Отиди на
Форум "Наука"

130 години от Априлското въстание


Recommended Posts

  • Потребители

Казах, че не смятам, че въстанието в България е започнало в интерес на сърбите. Версията ,че Бисмарк накарал Александър II да започне война с Турция също е несъстоятелна. Не подкрепям версията на Ж. Войников.

Последните ми редове бяха ирония, относно казаното от Бенковски. Същественото е, че никой не е потърсил Сърбия своевременно, за да се организира едновременно въстанието в България със започването на Сръбско-турската война.

Ако това беше се постигнало, нищо чудно тогава Русия да се беше намесила незабавно. И въстанието щеше да бъде масово и отзвукът щеше да бъде друг: Европа щеше своевременно да научи, че в България има въстание, а не да разбира косвено за това, когато става ясно, че е имало кланетата. По вина на Бенковски и компания е изпуснат златен шанс.

Напирайки на всяка цена да започне въстание, Бенковски и неговите хора са направили още едно прегрешение: излъгали са участниците в него. Това пак се разбира от Панайот Хитов. За времето след като българските чети били разформировани и започнало създаването на българо-руските батальони, той разказва:

„Имаше и офицери българи, които седяха, гледаха и не искаха да вземат участие, защото нямало веч надежда за освобождението на България.
Веднъж, както се бяхме събрали почти всичките офицери в Делиград, с изключение на генерал Кишелски и полковник Кесякова, капитан Райчо се мъчеше да убеждава българите офицери да не се отчайват и да вземат участие в сега съставените баталиони. Повечето отказваха. Намесих се и аз, настоявах и ги убеждавах. Но най-много от всички отказваше офицерът Филов; нямало защо да участвуват, понеже нямало надежда за България...
… На другия ден случайно се срещнахме с полковник Кесякова и с учителя, или, по-добре казано, с професора Станишев. Там беше и Кишелски. Като започнахме разговор, полковник Кесяков се нахвърли върху мене, като ме укоряваше:
— Ето какво направихте с вашите бунтовнически действия! Опропастихте народа. Идете и вижте, че брат ми е в тъмница сега по вашите панагюрски работи!
На тия думи аз се ядосах и рекох на Кесякова:
— Господине, ти добре знаеш, още от 1867 година, че България се готви за бунт. От тогава има вече девет години и се работи за делото, а вас нийде не съм срещнал, макар че дохождах и в Русия през 1873 година да търся средства и се допитвах до приятели... Ето, генерал Кишелски нека да каже, не седях ли аз в Одеса десет дена и не бях ли в неговия дом по цели нощи и не съм ли разказвал нему за всичко, що е нужно да се прави. Аз бях длъжен тогава на по-видни хора да кажа, та вий да намерите средствата и или да спрете бунта, или да търсите помощ. Видях тогава в Одеса многоуважавания търговец Николай Миронов, който беше купил 8000 пушки за помощ на България, като добър българин и патриот... Можеше ли да се надявам, че вий, като българин, родом от Пловдив, тъкмо от оня пашалък, дето стана Панагюрското въстание, а не сте знаели за нищо?
Кесяков отговори на това, че само безумни хора можели без никакво приготовление да се бият и тъй то опропастявало народа. Тогава и господин Станишев се намеси и каза:
— Ее, Кесяков, млъкни веч... Ти пък отде знаеш, че ще пропадне народа?
Кесяков млъкна. На разговора бяха и двама-трима наши хора по на 35 или 38-годишни, избягали след пропадането на Панагюрския бунт и дошли в Делиград. Аз ги бях предварително разпитал как са мислели, че могат да успеят против турците, и откъде са се надявали за помощ. Разказаха ми, че от Цариград са им изпратили пушки в сандъци и са им казвали, че им се пращат от Русия. И само щом се побунат, то руси, власи и сърби — всички ще дойдат и Турция ще бъде унищожена за десет дена. Затова щом Станишев се изговори, казах на Кесякова:
— Ето, господин Кесяков, тез хора току-що са дошли от България, избягали са от бунта, попитайте ги да ви кажат, каквото са казали на мене.
Хората изповядаха всичко, както и на мене. Тогава господин Станишев каза на Кесякова да чуе и да знае как с руското име се е лъгало. С това се прекъсна нашият разговор.”

Подчертаното за получаването на оръжие уж от Русия, пък то било от Турция, пак идва в подкрепа на конспиративната теория. Грозната истина обаче е, че участниците в Априлското въстание са били подведени от тогавашните политици.

Грешката на българските историци (професорът директор отдавна не го броя за сериозен историк), е, че се вторачват в разглеждане само на Априлското въстание (защото то е „да живей България”), а не забелязват, или по-скоро се правят, че не е имало Сръбско-турска война. Тогава щеше да се изясни кога е отишъл Живков в Сърбия, кога се е върнал, на кого какво е казал и т. н. Щеше да стане ясно, защо повечето от българите емигранти заминават за там, а не за България и пр. Аз вярвам на Хитов дотолкова, доколкото той е запомнил хода на нещата. Датите много трудно се помнят.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 74
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Кога ще се разпадне империята и в какви граници е зависело преди всичко от самият процес на разпадане, от вътрешните фактори

абсолютно не съм съгласен, както и да се разпада каквото и да става, големите западни сили са имали програма минимум - Босфорът да остане при османците

иначе руснаците (отново независимо от подробностите при разпадането) да са изгребали турците до Анадола (защото са си имали програма максимум)

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Руснаците може да имат програма максимум, но не са сами на дъската, тоест не решават само те. В случая Априлското въстание е знак не за руснаците, а за западните им другарчета. И те отделили едно парче за българите - Княжеството - само толкоз. Какво щяха да отделят без въстанието ? - руска губерния ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Руснаците може да имат програма максимум, но не са сами на дъската, тоест не решават само те. В случая Априлското въстание е знак не за руснаците, а за западните им другарчета. И те отделили едно парче за българите - Княжеството - само толкоз. Какво щяха да отделят без въстанието ? - руска губерния ?

ами нали точно за това става дума, че от взаимодействието между западните другарчета и руснаците се определят границите и събитията

ако не е априлското възстание, ще е майското или октомврийското

ако не е баташкото клане, ще има друго

те нямат никакво значение, подробности, служещи за поводи за интервенция

какво става на дъската се решава в Москва и Лондон, а не в Белград, Атина или Истанбул

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Основният проблем при всеки разговор за Априлското въстание идва от неизбежното смесване на чувствата и реалността. Героизмът и трагизмът, с които се свързва въстанието, водят до разводняване на някои много интересни въпроси относно самото въстание и изместването им до това дали човек, който има определена хипотеза, е патриот или не, което е много погрешно. Лично аз мисля, че без Априлското въстание нямаше да има Руско-турса война година по-късно. Друг е въпросът кога щеше да е освобождението на България и дали днес нямаше да говорим на турски, руски или гръцки.

Защо обаче изключвате възможността някои от апостолите да са били сръбски (съответно и руски) агенти? Тази практика не е нова. Безспорно е, че това въстание ползва много Сърбия, но и най-вече Русия, чиято политика на Балканите силно страда след Кримската война и въстанието и последиците от него я връщат в играта.

Какво знаем за апостолите? Основното е, че са "професионални" революционери, т.е. не са имали друга професия, а е трябвало да се издържат по някакъв начин. Знаем, че революционната ни организация в Букурещ е подпомагана по различни начини или е в контакти и със сърби и с руснаци. Защо някои от тези наши революционери да не са били убедени, че едно въстание ще е от полза за България. Нищо чудно и повечето от тях да са вярвали това и без да е било необходимо да бъдат убеждавани.

В тази връзка не забравяйте някои важни факти:

1870-71 приключва войната за църковна независимост. Това е от голямо значение за запазване на българската народност и ограничаване влиянието на гърци, сърби и руснаци.

1869-72 Левски поставя основите на ВРО. Това е коренно ново начало на борбата за политическа независимост. Левски не търси помощта нито на сърби, нито на руси. Напротив, той на няколко пъти се изказва, макар и двусмислено, срещу Русия.

В този период все повече се увеличава и броя на българската интелигенция в рамките на Османската империя, както и влиянието й, което отново е за сметка на гръцките интереси и е против идеята за руска намеса в съдбата на България.

Иначе казано всичко, което става на Балканите в годините преди въстанието влошава повече положението на всички други народи с интереси тук (гърци, сърби, руснаци), отколкото на българите (вярно е, че не може да се говори за никакви политически права на българите, но промяната само в рамките на едно-две десетилетия е огромна).

Не забравяйте, че днес Априлското въстание можеше да има съвсем други последици, ако Русия беше успяла да окупира Княжеството по един или друг начин (т.е. ако го нямаше Стамболов) или пък Съединението се беше провалило в 1885 г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Казах, че не смятам, че въстанието в България е започнало в интерес на сърбите. Версията ,че Бисмарк накарал Александър II да започне война с Турция също е несъстоятелна. Не подкрепям версията на Ж. Войников.

Последните ми редове бяха ирония, относно казаното от Бенковски. Същественото е, че никой не е потърсил Сърбия своевременно, за да се организира едновременно въстанието в България със започването на Сръбско-турската война.

Ако това беше се постигнало, нищо чудно тогава Русия да се беше намесила незабавно. И въстанието щеше да бъде масово и отзвукът щеше да бъде друг: Европа щеше своевременно да научи, че в България има въстание, а не да разбира косвено за това, когато става ясно, че е имало кланетата. По вина на Бенковски и компания е изпуснат златен шанс.

Напирайки на всяка цена да започне въстание, Бенковски и неговите хора са направили още едно прегрешение: излъгали са участниците в него. Това пак се разбира от Панайот Хитов. За времето след като българските чети били разформировани и започнало създаването на българо-руските батальони, той разказва:

„Имаше и офицери българи, които седяха, гледаха и не искаха да вземат участие, защото нямало веч надежда за освобождението на България.

Веднъж, както се бяхме събрали почти всичките офицери в Делиград, с изключение на генерал Кишелски и полковник Кесякова, капитан Райчо се мъчеше да убеждава българите офицери да не се отчайват и да вземат участие в сега съставените баталиони. Повечето отказваха. Намесих се и аз, настоявах и ги убеждавах. Но най-много от всички отказваше офицерът Филов; нямало защо да участвуват, понеже нямало надежда за България...

… На другия ден случайно се срещнахме с полковник Кесякова и с учителя, или, по-добре казано, с професора Станишев. Там беше и Кишелски. Като започнахме разговор, полковник Кесяков се нахвърли върху мене, като ме укоряваше:

— Ето какво направихте с вашите бунтовнически действия! Опропастихте народа. Идете и вижте, че брат ми е в тъмница сега по вашите панагюрски работи!

На тия думи аз се ядосах и рекох на Кесякова:

— Господине, ти добре знаеш, още от 1867 година, че България се готви за бунт. От тогава има вече девет години и се работи за делото, а вас нийде не съм срещнал, макар че дохождах и в Русия през 1873 година да търся средства и се допитвах до приятели... Ето, генерал Кишелски нека да каже, не седях ли аз в Одеса десет дена и не бях ли в неговия дом по цели нощи и не съм ли разказвал нему за всичко, що е нужно да се прави. Аз бях длъжен тогава на по-видни хора да кажа, та вий да намерите средствата и или да спрете бунта, или да търсите помощ. Видях тогава в Одеса многоуважавания търговец Николай Миронов, който беше купил 8000 пушки за помощ на България, като добър българин и патриот... Можеше ли да се надявам, че вий, като българин, родом от Пловдив, тъкмо от оня пашалък, дето стана Панагюрското въстание, а не сте знаели за нищо?

Кесяков отговори на това, че само безумни хора можели без никакво приготовление да се бият и тъй то опропастявало народа. Тогава и господин Станишев се намеси и каза:

— Ее, Кесяков, млъкни веч... Ти пък отде знаеш, че ще пропадне народа?

Кесяков млъкна. На разговора бяха и двама-трима наши хора по на 35 или 38-годишни, избягали след пропадането на Панагюрския бунт и дошли в Делиград. Аз ги бях предварително разпитал как са мислели, че могат да успеят против турците, и откъде са се надявали за помощ. Разказаха ми, че от Цариград са им изпратили пушки в сандъци и са им казвали, че им се пращат от Русия. И само щом се побунат, то руси, власи и сърби — всички ще дойдат и Турция ще бъде унищожена за десет дена. Затова щом Станишев се изговори, казах на Кесякова:

— Ето, господин Кесяков, тез хора току-що са дошли от България, избягали са от бунта, попитайте ги да ви кажат, каквото са казали на мене.

Хората изповядаха всичко, както и на мене. Тогава господин Станишев каза на Кесякова да чуе и да знае как с руското име се е лъгало. С това се прекъсна нашият разговор.”

Подчертаното за получаването на оръжие уж от Русия, пък то било от Турция, пак идва в подкрепа на конспиративната теория. Грозната истина обаче е, че участниците в Априлското въстание са били подведени от тогавашните политици.

Грешката на българските историци (професорът директор отдавна не го броя за сериозен историк), е, че се вторачват в разглеждане само на Априлското въстание (защото то е „да живей България”), а не забелязват, или по-скоро се правят, че не е имало Сръбско-турска война. Тогава щеше да се изясни кога е отишъл Живков в Сърбия, кога се е върнал, на кого какво е казал и т. н. Щеше да стане ясно, защо повечето от българите емигранти заминават за там, а не за България и пр. Аз вярвам на Хитов дотолкова, доколкото той е запомнил хода на нещата. Датите много трудно се помнят.

Панайот Хитов не е пряк свидетел, освен това е твърде пристрастен заради конфликта млади-стари преди Освобождението и заради конфликта стамболовисти-русофили след това. Той и не посочва кой е казал, че пушките са от Русия, защо на всякъде за всичко да е отговорен Бенковски? Всякакви слухове и измислици са се носели сред народа, както знаем от мемоарите. Бенковски е имал едно заблуждение, документирано със сигурност, и често го е повтарял на околните, че в другите окръзи са много по-напред в подготовката за въстанието.

За българската историография - доколкото мога да преценя сериозните исторически книги за Априлското въстание са доста стари. Защо не е обърнато толкова внимание и на Сръбско-турската война? - Ами, защото не е от такова значение за българската история, предполагам.

Възможна ли е била по-добра координация със Сърбия и би ли довела тя до нещо по-добро? - Това е въпрос за историческо моделиране според мен, но не е вярно, че Европа научава за въстанието косвено, "когато става ясно, че е имало кланета", чудя се как може да го твърдиш, след като имаш задълбочен интерес към Христо Ботев и беше пуснал тука една интригуваща статия за него. Ето какво пише един от старите изследователи на Априлското въстание:

На 6 май 1876 г. чрез вестник „Нова България“ Ботев бърза да съобщи на света, че българската революция е вече в ход. Едва след това той пристъпва към подготовката на своята знаменита четническа акция, която замисля и осъществява така, че тя да има непременно шокиращ ефект.

Това, че въстанието е вече почти потушено, не го смущава. За него поважно е то да

завърши с такъв драстичен финал, че цял свят да чуе как българите се сражават за своята

свобода. Сценарият на операцията „Радецки“ е истински триумф на Ботевата находчивост в

това отношение. Преди четата му да стъпи на австрийския параход, той изпраща добре

обмислена телеграма-дописка до реномираните европейски вестници „Журнал де Женев“ и

„Ла Републик Франсез“, в която съобщава, че отряд от 200 души български въстаници

завладява кораба „Радецки“, за да помогне на въстаналите си сънародници, които „отдавна се

сражават срещу петвековния си тиранин за своята човешка свобода и народни права. Всички

вярваме, се казва в заключение, че европейските образовани народи и правителства ще ни

протегнат приятелска ръка“. В същия дух е и ултиматумът, връчен на капитана на кораба

Дагоберт Енглендер.

Прозренията на поета революционер се сбъдват. Новината за фамозната т.нар. „афера

Радецки“ бързо се разнася из цялата земна шир и заема подобаващо място в почти всички

информационни съобщения на тогавашната преса. Именно чрез тази сензационна новина

нашето Априлско въстание става широко известно на международната общественост. От

всички съобщения и коментари за въстанието близо две трети се отнасят за акцията

„Радецки“ и дързостта на войводата – поета Христо Ботев, чиято гибел в Балкана се описва

като антична трагедия.

Подобна надежда за решаващата роля на отзвука от въстанието споделят и други негови

ръководители. Известни са в този смисъл изказванията на Тодор Каблешков, Стоян Заимов,

Цанко Дюстабанов, Бачо Киро Петков, Георги Бенковски и др. Особено показателна е

например метафората на Каблешков: „Не в куршума на кремъклийката се надявах, а на

гърмежа и́, който трябваше да стигне до ушите на Европа, на братска Русия“. Очевидно

апостолите виждат смисъла на въстанието главно в неговия международен отзвук.

Такъв е стратегическият им замисъл. За щастие, при тогавашната конкретна

международна обстановка, техният замисъл се оказва практически продуктивен.

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K_Kosev_Cel_April_vastanie.pdf

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

post-2642-0-90251600-1399487849_thumb.jp

Това е единственото съобщение за четата на Христо Ботев, поместено във „Всемирная иллюстрация” в броя от 22 май 1876 г. Нямам под ръка друго руско издание, а какво са писали в парижките вестници – не знам.

Разбира се, че във „Всемирная” има кратки съобщения и за въстанието в България, но за въстанието в Босна и Херцеговина тече информация непрекъснато от юни 1875 г. Най-подробно се описва всичко станало там всяка седмица, има и много гравюри. Въстанието не спира и до Берлинския конгрес, но в крайна сметка Босна и Херцеговина не стават независими, а са окупирани от Австро-Унгария.

Хайде да бъдем малко по-скромни, когато си фантазираме как Априлското въстание довело до създаването на Княжество България. Като прочетете Райхщадското споразумение и Будапещенската конвенция ще видите, че Австро-Унгария се съгласява Северна България да стане княжество, защото Русия се съгласява Босна и Херцеговина да преминат към Австро-Унгария. Това впоследствие е прието от останалите велики сили на Берлинския конгрес, защото никой не е имал претенции към Северна България, Босна и Херцеговина. Англия останала доволна, че турците си запазват Южна България.

За да не се излагате като Божидар Димитров, трябва да знаете поне това за Сръбско-турската война от 1876 г.?

post-2642-0-29548600-1399487861_thumb.pn

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Със „Всемирная иллюстрация” не се изчерпва световният печат.

Зщо трябва ние да сме скромни, а вие с Невски да претендирате, че светът се е въртял около Петербург? :sneaky2:

И не ти цитирам Божидар Димитров, а Константин Косев, един от авторите на академичното издание "История на Априлското въстание 1876" http://baspress.com/book.php?l=b&id=525

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

светът не се въртии около петербург по онова време, а около лондон

петербург иска да стигне до босфора, а лондон не иска петербург да стигне до босфора

това е цялата същност на целия т.нар. 'балкански въпрос'

т.к. лондон е по-силен от петербург в онези години, то петербург не стига до босфора

в процеса на взаимодействие между петербург и лондон, балканите и в частност БГ, са 'освободени' или са се 'освободили' от османското 'присъствие'

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Истината е, че непокорството на българите обърква сметките на Дизраели, иначе той

не е допускал Русия да мине и Дунава.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Не забравяйте, че днес Априлското въстание можеше да има съвсем други последици, ако Русия беше успяла да окупира Княжеството по един или друг начин (т.е. ако го нямаше Стамболов) или пък Съединението се беше провалило в 1885 г.

Важното е, че началото е сложено. Оттам нататък зависи единствено от самия народ да докаже дали е готов за свободата си или не. Придобиването на независимост, както ни е известно вече, не е едноактно действие, а дълъг процес.

В интерес на Русия е да има голяма Сърбия и не толкова силна България, а договорките между Великите сили в края на краищата търсят оптимален компромисен вариант..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Истината е, че непокорството на българите обърква сметките на Дизраели, иначе той

не е допускал Русия да мине и Дунава.

Русия е минала Дунава, най-вече защото е имала военния потенциал да го направи и това е било нейна дългосрочна стратегическа цел

а горното не беше верно, непокорството на българите не би имало никакво значение

по отношение на Дизраели - сметки всякакви, понякога реалността се обръща по друг начин, ако османците бяха по-силни, те самите никога нямаше да допуснат Русия да мине Дунава

а бунтчетата на българите и другите балкански народи са просто поводи за интервенции

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Сметките на Дизраели ги объркват не българите, а сърбите. Макар и това да не е много точно. Плановете на Дизраели се изпълняват много добре, докато на Александър II, руските военни и дипломати не им писва и след неуспеха на Цариградската конференция и Лондонския протокол (и двете провалени от Бийкънсфийлд), решават да обявят война на Турция.

Точно статията за свикването на Цариградската конференция в том 6 на История на България не е написана от Константин Косев (който е на един акъл с Б. Димитров), а от Христо Христов и затова е излязла прилична:

„На 8 юли 1876 г. в Райхщад (дн. Закупи, ЧССР) се състояла среща на Александър II с австроунгарския император Франц Йосиф. Съставените впоследствие две записки — от Горчаков и от Андраши — потвърдили принципа за невмешателство във вътрешните работи на Османската империя, но само „в настоящия момент“. Ако развитието на събитията наложело да се наруши този принцип, правителствата на двете империи се задължавали да действат съвместно и по взаимна договореност. На срещата било постигнато съгласие да се запази териториалната цялост на Сърбия в случай на неин неуспех в избухналата сръбско-турска война. Предвиждало се България, Румъния и Албания да се провъзгласят за независими княжества по руската версия или за автономни провинции на Османската империя по австроунгарската, част от Херцеговина да се придаде към Черна гора, а останалата част заедно с Босна да се анексира от Австро-Унгария.

Руското правителство първоначално продължавало да търси пътища за мирно уреждане на Източната криза в единодействие с другите сили-гарантки. В началото на август 1876 г. канцлерът Горчаков повдигнал въпроса за свикване конференция на външните им министри, но отговорът на Англия и Австро-Унгария се забавил. Въпросите според руското правителство не търпели отлагане и поради това на 3 и 4 октомври в Ливадия (на Кримския полуостров) се състояло съвещание, на което се разисквало какво да се предприеме в случай на разрив с Турция. Избухването на войната се поставяло в зависимост от изхода на дипломатическите преговори.

Междувременно събитията наложили на Русия да направи още една крачка в ангажирането си на Балканите. На 31 август в Цариград бил извършен преврат и на престола се възкачил Абдул Хамид II. Сръбско-турската война допринесла да се надигне още повече вълната на мюсюлмански фанатизъм. В критичния момент, когато сръбските войски били разбити при Крушевац и турците се готвели за поход към Белград, руското правителство се намесило, за да спаси Сърбия от разгром. Н. П. Игнатиев връчил на Високата порта ултиматум за незабавно сключване на примирие. Портата приела ултиматума, но още на другия ден започнала трескава подготовка за война с Русия. И в Русия била обявена частична мобилизация.

Руските военни мерки и продължаващата националноосвободителна борба на Балканите ускорили вземането на решение за свикване на посланическа конференция в турската столица. Английският министър-председател Дизраели и кралица Виктория били недоволни от активизирането на Русия и дали съгласието си да бъде свикана в Цариград конференция с участието на представители на силите-гарантки и Турция. За представители на Англия на конференцията били определени министърът на колониите Р. А. С. Солсбъри и посланикът в Цариград X. Елиът. Солсбъри получил специално писмо от кралица Виктория, в което се настоявало да се осуети уста-новяването на руско надмощие в Близкия изток, като не се допусне окупация на никаква територия на Османската империя. „Английската чест и интереси“ според кралицата в никакъв случай не трябвало „да бъдат пожертвани“ заради извършените над българите жестокости.

На път за Цариград Солсбъри бил снабден с подробна инструкция за трите основни цели на Англия на конференцията: 1. Запазване независимостта и териториалната цялост на Османската империя; 2. Отхвърляне на всяко предимство и на всяка териториална придобивка за коя да е Велика сила и 3. Възстановяване на мира на основата на статуквото по отношение на Сърбия и Черна гора и въвеждане на система от местна административна автономия в Босна, Херцеговина и България. Преди заминаването си Солсбъри посетил столиците на големите западноевропейски държави и водил официални разговори относно намиране изход от Източната криза.

На Цариградската конференция освен английските пълномощници Солсбъри и Елиът участвали пълномощници на Австро-Унгария — граф Зичи и барон Каличе, на Германия — барон Вертер, на Франция — граф Бургоан и граф Шодорди, и на Италия — граф Л. Корти. Руският пълномощник бил граф Игнатиев. Високата порта определила за свои представители Савфет паша и Едхем паша.

Насрочването на Цариградската конференция предизвикало оживление сред българите и дало тласък на продължаваща борба за национално освобождение.”

Изразът "продължаващата националноосвободителна борба на Балканите" е използван да отвличане на вниманието. След установяване на примирието между Сърбия и Турция само в Босна, Херцеговина и Черна гора продължава борбата с турците.

Решенията на европейските делегати напълно се вписват в трите основни цели, формулирани от Англия. Някои като гледат картите на двата вилаета си мислят, че това са части на България, но не са. Те са резултат на т. 3: въвеждане на система от местна административна автономия в Босна, Херцеговина и България. Тук провал на Дизраели няма.

Сетих се, че имам „България – френска хроника 1876-1878”. В нея се разглежда какво точно е писано във френския печат. Но изглежда нещо не е харесало на съставителя, та конкретно за въстанието няма нищо. Има за кланетата. Има и за „някой си Ботйов”.

Случаят със завладяването на кораба „Радецки” действително е направил впечатление на французите. Но автора на статията, цитирана във „френската хроника” преразказва сюжета, без да се впуска в подробности за мисията на въстаниците. Натъртва, че непознатият Ботйов знаел френски език.

Ето какво мнение изказва за френската преса съставителят на книгата В. Василев в предговора, подготвяйки читателя да не очаква да прочете кой знае какво в книгата.

post-2642-0-11049500-1399545002_thumb.jp

Руските журналисти писали малко, но не сме случили и на френски журналисти. Те пък изопачили истината.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

абе на теб дорис, като те чета напоследък, всичко ти е ясно и само обясняваш на горките необразовани хорица как нищо не им е ясно и колко са необективни

сега пък аз ще ти обясня нещо - българите не могат да бъдат обективни за собствената си история, особено за по-близкото минало, това се дължи на това, че в БГ не се учи история, нито в училище, нито по семейна линия ... има един бълвоч от данни и 'факти', при които емоционалната оценка, национализмът и едностранчивият поглед преобладават ...

т.ч. ако си българка и обучена от българската образователна система и с български родители, аз няма да дискутирам по темата с теб, защото си необективна българка българофилка

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

абе на теб дорис, като те чета напоследък, всичко ти е ясно и само обясняваш на горките необразовани хорица как нищо не им е ясно и колко са необективни

сега пък аз ще ти обясня нещо - българите не могат да бъдат обективни за собствената си история, особено за по-близкото минало, това се дължи на това, че в БГ не се учи история, нито в училище, нито по семейна линия ... има един бълвоч от данни и 'факти', при които емоционалната оценка, национализмът и едностранчивият поглед преобладават ...

т.ч. ако си българка и обучена от българската образователна система и с български родители, аз няма да дискутирам по темата с теб, защото си необективна българка българофилка

Ами добре, но с българофоби като тебе няма да имаш дискусия :grin:, освен това негативните емоции са вредни за здравето, ако не да се уравновесяват с положителни.

Българофилството го намирам за съвсем естествено и обективно , защото ние българите сме хубав народ с богата и интересна история, особено борбата за национално освобождение, която както вече писах е свързана с националния идентитет (що за шизофреничност би било да мразиш себе си :fool:).

Обаче ако аз имам едно естествено и в разумни граници положително отношение, твоята фобия към българите и всичко българско е много по-силна и със сигурност необективна, само пускаш антибългарски лозунги тука без никакви аргументи, поне да има върху какво да се замисли човек.

Дори не си правиш труда нещо да прочетеш с оправданието, че "в БГ не се учи история".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами добре, но с българофоби като тебе няма да имаш дискусия :grin:, освен това негативните емоции са вредни за здравето, ако не да се уравновесяват с положителни.

Българофилството го намирам за съвсем естествено и обективно , защото ние българите сме хубав народ с богата и интересна история, особено борбата за национално освобождение, която както вече писах е свързана с националния идентитет (що за шизофреничност би било да мразиш себе си :fool:).

Обаче ако аз имам едно естествено и в разумни граници положително отношение, твоята фобия към българите и всичко българско е много по-силна и със сигурност необективна, само пускаш антибългарски лозунги тука без никакви аргументи, поне да има върху какво да се замисли човек.

Дори не си правиш труда нещо да прочетеш с оправданието, че "в БГ не се учи история".

хората най-добре работят с аналогия и контраст

в конкретния случай използвам аналогия, ако не си се усетила

от теб лъха явно българофилство и ти не го отричаш, но в същото време пак явно омаловажаваш мнението на някой само защото бил цитирал българофоб, т.е. страдал от необективност

ами по същия начин като обърнем паничката към теб, всичките ти мнения са необективни, както и това, че българите са хубав народ (каквото и да значи това) и че имали интересна история (ми кой няма, особено пък на Балканите)

иначе се радвам, че пак вкарваш емоции и окраски, както много добре са те научили в училище (където например началото на една война се описва с 'вероломно' нападение) и че разчиташ думите ми като 'антибългарски лозунги'

добре са те научили, но това пък отново ми дава повод да те обвиня в необективност и да продължа да не чета мненията ти

защото няма смисъл да се чете нещо необективно и бликащо от емоции в научен форум има си други места за тая работа, да не ги изреждам

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Виж сега, ако оставим на страна емоциите, при мен все пак остават някакви аргументи, върху които да се дискутира - посочвам източници, събития, факти, а при теб какво остава - нищо, една гола отрицателна емоция също като при майор Сен Клер.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Виж сега, ако оставим на страна емоциите, при мен все пак остават някакви аргументи, върху които да се дискутира - посочвам източници, събития, факти, а при теб какво остава - нищо, една гола отрицателна емоция също като при майор Сен Клер.

блика академична пълнота и обективност от теб по всички въпроси, включително и по такива дето ти липсва яснота, там просто караш по инерция

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не претендирам за пълнота, но последно цитирах един академик, така че някаква академичност има. :grin: Освен това Априлското въстание ме интересува много и където нямам яснота се старая да си изясня нещата.

Въпреки очевидния негативизъм на Гербов, обикновено се радвам на въпросите, които повдига, защото представя и доста източници и факти и до сега мислех, че, ако се абстрахираш от българофобията , може и да научат нови неща, както писах в темата за Левски:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15039&page=6#entry306478

Но абстрахирането става все по-трудно и започвам да си мисля, че Стоедин е прав.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ще затвърдя впечатлението на Дорис от мен като негативист и ще кажа, че в заключенията на академик Константин Косев няма нищо академично.

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K_Kosev_Cel_April_vastanie.pdf

Този буламач е написан от въпросния академик. Ще цитирам уникалния завършек:

„Априлското въстание обаче се осъществява в условията на твърде благоприятна международна политическа конюнктура. То попада в зоната на мощен циклонален политически вихър, обхванал Централна Европа в края на 60-те и началото на 70-те години на XIX век, който оказва силно въздействие върху политическия барометър на Балканския полуостров. Под влияние на този циклонален вихър настъпва рязка дестабилизация на европейското статукво, наложено от Парижкия мирен договор през 1856 г. след края на Кримската война.

Динамизацията в международните отношения е свързана с напористите усилия на Прусия за създаване на обединена германска държава. Появата на обединена Германия в центъра на Европа и утвърждаването и като велика сила на международната арена, разрушава дотогавашните съюзни структури и предизвиква радикални промени в конфигурацията на силите. Това неизбежно рефлектира върху Източния въпрос и го превръща във важно средоточие на борбата между великите сили за европейско надмощие.

Новата политическа обстановка на международната арена разкрива пред българската освободителна кауза благоприятни възможности. В тайнствените лабиринти на сложните комбинации между великите сили българската освободителна кауза попада чрез Априлското въстание под въздействието на мощна двигателна тяга. Това значително засилва и умножава политическия ефект на въстанието. То улучва точно онзи момент, когато германската дипломация усилено търси всевъзможни начини, за да тласне час по-скоро Русия във война срещу Османската империя.

При така очерталата се благоприятна политическа конюнктура се създават обективни възможности и предпоставки за трансформацията на международния отзвук от въстанието в политическа енергия. Очевидно инициаторите и осъществителите на въстанието са имали сериозни основания да разчитат, че този отзвук може да бъде ефикасно политическо оръжие.

В това отношение те се проявяват като прозорливи политически лидери. Очакванията им много скоро се сбъдват.

Само шест месеца след въстанието, на Цариградската посланическа конференция на великите сили, българският въпрос фигурира като централен проблем в дневния ред за неотложно решение. Оттук нататък политическото му решение не подлежи на никакво съмнение и е въпрос само на време.

Дали това ще стане по мирен начин, или чрез война, зависи от великите сили и сложните взаимоотношения помежду им. Ала така или иначе, възникването на българската национална държава в Европа е гарантирано.”

Да виждате тук някакъв конкретен факт, освен голословното твърдение, че задухал някакъв циклон (нещо като „Вятърът на промяната”), имало някаква динамизация, разрушили се някакви съюзни структури и хоп - Прусия излязла на международната арена и накарала Русия да започне Руско-турската война. Да беше цитиран някакъв документ, разговор някакъв, писъмце на Вилхелм I или Бисмарк до Александър II с подканване да озапти турците.

Източният въпрос, който е въпрос за разпределението на европейските територии на Османската империя след разпадането ѝ, според твърденията на Косев изведнъж се превърнал в „средоточие на борбата между великите сили за европейско надмощие”. Няма такова нещо. Конкретно в случая проблемът е засягал само разпределението на турските територии на Балканския полуостров, към който реален интерес са имали две от великите сили, а една трета просто е искала да пречи, за да покаже колко е могъща в моретата.

А това е направо шедьовър за прилагане на мистиката при изясняване на историята: „В тайнствените лабиринти на сложните комбинации между великите сили българската освободителна кауза попада чрез Априлското въстание под въздействието на мощна двигателна тяга.” Нищо не е посочено: кои са тези лабиринти, за какви комбинации конкретно става дума и мощната тяга от парен двигател ли е или се използва вятъра.

Циклони, вихри, тяга – всичко това е въздух под налягане. Константин Косев разтяга локуми, като студент явил се неподготвен на изпит.

По какъв повод се свиква Цариградската конференция – не казва. Например, Бисмарк ли е поканил участниците в нея? „Само шест месеца след въстанието, на Цариградската посланическа конференция на великите сили, българският въпрос фигурира като централен проблем в дневния ред за неотложно решение” е написал академик Косев. Има такъв факт, но задачата на историка е да обясни как се стига до него.

По въпроса за „централен проблем в дневния ред за неотложно решение” Косев послъгва. Къде видя той, че на Цариградската конференция на великите сили, българският въпрос фигурира като централен. И то „за неотложно решение”. Както се вижда от писаното от Христо Христов името на България е отбелязано на последно място в дневния ред.

Не ви ли прави някакво впечатление, че това което става днес в Украйна е същото, което е било и в България през 1876 г. Едни хора в районите на Източна Украйна искат да си създадат независима република. Съгласни са и на федерация с останалите части на Украйна. Ама не им дават. Искат централното управление на Украйна да реши въпроса без федерализация.

Знаете кой не дава, нали? Наследниците на Великите сили. Същите, които не даваха на България да се обособи в самостоятелно княжество, а предлагаха на Турция да прави реформи, за да потуши конфликтите. В 1877 г. Русия се ядоса. Сега не знам как ще бъде.

Впрочем по духоветрената логика на академик Косев може да се каже, че излезлият на международната арена Европейски съюз тласка САЩ към война с Русия.

П. п. Не го знам тоя майор Сен Клер (Хиадет паша) българофоб ли е, но както казах, В. Василев не цитира други.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Не ви ли прави някакво впечатление, че това което става днес в Украйна е същото, което е било и в България през 1876 г. Едни хора в районите на Източна Украйна искат да си създадат независима република. Съгласни са и на федерация с останалите части на Украйна. Ама не им дават. Искат централното управление на Украйна да реши въпроса без федерализация.

Там е работата я - да свържеш щенията си с тези на силните на деня и да уцелиш момента и най-важното - да провидиш исторически логичната тенденция. В 19 в. тя е, че Османската империя ще се разпадне. Друг е въпросът дали имаш сили да строиш своя държава, а българите точно са доказали това. Не виждам повод за негативизъм в това.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ще затвърдя впечатлението на Дорис от мен като негативист и ще кажа, че в заключенията на академик Константин Косев няма нищо академично.

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K_Kosev_Cel_April_vastanie.pdf

Този буламач е написан от въпросния академик. Ще цитирам уникалния завършек:

„Априлското въстание обаче се осъществява в условията на твърде благоприятна международна политическа конюнктура. То попада в зоната на мощен циклонален политически вихър, обхванал Централна Европа в края на 60-те и началото на 70-те години на XIX век, който оказва силно въздействие върху политическия барометър на Балканския полуостров. Под влияние на този циклонален вихър настъпва рязка дестабилизация на европейското статукво, наложено от Парижкия мирен договор през 1856 г. след края на Кримската война.

Динамизацията в международните отношения е свързана с напористите усилия на Прусия за създаване на обединена германска държава. Появата на обединена Германия в центъра на Европа и утвърждаването и като велика сила на международната арена, разрушава дотогавашните съюзни структури и предизвиква радикални промени в конфигурацията на силите. Това неизбежно рефлектира върху Източния въпрос и го превръща във важно средоточие на борбата между великите сили за европейско надмощие.

Новата политическа обстановка на международната арена разкрива пред българската освободителна кауза благоприятни възможности. В тайнствените лабиринти на сложните комбинации между великите сили българската освободителна кауза попада чрез Априлското въстание под въздействието на мощна двигателна тяга. Това значително засилва и умножава политическия ефект на въстанието. То улучва точно онзи момент, когато германската дипломация усилено търси всевъзможни начини, за да тласне час по-скоро Русия във война срещу Османската империя.

При така очерталата се благоприятна политическа конюнктура се създават обективни възможности и предпоставки за трансформацията на международния отзвук от въстанието в политическа енергия. Очевидно инициаторите и осъществителите на въстанието са имали сериозни основания да разчитат, че този отзвук може да бъде ефикасно политическо оръжие.

В това отношение те се проявяват като прозорливи политически лидери. Очакванията им много скоро се сбъдват.

Само шест месеца след въстанието, на Цариградската посланическа конференция на великите сили, българският въпрос фигурира като централен проблем в дневния ред за неотложно решение. Оттук нататък политическото му решение не подлежи на никакво съмнение и е въпрос само на време.

Дали това ще стане по мирен начин, или чрез война, зависи от великите сили и сложните взаимоотношения помежду им. Ала така или иначе, възникването на българската национална държава в Европа е гарантирано.”

Да виждате тук някакъв конкретен факт, освен голословното твърдение, че задухал някакъв циклон (нещо като „Вятърът на промяната”), имало някаква динамизация, разрушили се някакви съюзни структури и хоп - Прусия излязла на международната арена и накарала Русия да започне Руско-турската война. Да беше цитиран някакъв документ, разговор някакъв, писъмце на Вилхелм I или Бисмарк до Александър II с подканване да озапти турците.

Източният въпрос, който е въпрос за разпределението на европейските територии на Османската империя след разпадането ѝ, според твърденията на Косев изведнъж се превърнал в „средоточие на борбата между великите сили за европейско надмощие”. Няма такова нещо. Конкретно в случая проблемът е засягал само разпределението на турските територии на Балканския полуостров, към който реален интерес са имали две от великите сили, а една трета просто е искала да пречи, за да покаже колко е могъща в моретата.

А това е направо шедьовър за прилагане на мистиката при изясняване на историята: „В тайнствените лабиринти на сложните комбинации между великите сили българската освободителна кауза попада чрез Априлското въстание под въздействието на мощна двигателна тяга.” Нищо не е посочено: кои са тези лабиринти, за какви комбинации конкретно става дума и мощната тяга от парен двигател ли е или се използва вятъра.

Циклони, вихри, тяга – всичко това е въздух под налягане. Константин Косев разтяга локуми, като студент явил се неподготвен на изпит.

По какъв повод се свиква Цариградската конференция – не казва. Например, Бисмарк ли е поканил участниците в нея? „Само шест месеца след въстанието, на Цариградската посланическа конференция на великите сили, българският въпрос фигурира като централен проблем в дневния ред за неотложно решение” е написал академик Косев. Има такъв факт, но задачата на историка е да обясни как се стига до него.

По въпроса за „централен проблем в дневния ред за неотложно решение” Косев послъгва. Къде видя той, че на Цариградската конференция на великите сили, българският въпрос фигурира като централен. И то „за неотложно решение”. Както се вижда от писаното от Христо Христов името на България е отбелязано на последно място в дневния ред.

Не ви ли прави някакво впечатление, че това което става днес в Украйна е същото, което е било и в България през 1876 г. Едни хора в районите на Източна Украйна искат да си създадат независима република. Съгласни са и на федерация с останалите части на Украйна. Ама не им дават. Искат централното управление на Украйна да реши въпроса без федерализация.

Знаете кой не дава, нали? Наследниците на Великите сили. Същите, които не даваха на България да се обособи в самостоятелно княжество, а предлагаха на Турция да прави реформи, за да потуши конфликтите. В 1877 г. Русия се ядоса. Сега не знам как ще бъде.

Впрочем по духоветрената логика на академик Косев може да се каже, че излезлият на международната арена Европейски съюз тласка САЩ към война с Русия.

П. п. Не го знам тоя майор Сен Клер (Хиадет паша) българофоб ли е, но както казах, В. Василев не цитира други.

Сен Клер, по-точно Сенклер не е "френски журналист" както твърдиш, а британско-турски военен и дипломат. Взима участие в полемиката по повод Априлското въстание, но в Англия с книга за българите, в която ги представя като опасен вид руснаци, примитивни и суеверни, които било най-добре да стоят озаптени от османското "благородно" владичество.

тук има описание на подвизите му и линк към книгата му:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6866

Във Франция, както и в Англия отношението към българския въпрос следва разделението либерали-консерватори. Йоно Митов в книгата "Отражение на Априлското въстание в чужбина" цитира изследване на Райна Поликарова - "от 42 парижки вестника 28 бяха за освобождението на България от турско иго, 7 бяха туркофирски, 3 неутрални и 4 променяха становището си"

Буламач според мен е да се смесва история и политика.

Там е работата я - да свържеш щенията си с тези на силните на деня и да уцелиш момента и най-важното - да провидиш исторически логичната тенденция. В 19 в. тя е, че Османската империя ще се разпадне. Друг е въпросът дали имаш сили да строиш своя държава, а българите точно са доказали това. Не виждам повод за негативизъм в това.

Да, общо взето това има предвид Константин Косев, говорейки за политически климат. Стилът му е малко превзет, което е характерно за по-старата генерация историци, но не литературният анализ е съществен в случая.

Повод за негативизъм винаги ще се намери за този който го търси, както и обратното, но чак да "послъгва", само заради номерацията на дневния ред е прекалено. Статията не е на тема Цариградската конференция, за да я описва изчерпателно, има предостатъчно подробности в над 500 - те страници на трикратно преиздаваната "История на Априлското въстание 1876", на която той е съавтор.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Браво, бе, Гербов, да не знаеш кой е Сенклер?! "Капитан Петко войвода" баре трябва да си гледал, ако не, отвори едноименната книжка на Хайтов и чети, има я из нетя.

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не! Гербов, не става въпрос само за разпределението на балканските територии на Осм. империя, а и на нейни азиатски и африкански части. И една държава (Великобритания) не е просто против, за да покаже че е владетелка на моретата, а за да си укрепи цялата зона между Русия и Индия. И ако ще се разпада Осм. империя онези искат тяхния си дял през Оман, Египет и Кипър, по-късно чак до Сауд. Арабия, Ирак и Палестина. И тази държава е антибългарска, защото гледа на България като на руска колония, не заради друго. Когато България скъсва с Русия същата тази Великобритания подкрепя съединението. Така че нещата не са така прости запада ни мрази, Русия ни обича - вечна вярност. В името на това което е останало от българите и България трябва да спрете с това. Ако толкова много си я обичате Русия и всичко правите в името на Русия - отивайте си в Москва и работете за Русия колкото искате. Нямате право да закопавате България заради вашата русомания.

Невски, не всичко зависи от какво са се разбрали Великите сили. Защото обикновенно след всяка договореност максимум няколко деситилетия и обстановката се променя. Типичен пример е точно ситуацията в Украйна. Защото САЩ и Русия си се бяха разбрали Украйна да си е проруска основно, разбира се запада си подържаше известно ниво на антирусизъм все пак да не бъде погълната от Русия. Да си стои като една буферна зона, но все пак с руски уклон. Но глада просто ги вдигна на такива бунтове, че изметаха цялата проруска сган. И ето я сега реалността, сегашната ситуация в Украйна напрактика е въпреки договореностите на Великите сили и то точно с въстание. Неможе проруското управление да държи Западна Украйна с 50% безработица, и единствената им работа е емигрантска в Чехия и Зап. Европа и тези хора да не се вдигнат с зверска омраза срещу управляващата московска администрация. Ами не става така.

И ето примерно България, най-вероятно България е договорена при промените да бъде нещо като средна зона на влияние и на Запада и на Русия. Но ако българите си бяха силно анти руски настроени и изринеха комунистическата руска колониална администрация днес у нас нямаше да има никакво руско мафиотско-олигархично управление. Пример за това е Грузия, която е уж руска зона на влияние, но напрактика не се управлява от руски кадри. Така че нещата не зависият само от договореностите на Великите сили, а и те се променят според обстоятелствата. Не е всичко предварително решено, напротив масови бунтове тласкат нещата към определени решения на Великите сили. Нещата са по-комплексни от просто решение на Великите сили. В крайна сметка и техните решения се съобразяват с реалността, събитията и нагласите.

Ако го нямаше Априлското въстание може би нямаше в този момент да се вземе решение Русия да вземе независимо българско княжество, Великобритания Египет и Кипър, Австро-унгария Босна при войната 1878. А можебе щяха да подържат статуквото демек Осм. империя от преди 1878 още две деситилетия.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!