приема се, че е от ХІІ в.

[RIZAR]

Грифоните са исконните трако-скитски реалии на царската власт. В Тракия си има дори гробница - "Грифоните".

[Doris]

Обаче комбинацията Александър Велики - грифони се появява през Х век.

Доста е спорно да се твърди че Александър Велики има нимб и кръстове. Не само заради логическото противоречие, в "нимба" има вълнообразни златни ивици, може би това е коса. А "кръстовете" на дрехата опират в страничните златни ивици, така че може да се считат за орнамент на дрехата.

За мен беше много забавно да разбера, че това, което Александър така тържествено развява са две парчета месо за примамка на грифоните. Тия мръвки хич не се връзват с религиозни християнски елементи. По скоро имаме илюстрация на древната българска мъдрост "Храната прави борбата"

[К.ГЕРБОВ]

Цитат: За мен беше много забавно да разбера, че това, което Александър така тържествено развява са две парчета месо за примамка на грифоните.

Изглеждат като пилета на грил, обвити с панделки. Може и да са задни агнешки бутчета.

Щом патиците търкалят кълбета с прежда, а възнасящият се е Александър Велики, значи портретът от огърлицата е на жената на Александър. Над нея са макарите, на които навива преждата.

[Doris]

Не, това е изображение на Богородица Оранта с два кръста.

Не знам какво държат птиците, кълбетата са само предположение и то не е мое.

А ти какво мислиш че държи Александър? Сигурно нещо различно, щом ме взимаш на подбив?

[hendrake]

интересно, дали легендата не е просто късен опит за рационализиране на типичните близкоизточни тронове от този тип: