Спорни моменти около битката при река Ахелой (917 г.)

[monte christo]

Е, всеки случай не са избити 60 000 ромеи, че да останат само 2 000, ама пък така скачаме срещу изворите. Принципно подобно избиение при Ахелой е невъзможно през Средновековието, но виж: третината, или дори половината ромейска армия може и да е станала курбан. Щом е загубила построение и се е разбягала безразборно, дадена армия е най-уязвима; буквално за колене. Сяцват те из отзаде и... толкоз.

Така или иначе разпиляването и поражението на ромейската армия е било голяма военна катастрофа, която, обаче, не вкарала римският свят в някаква дългогодишна (перманентна) политическа и стопанска криза, каквато би трябвало да се очаква. Заради това самата битка при Ахелой 917 г. не е от най-известните (на Запад, че и в Русия дори - говорим за обща култура, а не за специалисти) макар да е (повече от вероятно) най-мащабната между българи и ромеи. Защото например при Манцикерт и Мириокефалон ромеите губят по-малко войници срещу турците (което все пак съвсем разбираемо донякъде редуцира военния потенциал за даден период от време), но пък последиците за държавата са трайни.

[resavsky]

Последиците от едно сражение не винаги са относими към мащабите му.Примери бол.Ханибал печели може би най великата победа в историята при Кана но какво печели Картаген от нея?Е Ханибал лично получава своите 15 минути /май вече 15 века/ слава но в стратегически план ползите от битката клонят към нула.

[resavsky]

И един детайл от идеологическата рамка на битката.Симеон наблюдава битката от близък хълм точно като Мойсей гледа битката с амаликитците.Успешния край на битката е дало още едно основание на Симеон да се обяви "за нов Мойсей"..Вероятно преди да се включи в битката Симеон е имитирал жеста на Мойсей с молитвено дигнатите ръце.Неслучайно след битката патриарх Мистик обвинява Симеон че се е самообявил за "нов Мойсей".Но за съжаление не коментира аргументите му в тази насока.Предвид склонността на Симеон към мистицизъм съм склонен да мисля че непосредствено преди битката е обявил че е получил видение от господ.

[Galahad]

Загубите на Византия в битката са били големи, защото след нея военните ресурси на империята са значително отслабени. С времето ресурса са възобновява, т.е. израства ново поколение и държането на управнииците на империята става по-твърдо. По това време Византия е достатъчно силна дори да покори България.

През ВБЦ ситуацията е по-друга, защото човешкия ресурс участващ във войните е малък, загубите на хора са малки и проблемът е да се обучи нова армия, което обаче отнема по-малко време, отколкото да израстне ново поколение.

[monte christo]

Галахаде, в земите на Романия по времето на Зоя Карбонопсина и Роман Лакапин са чакали не толкова да израсне ново поколение[1], колкото се чака да се запишат в армията нови желаещи (т.е. да сключат договор с държавата и военното ведомство, и от там да получат земица за обработване и препитание - някъде между 80 и 200 декара). Все пак това отнема време, въпреки, че на всички новопостъпили са давали солидна премия (нямам идея колко, но може би около 12 N - 18 N = 12-18 000 лв.). Защото, било при Ахелой, било при Катасирти, но половината военен потенциал на Империята е дал фира през 917 г. и Римското царство просто няма (не разполага с) войници за продължаване на войната срещу българите. Ромеите не могат да си позволят да оголят малоазийските теми срещу арабите, прехвърляйки и другата половина от военния потенциал, търсейки бърз реванш срещу българите.

[1] по принцип поколението е налице - Романия е многолюдна. Ромеите са били поне 4-5 пъти повече като население от българите. За да постъпиш в армията се искат навършени 18 години, а за да служиш не трябва да си на повече от 40 години. След това излизаш в пенсия и ако имаш син (а деца са правили, докато не се пръкнат поне няколко момчета) той те наследява като служещ (или един от синовете). Ако никой не желае да сключи договор (което няма как да стане, щото земицата си е башкъ далавера и носи мангизи от продукцията - хич да не е, но ей там около 18-24 000 лв. на година) държавата ще си вземе имота и ще го предаде на друг.

[resavsky]

Нека разсъждаваме рационално.Ромеите са на лагер при Поморие.Имат ясна цел - Преслав.По кой път трябват да тръгнат и кое направление следва да прикрият българите.Защо му е на Симеон да брани крайморския път между Поморие и Несебър.Българския лагер е неизвестно къде но вероятно на километър два на изток или североизток от Биберна.Българите определено държат двете командни височини.Защо му е на Симеон да слиза от височините и да се навира между две

византийски крепости в равнината?

[Galahad]

Нещата не са толкова прости с воинските участъци. По принцип имота може да се даде на друг, но на практика трябва да остане за наследника и той да заеме мястото на бащата. Защото ако на мястото на загиналия друг взима имота, то всеки ще си пази кожата и първата му работа на бойното поле ще е да удари на бяг за да оцелее и да опази живот и имот. Тъй че Византия може да раздаде имотите на новопроизведени бойци, но те няма да се бият, а ще бягат.

[monte christo]

Чакай сега, Галахаде, "нещата не са толкова прости с воинските участъци".

Първото, което е това, че в армията не са вземали (не са постъпвали) нито дебелаци, нито хърбавели, а здрави копелдаци, които могат да гайретят по пътищата и паланките.

Второто, което е това, че тези хора преминават доста добра военна школа (за времето си), пък и всяка година, когато не са на служба са привиквани (на няколко пъти) един вид в запас по тренировъчните лагери (апликтони) за кратък период от време - да речем за седмица-две. Лесно не могат да се разбягат, както ти си мислиш (да спасяват гъз и земица), защото работата им е да се бият.

Третото, което е това, че всеки стратиот знае (за разлика от теб), че в случай на негова гибел, жена му ще получи 5 фунта злато компенсация от държавата (днешна покупателна стойност от порядъка на 360 000 лв. - триста и шестдесет хиляди лева), а имота ще отиде при друг човек (ако убитият няма син или наследници).

[ISTORIK]

А защо не направим една нова тема, посветена именно на лимитанеите, акритите и стратиотите?

---

Оказа се, че вече имаме такава тема:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8394

Редактирано Август 12, 2013 от ISTORIK

[Galahad]

Ами то и сегашната ни професионална армия уж трябваше да е съставена от здравеняци, пък като гледам кадрите й, те май се развиват само на сланина. По ред причини качеството на виз. армия не е било такова, каквото е трябвало да е според стратегиконите.

Даването на участък на нов стратиот при липса на наследник е едно. Съвсем друго е когато при масова катастрофа са избити голяма част от войниците, а те имат синове, но са още малки да носят службата. Когато са единици е просто, защото се изчаква да стигнат необходимите години, но когато е цяла армия вече си е проблем. За тази битка е добре известно, че освен европейските войски са прехвърлени и анадолските, като е бил сключен за целта ир с арабите.

[resavsky]

Някой да знае ще има ли някаква възстановка на битката.Че случайно ще бъда по онези географски ширини.

[Frujin Assen]

Значи, графе. Погледни на нещата реално. Ако транспортирането се извършва без непосредствена заплаха, то няма нужда голям брой кораби да прехвърлят армията накуп.

Как си го представям аз. Пристига маджарската армия на брега на реката. Дори и да приемем, че дунав е гранична река (а тя не е) в този момент местните българи вече знаят-тук има голяма маджарска армия, която трябва да си идиот да не се сетиш защо е дошла. Естествено местните селяни докладват на областния управител. Това става в рамките на същия ден, или най много на другия. Местния управител разбира се има някакви въоражени хора при себе си, но те са малко. Разбира се, той ще обяви мобилизация, но тя ще отнеме време (дни може би седмица). Но дори и с тази мобилизация той пак има малко хора, и не е в състояние да се противопостави. Това което реално може да направи е да изпрати няколко човека с бързи коне да гледат какво прават маджарите и моментално да му докладват. Да започне мобилизация, като хората, животните, реколтата и прочее бъдат укрити в крепостите по баирите строени за тази цел.

Византийския флот няма радио, така че, има само приблизителна представа кога маджарите ще са готови. Естествено е да има разминаване и ромеите пристигат няколко дни по късно. Естествено, българските съгледвачи виждат това, ама файда, единственото което може да направи местния управител е да информира незабавно царя.

Нито маджарите, нито ромеите бързат чак толкоз, но не са и напълно безотговорни. На българския бряг е стоварен авангард в пълно бойно снаряжение. Той напредва на някакво разстояние и заема позиция да отбранява десанта от внезапна атака. Още по напред са изпратени съгледвачи които да информират отрано, ако се зададе българска армия. Оттам насетне, бавно и без бързане се стоварва основната част от армията. Въпросните железни ризници, шлемове, мечове и прочее железария войника си ги държи в мешката по време на пременаването, зер стават и сакатлъци. Враг наблизо няма, откъде накъде следва, че трябва да е окичен като коледна елха с железария? Слизат си хората на брега, разпъват палатки, обличат се, сядат да хапнат и чакат.

Защо превозването да следва да става за един ден? Това да не е ВСВ? Танковата дивизия от Силистра няма да пристигне за 12-18 часа, защото такава няма.

През средните векове, с тогавашните транспортни средства времето е било много по широко понятие.

Ако вече чак толкова бързат, първите десантирали могат да тръгнат в поход, преди да изчакат всички да преминат реката. Дори и да срещнат враг, в най лошия случай могат да избягват битката ден два.

[monte christo]

Надали ще има възстановка, но Рогатото може и да знае нещо по въпроса. Сега, друго нещо, по-важно от възстановката: вземете модераторите се стегнете малко и обединете тези две теми Спорни моменти около Ахелойската битка през 917г. и Битката на 20 август 917 г.

В първата тема имаме отчетливи периоди на постове - от 07.08.10 до 14.08.10, а след това чак три години по-късно - от 14.08.13 до "present days". Гледам, че другата тема (т.е. тази), която ти, драги ми ресавски започна на 16.12.11 и която Романа "залости" на 06.10.12 е отново отворена за постинги.

Мисля, че при обединение на темите, постовете автоматично ще се подредят според датите на публикуване, т.е. ще се запазят и системност, и смисъл.

[monte christo]

Фружине, съгласен съм с доводите ти, просто преди време (миналата година) стана на въпрос това прехвърляне през Дунава. Знаеш добре, че аз съм върл противник на "возенето" по Дунава. Защо? Защото няма смисъл (абсолютно безпредметно е), пък и липсва достатъчен ресурс за това. Тези прехвърляния са ставали от бряг на бряг. Това не е само логично, това е елементарното, което би направил всеки един стратег.

Та въз основа на всичко казано досега в темата (и по темата) аз направих засилка: "дори до 30 000 конници на ден". С кухи и сухи сметки доказах, че подобно прехвърляне не е чак толкова невъзможно, т.е. може да бъде осъществено в рамките на един "работен ден" на ромейската флота (100 хеландии). Цял ден имат от 07:00-08:00 до 19:00-20:00 на спокоен и топъл (горещ) августовски ден (в случай, че иде реч за печенегите от 917 г.). Плюс това в реката няма големи вълни и хеландиите могат да вземат за отрицателно време разстоянието (ширината) от 400-500 метра (Дунав между днешните Исакча и Рени има няколко местенца, удобни за прехвърляне на войскови части).

Колкото за прехвърлянията на маджарите от 895 г. - за тях знаем, че са имали конница от порядъка на 20 000 души (данни за IX век). Това несъмнено би "улеснило" още повече прехвърляния през реката в рамките на един ден (би намалило работните часове).

Иначе, да - в случай, че никой не притеснява прехвърлянето - спокойно могат да се шматкат два, че и три дена, макар, да съм сигурен за себе си, че прехвърлянията са ставали за един ден.

[Rogi]

Здравейте приятели!

Гледам, пак сте отворили темата, лошо няма. Ако ще продължаваме обаче, бих искал да преминем от сферата на алтернативната история и научната фантастика, към боравене с източници (вече е направено доста в това направление) и аргументирани изказвания по различни науки, дисциплини и ако щете - житейски истини, като елементарната логика би трябвало да ни е знаме!

[Rogi]

Ще започна с похода. Ромейската армия е поела по крайбрежния път Цариград, Люлебургаз, Малко Търново, Визица, Ахотопол, след това през Созопол, Пиргос и накрая Анхиало. Винаги, когато вразите навлизат по този път, флота им тръгва също на поход. В какъв състав - спорно е, също и това, какво е превозвал, но поне надявам се ще се съгласите, че припаси винаги са се возили освен другото, а много пъти и само припаси. Сухопътната армия може да кара и без подвоз от флота, но обратното спестява тътренето на талигите в обоза и повишава съществено среднодневния преход, респективно скоростта за нахлуване. Прочее, това е пробвано доста пъти преди въпросната битка, така че може да кажем - пробива през анхиалското поле си е нещо, като рутина за ромейските военни, нещо подобно на пробива през Смоленск на път за Москва, повтарян от всички западни противници на Русия.

Интересно е, че въпреки скоростта Симеон е наясно с направлението и своевременно събира армията си в околността, което говори добре за разузнавателната му служба, ако не е въпрос на чист късмет. Но и да е уцелил случайно, Симеон показва добро познание на историята на ромейско-българските войни и похвални стратегически умения. Защо? Анхиалското поле дава оперативен простор към три важни прохода в Стара планина. От Анхиало на ден и половина-два път е Айтоския, директно от Поморие може да се форсира Дюлинския (най-късия) и също на половин преход може да започне катеренето на Несебърския. Отделно равнините на Несебър и Поморие дават мегдан, както за големи лагери, така и за хубав бой, и най-вече са отлични морски бази. Войската дошла дотам има предимството да получава припаси и подкрепления по море (бързо демек), офицерите да се порадват на градския луксозен живот (спомнете си филмите за баловете във Виена преди Ватерло), в градовете винаги има логистика за войската, болните може да се оставят там на сигурно място, ако армията форсира някой от проходите с бърз вестоносец може да се активира флота за действия (до Варна може да се стигне и за ден при добър вятър) и т.н. и т.н. Като цяло предимствата са повече от недостатъците, като място за съсредоточаване или битка.

Всъщност, почти всички походи към България през ПБЦ са или оттам, или през проходите близо до Меркели. Поправете ме ако бъркам, но не съм чувал за поход започнал от Сердика или Филибе? Така че шанса ромеите да се озоват там, а не на друго място, е 50 на 50.

Другият интересен факт е, че Симеоновите полкове (за това по късно) също са там. Ако попитате отново защо, отговорям: Войските са там, защото българското правителство (условно) е решило да даде генерално сражение на новите римляни. За уточнение ще кажа, че от най-древни времена, до края на август 1914г., ако две армии нямат желание (или едната) да се срещнат в бой, то сражение няма да има. Примери в историята бол. Спомнете колко време Наполеон гони Кутузуов през половин Европа и после през цяла източна Русия, докато под напъна на своето правителство Кутузов не го среща на Бородино. И после пак бяга, и корсиканеца не го гони защото знае, че е безполезно.

Редактирано Август 16, 2013 от Rogi

[Rogi]

И така, походите са свършили, двете армии са наблизо, виждат се директно, не се надушват чрез патрули и диверсанти, време е да огледаме бойното поле. Ще го направя през очите на Фока и Симеон, като се придържам към източниците, добрата войнишка практика и здравия разум.

Станът на ромеите е край Анхиало (ползвам старите и новите имена, ако трябва ще ги оправя, стига да речете) на мястото на днешния завод Черноморско злато. Ако имате път натам и малко желание, плюс двадесетина лева за добро винце, може да спрете на паркинга срещу входа и да си купите от фирмания магазин винце или ракийка, според предпочитанията. Докато правите покупката, вземете си кафе от магазина, излезте на паркинга и загледайте високата постройка на завода строена още през соца. Представете си, че това е кулата в умален мащаб на ромейския полеви лагер, направена от дърво и пръст. Едва ли ще ви пуснат да се качите сега там, но ако успеете (аз съм го правил) от най-високия етаж ще ви се отвори чудна гледка. На изток е безбрежното море, което по това време на годината е що годе спокойно и да има сулган, то той не е опасен за корабите, още повече в добрите пристани на Месемврия и Анхиало. Въртейки се на юг, ще видите възвишенията на Меден рудник, равнината, езерата и блатата простиращи се от Бургас досами Поморие до ден днешен, а отгава са били доста повечко. На югозапад почват възвишенията на Житарово, но ще може да видите чак до Сюври баир, а също и тогавашния курорт Банево - любим спа център още от тракийско време. След това пред погледа ви ще бъдат равнините и блатата чак до баирите западно от селата Мина Черно море и южно от Лъка, а непосредствено след тях малко на северозапад се изправя Биберната и околните високи хълмове. От дясно на височината е равно (района на Александрово - Медово), а отляво е гористо и насечено от оврази, долчинки и низинки, простиращи се покрай стария път за Слънчев бряг. Още по северозападно виждате края на долината водеща към Руен, двете реки - Ахелой и Хаджийска, както и началото на Дюлинския проход. На север са стръмнините на Балкана, започващи от Св.Влас и неговия проход, и разбира се Несебър.

Гледайки направо към Биберната, ще забележите един интересен каменен откос (да каменен, не е резултат на днешни мелиорации), прилизително ориентиран север-юг, над днешното село Каменар, дълъг около 4-5км, със средна височина 3-4 метра, но пък стръмничък. Ако вземем предвид, че от него са вадени доста камъни, може да предоположим, че е бил и по-дълъг. Именно този откос, дори да сте нависоко в зданието на винзавода, ви пречи да наблюдавате безпрепятствено подножията на Биберната, където сега са лозята на Каблешково, както и самото градче.

Редактирано Август 16, 2013 от Rogi

[Frujin Assen]

Само едно уточнение. Тогава района (а и цяла Европа) е бил много по горист и пълен с вода, Най вероятно хълмовете са увенчани с корий, а равнините с по млади дръвчета. Разбира се, пак има ниви и незалесени участъци, но са много по малко.

[resavsky]

Роги какво имаш предвид под "Несебърски проход"?Днешния крайморски път Слънчев бряг - Обзор?Ако е така аз не бих го нарекъл проход.Това през 10 век вероятно е една тънка пътека край морето където шанса да тръгне Фока е изключително минимален.

Редактирано Август 17, 2013 от resavsky

[resavsky]

Въобще вариантите за по нататъшно настъпление на Фока са само два:

- Айтоския проход

- Дюлинския проход

Като се има предвид че целта му е повече от ясна - Преслав! Eдин поглед върху картата и почти сигурно може да се приеме, че Фока е смятал да настъпи през Айтоския проход.

Редактирано Август 17, 2013 от ISTORIK

[Rogi]

Да видим защо ли Симеон и щаба му се покатерват на Биберната!

В околовръст е най-високия и остър баир, нещо като комин. Аз даже имам подозрения, че човешката ръка е помогнала да се оформи такъв. Видимостта от него надхвърля тази на Фока в пъти. Да направим завъртането. На изток е синьото Черно море, докъдето стига хоризонта и вражеския флот е като на длан. Същото важи и за Анхиало. Смело може да кажем, че със съвременни оптични средства Симеон би видял, дали ромейските стратези са бръснати, по време на пира в двореца. Така че българите едва ли са имали затруднения да определят точния брой на враговете си и съответно да потвърдят или отхвърлят готовността за генерално сражение. Щом са го дали, значи са изчислили шансовете си на повече от добри, от гледна точка бройката на противостоящите армии. А и мястото е идеално и за активна отбрана, ако се изтеглят малко на запад, към Руен, където могат да се бият на тесен участък, а ромеите дори с превишаваща численост ще трябва да "изчакват" реда си в теснината, нещо като "езика" при Азенкур. Предполагам от предишни битки тъкмо в тази задна зона са кокаляците около днешния язовир на Ахелой. Поглеждайки от изток на юг Симеон би могъл да види, в ясно време" чак до Крайморие и прочутата от време оно страноприемница "Кокошките". По-натам обзора му е същия, като има предимството, че вижда по-далеко по пътя Каблешково - Айтос, вкл. падините и овразите край него. Точно назад - на запад се виждат възвишенията, на които преден "пост", ако може така да се каже, е Биберната, като те имат тенденция към снижаване, затова ми е чудна и формата, и височината на този баир. Продължавайки да върти наблюдателя ще гледа надалеч по долините на реките Ахелой и Хаджийска, на доста километри. След това ще се види добре и началото на Дюлинския проход, а малко по-северно ще съзре култовото място - "Ханската шатра", което може би е била оброчно заведение от онези времена, когато след българска победа нашите "ханове" са празнували там, наливайки се с прекрасно плачкосано местно вино, направо от черепите на вразите. Това разбира се е в рамките на шегата, но нивелацията на Биберната и Шатрата са приблизително еднакви. Също така се вижда нос Емине, за Несебър вече е ясно. Така че, като наблюдателен пункт Биберната е повече от идеален, като също така не преставлява интерес от тактическа военна точка. Къде точно са били лагерите на нашите аз не знам, пък и не само аз, но района на Медово - Александрово е повече от добър. Двете реки, в горното си течение са идеални за прясна вода, както и за прехвърляне на набързо сковани мостове, околните гори дават прохлада и място за лагеруване, за дръвца за огрев да не говорим. Долината пък може да събере доста коне на паша, без да се бутат с пехотинците. Отделно мястото е кръстопът на трите прохода, така че по тях могат да се получават вести, припаси и подкрепления.

Редактирано Август 17, 2013 от Rogi

[resavsky]

Роги отиваш твърде далеч от изворите за битката.Там много ясно си пише че Симеон е наблюдавал и ръководел битката от един хълм.Който няма как да е друг различен от Биберна.А трудно ми е да приема че българите ще приемат битката при Медово - Александрово а Симеон ще си стои на Биберна че ще и включи лично в битката.

Най вероятно българите са били разположени по линията Каблешково - Медово прикривайки пътя за Айтоския проход.

[monte christo]

Роги, аз също смятам, че Биберната не е била цел на ромеите и не представлява никакъв интерес. Коскоджами ти поля наоколо с войски, че да тръгнат да атакуват хълма?!? Какво печелят от това? Нищо... Още сме далеч от ерата на автоматичното оръжие, дето мята куршуми на километри. Дори навремето се захапахме с Исав по този въпрос.

Ех, ресавски, ама и ти с този фронт, обърнат на изток... (Сега да не вземат пак разни умници да се надбилюрват и да ни дават тъпи обяснения на това що е то фронт, т.е. да ми изкарат, че фронтовата линия е... фронта (лицето). Внимавайте, пичове! )

[resavsky]

Добре де графе как може Симеон да ръководи битката от Биберната и армиите да са с фронт север/юг.Двете неща са насъвместими.

[Rogi]

Нека караме поред, приятели!

Стратегията също е интересна в тази война и е неотделима част от генералното сражение, което въпреки всичко не дава окончателна победа на едната страна - в случая българите. Самата война е почнала преди около две години, според източниците е търговска. Българското правителство отправило нота за пазарите, ромейското си направило оглушки и така нататък. Ако вярваме на Клаузевиц, то като нищо причината може и да е тая, но пък и доводите на др. Сталин също не са за пренебрегване, а именно: "Всяка война е представяна в извратен вид от нейните организатори, за да се прикрият истинските причини за нея". Ние разполагаме само с ромейската версия, дано да е засега, така че трябва винаги да имаме едно наум. Та също според източниците, Симеон "...се бил възгордял премного...", което може да е другата версия, за пълномащабната акция на българския владетел, по завземане на трона на империята. Това не е толкова нелепо, както би се сторило на пръв поглед, на читателя закърмен с днешните, пък и не само, учебници. Но все пак от историята знаем, че всички империи не са еднонационални, същото важи за България и Новия Рим. Всички граждани на последната са римляни и на престола са се качвали всякакви - араби, сирийци, македонци и прочее. Симеоновата идея не е някаква варварска екзотика, а по-скоро плод на тънки и добре организирани сметки. По това време в Цариград е малко... неясно, от политическа гледна точка. Управляващ ефективно император няма и империята е на път да "излюпи" нов такъв, вкл. и нова династия. По стара имперска традиция то той би бил генерала с най-силната армия, или такъв подкрепен от по-голямата част от военната и/или дворцова клика. А Симеон почва отдалече с разни сватбени маневри, които са били напълно прозрачни по това време за участниците в надпреварата за трона. Перипетиите в българското правителство, по този въпрос, засега (дано засега) са неизвестни, но Симеон със сигурност е имал сериозни връзки в Константинопол, така че идеята му не е невъзможна, колкото й да не се е харесвала на властимащите там. В този смисъл имперската клика организирала похода е имала доста стратегически задачи за решаване. На първо място да пресече амбициите на Симеон чрез една сериозна война, по възможност да потроши армията му, като по този начин сведе северната заплаха до минимум, а защо не и да постигне, ако не пълно унищожение, то поне сериозни териториални и материални придобивки, и не на последно място да излъчи победоносен офицер, който да посегне със сериозни основания към трона, след една успешна за ромеите война. В свой стил имперското правителство организира пълномащабни военни приготовления, както и сериозна дипломатическа игра, в резултат на което Симеон е принуден да се разправя с проблеми на другия край на държавата си, близо две години. Но когато ромейската армия се е събирала под Константинопол, вече е настанало време за сериозните военни действия, поради което българската войска е почнала своето съсредоточаване на юг. Може би са допуснати някакви отстъпки или пазарлъци, от страна на българите със северните им съседи. Безпрепятственото преместване на маджарите говори в тази насока. Явно е, че ромеите също са решили да "хвърлят зара", за което свидетелства масовата клетва на войската в стил "Победа или смърт", нещо което не се случва често в ромейската традиция и от друга страна показва сериозността на управляващите, към които спадат генералите в този поход, за решаване на стратегическите задачи стоящи пред тази политическа групировка.

Не е за подценяване и това, че явно към този момент България вече е много сериозен враг, с огромна за времето си територия, мнообройно население и все по засилваща се икономика. Ако се вярва на картите, то България е обсадила целия север на империята, от албанските планини, в близост до Солун и Константинопол, чак до Бургас.

В изпълнението на тези задачи лагера на ромейската армия край Анхиало не е случаен. Както казахме, оттам има три удобни пътя за развитие на войната. Със или без битка в равнината, ромейската армия би могла да поеме край Несебър и Св. Влас по дългия проход, но пък опряна на флота и пристанищата и градовете по пътя, да облекчи логистиката си. След преминаването на препятствията, то ромеите биха излезли на оперативен простор в близост до Варна и Провадия - много важни крепости. Овладяването само на Варна от значителен ромейски контингент би бил огромен трън в задника на българската държава. Доказателство за това е, че всеки, поне малко решителен български владетел, винаги, при всички случаи е изтърбушвал варненската крепост, когато е попадала в ръцете на ромеите. Пробив през Дюлино или Айтос също изкарва ромейските пълчища до оголения корем на България и най-вече районите на Плиска, Преслав, Шумен и Провадия.

Редактирано Август 17, 2013 от Rogi