Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува

Вакханическа е точно рок и попмузиката на Запад повлияна от сатаниста Алистър Кроули.

Който пък от своя страна е повлиян от култа на Дионисий.

Разбира се един ингилизки ум, може само да изопъчи тази древна религия и затова го избива в сатанизъм.

Не случайно в живота на рок звездите, наркотиците и сексуалните оргии са норма на поведение.

Ози Озборн има специална песен посветена на Кроули. Хеви метъл поздрава с ръка е сатанистки, въпреки, че децата не го осъзнават.

http://en.wikipedia.org/wiki/Aleister_Crowley#Popular_culture

Dionysus

I bring ye wine from above,

From the vats of the storied sun;

For every one of yer love,

And life for every one.

Ye shall dance on hill and level;

Ye shall sing in hollow and height

In the festal mystical revel,

The rapurous Bacchanal rite!

The rocks and trees are yours,

And the waters under the hill,

By the might of that which endures,

The holy heaven of will!

I kindle a flame like a torrent

To rush from star to star;

Your hair as a comet’s horrent,

Ye shall see things as they are!

I lift the mask of matter;

I open the heart of man;

For I am of force to shatter

The cast that hideth -Pan!

Your loves shall lap up slaughter,

And dabbled with roses of blood

Each desperate darling daughter

Shall swim in the fervid flood.

I bring ye laughter and tears,

The kisses that foam and bleed,

The joys of a million years,

The flowers that bear no seed.

My life is bitter and sterile,

Its flame is a wandering star.

Ye shall pass in pleasure and peril

Across the mystic bar

That is set for wrath and weeping

Against the children of earth;

But ye in singing and sleeping

Shall pass in measure and mirth!

I lift my wand and wave you

Through hill to hill of delight :

My rosy rivers lave you

In innermost lustral light..

I lead you, lord of the maze,

In the darkness free of the sun;

In spite of the spite that is day’s

We are wed, we are wild, we are one.

  • Мнения 134
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Публикува

Пламене, стига бе, човек!

П.П. Чак сега си обяснявам трансформациите, които стават с мен. Абе чудех се аз откъде идват. А то идвало от "Бийтъл" и "Цепелин". Мръсници! Уж "Help!", уж "Yesterday", уж "Penny Lane", а накрая отиваш в "Strawberry Fields Forever"! Явно затова вече излизам само по тъмно, спя във ваната, поради липса на ковчег, обличам се с черни пелерини, пия човешка кръв, гледам класически филми на ужасите и правя човешки жертвоприношения!

Тоя Кроули е гадно копеле, как пък чрез популярната музика се сети да оплита невинните си жертви?!

П.П.П. Шегувам се добронамерено. Да не се засегнеш нещо...

  • Потребители
Публикува

Дзелас, как е, между Дионис и Дионисий правиш ли разлика? Щото култ към Дионисий няма.

  • Потребител
Публикува

Маноле, спри да се заяждаш като ученик(ка), вече си студент.

Михов,

Не се засягам, даже ме разсмя. Обаче влиянието не е така директно, както добре си го описал.

Сублимно е, или както там се пише, Глишката да каже.

Рок и поп музиката задействат нашите примитивни инстинкти, защото е музика за тялото.

Точно на това е заложил и Кроули - подбуждане на примитивни инстинкти подобни на Вакханилиите.

Чалгата залага на същите похвати, като там ритъма е малко по различен и сексуалните послания са по директни.

Класическата музика от друга страна е музика за ума и душата.

Защото гръбнака и не е монотонен ударен ритъм, ами темпото и структурата на композицията .

Правил съм експеримент с деца на познати до 2 годишна възраст.

Когато им пусна поп музика с повтарящ се ритъм, започват да се клатят и особено започват да се въртят в кръста.

Когато им пусна класическа, започват да си люлеят лекичко главите или най-много да помахват с ръка.

  • Потребители
Публикува (edited)

Не, всъщност вече не съм студент :laugh: Та не разбрах - правиш ли разлика между Дионис и Дионисий?

И "Вакханилии" няма.

Редактирано от glishev
  • Потребители
Публикува

Нямаш проблеми, ето ти един кавал -

И още една ръченица ("Тракийски танци"), която става малко виенска по средата -

За домашно Глишев и Сричков да научат симфоничната сюита "Тракийски танци" на Петко Стайков.

искаш да кажеш, че тракийската сюита на стайнов има нещо общо с музиката на траките отпреди мноооого векове :hmmm::post-20645-1121105496:

:doh:

  • Потребител
Публикува
искаш да кажеш, че тракийската сюита на стайнов има нещо общо с музиката на траките отпреди мноооого векове

Ръченицата, да.

  • Потребител
Публикува

Нямаш проблеми, ето ти един кавал -

Аз тук кавал не виждам. Виждам флейта. Все пак тембърът е различен. Флейтата като инструмент постига и различно внушение.

И още една ръченица ("Тракийски танци"), която става малко виенска по средата -

Не знам дали знаеш (не знам колко си голям), но ръченицата на Петко Стайнов беше шапката на едно предаване "Бразди". Та от най-ранна детска възраст това произведение ми е в главата. Както самият ти пишеш - става малко виенска по средата. Това е показателно какво е - просто класика с фолклорни мотиви, нищо повече.

Изобщо класическата музика не знам за какво е пример. Това е музика, която е способна да инкорпорира всевъзможни влияния. Нашите композитори са вкарали ръченица, унгарските - чардаш, немските или италианските - местни мелодии. Другата музика, която е толкова благодатна в това отношение е джазът. Обаче използването на една тема не прави музиката тракийска или българска. В смисъл е различно от българската народна музика. Въобще с класически инструменти и подходяща интерпретация всяка една мелодия става класическа музика.

Виж това:

И това:

Или това:

Както виждаш, "Бийтълс" са не по-малко благодатни от народната ни музика.

Разбира се, не можем да минем и без "Металика", свирена на четири чела:

Твърдиш също така:

Рок и поп музиката задействат нашите примитивни инстинкти, защото е музика за тялото.

Точно на това е заложил и Кроули - подбуждане на примитивни инстинкти подобни на Вакханилиите.

Чалгата залага на същите похвати, като там ритъма е малко по различен и сексуалните послания са по директни.

Класическата музика от друга страна е музика за ума и душата.

Защото гръбнака и не е монотонен ударен ритъм, ами темпото и структурата на композицията .

Правил съм експеримент с деца на познати до 2 годишна възраст.

Когато им пусна поп музика с повтарящ се ритъм, започват да се клатят и особено започват да се въртят в кръста.

Когато им пусна класическа, започват да си люлеят лекичко главите или най-много да помахват с ръка.

Самото противопоставяне на класика срещу популярна музика е излишно.

За възхода на съвременната популярна музика са виновни не някакви митични злодеи масони-окултисти, а съвременните технически средства. Откакто първо се създаде звукозаписът, а после и начин за всеобхватно разпространение - духът от бутилката беше пуснат! И вече е все по-лесно да се прави музика. И да се разпространява. Популярна музика за забавление със сигурност съществува още през средновековието. Изпълнявана от странстващи певци. Просто без технически средства не достига толкова много хора. Пък и да достигне, те могат да я слушат само на живо, което неимоверно много й ограничава влиянието. И винаги в популярната музика има скандален елемент. Иначе няма да е интересна. Но това също си е стара човешка черта. Освен това има огромна разлика между поп и рок. Някои рок парчета изобщо не са "за тялото". Или не си слушал, или не си искал да слушаш. По никакъв начин не стоят в един кюп. Наистина, при поп музиката има и откровени сексуални послания и онова първично въздействие, за което говориш. Самата поп музика няма и особени претенции за друго. Но без нея също не може.

А класиката наистина е велика. Все повече обаче класиката се комерсиализира и в нея проникват елементи от популярната музика. Един вид демократизация на елитарното изкуство.

  • Потребител
Публикува
За възхода на съвременната популярна музика са виновни не някакви митични злодеи масони-окултисти, а съвременните технически средства. Откакто първо се създаде звукозаписът, а после и начин за всеобхватно разпространение - духът от бутилката беше пуснат! И вече е все по-лесно да се прави музика. И да се разпространява. Популярна музика за забавление със сигурност съществува още през средновековието. Изпълнявана от странстващи певци.

Михов, позволими да формулирам един въпрос, който много ме вълнува.

Като цяло през 50те години на 20 век, според мен, класическата музика умря. Рахманинов беше последният велик.

Тук може да се проследи развитието на класическата музика от 12 век до средата на 20ти.

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_classical_music_composers

Популярната и класическата музика до средата на 20ти век винаги са вървели ръка за ръка и е имало равитие и на двете.

Днес обаче само едната се развива.

Та въпросът ми е, защо днес няма НОВА класическа музика, която да се харесва на по-широка публика??

И защо периода след 50 години не роди един голям класически композитор?

Тук не включвам експериментаторите от 70те години. Като цяло новата "класическа" музика е или доста елитарна или сладникава, която се използва сам като фон във филми/реклами.

Класическите музиканти в днешно време само предъвкват стари неща, или се опитват да вкарат руси каки с деколтета, за да се разшири аудиторията (печалбата).

Или пък се правят модерни интерпретации със подобна цел. Като цяло има процес на обезличаване и омаскаряване и на класическата музика.

Не ме разбирай погрешно, не изключвам, че има развитие, но нещо липсва, няма тръпка. Масовите медиите игнорират това развитие. Защо?

Единственото изключение е може би т.н. електронна музика, която успя да събере придобие масовост.

НО като цяло новата популярната музика има повече хъс, да речем.

ЗАЩО?

За да направим пак връзка с основната тема, моето мнение е, че има целенасочен процес в медиите и образованието за затъпяване на населението.

Чалгата е част от този процес в България.

  • Потребители
Публикува

Ръченицата, да.

:crazy_pilot:

мисля да предложа на някой да пусне на пазара алкохолна напитка с търговско име "тракийска ракия", автохтонците сигурно ще се скъсате да пишете, че точно това е любимото питие на орфей :tooth:

ПП Предполагам в понятието "класическа музика" включваш и операта?

  • Глобален Модератор
Публикува

Кавалът се среща в Предна Азия и на Балканите. Но самата дума е турска. Странно ми е как не сме си съхранили названието на такъв "изконен" инструмент, та се е наложило да прибегнем до заемка.

Дудукът също се среща в Предна Азия и на Балканите. Отново турска дума.

Зурната може и да е цигански инструмент, но присъства в македонския фолклор, при това активно.

Забравих и тъпанът. Също ориенталски инструмент. Използван от еничарите.

Тъпанът се използва от много.

Кавал може и да е дума, влязла в турския, все пак те кавали нямат.

  • Потребител
Публикува

Михов, позволими да формулирам един въпрос, който много ме вълнува.

Като цяло през 50те години на 20 век, според мен, класическата музика умря. Рахманинов беше последният велик.

Тук може да се проследи развитието на класическата музика от 12 век до средата на 20ти.

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_classical_music_composers

Популярната и класическата музика до средата на 20ти век винаги са вървели ръка за ръка и е имало равитие и на двете.

Днес обаче само едната се развива.

Та въпросът ми е, защо днес няма НОВА класическа музика, която да се харесва на по-широка публика??

И защо периода след 50 години не роди един голям класически композитор?

Тук не включвам експериментаторите от 70те години. Като цяло новата "класическа" музика е или доста елитарна или сладникава, която се използва сам като фон във филми/реклами.

Класическите музиканти в днешно време само предъвкват стари неща, или се опитват да вкарат руси каки с деколтета, за да се разшири аудиторията (печалбата).

Или пък се правят модерни интерпретации със подобна цел. Като цяло има процес на обезличаване и омаскаряване и на класическата музика.

Не ме разбирай погрешно, не изключвам, че има развитие, но нещо липсва, няма тръпка. Масовите медиите игнорират това развитие. Защо?

Единственото изключение е може би т.н. електронна музика, която успя да събере придобие масовост.

НО като цяло новата популярната музика има повече хъс, да речем.

ЗАЩО?

За да направим пак връзка с основната тема, моето мнение е, че има целенасочен процес в медиите и образованието за затъпяване на населението.

Чалгата е част от този процес в България.

Ами просто е. Преди липсата на техника е уравновесявала нещата. Дори е давала превес на класиката. В смисъл елитните дворцови композитори и оркестри (каквито всъщност са били огромната част от изтъкнатите класически музиканти) са пишели и изпълнявали произведения и са ги представяли пред отбраната си публика. Тя съответно ги е финансирала. В същото време странстващите народни музиканти са ходели от градче на градче, от панаир на панаир и са препечелвали криво-ляво колкото да живеят. И тогава вероятно почитателите на едното спрямо почитателите на другото биха били поне 95 към 5 %. Но как селяните и бедните граждани да финансират любимите си изпълнители, освен като им подхвърлят малко милостиня след представлението? Когато идва ХХ век и се появява грамофона и радиото през 20-те в Щатите започва един бум на диксиленди, т.е. лековата и неангажираща джаз-музика, отразяваща радостите от живота. След ВСВ, от петдесетте нататък превъзходството вече е съвсем явно. Има средна класа (бивша работническа), има и телевизия. И естествено се слуша рокенрол, не Рахманинов. Тия хора вече могат и да плащат. И се бъркат. Купуват плочи, ходят на концерти, гледат телевизия (увеличават се рекламодателите). Става така, че от популярна музика се правят много повече пари от класическа. За славата няма да говорим, тя е безценна. И усилията на креативните хора вече са насочени към мейнстрийма, не към елитарното. Това вдига качеството на поп-музиката и снижава това на класиката. Тя се капсулира и си дъвче все едни и същи доказани (и великолепни!) произведения. Когато видяха, че нещата не вървят по този начин, някои се опитаха да въведат поп-похватите и там. Появиха се русите каки с деколтетата, появи се и "Павароти и приятели". Всъщност много от талантливите поп-композитори в друго време биха станали талантливи класически такива. Като Елтън Джон или Фреди Меркюри например.

С други думи - O tempora, o mores!

  • Потребител
Публикува

Тъпанът се използва от много.

Кавал може и да е дума, влязла в турския, все пак те кавали нямат.

По тези въпроси съм говорил с музиканти, които се интересуват. Нещата са сложни и донякъде спорни. Според мен са спорни, защото на някои хора просто не им харесва действителността и носят от девет кладенеца вода. Имам много резерви към Уикипедия, но статията съвпада с мненията (на по-компетентни музикално-исторически от мен хора), които и аз съм чувал. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D0%BF%D0%B0%D0%BD

Кавали категорично имат. Присъствал съм на фолклорен фестивал и съм виждал такива инструменти. Ето статията за кавала: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB . Ето и турската статия за кавала: http://tr.wikipedia.org/wiki/Kaval . Доколкото разбрах нещо, пише, че е овчарски инструмент. Ако някой знае турски, да преведе.

Освен това, при положение, че от турците взаимстваме националната си кухня, поговорки, повсеместни термини, манталитет, дори възприемаме мюсюлмански названия на изконни християнски празници като поклонението в Йерусалим (хаджилък!), толкова ли е странно да са повлияли (разбира се, до някаква степен) и на музиката ни? Или си мислите, че музиката е била капсулирана за влияния (при това от хора, с които общуваш ежедневно и които те ръководят) и тогавашните българи едва са дочакали Освобождението, за да ни я предадат чиста и неопетнена от поганско-анадолски влияния?

  • Потребител
Публикува

Всъщност много от талантливите поп-композитори в друго време биха станали талантливи класически такива. Като Елтън Джон или Фреди Меркюри например.

С други думи - O tempora, o mores!

По-скоро биха се влачили от град на град и биха демонстрирали какво значи поговорката "музикант къща не храни" :)

Но най-вероятно биха се занимавали с нещо различно.

  • Потребител
Публикува

Михов, техниката не би трябвало да помага само на единният стил да се развива при положение, че класическият се е развивал по-добре до 50те години.

Затова дадох примера с електронната музика, която се смята за съвременна класическа музика.

Нещата там тръгнаха, но някак си не успяха да наберат достатъчно скорост. Защо?

Според мен, то е поради влиянието на масовата медия и нейната пристрастност към light entertainment.

А за кавала и тъпана, вече говорихме. Там има нужда от специално проучване.

Защо приемаш, че влиянието е само в една посока?

До колкото знам отоманската архитектурата например и почти изцяло взаимствана от Византия и България.

  • Потребител
Публикува

Защо? Имат качества да са класически композитори.

Така е де, но в онези времена на масова неграмотност и териториална изолираност по-скоро случайно биха получили образование и реализация в класическото направление и биха били забелязани където трябва - така поне мисля аз. А съмнения в способностите нямам.

В стенописите на Хрельовата кула от ХІV век един от музикантите държи тъпан и свири на него съвсем като на днешните, само че е по-малък - изглежда като барабан.

Макар имената на някои инструменти да са турски, да ги приписваме изцяло на турците... Може да са видоизменени от тях.

Те не са дошли на балканите с по-развита култура. Възможно е и да са взаимствали нещо.

  • Потребител
Публикува

Михов, техниката не би трябвало да помага само на единният стил да се развива при положение, че класическият се е развивал по-добре до 50те години.

Затова дадох примера с електронната музика, която се смята за съвременна класическа музика.

Нещата там тръгнаха, но някак си не успяха да наберат достатъчно скорост. Защо?

Според мен, то е поради влиянието на масовата медия и нейната пристрастност към light entertainment.

А за кавала и тъпана, вече говорихме. Там има нужда от специално проучване.

Защо приемаш, че влиянието е само в една посока?

До колкото знам отоманската архитектурата например и почти изцяло взаимствана от Византия и България.

Техниката помага да се наложи тоя стил, който хората масово предпочитат. Просто дава възможност на мнозинството да каже мнението си. При телевизионните реклами пийпълметрията отчита броя на зрителите. Не я интересува, че концертът на Виенската филхармония е бил гледан от херцог фон Флокенщофел. Това за нея нищо не значи. В САЩ техниката помага на Джъстин Тимбърлейк, у нас на Азис. Всеки с масовата си култура.

Една медия, освен ако не е държавна, респективно БНТ, трябва да печели. Пристрастността й е защото иска да изкарва пари. Затова МТV пуска бози. Защото, ако почне да пуска експериментална джазова музика няма да прокопса много, нали? Въпреки евентуалните възторжени отзиви на шепа интелектуалци. Профанско е, признавам, но това не е само проблем на музиката. И на политиката е. Гласът на професора от Йейл е равен на този на момчето от Харлем. Простата аритметика винаги води до просташки последици.

За османската архитектура, нека бъдем честни, взаимствана е от Византия. По време на завоеванието и нашата е взаимствана от там.

  • Потребител
Публикува

В стенописите на Хрельовата кула от ХІV век един от музикантите държи тъпан и свири на него съвсем като на днешните, само че е по-малък - изглежда като барабан.

Макар имената на някои инструменти да са турски, да ги приписваме изцяло на турците... Може да са видоизменени от тях.

Те не са дошли на балканите с по-развита култура. Възможно е и да са взаимствали нещо.

Тъпанът и барабанът са близки, но съвършено различни инструменти. Иначе е ясно, че сме имали ударни. Защо после възприемаме турските ударни обаче?

Турците са взаимствали, и то много, основно от византийците. Специално за музиката обаче, едва ли толкова. След възприемането на исляма се докосват до арабската и персийската музики. А те са доста богати и развити.

  • Потребител
Публикува

Михов, прав си за последиците от комерсиализацията, но моето мнение е, че причините до голяма степен са политически отколкото икономически.

Не случайно краят на ВСВ бележи и краят на класическата музика. Засилва се влиянието на Америка, която няма големи традиции в тази област.

Източна Европа и Русия със своите богати традиции също се променят - музикантите загубват артистична си среда и свобода.

Между друго намерих сайт където може да се чуе ранно-турска музика от 16-18 век.

Парчета звучат много различни по стил, някои звучат доста европейски (изненадващо?) а някои доста ориенталски/арабски/песийски.

Но не откривам някакви прилики с нашата фолклорна музика, особено ритмично, разликите са очевидни.

Доста е интересно да се чуят - първата се казва "March of the Bey's soldiers when besieging Belgrade"

Музиката може да ни прехврърли въображението в епохата много по-добре от разкази, защото е по-автентична.

Ето: http://www.classicsonline.com/catalogue/product.aspx?pid=225389

А за архитектурата - Асен Чилингиров "БЪЛГАРСКА АРХИТЕКТУРНА ШКОЛА – ФИКЦИЯ ИЛИ РЕАЛНОСТ?"

  • Потребители
Публикува

искаш да кажеш, че тракийската сюита на стайнов има нещо общо с музиката на траките отпреди мноооого векове :hmmm::post-20645-1121105496:

:doh:

Силната връзка на българския фолклор с античната музика (например при т. нар. неравноделни тактове) е установена много отдавна от музиковедите, така че няма място за ирония. :)

Също така не виждам защо трябва да се притесняваме, че във фолклора ни има значително ориенталско влияние.

  • Потребител
Публикува

Tyroglyphos, това не е ирония, ами когнитивен дисонанс или неспособността да приемаме чужди идеи противоречащи на собствената ни идеология.

Познато е и под друго име - религиозен фанатизъм.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!