130 години от Априлското въстание

[ISTORIK]

130 години от Априлското въстание

Турските зверства в Батак

В полята на българската история отколе са хвърлени семената на страданието. Та нали човек се ражда, за да страда, както искрите - за да летят нагоре. /Йов 5:7/

Библейската история ясно показва, че подир отдалечаването от Бога следва страданието – за да не погине Божият народ в мрака на богозабвението.

Една древна пословица казва, че преди зазоряване тъмнината е най-гъста. И наистина - годината 1876 е наглед една от най-мрачните в българската история – изпълнена с кърви, страдания и ужаси. Всред нейните страдалци за вяра и род едно съзвездие ярко сияе и до ден-днешен над българската земя – Батак – име свидно за всяка българска християнска душа.

На 5 май 1876, петък, селяните забелязали, че към Батак се придвижва войската на Ахмед ага – повече от 3000 въоръжени до зъби башибозуци (запасни, нередовни войници, паравоенни формирования), събрани от 22 турски села от Родопите. Ахмед ага водел мъжете от околията на Доспат, синът му – тези от махалата Йени (Нова), а Мохамед ага - башибозуци от седем турски села от района с център Ракитово. Трите колони стигнали почти едновременно до Батак, заобиколили го и открили стрелба срещу селото. Тогава жителите на Батак изпратили свой човек да срещне Ахмед ага и да преговаря, но пратеникът бил застрелян, още преди да стигне до мястото.

На другия ден те изпратили втори човек със същата мисия. Било му съобщено, че агата искал при него да се яви старейшината на селото. Човекът отишъл при турчина и той му казал, че заповядва „батакчани да предадат оръжието си и доброволно да се предадат”. Старейшината се прибрал и уведомил хората за заповедта. Част от жителите се възползвали от времето за преговори и успели да избягат от Батак.

Останалите, които не искали да повярват на Ахмед ага, отказали да се предадат. Тогава башибозуците заобиколили селото, събрали целия добитък и конете и открили стрелба по хората от горната махала, като опожарявали всички къщи, хамбари, работилници. Всеки, който направел опит да избяга и да се спаси, бил застрелван като бясно куче – на място!Баташката голгота започва от мъчениците в Богдановата къща. Обезоръжени с измама дръзките преди батакчани се превръщат в обречени на заколение Христови агънца. Мъчителите свалят от гърбовете на мъчениците и последната риза, за да полетят душите им към небето необременени от нищо земно. Един подир друг отиват те на приготвените дръвници. С мълчание. Някои сами притискат шии о дръвника, та ударът да отдели душите им по-скоро от плътта. Някои майки турят децата си на заколение пред себе си, за да се уверят, че няма да попаднат в мюсюлмански дом и да загубят вярата и душата си. И биват посечени на късове.

Като видели това, българите от долната махала изпратили куриер до Ахмед ага, да го помолят за пощада. Турчинът заповядал да му бъдат доведени всички първенци на селото. Те били 18 души, сред които и смелият Ангел Трендафилов и неговият син Петър. Ахмед ага им съобщил, че ако българите предадат веднага оръжието си, той ще се изтегли с башибозуците и ще ги пощади… Повярвали на тази клетва, придружени от група заптиета, първенците на Батак се прибрали в селото. При Ахмед ага останал само синът на Ангел Трендафилов като заложник. А старейшините събрали оръжието и с няколко каруци го докарали в стана на башибозуците. Като се уверил, че всичкото оръжие и боеприпасите са при него, Ахмед ага заставил първенците да му покажат къде са скрити парите и скъпоценностите на хората, след което неколцина от тях били върнати в турския стан, завързани, зверски измъчвани с нажежено желязо и накрая жестоко умъртвени по заповед на турския пълководец.

А старейшината Ангел Трендафилов бил убит по най-нечовешки, варварски начин. Първо му извадили очите, после му изтръгнали зъбите, отрязали му носа и ушите, побили го на кол и го изгорили още жив, при това пред очите на жените и децата от Батак, които принудили да присъстват като зрители на екзекуцията му, докато смелият българин издъхнал.

На други първенци турците отрязали краката, ръцете, носовете и ушите. Междувременно нахлули в нещастното българско село. Започнали да плячкосват, палят, избиват като овце всички наред – жени, деца, старци, всичко живо, което им се мернело пред очите по улиците, в дворовете, в къщите… Много българи потърсили убежище в църквата, в училището или в избите на домовете си...

Църквата се претъпкала с хора, повечето жени и деца. Мнозина не успели да влязат и останали на двора. Присвити и легнали на земята, нещастниците се надявали само на високата каменна ограда.

С българите от школото башибозуците се справили набързо – ограбили ги и ги изклали като добитък. После подпалили училищната сграда и тя изгоряла с живите и мъртвите в нея.

И до днес насред Батак непоклатимо стои “калето” на вярата – Баташката черква “Света неделя”. В нейния двор – едно от най-светите места в България трябва да пристъпваме с велико благоговение. Защото в този храм нозете ни се докосват до земя, осветена с кръвта и костите на хиляди Християнски мъченици.

Сечта е ужасна. С писъците и воплите на осъдените се смесват зверските ревове на убийците им, хриптят сетните издихания на недокланите, хрущят кости, натрошавани от ятагани и секири. Въздухът трепери от разсичането на човешки тела. И тук, подобно на клането в Богдановата къща, башибозукът слага ред. Поставят се дръвници. Приелите исляма се отвеждат настрана. Непокорните се посичат.

След като изклали зверски почти всичко живо по пътя си до църквата, издълбали дупки в стените на оградата и открили огън срещу хората. После нахлули в двора, започнали стрелба през прозорците и откъм покрива, като разкъртили плочите, хвърляли горящи парцали, потопени в газ, върху хората, cпуснали и няколко кошера с раздразнени пчели, та още повече да подлютят предсмъртната мъка на заключениците. А залостилите се в черквата състрадават на своите събратя и в страшен трепет очакват края си. Затворените в Божия храм са 4-5 пъти повече, отколкото може да побере, и там загиват много от дечицата и от по-крехките телом християни. Ала дори силните сред тях са прималели от тридневния глад, а задухът разпалва у тях такава жажда, че някои почват да квасят устните си с кръвта на убитите. През цялото време от прозорците свистят башибозушките куршуми.

Накрая успели да разбият тежката врата на църквата. Първо я плячкосали, след което започнали да убиват безпомощните си жертви. Осквернили и опожарили християнския храм, но голяма част от него се запазила, защото била изградена от камък.

Част от жените били изнасилени и зверски заклани. Имало случаи, при които турците разпаряли коремите на бременните българcки жени, докато те били още живи, за да изтръгнат и умъртвят неродените им деца! Малка част от пощадените по-млади жени били откарани в т. н. „турски” села в планината Родопи.

Три дни по-късно предводителят на башибозуците от с. Барутино Ахмед ага прекратява клането и колебаейки се как да постъпи с оцелелите изпраща срочно питане до бейовете от Татарпазарджик. Получава отговор: ”Да се изсуши гяурският корен”. Начева се ново клане. Пред очите на своите сестри, жени и майки биват изклани още 300 батакчани. За да не бъдат потурчени или убити при това сетно клане, някои майки хвърлят децата си в реката…

Накрая, подир клането, върху едно дърво в черковния двор се покатерва един от ходжите и над хилядите мъченически тела възвестява, че няма друг бог освен Аллах и, че Мохамед е неговия пророк. Друг ходжа от възвишението “Баташки хармани” обявява на оцелелите християни, че гяурското вече се е свършило и, че на мястото на опожарения и съсипан Батак ще бъде посят ечемик за конете на правоверните.

Малцина успяват да се спасят с бягство. Когато младият батакчанин Ангел Чаушов, след хиляди премеждия и под покровителството на един помак успява да стигне височината “Св.Атанас”, той заварва там Исмаил ходжа от с. Ракитово да се моли Аллах да прости греховете на единоверците му. Виждайки момъка, ходжата заплква и заразпитва къде са близките му. Щом узнава, че те вероятно ще бъдат убити, той слага чалмата си на главата на Ангел , облича го със своята връхна горна дреха, дава му пушката си и го повежда да ги търсят. В селото те успяват да намерят едного от братята и една от сестрите на Ангел. Ходжата им предлага да вървят с него, като им обещава, че няма да ги потурчи. Но те не вярват на думите му и казват, че предпочитат да умрат християни. Опитват се да избягат, но биват засечени от турци и убити.

Равносметката след турските зверства е следната:

- 100 изгорени селища,

- 200 - разрушени,

- 300 - разграбени,

- зверски изклани 30 000 българи – мъже, жени и деца.

Българската Старостилна Православна Църква е обявила 2006 г. за година на Баташките мъченици.

[tanariil]

До 'ISTORIK'



Авторът на горния материал в Батак бил ли е поне веднъж?

За да не бъдат потурчени или убити при това сетно клане, някои майки хвърлят децата си в реката…

Ей, не обичам да се гаврят с корените ми, ама хич не обичам! Смелите българи, христовите агънца - я стига глупости! Въобще не били нито смели, нито били христови агънца накрая (не били и потурчени). Просто били МЪРТВИ всички, които не успяли да избягат от селото (тогава Батак е бил село). Като за начало "РЕКАТА" е с такава дълбочина, че няма абсолютно никаква логика в нея да са хвърляни деца! На 11 годишната ми братовчедка тази РЕКА и е до коленете. А здравата ВИСОКА стена на църквата се прескача като стой па гледай. Турците са се ГАВРИЛИ (явно вътре в църквата е имало въоръжени българи, освен всичко останало) и затова турците не са влизали, а не, че църквата би ги спряла по някакъв начин. Църквата е такава, че не може да спре турците. Не става просто за тази цел.




Предлагам малко лична история на моето семейство, което е от там

Там в един момент нямало възможност за бягство. Заклещени били хората. Де що сварят - турците избиват. Трупове навсякеде. Кръв навсякаде. По улиците. По къщите. Няма значение дали мъж, жена, дете- убивали наред... Предцата ми, която единствена оцеляла след клането от рода ми, тогава била дете. Нейната майка я заравя сред труповете с инструкции да запази тишина. И себе си заравя така сред трупове. Двете се правят на умряли. Но турците, за да са сигурни, че няма оцелели, с колове бучкали по труповете и така умира майката на предцата ми.

След това клане тя останала кръгъл сирак, а мога да ти кажа, че рода ми по майчина линия е нещо ОГРОМНО по традиция (моята майка е шесто по ред дете).

Една част от батачани рекшили да се крият в църквето. Ако не си го виждал- посети го някой ден. Не е масивна постройка. Два ритника и ще падне. Обсадили ги вътре и се ГАВРИЛИ да ги държат гладни и жадни. Вътре били основно майки с деца. Майките си режат вените да дават кръв на децата да пият. И кладенец се мъчили да копаят. Не с лопата. И не с друго, а с НОКТИ. Няколко метра дълбок, без да пусне капка вода. Към метър широк. Било е жестоко. Онези отвън добре си изкарвали. Чат-пат стреляли вътре за забавление (църковната стена има две-три дупки от куршуми).
Накрая им досадяло да ги мъчат. Разбили църквето. Един дръвник си опнали и една секира и айдееее - тука има жени с деца, тука нема жени с деца. Въобще не са ги питали искат ли да с потурчат или не искат.

А на църквето драснали клечката. И до ден днешен си е опушено.


От съседните села решили да погребват убитите батачани... "Гробището" стърчало ТРИ МЕТРА нагоре с трупове. И като не може да се запалят всичките тези убити хора, за да не тръгнат зарази, от далече върху труповете са хвърляни камъни...

Редактирано Май 3, 2014 от КГ125

[К.ГЕРБОВ]

Отбелязваме 138 години от Априлското въстание. То избухва предсрочно на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г.

Кой умник реши, че 20 април по стар стил, е 1 май по нов?! Журналистите, гледам, папагалски са изкопирали последните „виждания” за честването на празника. http://bg.time.mk/c/a563315ced/138-godini-ot-aprilskoto-vastanie.html

Май Божидар Димитров ги е подвел, като на 30 май е казал: „утре ще честваме годишнина на Априлското въстание”? http://www.blitz.bg/news/article/264885

Да, ама не. Съответствието „нов-стар стил” е друго: когато по Юлианския календар в България денят е бил 20 април 1876 г. по Григорианския календар в Англия той е бил 2 май.

http://5ko.free.fr/bg/jul.php?y=1876

С всяка изминала година се убеждавам, че т. н. „гражданско общество” живее с все по-малко наука и просвета. А „просветителите”, успели да се доберат до пресата, микрофона и телекамерата, не си знаят мярката.

„Дай боже повече такива „неуспешни ” въстания в бъдещето ни”, завършва Димитров. Да има отново „100 изгорени селища, 200 - разрушени, 300 - разграбени, зверски изклани 30 000 българи – мъже, жени и деца”. Така ли?

Понеже сме най-много пострадалите от турското владичество, пък не сме могли да се освободим сами, да си избием комплексите с патриотарско изопачаване на историята.

Професорът явно не знае, че Цариградската конференция е следствие преди всичко на Сръбско-турската война от 1876 г. Ако не е била тя, освобождението на България щеше да се отложи за известно време. Англичаните, които са инициатори за тази конференция, са били възмутени от зверствата на турците, но не са искали разпадането на Османската империя. И предварително са знаели, че конференцията ще се провали, защото Турция ще излезе с номера: „приемане на демократична конституция”.

Априлското въстание е предизвикало съчувствие в чуждите народи, но никой не е дошъл в България на помощ на въстаниците. А в Сърбия е имало доброволци от цяла Европа. Даже българските войводи Панайот Хитов, Филип Тотю и другите, не са дошли да помагат на българските въстаници, а са сформирали чети в помощ на сръбската армия. В нея е имало българо-руски батальони. http://bg.wikipedia.org/wiki/Български_доброволци_в_Сръбско-турската_война_от_1876

И тогава, като днес, е имало най-различни виждания за освобождението на България. Априлското въстание е един провал на българското революционно движение, показващ колко разединено е било то. Едни от българите се вдигнали на въстание; след като то е потушено в България преминава четата на Христо Ботев; докато се сформира тя, други българи начело с воеводите, заминават за Сърбия. Какво му е успешното на тези действия и какво общо имат те с Цариградската конференция?

[Doris]

Не бърка професорът, днес честваме Априлското въстание. Работата е там, че на Панагюрци и Копривщенци не им стига един ден за честване на това велико събитие, та тържествата започват един ден по-рано. В Клисура пък са почнали още от 30 април.

За успешността на Априлското въстание и друг път е ставало дума . Жалко, Гербов за твоята интерпретация.

[К.ГЕРБОВ]

Всеки може да си чества, каквото си иска и когато си иска. По въпроса, кога е започнало Априлското въстание също няма да се спирам. Но това

"Отбелязваме 138 години от Априлското въстание. То избухва предсрочно на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г."

просто не е вярно. Поне според възприетите в науката начини на изчисляване на датите.

Не само професорът бърка! Не му е сефте. Все повече хора бъркат, затова съм направил и констатации, които може да не се харесват, но са вярни. И както виждам, продължават да се доказват.

Като продължават тържествата, ще има ли възстановки и на кланетата или ще си останем само с пуцането на топчета и чифтета?

[Doris]

Всеки може да си чества, каквото си иска и когато си иска. По въпроса, кога е започнало Априлското въстание също няма да се спирам. Но това

"Отбелязваме 138 години от Априлското въстание. То избухва предсрочно на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г."

просто не е вярно. Поне според възприетите в науката начини на изчисляване на датите.

Не само професорът бърка! Не му е сефте. Все повече хора бъркат, затова съм направил и констатации, които може да не се харесват, но са вярни. И както виждам, продължават да се доказват.

Като продължават тържествата, ще има ли възстановки и на кланетата или ще си останем само с пуцането на топчета и чифтета?

Извинявай, но в случая бъркащият си ти. В интернет всякакви небивалици се пишат.

Не всеки "си чества" когато му скимне. Става въпрос за официални тържества, а не за частни и самодейни. И те започват официално един ден преди датата на избухване на Априлското въстание по нов стил. Това е.

За въстановките - само славната част с "с пуцането на топчета и чифтета" се въстановява, защото нещо се намират някои да я забравят и омаловажават.

Априлското въстание е замислено като част от националноосвободителната борба на балканските народи, идеята е била да се възползва от ангажирането на Турция в задаващата се войната срещу Сърбия и Черна гора , за съжаление я изпреварва, но все пак заради него и Българският въпрос е поставен на Цариградската конференция. И както знаем от историята, то е причина за Руско-турската война и нашето Освобождение. А на когото това не му харесва - много му здраве.

[Doris]

"пуцането на топчета и чифтета" не стига, за това в Панагюрище на 2 и 3 правят световно първенство по фойерверки:

[К.ГЕРБОВ]

Априлското въстание е замислено като част от националноосвободителната борба на балканските народи, идеята е била да се възползва от ангажирането на Турция в задаващата се война срещу Сърбия и Черна гора, за съжаление я изпреварва, но все пак заради него и Българският въпрос е поставен на Цариградската конференция.

„Поставен” между многото въпроси на Цариградската конференция, не е равностойно на „причина за Цариградската конференция”, както се изразява почитателят на „дай боже, повече Априлски въстания”. Освен това на тази конференция не се е решило „България да стане свободна държава с демократична конституция”, както си измисля проф. Димитров. Предвиждало се е да се образуват вилаети на Османската империя с местно самоуправление. Търновски вилает и Софийски вилает е трябвало да се казват. Няма „България” в тях.

Управителите на вилаетите и на съставляващите ги санджаци трябвало да се назначават от Високата порта. Едва членовете на кантоналните съвети и на съветите на селищата, принадлежащи към кантоните, се е предвиждало да се избират и в тях е можело да попадне някой българин. Но всичко е зависело от изборите. А как ще бъдат проведени те, може да се досетим, като имаме предвид, че турската армия си оставала по местата.

По-внимателно трябва да се чете проекта за Органически правилник на тези вилаети (от този, който все пак реши да научи нещо по въпроса), защото в правилника изобщо не става дума за нещо свободно и независимо, освен даване на възможност на българите да участват заедно с турците в самоуправлението на ниските нива. Търновският вилает е специално очертан от Солсбъри така, че в него да преобладава турското население. Варненско, Лудогорието и Добруджа тогава са били заселени главно с турци (по-долу червеният цвят са турци, черният – татари, оранжевият - българи).

Иначе и през 1876 г. „единодействието” на балканските народи е било на същото ниво, каквото е и днес. Тази теория дето я представяш, бледнее пред една друга:

„Кой имаше полза от Априлското въстание?” Наистина то избухва без пряка причина, в периода след Кримската война когато българите живеят сравнително спокойно и добре, бързо се замогват, даже извоюват по мирен път и собствена Екзархия обхващаща цялата ни национална територия. Лудите глави, авантюристите като Г. Бенковски и революционната ни емиграция е използвана от някого за това начинание.

Единствената балканска страна която има нужда от българско въстание е Сърбия. Разпалването на Източната криза с Херцеговското въстание дава на Сърбия повод с военна намеса да разшири територията си. Затова от Белград, чрез нашата революц. емиграция във Влашко и с помощта на Руските Славянски комитети, се провокира въстанието в България. То е съгласувано пряко със сръбския план за войната. Планирано е да избухне през м. май, а в Белград смятат да започнат войната на 1 юни, т.е. докато турците са заети с потушаването му, Сърбия по-лесно да окупира част от българските земи, я към Видин, я към Ниш, в съответствие с военната обстановка. Сърбия просто повтаря плана си от 1833 г., когато се намеси във въстанието на българите в Тимошко и анексира тази територия!

Наивните авантюристи като Бенковски се хващат на въдицата, със щедрите обещания за моментална сръбска и руска намеса (дадени от панславистите които тогава все още не участват в руската външна политика), игнорирайки факта че в Петербург канцлера Горчаков и император Александър ІІ, всячески се стремят да избегнат нова война с Турция!

След предварителното избухване и бързия разгром, „героите-организатори” бързо бягат във Влашко, а мирното население на Перущица и Батак, ….плати цената на бунта! Само поради щастливото стечение на обстоятелствата, че германският канцлер Бисмарк се стреми да вкара Русия във война с Турция поради собствени геополитически замисли (превантивна война с Франция), Априлското въстание изигра ролята на повод за засилването на руския натиск върху Портата, а до войната се стигна пак и единствено на последователната Бисмаркова политика.

Иначе историята от Нишкото въстание (1841 г.) щеше да се повтори, с няколко лицемерни статии в защита на българите в европейските вестници и формални ноти до Портата за реформи, както впрочем и стана през 1903 г. когато съвсем други сили движеха голямата Европейска политика!

… трябва разумна и трезва преоценка на Априлското въстание и значението му и да се отърсим от емоционалните оценки!

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/I_Simeonov_APRIL_1876.pdf (коментарът е най-накрая).

Аз с доста неща не съм съгласен, разбира се на първо място със заключението, че Априлското въстани е дало повод на Русия да започне войната, но подкрепям изцяло последното изречение.

[Alexander_Nevski]

точно така - априлското възстание е едно безсмислено самоубийствено начинание, за което плащат нормалните хорица и то с живота си

Русия е щяла да почне война така или иначе

[stinka (Rom)]

Първо в Търновският вилает мюсюлманите не са мнозинство. Второ Екзархията не обхваща цялата българска етническа територия в Осм. империя. Българщината търпи огромни загуби от асимилация на запад и юг точно защото сърбите и гърците вече имат свои собствени държави и предлагат на близките българи освобождение от турците в тяхните държави.

Трето ако българите не се бунтуват срещу Осм. империя и не искат независимост, няма как да стане номера. Освен ако някоя Велика сила не реши да създаде еди каква си държава тук.

Българското мнение за турското робство се върти във някакви крайности. От това 500 години сме търпели покорно до другата крайност безмислени въстания, които водят до разрушения и изклани. Щом има такова масово въстание значи определено сред хората е назряла идеята за независимост. Подобни въстания избухват през 18 век по време на австрийските войни с Осм. империя и са бастисвани територии и десетки дори стотици хиляди. Масово има подобни неорганизирани въстания и при рускотурските войно от 19 век. Така че нищо ново дет се вика. Специалното при това въстание е че то предхожда война. Демек българите ясно заявяват че искат своя държава и това е! И щом се вдигат на въстание знаейки за подобните последици, значи я искат своята държава дори на такава цена. И ние честваме тази саможертва.

Гербов Вие преди няколко години в този форум, в тема за априлското въстание доста яростно пък защитавахте тезата, че много малко българи се били вдигнали и много били предпочели да си останат в къщите. Критикувахте това... там пък Ви казах, че това все пак е естествено.

Колкото до "лошата организаяция" е то каква организация да имаш една полуконспиративна в чужда държава с минимални ресурси????? Най-добра организация прави държавата ... ние такава нямаме.

Разбира се че трябва да се чества Априлското въстание. На това трябва да се набляга в националната индоктринация и възпитаването на патриотизма у нас. Това е собствената ни борба за независима, своя българска държава. А не матушката ни дала свободата и трябва да сме вечно благодарни, но най-вече верни пък ако ще и в канала...

Да това е Велик връх в борбата и саможертвата на българите за своята независима и свободна държава. Каквото се явява и Илинденско-преображенското въстание за борбата за българщината в Македония и Южна Тракия! Да с кръв сме я извоювали тази независимост, не ни е дадена така просто наготово и с кръв ни я взе червения окупатор 44г. до ден днешен!

Редактирано Май 3, 2014 от stinka (Rom)

[К.ГЕРБОВ]

Поредните лакърдии! Ний сме добрите, вие сте лошите. Е, разбрахме го вече.

Дай нещо конкретно по темата. Къде, какво точно съм казал и кое не е било вярно? Може и да съм сбъркал нещо, дай да видим!

[КГ125]

До 'ISTORIK'

Авторът на горния материал в Батак бил ли е поне веднъж?

Ей, не обичам да се гаврят с корените ми, ама хич не обичам! Смелите българи, христовите агънца - я стига глупости! Въобще не били нито смели, нито били христови агънца накрая (не били и потурчени). Просто били МЪРТВИ всички, които не успяли да избягат от селото (тогава Батак е бил село). Като за начало "РЕКАТА" е с такава дълбочина, че няма абсолютно никаква логика в нея да са хвърляни деца! На 11 годишната ми братовчедка тази РЕКА и е до коленете. А здравата ВИСОКА стена на църквата се прескача като стой па гледай. Турците са се ГАВРИЛИ (явно вътре в църквата е имало въоръжени българи, освен всичко останало) и затова турците не са влизали, а не, че църквата би ги спряла по някакъв начин. Църквата е такава, че не може да спре турците. Не става просто за тази цел.

Предлагам малко лична история на моето семейство, което е от там

Там в един момент нямало възможност за бягство. Заклещени били хората. Де що сварят - турците избиват. Трупове навсякеде. Кръв навсякаде. По улиците. По къщите. Няма значение дали мъж, жена, дете- убивали наред... Предцата ми, която единствена оцеляла след клането от рода ми, тогава била дете. Нейната майка я заравя сред труповете с инструкции да запази тишина. И себе си заравя така сред трупове. Двете се правят на умряли. Но турците, за да са сигурни, че няма оцелели, с колове бучкали по труповете и така умира майката на предцата ми.

След това клане тя останала кръгъл сирак, а мога да ти кажа, че рода ми по майчина линия е нещо ОГРОМНО по традиция (моята майка е шесто по ред дете).

Една част от батачани рекшили да се крият в църквето. Ако не си го виждал- посети го някой ден. Не е масивна постройка. Два ритника и ще падне. Обсадили ги вътре и се ГАВРИЛИ да ги държат гладни и жадни. Вътре били основно майки с деца. Майките си режат вените да дават кръв на децата да пият. И кладенец се мъчили да копаят. Не с лопата. И не с друго, а с НОКТИ. Няколко метра дълбок, без да пусне капка вода. Към метър широк. Било е жестоко. Онези отвън добре си изкарвали. Чат-пат стреляли вътре за забавление (църковната стена има две-три дупки от куршуми).

Накрая им досадяло да ги мъчат. Разбили църквето. Един дръвник си опнали и една секира и айдееее - тука има жени с деца, тука нема жени с деца. Въобще не са ги питали искат ли да с потурчат или не искат.

А на църквето драснали клечката. И до ден днешен си е опушено.

От съседните села решили да погребват убитите батачани... "Гробището" стърчало ТРИ МЕТРА нагоре с трупове. И като не може да се запалят всичките тези убити хора, за да не тръгнат зарази, от далече върху труповете са хвърляни камъни...

http://www.batak.bg/index.php?page=culture

църквата е повече от масивна, затова и толкова дълго са стояли хората в нея.

Интересното е, че османската власт осъжда Ахмед ага на кратък срок затвор за всичкото това. След което си излиза и си живее в неговото село дълго след освобождението на България.

И после пак кажете, че българите били нетолерантни..

Редактирано Май 3, 2014 от КГ125

[stinka (Rom)]

Ами конкретно съм Ви написал какво не е вярно.

И главното невярно е подхода и интерпретацията Ви.

Която е базирана на това че пряко въстанието е неуспешно, затова е провал.

Ами не е вярно. То има десетки неуспешни въстания преди това. Въстанието показва желанието за независимост о то на цената на живота си. Ирланди неполучи ли независимост следствие въстания и всичките неуспешни... но накрая независимост, щото просто англичаните виждаха че немогат да ги владеят, онези постоянно се бунтуват.

То никое въстание за независимост на Балканите не е било успешно ако не се намеси Велика сила. Неможе дори 20-30 хил души въоражени с елементарни оръжие с минимални средства за обучение, комуникации, въоражение, логистика и т.н. да победят армия от стотици хиляди въоражени с модерни оръжия и артилерия, зад която стои цялата държавна машина на империята с пари, ресурси и т.н. Докато бунтовете не се проточат и на империята и стане твърде скъпо да перманентно да потушава размирици и да търпи загубите от нестабилността.

[Doris]

.......

„Кой имаше полза от Априлското въстание?” Наистина то избухва без пряка причина, в периода след Кримската война когато българите живеят сравнително спокойно и добре, бързо се замогват, даже извоюват по мирен път и собствена Екзархия обхващаща цялата ни национална територия. Лудите глави, авантюристите като Г. Бенковски и революционната ни емиграция е използвана от някого за това начинание.

Единствената балканска страна която има нужда от българско въстание е Сърбия. Разпалването на Източната криза с Херцеговското въстание дава на Сърбия повод с военна намеса да разшири територията си. Затова от Белград, чрез нашата революц. емиграция във Влашко и с помощта на Руските Славянски комитети, се провокира въстанието в България. То е съгласувано пряко със сръбския план за войната. Планирано е да избухне през м. май, а в Белград смятат да започнат войната на 1 юни, т.е. докато турците са заети с потушаването му, Сърбия по-лесно да окупира част от българските земи, я към Видин, я към Ниш, в съответствие с военната обстановка. Сърбия просто повтаря плана си от 1833 г., когато се намеси във въстанието на българите в Тимошко и анексира тази територия!

Наивните авантюристи като Бенковски се хващат на въдицата, със щедрите обещания за моментална сръбска и руска намеса (дадени от панславистите които тогава все още не участват в руската външна политика), игнорирайки факта че в Петербург канцлера Горчаков и император Александър ІІ, всячески се стремят да избегнат нова война с Турция!

След предварителното избухване и бързия разгром, „героите-организатори” бързо бягат във Влашко, а мирното население на Перущица и Батак, ….плати цената на бунта! Само поради щастливото стечение на обстоятелствата, че германският канцлер Бисмарк се стреми да вкара Русия във война с Турция поради собствени геополитически замисли (превантивна война с Франция), Априлското въстание изигра ролята на повод за засилването на руския натиск върху Портата, а до войната се стигна пак и единствено на последователната Бисмаркова политика.

Иначе историята от Нишкото въстание (1841 г.) щеше да се повтори, с няколко лицемерни статии в защита на българите в европейските вестници и формални ноти до Портата за реформи, както впрочем и стана през 1903 г. когато съвсем други сили движеха голямата Европейска политика!

… трябва разумна и трезва преоценка на Априлското въстание и значението му и да се отърсим от емоционалните оценки!

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/I_Simeonov_APRIL_1876.pdf (коментарът е най-накрая).

Аз с доста неща не съм съгласен, разбира се на първо място със заключението, че Априлското въстани е дало повод на Русия да започне войната, но подкрепям изцяло последното изречение.

Много плитка е тази конспиративна теория за сръбска и панславянска връзка.

Самата тя е плод на някаква странна емоция - озлобление по отношение на естествения ход на българската история.

Бенковски е централна фигура в Априлското въстание, но по време на взимането на решението за въстанието е бил второстепенна , помощник и не е зависело от него решението за организиране на въстание.

Също е известно, че много от апостолите от Гъргевския революционен комитет загиват , но в политиката, която следват оживелите - Стефан Стамболов, Захари Стоянов не се налюдават някакви панславянски идеи, а тъкмо обратното.

Кой е можел да знае предварително датата на войната? Ясно е било само, че такава се очаква заради въстанието в Босна и Херцеговина.

За Бисмарк - ако Pуско-турската война е единствено заради него, защо не стана тя по някое друго време, а точно след Априлското въстание?

За последното изречение, тука мисля че се повтарям от преди години - отърсването от емоции не означава да се даде воля на негативизма и нихилизма, тъй като и те пак са един вид емоция.

Редактирано Май 3, 2014 от Doris

[Alexander_Nevski]

Ами конкретно съм Ви написал какво не е вярно.

И главното невярно е подхода и интерпретацията Ви.

Която е базирана на това че пряко въстанието е неуспешно, затова е провал.

Ами не е вярно. То има десетки неуспешни въстания преди това. Въстанието показва желанието за независимост о то на цената на живота си. Ирланди неполучи ли независимост следствие въстания и всичките неуспешни... но накрая независимост, щото просто англичаните виждаха че немогат да ги владеят, онези постоянно се бунтуват.

То никое въстание за независимост на Балканите не е било успешно ако не се намеси Велика сила. Неможе дори 20-30 хил души въоражени с елементарни оръжие с минимални средства за обучение, комуникации, въоражение, логистика и т.н. да победят армия от стотици хиляди въоражени с модерни оръжия и артилерия, зад която стои цялата държавна машина на империята с пари, ресурси и т.н. Докато бунтовете не се проточат и на империята и стане твърде скъпо да перманентно да потушава размирици и да търпи загубите от нестабилността.

много силно сравнение Ireland vs UK и БГ територията срещу Османската империя

и какво би станало ако Русия не се беше намесвала изобщо на полуострова

защото при ирландците никой не се намесва

затова може да се каже, че та са си го извоювали сами

докато за всички балкански държави това не може да се каже, защото каквото им е извоювано е извоювано и с кръвта на хиляди руски мужици и без тях изобщо не е ясно дали и днес нямаше да си говорим на турски

друг е въпросът, че те са се били тук зарадиимперския интерес на държавата си (Босфора), а не за официалните причини или по-точно държавата им затова ги е пратила тук

Редактирано Май 3, 2014 от Alexander_Nevski

[Doris]

.... защото каквото им е извоювано е извоювано и с кръвта на хиляди руски мужици и без тях изобщо не е ясно дали и днес нямаше да си говорим на турски

.....

...и с кръвта на хиляди българи - въстаници, опълченци или невинни жертви и без тях изобщо не е ясно дали днес нямаше да се е сбъднало изцяло предупреждението на Левски "който ни освободи, той и ще да ни и пороби" и да си говорим на руски.

Без местните революционни движения намесата на империята Русия не само че щеше да бъде възпрепятствана от другите велики сили, но и при евентуален успех щеше да се окаже нещо от сорта - "от трън - та на глог", Задунайская губерния.

По отношение на Русия обаче често се забравя значението на отношението на руската и световната общественост, а не само на имперските интереси. Защото събитията се случват през 19 век, векът на идеализма, когато свободата, справедливостта и братството не са празни приказки, а идеи, променящи света.

[stinka (Rom)]

много силно сравнение Ireland vs UK и БГ територията срещу Османската империя

и какво би станало ако Русия не се беше намесвала изобщо на полуострова

защото при ирландците никой не се намесва

затова може да се каже, че та са си го извоювали сами

докато за всички балкански държави това не може да се каже, защото каквото им е извоювано е извоювано и с кръвта на хиляди руски мужици и без тях изобщо не е ясно дали и днес нямаше да си говорим на турски

друг е въпросът, че те са се били тук зарадиимперския интерес на държавата си (Босфора), а не за официалните причини или по-точно държавата им затова ги е пратила тук

Не е силно сравнението. Една империя се разпада отвътре, когато по-голяма част от населението вече не иска да живее в империята. И логичният израз на това е бунтовете и въстанията. Идва един момент, когато цената за подържането и усмиряването е прекалено висока и империята е принудена да даде част от територията си за независима държава.

Просто ако ги няма бунтовете няма как да стане.

Пример друг Албания най-накрая след въстание получава автономия, което е дефакто независимост след бунт малко преди началото на Балканската война. Това е и основната причина за войната де.

Тя цялата Осм. империя се тресе от бунтове не само на християни и мюсюлманите се бунтоват имат огромни проблеми с тях, накрая самите турци вдигат въстания срещу империята. Въстанията са и израз на дълбоките социални, икономически проблеми и изостаналост на империята, които вече водят и до желанието за своя собствена държава, очевидно става че Осм. империя е изчерпана, тя затъва и в неплатими дългове. Въстанията са неизбежни. И въстанията стават единственият начин българите да си търсят своето, просто няма друг инструмент. При динамичното развитие на националните процеси на Балканите през 19 век., експанзията на новосъздадените сръбска и гръцка държави от началото на века, правят почти невъзможно алтернативата за еволюционна, а не революционна борба на българите.

Колкото до Русия тя утежнява положението на българите преди войната. Масово залива Балканите с мюсюлмански бежанци от Кавказ, Крим и Бесарабия като в обратна посока изсмуква българи и други християни. При всяка война с Осм. империя си прави и собствени териториални разширения и т.н. Тя си следва собствените имперски интереси. Ние търпим и други негативи заради това че ставаме руска зона на влияние. Това силно засилва антибългарските настроения у руските конкуренти и т.н.

Аз не отричам значимостта на Русия за нашето освобождение. Но такива глупости без Русия България и българите не биха съществували са абсурдно силни. Осм. империя е свършена още 19 век. не би просъществувала през 20 век, нито на Балканите, нито в арабските вилаети и без Русия.

[Doris]

Точно така, Априлското въстание е исторически закономерно събитие, а не приумица на шепа луди глави, както се опитват да го изкарат.

Още малко за сръбската конспирация - това, че уж българското въстание е планирано да избухне преди сръбската война, ето какво се случва в действителност след като подготовката на въстанието вече е в ход:

"През април 1876 г. за Белград заминава Георги Живков, за да предложи на сръбското правителство кородиниране на действията при едно българско въстание. С помощта на митрополит Панарет е уреден контакт със сръбския дипломатически агент в Букурещ – Петрониевич в края на март 1876 г., който бързо го препраща с нужните документи в Белград. Поради съвпадането на интересите на българското движение и сръбските амбиции за война с Турция, Живков е приет в Белград с голямо внимание.

Радостна изненада е пристигането му за нашите емигранти около Панайот Хитов и Любен Каравелов, които по това време се намират в Сърбия. На 17-ти април 1876 г. в самото сръбско военно министерство се провежда съвещание с участието на Живков, Каравелов, Панайот Хитов и на военния министър Тихомир Николич. Без обструкции Сърбия обещава на въстаниците 30 000 пушки, веднага са отпуснати бавените от две години 2000 пушки на Хитов и се оказва пълно съдействие на четата му. Единственото условие, поставено от сърбите, е да се въстане заедно с началото на техните военни действия срещу Османската империя. След съвещанието в Белград се свиква общо събрание с участието на Живков, Хитов, Каравелов и представителя на московския славянски комитет княз Наришкин, решило българите да вземат участие в предстоящата война, която се очаква да избухне координирано на Гергьовден. След приетата резолюция Хитов и Живков заминават за Кладово, където войводата наистина получава пушките, а Стамболовият пратеник продължава за Румъния да агитира сред комитите.

По същото време, убедени, че скоро ще има голяма война срещу Османската империя, която ще бъде нападната едновременно от Сърбия, Черна Гора и най-важното, от Русия, българските апостоли вдигат Априлското въстание."

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?11793-%D1%F0%FA%E1%F1%EA%EE-%F2%F3%F0%F1%EA%E0-%E2%EE%E9%ED%E0-1876-%E3%EE%E4%E8%ED%E0

Редактирано Май 4, 2014 от Doris

[boilad]

много силно сравнение Ireland vs UK и БГ територията срещу Османската империя

и какво би станало ако Русия не се беше намесвала изобщо на полуострова

защото при ирландците никой не се намесва

затова може да се каже, че та са си го извоювали сами

Май не познаваш много добре ирландската история (то и аз не съм специалист де, ама до толкова съм наясно, за да твърдя, че мнението ти за ирландското освободително движение е много, ама много превратно - същото като да кажеш, че българите са се освободили сами).

Редактирано Май 4, 2014 от boilad

[К.ГЕРБОВ]

Единственото условие, поставено от сърбите, е да се въстане заедно с началото на техните военни действия срещу Османската империя.

Това се отнася за тези българи, които са излезли заедно със сърбите срещу турците. Това става два месеца, след като въстанието в България е вече потушено. Вече обърнах внимание, че между революционерите не е имало единодействие. Апостолите вдигнали метежа в България. Но войводите имали други виждания. Те предпочели да организират четите си в Сърбия. Оръжието, за което става дума в цитирания от тебе текст, се отнася за българските въстаници в Сърбия. Докато едни са вървели подир вижданията на Левски, че въстанието трябва да се вдигне отвътре в България, тези дето са заминали за Сърбия са следвали Раковски: искали оттам да влязат в страната, заедно със сръбската армия и да вдигнат въстанието.

Пояснения от: Иванов И.С. Болгарское ополчение и его сформирование в 1875–1879 гг. Заметки и воспоминания. С.-Петербург. Типография В.С. Балашова. 1889.:

„Всем, интересовавшимся сколько-нибудь судьбою балканских славянских племен и, в особенности, знакомым с нею, без сомнения, слишком еще памятно то знаменательное в истории России и других славян время в 1875–1876 годах, когда вся Россия, без различия национальностей, объята была мыслью и заботою, как можно лучше обставить Боснию и Герцеговину, a затем и Сербию, для успешной борьбы их с Турциею. Душою движения в России в пользу Сербии стал, в половине 1876 года, как известно, М. Г. Черняев.

Ввиду предшествовавшего сербско-турецкой войне движения в Боснии и Герцеговине, где фигурировал известный в то время Веселитский-Божедаров, и в южной Болгарии, где результатом возгоревшегося там недостаточно подготовленного движения было поголовное истребление болгар турками в Батаке, Перущице, Панагюрище и др., М. Г. Черняев задумал и решил начать другое движение против турок, именно со стороны более солидно вооруженной Сербии, заручившись содействием московского славянского комитета в лице И. С. Аксакова. М. Р. Черняев приехал ко мне в Кишинев, под фамилиею Михайлова, с письмом ко мне от И. С. Аксакова, с которым в то время личного знакомства я еще не имел. Из Кишинева М. Г. Черняев направился на Кубей, где в то время была таможня, снабженный мною письмами к разным лицам в Болграде, Галаце, Букаресте и в Белграде; там в то время занимали высокое положение мои знакомые сербы, бывшие мои товарищи по образованию в Киеве. По приезде в Белград, М. Г. Черняев успел в скором времени поставить дело так, что немедленно должен был отправиться в Алексенац, откуда он писал мне, указывая на географическое положение этого города. В скорости после этого приехал ко мне в Кишинев Н. А. Киреев из Варшавы, куда он ездил для свидания с Веселитским-Божедаровым, чтобы передать ему значительную сумму денег на дело герцеговинцев и босняков. Здесь мы решили отправиться в Сербию, что и исполнили немедленно.

В Букаресте, куда мы прибыли 15-го мая 1876 г., шла в то время большая разладица между старою и молодою болгарскими париями, собственно, по политической цели о Болгарии…”

Както казах, не съм съгласен с всичко, написано от Ж. Войников, но той има основание да разсъждава така. От подчертаното от мен се вижда, че сръбската армия е започнала да се стяга за война с Турция, след въстанието в България: „Пред вид на движението в Босна и Херцеговина, и в южна България, където в резултат на пламналото там недостатъчно подготвено движение, турците поголовно избили българите в Батак, Перущица, Панагюрище и др., М. Черняев замисли и реши да започне друго движение срещу турците, именно от страна на по-солидно въоръжената Сърбия, осигурявайки си съдействието на [руския] славянски комитет в лицето на И. С. Аксаков."

Руснаците са помагали на сърбите със средства, изпратили са свои офицери и доброволци. Дейците на кампанията са сновели между Русия, Румъния и Сърбия. Българските „апостоли”, изобщо не са си направили труда да потърсят Русия и някого извън България. Просто са извели хората на заколение. Че даже им запалили и къщите, за да няма къде да се върнат.

Ето пък какво е написал Панайот Хитов.

„Преди да се сключи мира [всъщност примирието между Сърбия и Турция], генерал Черняев беше в отчаяно положение. Когато ние с Желя заминахме към Зайчар да си търсим дружината, след един или два дена, той бил принуден да се изтегли с щаба си от Делиград. Георги Петков, който бил с генерала, ми разказа, че генералът плакал, когато си отивал от Делиград за Ражне, защото по това време турците били съединили войските си там, дето се събират двете Морави. Подир това събиране широката Моравска долина била отворена вече за турчина към Паракин, Кюприя и Ягодина и малка надежда оставало на генерал Черняева да ги спре. Тогава се е телеграфирало на Александра Николаева II, че ако не бъдат спрени, след пет или десет дена турците ще имат цяла Сърбия. При това положение Александър II не е могъл да откаже помощта си на пострадалите славянски народи — сърби, бошнаци, херцеговци. И са е решил да телеграфира на султана в Цариград, че ако не остави на мира сърбите, той ще потегли към Цариград. Уплашени от това известие, турците си думали: „Има си хас за един Алексинац сега да изгубим Цариград!” И направили мира със сърбите.

Тъй ми обясняваха българите от Ниш, които подир мира дойдоха в Белград по търговия.

Както казах по-горе, аз съм вече в Белград. Руските офицери и доброволци — руси, българи, бошнаци — всички си отиват, кой накъдето иска, след сключването на мира. Някои от руските офицери на часа заминаха за Русия, а други останаха за известно време в Белград. ..

… Понякога отивах и посещавах господина Наришкина и той ме поканваше с по един или два стакана чай. Що сме говорили с него по нашето освобождение, не помня. Помня само, че веднъж ми каза:

— Панайоте, знаеш ли тук, в Белград, умните хора какво говорят?

— Не — отговорих. — Кажи ми и тогава ще зная.

А Наришкин продължи:

— Тук, в Белград, умните хора думат, че подир десет години сърби, българи и черногорци ще бъдете в състояние да се биете и сами ще се освободите от турците.

Аз погледнах господин Наришкина, помислих и му отвърнах:

— Господин Наришкин, аз не вярвам тез хора добросъвестно да говорят… Тези белградски политици видяха, че не е тъй лесно да се освободим от турците, но не им иде на сметката, затова тъй говорят. По мене зная: ний, българите, от толкоз време се готвим да се освобождаваме и въставаме, както и бошнаците и ерцеговците. Аз тука, в Белград, съм се разговарял и с бошнаци, и с ерцеговци, и с черногорци. И сме се договаряли, когато въставаме, да въстанем всинца, изведнъж, че и Сърбия да се залови за оръжието. Защото тя е вече от 60 години до нейде освободена и се готви за война с турците. Ето, Черна гора толкоз години се би и не можа да напредне. И ний в България след Панагюрското въстание сме изклани и изсечени. Сега в Сърбия, додето стъпиха турците, всичко изгориха. Тъй също и в Ерцеговина, и в Босна. Черна гора е толкова пъти лъгана, че ще ѝ се помага, а са я оставяли сама да се бий, троши и пропада! Преди четири години, господин Наришкин, ний тука се бяхме събрали една компания от сърби, бошнаци и черногорци. Аз представлявах българите. Договорихме се да направим въстание всички отведнъж, правихме и програма как ще действуваме заедно. Но това се развали по някои причини. ..

… Ние, господин Наришкин, имахме и писмени договори. И пак се развали работата. А сега вие видяхте: само по себе си всички се омесихме и взехме участие. Но вий, господин Наришкин, видяхте и нашата пропаст.

Аз, господине Наришкин, не вярвам! Не подир десет, но и подир двайсет години българи, бошнаци и ерцеговци и да помислят да въстават, никой от днес сега пропадналите хора не ще посмее да им каже: „Сега е време, ставайте!” Защото вече веднъж са въставали и са пропадали. Може да има надежда от сега нататък, но само за бошнаци и ерцеговци, защото те имат две княжества и как да е, ще се крепят с надежда. Ала ний, българите, пропаднахме. Сега чист българин не може да живее в турско. Той трябва най-напред да промени своята православна религия, да си тури главата под чужда защита — да стават протестанти, за да има защита от чуждите консули. Затова, според моето честно мнение, не се ли помогне сега на българите, не трябва да търсим утре българи в тез предели български! Вече няма да намерим българи, а протестанти!

Подир тоя разговор една вечер пак ми се случи да отида при Кутузова, полковник или генерал, не помня. Имаше там и сърби. Бяхме много хора — около десет души, на чай — и пак се отвори дума за избавление от турците. Кутузов захвана да говори, че не трябвало да се боят сърби и черногорци, че Русия щяла да им помогне кое с пари, кое с оръжие. Аз тамам си бях напълнил чашата с чай, но не бях турил шекер. Оставих чая и попитах:

— Ами нас, българите, какво ще правите?

На този въпрос Кутузов ми отговори:

— На вас, българите, не може да ви се помогне, защото нито оръжие може да ви се даде, нито пари. Другите имат княжества, има къде да им се изпрати, а вий нямате. Та няма къде да ви се помогне.

След тоз отговор мен не ми дойде добре и захванах да си пия чая без шекер. А чак сетне, като си тръгнах по пътя, тогава се сетих, че съм си изпил чая без шекер, защото в това време се бях замислил за отчаяното положение, в което се намираше българският народ. На това отгоре сега научих, че не можело и помощ да му се даде.

За руско-турска война тогава и дума не можеше да се чуй от някой руснак…”

[Alexander_Nevski]

...и с кръвта на хиляди българи - въстаници, опълченци или невинни жертви и без тях изобщо не е ясно дали днес нямаше да се е сбъднало изцяло предупреждението на Левски "който ни освободи, той и ще да ни и пороби" и да си говорим на руски.

Без местните революционни движения намесата на империята Русия не само че щеше да бъде възпрепятствана от другите велики сили, но и при евентуален успех щеше да се окаже нещо от сорта - "от трън - та на глог", Задунайская губерния.

По отношение на Русия обаче често се забравя значението на отношението на руската и световната общественост, а не само на имперските интереси. Защото събитията се случват през 19 век, векът на идеализма, когато свободата, справедливостта и братството не са празни приказки, а идеи, променящи света.

мисля, че не ме разбра

1) много хора могат да умрат за нищо ако не умрат едни други хора, в тези случаи са по-важни другите хора, а по-точно решението а бъдат изпратени

така например, който и за каквото и да е умирал в Шотландия, тя не е независима държава, той си остава просто един умрял

2) по отношение на Русия, повод винаги се намира, естествено, че има местни реовлюционни движения, естествено, че те са имали подкрепа отвън и естествено, че те представляват чудесен повод

има обаче разлика между повод, предпоставка и първопричина

3) векът на идеализма както го наричаш не променя това, че империите си следват някакви по-прагматични и по-малко прагматични интереси, интересът на Балканите мисля е ясен и добре описан - Русия иска да експандва насам, а западът не иска да го допусне, защото ще стане много силна и предпочите да има османска държава, слаба, но предвидима, може би точно защото е слаба

Не е силно сравнението. Една империя се разпада отвътре, когато по-голяма част от населението вече не иска да живее в империята. И логичният израз на това е бунтовете и въстанията. Идва един момент, когато цената за подържането и усмиряването е прекалено висока и империята е принудена да даде част от територията си за независима държава.

Просто ако ги няма бунтовете няма как да стане.

Пример друг Албания най-накрая след въстание получава автономия, което е дефакто независимост след бунт малко преди началото на Балканската война. Това е и основната причина за войната де.

Тя цялата Осм. империя се тресе от бунтове не само на християни и мюсюлманите се бунтоват имат огромни проблеми с тях, накрая самите турци вдигат въстания срещу империята. Въстанията са и израз на дълбоките социални, икономически проблеми и изостаналост на империята, които вече водят и до желанието за своя собствена държава, очевидно става че Осм. империя е изчерпана, тя затъва и в неплатими дългове. Въстанията са неизбежни. И въстанията стават единственият начин българите да си търсят своето, просто няма друг инструмент. При динамичното развитие на националните процеси на Балканите през 19 век., експанзията на новосъздадените сръбска и гръцка държави от началото на века, правят почти невъзможно алтернативата за еволюционна, а не революционна борба на българите.

Колкото до Русия тя утежнява положението на българите преди войната. Масово залива Балканите с мюсюлмански бежанци от Кавказ, Крим и Бесарабия като в обратна посока изсмуква българи и други християни. При всяка война с Осм. империя си прави и собствени териториални разширения и т.н. Тя си следва собствените имперски интереси. Ние търпим и други негативи заради това че ставаме руска зона на влияние. Това силно засилва антибългарските настроения у руските конкуренти и т.н.

Аз не отричам значимостта на Русия за нашето освобождение. Но такива глупости без Русия България и българите не биха съществували са абсурдно силни. Осм. империя е свършена още 19 век. не би просъществувала през 20 век, нито на Балканите, нито в арабските вилаети и без Русия.

абсолютно съм съгласен, че всяка империя се разпада отвътре и че е било неизбежно османската империя да се разпадне

въпросът обаче е кога щеше да се разпадне и при какви граници, което зависи най-вече от играта Русия-Запад, а не от априлското възстание или баташкото клане

можеше да се разпадне много по-късно и границата да е много по на юг и на запад, не сте ли се замисляли по въпроса?

[stinka (Rom)]

По-късно разпадане? Зависи при какви конюнктурни условия би се разпаднала по-късно Осм. империя. Защото България би била по-голяма ако едновременно гърци, сърби и турци бяха згазили лука пред Велики сили победителки, за да ни се даде на нас голяма България наготово от Велики сили.

Но като цяло тенденциите са обратни. Освобождението на 2/3 от българските земи 1878г. води до силно ограничаване на сърбизацията и елинизацията на юг и запад. Защото вече цяла държава застава срещу тези процеси с доста ресурси, за да спре това нещо. Та тя гъркоманията е много силна в Източна румелия и Варненско да не говорим в Южна Тракия и Македония. 1878г. Нишко вече е посърбено и сърбоманията нахлува в Сев. България и Софийско. Без българска държава 1878, а примерно 1918 биха станали големи загуби на население. Гърция чертае елинизма до Стара планина, сърбия чертае сърбизма до Варна и асимилират с пълна скорост. Не биха могли да го постигнат всичко, но доста щяха да отцепят. Реално ние после сами го загубихме, но щяхме да го загубим ако нямахме държава 1878г.

Пак повтарям 19 век процесите на национално оформяне сред балканските християнски народи е доста интензивен върховна цел собствена държава с максимални граници. Няма как българите да останат встрани от тези процеси. Тук важна скоба национално оформяне, не етническо - то си съществува от векове. Масовото развитие на образованието през 19 век (а то е основна форма за индоктринация, замествайки религията) също оказва голямо влияние.

Еволюционният път е невъзможен. Гърцизма и сърбизма напират яко със своите новосъздадени държави, осм. империя ги подкряпя в българските земи, за да разединява християните с боричкания помежду им. В такава ситуация само революците са изхода. При все разпадането на империята силно засилва и ислямския фанатизъм у мюсюлманите от страха, че ще се обърнат нещата. Няма друг път освен революция и собствена държава.

[Doris]

Това се отнася за тези българи, които са излезли заедно със сърбите срещу турците. Това става два месеца, след като въстанието в България е вече потушено. Вече обърнах внимание, че между революционерите не е имало единодействие. Апостолите вдигнали метежа в България. Но войводите имали други виждания. Те предпочели да организират четите си в Сърбия. Оръжието, за което става дума в цитирания от тебе текст, се отнася за българските въстаници в Сърбия......

Това става на 17 април 1876 по юлианския календар (стар стил). Мисията на Георги Живков, както личи от текста се отнася за въстанието в България, наречено по-късно Априлско, а не за четите. Друг е въпросът, че всичко остава на думи. Във всеки случай, е ясно, че въстанието не е подготвено нарочно в услуга на сръбските интереси. Георги Живков, впрочем е правил опит да получи сръбска подкрепа и за Старозагорското въстание.

мисля, че не ме разбра

1) много хора могат да умрат за нищо ако не умрат едни други хора, в тези случаи са по-важни другите хора, а по-точно решението а бъдат изпратени

така например, който и за каквото и да е умирал в Шотландия, тя не е независима държава, той си остава просто един умрял

2) по отношение на Русия, повод винаги се намира, естествено, че има местни реовлюционни движения, естествено, че те са имали подкрепа отвън и естествено, че те представляват чудесен повод

има обаче разлика между повод, предпоставка и първопричина

3) векът на идеализма както го наричаш не променя това, че империите си следват някакви по-прагматични и по-малко прагматични интереси, интересът на Балканите мисля е ясен и добре описан - Русия иска да експандва насам, а западът не иска да го допусне, защото ще стане много силна и предпочите да има османска държава, слаба, но предвидима, може би точно защото е слаба

абсолютно съм съгласен, че всяка империя се разпада отвътре и че е било неизбежно османската империя да се разпадне

въпросът обаче е кога щеше да се разпадне и при какви граници, което зависи най-вече от играта Русия-Запад, а не от априлското възстание или баташкото клане

можеше да се разпадне много по-късно и границата да е много по на юг и на запад, не сте ли се замисляли по въпроса?

Кога ще се разпадне империята и в какви граници е зависело преди всичко от самият процес на разпадане, от вътрешните фактори (както подробно обяснявя Стинка ), най съществена част и израз на това разпадане са въстанията срещу османската власт, които през 19 век са и национални революции. Априлското въстание е и повод и причина за последвалата го Руско-турска война. Това добре личи и от факта, че (както писа по-горе Гербов) точно в този момент имперските интереси не са включвали война срещу Турция.

Мисля, че примерът ти със Шотландия не е много удачен, Шотландия все пак е извоювала относителна политическа и културна самостоятелност, а шотландските герои ги знае цял свят.

Така и в България, докато я има ще си честваме нашите национални герои и събития, защото те са част от националния идентитет. Руските войници, загинали за българската кауза също се почитат от българите, въпреки политическите превратности на деня. Нелепо е да се спори кой е по-по-най.

Редактирано Май 5, 2014 от Doris

[К.ГЕРБОВ]

Разбира се, че въстанието в България не е започнало в интерес на Сърбия. Специално Черняев даже се е надявал като влезе в България, българите да въстанат. Ама не се е получило така, знайно е защо. По интересни са едни други моменти.

Какво значи да отидеш в Белград на 17 април 1876 г., за да координираш българското въстание със Сърбия? Та нали вече е било решено въстанието да започне на 1 май? Някой въобще чакал ли е какво ще каже Г. Живков като се върне от Белград? Или това си е било инициатива на самия Живков?

Бенковски и апостолите не са имали никаква грижа да координират нещо с някого. А пък много от старите дейци като Панайот Хитов, Филип Тотю и останалите войводи не са искали да започват нещо в България, ако нямат някаква външна подкрепа.

За това много от българите в Румъния и Молдова като са разбрали, че Сърбия има намерение да започне война, заминават за там. За войвода на четата, която трябвало да премине от Румъния в България , се е предвиждал Панайот Хитов, но той заминава за Кладово. Търсят Филип Тотю за войвода – той също бил заминал. Затова в последния момент войвода става Христо Ботев, който иначе подготвя четата и има желание да тръгне с нея, но не като неин ръководител.

Никакво единодействие е нямало между различните крила, крилца и перца в т. н. българско революционно националноосвободително движение. Общ е бил само лозунгът: „Да живей България!” И колкото повече някои са наблягали на декларации от рода на „аз работя по народна воля”, а реално нищо не са направили, толкова те днес се поставят по-високо от останалите.

Още един спомен на Панайот Хитов, в който се обясняват някои неща, включително и как е протекла мисията на Г. Живков.

„Събирането на четите започна на 1 април 1876 година.
След несполуката ми да мина от Румания в България през 1875 година, като се уверих, че няма хора, които да слушат моите съвети, аз се върнах в Сърбия и ядосан си казах, че не трябва вече да имам работа с подобни хора, които, без да се е съставил какъв да е план, само от чути от мене думи, смятаха, че може да се захване делото, и направиха неща, познати на читателите от описанията на покойния Захари Стоянов за Старозагорското въстание през същата 1875 година. Те ме нападат, че съм ги бил излъгал или пък ме било страх да се бия с турците. За това аз ще дам по-подробни сведения.
Както казах, върнах се в Сърбия и вече не исках да чуя за комитски работи. Прекарах зимата в Белград. Беше пролетта на 1876 година. Слизам един ден на скелите на Сава и случайно срещам неготинския началник Живанович, бивш някогашен секретар на сръбското агентство в Букурещ, мой добър познат и приятел. Поразговорихме се с него и той ми каза, че ще иде в Букурещ да се споразумее с българите да вземат участие със Сърбия, ако Сърбия реши да воюва с Турция, а букурещките търговци да помогнели с пари. Отговорих му, че старите българи, по-точно Добродетелното дружество, няма да приемат, защото са се наплашили от 1867/68 година. Няма да искат да участвуват със Сърбия, а и с български чети също. Видяха, че не ще могат да излязат на глава с турското правителство. А младите и да искат, нямат пари. Аз не зная нищо, обясних на Живанович, а и почитаемото сръбско правителство не ми е открило, че може да воюва това лято. В отговор на това Живанович извади една визитна картичка и написа нещо на френски.
— Иди при господин Тихомир Николич — рече ми — и той ще ти каже нещо.
Познавах Т. Николич много добре. Той беше военен министър и почтен човек, сложен на поста от княз Милан, защото му беше близък роднина и княза му имаше доверие. Имаше много по-способни за военни министри, но така беше.
На другия ден отидох при него, но не му дадох картичката на Живанович. Престорих се, че нищо не зная. Министърът също не ми откри за намеренията на сръбското правителство да воюва с Турция. Пихме си кафето и си отидох, без да му дам препоръчителната картичка. И си мисля. Гледай какъв е светът! Един ти вярва и ти изказва всичко, а друг не смее да ти открие нищо. Каква е причината на това, и до днес не зная.
Почаках няколко дни, докато се завърна господин Живанович от Букурещ, но не се срещнах с него. Той заминал направо в Неготин, на службата си. Един ден ме вика военния министър и ми разказва, че вече от половин месец, било наредено да се записват доброволци българи в Кладово, но до сега не се били обадили повече от четири-пет души.
— Непременно ще се бием с Турция — казва, — затова и българите трябва да вземат участие.
— Българите, както знаете, господин министре, в 1862 тъй също и в 1867 година се събираха в Сърбия, но тогава нищо не стана, та затова трудно ще се доверят да дойдат пак в Сърбия. Но ще се помъчим да съберем колкото можем.
— Ти иди в Кладово — посъветва ме министъра — и виж колкото може повече и по-скоро да се съберат. Но да се пази да не се разчува. Да се казва, че уж допълнения се готвят за нашата народна войска.
Сбогувахме се и на другия ден, тъкмо се канех да тръгвам, пак ме вика военния министър и ми каза да чакам, защото имало телеграма от сръбския дипломатически агент в Букурещ, че едно лице, българин, щяло да дойде в Белград за споразумение със Сърбия. Понеже правителството не познавало това лице, да чакам да го видя аз. Името му било Георги Живков — той е днешния български министър на просвещението. Обясних на министъра, че това лице не е никакъв турски шпионин, а е добър патриот, живее в България и е учител. Министърът ме помоли да заведа Живков при него.
След два дни, като пристигна, Живков ми разказа, че в България бунтът бил подготвен и не било възможно да се задържи. Заведох го при военния министър. Обяснихме на министъра, че бихме искали, като се съберат от две до три хиляди момчета, да ни се дадат и двайсет-трийсет офицери сърби, за да отидем да се присъединим към бунта, който ще се вдигне около Търново, Габрово и прочие.
След това аз заминах за Кладово, а Живков за Букурещ. От Кладово писах на познатите в Румания да изпращат момчета колкото може по-скоро. В скоро време се събраха триста момчета. В това време приятелят ми Калчо Пасков от Лясковец, който вземаше участие в комитетските работи, си отиваше в Търново. Заръчах му да каже на предводителите на бунта да чакат, да не започват още, защото в Сърбия работата не е готова. Нашите сами нищо няма да направят, за три дена турците ще ги разбият. След десет дни Калчо се върна и каза:
— Не слушат никого, а мене щяха да ме бият, защото сметнаха, че съм подкупен от сърбите да лъжа българите да не вдигат въстание, та от това да се възползували сърбите!
Наведох глава и казах:
— Зная аз, че тия така мислят, но ще видим сетне какво ще стане…”

Това, което съм подчертал, стига човек да е почитател на конспиративните теории, дава основание за такова заключение: Бенковски е изиграл хитър ход, като е заблудил, че незапочването на въстанието облагодетелства сърбите. По-нататък следва логиката на Ж. Войников.

[Doris]

Гербов, така и не се разбира дали си за или против тезата на Ж. Войников.

Г. Живков е отишъл в Белград по заръка на Стамболов в края на март, но срещата му с хора от правителството се забавя, защото не намира веднага кой да го препоръча. И по това време връзката е ставала с писма, така че не е можел да знае, че в същия ден, 17 април Военната комисия, упълномощена от събранието в Оборище ще реши датата на въстанието да е 1 май.

За Панайот Хитов, колкото и да не ми се иска да проявявам негативизъм не мога да пропусна очевидното противоречие между спомените му и писмото до Христо Македонски от същото време с едно положително отношение към въстанието.

Белград, 1875 декем[в]ри 14

Господин Христо Македонски,

Приех писмото ти от 25 ноем[в]рия [198]

Ако и да не съм ти писал нищо от миналата есен, ето сега, съм веч[е] зарадван от известията, които ми донесе господин Георги Живков [199] из отечеството ни, той ще ви разкаже всичко. Вярвам, че ще ви зарадва, затова, моля те, да сториш добро да повикате и дяда Желя [200] и като го поздравиш от моя страна, да настоиш да се срещне с г[осподин] Георгия Живкова с него перед във вашето присъствие да би и ви[е] учас[т]вували у разговорът им. Той също и Христа Македонски да повикате по-скоро и той да се на[сла]ждава от добрите известия и да участ[ву]ва в разго[вора].
Но колкото и да са викали някои против мене, то времето и делата ще покажат правдата. Заради тези причини аз засега не се мешам [201] в[ъв] [в]сички[те] работи, осим [202] колкото ми допускат силите и аз да подпомагам на работниците.
Твой приятел
Панайот Хитов [203]

22 април
1876
у Кладово

http://www.promacedonia.org/hm/hm_p21.htm

Също е странно как е съумял за 9 дни от 17-ти до 26-ти, когато в Първи революционен окръг вече са въстанали да отиде до Кладово, да събере чета от 300 души, да намери куриер , да го прати в Търново с известие да забавят обявяването на въстанието и той да стигне в Търново.

Редактирано Май 6, 2014 от Doris